Българска култура и духовност > Генетика

Кръстоски при древните

<< < (2/3) > >>

Hatshepsut:
Откриха първото дете на човек и неандерталец
Останките от индивид, живял в северна Италия преди  40 000 - 30 000 години, принадлежат на хибрид между неандерталец и Homo sapiens, смятат учени, цитирани от Discovery News.

Откритието е публикувано в научното списание  PLoS ONE. Ако по-нататъшните анализи докажат теорията, това ще е първият хибрид - директно доказателство, че е имало смесване между двата прачовешки вида.

Предишни генетични изследвания сочат, че ДНК на хората с европейски и азиатски произход е от 1 до 4 процента неандерталска.

Изследването се концентрира върху челюстта на индивида, открит в местността Рипаро ди Мецена в Италия. Той датира от време, когато са живели едновременно и съвременният човек, и неандерталецът.

"От морфологията на долната челюст съдим, че индивидът от Мецена е изглеждал като нещо средно между класическите неандерталци, които имат прибрана долна челюст (без брадичка) и съвременните хора, които имат издадена долна челюст с добре оформена брадичка," обяснява антропологът Силвана Кондеми, един от авторите на изследването.

Тя и колегите й са изследвали останките чрез ДНК анализ и триизмерна томография. Генетичният анализ показва, че митохондриалната ДНК на индивида е неандерталска. Тъй като този тип ДНК се предава от само от майката, учените смятат, че хибридът е дете на неандерталка и мъж Homo sapiens.

По времето, когато съвременните хора се заселват в Европа, неандерталците са имали собствена култура, продължила около 200 000 години, с която днес се свързват някои каменни сечива, открити в скални заслони.

Учените отбелязват, че въпреки най-вероятната хибридизация между двата вида хоминиди, неандерталците са продължили да поддържат своите традиции. Те не са се слели в една група.

http://www.obekti.bg/nauka/chovek/6618

Hatshepsut:
Неандерталците живели на малки, изолирани групи


Поредното изследване на ДНК показало, че неандерталците били лишени от някои човешки гени, определящи нашето поведение.

В последните години специалистите се занимават със съставяне на генни карти на неандерталци, измрели преди около 30 000 години. Става ясно, че много от съвременните хора са унаследили от предците си някои гени.

Тъй като въпросът за родословието може да се смята за решен, изследователите пристъпили към сравнението на генома на неандерталците и съвременните хора в търсене на гени, които ни правят уникални представители на рода Homo и сочат произхода на генетичните заболявания.

В сравнение с неандерталците човечеството, изглежда, особено активно е развивало гени, свързани с поведението, твърди екипът, оглавяван от Сванте Пебо, специалист по древна генетика от Института за еволюционна антропология към обществото „Макс Планк“ (Германия).

При неандерталците прави впечатление липсата на гени, свързани с хиперактивност и агресивно поведение при съвременните хора. Те нямали и участъци в ДНК, свързани с аутизъм. Само остава неясно нашите гени засилили ли са агресивността в сравнение с неандерталците, или напротив – снижили са я.

Освен това някъде преди 1–0,5 млн. години броят на неандерталците е намалял и оттогава популацията така и останала малобройна. Нищо добро не донесло това – естественият отбор останал с малко възможности да се избави от лошите мутации.

Пебо и колегите му разгледали гените на двама неандерталци – от Испания и Хърватия. Резултатите били сравнени с данни за ДНК на трети неандерталец, живял в Сибир, и с ДНК на някои съвременни хора. Станало ясно, че генетичното разнообразие сред неандерталците четири пъти отстъпвало на това на съвременните африканци и три пъти – на европейците и азиатците.

Сравнението показало също, че съвременните хора притежават уникални гени, свързани със сърдечното здраве и обмяната на веществата. Освен това ние си имаме гени на цвета на кожата и косите, липсващи при неандерталците.

Вярно, да не забравяме, че от времената на неолитната революция ние живеем и се развиваме далеч не така, както неандерталците. Ако искаме да разберем какво наистина ни отличава от тях, трябва да сравним гените не на съвременните хора, а на пещерните ловци и събирачи.

Колегите на Пебо сравнили дори ДНК на неандерталци и съвременни хора с гените на денисовците – още едни наши братовчеди, обитавали Сибир преди около 40 000 години и за които е известно само по генетични карти и някои кости. Основните разлики са свързани с извивка в долната част на гърба, която при неандерталците не е така кръгла, както при денисовците и съвременните хора.

