Българска култура и духовност > История

Цивилизацията на Древен Египет

<< < (2/21) > >>

Hatshepsut:
Ще направя кратък коментар и на празничния календар на древните египтяни.
Календарът е слънчев. Всички празници са на фиксирани дати, т.е. датата е една и съща всяка година, а не като в християнския календар, където някои от празниците са на различна дата всяка година. Това е така, защото някои християнски празници (Великден, Възнесение Господне, Св.Дух) се влияят от фазите на Луната (това са т.нар. "подвижни празници").

Всеки слънчев календар трябва да има 4 опорни точки:

- Зимно слънцестоене (около 21/22 декември)
- Пролетно равноденствие (около 20/21 март)
- Лятно слънцестоене (около 20/21 юни)
- Есенно равноденствие (около 22/23 септември)

В египетския календар:

- December 21    Winter Solstice; Feast of Aset (Isis)
- March 21    Spring Equinox; Harvest Festival; Festival of restructuring the Heavens; Coming forth of the Great Ones from the House of Ra
- June 21    Summer Solstice; Wadjet ceremony
- September 21    Autumn Equinox; Honors to Het-hert (Hathor)

P.S. Обърнахте ли внимание какво се чества на 27 юли? ;-)

Hatshepsut:
Бракът в Древен Египет


Обичта към семейството е една от типичните черти на египтяните. Желанието за единение в брака намира израз в любовната поезия. Египтяните са една от цивилизациите, в които бракът не е само формален договор, наложен от традицията.

Семейството заема важно място в египетското общество — родовете се вписват в служебни държавни регистри, а установената практика повелява синът да наследи земите и занаята на баща си. Но върховната собственост върху земята притежава фараонът, който има право да промени поминъка на един род, но синът също е могъл, според волята си, да се насочи към занаят, различен от този на своя баща.

Цялото семейство — жената, децата и роднините образуват една общност в занаятчийската гилдия, а държавата признавала първенството на първородното дете (независимо от неговия пол) спрямо другите членове на неговото семейство, като отговорността за хода на работата и плащането на данъците се падала на него.

В статуите, живописта и релефните изображения е увековечена обичта на съпрузите един към друг — виждаме ги прегърнати, а до тях — децата им; те се грижат заедно за домакинството и обучението на своите деца, заедно отиват на лов из блатистите местности, заедно си почиват в градината.


Жената в Египет има следните права:

    * Тя е била символ на свободата, към нея са се отнасяли с дълбоко уважение. Не е била робиня на своя съпруг и деца.

    * Законът гарантирал сигурността на имота й, на който тя оставала собственик дори след брака.

    * Като истинска господарка на дома е могла да поиска развод или правосъдие, в случай, че правата й са били нарушени.

    * Упражнявала някои професии отнасящи се до магия, акушерство и търговия. Също е могла да работи като детегледачка в богатите семейства, певица, музикантка, танцьорка или жрица в храмовете.

    * Жената била изобразявана редом с мъжа на фреските в гробниците на фараоните.

Богатите семейства понякога имали и роби, но обикновено слугите им били свободни и получавали възнаграждение. Прислугата в дома на висшите сановници можела да бъде многобройна — това били виночерпци, които сервирали на господарската маса, но те можели да бъдат и същински довереници. Обутите в сандали слуги, носели сламеника, върху който господарят седял по време на обиколките из своите имения. Такова изглежда е било всеобщото желание на египтяните.

Любовната поезия винаги представяла жената, копнееща да отиде при своя любим като господарка в неговия дом и много често тези любовни песни били пети от съпрузи, щастливи, че са обединили съдбите си.

Свободата, която имали младите хора, им позволявала да се опознаят и да намерят сродна душа без намесата на родителите, по-голямата част, от които се съгласявали да приемат решението на своите деца. Във всички случаи тази свобода не водела до покваряване на нравите, а любовното чувство и неговите проявления в Египет достигат своето съвършенство.

Сватбените церемонии вероятно не са били от голямо значение, тъй като до наши дни не е съхранено никакво свидетелство за това и е малко вероятно това събитие да е било осветено с религиозна церемония или друг официален акт. Известно е само, че булката отивала при жениха с по-малка или по-значителна сватбена зестра, а той от своя страна обикновено давал подаръци.

В един разказ от птолемейската епоха се споменава за сватбена церемония, а надпис на Рамзес II дава основание да вярваме, че неговата сватба с една хетска принцеса е била скрепена и с годеж. Ясно е все пак, че това са недоказани случаи, или поне са били изключение. През гръцката епоха зестрата, макар и не узаконена, се превръща във всеобща практика по договаряне.

