Перперикон

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009 г.

Грузински аристократ управлявал Перперикон

Истинска сензация направи екипът на проф. Николай Овчаров в Перперикон. Археолозите откриха оловен печат от края на ХI век, на който е изписано името на византийския сановник Муселий Бакуриани. Той е син на прочутия основател на Бачковския манастир Григорий Бакуриани.

Знатната грузинска фамилия е притежавала обширни имоти в Ахридос (Източните Родопи). Не е изключено Муселий Бакуриани да е бил един от управителите на средновековния Перперикон, смята проф. Овчаров.

След десет години проучвания Перперикон вече има и "писмена" история, обяви българският Индиана Джоунс. Новооткритите каменни надписи представят града като значителен търговски и стопански център в Източните Родопи през IV и V век. Първият е на латински език от IV-V век с името на Юлиус Тейменос. То е малоазийско или сирийско по произход и показва, че става дума за преселник от Памфилия или Сирия.

Вторият надпис е надгробен и е поставен в памет на Наталис. Това свидетелства, че на фона на общия упадък и варварските нашествия през тази епоха античният град е бил процъфтяващ икономически център благодарение преди всичко на златодобива.

Третият надпис е от ХVII век и на него се разчита името "Козма", което е доказателство, че след превземането на крепостта през 1361 г. от османлиите край него продължава да съществува християнско селище.

Източник

[Hatshepsut]

Нови находки на Перперикон


Проф. Николай Овчаров показва намерена горна част от римска лампа от III век
с релеф на полугола танцьорка, която развява шал

Каменен човешки идол от V хилядолетие пр.Хр., бронзова брадва от късната бронзова епоха и тракийски боен нож са последните открития на Перперикон.

Това съобщи археологът проф. Николай Овчаров, цитиран от БТА. Още в първия ден на разкопките беше открит медицински инструмент от Римската епоха, датиращ от II-IV век, посочи Овчаров. Предметът с името кадуцей е бил използван от древните лекари за вадене на паразитен червей, който влиза под кожата на човека и ако се разпространи, може да доведе до летален край. Паразитът се е вадел с острата част на ножа, а с шпатулата в другия край нараненото място е било почиствано.

Друг уникален предмет, намерен през последните дни, е част от римска лампа от III век, с изключително интересно изображение на полугола танцьорка, развяваща шал над главата си.

Открихме антични монети от III-IV век, който е период на голям разцвет на Перперикон. Намерени са и два предмета от Средновековието - фина част от сребърна диадема и сребърна монета на цар Иван Александър [1331-1371 г.] със сина му Михаил [Асен].
Откритията са важни, защото са нетипични за тези части на България и са доказателство за присъствието българи през 1343 година, добави археологът.

Овчаров категорично заяви, че проучванията доказват, че Перперикон е най-големият град в Родопите като цяло и един от най-големите градове на Балканския полуостров през Античността и Средновековието.

Това е място с 6500 - 7 хиляди годишна история от Каменната епоха до края на Средновековието. Площта на Перперикон с подградията от север и от юг е повече от 240 дка. Тази година разкопките продължават със субсидии от 118 хиляди лева, което ще позволи да се работи три месеца с повече от 100 -110 човека.

http://dnes.dir.bg/news/perperikon-nikoli-ovcharov-6923853

Проф. Николай Овчаров представи находки от различни епохи, открити на Перперикон

София. Перперикон е един огромен култов и религиозен център, ползван за добив на злато в по-късно време. Това каза на пресконференция проф. Николай Овчаров, предаде репортер на Агенция “Фокус”. По този начин археологът отговори на коментари от последните дни, че Перперикон е “малко антично и средновековно градче”. Проф. Овчаров представи находки от различни епохи, открити на Перперикон.
Една от находките е каменен идол от каменно-медната епоха преди 6000 години. Намерена е бронзова брадва от късната бронзова епоха XV-XIV в.пр.Хр. Предмет от Античността е т.нар. махайра [μαχαιρα], представляваща тракийски боен нож. Още в първия ден на разкопките тази година е намерен предмет, който след консултации между евродепутата Антония Първанова и директора на ВМА ген. Стоян Тонев, се е оказало, че е медицински инструмент, използван от древните лекари в римската епоха. Инструментът, е датиран към II-IV век и се е използвал за премахване на паразитен червей, влязъл под кожата.
Друга находка е горната част на римска лампа от III век, върху която има релефно изображение на полугола танцьорка, развяла шал. Сюжетът на лампата е еротичен, като тя е атически внос от времето, когато римляните завоюват Балканския полуостров. Лампата е правена на калъп.
При проучванията са открити и два предмета от Средновековието. Единият е много финна част, елемент от сребърна диадема с филиграми. Вторият е сребърна монета на цар Иван Александър със сина му Михаил. Тя е важна, защото българските монети в Родопите са много редки, обясни археологът.
“Тази година много силно излизат античните монети, антични паметници от III-IV век, когато е един от периодите на голям разцвет на Перперикон”, посочи проф. Овчаров.

http://www.focus-news.net/?id=n1431013

[Hatshepsut]

