Спасиха архивни документи на ВМРО

[Тодор Александров]

Архивни документи свързани с дейността на ВМРО бяха открити при акция на ГДБОП. Иззети са архив на войводата Петър Ацев, оригиналният дневник на Кръстьо Мисирков, част от личния архив на Атанас Лозанчев, кореспонденция на Гоце Делчев, на Тодор Александров, Пере Тошев и Борис Сарафов. В хода на операцията антимафиотите иззели и стари топографски карти на Солун и бинокъл на Васил Чакаларов. „ГДБОП и ДАНС трябва да бъдат поздравени за това, което са направили, защото тези неща можеха да се изгубят и да изчезнат някъде извън пределите на България”, каза за Агенция „Фокус” лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Според него от години Скопие проявява интерес към архивни документи, свързани с ВМРО. „Иззетите документи ще бъдат ценен извор за българската история”, смята специалистът от Държавна агенция „Архиви” Цочо Билярски.

Агенция „Фокус”
ВМРО благодари на ГДБОП и ДАНС заради спасяване на архиви за дейността на организацията
Благодарствени писма изпраща днес ВМРО до вътрешния министър и до шефовете на ГДБОП и ДАНС заради осуетения опит за нелегално изнасяне на ценни архиви от освободителното движение на македонските българи, съобщиха от партията.
Двете служби иззеха архив на войводата Петър Ацев, оригиналният дневник на Кръстьо Мисирков, част от личния архив на Анастас Лозанчев, кореспонденция на Гоце Делчев, на Тодор Александров, Пере Тошев и Борис Сарафов, както и стари топографски карти на Солун и бинокъл на Васил Чакаларов.
„Най-важното в случая е, че по този начин българската държава решително попречи на опит този ценен архив да попадне в ръцете на фалшификаторите на историята в Скопие, които от години се опитват да изкупуват архиви от възрастни наследници на дейци от освободителното движение на македонските българи. Това е политика на властите в Р Македония от десетилетия и тя е свързана с опита за преиначаване на историята на македонската борба и обслужването на продължаващата измислица за съществуването на отделна „македонска” народност”, посочват от ВМРО.
Агенция „Фокус”
Много от документите на ВМРО са попаднали в частни ръце при препращането им в София, според Цочо Билярски
Много от документите на ВМРО са попаднали в частни ръце при препращането им в София. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Цочо Билярски - специалист от Държавна агенция „Архиви”. По думите му в архива на Гоце Делчев е описан начинът, по който са се съхранявали документите на революционната организация. „Чрез българското консулство в Солун, тези документи са препращани в София по определени лица като Данаил Крапчев, Йордан Бадев, семейството на инженер Христо Станишев. Много от тези документи са попаднали в частни ръце”, каза Билярски. „Макар че Законът за държавните архиви преди не позволяваше на институции и на учреждения документите да се пазят в частни ръце, ние може би не сме се възползвали от възможностите, които ни даваше законът, да ги конфискуваме тези документи и при предишния строй толерантността беше едно от качествата, които притежаваха архивните работници. В повечето случаи ние разчитахме на доброволното предаване и могат да се изредят стотици имена на българи, които доброволно са предавали такива ценни документи в Централния държавен архив и в поделенията на Главно управление на архивите или както сега се казва „Държавна агенция - Архиви”. Ние притежаваме невероятно ценна информация, без която не може да бъде написана не само историята на революционното движение, а изобщо историята на българите, живеещи днес извън рамките на днешна България”, каза Билярски.
