Световната, духовната България – без граници и визи

[Nordwave]

Другите българи... Кои са те? Колко са? Къде са? Каква е историческата им съдба? Какво са “другите” българи за България – единокръвни братя, демографски резерв или просто част от едно неделимо цяло наречено българска нация? Другите българи...

Кои са те? Колко са? Къде са? Каква е историческата им съдба? Защо са “другите”? Какви са причините да напуснат България? Какво представляват те извън естествената си среда? Как живеят във втората си родина? Какво е нивото, до което те се реализират в “другото” общество? До каква степен специфичните национални, културни и исторически характеристики се проектират върху живота на българите и българските общности зад границите на днешната българска държава? И други: Готова ли е България – обществото и държавата – да приеме истината, че почти половина от числеността на населението на страната живее извън нейните граници? Какво са “другите” българи за България – единокръвни братя, демографски резерв или просто част от едно неделимо цяло наречено българска нация?

След 1989 г., темата за огромните български общности в съседните на България държави, в Украйна, Молдова и т.н. престана да бъде „табу”. Тогава най-после се заговори за хилядите българи в тези страни, от които официална България се бе отказала за дълги години. Всеобщото очакване бе за една модерна политика за приобщаване на тези българи към днешния ден на “старата Родина”, за единение на българите по света. Сред големите български етнически общности (Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Албания, Румъния и др.) започнаха процеси на национална културна и обществена еманципация. Те се изразяваха в създаването на различни по тип дружества и организации, засилване на контактите с прародината България, получаване на образование в български учебни заведения, тенденция към временно или постоянно заселване в България. От друга страна, многохилядната ни политическа и икономическа имиграция в Западна Европа и страните от Новия свят, започна – макар бавно и трудно – да преодолява предубеждението си към България, да вижда в нея не страната, която ги е прогонила, а родината, образът на която винаги е бил скътан в сърцата им през дългите години изгнание. Нещо повече – мнозина от тях повярваха в обновяването на България и пожелаха да инвестират своите опит, знания, контакти в този не лек процес. Всичко това би могло да улесни една адекватна политика на държавата спрямо сънародниците си по света.

Но нищо подобно така и не се случи.

През изминалите 19 години демокрация се смениха много правителства, но нито едно от тях не изрази явна воля за това. Не показа категорично, че гледа на българите в чужбина като на част от българската нация. Едва в началото на тази година настоящият кабинет започна да работи върху изграждането на цялостна политика по отношение на българите в чужбина. Обаче много скоро стана ясно, че и импровизираната обществена дискусия върху т.нар. доклад на министър Ивайло Калфин “Българите по света и държавната политика” (една изключително слаба, разностилна, неиздържана терминологично и твърде мъглява откъм конкретни намерения  компилация от различни източници) и помпозната Национална кръгла маса “Новата държавна политика за българите по света” са само част от PR-стратегията за спечелване на следващите избори. Или поне за осигуряване на медиен комфорт по темата “българи в чужбина” до края на мандата. А в същото време органът на правителството за провеждане на тази политика – Държавната агенция за българите в чужбина – от месец декември е без председател.

Но отношението на държавата към темата за другите българи е само едната страна на медала. От друга страна, независимо от безпрецедентното по мащабите си спрямо 1989 г. разрастване и либерализация на българската медийна среда, тази важна обществена, национално значима проблематика продължава да е сравнително слабо застъпена. Съществуващите радио и телевизионни предавания са адресирани главно към най-новите “вълни” на емиграцията, към т.нар. “преуспели българи”, или са ориентирани в преобладаващо исторически и етнографски план. До скоро практически нямаше предаване, което да отразява нарастващата динамика и увеличаващия се географски, социален, етнокултурен и друг обхват на “външните Българии”. Едва през 2007 г. по Национална телевизия СКАТ стартира “Облаче ле бяло” – предаване за българите по света “такива каквито са”. Едно предаване е безкрайния ефир. Капка в безбрежния океан от информация. Но още по-трагично е положението в печатните медии. На страниците на българските вестници темата за задграничните българи се поява единствено в контекстна на някакъв скандал или при посещение на високопоставен политик в някоя общност в чужбина. А опитите за създаване на патриотичен, национално отговорен печат не сполучват – “темата е непродаваема”...

Това са накратко политическите и медийните условия, при които стартира нашата рубриката “Другите българи”. Вашата рубрика. Мястото, където всеки от вас, независимо дали сте в България или извън нея, ще може да сподели знания, опит идеи. Територия, където заедно ще поставяме актуалните проблеми на българите по света и ще търсим пътища за тяхното решаване. Зона на истинското родолюбие и патриотизъм – без политически лозунги и предизборна агитация.

