11 октомври - антибългарският празник в сърбоманската БЮРМ

[Nordwave]

Македонски медии: 68 години от началото на борбата срещу българския окупатор. Водеща новина за македонските електронни медии е тържественото отбелязване на 68-та годишнина от „началото на македонската съпротива срещу българския окупатор”.
Телевизия Телма съобщава: „С нападението на бойците на Първи Прилепски партизански отряд върху полицейския участък в Прилеп и с прекъсването на телеграфната и телефонната връзка в града започна македонското въстание.”
Според телевизия Алсат „11 октомври е продължение на традициите на Карпошовото, Разлошкото, Кресненското и Илинденското въстание на македонския народ.”
Агенция Макфакс акцентира върху думите на премиера Никола Груевски, според когото „със своето антифашистко дело Македония е доказала, че може да се бори за по-добър живот.” Македонският премиер смята, че „всяко поколение има своята битка и европейското бъдеще на Македония е значима цел, на която страната не бива да се превръща в заложник.” Агенцията цитира Груевски за спора за името с Гърция, според който „нито една от страните от Европейския съюз няма право да прави обструкции на нашия европейски път, защото по този начин налага обструкции на европейските ценности. Гърция ни наложи спор, който не е наш. Ние сме македонци, каквито винаги сме били”.
Макфакс цитира председателя на Съюза на борците в Македония Гавро Пановски, който е поискал запазването на петолъчката в герба на Македония с аргумента, че „под нея са загинали над 24 000 души.”
Телевизия Алфа припомня началото на антифашистката борба срещу българския окупатор, пропускайки германците и италианците и декларира: „Началото на въстанието не беше лесно. Македонците трябваше да воюват заедно с досегашните си поробители срещу окупатора, който се представяше като освободител. Маските бързо паднаха. Борбата става все по-масова, а българските окупатори все по-мразени.”

Агенция „Фокус” припомня:

Вечерта на 11 октомври 1941 г., около 22.00 ч. пред полицейският участък в Прилеп е застрелян в гръб постовият стражар. Стражарят е родом от Смилево / Македония/ и е баща на три деца. Убийството е извършено от малолетния, тогава, Душко Наумовски, който след като завързал разговор с постовия, който бил близък с родителите му, го изчакал да се обърне, за да го застреля.
Същата вечер е извършено неуспешно нападение над Прилепския затвор и са прерязани телефонните и телеграфните жици.
В подготовката на нападението, станало известно по-късно като начало на антифашистката революция участват, Аспарух Йосифов, Душко Наумовски, Блаже Спирковски, Драган Димов, Никола Поповски, Мице Козар, Пецо Кръстев, Йонче Яневски, Благой Корубин, Душан Ристевски, Мице Димовски, Ставри Цървенков / станал по-късно Кръсте Цървенковски, Киро Базеровски.
Част от нападателите са заловени след опит за стрелба срещу охраната на ж.п. тунела на Бабуна планина, а след 1945 г. Наумовски става режисьор. http://focus-news.net/?id=n1276308

[samvoin]

Тия неща са толкова смешни, че просто нямам думи... :-D

[Nordwave]

Със такива филми, са им промили мозъците.

[Nordwave]