Весела БАРЪМОВА

Агенция „Фокус”
Архивистът Цочо Билярски: Иззетите документи при акция на ГДБОП и ДАНС ще бъдат ценен извор за българската история
Иззетите при акция на ГДБОП и ДАНС архивни документи принадлежат на изключително интересни и много важни исторически фигури. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Цочо Билярски - специалист от Държавна агенция „Архиви”. Иззети са архив на войводата Петър Ацев, като по думите на Билярски - Петър Ацев е един от най-заслужилите революционери. „Той е прилепски войвода. Известен беше неговият дневник и части от него са печатани още докато е бил жив до края на 30-те години в списание „Илюстрации Илинден”. Части от дневника и от спомените му са печатани и в едни издания на Вътрешната македоно-одринска организация – сборниците „Илинден”. От тях може да се получи много интересна информация за революционните борби, за един изключително дълъг период от време – повече от четвърт век. Войводата Петър Ацев, след като излиза от революционната организация, тъй като е възрастен, става един от ръководителите на Илинденската организация в България - обясни Билярски.
„Един от най-големите фигури в революционното движение е Тодор Александров, който е член на централния комитет на Вътрешната македоно-одринска организация, след разделянето на организацията в края на Първата световна война, той отново застава начело на Вътрешната македонска организация и я възстановява. Неговото име поставяме до имената на Даме Груев, Гоце Делчев и Иван Михайлов. Сред конфискуваните документи има и кореспонденция на Гоце Делчев. Той е първият автор на устава и правилника на революционната организация. Анастас Лозанчев пък е един от най-дълго живелите революционери. Той е ръководител на щаба на въстанието. Пере Тошев също голяма фигура в Македоно-одринското движение. Досега ние не разполагаме с негов архив, само отделни документи можеха да се намерят”, каза Билярски. Според него иззетите документи ще бъдат ценен извор за българската история.
Весела БАРЪМОВА

Агенция „Фокус”
Красимир Каракачанов: От години Скопие проявява интерес към архивни документи, свързани с ВМРО
За да се занимава ГДБОП с този случай, вероятно те са засекли, че тези неща са събирани с цел да бъдат изнесени някъде, каза пред Агенция “Фокус” Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, по повод информацията за задържани архивни документи при акция на ГДБОП и ДАНС, свързани с ВМРО. „Всеки има право да колекционира подобни предмети. Такива документи и предмети като бинокъла на Чекаларов, и дневника на Мисирков, и други писма и документи - в много от случаите се намират в техни наследници. И за да се намеси ГДБОП, вероятно означава, че те са били предназначени за нелегален износ. И тук възниква въпросът – къде може да бъдат изнесени? Отговорът е един – те могат да бъдат изнесени само в Скопие. И тук възниква още един въпрос – защо Скопие се интересува от тях, след като отрича и Тодор Александров, отрича и Сарафов, и други дейци? По простата причина, че Скопие от 20-ина години се опитва да изкупува или – да прибира подобни документи от България. Тези документи впоследствие или се фалшифицират и се използват срещу България, или никога не виждат бял свят. По простата причина, че всички тези дейци – и Васил Чекаларов, и Пере Тошев, и Петър Ацев, и Тодор Александров и дори Мисирков, в своята дейност винаги са се чувствали българи и са се изявявали като българи. Това не отговаря на политиката на Скопие, и на тяхната теза, че едва ли не – още от време оно е имало някаква македонска нация. Тези документи в България са опасни за тях, защото те ако видят бял свят и бъдат публикувани, Скопие ще бъде разобличено като фалшификатор и измамник. И най-вероятно според мен, зад тези неща стои интересът на кръгове в македонското правителство, което от години плаща луди пари, за да изкупува подобни неща от България”, коментира Красимир Каракачанов.