Две гробници разкри Николай Овчаров на Перперикон

Две гробници на тракийски владетели от XI-X век преди Христа, подобни на тази на Татул, е разкрил професор Николай Овчаров при разкопките на Перперикон. Датировката той определил по намерените керамики, характерни за края на бронзовата и началото на желязната епоха. Освен тях при разкопките изкочила и бронзова монета с лика на Александър Македонски, датирана към IV век преди Христа. Това красноречиво говорело, че този гроб е бил почитан не само по време на създаването му, но и през последващите същинска тракийска и антична епохи. При отклоняването на туристическата пътека за Акропола на скалния град заради разкопките, които продължават усилено, археолозите попаднали на гробниците. Разположена е в положение Изток-Запад като лицето на погребания е гледало към изгряващото слънце, което недвусмислено говори за тракийския култ към слънцето. Въпреки аналогичното с това на християнските гробове разположение е изключено те да са християнски, каза проф. Овчаров. При разкопките излезли и фрагменти от преносими огнища, следи от обгаряния, което пък говорело за ритуалите и жертвоприношенията, които са правени. А те били свързани с обожествяването на погребания [хероизация]. Информацията е на Дарик радио. /БГНЕС /

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3233411

[Nordwave]

Скален котлон от 3-4 век открит на Перперикон Скален котлон, прототип на днешните готварски печки, откри на Перперикон археологът Николай Овчаров. Находката е датирана към 3-4 век и представлява оформен скален къс с камера в долната част и два кръгли отвора в горната. В камерата се е слагала жарава, а върху кръглите отвори са поставяни съдовете.

"Нагрявал се е камъкът, нажежавал се въздухът, а оттам и гърнетата, поставяни върху античната печка. Спокойно можем да наречем находката котлон или по-скоро - прототип на съвременните котлони", убеден е проф. Овчаров.

Николай Овчаров направи равносметка на продължилото близо 4 месеца археологическо лято. Според него откритието на тази година е връзката между двореца-светилище и акропола. Проучени са близо 100 метра крепостна стена, строени през различни периоди. Тя е дебела 3 метра и е свидетелство за това, че на Перперикон е разкрита най-мощната антична крепост в Родопите от Римския период - втората половина на 3-ти век след Христа. Скалното укрепление опасва двореца-светилище, където се намира античният храм, за който се твърди, че е храмът на Дионис.

По думите на Овчаров, две са били функциите на Перперикон - култова и контролираща златодобива, който през онези векове процъфтявал.

Стотици са находките, които екипът на проф. Овчаров разкри през тази година на Перперикон. Сред тях са римска лампа с изображение на гола танцьорка, най-старото изображение на кукер по българските земи от 13 век, сребърни и бронзови накити, оловни печати, сред които и този на патриция Теодорокан, събирал войска на Перперикон, за да завладее Плиска и Преслав, двете скални гробници, едната от които е като тази на Татул. http://bolgari.net

[Hatshepsut]

Нови "загадки" изровиха на Перперикон

За първи път пред българската общественост бяха показани две уникални находки, открити на Перперикон през 2010 г.

След продължителна реставрация проф. Николай Овчаров представи уникален средновековен печат и аграфа - накит за горната част на дреха.

Двете находки са открити в североизточния ъгъл на Акропола в Перперикон.

Аграфата е церемониално украшение, което показва ранга на носещия го, а в случая става въпрос за женска аграфа.

Накитът се датира от III-IV век, в периода на римското развитие на Перперикон.

Украшението е изработено от бронз, а централната му част е запълнена с бяла стъклена паста, в която са монтирани 12 изключително фини лъчови звездички.

Химиците все още се чудят как са направени, отбеляза проф. Николай Овчаров и обясни, че тази част на украшението прилича на звездно небе.

Втората находка представлява пирамидален печат, който вероятно е личният печат на владетеля на Перперикон през X-XI век.

Отпечатващата му част е направена от кост, с изобразен лъв в движение, който, по думите на проф. Овчаров прилича на друг символ - на старозагорския лъв от X век.

Този печат се датира от X-XI век.

Пирамидалният му обков за закачване е от чисто сребро.

Това е петият подобен печат, намиран по нашите земи. Другите печати произхождат от Симеоновата столица Велики Преслав.

Традицията на тези печати, които са лични, според изследователите идва отпреди новата ера и преминават в римската и във византийската епоха, обясни археологът.

Той е убеден, че в случая става дума за византийски печат, който е бил притежание на висш военен сановник.

Проф. Овчаров го свързва с друга находка  - оловен печат на патриция Теодориан.

Тези две находки, по думите на учения, потвърждават блясъка, който е имал Перперикон през римската епоха, когато скалният град на траките е бил най-важният в Родопите през средновековния период.

Проф. Овчаров изрази надеждата, че за археологията 2011 година ще бъде по-успешна от предходната.

„Има сигнали, че през 2011 г. българското правителство ще има по-специално отношение към културно-историческите обекти.", заяви той.

По думите му вчера е излязла книга от Националния комитет за българските символи, с десетте най-големи български символи, сред които се намира и Перперикон.

Археологът съобщи още, че на  1 март в ЕП ще има честване на националния ни празник 3 март, на който ще присъства и председателят на Европейския парламент Йежи Бузек, както и всички български евродепутати.

По време на честването, ще бъде излъчен специален филм с акцент върху Перперикон и светилището на Орфей.