Като пожелавам “На добър час!” на портала “Българи”, надявам се с заедно с вас, скъпи читатели, да изградим едно актуално информационно-познавателно пространство, насочено както към българите в България, така и към многобройната българска диаспора по света. Защото само когато се познаваме, можем да бъдем част от едно цяло, от един общ български организъм, част от българската нация. Световната, духовната България – без граници и визи.

http://www.bolgari.org/

[Podkrepa]

Волжските имат една интересна идея за пан-български паспорт.
На мен много ми допада (с изключение на арабските надписи, разбира се ама всичко подлежи на промяна ако кажем че не тук не сме съгласни с тях)

[опълченец]

На бесарабските българи,тия от Македония и Западните покрайнини требва да им се дава по ускорено гражданство,можеби безлихвени или нисколихвени кредити от държавата за жилища и тн.
Няма да си губим времето с така наречените "волжски българи"защото немаме нищо общо с тех.

[Podkrepa]

Няма да си губим времето с така наречените "волжски българи"защото немаме нищо общо с тех.

И те така мислят за нас повечето. Защото руснаците са им обяснили че ние тук сме почти руснаци, а те "обичат" руснаците, колкото средния (дунавски) българин турците. Съответно се сега се турчеят покрай турската пропаганда, желанието да са по-далеч от руснаците поне културно и собствената си необразованост. Абе разделени и завладени.

Дълга и сложна е темата за тях и едва ли е за тук.

За мен лично, всеки по света който има желание и поне някакво основание да се нарече "българин", заслужава поддръжка и подкрепа (естествено най-близките като имигрантите, бесарабските и македонските са с приоритет)

[опълченец]

Нито езика им е като нашия,нито верата,нито самите те имат българско самосъзнание.
Нещо повече,това са татари предатели.През средновековието са подкрепяли монголското нашествие в Русия и затова цар Иван Грозни предприема поход срещу тях и ги покорява.
После пък в серията войни на Русия срещу турците,пак подкрепят врага.
Там където има ислям нема българщина.

[Sol Invictus]

Нито езика им е като нашия,нито верата,нито самите те имат българско самосъзнание.
Нещо повече,това са татари предатели.През средновековието са подкрепяли монголското нашествие в Русия и затова цар Иван Грозни предприема поход срещу тях и ги покорява.
После пък в серията войни на Русия срещу турците,пак подкрепят врага.
Там където има ислям нема българщина.

Докато има подобни мнения и от двете страни ще съществуват и волжки татари, и славянобългари...

[опълченец]

Нито езика им е като нашия,нито верата,нито самите те имат българско самосъзнание.
Нещо повече,това са татари предатели.През средновековието са подкрепяли монголското нашествие в Русия и затова цар Иван Грозни предприема поход срещу тях и ги покорява.
После пък в серията войни на Русия срещу турците,пак подкрепят врага.
Там където има ислям нема българщина.

Докато има подобни мнения и от двете страни ще съществуват и волжки татари, и славянобългари...

Българите сме православни славяни,не сме ислямски татари.

[Балкани]

На волжките Българи не виждам защо трябва да им се дава (българско) гражданство изобщо. имат си държава, имат си земя - да си седят там (освен ако руснаците не започнат гонения), както ние си седим тук.
Иначе не е справедливо Банатски, Бесарабски и други Българи да чакат за Българско гражданство повече от един турчин, чифут или негър.

[Podkrepa]

През средновековието са подкрепяли монголското нашествие в Русия и затова цар Иван Грозни предприема поход срещу тях и ги покорява.
После пък в серията войни на Русия срещу турците,пак подкрепят врага.

До тогава са в перманентна война с руските княжества (както и с хазарите), които съумяват да нарушат всеки мирен договор.

И за двете грешиш обаче. (или четеш прекалено много и дълго руски националистически форуми)

1. да си чувал за "овнешката битка"? Синовете на Чингис ги колят със страшна злоба, точно защото волжската българска армия е единствената, от която Златната Орда търпи поражение.
Това, в което Иван Грозни нахлува и разграбва (поставяйки началото на Руската Империя). Е Казанското Ханство, вече освободило се от монголо-татарите. После Идел-Урал сигурно Червената Армия го смазва щото пак били в съюз с монголите или турците сигурно...

2. Волжските полкове са сред най-многобройните и активни доброволци в Руско-Турската освободителна война. Още се носи приказката "дойдоха руснаците и почнаха да питат къде е джамията. Разбира се, това нещо не им пасва на комунистите по-късно.

[Борисъ]

Нещо повече,това са татари предатели.През средновековието са подкрепяли монголското нашествие в Русия и затова цар Иван Грозни предприема поход срещу тях и ги покорява.

Отново лъсна историческото невежество на сърбомано-русофилската подлога.

[Sol Invictus]

Балкани е права, че Волжките Българи вече си имат държава от столетия, макар днес и зависима, и няма никакъв смисъл да ги "приемаме", както и те нас.


Редактирано от модератор: Премахнат цитат и реплика на вече изтрит постинг.