Работодателската мафия в България

[penko]

       България  все  още  няма  качествен  интернет  камо  ли  компютри  а  ти  търсиш  ЕЛЕКТРОННО  ПРАВИТЕЛСТВО  а  бе  тука  още  си  живеем  в  18  век  с  конските  каруци  по  улиците  .





Тиесто  при  вас  в  Америка  има  ли  услуга  доставка  на  бърз  или  бавен  интернет ????????????

[Hatshepsut]

Фирми тормозят служителки: 700 лева, акo забременееш

Жена загубила бебето си заради стреса, на който била подложена от работодателя си

Фирма задължава служителките си да плащат 700 лева обезщетение, ако забременеят. В трудовите им договори е записана специална клауза, според която в случай на майчинство те дължат обезщетение на работодателя си. Това е един от многото сигнали в Комисията за защита от дискриминация за тормоз от страна на шефове към бъдещи майки. Жена дори се оплакала, че загубила бебето си заради стреса на работното място и натиска да напусне, който й бил оказан, след като се разбрало, че е бременна. Фирма пък започнала да наема на работа само жени над 50 г., тъй като нямало "опасност" да забременеят.
Пловдивска фирма задължава служителките си да плащат 700 лева неустойка, ако забременеят, съобщава "Телеграф". Скандалната клауза е включена в трудовите им договори, а за казуса е сезирана Комисията за защита от дискриминация. Сигналът е подаден от млада жена, която кандидатствала за работа във въпросната фирма и след като преминала обучение, й бил предложен договор със заплата от около 500 лева. Тя била готова да го подпише, но една от клаузите я втрещила - тя гласяла, че ако служителка на фирмата забременее след постъпването си, дължи на работодателя обезщетение от 700 лева. В крайна сметка жената се отказала да работи във въпросната фирма. Не се явила на заседанието на Комисията по дискриминация по казуса и преписката била прекратена поради недостатъчно доказателства.

Това обаче далеч не единственият случай на лошо отношение на работното място към бъдещи майки. В момента антидискриминационната комисия разглежда фрапиращ сигнал на жена, работеща в кафене, която била подложена на тормоз, след като забременяла. Жената карала трудна бременност, представяла болнични листове на шефката си, които не били приемани. Оплаква се, че я карали да подаде молба за напускане, следвали заплахи по телефюна, казвало й се, че няма полза от нея. Заради неприятностите жената влиза с високо кръвно в болницата, което според нея се е отразило фатално на детето. Ден след раждането то умира.

Друга жена пък се оплакала, че фирма отказва да я вземе на работа, защото била на 30 години и имало "опасност" да забременее и да има дете. Дружеството имало нова политика - да се назначават само служителки над 50 години.

Комисията по дискриминация е наложила глоба на управителка на пловдивска фирма заради тормоз над нейна подчинена, чакаща дете. Преди да стане ясно, че е бременна, служителката се ползвала с доверието на шефката и била ценена като кадър. След като обявила, че ще става майка, обаче всичко тръгнало наопаки. Променили условията й на труд, управителката не й разрешавала обедна почивка, подложена била на тормоз и незачитане като пълноценен служител. Накрая се стигнало и до уволнението й с мотив, че не притежава необходимите качества за работата. Последвал стрес, който се отразява и на бременността й, като на няколко пъти има риск за загуба на бебето.

Мобилен оператор също е бил глобен след поредица оплаквания от негови служителки, които били лишени от социални придобивки, след като се върнали от майчинство. На една от тях дори заплатата била намалена. На компанията са направени предписания да не ощетява майките и те да получават равностойно възнаграждение с останалите служители.

https://www.blitz.bg/

[Индивидуалист]

Изроди
човекът не е смятан за човек
от години го повтарям

заради парите и алчността

[Hatshepsut]

Русенски „бизнесмен“ проплака: Свършват баламите да ми работят за 650 лв


Мартин Йорданов се афишира като собственик и управител на шивашката фирма „ТОП МЕН“, но по документи собственикът е друго лице

Местните медии отразиха през седмицата инициативата на русенския шивач и „бизнесмен“ Мартин Йорданов за почти комунистическа организация на производството в града. Общината, „партията“ и „бизнесмените“ да се съберат и да се уговорят как да решат проблема с липсата на квалифицирана работна ръка. Също като по времето на комунизма, по идеята на Йорданов, трябва да се създаде някакъв център, който да решава битовите и социалните проблеми на шивачките и техните семейства – къде да работят мъжете им, как да се транспортират до работа хората, къде да ходят на детска градина или училище децата им, как банките да им отпускат жилищни кредити или да им се намират евтини квартири и т.н.