„Започва трудна година под егидата на избори, но смятам, че България трябва да се грижи за своето минало.", каза в заключение проф. Овчаров.

http://www.ittechnews.info/2011/01/blog-post_24.html

[Hatshepsut]

Готски амулет със свастика на Один откриха в Перперикон


Николай Овчаров © Снимка: DarikNews.bg

Оловен амулет с правилна свастика (пречупен кръст) и рунни знаци, принадлежали на готски войн, участвал в превземането и опожаряването на Перперикон от германските племена в края на IV век, разкри при разкопките на скалния град ръководителят им проф. Николай Овчаров, пише "Дарик".

Това се случило през пролетта, а на находката попаднал човек от охраната на обекта. А в първия ден на тазгодишното археологическо лято, археологът попаднал на бронзово кръстче от X-XI век, подобно на това, което той намери миналото лято на Клисе башъ.

Амулетът представлява оловна плочка с размери 2 см на 2 см. Върху едната й страна има правилна свастика и неясни засега знаци, а от другата руна. "Вече сме намирали находки, свързани с опожаряването на Перперикон, станало след 376 година, когато готите разбиват римляните и убиват римския император Валент (364-378)", каза проф. Николай Овчаров.

По думите му, тогава скалният град загива, но само 20 години по-късно, "като птицата феникс възкръсва от пепелта, но вече като християнски център". Според археолога готското нашествие от края на IV век е финалът на езическото минало на Перперикон и началото на християнския му период при мисията на "Никета Ремесиански".

Една от хипотезите на проф. Овчаров е, че правилната свастика - символ на слънцето и кръговрата на живота, е изображение на един от двата върховни германски бога - Один. Към тази аналогия отвеждал и рунният знака от друга страна на амулета.
 
По думите на археолога това, че амулетът е от олово, също носело символно значение, защото е свързан с вярата на древните, че металът изтегля злите сили. Готите са използвали апотропичните (защитните) сили на оловото, каза още Николай Овчаров.

Като основна цел на тазгодишните разкопки той посочи разкриването на североизточния ъгъл на Перперикон, където по аналогия с югозападния е имало базиликова кула. Проучването на целия източен център е стъпка към финала на една голяма задача - пълното възстановяване на акропола и двореца на скалния град в рамките на 1-2 години, каза Овчаров.

Финансовият ресурс за тазгодишните разкопки се запазвал като миналогодишния - около 180,000 лева.

Археологическото лято ще продължи до септември и в него ще бъдат заети около 100 работници.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Откриха два оловни печата в Перперикон


Двата оловни печата, намерени в крепостта на Перперикон

Два оловни печата, намерени в крепостта на Перперикон, локализират една от най-големите епископии в Родопите от десети-дванайсети век. Това съобщи на пресконференция проф. Николай Овчаров.

При разкопките на Перперикон през това лято археолозите са попаднали на двата печата на Константин - епископ на Ахридос. По думите на Овчаров находките показват връзката между отделните духовни и административни звена в една византийска област.

Археологът обясни, че за историците печатите са ценни, тъй като носят информация за собствениците им. Те са като своеобразни "визитни картички" на аристократите през Средновековието, с които те скрепвали писмата си, отбеляза Овчаров, цитиран от БТА.

Печатите на епископ Константин са били открити в административно-обществена сграда в крепостта на Перперикон. Няма съмнение, че от това място се е водила кореспонденция с манастира - център на епископията, намиращ се на разстояние 20 км, днес на територията на Кърджали, каза Овчаров.

Според хипотезите на историка административната сграда, в която са открити печатите, може да е била допълнителна резиденция на епископите на Ахридос. Друго предположение е, че от епископския манастир са пращали до това място различна кореспонденция до гражданския и военен управител на Перперикон.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/nahodka-ot-perperikon-razkriva-misteriqta-okolo-srednovekovna-episkopiq-762414

[Hatshepsut]

Скалният град бил седалище на византийски архиепископ

От Перперикон вероятно е започнало покръстването на Родопите в края на IV век, разкри археологът Николай Овчаров. В късноантична църква, която археолозите наричан „базилика №2”, е бил открит трон, за който се предполага, че е принадлежал на самия Никита Ремесиански – човека, отговорен за християнизацията на непокорното тракийско племе беси. Преди да станат християни, бесите били известни със своя култ към Дионис и поддържали негово светилище, известно из целия античен свят. Николай Овчаров предполага, че храмът на Дионис също се намира в Перперикон. Така от важно езическо светилище 7000-годишният град се превърнал в първия център на християнството в Родопите.

Важната религиозна роля на селището личи и от последните находки от този археологически сезон – византийски архиепископски печати, които доказват, че в епохата на класическа Византия – X-XIII век, Перперикон е център на цяла архиепископия. Николай Овчаров предполага, че става въпрос за мистериозната църковна област Ахридос. Доказателства за това има и в намиращия се наблизо манастир „Св. Йоан Предтеча”. Разкопките на Перперикон са в разгара си и ще продължат до края на септември. Археолозите се надяват догодина да разкрият и последната непозната част от града – самия център на Акропола, който сега стои като един непроучен остров с размер 70 на 70 метра. Общината ще кандидатства за проект за цялостна реставрация и консервация на руините. Николай Овчаров заяви, че според него би било подходящо стените на Перперикон да се издигнат до 4-5 метра. Археологът не е привърженик на реставрацията до зъбер - като на Царевец, но смята, че все пак има възможност за намеса, така че да се възстанови поне донякъде обликът на средновековния град. В плановете на учените влиза и вдигането на паднали каменни блокове от двореца светилище – предполагаемия храм на Дионис. Така ще може да се възстанови обликът му от късната античност.

