Автор Тема: Никола Вапцаров  (Прочетена 24447 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Бай Иван

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1,282
  • Карма: +1/-0
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #32 -: Март 23, 2007, 21:01:44 »
Здраве и късмет всекиму и работоспособни жлези , производителки на тестостерон и ендофорини. ;)

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 233
  • Карма: +14/-7
  • Пол: Жена
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #33 -: Март 23, 2007, 21:05:03 »
Здраве и късмет всекиму и работоспособни жлези , производителки на тестостерон и ендофорини. ;)

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна
и ще си отида

Тука няма секс и тестостерон, поне аз си мисля така, понякога се докосват по висшите сетива на човека, те са в душата му. :)
Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен Бай Иван

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1,282
  • Карма: +1/-0
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #34 -: Март 23, 2007, 21:12:35 »
                   Да му правя ли анализ по своему?
                   Ако тъй "тихо приседна" до някоя жена в "тъмното" и да "вперя поглед"/ въпреки че нищо нема да видя - лошо/, що съм влезнал ако не използвам и другите си сетива. Нали все още  ми остават нос, ръце и завишени хорманални равнища. Ако "си отида" това значи няколко неща - или тая жена е пън, или аз не ставам или нещо хормоните на съвпадат, или просто някой е светнал лампата и вече не е тъмно. :lol:

Неактивен SSK

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 289
  • Карма: +214/-15
  • Пол: Мъж
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #35 -: Март 23, 2007, 22:10:04 »
                   Да му правя ли анализ по своему?
                   Ако тъй "тихо приседна" до някоя жена в "тъмното" и да "вперя поглед"/ въпреки че нищо нема да видя - лошо/, що съм влезнал ако не използвам и другите си сетива. Нали все още  ми остават нос, ръце и завишени хорманални равнища. Ако "си отида" това значи няколко неща - или тая жена е пън, или аз не ставам или нещо хормоните на съвпадат, или просто някой е светнал лампата и вече не е тъмно. :lol:

Напълно съгласен.
Трябва да покажем на Света,че не всички сме като тях.

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 233
  • Карма: +14/-7
  • Пол: Жена
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #36 -: Март 23, 2007, 22:22:49 »
Мъже >:( :kill: :devil:
Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен Бащицата Махно

  • Banned
  • Forum Member
  • *
  • Публикации: 186
  • Карма: +231/-20
  • Пол: Мъж
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #37 -: Март 23, 2007, 23:02:49 »
Цитат
Нещо което остава и е доста по-ценно е уважението.
 


 Ти мен увъжавъш ли мъ?
Когато си в лодката, бреговете изглеждат други!

Неактивен SSK

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 289
  • Карма: +214/-15
  • Пол: Мъж
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #38 -: Март 24, 2007, 00:17:17 »
Мъже >:( :kill: :devil:

Ама за къде без нас? :)
Трябва да покажем на Света,че не всички сме като тях.

Неактивен Родолюбец IYI

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 829
  • Карма: +623/-27
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #39 -: Март 24, 2007, 16:56:46 »
                   Да му правя ли анализ по своему?
                   Ако тъй "тихо приседна" до някоя жена в "тъмното" и да "вперя поглед"/ въпреки че нищо нема да видя - лошо/, що съм влезнал ако не използвам и другите си сетива. Нали все още  ми остават нос, ръце и завишени хорманални равнища. Ако "си отида" това значи няколко неща - или тая жена е пън, или аз не ставам или нещо хормоните на съвпадат, или просто някой е светнал лампата и вече не е тъмно. :lol:

 :lol: :-P :lol:

Това ми хареса!!!

Неактивен Родолюбец IYI

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 829
  • Карма: +623/-27
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #40 -: Март 24, 2007, 16:57:39 »
Мъже >:( :kill: :devil:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 233
  • Карма: +14/-7
  • Пол: Жена
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #41 -: Март 24, 2007, 17:24:41 »
Мъже >:( :kill: :devil:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)

Не сте. ::)
Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен SSK

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 289
  • Карма: +214/-15
  • Пол: Мъж
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #42 -: Март 31, 2007, 13:23:03 »
Мъже >:( :kill: :devil:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)

Не сте. ::)

Ами за войнствения елф?  ;)
Трябва да покажем на Света,че не всички сме като тях.

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 233
  • Карма: +14/-7
  • Пол: Жена
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #43 -: Март 31, 2007, 15:05:35 »
Мъже >:( :kill: :devil:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)

Не сте. ::)

Ами за войнствения елф?  ;)

и за него - не :)
« Последна редакция: Октомври 16, 2016, 13:38:08 от Hatshepsut »
Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен Skarlet

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1,812
  • Карма: +407/-30
  • Пол: Жена
  • хуманистка
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #44 -: Декември 07, 2007, 14:53:51 »

На 7 декември (нов стил) 1909 г. в Банско е роден поетът Никола Вапцаров.
Той завършва гимназията в Разлог през 1926 г.