И също, като по времето на комунизма – заплащането на труда да си остане символично и мизерно. Но какво значение има – нали всичко се прави по социалистически „в името на работника“! „Бизнесменът“ Йорданов е изчислил, че може да плаща по 650 лв на месец за квалифицирания труд на една шивачка, като дори без да му мигне окото признава, че някои от колегите му „бизнесмени“ в шивашкия сектор обичайно плащали два пъти по-малко за същата работа.

650 лв за квалифициран труд в България днес означават само едно – бедност и мизерия. Дори и дума не може да става за някакво свързване на двата края. Поради този печален факт съвсем естествено е налице голямо текучество на кадри и хронична липса на квалифицирана работна ръка. Но „бизнесменът“ Йорданов има решение на въпроса. Неговото верую, изразено пред услужливите и безкритични медии и подкрепено от Община Русе, в лицето на кмета Пламен Стоилов, е просто. След като на русенци не им се работи за 650 лв – да си гледат работата. Ей я, на – София или направо терминала на летището и да вървят на запад да работят за хиляди евро същата работа. Ние ще си внесем работна ръка от най-затънтените и бедни краища на страната, а ако не стане – може да се мисли за китайци или виетнамци. И докато „бизнесменът“ Йорданов и кметът Стоилов умуват как да променят демографията на Русе, кадрите на шивашката промишленост наистина изтичат от града. Такова е положението и в другите сфери на местната икономика.

Заплатата от 650 лв на една шивачка струва по-малко от цената на едно сако, предназначено за българския пазар и произведено във фирмата на „бизнесмена“ Мартин Йорданов

Легенди се носят за бума на шивашкия бизнес в Русе през 90-те години. Историята е за десетки милиони левове. Почти зад всеки шивашки бос, с много малки изключения, има по няколко собственици на червени куфарчета с пари от заграбеното от комунистите преди 10 ноември 1989 г. От другата страна стоят мизерни заплати, тежки условия на труд, стотици нарушения на трудовото законодателство, откровени кражби на труда на работника от страна на т.нар. „бизнесмени“. И ако това е представата им за правене на „бизнес“, то тогава Мартин Йорданов не бива да се чуди защо му бягат добрите работници и защо не може да си намери техни заместници. Достатъчно е да питате Гугъл за „шивашки фирми в Русе“ и да прочетете стотиците оплаквания по форумите от унижени и уволнени бивши работници.

„Бизнесменът“ Йорданов е представен от медиите като собственик и управител на „ТОП МЕН“ ЕООД. Справка в търговския регистър обаче показва друга картина. Едноличен собственик и управител на фирмата е друг човек, вероятно негов роднина. Защо това е така и какви далавери се крият под повърхността, един господ знае. Можеш ли да се афишираш като собственик на бизнес, а по документи да нямаш нищо общо с този бизнес?

Впрочем, явно заради влошената си репутация „ТОП МЕН“ отскоро се подвизава под бранда „Ричмарт“. Срещу обещаните заплати от 650 лв на месец стоят цените за българския пазар на мъжките костюми от 469 до 1 174 лв за бройка или саката от 328 до 714 лв за бройка. На какви цени във валута се реализира продукцията на ишлеме за чужбина, вероятно е търговска тайна.

Всеки може да си представи, ако една добра шивачка шие по 100 сака на месец и тези сака са с цена около 100 лева – тогава се реализира приход от 10 000 лв. Ще излезе вярна приказката, че печалбата на собственика е около или повече от 50%. Т.е, ако махнем материалите, заплатите (650 лв), режийните, транспорта и реализацията – една добра шивачка може да „снася“ до 5 000 лв на месец на своя работодател като печалба. 100 шивачки по 5 000 лв – ето ти ги половин милион на месец. Животът, вероятно, е друг с няколко милиона на година в джоба. А тези дето се бъхтят за по 650 лв или по-малко на месец, по идеята на „бизнесмена“ Йорданов и кмета Стоилов, те подлежат на смяна с хора от „по-дълбоката провинция“.