В момента учените проучват сграда, за която се смята, че може да е била резиденция на самия архиепископ. Николай Овчаров обясни, че в България няма толкова добре документирани административни сгради. Точно там са открити печатите, които през Средновековието служат като своеобразни визитки на притежателите си и така показват с кого те са си водели кореспонденция. Археолозите планират да представят новите находки на откриващия се след седмица международен конгрес по византийски изследвания в София.

http://bg.time.mk/read/38b781a7be/8f0c8a342e/index.html

Перперикон - мощен християнски център на Средновековието

Перперикон е бил мощен християнски център в периода на Средновековието, стана ясно от думите на проф. Николай Овчаров, който представи на пресконференция 2 оловни печата на Константин, епископ на Ахридос.

В монументална сграда в Южния сектор археолозите попадат на монети и керамика от X, XI и XII век.

От досегашните открития на археолозите става ясно, че именно от Переперикон започва християнството в Родопите. Преди години е открита така наречената Базилика номер 2.

Според професор Николай Овчаров освен, че е бил център на християнството Перперикон е бил важен и заради близките до него златни рудници, които тепърва ще бъдат проучени от археолозите. В подножието е открит областен център, който е осъществявал мощна кореспонденция, по думите на Николай Овчаров, с Константинопол.

Средновековната история на Перперикон е много богата, категоричен е той. В момента археолозите проучват 10 погребения от преди 1000 години.

Най-интересно е погребението на майка с едногодишно дете, което тя е прегърнала в скута си. Детето е на около годинка, има и млечни зъби. Впечатляваща е позата, в която са погребани - като Богородица с младенеца.

Тази година около 2000 квадратни метра ще бъдат разкрити, обясни още проф. Николай Овчаров. Вече втори месец текат археологическите проучвания на Перперикон.

Те ще продължат до 25 септември. 120-130 души се опитват да разкрият тайнствата на Перперикон.

Само за този уикенд хиляди туристи са посетили крепостта. Идеята на археолозите е Перперикон да се превърне в истински туристически обект, където туристите да могат да се разхождат по улиците и площадите, да влизат в храмовете, а анимация да ги връща към историческите събития, случили се през древността.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=539533

[Hatshepsut]

Екипът на проф. Н.Овчаров откри "Мадоната от Перперикон"

Екипът на проф. Николай Овчаров откри на Перперикон скелети на млада жена с дете в ръцете. Майката и детето са в молитвена поза, така, както се изобразяват на иконите Богородица и младенеца, съобщава „Нов живот”. Преди три години Овчаров е открил подобен гроб в некропола край русенското село Нисово. Според археологическите данни и етнографските извори селото изчезнало при чумната епидемия през XVIII век. Подобна е ситуацията и с гроба от Перперикон, но той е много по-ранен, коментира археологът. Той датира останките в периода Х-ХII век. Основание за това му дава фактът, че е разположен върху стара базилика от IV-V век, а върху него са зидовете на средновековна църква от ХII-XV век, предаде КРОСС.

Гробът е намерен в северната част на базиликата в Акропола на Перперикон, част е от некропол с повече от 70 гроба отрити досега. Базиликата е проучвана от Иван Балкански преди почти 30 години, но тази част, където сега е открито погребението, не е довършена.

Става дума за младо момиче – 17-18 - годишно, върху лявата ръка на което е положено тяло на бебе, докато дясната е по тялото. Десният крайник на жената е унищожен от зида, вдигнат върху гроба, казва археологът.

Според Николай Овчаров при подобни погребения е съществувала традиция, макар и рядка, да се прави нещо като образ на молитва. Възможно е да се е търсила и християнската символика, както при Исус Христос в обятията на Богородица след свалянето от кръста.

Когато открили костите, учените предположили, че става въпрос за новородено, а майката е починала при раждането. След това откриват, че са запазени част от млечните зъби на детето, което ги навежда на мисълта, че двамата вероятно са починали от епидемия.

В краката на трупа има части от кости на друго погребение, вероятно преди това в камерата е имало друг мъртвец, практика която се използва и до днес. Това е много интересна находка, която допълва представите ни за живота през Х-ХII век , коментира Овчаров.

Археолозите продължават разкопките в източната и южната част на Акропола там, където е връзката му с двореца-светилище. В южната част са открили голяма сграда, изсечена в скалите. Разкрит е и склад към нея от късноантичната епоха - IV-V век, в който са намерени досега три питоса (делви). В тях древните съхранявали зърно и вино.

Проучването на сградата ще продължи, защото вероятно достига до голяма дълбочина, уточни проф. Овчаров.

http://bg.time.mk/read/38b781a7be/b7f70b89db/index.html


,,Мадоната с младенеца'' в Перперикон

[Hatshepsut]

Мощи на светец в Перперикон


Проф. Николай Овчаров показва кръста реликварий от Перперикон

Отвориха кръст ковчеже от V век, тестове казват дали има коса от мъченик

Перперикон също може да извади мощи в битката за туристи. Уникален кръст ковчеже откри проф. Николай Овчаров на скалното светилище. След отварянето на реликвария вътре не бе намерена пръст, а 2 тънки влакънца. "Трудно е да се каже какво е това.
Може да е конец от тъкан на плащаница или косъм, но това ще се потвърди след лабораторно изследване", обясни проф. Овчаров. По думите му подобен кръст с косми от косата на Богородица е бил любимият амулет на Карл Велики (768-814).