 Въпреки интересът си към литературата и музиката, по настояване на баща му Йонко Вапцаров, поетът постъпва в Морското машинно училище във Варна.

И там не се отказва от поезията, пише и сам участва в пиеси, активно се включва в подготвянето на различни тържества.

Практиката си Вапцаров кара първо на кораба „Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

След като завършва Морското училище Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик.
Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; вероятно по това време става член на БКП.

Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария.

Премества се в София, където дълго време остава без работа.
Периодът е изключително труден за младото семейство, именно тогава умира синът на Вапцаров- Йонко.

В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж.
Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".

През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г.

Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция.

Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г.

На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян, заедно с Антон Иванов, Г. Минчев, П. Богданов, А. Попов и Ат. Романов.

Посмъртно, през 1952 г. Никола Вапцаров е удостоен със Световната награда за мир.

Стихотворенията му са преведени на около 60 езика.

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

 

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

 

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

 

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!
************************************

Вяра

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

 

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

 

За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

 

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

 

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

 

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

 

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

 

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

*******************************************

Още произведения на Вапцаров

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=17&LangID=1

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 233
  • Карма: +14/-7
  • Пол: Жена
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #45 -: Декември 07, 2007, 17:28:56 »
Любим мой поет:

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен nord1940

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 111
  • Карма: +42/-10
  • Пол: Мъж
  • стар познат
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #46 -: Юни 22, 2010, 18:07:54 »
Песен за човека

Ние спориме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време“.
А дамата сопната, знаете —
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
— Почакайте — казвам, — почакайте,
нека… —
Но тя ме прекъсва сърдито:
— Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и… после му станало леко. —
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. —
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и… съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
„Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти — ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може…“
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен —
и после
заспивал
усмихнат…
Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. —
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
„Хайде, стани.“
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил —
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
— Да тръгнем ли? — казал.
— Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
„Веднъж да се свърши…
Загазил си здравата, брат.“
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
„Тя — моята — свърши…
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден…“
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. —
Човекът спокойно, тъй — дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
„Браво, човек!“
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? —
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
„Ужасно! Ужасно! — Разказвате,
сякаш
като че там сте били!“…
Какъв ти тук ужас?! —
Той пеел човека. —
Това е прекрасно, нали?
« Последна редакция: Декември 07, 2015, 20:08:31 от Hatshepsut »
За щастието ли попитахте? ..... :)

Неактивен Балкани

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1,076
  • Карма: +470/-62
  • Пол: Жена
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #47 -: Юни 22, 2010, 23:47:10 »
Иначе долният комунист Вапцаров има едно стихотворение, което аз много харесвам


                  ВЯРА

            Ето - аз дишам,
            работя,
            живея
            и стихове пиша
            (тъй както умея).
            С живота под вежди
            се гледаме строго
            и боря се с него,
            доколкото мога.

            С живота сме в разпра,
            но ти не разбирай,
            че мразя живота.
            Напротив, напротив! -
            Дори да умирам,
            живота със грубите
            лапи челични
            аз пак ще обичам!
            Аз пак ще обичам!

            Да кажем, сега ми окачат
            въжето
            и питат:
            "Как, искаш ли час да живееш?"
            Веднага ще кресна:
            "Свалете!
            Свалете!
            По-скоро свалете
            въжето, злодеи!"

            За него - Живота -
            направил бих всичко. -
            Летял бих
            със пробна машина в небето,
            бих влезнал във взривна
            ракета, самичък,
            бих търсил
            в простора
            далечна
            планета.

            Но все пак ще чувствам
            приятния гъдел,
            да гледам как
            горе
            небето синее.
            Все пак ще чувствам
            приятния гъдел,
            че още живея,
            че още ще бъда.

            Но ето, да кажем,
            вий вземете, колко? -
            пшеничено зърно
            от моята вера,
            бих ревнал тогава,
            бих ревнал от болка
            като ранена
            в сърцето пантера.

            Какво ще остане
            от мене тогава? -
            Миг след грабежа
            ще бъда разнищен.
            И още по-ясно,
            и още по-право -
            миг след грабежа
            ще бъда аз нищо.

            Може би искате
            да я сразите
            моята вяра
            във дните честити,
            моята вяра,
            че утре ще бъде
            живота по-хубав,
            живота по-мъдър?

            А как ще щурмувате, моля?
            С куршуми?
            Не! Неуместно!
            Ресто! - Не струва! -
            Тя е бронирана
            здраво в гърдите
            и бронебойни патрони
            за нея
            няма открити!
            Няма открити!
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!

....

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!