Спас Ташев: Изложба, посветена на река България, ще се открие през май месец в Хондурас
Как беше открита река България в Хондурас? По какъв начин се е заселила българската общност в Хондурас? По тези и други въпроси Агенция “Фокус” разговаря със Спас Ташев, председател на Дружеството за приятелство България – Хондурас.
Фокус: Г-н Ташев, ще ни разкажете ли повече за това как се откри река България в Хондурас?
Спас Ташев: Това стана съвсем случайно. Ние подготвяхме заедно със Съюза на българските читалища една изложба за маите и търсихме партньори от хондураска страна. Тогава случайно попаднахме на факта, че до град Ла Сеиба в Хондурас има река България. Това се случи малко преди Нова година и започнахме да търсим контакти с този град и с местни хора, които да ни дадат информация на какво се дължи името. За наше щастие попаднахме на един от хората, които са проектирали водната централа на тази река България. Той ни даде информация, че реката е открита от българи, което за нас беше шокиращо. Никога не сме предполагали, че в Хондурас може да има българска общност, която да е оставила такива следи в историята там. Свързахме се с местни хора, историци, краеведи, които също да ни помагат в издирването на местни българи. Оказа се, че не само в град Ла Сеиба има българска общност, а тя е разселена по цялото крайбрежие на Хондурас, има ги и във вътрешността на страната. Оказа се, че те са пристигнали някъде в началото на XX век, между 1903- 1928 г. Това е периодът, когато там се създават големите бананови плантации и потребността от работна сила е станала причината за масовите изселвания от България към Хондурас.
Фокус: Знае ли се колко българи са отишли тогава в Хондурас и колко са сега?
Спас Ташев: Точната бройка не знаем, но става дума за 300-400 българи, които са останали там, създали са своите семейства. Оказа се, че от един преселил се тогава българин, в наши дни има по двайсет семейства наследници. Можете да си представите тази бройка от 300 българи, умножена по 20 до какво количество на потомци на българи води. Някои от тези хора вече са доста добре поставени в обществото в Хондурас. Познавам лица с български произход, които работят в Министерството на външните работи, други са учители. В момента с всички тези хора поддържаме контакти. Най-интересното е,че те не само знаят своите български корени, а започнаха и процес на издирване на своите роднини в България. Ние вече сме започнали да издирваме такива хора, но все още нямаме цялостна картина за това колко са днес потомците на българите в Хондурас. До месец-месец и половина ще съберем пълна информация. Предстои да излезе една публикация в хондураската преса всички потомци на българи да се обърнат към Марвин Коралес. Това е фотографът, по чиято инициатива стана експедиция „България”. Като се обърнат към него, ние вече ще може да ги регистрираме и да работим по-организирано, за да откликнем на техните нужди и желания. Експедицията тръгна на 14 февруари, неделя. Доста труден е теренът, наклонът е силно пресечен, има много водопади. За да може да се ходи нагоре по течението, тези водопади трябва да се заобиколят отстрани, но при това заобикаляне хората са губили пътя. Оказа се, че е необходима много по-сериозна подготовка, отколкото това, което са минали в момента. Те са минали само пет-шест километра от течението на реката. Мислим и в България, и в Хондурас да направим една кампания за набиране на средства, за да може да се екипира по-сериозна експедиция, в която може да има и хора от България. Тази експедиция ще бъде пет-шест дни, за да може да стигне до изворите на реката. Може би подобно нещо ще стане в началото на лятото. Министърът на културата в Хондурас е бил тези дни на посещение в Ла Сеиба и Марвин Коралес го е запознал с тази наша обща изследователска дейност. В Ла Сеиба се изгражда исторически музей. В него ще има част, посветена на имигрантите, които са основали града, тъй като градът е основно имигрантски, имигранти от Европа. В този музей може би първата имигрантска общност, която ще бъде представена, ще бъде българската, тъй като ние ще имаме готов материал. Развива се една дейност, която води до популяризиане на България в Хондурас. Освен изложбата, към нея ще има издадена книга с цялостно проучване на българската общност в Хондурас. Искаме да се развият и контактите между двете държави на базата на тази българска общност. Това е един мост, който сближава двете държави.