Реликвата от Перперикон е напълно запазена и засега се датира от V-VI век. Археологът и екипът му се натъкнали на находката преди 2-3 дни в антична сграда на южния склон на Перперикон между Акропола и Двореца, обясни проф. Николай Овчаров. Той припомни, че в горния слой на сградата, използвана през Средновековието, Х-ХII в., неотдавна специалистите са намерили и два печата на Константин, архиепископа на областта Ахридос.

Бронзовият кръст ковчеже бе херметически затворен. "Той има форма на кръст. Изработен е от античен бронз с наситен зелен цвят. Върху него се забелязва семпла украса с т. нар. птиче око, характерна украса за ранното християнство - V-VI век", поясни археологът. Върху кръста бяха открити парченце дърво, което предполага, че може да е съхраняван и в кутия. По мнението на специалистите подобни реликви традиционно са се носели и на верижка като амулет.
В такива кръстове са се съхранявали частици от мощите на светци. През Средновековието в целия християнски свят е било широко разпространено в подобни мощехранителници да се пазят костици от светец, парченца от тъкан, косъм от косата на Богородица, сълза, капка кръв от Спасителя и др.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=379480

[Hatshepsut]

Откриха античен тракийски храм на Перперикон


Открият античен храм е врязан в скалите
Снимка: БГНЕС

Ново доказателство, че Перперикон е едно от големите светилища в античния свят откриха археолозите. Екипът на проф. Николай Овчаров намери добре запазен античен храм, в който могат да се проследят култовите практики на древните траки.
Той е свързан с проученото преди години голямо светилище, за което се предполага, че е било известното в античността прорицалище на бог Дионис, съобщи БНТ.

 Според древните извори в него Александър Македонски (336-323 г.пр.Хр.) е получил предсказанието, че ще завладее света. Открият античен храм е врязан в скалите. В тях са издълбани и две ниши, в които е имало каменни изображения. Едното от тях - на тракийския конник, археолозите откриха при разчистването на руините. В центъра е запазен кръгъл олтар - ексхара, върху който се е извършвал огнен ритуал.

 В храма са били принасяни и жертви. В стените има издялани каменни скоби, за които те са били вързвани, а на ода - улеи, по които се е стичала кръвта. "Наистина можем да направим тълкование, че на този олтар, на който е пален огън, са принасяне и кървави жертви - тоест принасяни са в жертва животни. Не съм привърженик на човешките жертвоприношения, макар че в изворите да е споменавано за човешки жертвоприношение при траките", обяснява проф. Овчаров.

 Вътре в храма са открити и част от предметите, използвани при жертвоприношенията. Сред тях е и голям планински кристал. Сградата е свързана с дълъг 15 метра каменен проход с голямото светилище на Дионис.

 През средновековието античният храм се използва като представителна сграда от християнските духовници. Доказателство за това са откритите в сградата оловни печати на двама от епископите на Ахридос - средновековната епископия, обхващала Източните Родопи.

http://dnes.dir.bg/news/perperikon-nikoli-ovcharov-antichen-hram-9520940

[Hatshepsut]

Невиждан досега тракийски конник открит край Перперикон


Снимка: © BGNES

Професор Николай Овчаров показа уникален паметник, намерен през есента на миналата година на около 300 метра по права линия от скалния хълм Башик тепе, който се намира в така наречените големи граници на Перперикон.

Професорът обясни, че Башик тепе години наред е било обект на иманярски набези. Иманярите буквално са го разорали и са изкарвали оттам статуетки и монети, заяви археологът.

По време на теренните обхождания археолозите обаче попаднали на тази уникална находка, която иманярите не са забелязали, или която не е била интересна за тях, защото е керамична.

Предметът обаче се оказва изключително ценен и представлява част от урна, върху която е изобразен конник в движение на ляво. Той е в профил, но лицето му е в анфас.

Всички археолози са единодушни, че като структура тази находка е уникат и няма намерена друга такава аналогия, поясни проф. Овчаров.

На базата на керамиката предметът се датира от края на IV - началото на III век преди Христа. Това го прави един от първите конници в тракийското изкуство.

Паметникът показва зараждането на култа към тракийския конник, обясни археологът. С дясната си ръка той държи юздите на коня, с лявата по всяка вероятност държи меч.

Никакво съмнение няма, че става дума за един тракийски паметник от ранно елинистичната епоха.

За сравнение проф. Овчаров беше донесъл и релеф на тракийски конник и богинята, която го посреща, датиран от II-III век от новата ера.

Двете находки на тракийски конник запълват белите петна за това, как е функционирало светилището и развитието на Перперикон в езическия период, поясни археологът.

До 18 месеца алейната мрежа на Перперикон ще бъде готова, информира още Овчаров. Това става възможно, след като вчера Министерски съвет реши някои обекти да бъдат предадени за стопанисване на общините.