Зестрата на съпругата се състояла от различни вещи: бижута, мебели, дрехи, понякога добитък, като всичко това било изчислявано не в монети, а според теглото й в благороден метал. В зависимост от клаузите на договора, съпругът плащал обезщетение за тази зестра в случай на развод по негова вина.

Мнозинството от египтяните имали деца, защото липсата им се възприемала като белег на егоизъм и позор.


През древните епохи само някои царе взимали за жена своя сестра или дъщеря. Моногамията почти не съществувала — фараоните можели да разполагат с харем, в който понякога имало стотици жени, дъщери на фараони от съседни царства, египтянки от благороднически семейства, но имали само една (или две, което било по-рядко) велика царска съпруга. Що се отнася до техните поданици, могат да се посочат много случаи на официално двубрачие.

Същевременно не било рядкост освен съпругата, мъжете да имат една или повече любовници, които нямали никакви права по закон, както и техните деца, ако родели такива.
Но по правило "средният египтянин" имал само една съпруга, а текстовете го представят като внимателен и верен съпруг.

https://horoskop.rozali.com/zagadki/p10166.html

Hatshepsut:
Представям на вашето внимание една статия, която преведох от руски език.
Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности при превода.

Концепция за човешката личност в Древен Египет


Ка е подобие на човека, негов Двойник. Човек и неговото Ка си приличат, «както две ръце»1, — затова думата «Ка» се изписва с йероглиф, изобразяващ две ръце, вдигнати нагоре: . А на релефите, украсяващи стените на храмовете и погребалните камери, както и по рисунките в папирусите душата2 Ка се изобразява или точно по същия начин, както и самия човек, или във вид на тъмна, приличащ на сянка силует.

След смъртта на човека Двойникът-Ка обитава неговата гробница. На него му принасят жертви в заупокойния храм. В същото време Ка живее на небесата и нито в земния, нито в задгробния живот се среща с човека3.

Душата Ба е жизнената сила на човека; сокол с човешка глава. Когато Ба напуска тялото, наступва смъртта4; когато се завръща при мумията — мъртвия възкръсва за вечен живот в Дуат. Именно затова е нужно да се балсамира мъртвото тяло: за да бъде то съхранено за Ба.

В гробницата могат да нахлуят грабители, и те не само могат да ограбят всичкото злато, — те могат да унищожат мумията, така че тя да не оживее и да не може да отмъсти след завръщането на Ба. Ба е лишена от своето тяло!.. Впрочем, и без всякакви грабители мумията може да не се съхрани и да изгние с течение на времето. Затова жителите на Та-Кемет (Египет), за да възкръснат в Дуат, дори и ако мумията им бъде унищожена, обезателно поставят в гробницата нейно подобие — статуя от «вечен» материал, камък. А за да не се заблуди Ба и да познае своята статуя, лицето на статуята трябва да прилича на лицето на мъртвия. И на статуята непременно трябва да бъде написано името на покойния.

След като измият мъртвото тяло с вода от Нил, то става свещено и се нарича Сах. Всеки, който нанесе някаква вреда на тялото-Сах, е престъпник. Това се отнася и за парасхита - човека, който трябва да разреже трупа преди мумификацията. Никой освен парасхита не може да извърши аутопсията, и специално за това го викат в работилницата на балсаматорите, и му плащат за това, — но той все едно е виновен. Парасхитът знае това. След като направи разрез на стомаха на покойника с кремъчен нож, той веднага побягва, защото, ако успеят да го уловят, той ще бъде наказан жестоко. Той бяга без да се оглежда, а балсаматорите и роднините на покойника го преследват с ругатни, обсипват го с проклятия, молят боговете да накажат жестоко осквернителя и хвърлят по него камъни.

Бащата и майката дават на новороденото име — Рен.

Бебето спи в люлката, но след време ще разбере колко значително е настъпилото събитие, защото името не е просто набор от звукове и думи; това е една от душите на човека. Името-Рен се дава  в чест на някой бог: «Рамзес» — в чест на Ра, «Хнумхотеп» — в чест на бога на плодородието Хнум, «Хори» — в чест на Хор; този бог, който е упоменат в името, той става покровител на човека.

Името е по-важно от тялото.