Фокус: Каква е целта на експедицията, която е тръгнала миналата неделя? Кой участва в нея?
Спас Ташев: Първите снимки от експедицията вече пристигнаха, до края на седмицата очаквам да получа и останалите. Експедицията се състои от двамата фотографи Нимер Алварадо и Марвин Коралес. И двамата да много известни хондураски фотографи, имат и международни участия в изложби. Към тях е включен и лесоинженер, който да проучва богатото биоразнообразие, което предлага поречието на река България. Имало е двама представители на хондураската армия, които са били използвани като охрана, тъй като в националния парк има доста опасни животински видове, в това число ягуари, змии. Това налага някой да се погрижи за охраната. За водачи използваме местни хора, които са посещавали района. До извора на река България никой не е стигал според местните хора. Той е много навътре в планината и в джунглата и се налага сериозна подготовка и екипировка. Самата експедиция след като е тръгнала от селцето Тегусигалпита, е минала през последното село. Като са разговаряли с местните хора, се е установило, че някога в това село са живеели българи и дори е посочено името на човека, който е нарекъл реката на името на България. До няколко дни предстои да се потвърдят тези данни, защото предстои да се разпитват и други селяни. Ние почти сме се докоснали до историята на реката, почти сме открили кой е нейният откривател и кръстник.
Фокус: Колко е дълга река България?
Спас Ташев: Река България извира в планината Грасиас а Диос, което значи „благодарейки на Бога”. Тя е част от планинската верига Кордилера де номбре де Диос. Реката извира на 1150 метра надморска височина и се влива в река Танто на около пет-шест километра от град Ла Сеиба. Дължината на реката е около 25-30 км. Имаме идея да предложим на „Български пощи” да направят марка или серия марки, посветена на река България. Това е единствената река в света, която се казва България.
Фокус: Какво друго любопитно може да се види в Хондурас?
Спас Ташев: Хондурас е екзотична страна, има голям потенциал, намира се на два океана. В момента там се изгражда сухопътната мрежа, която да бъде алтернатива на Панамския канал, за да могат да возят стоки и товари в по-големи количества. Хондурас е производител на банани, кафе, захарна тръстика, пури, говеждо месо, кожи. В града на маите Копан са запазени най-много графични знаци по пирамидите, които са изградили. Там е и единственият храм на маите, който е запазен в света. Българските туристи, които обичат подобни дестниации, могат да намерят там интересни неща. Това нещо може да се свърже много добре с река България. В Националния парк Пико Бонито има няколко много добри хотели. Единият от тях е пласиран в топ 10 на хотели, разположени в самата джунгла. Любителите на приключения от България могат да заповядат.
Фокус: Може ли да се развива такъв тип туризъм?
Спас Ташев: Възможно е. Там е популярно да се организират фото сафарита. Хондурас и Никарагуа са на трето място като производители на пури. Любителите на пури ще могат да открият и този чар на Хондурас. Ла Сеиба е град, в който се провежда карнавал. Той не е с размерите на този в Рио де Жанейро, но е доста популярен в Латинска Америка. Този карнавал е в пика на туристическия сезон, който е през май месец. Точно тогава в град Ла Сеиба ще бъде открита изложбата, посветена на река България – точно когато има концентрация на туристи от цял свят, всички те да видят изложбата. Работното име на изложбата е „Река България – иконата на една миграция”. Желанието е да се покаже цялостното проследяване на историята на българската емиграция в Хондурас и последиците за Хондурас – етнографски, културни. Това ще бъде едно културно събитие, ако не със световно значение, то поне с регионално, от което България само ще има полза.
Фокус: Планира ли се изложба и в България?
Спас Ташев: Ние планираме да я направим едновременно в Хондурас и в България. Нашият работен вариант беше „Река България – българското селище в страната на маите”, тъй като така звучи по-атрактивно за българската общественост. В Хондурас предлагат да бъде „Река България – иконата на една емиграция”. Наистина това е една еманация, защото няма друга емиграция в света, която да е кръстила река на своята родина.
Аделина ГЕОРГИЕВА
http://www.focus-news.net/?id=f14210