Финалът на „Български дни в Чикаго – Есен 2009”
А дойдохме ние и живеем в Чикаго...Климент ВЕЛИЧКОВ
Знаете ли, че по наше време има 3 милиона българи, които живеят извън България?
Знаете ли, че 2 милиона от тях са българи само по етнически корени, но имат друго гражданство, говорят друг език, а българският им е само „домашен език”, и то старинен?
Знаете ли, че българите, примерно в Албания и Руската автономна република Татария са мюсюлмани? Че Волжско-уралските и Запорожките българи говорят руски, а тези в Украйна – украински и „таврийски” български език? Че Банатските българи са католици? Че българите в Румъния, Молдова, Австрия, Унгария въпреки вековната откъснатост, пазят своите църкви, културни домове, а децата им - български буквари?
Знаете ли, че в последните 20 години България се класира в челото на най-бързо стопяващите се народи? Знаете ли, че след като в един само „исторически миг” - 1 милион души се пръснаха от Канада до Австралия, а останалите в страната не случиха на управници, на икономисти, на предприемачи и фабриканти, на мъдри хора и се смалиха застрашително? Лош живот, ниска раждаемост и висока смъртност обричат България да е някъде към 2050-та с около 5 милиона жители. При това доста от тези хора няма да говорят на матерен български...
Знаете ли, че реемиграцията може да пръсне малко светлинка в тунела, но за това трябва да упазим българския дух и култура, нашите родни корени, та като се върнем в отечеството на деди и прадеди - да не се чувствуваме там чужди хора... Или ако останем в чужбина – да помогнем с дълбоко съхраненото си нациналното чувство и любов на тези, които са в България?
...Такива бяха някои от темите и въпросите, които намериха място във финалния етап на поредните „Български дни в Чикаго – есен 2009”, организирани от Българо-Американската Асоциация /БАА/, на 4 октомври, неделя в Павилиън център – Чикаго. Бяха посветени на темата „Състоянието на българската общност зад граница”. Те се организират съвместно с Държавната агенция за българите в чужбина и сродни институции в Чикаго, като Българо-Американския център за културно наследство, организациите при Българския музей и Ансамбъл „Хоро”, Българските храмове в града и училищата към тях, Училище „Джон Атанасов” и пр.
Участниците получиха юбилейната лента „20 години от Четвъртия период на българската имиграция по света”. Оказа се, че издателят на в-к „България” Х. Русев е с най-дълъг имигрантски стаж, а новият генерален консул на Република България в Чикаго Валаентин Дончев – с най- малкия – 2 дни. Той току-що бе заел новата си длъжност и първата му среща с българите, на които ще служи и помага с консулската си ерудиция, бе именно на тази среща. Струва ми се, че бе свидетел на доста оптимистична картина, но той знае, че го очакват и трудни моменти...
Д-р Виолета Симов бе Патрон на тези поредни „Български дни в Чикаго”. Тя е сред най-утвърдените имена в нашата имиграция. Познат специалист по вътрешни болести и акушеро-гинекология. С безспорен професионален авторитет и достижения в американските медицински среди. Има номинации за приноси в областта на хуманитарната дейност в Чикаго. Известна със своята благотворителна дейност в областта на духовното развитие на общността ни. Единствената у нас жена – носителка на най-високото отличие, давано от Светия синод. Дарител и спонсор, инициатор и поддръжник на различни хуманни, духовни и образователни инициативи сред общността ни в Чикаго.
Събитието бе открито от председателя на БАА - адвокат Цветелина Бойновска – също отлично позната сред стохилядното Българско Чикаго. Тя е повече от 14 години в професията си и с нея – сред динамичния живот, създал през тези години от шепата българи – най- големия български град зад граница. Адвокатският офис на Бойновска е специализиран в Имиграционно и семейно право. Тя е учредител на фестивалите „Български дни в Чикаго”. Организатор на „Правните семинари за българите в Чикаго”. Автор на публицистични материали по „Американско законодателство в помощ на българските имигранти”.