По някакъв необясним начин бизнесът на Мартин Йорданов се представя и като собственост на фирма „Ричмарт“ ЕООД. Това е дружество с капитал 2 /два/ лева и отново е собственост на друго лице.

Брандирането е един тарикатски трик и на друг известен русенски шивач – фирмата „Аристон-С“ ООД. Почти като в сюжета на култовия сериал „Шменти-капели“ италианите от „Бобо Зандер“ се оказаха стопроцентови българи. Справка за търговските марки в специализирания сайт trademark.markify.com показва, че собственик на „Bobo Zander” е „Аристон-С“ ООД със седалище бул. „Липник“ 121 в Русе.

Зад тази търговска марка стои един уебсайт bobozander.it, в който няма нищо интересно. По-интересното е, че сайтът е регистриран на името на Николай Синабов – син на собствениците на „Аристон-С“ Борис и Стефка Синабови. Освен измислени картинки и приятна музичка посетителите на сайта на „италианската луксозна модна марка“ вероятно ще забележат, че липсва каквато и да е контактна информация. Чудесен „корпоративен“ сайт, който няма нужда да предостави информация за местоположението на магазини или офиси на евентуални клиенти или бизнес партньори. Няма телефони, факс, е-мейл. Това е така, защото в Италия никой не е чувал за „Бобо Зандер“.

Единственото място на света, където „модни“ облекла на „италианската“ марка могат да се закупят, е България. „БОБО ЗАНДЕР“ се представя у нас като „висша мода“, едва ли не от миланските подиуми, а всъщност става дума за най-обикновена конфекция от Русе.

Това е и нивото като цяло на русенските шивачи-“бизнесмени“. Обичат да се изявяват като „модни светила“, а всъщност са едни най-обикновени дребни тарикати, собственици на манифактури за евтина конфекция.

Цинично, хората, като „бизнесмена“ Мартин Йорданов, получават потупване по рамото от кмета и местната власт, а медиите угоднически отразяват „благородните“ им инициативи и загрижеността на бизнеса за липсата на квалифицирана работна ръка. Но ако „бизнесменът“ Йорданов забрави за миг лакомията и алчността си и оферира 2 000 лв заплата, ще открие, че най-добрите шивачи ще работят за него, а и бизнесът му може да процъфти, генерирайки печалби по линия на качеството на продукцията и увеличения капацитет на производството.

Шивашката индустрия в Русе е добър пример, показващ положението в града. Местните „бизнесмени“, в голямата си част, извличат сериозни лични печалби за сметка на труда на работника. Няма синдикати, няма инспекция по труда. Има само мизерия, бедност и безправие. В много случаи отношението на работодателя към работника е робовладелско отношение на феодал към крепостен селянин. Остава баламите да изберат – остават и се потят за жълти стотинки, приемайки съдбата си и жалкия живот в България, такъв, какъвто е, или да стегнат багажа и да поемат по белия свят в търсене на по-добър начин на живот. В този смисъл, не бива да се учудваме, че Русе е един обезлюдяващ град, без бъдеще и без перспективи. Такова е и положението в българската провинция като цяло.

https://frontalno.com/

[Nordwave]

"Модерното робство" у нас: Индивидът е сведен до ниво животно! "Експлоатация на труд" и "модерно робство" са често използвани фрази, когато говорим за шивашката промишленост.

В световен план, активисти са обединени срещу тежките условия на труд в индустрията главно в Азия. Но в България, заплащането в сектора е по-ниско дори от това в Китай. Как изглежда шивашката промишленост у нас днес, какви са проблемите на работниците и има ли надежда за промяна, вижте в репортажа на Мина Петрова по БНТ.

Бивш работник в шивашки цех: "Оставаше се след работно време. И те задължаваше."

БНТ: А извънреден труд, заплащаше ли се както трябва? - Не.

Иван Панчелиев, крояч: Едно потъпкване на човешките права.

Така описват шивашката промишленост в България заетите в нея. Ниски заплати, 15-часови работни дни, страх от работодателя, забавено заплащане, тежки условия и липса на алтернатива. Така я описва и Иван. Крояч в един от най-големите цехове в страната от вече 15 години.