Тялото ще умре; но докато хората помнят името на човека и го изричат, дотогова паметта за човека е жива, а значи, неговото Ка пребивава в земния свят. Даже към грабителите и разрушителите на гробниците законът е снизходителен, ако Рен на собственика на гробницата е забравен от всички: покойния вече се е приобщил към боговете в Дуат и всичко добро от своето вечно жилище дава на хората. Ако някой, дори един-единствен човек, помни името на починалия, то разрушението на гробницата е светотатство и престъпление, за което се полага наказание... При фараона Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) скулпторите изсичали Рен на царствените владетели от статуите на другите фараони, починали отдавна: външното сходство няма толкова голямо значение — най-важно е Рен. Наистина името е по-важно от смъртното тяло!

Знаейки името-Рен на своя неприятел, може да му се причини зло. За това е нужно да се напише неговото име върху папирус и папируса да се изгори. Това ще причини на неприятеля някаква беда.

Магията на името се почита и от безсмъртните богове. Сам великият Ра, плавайки през Задгробното Царство, произнася проповед пред мумиите на починалите и дава имена на четирите човешки раси, като по такъв начин установява закон, според който египтяните са висш народ и трябва да господстват, а всички други народи са низши и са длъжни да се подчиняват... И стражите на Дуат, охраняващи вратите, не биха ги отворили пред Ладията на Вечността, но Упуаут знае имената на огнедишащите пазители, и затова те безпрекословно се подчиняват на слънчевия бог и пропускат неговата Ладия.

Освен Ка, Ба и Рен, у хората и боговете има още две души: Ах и Шуит. Ах е «Сияние», а Шуит — «Сянка»5.


[1] Този израз е аналогичен на израза "като две капки вода".

[2] Когато става дума за вярванията на древните египтяни, то думата «душа» е традиционен, условен (и твърде неудачен) термин, който се използва за удобство от египтолозите. Той няма нищо общо с християнското понятие «душа».

[3] Тези две взаимно изключващи се представи за Ка са съществували едновременно.

[4] В някои съвременни арабски села и досега се е запазил следния обычай: в дома, където има умрял човек, на прозореца се поставя стомна с вода — за да може отлитащия Ба да се умие.

[5] Относно Ах и Шуит и за свързаните с тях поверия учените-египтолози знаят все още много малко.

http://sacrament.akinshin.org/egipet/5.shtml

Hatshepsut:
Концепция за човешката личност в Древен Египет


Накратко общата характеристика на личността може да бъде изведена по следния начин: С раждането човек получава своята същност, индивидуалност Име (Рен) и Ка, като човешкото Ка - неговата индивидуалност, характерна същност е персонифицирано понятие, съчетаващо в себе си отделните Кау (качества, сили). Ка и Името с раждането се поместват или формират сърцето на човека - неговото съзнание, памет, личност. С изявата си с делата с паметниците си човек запазва част от своята същност - името си, което изписва на паметниците и изображенията си и така съхранява тази част във времето и в паметта на поколенията. (Трябва да се уточни че под "част" египтянинът е разбирал цялото си същество в неговата тоталност, защото всяка "част" може да функционира като цялото (pars pro toto), както и защото всяка "част" се явява аспект, особеност на цялото, която е наименована, субстантивирана, но продължава да изразява цялото).

С настъпването на смъртта сърцето на човек го е напускало заедно с неговата Ба - персонифициран образ на жизнените сили на човека и на неговата способност след смъртта да се движи неограничено в пространството. Сърцето (Иб) е трябвало да бъде запазено в отвъдното, защото то е гарантирало цялостта на човешката личност. Ба и сърцето са се връщали в мумифицираното тяло и така го връщали отново към живот. Това динамично състояние, при което Ба и тялото на човека са запазвали своята връзка се е наричало Сах.
Превъплъщението, което Ба е достигала в небето е наречено Ах. Впоследствие и Сах и Ах са се превърнали в обозначение на мъртвеца, върху който са извършени обредите по мумифицирането и четенето на свещените заклинания. Така мъртвият е могъл да запази своето съществуване под различни форми.
Различните понятия могат да функционират на няколко нива. Ка означава както "всичко съществуващо", обекта на сътворението, така и жизнената същност на твореца, която обитава творението. Така тази категория размива границите между понятията творец - творение. Ка се предава от бащата към сина, от поколение на поколение, то дава живота (Анх). От друга страна Ка изразява и волята, желанието на твореца, като сила, която генерерира това, което се случва ("съгласно заповяданото от неговото Ка"). В процеса на раждане се създава индивидуално човешко Ка. То може и да се представя като сбор от множество Ка-качества на твореца, които да конструират индивидуалното Ка. Така Ка се превръща в двойник на човека, носещ неговата индивидуалност и жизнен потенциал.
Преживе човек се ръководи от своето Ка, но в нормална житейска ситуация Ка не може да бъде регистрирано от възприятията.