По думите на археолога това е важно освен заради децентрализацията, но и заради възможността официално да бъдат сключени договорите с община Кърджали за изпълнението на спечеления от Перперикон проект за близо 4 млн. лв.

По този проект ще бъдат наместени и скалните късове, които са паднали по време на земетресения, ще бъдат изградени и електрификацията и художественото осветление на Перперикон.

Проектът се нарича Перперикон - земя на боговете и хората.

http://news.ibox.bg/news/id_253348640

[Hatshepsut]

Нови находки потвърдиха престижа на Перперикон
като духовен център през Средновековието

Нови находки от XIII–XIV век – златни монети и бронзов кръст реликварий, потвърждават престижа на Перперикон като важен икономически и духовен център и през Средновековието, засвидетелстван в историческите извори. Това каза в четвъртък археологът проф. Николай Овчаров.
 На базата на откритията той предполага, че екипът му ще установи, че епископската резиденция е била в източната част на акропола. Проф. Овчаров показа две златни монети - част от съкровище, и предна част на бронзов кръст реликварий (енколпион). Монетите – хиперперони (перпери), тежат 3,66 и 4,26 грама и са между 16 и 18 карата. На кръста са изобразени Света Богородица Оранта (молеща се с две ръце) и четиримата евангелисти. 
 Около 20 кръста реликварии от XI–XIV век са открити през последните години на разкопките на Перперикон, отбеляза проф. Овчаров.
 По данни на местни хора и на полицията при разкопки през 90-те години на XX век са открити около 30 перпера в североизточната част на акропола на Перперикон, където от две седмици работи екипът на проф. Овчаров. Според него съкровището от около 30 монети е разпиляно, защото е заровено в драматична епоха на обсади, пожари и разрушения.

http://www.klassa.bg/news/Read/article/209231_Нови+находки+потвърдиха+престижа+на+Перперикон+като+духовен+център+през+Средновековието


Две важни находки на археолозите от тазгодишните разкопки, започнали в началото на юли, представи на пресконференция ръководителят на археологическата експедиция на Перперикон проф. Николай Овчаров.

Става дума за две златни монети (хиперперони) и бронзов кръст реликварий (енколпион), датирани от XIII-XIV век. И двете находки са открити в североизточната част на Акропола, където през тази година са средоточени проучванията.

Двата златни хиперперона са сечени в периода 1327-1330 г. от византийските императори Андроник II Палеолог (1282-1328) и наследилия го негов внук Андроник III Палеолог (1328-1341). Според проф. Овчаров двете монети са част от голямо съкровище, което е открито от иманяри през 1990-те години, като те са извадили над 30 подобни монети.

Златното съкровище е било разпиляно и заровено в периода 1335-1345 г., защото тогава са драматични години за Перперикон. Двете златни монети са буквална илюстрация на хрониките и писмените източници за този период, посочи проф. Овчаров.

През XIII-XIV в. Перперикон е място, за което България и Византия водят доста войни, и в който период българите, византийците и дори османските турци на няколко пъти го завладяват.

Тези войни за Перперикон не са просто за завладяване на поредната територия, а за владеене на златните рудници до Перперикон, откъдето Византия си е доставяла злато за сечените от императорите монети. Доказателство за това е открито в района императорско имение, което е разпределяло злато от рудниците към Византия.

Освен с рудниците Перперикон е привличал вниманието и с това, че в този период е важен християнски център в Източните Родопи. През XIII-XIV в. Перперикон вече е обособена архиепископия.

Най-сериозната и известна война за Перперикон е през 1343 г. между войските на българския цар Иван Александър (1331-1371) и византийския император Йоан Кантакузин (1347-1354), който е описал събитията в своята хроника. Тази война е спечелена от българите и за половин година Перперикон е под скиптъра на цар Иван Александър.

Проф. Николай Овчаров припомни, че именно на Перперикон преди много години бе открит единствения засега златен печат-хрисовул на цар Иван Александър. След като е бил откраднат от музея в Пловдив, уникатът сега е в частен колекционер в САЩ.

Втората находка, представена в пресклуба на БТА от проф. Овчаров, е бронзов кръст-енколпион, на който е изобразена Св. Богородица Оранта (молеща се). В четирите краища на кръста са изобразени Светите апостоли.

Вече има намерени над 20 броя подобни кръстове-енколпиони, като те са служили за съхраняването на мощите на светци. По думите на проф. Овчаров енколпионите са по-ценни и от златните монети, защото в този период съхраняването на мощи е много ценно и българските царе буквално полудяват по събирането на мощи от светци, които са смятани за Божия благодат.

Проф. Овчаров разказа още, че Перперикон освен развит град, както и светилище на главния тракийски бог Дионис (Загрей), е и християнско средище и център през XIII-XIV век. В североизточната част на Акропола на Перперикон е открита църква пак от този период. И всъщност новонамереното съкровище е точно там, където са били покоите на епископа на архиепископията Ахридос.

http://inews.bg/Култура/Перперикон-неизчерпаем-извор-на-съкровища-и-реликви_l.a_c.394_i.205621.html

[Hatshepsut]

Откриха голямо златно съкровище на Перперикон


Фотограф: БЛИЦ

Проф. Овчаров: Открихме едно от най-големите средновековни съкровища - 50 златни и много сребърни монети

Има причини да се смята, че в Перперикон открихме едно от най-големите средновековни съкровища, намерени някога в България, заяви ръководителят на експедицията в древния град проф. Николай Овчаров, цитиран от БГНЕС.