Неандерталците, денисовците и хората са имали общ прародител, живял преди повече от половин милион години. Трудно е обаче да се установи кой е той, тъй като ние сме се кръстосвали с неандерталците, излизайки от Африка преди около 60 000 години.

В резултат съвременните хора с европейски произход дължат само около 2% от своя геном на неандерталците, а при обитателите на Меланезия този показател стига до 3-5%, само че тук става дума вече за денисовците.

Експертите предупреждават, че в никакъв случай не трябва да правим изводи за неразвитостта на неандерталците, изхождайки от липсата при тях на гени, които имаме ние. Всеки вид има свой еволюционен път.

https://megavselena.com/neandertaltsite-zhiveli-na-malki-izolirani-grupi/

Hatshepsut:
Откриха неизвестен клон в генеаложкото дърво на европейците


Генетичният произход на съвременните европейци е по-сложен, отколкото предполагаха специалистите - сред предците им има поне три големи генеаложки клона, съобщиха световните информационни агенции, позовавайки се на статия в сп. "Нейчър".

Древните сибиряци, които са свързани с първите хора, населили Америка през Ледената епоха, са се смесили и с праисторическите популации в Европа. Те са оставили своя отпечатък върху ДНК материала на съвременните европейци, доказа международен екип от над 100 учени, ръководени от Дейвид Райх от Харвардския университет и Йоханес Краузе от университета на Тюбинген.

Досега експертите мислеха, че днешните европейци произхождат от две други групи хора. Първите са примитивни ловци и събирачи, живели на Стария континент още от заселването му преди повече от 40 000 години. Вторите са земеделци, мигрирали преди около 7000 години в Европа от район, обхващащ части от Сирия, Турция и Ирак.

Новото изследване, продължило повече от 10 години, разкрива ролята на ловците-събирачи от Сибир, наричани от учените "древни северни евразийци".

Учените са секвентирали геномите на земеделец, живял в Германия преди около 7000 години, и осем ловци-събирачи, живели на земите на Люксембург и Швеция преди 8000 години. След това са сравнили резултатите с геномите на 2345 наши съвременници, за да определят европейското потекло.

"Изследването ни наистина показва, че произходът на европейците е много по-сложен, отколкото се мислеше преди. Изглежда европейците, за които често днес се мисли като за една група, всъщност имат сложна история, в която поне три групи са се смесили исторически в различни пропорции", твърди Йозиф Мазаридис от Харвард

Почти всички европейци имат гени от всичките три древни групи. Древните северни евразийци са допринесли за до 20 процента от генетиката на европейците, макар и това да е най-малкият процент сред трите групи предшественици.

Хората от Северна Европа, особено Балтийските държави, са в най-голяма степен наследници на западните европейски ловци-събирачи, като до 50 процента от ДНК на литовците е от тази група. Южноевропейците са наследили повече древните земеделци, като до 90 процента от ДНК на сардинците може да бъде проследена до тези ранни имигранти в Европа.

Тези земеделци, дошли от Близкия изток, са донесли в Европа нови умения. Те са опитомявали животни, включително свине и крави, отглеждали са селскостопански култури - пшеница и ечемик, грах и леща, жънели са със сърпове от обсидиан.

Древните северни евразийци "свързват всички съвременни европейци и коренни американци", казва Йоханес Краузе. Резултатите показват, че те не само са се смесили с праисторическите европейци, но и са свързани с хората, които преди 15 000 години са преминали по моста от замръзнала земя между Сибир и Аляска и са се разпространили в Америка.

Сценарият за тройно наследство е приложим за повечето европейци, но не е достатъчен за всички. Дейвид Райх мисли, че и други групи са допринесли за генетичния профил на съвременните европейци.

"Едва започваме да разбираме. Само допълнителни генетични данни от древни хора ще ни позволят да научим какво е било праисторическото ни минало", коментира Йоханес Краузе.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1327240

Hatshepsut:
Денисовият човек – праотец на Homo sapiens?


Напоследък доста се говори относно това, че едва ли не в Тибет е открит нов вид хора – напълно различни от останалата човешка раса. Тъй като Тибет е разположен на височина четири хиляди метра над морското равнище, налягането на въздуха там е едва две трети от нормата. На платото царуват ниските температури и почти няма растителност, което го прави крайно негостоприемно и сурово място за живот. Според последните проучвания причината за необикновената издържливост на тибетците може би се крие в наличието на гени от т.нар. Денисов човек (Homo denisova). Расмус Нилсен от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) и колегите му неочаквано са открили още един случай на контакти между денисовците и нашите предци, опитвайки се да открият тайната на това, как жителите на Тибет издържат в условия, в които не могат да оцелеят представителите на нито един друг народ на Земята. Кои са тези денисови хора и доколко са различни от съвременния Homo sapiens?
 