Бугарскиот окупатор

Петър Красимиров

Едва ли съществува човек, който все още да не е запознат с абсурдната ситуация, в която днес се намират отношенията между Р. Македония и Р. България. Съдбата реши да обърне люлката на българщината в бастион на българоненавистничеството. Този процес, разбира се, протече в реки от българска кръв, като много от онези, на които се наложи да го изтърпят, определиха новото сръбско и гръцко владичество като по-тежко от турското робство. И все пак, в годините последвали това престъпление, голяма част от македонският народ някакси бе възпитана да обвинява за несгодите си точно онези, които без колебание пожертваха живота си за него.
Македонският псевдо-национализъм, или както стана известен македонизма, има статут на религия в западната Балканска държава и се радва на небивала популярност. Тази идеология почива почти изцяло на анти-българските настроения. Любчо Георгиевски, бивш премиер на Р. Македония напомня, че в границите на Югославия, за да бъдеш македонски патриот, трябва да „плюкаш” по България. За разлика от България, която реши да отхвърли и добро и лошо от ерата на социализма, в Македония битува една страхотна носталгия към Тито и комунистическа Югославия въобще, а най-вече и към анти-българизма. Според Александър Йорданов, бивш посланник в Р. Македония, в тамошните медии за една година се издават повече анти-български материали отколкото в целия свят за целия 20-ти век.
Редица македонци губят препитанието си след като публично оповестят българското си самосъзнание. Заради това, те са често заплашвани и нападани, редовно са викани в полицията. Известен е и прецедента с делото на Спаска Митрова – за пръв път в македонската съдебна история, дете е откъснато от майка си, за да бъде дадено на безработен баща. Самата Спаска цели три месеца търка наровете в т. нар. Български затвор в Идризово.
Македонизма не се състои единствено в безобидната кражба на история. Достатъчно е да разлистиш македонските вестници или да посетиш македонски митинг, за да забележиш недвусмислените апетити на македонистите към завоюване на Пиринска и Егейска Македония. Съвсем не на шега, те ни припомнят за изтичането на Букурещкия договор през 2013г. Договор, който в техните очи е облагодетелствал България за тяхна сметка.
Преди време излезе една книга на проф. Б. Димитров, наречена „Десетте лъжи на македонизма”, в която са описани и опровергани най-шокиращите тези на тази идеология. За съжаление, оттогава до сега, лъжите станаха все повече и все по-нагли. Македонизма е явление, което се развива на лавинообазен принцип. Твърдения, с които до вчера плахо бе опитвана почвата, днес са железни истини, за които всеки „истински македонец” е длъжен да жертва и живота си дори.
Сред „фундаменталните истини” е и тази за „героическата борба на македонския народ срещу българските окупатори от 1941г-1944г”.
В македонските учебници удобно се пропуска случаят, в който 14 000 войника от Югославската армия се предават без бой на германските воиски. Първоначалното учудване скоро е разсеяно – това са наборници от Македония, които естествено отказват да се бият със собствените си братя от България. Друга голяма част от т. нар. „окупатори” използват случая, представен им от войната, за да посетят родните си къщи. Между 40% и 60% от българските военни сили в Македония се състоят от македонци.
Ето какво си спомня един македонски войник от Югославската армия:
„- Аз бях телефонист в аеропристанище Скопие. На втория ден от обявяването на войната приех телефонограма, с която се нареждаше ескадрилата от Скопие – двадесет и четири апарата – да се вдигне и да нападне София. Тази ужасна телеграма аз нямах сили да предам на началника. Как може да бъде нападната София! Изтръпнах. Посъветвах се с един мой другар, също телефонист, какво да правим. Решихме да напуснем поста и да бягаме. Упътих се към дома да се обадя. Едва-що приближих къщата ни, над града се изви германска ескадрила, която изсипа страхотно количество бомби, особено над аеропристанището. Готовите за действие двадесет и четири аероплана бяха унищожени.”
Този случай не е изолиран. Войници от Югославската армия от български произход непрекъснато саботират сръбското военно усилие. Прекъсват се съобщителни линии, важни съобщения и заповеди никога не достигат получателите си или ги достигат подобаващо редактирани.
След Освобождението улици с имена на сръбски величия биват тържествено преименувани с български имена. По чаршиите се организират шествия, а литургиите на български се радват на небивала посещаемост. „Да ни е честита свободата! Нека да е вечна!” – подчертава умореният от краткотрайни свободи македонец. Български вестници и портрети на царя и семейството му се разграбват като топъл хляб, като много си помагат с хитрости, за да се сдобият с тях. Между хората избухва спор, за това чия къща ще има удоволствието да подслони т. нар. „окупатори”. В Прилеп един от войниците е специално настанен в сиромашка къща, за да не бъдат дискриминирани бедните.
Ето какво си спомня един жител на гр. Охрид, Ангел Куртелов, който е бил дете по време на т. нар. „окупация”. Става въпрос за периода след 9-и септември:
„ Тука сега много се говори за българските окупационни фашистски военни сили. А има документални филни, на които се вижда, че когато дойдоха, българите бяха посрещнати от охридчани като освободители. Аз бях дете на 10-11 години. На Охридския чинар беше разположена германската колона, като във всеки камион имаше по един или двама уплашени български войници. Когато германците се разпиляха по чешмите и кафенетата, хората насила извлякоха българските войници от камионите, скриха ги по квартири и им дадоха цивилно облекло. На следващия ден ги прехвърлихме на сигурно място. В резултат германците ни заплашиха, че ще изгорят града. После поомекнаха и поискаха за всеки укрит войник по половин килограм злато. Това означаваше, че трябва да се събере около 7.5 кг злато. Хората веднага дадоха пръстените си, обеците си и всякакви златни накити каквито имаха, но в крайна сметка не достигна още един килограм. Тогава свещеникът от Св. Климент донесе кръста на църквата, но германският военачалник се смути, защото беше вярващ, заповяда да се върне всичкото злато и поиска да го изпратим. Помислих си, че така както ги посрещнахме германците, така ги и изпращаме.”
Достатъчен е един поглед върху документалните филми и снимки от периода, за да се види, че „българският окупатор” е посрещнат от македонците, меко казано, с огромен възторг. Днес македонците наричат хората от тези снимки „предатели”, но на много от тях очевидно присъства, ако не цялата, то поне по-голямата част от съответното село или град.
Въобще, ясно е, че както и с другите твърдения на македонистите, така и с това, те просто отказват да признаят, че „царят е гол”, а вместо това се впускат в абсурдни и нелогични разсъждения за моралното, расовото и т.н. превъзходство на македонския народ. Мнозина млади хора в долината на Вардар искрено вярват, че Македонецът се е появил така както си е днес, на същата територия, докато в това време, българинът още е ходил по дърветата. По телевизията ежедневно се върти клип, според който, македонската цивилизация е първата в света и е майка на бялата раса, която те наричат „македоноидна”.
Пред македонизма великосръбската идея изглежда като невинно пале. Езикът на омразата, липсата на толерантност и активната дискриминация са една от главните причини Македония да продължава да не намира своето място в ЕС и НАТО. За нас българите остава надеждата, че истерията около величието на македонската раса, все някога ще прегори, Македония ще заеме своето място сред европейската общност и още веднъж, след толкова много години, ще бъдем отново заедно.

www.makedonskatribuna.com


Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.