Според теорията на Овчаров съкровището най-вероятно е било свързано с духовенството.Открито е в част на града, където са живели много духовници. "Имаме преки данни за богатството на епископите. Става въпрос за монетно съкровище от близо 50 златни монети, а колко сребърни - никой не може да каже", обяснява професорът.

По средновековните мерки това е огромно съкровище,
поясни Овчаров, според когото находката е един от гвоздеите на археологическо лято 2012. Вървим по дирите на едни полулегенди, полуистини - че на това място преди 20 години е открито едно голямо златно съкровище, продължи археологът.

"За това съкровище аз знам доста отдавна, полицията също знае, това се случи през 90-те години, когато България беше разграден двор и всеки копаеше навсякъде.
На 35-40 см от повърхността попаднахме на концентрация на златни и сребърни монети. Не съм казал, че сме изчерпали съкровището напълно, работата ни продължава", заяви археологът.

Намерените монети са близо 50 гр, като средната тежест на перперата (византийска монета) е около 4 гр.
Монетите, за които говорим, са между 14 и 16 карата, поясни професорът.

Откритите шест сребърни монети са венециански, сечени са в края на XII в. и са запазени много добре."Голямата изненада беше, че съкровището е разпиляно на площ с близо 2 м диаметър. Все едно някой е пръснал монетите", каза още Овчаров.

Впоследствие се оказва, че съкровището се намира в помийна яма, поясни той. "Там се копае изключително бавно, само на ръка, имаме обков от много красива икона... Може да се окаже съкровищница тази помийна яма", продължи Овчаров.

Археологът спомена и за предстоящото отваряне на две гробници, за които се предполага, че са на епископи. Овчаров отказа да коментира къде точно ще бъде изложено съкровището, но спомена, че Регионалният исторически музей в Кърджали ще е сред тях.
Според него сезонът на Перперикон върви много добре, няма отлив на туристи, както беше през минали години.

Професор Овчаров разказа и за състоянието на града по времето, от което е датирано съкровището. По неговите думи
през XII-XIV в. градът става особено важен и за България, и за Византия, а само на 3 км има златни мини.

Именно поради тази причина започват войни между двете страни за контрол над града. След като преминава татарското нашествие, се стига до прочутата война за Перперикон през 1342 г., а през 1354 г. започва и нашествието на османците на Балканския полуостров.
Перперикон е един от малкото градове, които са успели да се противопоставят на османската обсада.

"Последен в града остава замъкът, който дълго време се съпротивлява сам, най-накрая обаче османците проникват в крепостта. Открити са вериги, които идеално съвпадат с документите за роби от Перперикон, продадени на остров Крит", казва професорът.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/otkrikha-zlatno-skrovishche-na-perperikon_news150091.html

[Hatshepsut]

Откриха скелети на духовници от Средновековието на Перперикон


Снимка: © БГНЕС

Скелети на духовници от Средновековието са открити на Перперикон, съобщи БНР.

Археолозите намериха два зидани гроба сред общо 164 погребения до абсидата на църква от XIII-XIV век.

По думите на професор Николай Овчаров там са били положени духовни лица, защото сред останките им има парчета от железен нагръден кръст.

Костите са на млади хора, високи около метър и 60 сантиметра. Близо до каменните гробове археолозите откриха и скелет на млада жена, прегърнала двегодишно дете. Това е вторият случай на подобно погребение и най-вероятно става дума за ритуал, свързан с жертви на чумна епидемия.

Намерена бе и сребърна венецианска момента от XIV век, докато работниците отваряха двете гробници.

Тя се показа от същия квадрант, където преди седмица беше открито златно съкровище.

http://news.ibox.bg/news/id_1006411605

Нова "Мадона с младенеца" на Перперикон

В началото на втория месец от разкопките на Перперикон проучванията вървят в североизточната част на Акропола, разкрити са жилища от XIII-XIV век, предстои слизане към античните пластове, археолозите се натъкнаха за втори път на погребение на майка с невръстното й дете, предаде БГНЕС.

Проучванията това лято са продължение на миналогодишните, разкопките са източно от базиликата и гробниците, заяви ръководителят на екипа проф. Николай Овчаров. Разкрита е втората Мадона – майка, погребана с дете на 2-3 години, което според него е свързано е с обреди, извършвани при чумни епидемии. "При село Нисово, Русенско, преди 3 години разкрихме уникална Мадона, при която младенецът беше с пръсти, нагласени в молитвен жест, находката е датирана от края на XVIII век. Тогава намерих аналогии с ритуали при чумни епидемии, а с тях аз се занимавам специално", посочи Овчаров.

На Перперикон е разкрит огромен некропол от XIV век, до момента от експедицията на Овчаров са отворени 126 гробници. При разкопаните през това лято камери са намерени бронзови копчета, обеци и една съвсем малка гривна от рисувано стъкло за новородено, предназначена за предпазване от злите сили. Гробниците са били вкопавани в скалите около епископската църква, допълнително са затваряни отгоре. Разкопаните днес две гробници показват, че в тях са били погребани по-заможни обитатели на Скалния град на траките. Двете погребения са мъжки, открита бе част от железен кръст. Овчаров предположи, че не е изключено покойникът да е бил свързан с църквата.