По думите му – в случая това не са някакви антични предмети, чието съхранение е незаконно. „За да се намеси ГДБОП, означава, че са имали информация, че тези неща ще бъдат изнесени нелегално от България. Което вече е престъпление. Примерно, защо не дойдат у всеки един колекционер на стари картички, документи или писма, който не ги търгува и не прави алъш-вериш с тях. Предполагам, че тези неща са били предназначени да бъдат изнесени в Скопие; Скопие дава луди пари – говорим за хиляди евро. И е много възможно някой да е продавал личната си колекция, или да се е подготвил да я изнася нелегално, или да я продаде в Скопие. Има много подобни случаи, още от 1991 – 1992 година среди, свързани със Скопие и техни представители, обикаляха България, изкупуваха каквото можеха да изкупят и от антикварни магазини, и от частни лица. Изнесени бяха и картини, свързани с тематиката „Македония” от известни български художници и това става абсолютно целенасочено и съзнателно, с подкрепата на македонското посолство и т.н.”, добави той.
На въпрос, как страната ни да си опази архивите, Красимир Каракачанов коментира - специално тези архиви не са били в държавния архив, и никой не ги е загубил. „Проблемът е, че българското правителство трябва да отдели средства – подобна практика имаше преди 20-ина години – и подобни предмети да се изкупуват от българските архиви. Сега практиката е – много хора носят подобни предмети и документи или в антикварни магазини, или в архиви. Българските архиви нямат финансовата възможност да изкупуват подобни документи, макар че те не са много скъпи. Но имат огромна историческа стойност. Българските архиви просто нямат бюджет. И като не могат да ги продадат на архива, хората ги носят в антиквариата, или на всеки, който прояви интерес към тях”, заяви лидерът на ВМРО.
Той поздрави ГДБОП и ДАНС затова, че са предотвратили износа на тези предмети от България.

Агенция „Фокус”
Красимир Каракачанов: ГДБОП и ДАНС трябва да бъдат поздравени за патриотичното дело
ГДБОП и ДАНС трябва да бъдат поздравени за това, което са направили, защото тези неща можеха да се изгубят и да изчезнат някъде извън пределите на България. Свършили са едно патриотично дело, за което аз лично като председател на ВМРО им благодаря. Това каза пред Агенция “Фокус” Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, по повод информацията, че при операция на ГДБОП са задържани документи и архиви, свързани с историята на организацията. „За да се занимава ГДБОП с такива работи, вероятно те са засекли, че тези неща са събирани с цел да бъдат изнесени някъде. Иначе – всеки има право да колекционира подобни предмети. Тези документи – и бинокъла на Чекаларов, и дневникът на Мисирков и други писма и документи, в много от случаите се намират в техни наследници. И за да се намеси ГДБОП, вероятно означава, че те са били предназначени за нелегален износ. И тук възниква въпросът – къде може да бъдат изнесени? Отговорът е един – те могат да бъдат изнесени само в Скопие”, смята Красимир Каракачанов.

Агенция „Фокус”
Архивни документи, свързани с дейността на ВМРО, бяха открити при акция на ГДБОП
Архивни документи бяха открити при акция на ГДБОП, съобщиха от пресцентъра на МВР. Оригиналните документи, кореспонденция и други са свързани с дейността на ВМРО. Служители на ГДБОП - сектор „Трафик на културни ценности” съвместно с ДАНС предприели вчера територията на столицата операция за пресичане на незаконна търговия с архивни документи. Извършени са претърсвания на три адреса в София. От жилище, обитавано от А.П./76г./, са иззети архив на войводата Петър Ацев, оригиналният дневник на Кръстьо Мисирков, част от личния архив на Атанас Лозанчев, кореспонденция на Гоце Делчев, на Тодор Александров, Пере Тошев и Борис Сарафов. Иззетите документи са свързани с дейността на ВМРО. В хода на операцията антимафиотите иззели и стари топографски карти на Солун и бинокъл на Васил Чакаларов. По случая е образувано досъдебно производство.

Агенция "Фокус"
Цочо Билярски: Иззетите архивни документи при акция на ГДБОП и ДАНС ще бъдат ценен извор за българската история
За архивните документи, свързани с дейността на ВМРО, които бяха открити при акция на ГДБОП, за изчезналите архиви и стойността на документите, Агенция „Фокус” разговаря с Цочо Билярски, - специалист от Държавна агенция „Архиви”.