[Петкан]

Ако бях президент на България,никога нямаше да подпиша указ за признаването на сърбоманската държавица БЮРМ с името..."Р Македония"!
Протурският президент Желью Желев направи неизмерна глупост,подписвайки Указ за признаване на Македония на 15.01.1992г.

[disidente]

РЕСЕН : ОСВОБОДЕНО !!!

[Петкан]

                                 
Ќе празнуваме – следниот вторник е неработен!                        
http://www.vesti.mk/read/news/3395700/1218507/vladini-delegacii-kje-polozhat-cvekje-po-povod-11-oktomvri-vo-skopje-prilep-i-kumanovo


Наредната недела во вторник(11 октомври) ќе го славиме Ден на народното востание и тој е неработен.
http://www.vesti.mk/read/news/3395700/1218507/vladini-delegacii-kje-polozhat-cvekje-po-povod-11-oktomvri-vo-skopje-prilep-i-kumanovo

"Единаесетти октомври е денот кога беше извојувана една од последните големи историски битки на народот на Македонија на патот кон слободата, истакна вечерва претседателот на Собранието Трајко Вељаноски на свечената академија по повод 75-годишнината од Денот на народното востание – 11 Октомври. Вељаноски повика на унапредување на единството помеѓу политичките партии и унапредување на развојот на државата...
Под еден кров и во иднина треба да продолжиме да се бориме сите за една света цел која произлегува од четирите свети букви на ВМРО.
И власта! И опозицијата! И Македонците, но и Албанците, Турците, Ромите, Бошњаците, Србите, Власите и сите други "

http://www.vesti.mk/read/news/3395700/1218507/vladini-delegacii-kje-polozhat-cvekje-po-povod-11-oktomvri-vo-skopje-prilep-i-kumanovo

...

Ден на востанието на Македонија

Ден на востанието на Македонија или Ден на народното востание на македонскиот народ познат и само како 11 Октомври — државен празник[1] кој се празнува на 11 октомври во Македонија. Востанието е против фашизмот и со тоа започнува борбата за ослободување на македонскиот народ. Тоа е важен меѓник во борбата за самобитност и самостојност на македонскиот народ. Со својата вооружена борба, Македонија не станала квислиншка територија, туку, напротив, жешко подрачје за окупаторот и дала свој придонес во победата над фашизмот во Втората светска војна.
По фашистичката агресија и окупацијата на Југославија во 1941 година, Македонија повторно е поделена, овојпат помеѓу италијанскиот и бугарскиот окупатор.

И пред 11 октомври 1941 година доаѓа до вооружен отпор против окупаторот. Така, на 8 септември Лазо Колевски убива бугарски стражар кај Богомилскиот тунел, истиот ден во Скопје Боро Петрушевски убива бугарски војник, на 7 октомври во Скопје е извршен обид за убиство на агентот Мане Мачков, во кој загинува Благоја Деспотовски - Шовељ, а на 8 октомври Трајко Бошкоски - Тарцан, пробивајќи се низ непријателскиот обрач во Прилеп, убива еден непријателски полицаец...
Празникот се прославува не само во Република Македонија, туку и во целиот свет каде што живеат Македонци. Традиционална прослава има секоја година во главниот град на Велика Британија, Лондон.[15] Македонските друштва од Германија секоја година организираат прослави со богата културно-уметничка програма, каде настапуваат повеќе естрадни ѕвезди од Македонија...
Поради големото значење на тој настан во македонската историја, многу училишта во Македонија го носат името „11 Октомври“ (ОУ „11 Октомври“ - Куманово, ОУ „11 Октомври“ - Ново Село, ОУ „11 Октомври“ - Урвич, ОУ „11 Октомври“ - Центар), како и многу улици и јавни претпријатија. Најголемо претпријатие беше фабриката за автобуси „ФАС 11 Октомври“ од Скопје.

https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0
...
Владини делегации ќе положат цвеќе по повод 11 Октомври во Скопје, Прилеп и Куманово
http://www.vesti.mk/read/news/3395700/1218507/vladini-delegacii-kje-polozhat-cvekje-po-povod-11-oktomvri-vo-skopje-prilep-i-kumanovo
...
...
Жельо, Жельо, Бог да ти прости греховете, ама за това, че призна БЮРМ за държава, никога няма да ти простя!
Няма да ти простя за това, че призна територията на сърбоманите за независима държава, в която антибългарщината е държавна политика!
Председателят на парламента на БЮРМ не назовава българите сред приятелите на държавата, за които той  посочва " Македонците, но и Албанците, Турците, Ромите, Бошњаците, Србите, Власите" , а сме поставени в групата на " сите други ".