Всичко започва в Алтай

Алтайските планини са разположени по такъв начин, че да се населят с многобройни миграции от различни двуноги същества е било просто невъзможно. От една страна, е обширната равнинна част от степи, простираща се от Енисей до Карпатите, която е била истинска „врата за народите“ (обикновено така е била наричана тази част, която минава между Уралския хребет и Каспийско море). От друга страна, са планините – пустини, откриващи пътя към Далечния изток и Югоизточна Азия. Алтай въплъщава в себе си множество интересни и тайнствени места, сред които е и знаменитата Денисова пещера – в нея винаги е сухо, а отворът в горната и част дава светлина и служи за естествен комин за отвеждане на дима. Затова изобщо не е чудно, че в нея от стотици хиляди години са намирали убежище много представители на рода Homo, започвайки от неандерталците, които са се установили тук преди 280 хиляди години. Тук са оставили своята следа и хората от различни исторически епохи – тюрки и гуни, създатели на обширни номадски империи. През целия този гигантски промеждутък от време хората са живели тук, създавали са инструменти, яли са и са си поделяли хванатите по време на лов животни – тук са открити кости от магаре, як, носорог, хиени. По този начин под естествения покров на пещерата са просъществували няколко различни културни слоя, като тук може да се намерят много артефакти – свидетели на живота на различните и обитатели. И ето че през март 2008 г. учените обявяват, че са открили част от пръст на дете от женски пол, което е живяло приблизително преди 41 000 години. Това се оказва знаменателно откритие, тъй като въпросните останки са единственото намерено свидетелство, което разкрива наличието на нов, непознат досега вид човек, наречен на името на пещерата – Homo denisova.

Информативните кости



Изненадите продължават през 2012 година, когато е била публикувана работата на група учени от института "Макс Планк" в Лайпциг (ръководител на групата е бил шведският биолог Сванте Пийбо). Те са успели с висока точност да анализират както ядрената, така и митохондриалната ДНК на „денисовците“ - име, с което оттогава се славят нашите отдавна измрели „братя“.



Наред с това се е появила възможността да се говори за родство между живелите в Денисовата пещера преди 75 до 30 хиляди години хора от Homo sapiens и Homo neanderthalensis. Секвенирането на денисовата ДНК е станало реалност едва след намирането на генетичен материал, който е открит в изкопаните кости. Разликата между съвременния човек и „денисовците“ е 385 нуклеотида, докато разликата между Homo sapiens и Homo neanderthalensis е 202 нуклеотида. Анализът на ядрената ДНК е показал, че неандерталците и денисовците са имали общ предшественик, който е живял вероятно преди около 700 хиляди години. Предшественикът на това разклонение и Homo sapiens – така нареченият „предшестващ човек“ (Homo antecessor) се е появил на Земята преди повече от милион години.
Означава ли това, че относно родството всичко е ясно? Отговорът е – не съвсем! Известно е, че Homo sapiens са се появили преди около 200 хиляди години на Африканския континент. 50 хиляди години по-късно неголямата популация от тях (40 - 50 хиляди човека) са решили да напуснат своя африкански дом и са се запътили към Близкия изток, а потомците на тези хора са населили всички континенти освен Антарктида. По този начин всички жители на Стария и Новия свят с изключение на Африка – това е бялата европейска раса, китайците, ескимосите, американските индианци, – всички те се явяват потомци на бегълците от Африка, броят на които е бил колкото на хората от един голям квартал в София.При това Homo sapiens не са първите, които са влезли в Евразия. Преди тях тук са били Homo erectus, оставили в Европа потомство във вида на Хайделбергския човек, а в Азия – синантропи и питекантропи.

Общи деца на различни хора

Идвайки в Близкия изток, сапиенсите са срещнали там по-рано дошлите неандерталци. Моментът, когато се е случило това, науката нарича хибридизация на тези видове – нашите предци и неандерталците са имали свое общо потомство. Предполага се, че това е била първата, но не и единствена вълна на смесване на тези видове. Вторият епизод според генетичните данни може би е станал в Далечния изток с участието от страна на Homo sapiens предците на китайците и американските индианци. В момента процентът неандерталски гени в генома на представителите на различните народи по света е от 1 до 4%.