Иван Панчелиев, крояч: "Индивидът е сведен до ниво животно. За да не кажа добитък."

У нас, най-голям е броят на регистрираните цехове в Югозападния регион - над 1 000. Отидохме да проверим условията там. Спряхме в Гоце Делчев: град, който на пръв поглед изглежда се развива и разцъфтява. Но на каква цена? На всеки ъгъл има шивашки цех. Някои са гаражи с по трима-четирима работници. Други - масивни предприятия със стотици служители. Но навсякъде практиките са едни и същи.

БНТ: При Вас какъв беше методът да Ви карат да работите извънредно? - При нас беше това, че нямаше с какво да си ходим.

Бивш работник в шивашки цех: "Идваше един момент, в 4 часа идваше и казваше че трябва да се остане, защото камионът чака, независимо, че работното време ми е до 5."

Бизнесмените, често чужденци, откриват цехове в градове и села, където има много малко възможности за работа. Разчитат на отчаянието. Наемат местните хора, плащат им ниски заплати в замяна на нелегално дълги работни дни.

Скрита камера, шивачка: "Да ви кажа, ако няма извънредно, няма и пари, това е цялата работа."

БНТ: "И взимате колко, минималната заплата? - Минималната. Ако няма извънредни, по-малко.

БНТ: По-малко взимате, от 400 лв.? - Да.

Николай Стоянов, главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда": "Определено може да се каже че шивашкият отрасъл е рисков по отношение на полагане на извънреден труд."

Какво гласи Кодексът на труда?

Лариса Тодорова, държавен експерт в МТСП: "Тази дневна продължителност на работното време, може да бъде удължавана само в определени случаи, които са регламентирани. При сменно производство е възможно продължителността на една смяна да бъде 12 часа, но продължителността на една седмична продължителност може да бъде 56 часа."

Законът е налице, а Инспекцията по труда е отговорната институция за налагане на контрол при неспазването му.

Николай Стоянов, главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда": "За неговото полагане и незаплащане, законодателят е предвидил санкции в размер от 1500 до 15 000 лв.

110 000 човека работят в шивашката промишленост. Според доклад на международна неправителствена организация още 50 000 работят без сключен трудов договор. Поради липса на алтернатива. И на финала на нашия разговор, Иван ни разказва за погубената надежда. Дъщеря му е студент в София. Споделя, че я е изпратил в столицата с мисълта, че тя повече няма да се върне в родния си град. Изпратил я е с надеждата да не се налага да се разделят на Терминал 2.

Иван Панчелиев, крояч: "Ние създаваме децата си и искаме най-доброто за тях. И не искам моите деца да имат същите проблеми, които съм ги имал и аз... Не искам те да минат през тези безсънни нощи, в които се събуждаш, гледаш тавана и казваш 'Утре какво? Утре как?"

А какво е да работиш между 60-80 часа седмично за заплата между 260-680 лв. и колко е силен наистина страхът от работодателя?

[HighVoltage]

В Троян, пред портала на завода за електромотори „Елма", има всекидневно бдение. Само за половин година стотици работници бяха грубо изритани на улицата, без да им се издължат заплати за месеци наред. Хората идват всеки ден с крехката надежда, че все пак ще получат нещичко от дължимото. И без да разговаряте с тях, само по плакатите, ще ви стане ясно що за бизнесмен е Николай Банев. Или както го наричат в Троян „господин приватизация".

„Ще има ли възмездие за Николай Банев, който в качеството си на собственик на АКБ „Корпорация" доказано е вършил престъпления? Този човек съсипа икономически града ни и обрече хиляди на глад и мизерия", това е мнението на кмета на Троян Минко Акимов.

Градоначалникът признава, че е правил няколко неуспешни опита да се свърже с Банев, за да помогне на хората. „Глезеното парвеню", както той го определя, се крие не в миша дупка, а в луксозните си покои - най-често в Дубай.
„Николай Банев използва като претекст кризата, за да изхвърли на улицата висококвалифицирани специалисти.

Завод „Елма" фалира не заради стагнацията, а заради неговото калпаво управление", заяви за „Акцент" ловешкият депутат от „Атака" Кирил Гумнеров. Той смята, че който е крал, трябва да върви в затвора, който е водил умишлен фалит на фирми - също. „Защото - казва депутатът - това по същество е трагедия не само на останалите без работа и техните семейства, но и за целия регион." Депутатът лично е настоял пред финансовия министър държавата да се намеси и реши проблема. И останал гръмнат, като научил от Симеон Дянков поразяващи факти.

Наглото момче на приватизацията Николай Банев лапва гиганта „Елма" на 8 юни 2000 г. Ха, сега, читателю, ако си прав, седни, ако си пък седнал, хвани се за нещо стабилно - милионерът купува огромния завод с две хиляди работници и специалисти за... 515 хил. лв.! Няма грешка - за половин милион български левчета, колкото сега струва един голям апартамент в столицата. И, представете си, все още Банев не е изплатил от тях на държавата 300 хил. лв.! Е, и ако това не е наглост, здраве му кажете!

Симеон Дянков е заявил, че вече са заведени съдебни дела и е издадена заповед за незабавно изпълнение. Николай Банев превел в края на октомври миналата година нищожните 54 хил. лв. и пак се спотайва. Този път обаче не е намерил покровители, защото съдия-изпълнител е започнал разпродажба на имоти в завод „Елма", за да бъдат набавени останалите 250 хил. лв.

На 29 януари в Троян публично са продадени едноетажна и двуетажна масивна сграда и един апартамент. Ще има още разпродажби. Държавата няма да се остави и ще си прибере парите, а работниците? Ами тях, както се вика, кучетата ги яли - нека мръзнат пред портала и да протестират на воля. Говори се, че вече режат машините в „Елма" и ги продават за скрап.

А тарикатът Банев? Той още преди година е подготвял фалита на завода, защото подава молба да бъде освободен като шеф на управителния съвет. Хитър ход, защото, както се знае, има законова забрана да се заемат ръководни постове от шефове на фалирали предприятия. Още тогава прозорливи троянци пишат в своя градски форум: „Щом бяга, може би ще го фалира" и „Големият мишок Банев бяга от кораба". Прави са били хората, надушвали са поредния умишлен фалит, заквасен от ненаситния коцкар.

„Николай Банев е лаком, но калпав бизнесмен, който се е омотал в стотици далавери и комбинации. Направо е безпомощен като предприемач и кризата му дойде дюшеш, за да има оправдание за своята некадърност. Той повече гледа в деколтетата на манекенки, отколкото в бизнес делата на холдинга. Империята му е пред фалит и една по една икономическите му крепости рухват заради управленската му безпомощност."

Това коментират пред „Акцент" икономически експерти. Според тях досега той е бил крепен от влиятелни държавници и затова агонията му е дълга и мъчителна. Дълга - за Банев, а мъчителна - за стотиците страдалци от фалиращите му фирми. Завод „Елма" е само най-фрапиращият случай.

С ускорени крачки, под мъдрото ръководство на поредната му изгора Евгения, към банкрута крачи и заводът му в Костенец,
който произвежда санитарно-хигиенни хартиени изделия. И там вече са започнали масови съкращения и неизплащане на заплати, които са сигурен предвестник, че кепенците ще бъдат спуснати. Говори се, че с благословията на красивата му съпруга от завода са изхвърлени едни от най-добрите специалисти.

И там има протести със страхови плакати: „Банев и Баневица в затвора!" и „Банев където е влезнал, трева не е поникнала". В градския интернет сайт коментарите за милионерската двойка са убийствени: от „Плейбоят Николай Банев ще продължи ли да си развява байряка и при управлението на ГЕРБ?" до „Докога този некадърник ще съсипва икономиката на България?". Има и пикантни констатации за „управлението" на съпругата му: „Евгения се издига с високо вдигнати крака!". Така е - хората може да са без работа, но не са без очи.

И в Харманли пропищяха от Николай Банев. Там негова собственост е заводът за релета, в който навремето е започнал трудовата си дейност синът на най-младия борец срещу фашизма и капитализма в Хасковско Йордан Банев. И там - протести, и там „големият мишок" не плаща с месеци заплати и според местните хора съвсем скоро ще ударят катинара и на този завод. „Полимери" в Девня - предприятие като кукла, благодарение на управленския размах на Банев е заприличало на музей. Мъртвило и тишина, нарушавана от самотните подвиквания на охраната.