Водещ семинара бе Динко Динев. Той е основателят на на организацията. Възпитаник на Философския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, един от създателите на СДС в Стара Загора. Неговото име е свързано с периода на най-изразителния икономически и културен растеж на общността ни в Чикаго. Издател и водеща фигура в първия център на чикагската преса, основател е и на първата футболна федерация в Чикаго, бизнесмен, дарител и спонсор на българските църкви в Чикаго, обществени организации и пр.
Основният доклад на семинара, третиращ състоянието на българската диаспора в Чикаго и който ще бъде тема на специална публикация, бе прочетен от проф.д-р Никола Чаракчиев. Той е „вечният двигател” в дейността на Българо-Американската Аксоциация от създаването й до сега. Човек с изключителен организаторски и управленчески опит. През септември 2001 година в Чикаго създава “Български научен център”, а от януари 2002 година до сега е секретар на БАА. Автор е на повече от 150 научни и публицистични статии на технически и социални теми, създател на онлайн изданието „Български новини от Чикаго”.
В началото на дискусиите бяха оповестени „железните правила” за протичане на симпозиума. Строгият регламент от минути за изказване бе подкрепен от генералния консул, който сподели, че по време на заседанията на една от международните комисии в Женева, където е представял България, имало регламент: броят на минутите, в които говорещият експерт излага тезата си да е равен на броя на годините, които е прекарал на поста си. Ясно и справедливо! Повече говори този, който е научил и знае повече.
Обявено бе приветствието от ДАБЧ и председателката Райна Манджукова, както и очакваното в близко бъдеще гостуване в Чикаго за съвместен семинар по миграционните проблеми и връчване наградите на Държавната агенция за българите в чужбина.
Представени бяха спонсорите на Есенната сесия „Български дни в Чикаго 2009” – Шефкет Чападжиев, д-р Виолета Симов, Фирмата „Парк Ридж Такси”, Българската Евангелистка Църква „Нов живот”, които получиха специални юбилейни отличия.
Чападжиев, или Чап, както сме го именували фамилиярно в Чикаго, един от стожерите на българската емиграция в САЩ, благодари с думите:
- Моето верую е да поддържам всеки, който работи за благото на България. Старая се да оценявам трезво нещата, да бъда безпристрастен и неутрален, не се ръководя от емоции или лична изгода. Що се отнася до успеха в бизнеса – принципът е ясен и прост: качество, цена, обслужване. Трудът - да ти създава интерес и удоволствие, а целта - да не бъде само забогатяване. Тогава успехът и парите сами ще дойдат. Отнасяй се към своите работници и помощници така, както искаш те да се отнасят към тебе.
Всеки човек и всяко нещо, което е сторил, има своите положителни и отрицателни черти. Срещал съм се с американски и български лидери в политиката и бизнеса. Десни, леви, „ястреби” и „гълъби”, привърженици на социалната политика и на капитала в бизнеса. Видях се и с Тодор Живков след като беше вече свален от властта и живееше самотно под домашен арест. Пихме по една ракия и си говорим.
„Ти кога напусна България” - ме пита.
„През 63-та” - му казвам.
„А, значи избяга от режима на Тодор Живков?”
„Ако бях останал – нямаше да си говорим така” - му казвам...
Америка е специална страна. Уникална. Тук никой не ме е питал, когато правим бизнес, от каква партия съм, какво изповядвам и кой е майчиния ми език. Гледали са само какво мога и доколко съм надежден като партньор. САЩ ме научи да не деля хората на „наши” и „ваши”, бели и черни, вярващи и невярващи, „сини” или „червени”...
Председателката на Българо-Американския център за културно наследство – художничката Кина Бъговска, член на СБХ и СБЖ, на чикагската ARC Gallery, преподавател в американски колежи и основател на Арт-студио „Вл.Димитров – Майстора” в Чикаго, / „Познавам я от години – прави най-доброто за българската общност” – представия я водещият семинара/, сподели събрания само за година опит от младата организация. Тя разказа как на уникалния концерт в голямата театрална зала на Ирландския културен център, какъвто и ние ще имаме в обозримо или необозримо бъдеще, те събраха над 70 високопрофесионални български изпълнители от американски и наши музикални и хореографски състави, вокалисти и актьори. Беше празник за таланти и поклонници! Спомена и фотоизложбата на големия приятел на България Густаф Кьонинг, с чиято подкрепа песента на Валя Балканска стана пратеник на земните хора към други космически цивилизации. За детски фестивали, за изложби на български деца стигнали до Япония или представили в центъра на Чикаго българската азбука в картини, за българските елхи в общината на Кук Каунти, за подготвящия се тази есен Фестивал на българския документален филм в Чикаго... За работната среща с делегацията от ДАБЧ и гостуването на Хайгашот Агасян и Виолета Гиндева. За бъдещетона българското културно наследство, което трябва да съхраним и развием, като обогатим с него и многонационалната културна среда на американското общество.