Връзката между Ка и Човека е неговото Сърце-иб. То е "Ка в неговото тяло". Сърцето-иб е събирателен образ на човешката памет, възприятие, органа на неговите мисли и чувства. Докато е жив, човек е "ръководен от своето сърце" , а Поученията египтяните изтъкват като идеал за поведение "следването на сърцето". Сърцето е връзката на човек с бога и божественото и, когато тази връзка е достатъчно здрава "следването на сърцето" ще означава следване на Ка, следване на божествените повели или вписване на човека в хармонията на "всичко, което се случва". Пример за такава "здрава" връзка е египетския цар. Неговите планове се сбъдват, защото той всъщност следва "плановете на бога". Тогава ролята на обикновените хора е да "следват царя в неговото време", т.е. да следват всъщност божествения замисъл.
...
От друга страна Ка може да "обитава" изображението на човека или обратно, човекът след смъртта си да възприема своя "образ" за Ка и да слива с него. Тази обвързаност на Ка с изображението е залегнала в основата на значението на изображението. Ка като категория, която изразява същността на човека, неговата индивидуалност се родее с Името. Това са две възможности за изразяване и предаване на човешката индивидуалност.

Това, което "среща" Ка или "отива" при него е вероятно специфичната форма, под която човек съществува след смъртта си - Ба. Ба според някои е създадена след смъртта на човека и въплъщава изцяло неговите "телесни" способности. Всъщност Ба присъства невидимо в човека докато е жив като способност, но става актуална едва след смъртта.
Ба е свързана със сърцето, от една страна тя "знае това, което човек е знаел", т.е. изпълнява функции на сърцето (памет) и се отъждествява със сърцето, а от друга, тя трябва да носи сърцето (съзнанието) за да може да разпознае трупа, когато се завръща. Ба изразява силата и способността да се възприема форма - външна манифестация, т.е. Ба прави "явления" (hprw) по свое желание, както и има способността да се движи- "да влиза" и "да излиза" между този и онзи свят (между света на гробницата и тъмнината и света на светлината). Ако в едни случаи Ба се свързва с Озирис, то в други тя е свързана със слънцето и тази връзка доминира. Това произтича от способността й да се движи. Царят като Ба се "слива" със слънцето (диска). Ба е отправно понятие и при обожествяването на царя или неговата идентификация с божествата. Ако връзката между бога и царя подчертава произход, то Ба показва възможност за промяна, трансформация и идентификация с божеството.
Активирането на Ба е свързано с трансформацията на плътта (h`w). В представите на Древен Египет не присъства идеята за противопоставянето на материалното (тяло) и духовното (душата), всичко в пределите на сътворения свят е плът на твореца и нейните непрестанни трансформации. Така Тялото и Ба ще бъдат просто различните фази на тези трансформации. Траен образ на тази трансформация след смъртта, при възнесението към бога е идентификацията на частите на тялото с отделни божества Ба следва слънцето и неговото движение, става част от космическия цикъл, тя пребивава при ("в ръката на") твореца. В египетския език процесите на промяна на приемане на нова форма на съществуване са hprw (irt hprw m) - "правене на 'хеперу' в" и употребата на предлога m (ем) - "във/в качеството на, като". Така човек може направи своето "хеперу" във Феникс, или Божествен сокол, така той може да пребивава "вътре в бога X", което едновременно означава и "като бога", "в качеството на бога."

Процесът, който Ба става действена и активна е "правене на Ах", самият мъртвец, който е преминал през този процес се нарича Ах. Средствата за постигане на състоянието Ах са "познанието" (rh) и изпълняването на погребалния и заупокоен ритуал "саху" (правене на Ах) върху мъртвеца, необходимото условие и в двата случая е наличието на магия (hk3) (хека).
Като Ах мъртвецът се нарежда в отвъдната йерархия между боговете и "мъртвите" (m(w)t.w).

Hatshepsut:
Имената на Египетските Царе
Автор: Ася Минчева

Египетският владетел имал 5 имена – Хорово, Небти, Златен Хор, Лично и Тронно име. По време на Ранното Царство, владетелите имат само две имена – Хорово име, което е давано при коронацията и Небти или т.нар. Рожденно име.