След като учените са успели да получат точни данни за генома на денисовите хора, е било направено още едно важно откритие. Оказало се е, че хибридизацията с Homo sapiens не е пропуснала и „денисовците“. Обитавайки районите недалеч от „Вратата на света“, те са се срещнали с някое разклонение на съвременния човек, което след това е просъществувало в страните от Югоизточна Азия и по-точно – нейната островна част. Меланезийците, представители на австралоидната раса (сред тях най-известни са папуасите) имат в своя геном до 6% денисови гени. Въпреки че не е задължително хибридизацията да се е случила в Алтай – сега се счита, че този вид хора са имали широк ареал на обитаване в Евразия.
По този начин някои от съвременните хора, обитаващи основно едно съвсем малко късче от планетата, може да се считат за най-близки роднини на Денисовия човек от всички останали.
Само че налице е и една друга загадка, която е донесла находката в Денисовата пещера. Въз основа на нея може да се предполага съществуването на още един вид хора, от които засега не е намерена нито една костичка.
Неандерталците и „денисовците“ представляват две разклонения, идващи от един общ предшественик, но както вече споменахме, Homo neanderthalensis генетически са далеч по-близо до Homo sapiens, отколкото Денисовият човек. Още повече – в генома на последните има около 1% гени, които липсват у неандерталците и които са забележимо по-древни от останалите – на това е обърнал внимание американският биолог Дейвид Рейч от Харвардското училище по медицина. Остава да се предположи, че хибридизацията със сапиенсите не е единствената, на която са били подложени денисовците. Сега се налага предположението за това, че те по своя път в исторически план са могли да се кръстосват и с други видове от рода Homo.



Изследователите обръщат внимание на това, че намереният в Денисовата пещера зъб, който аналогично на пръстовия фрагмент е станал предмет на генетичен анализ, има необичайно голям размер, което е типично за по-ранните хоминиди. Това означава, че партньори относно кръстосването им са станали представители на някакъв вид хора, които са напуснали Африка по-рано от сапиенсите, денисовците и неандерталците. Възможно е за този вид да не се знае все още нищо, но може и да се предположи, че става въпрос за представители на Хайделбергския човек. Какво пречи това да бъде проверено? - Отсъствието на анализ на генома на последните.
Трябва отново да се напомни, че отделянето на качествена генна информация от изкопаемите тленни останки на денисовите хора е било уникален случай и в голяма степен научен късмет. Това се касае и за генома на неандерталците. Работата е там, че те, както и другите са обитавали сравнително хладните и влажни области на света, като климатът е осигурил съхранението на сложните молекули вътре в костите. В горещия климат, където слънцето е изгаряло костите до бяло, ДНК практически е изцяло разрушена.

Откритията все още предстоят

За съжаление поради недостига на изкопаемите материали, намерени досега, е много трудно да се каже как денисовците се различават от съвременните хора на външен вид и поведение и дали са имали подобие на говор и реч. Разликите в генома между сапиенс и денисовите хора може да посочат, че някои мутации в генома ни, отговорни за важни функции, свързани с развитието на нервната система и мозъчната функция, у денисовците и другите представители на различния клон на човечеството липсват. Това може да означава, че в тези изчезнали хора е липсвал човешкият разум в пълния му смисъл, но въпреки това те са оставили общо потомство със сапиенсите.