Директорът на българския музей в Чикаго Елена Табакова връчи на Шефкет Чападжиев копие на римска пластика, чийто оригинал бил намерен при разкопки до с. Ряхово – за „трайните следи, които Чап оставя в историята на българската емиграция”. От името на музея по-късно тя, заедно с Илияна Сиракова и Диляна Иванова поднесоха и други оригинални и ценни награди на хора, с които се гордее българското Чикаго. Те разказаха и за дейността, която музеят развива, въпреки липсата на сграда.
Имаше и една особена част на тези „Фестивални дни”. Мнозина раздадоха подаръци и мнозина получиха тези подаръци. Постави се началото на своеобразен Български ден на благодарността в Чикаго. Д-р Станка Паприкова – съпругата на един от най-познатите със своята обществена дейност емигрант от недалечното минало - д.р Георги Паприков, подари от неговата „Световната библиография на българската емиграция”.
Проф. Спас Райкин изпрати екземпляри от неговите книги, които стигнаха и до някои от емигрантите – личности описани по страниците на същите тези негови книги. В залата присъствуваха и такива стари емигранти като семейство Тикатови и др.
Адвокат София Знаймер, чиято кантора е специализирана в емигрантски проблеми и правна помощ при злополуки, отбеляза, че все повече българи започват да си търсят правата чрез адвокатска помощ. В Българя няма такива традиции, но тук идват и понякога един съвет преди подписването на някой договор спестяува много средства и много разочарования. Все по-малко са българите без документи. Що се отнася до емигрантската реформа, която се очаква, такава ще има, но вероятно през следващия президентски мандат. Говорейки за провала на Чикаго при избора за олимпийски домакин за 2016-та Знваймер изрази мнение, че и комплицираната система за гостуване в САЩ е оказала влияние. Тя съобщи, че дава безплатна адвокатска помощ на жертвите на домашно насилие.
Представяйки своята адвокатска кантора, специализирана в семейно право и недвижимости, Цветелина Бойновска също спомена, че може би, ръководени от старите спомени за българското „направми си сам”, и тук някои си навреждат доста, опитвайки се да решават юридически случаи сами, без опит и познания в американското законодателство. Според нея българската общност в Чикаго укрепва и след време ще можем повече и ще живеем по-добре.
Вече години наред сайтът Еурочикаго, най-цитираният чикагски сайт в българските медии, е в центъра на всички събитията в нашата общност. Това е мястото, където всеки има право на публикация и всяко мнение има своето място! Редакторът на изданието Петър Стаматов е познато име и търсен партньор от много медии. Директорът на сайта Петранка Стаматова, експерт по недвижими имоти, е сред най-активните общественички на българското Чикаго.
- Мисията на училище „Джон Атанасов” е да пази нашата общност от езикова и културна асимилация – каза директорката Боянка Иванова. Без да губят своите български корени днешните възпитаници на училището се готвят да станат достойни граждани на американското общество. Нашите ученици са огледалото на нашата работа - завърши тя, а после видяхме малък, но с особено голям емоционален заряд филм, в който децата ни развълнуваха дълбоко с чистата си и сърдечна българска реч!
- Всяка събота /учебният ден – б.а./ за нас е едно малко връщане в България – говори Симона Лазарова
- Моето училище е моят роден край – казва друг ученик.
Учениците вършат и, направо казано - научна работа. Изследват миналото на българската имиграция в САЩ. Оказва се, че още през 1870 г. в Америка идва българин, пътуващ с тогавашните турски „тескерета” /документи/ - Илия Йовчев... През 1900-та години българите в Новия свят имат 6 църкви, 5 училища, издават 5 вестника и имат 1 книжарница, от каквато днес и помен няма... Бунтар за повече права и солидарност сред трудовите хора по онова време е Иван Досев, организирал акциите за социална справедливост на 600 работника в Чикаго.