Хорово Име – Появява се още преди времето на I династия и се запазва през цялата египетска история. Египетският цар е въплъщение на Хор, синът на Озирис, а именно неговото земно проявлвние. Хоровото име наречено още "ка"-името се състои от името на божеството Хор и личен елемент отнасящ се за всеки цар. Хоровото царско име се изобразява в серех – знак за фасадата на царския дворец, върху който е кацнал соколът Хор. С това изображение се предава идеята, че Хор се е спуснал от небесата в двореца и се е въплътил в дадения владетел. Хоровото име е свързано и с представата за ка. Ка на царя носи хорово име, тоест Хор е "ка" или двойник на царя. ḥr cnḫ-mswt  Хор Анхмесут (хоровото име на Сенусерт I)

Небти Име – Небти името е личното име на царя, което му се дава при раждането. То се появява преди I династия и е свързано с „двете господарки”, които са богините Нехбет и Уаджит. Нехбет е богинята лешояд, която е горно-египетска богиня от гр. Нехеб, а Уаджит е долно-египетска богиня от гр. Буто. Уаджет се изобрзява, като кобра. Вероятно цар Менес от I династия, е първият владетел приел небти името, символизиращо факта, че той е обединил двете царства Горен и Долен Египет [по-скоро става дума за фараона Нармер (3100-3050 г.пр.Хр.)]. Лешоядът и кобрата са символи на царската власт, като египетският цар се изобразява със знака за кобра на челото си, която кобра поразява неговите противници, а лешоядът се рисува с разперени над царя криле.

Златен Хор – Това име показва, че тялото на царя се състои от злато. Вероятно се появява през XI династия, като в надпис от XII династия се описва, като  „златно име”, а според древните египтяни, именно златото е плътта на боговете.

Тронно Име – появява се още по времето на I диснастия. Това е името на владетеля като „цар на Горен и Долен Египет”. По време на коронацията царят получава ново име, придружено от тази титла, а именно „тронно име”. Тронното име често се комбинира с името на божеството Ра. Един от първите примери с елемент Ра е в името на Хефрен (rc-ḫc.f) от IV династия (2558-2533 г.пр.Хр.) и примерите без Ре в името датират всички от преди IX династия. Името се изписва в картуш, както и личното име на царя. Картуш е египетското определение за вселената, означаващо „онова, което заобикаля слънцето”. Изобразява се, като примка от въже с възел в основата, той е удължаван така, че да може името на царя да се впише вътре, за да се покаже, че притежава света; nswt-bity ḫpr-k3-rc  Царят на Горен и Долен Египет Хеперкаре (Сенусерт I) (1971-1928 г.пр.Хр.)


Картуш на Тутанкамон,
XVIII династия, 1361-1352 г.пр.Хр.

Лично име – това е името на царя, като „син на Ре”. Царят го получава, към края на IV династия и оттук нататък до края на Античността, всички египетски владетели се наричат синове на слънцето. Това име на царя, също се поставя в картуш. Първите египетски царе носещи тронно и лично име са тези от V династия. Слънцето е баща на царя, то е този, който го поставя начело на египетския трон, а царят е син на слънцето и следователно плътта му е божествена. Обикновено се повтаря личното име на царя през една и съща династия. Това е и името, с което днес назоваваме египетските владетели.

Така оформената царска титулатура, се развива и в епохата на ранната XII династия, приема вече завършена форма от петте царски имена, които представляват титулатурата на владетелите чак до залеза на египетската цивилизация.

За въвеждането на царските имена често се използва фразата ḥm(w).f – негово средство (условно превеждано, като негово величество). Думата за цар е nsw, а рядко се среща и ity, като също така се използва и думата  nb – господар.

Често срещани египетски епитети са:

3nḫ ḏt – живеещият продължително.
Mi rc – като Ре.
ḏi cnḫ – даден му е живот.
ḏt r nḥḥ – продължително във вечността/ завинаги.
 
Знаците 3 и c се произнасят приблизително като звукът а.
Знакът w се произнася приблизително като английското w.
Знакът ḏ се произнася приблизително като дж.
Знакът y се произнася приблизително като й.

Библиография:

- Baines, John – Visual and Written Culture in Ancient Egypt стр.  292
- Collier, M. and Bill Manley – How to Read Egyptian Hieroglyphs стp. 20 -22
- Gardiner, Alan – Egyptian Grammar стp. 72 – 76
- Дейвид, Розали – Древен Египет. Религия, Митология, История стp.497
- Леков, Теодор – Религията на Древен Египет стp. 133 - 138

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия