Уф, личи си, че си последовател на Волен Сидеров...
Ще ти го обясня така, че да го разбереш.
Проблемът с реалното или мнимо предателство на Кръстю Никифоров, както и при смъртта на Ботев или Бенковски е, че въпросните събития са изяснени с помощта на мемоарна литература и косвени догадки. Липсват преките доказателства - например, ако при последвалия съдебния процес беше упоменато и изяснено, благодарение на кого са стигнали до Левски, щеше да е съвсем друго. В случая първи набеждава поп Кръстю Каравелов. Тук има и един друг много интересен момент - за отношенията между Левски и Каравелов. Има сериозни основания да се смята, че не са били съвсем блестящи. В крайна сметка Каравелов натриса Димитър Общи на Левски като "пръв помощник". Помощникът обаче си прави каквото си иска и на своя глава, въпреки забраната на Левски, извършва обир на пощенска кола в прохода Арабаконак. Заловен е и изправен пред съд. Там прави пълни разкрития за дейността на ВРО. Така турците добиват представа за мащаба на дейността й и започват арести. Възможно е, Левски да не е бил предаден, тъй като първоначалното поведение на османците изобщо не говори, че са били наясно кого са заловили. Та всичко това го казвам, защото въпреки сведенията от Апостола, за личността и характера на Общи, Каравелов продължава да държи на него и да го подкрепя. Заради обира де факто е разбита цялата организация. Отговорност за което носи и самият Любен Каравелов. Би могло да се предполага, че обвинява поп Кръстю, за да снеме вината от себе си. Защото по този начин на преден план излиза една друга фигура, "извършила" подло злодеяние и неговите лоши управленски и кадрови решения (които са всъщност причината за провала) ще останат подценени. Друга версия е, че Кръстю Никифоров е "натопен" от Марин Поплуканов, с кого са имали вражда. Срещал съм и версия, че сам Поплуканов е предателя. Между другото, при преустройството на Лукановата къща през 1974 г. са намерени пари, за които се смята, че са на ВРО, което е също доста съмнително като цяло за морала му.
Основанията, поради което се счита поп Кръстю за предател са свидетелството на Юсеин Бошнак, едно от заптиетата, заловили Левски и факта, че като владишки наместник в Ловеч, Кръстю Никифоров е имал близки отношения с местните турски власти. Освен това, наистина ми е странно, защо той или близките му не вземат отношение по тази, ако е такава, чудовищна клевета. Децата му умират малки, но не може да не е имал племенници и т.н. при тогавашните големи фамилии. Все пак, още през 1881 г. Вазов написа:
"Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!"
Същата година поп Кръстю почива, но да не се повтарям, странна е пасивността на фамилията му. Както се вижда е възможно да е невинен и наистина в такъв случай върху този човек е хвърлена голяма несправедливост. Щеше да е добре и в първите години след Освобождението, българската държава да извърши официално разследване на фактите, като тогава има все още живи голям брой свидетели, но кой ти е мислил в ония години за такива неща!
Така че, в момента положението е "виновен", до доказване на противното. Реално обаче, преки доказателства и в полза, и във вреда просто няма...
И да се върнем на изходната точка - Хайтов може и да го е казал, но ми е чудно как го е доказал? С разсъждения сигурно. И изобщо, похвални са историческите му занимания, но наистина не е историк човекът. Не че и историците-професионалисти много стават де!