Боянка Иванова награди издателя на в-к „България” Хамид Русев за дългогодишната му подкрепа на училището и приноса му като издател на в.”България” за опазване на българския език и култура.
След своята благодарност Русев покани присъствуващите да почетат тържеството, организирано от в. „България” по случай юбилейната 20-та годишнина от победата на Демократичните сили в България на 10 ноември 1989 година. То ще се състои в БПЦ „Света София” на 7 ноември т.г.
Представен бе новият дизайн и възможности на известния ресторант Attitude. Приветствува ни и Добри Карабонев, писател и режисьор на Театър „Апостоли” създаден към БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец”. Чухме и добри, окуражаващи думи, от хореографа Петър Илиев, преподавател по фолклор в Чикагския университет.
Отец Валентин Ноцков покани всички наши сънародници да посещават Божия Храм. Църквата на името на Светеца от Рила – закрилник на български род е била и ще си остане Българска Православна Църква, която утвръждава духовната ни сила колкото и далече по пространство и време да сме от Родината. Много българско е създадено тук, в Дома на Закрилника - училище, театър, танцов ансамбъл, тук „проходи” дори и Българо-Амереканската Асоциация. Това е средище на българите по време на Светата Литургия и служение, при великите християнски празници и и за сърдечните срещи в края на работната седмица...
На семинара седяха заедно едни до други и наши православни отци и пасторите от Българската Евангелистка Църква „Нов Живот” Станимир Танев и Георгиев. Такова единение дава сила и укрепвавярата в доброто. То е угодно и на Твореца, на Бога, защото то прави Живота.
За атмосферата в българските чикагски училища говори и преподавателката Перфанова. Тя ни запозна с програмите за англоезични ученици, които изучават български, за летни учебни курсове, обрисува методите за поощряване индивидуалните заложби, стана дума и за извънкласната дейност... Впрочеем семейство Перфанови взеха дейно участие в общата подготовка и провеждане на симпозиума. Цялата аудиосфера и електроника , без която не може да свърши своята работа ни една съвременна среща на хората, беше под техен контрол и управление. И най-дейните специалисти бяха децата им, ученици в българските и американски училища, момчета „на ти” с най-перфектната съвременна електроника.
Ана Русева представи застрахователния безнес. Стайка Должева ни запозна с картината на на съвременната микроикономика – точно тази, в която живеят повечето хора. 50 процента от хората получават под 25 000 долара годишно, 18 години заплатите губят все повече от инфлацията, а що се отнася до данъците – това са 10 хиляди страници текст, в който е най-добре да не се разхождате сам, а само с помощтта на професионалисти...
Добре познатият специалист по недвижимости и финансов консултант Стоян Стоев и този път представи пред аудиторията последните новости при тези болезнено-актуални сфери на нашето време.
В края доброто представяне на българския кулинарен връх в Чикаго – хранителни магазини, кафета и ресторанти, чието спонсорство на събитието подкрепи моралните и физически сили на участниците във Фестивала, роди и нова идея. Предстои създаването и на български Тест в Чикаго. Немските, гръцки, ирландски, китайски и кои ли не още празници на вкусните ястия и питиета ще имат и достойна българска конкуренция! Става и празник и състезание по майсторството да направиш най-вкусното от българската трапеза!
А сега, на таези фестивални дни, с особена наслада и уважение бяха „почетени” деликатесите, предоставени от „Вкусен свят” на Йордан Ничев, на Жоро – магазин „Младост”, „Мама Миа Пица”, Ресторант „България”, Ресторант “Attitude”...
И ето че тези есенни фестивални дни на БАА - 2009-та завършиха с два старта:
А/ Имаме си вече в Чикаго и Български ден на благодарността, Ден на дарителаството!
Б/ Имаме си и „Българаски тест”, Ден на здравата и здравословна, вкусна и неповторима българска кухня!
Дай Бог всекиму, и на всяка българска общност по света, такива Фестивални дни и други добри дела и случки както при нас, в Чикаго!
http://www.media-bg.net/index.php