Археологът припомни и находките от златни монети. "Имахме данни за златното съкровище още преди началото на разкопките. По данни от иманяри и местна полиция и хора през 90-те години на XX век са намерени около 30 златни монети. Само за седмица в "златния квадрат" се натъкнахме на 11 златни и 7 сребърни монети. Те не са били съхранявани в гърне, а разхвърляни. Явно съкровището е било в кожена кесия, която от налягането се е разложила в бунището. Така с откритите преди монети това съкровище се оказва най-голямото от 14 век, разкривано у нас", подчерта той.

Златните пари са два типа – с изображения на Андроник ІІ (1282-1328) с Андроник ІІІ (1328-1341) и Андроник ІІ с Михаил ІХ (1295-1320). Сребърните са само венециански грошове. Сечени са в 30-те години на 14 век, а са изоставени през 50-те-60-те години, което се свързва с превземането на Перперикон от османските турци през 1361 г., уточни Овчаров. Според него явно в паниката хората са оставяли имането си точно в помийната яма на града с надеждата да го открият като се завърнат.

"Големината на съкровището обаче го определя не като собственост на един човек. Мисля, че става дума за богатството на Перперикон, известно от документите – като писмото от 1339 г., с което Вселенският патриарх налага на епископа на Перперикон да плаща периодично пенсии на митрополита на Филипи, който е обеднял много. Това доказва, че и през 14 век Перперикон продължава да бъде разпределител на златото, добивано при сегашното село Стремци, както и че тогава е бил един изключително развит град", посочи още археологът Овчаров. В края на септември приключва тазгодишната експедиция на екипа му, а той самият изрази убеждение, че предстоят още изненадващи разкрития.

http://novinar.bg/news/nova-madona-s-mladenetca-na-perperikon_NDAxMzsxMQ==.html

[Hatshepsut]

Първите жители на Перперикон са се заселили преди 6 500 години

Части от сграда от късната каменно-медна епоха разкри екипът на професор Николай Овчаров на Перперикон, което е доказателство за заселването на първите хора още преди 6 500 години.

Към учените от групата на Овчаров тези дни се присъедини и праисторикът доцент Явор Бояджиев. "За пръв път установихме структура – части от сграда от късната каменно-медна епоха, която доказва най-ранното заселване на Перперикон. Досега намирахме фрагменти от оръдия на труда, керамика, идоли, но те се откриваха главно в пукнатините или в случайни пластове, размесени от други епохи. Имаше само предположения и спорове дали е бил обитаван, култово място ли е бил. Сега със сигурност знаем, че Перперикон е бил гъсто заселен още в късната каменно-медна епоха", подчерта Бояджиев. Той уточни, че за съжаление, през следващите епохи новите заселници са унищожавали следите от предшествениците си.

"При изграждането на тази сграда личи, че скалата е била издялана, т.е. тя е била пригодена да бъде помещение. Със сигурност може да говорим, че най-ранните изсичания на Перперикон започват още през каменно-медната епоха. Това може да хвърли светлина и върху други проблеми, защото и досега са откривани много изсичания и скални ниши в Източните Родопи, но те нямат точна датировка", поясни праисторикът. Голяма част от тях са датирани в Тракийската епоха, но без сериозни аргументи, но учените смятат да преосмислят това. "Находката сега поставя с пълна сила въпроса кога започват най-ранните изсичания, явно е, че още през халколита те са били възможни по скалите. Може да звучи странно, но най-вероятно праотците ни са си служили със сечива от еленов рог, каквито доказателства имаме открити, както и с каменни. Няма следи от железни инструменти", посочи още той. Според него скалата на Перперикон е специфична, омекотява се при обилно напояване и е било напълно възможно изсичанията да се правят с примитивните каменни и рогови сечива.

Двамата археолози обаче не се ангажираха с това да назоват конкретно какви племена са населявали Перперикон, защото за това може да се съди по писмени извори, но в случая става дума за период от 3 000 г. преди писмеността. "Това са хората от каменно-медната епоха, когато наистина достигат връх в своята цивилизация, уменията им са били на много високо ниво, макар, че продължаваме да ги подценяваме. Те са имали големи селища върху над 100 000 кв.метра, строили са дебели крепостни стени. Около 4 200-ата година започват настъпления на племена от Североизток с предимството, че са познавали коня, които постепенно са унищожили праисторическото население. Много ясно личи бягството на тогавашните хора от североизток към запад и югозапад. Перперикон се е оказал много подходящо място за заселване на бегълците", подчерта доцент Бояджиев.

Професор Н. Овчаров акцентира, че находката представлява най-ранните скални изсичания, откривани в България от времето на късния енеолит. "Колко ще се разшири хронологически границата, е въпрос на бъдещето. Много важно е съоръжението от бронзовата епоха, то е част от цялата система, както и 15-те олтари по северния склон, централният олтар в Двореца-светилище. Това жилище е отпреди 6 500 г., а находките от бронзовата епоха са отпреди 3 000 г. Перперикон е един учебник за историята, рядко са такива многослойни обекти", подчерта Овчаров.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=582022