Фокус: Архивни документи, свързани с дейността на ВМРО, бяха открити при акция на ГДБОП. От частен адрес в София са иззети архив на войводата Петър Ацев, оригиналният дневник на Кръстьо Мисирков, част от личния архив на Анастас Лозанчев, кореспонденция на Гоце Делчев, на Тодор Александров, Пере Тошев и Борис Сарафов, стари топографски карти на Солун и бинокъл на Васил Чакаларов...
Цочо Билярски: От документите, които изредихте има такива, свързани с войводата Петър Ацев. Това е един от най-заслужилите революционери. Той е прилепски войвода, участвал в десетки битки. Известен беше неговият дневник и части от него са печатани още докато е бил жив до края на 30-те години в списание „Илюстрации Илинден”. Части от дневника и от спомените му са печатани и в едни издания на Вътрешната македонска революционна организация – сборниците „Илинден”. В тях има за революционните борби в Тиквешко, Прилепско. От тях може да се получи много интересна информация за революционните борби, за един изключително дълъг период от време – повече от четвърт век. Войводата Петър Ацев, след като излиза от революционната организация, тъй като е възрастен, става един от ръководителите на Илинденската организация в България – в София и в Пловдив. Благодарение на него родният му прилепски край, който не е бил достатъчно добре подготвен за Илинденско-Преображенското въстание и неговият съгражданин Гьорче Петров почти в последните дни на въстанието влиза в прилепския край, но Петър Ацев не разрешава да се вдигне въстание в Прилепско, защото ще бъде само една пушилка, една шумотевица и ще пострада населението. Интересни са думите на Петър Ацев, който казва тогава на Гьорче Петров: „Ти може да си Гьорче Петров, но си Гьорче Петров в София, а тук в Прилеп аз съм този, който решава и ръководи революционното движение. Петър Ацев постепенно минава леко наляво в Македонското движение, тъй като под влияние на Коминтерна, някои среди в организацията леко олевяват и олевява и тази Илинденска организация, в която той е заедно с Георги Занков, Арсен Йовков и редица други именити имена в революционното движение.
Сред лицата, които споменахте, една от най-големите фигури в революционното движение, е Тодор Александров. Той е член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а след разделянето на организацията в края на Първата световна война на две – Тракийска и Македонска, той отново застава начело на ВМРО и я възстановява. Неговото име поставяме до имената на Даме Груев, Гоце Делчев и Иван Михайлов. Това са четиримата най-велики от македонските ни революционери – българи македонски революционери, защото те никога не са били други освен българи, това е безспорно. Няма значение дали са били по-наляво, дали са били по-надясно, принадлежността им към нашия народ е безспорна.
Сред конфискуваните документи има и кореспонденция на Гоце Делчев. Той е първият автор на устава и правилника на революционната организация. А когато той ги съставя, организацията се нарича Български македоно-одрински революционни комитети. Ако Тодор Александров е в средата на революционното движение, Гоце Делчев и Даме Груев са в самото начало, те са от създателите на организацията. Тодор Александров влиза по-късно в организацията и става неин член след 1898 г. В Централния държавен архив се пази неговият личен архив, който е изключително богат, но редица документи от него липсват. Да се надяваме, че в тази колекция, която е иззета от службите за сигурност, ще бъдат и липсващите документи.