Към тези „първични хора“ може да се впишат и представителите на Homo florensiensis – останките от тях бяха откритие през 2003 година в пещерата Лианг-Буа на остров Флорес. Тези същества, които веднага бяха наречени „хобити“, са притежавали изключително малък ръст от 1 метър и много малък обем на мозъка – 400 куб.см. Това е по-малко от шимпанзетата и е съпоставимо с мозъка на афарския австралопитек, който не е принадлежал към рода Homo. По този начин джуджетата от остров Флорес очевидно са били на по-нисък стадий от развитие в сравнение с неандерталците и денисовите хора. Да, те са правели примитивни каменни сечива, вероятно са ги използвали за лов и строителство, но и австралопитеците са могли да създават каменни оръдия на труда. Според една от хипотезите Homo florensiensis може би са потомци на питекантропите, достатъчно развито същество, което е попаднало в изолацията на остров Флорес и се е видоизменило, един вид деградирало. Последният термин едва ли е много удачен, поне що се отнася до еволюцията, която предполага неизменно движение от нисши форми към по-висши, докато според хипотезата в действителност важна е само адаптацията чрез естествения подбор. Разбира се, твърденията за някакъв вид смаляващи се и оглупяващи питекантропи не се споделят от по-голяма част от научните среди, подозирайки, че зад „хобитите“ седи някакъв вид по-малко развити същества от типа на австралопитеците. В края на краищата, оказва се, че въпросният скелет на „хобит“ може би е просто на болен от „синдрома на Даун“ индивид.
„Напълно е възможно да е имало и други видове хора, от които сме заимствали част от ДНК, но ние не можем да открием техни следи поради това, че нямаме техни геноми. Успяхме да направим това откритие само по щастлива случайност – имаме техния „възкресен“ геном, възстановен от малка кост от палец от сибирската пещера. За съществуването на денисовците като отделен вид разбрахме чак след откриването на техния геном, поради което възниква риторичният въпрос: колко видове древни хора съществуват, чийто геном ние още не сме прочели?“, казва Расмус Нилсен.
Дали един фрагмент от зъб и палец, открити в Денисовата пещера, ще променят тотално възгледите на науката за произхода на човека? Интересен въпрос, отговорът на който предстои да бъде разкрит.

- http://hicomm.bg/secrets/denisovijat-chovek-ae-dali-tova-e-istinskija-predshestvenik-na-homo-sapiens.html/
- http://hicomm.bg/secrets/denisovijat-chovek-ae-dali-tova-e-istinskija-predshestvenik-na-homo-sapiens.html?read=2

Hatshepsut:
Преди 10 000 г. мъжете предавали гени 17 пъти по-рядко


Генетици под ръководството на Моника Кармин от Тарту (Естония), със съдействието на колеги от САЩ, Великобритания, Русия и много други страни, са построили своеобразно дърво на живота на мъжете.

Учените изследвали данните на 456 Y-хромозоми, взети в рамките на това изследване от различни популации, и въз основа на това построили дърво.

След това, знаейки с каква скорост протичат мутациите в мъжката хромозома, те успели да датират основните клони на това дърво.

Според данните се оказало, че последният общ прародител на всички мъже, така нареченият Y-хромозомен Адам, е живял преди 254 хил. години – преди се смяташе, че той е живял преди 100–150 хил. години.

Но след това събитие мъжете още два пъти преминавали през нещо като пресяване и всяко от тях значително е съкратило генетичното разнообразие на мъжката популация.

Първото се случило преди около 47–54 хил. години, когато част от човечеството напуснала Африка и бързо се разпространила по останалата част на света. Второто – преди около 10 хиляди години, което съвпада с времето на неолитната революция, тоест прехода към земеделието и заседналия начин на живот.

В статия, публикувана на сайта на Аризонския университет, учените отбелязват, че тези събития генетично са се отразили доста по-слабо върху женската част на населението. По-конкретно преди 8–10 хиляди години генетичното разнообразие сред жените, напротив – се увеличило, и се получило, че тогава мъжете, които успели да оставят свое „генетично“ потомство, са били 17 пъти по-малко от жените, които успели да родят момичета.


Спадът на генетичното разнообразие в мъжките линии вероятно е в резултат на натрупването на материални блага,
а за сметка на това женското генетично разнообразие е във възход
Антропологичната съставка на това, защо толкова много мъже не са успели да оставят мъжко потомство, авторите на статията оставят в скоби, като само констатират, че повечето отделни мъжки линии имат възраст само 4000 години, докато женските – 10–15 хиляди години.

Както казват аналитиците, това може да е следствие от различни фактори, например някоя епидемия, поразяваща само момчетата (макар следи от подобна болест да не били открити) или забрана за встъпване в брак до получаване на някакъв висок статус, а също практиката на многоженство.

Също такова съотношение може да бъде обяснено с това, че по време на неолитната революция земеделците са получили преимущество и са могли вече да не губят цялото си време за добив на ресурси, а да водят войни и съответно да убиват своите съседи ловци и да вземат техните жени.

Следва да се отбележи, че макар и да се твърди, че взетите Y-хромозоми равномерно представляват всички популации, реално те по-скоро са народи на бившия Съветски съюз, Европа, Монголия и Индия, останалите територии са представени доста избирателно, а други липсват напълно.

https://megavselena.com/predi-10-000-g-myzhete-predavali-genite-si-17-pyti-po-ryadko/

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия