Другите българи... Кои са те? Колко са? Къде са? Каква е историческата им съдба? Какво са “другите” българи за България – единокръвни братя, демографски резерв или просто част от едно неделимо цяло наречено българска нация? Другите българи...
Кои са те? Колко са? Къде са? Каква е историческата им съдба? Защо са “другите”? Какви са причините да напуснат България? Какво представляват те извън естествената си среда? Как живеят във втората си родина? Какво е нивото, до което те се реализират в “другото” общество? До каква степен специфичните национални, културни и исторически характеристики се проектират върху живота на българите и българските общности зад границите на днешната българска държава? И други: Готова ли е България – обществото и държавата – да приеме истината, че почти половина от числеността на населението на страната живее извън нейните граници? Какво са “другите” българи за България – единокръвни братя, демографски резерв или просто част от едно неделимо цяло наречено българска нация?
След 1989 г., темата за огромните български общности в съседните на България държави, в Украйна, Молдова и т.н. престана да бъде „табу”. Тогава най-после се заговори за хилядите българи в тези страни, от които официална България се бе отказала за дълги години. Всеобщото очакване бе за една модерна политика за приобщаване на тези българи към днешния ден на “старата Родина”, за единение на българите по света. Сред големите български етнически общности (Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Албания, Румъния и др.) започнаха процеси на национална културна и обществена еманципация. Те се изразяваха в създаването на различни по тип дружества и организации, засилване на контактите с прародината България, получаване на образование в български учебни заведения, тенденция към временно или постоянно заселване в България. От друга страна, многохилядната ни политическа и икономическа имиграция в Западна Европа и страните от Новия свят, започна – макар бавно и трудно – да преодолява предубеждението си към България, да вижда в нея не страната, която ги е прогонила, а родината, образът на която винаги е бил скътан в сърцата им през дългите години изгнание. Нещо повече – мнозина от тях повярваха в обновяването на България и пожелаха да инвестират своите опит, знания, контакти в този не лек процес. Всичко това би могло да улесни една адекватна политика на държавата спрямо сънародниците си по света.
Но нищо подобно така и не се случи.
През изминалите 19 години демокрация се смениха много правителства, но нито едно от тях не изрази явна воля за това. Не показа категорично, че гледа на българите в чужбина като на част от българската нация. Едва в началото на тази година настоящият кабинет започна да работи върху изграждането на цялостна политика по отношение на българите в чужбина. Обаче много скоро стана ясно, че и импровизираната обществена дискусия върху т.нар. доклад на министър Ивайло Калфин “Българите по света и държавната политика” (една изключително слаба, разностилна, неиздържана терминологично и твърде мъглява откъм конкретни намерения компилация от различни източници) и помпозната Национална кръгла маса “Новата държавна политика за българите по света” са само част от PR-стратегията за спечелване на следващите избори. Или поне за осигуряване на медиен комфорт по темата “българи в чужбина” до края на мандата. А в същото време органът на правителството за провеждане на тази политика – Държавната агенция за българите в чужбина – от месец декември е без председател.
Но отношението на държавата към темата за другите българи е само едната страна на медала. От друга страна, независимо от безпрецедентното по мащабите си спрямо 1989 г. разрастване и либерализация на българската медийна среда, тази важна обществена, национално значима проблематика продължава да е сравнително слабо застъпена. Съществуващите радио и телевизионни предавания са адресирани главно към най-новите “вълни” на емиграцията, към т.нар. “преуспели българи”, или са ориентирани в преобладаващо исторически и етнографски план. До скоро практически нямаше предаване, което да отразява нарастващата динамика и увеличаващия се географски, социален, етнокултурен и друг обхват на “външните Българии”. Едва през 2007 г. по Национална телевизия СКАТ стартира “Облаче ле бяло” – предаване за българите по света “такива каквито са”. Едно предаване е безкрайния ефир. Капка в безбрежния океан от информация. Но още по-трагично е положението в печатните медии. На страниците на българските вестници темата за задграничните българи се поява единствено в контекстна на някакъв скандал или при посещение на високопоставен политик в някоя общност в чужбина. А опитите за създаване на патриотичен, национално отговорен печат не сполучват – “темата е непродаваема”...
Това са накратко политическите и медийните условия, при които стартира нашата рубриката “Другите българи”. Вашата рубрика. Мястото, където всеки от вас, независимо дали сте в България или извън нея, ще може да сподели знания, опит идеи. Територия, където заедно ще поставяме актуалните проблеми на българите по света и ще търсим пътища за тяхното решаване. Зона на истинското родолюбие и патриотизъм – без политически лозунги и предизборна агитация.
Като пожелавам “На добър час!” на портала “Българи”, надявам се с заедно с вас, скъпи читатели, да изградим едно актуално информационно-познавателно пространство, насочено както към българите в България, така и към многобройната българска диаспора по света. Защото само когато се познаваме, можем да бъдем част от едно цяло, от един общ български организъм, част от българската нация. Световната, духовната България – без граници и визи.
http://www.bolgari.org/