Относно дневника на Кръстьо Мисирков – преди години беше публикуван в списание „Известие на държавните архиви” такъв дневник от 1902 - 1903 г. Преди няколко години съвместно с колегите ни от архива на Македония в Скопие публикувахме вторият дневник на Кръстьо Мисирков. Вероятно тук става дума за първия дневник, който е от 1902 г. Аз съм го виждал, той е едно тефтерче, държал съм го в ръцете си, когато беше публикуван в „Известие на архивите”. Той е писан на руски език. Изключително интерес е. Това е ранният Кръстьо Мисирков, когато много от дейците на организацията го наричат, че е объркана глава. Той по това време е учител в Битолската българска гимназия и в страни от революционното движение. По това време той е близък с битолския руски консул Аркадий Русковски, който е една от жертвите, които дава дипломатическото тяло по време на Илинденско-Преображенското въстание. А Кръстьо Мисирков е учител на децата на Русковски и присъства на убийството му. В ранния дневник на Мисирски не са описани тези моменти, но може да се види узряването му, неговите блъсканици между науката, преподаването и този ранен македонизъм, на който той известно време е жертва.
Споменахте, че има документи на Борис Сарафов. Той е друго голямо име в Македоно-одринското революционно и легално движение. Той е от създателите на българските освободителни офицерски братства. За един период от около 2 години той е председател на Върховния македоно-одрински комитет. След като започват разправиите във Върховния комитет, защото където има българска организация винаги има разправии, винаги има борби за първенство. Гоце Делчев казва: „Колкото българи, толкова капитани”. Борис Сарафов е точно от този тип личности – роден ръководител. Във въстанието от 1895, което напоследък се нарича Четническата акция или Мелнишкото въстание, Борис Сарафов застава начело на четите, които превземат Мелник. Но след разправиите във върховния македоно-одрински комитет, той го напуска и влиза във ВМОРО. Той снабдява с оръжия организацията за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание. Заедно с Анастас Лозанчев, за когото казахте, че също има намерена документация, както и с Даме Груев са ръководители на въстанието в Битолския революционен окръг. Дълги години Борис Сарафов съхранява знамето на генералния щаб на въстанието в Битолския окръг. През 1907 г. той, заедно с Иван Гарванов ще бъде убит в родната му къща от терориста на организацията и деец на Серския революционен окръг Тодор Паница.
Нямам представа какво точно представлява намерената документация, но фигурите, които ми изредихте са изключително интересни и много важни. Има документи и на Анастас Лозанчев, който е един от най-дълго живелите революционери. Той е ръководител на щаба на въстанието.
Пере Тошев също е един от великите прилепчани. Досега ние не разполагаме с неговия архив. Само отделни документи можеха да се намерят. Това е една много голяма фигура в Македоно-одринското революционно движение. Същевременно той е и дългогодишен член на Централния комитет на организацията. Пере Тошев е убит в навечерието на Балканската война, след едно предателство. Тъй като, за да се влезе в Македония, която тогава е турска, е трябвало паспорта да се завери в турското консулство и по такъв начин тази информация стига до турски анархисти и той е убит близо до Прилеп.
Да се надяваме, че тези документи, включително и плановете на Солун, ще бъдат изключително ценен извор за българската история, още повече, е нашите съседи гърците са се опитали по всякакъв начин да заличат какво ли не, което е свързано с българското. Известно е, че Централният комитет на организацията се е помещавал в Солун. В Солун е групата български гимназия – търговски, женски, мъжки, носещи имената на Св. Св. Кирил и Методи. Вероятно това е една малка съкровищница, на която службите за сигурност са успели да пресекат изнасянето в чужбина попадането й в недобри ръце.
Фокус: А има ли изчезнали архивни документи, както и такива, които са смятани за изчезнали, а после са намерени?
Цочо Билярски: Това много пъти се е случвало. Има такива случаи. Ние с мой колега сме публикували архива на Гоце Делчев и там е много интересно описанието на начина, по който са се съхранявали документите на организацията. Чрез българското консулство в Солун тези документи са препращани в София по определени лица, като Данаил Крапчев, Йордан Бадев, семейството на инженер Христо Станишев. Много от тези документи са попаднали в частни ръце. Макар че Законът за държавните архиви преди не позволяваше на институции и на учреждения документите да се пазят в частни ръце, ние може би не сме се възползвали от възможностите, които ни даваше законът, да ги конфискуваме тези документи и при предишния строй толерантността беше едно от качествата, които притежаваха архивните работници. В повечето случаи ние разчитахме на доброволното предаване и могат да се изредят стотици имена на българи, които доброволно са предавали такива ценни документи в Централния държавен архив и в поделенията на Главно управление на архивите или както сега се казва „Държавна агенция - Архиви”. Ние притежаваме невероятно ценна информация, без която не може да бъде написана не само историята на революционното движение, а изобщо историята на българите, живеещи днес извън рамките на днешна България.
Фокус: Каква е колекционерската стойност на подобни материали?
Цочо Билярски: Аз не съм достатъчно компетентен, защото не се движа в тези среди, но съм чувал, че там, където се събират нумизматите, се правят търгове на такива документи и мисля, че нашите служители би трябвало да бъдат по-бдителни, защото ние нямаме органи, които да следят и да конфискуват документи. Чувал съм, че търгове на документи се правят в Солун, във Франция. Често вестниците ги обявяват – за продажба на книги, за продажба на автографи, защото на запад не говорят за архивни документи, а за автографи. Например едно писмо на Наполеон струва сигурно няколко милиона долара. Документите от нашите революционери и възрожденци не са по-малко ценни. Предполагам, че тези пазари са много големи. Често при нас в Архивите идват колекционери и имат грешна представа. Те искат някакви баснословни суми от нас. Ние не сме в състояние да платим такива, защото ние не купуваме. Можем евентуално да дадем парично възнаграждение и то в много скромни размери, за това, че са ги съхранили и са ни ги донесли. С дарение е дошъл при нас архивът на Тодор Александров, на Гоце Делчев, на Даме Груев. Големи дарители бяха семейството на Григор Василев и на инженер Христо Станишев. С конфискация също има дошли документи. Около Народния съд през 1944-1945 г. много от архивите на съдените от Народния съд са конфискувани. Но тогава явно е имало доста неграмотни хора от милиционерските среди, защото така е загубен архивът на ген. Вълков –известен дипломат и военен деец, от правителството на Александър Цанков. Безброй са документите, които са дошли чрез дарения в българските архиви. Това са национални ценности и ние не трябва да допускаме те да напускат България. Сега в България колекционерите могат да имат колекции с документи, но те са задължени да ги регистрират в Държавна агенция „Архиви”. Трябва да се знае движението на документите. Цената и стойността на документите е изключително голяма и в България трябва да ги ценим така, както ги ценят в западните държави.
Фокус: Според Вас, Има ли българинът доверие на институциите, които съхраняват архивите?
Цочо Билярски: Аз работя от 38 години в архивите – пет години съм работил в Главното управление на архивите и останалите 33 – в Централния държавен архив. Определено мога да кажа, че българинът не само, че има доверие на българските архиви, но и често пъти прибягва до услугите на архивите. Когато става дума за документи за имущества, дори за пенсиониране, за каквото да е било, българинът пробягва до нас. Сега са намерени планове на Солун. Голямо откритие беше преди години, когато се разбра, че е запазен планът „Мусман”, който е правен за градоустройството на София. Невероятно ценна документация, която е непрекъснато използвана. Вярно, че сега малко се обърна гръб на науката, но нашите читални са винаги пълни с потребители на такава информация. Ако не бяхме запазили архивите на ТКЗС как щеше да се върне земята? Как щяха да се върнат горите, ако не бяхме запазили тези документи? Документите имат и приложна стойност, не винаги имат само историческа и научна стойност. При нас вече дойдоха и архивите на МВР. Там, където никой не можеше да стъпи преди, сега тези документи ще могат да се ползват за големите фигури в политическия живот, да се четат и да се види каква е истината. Това е последната инстанция – от документацията истината може да се разбере най-пълноценно, а не от свободните разсъждения по дадена тема, както често пъти някои писатели си позволяват.
Весела БАРЪМОВА http://focus-news.bg/?id=s3181