В Хасково кредитният милионер притежава комплекс „Лебеда". Колко обещания, какви красиви перспективи е чертал щедрият Банев: как на мястото на басейна ще вдигне модерна сграда за някакви си 20 милиона, как това ще е огърлицата на града...

Обещава, а нищо не прави, коментират хасковлии. Сега комплексът тъне в разруха и мизерия - дори хората му не получават заплати. А иначе той наистина щедро ръси пари, само че за хазарт - столичен сайт писа, че е профукал само за една вечер 150 хил. лв. в казиното на „Шератон".

Николай Банев и помощниците му от АКБ „Корпорация" са
подсъдими в десетки дела за умишлен банкрут, според експертите, на над сто приватизирани предприятия. Съдебни дела валят за неизплатени заплати на работници и служители в многобройните му фирми. Олигархът е автор на стотици престъпления на трудовото законодателство с неизплатени заплати и невнесени здравни и пенсионни осигуровки.

В Созопол са подадени десетки граждански искове за заграбване на частни имоти и незаконното им ползване. Малко преди изборите миналата година областният управител на Добрич Ердинч Хаджиев направо подари на семейство Баневи 300 дка терен, върху който е изграден техният курорт „Русалка". Депесарят отписал земята от Държавния горски фонд, която е била част от територията на Ловното стопанство в Балчик.

Как му се е отплащал Банев, не е ясно, но само месец след това той продава декарите и гушва лесни хилядарки. Точно и далавераджийски, в познатия Баневски стил. Да припомняме ли за сливенския „Декотекс" - също свидна рожба на олигарха Николай Банев? Името на тази фирма е свързано с един от най-големите съдебни скандали у нас. Толкова голям, че предизвика дори намесата на САЩ.

Там Банев и неговите ортаци прецакаха американски инвеститор и му взеха дела чрез съдебни машинации. В битка за правдата се хвърли посланикът на Щатите Ейвис Боулън, ама напразно, и неговият сънародник пи една студена вода.
Покрай всичките си начинания Банев решава да се впусне и в бизнеса със самолетни превози чрез фирмата за ВИП въздушни полети „Бизнес еър".

Първоначалната инвестиция на Банев и съдружниците му е в два 7-местни самолета „Чесна Ситейшъл". Както във всяко свое начинание, Банев съвсем скоро се проваля и тук. Оказва се, че олигархът взима двата самолета, но забравя да плаща лизинговите вноски.

В резултат на това фирмата търпи загуби и като наказателна мярка си прибира единия от самолетите. Пилотите, наети от Банев, също скоропостижно напускат фирмата му и поемат на Запад да работят срещу редовно заплащане. Стига се дотам, че съдружниците му в самолетната авантюра, ужасени от неговото поведение, се събират на общо събрание и го изхвърлят от фирмата с пълно единодушие. Те, за разлика от държавата, която явно е неспособна да се справи със самозабравилия се новобогаташ, бързо решават казуса и компанията е спасена от фалит.

Иначе Евгения и Николай си падат по показния светски живот.
Парвенюшки демонстрират луксозни коли и яхти. Тяхна е най-богатата сватба в България за всички времена - върхът в разточителното пръскане на пари. През август работниците от троянския завод „Елма" се вайкат дали ще получат заплати, а Банев ръси с потни шепи стотици хилядарки за 50-годишния си юбилей в „Русалка". На купона са били почти всички светски милионери, а разгулът и вакханалията са били безгранични. Горе-долу по същото време майка му Мария скандално втрещи цяло Хасково, защото пазарувала... без да плаща. Какво да се прави - генетично увредена фамилия.

На господин Николай Банев, който е син на ДС кадър му подаряват завод „Полимери” АД Девня с повече от 2000 служители. Както се сещате не случайно нито един журналист не е успял да направи разследване какво се случва в този  вече пуст завод, защо хората са уволнени, защо не им се изплащат заплатите, защо охрана и кучета не позволяват на никой, включително синдикати и органите съблюдаващи спазването на трудовото законодателство да влязат в него, защо огромното предприятие е изкормено и 90% от машините са ликвидирани и предадени за вторични суровини/2011г./

Зрелищно ВИДЕО как Банева слиза от самолета, окована в белезници




Най - после  черната Пачолина и Банев са арестувани. Ясно е че в затвора няма да ги вкарат, но поне ще спят в ареста където им е мястото и дано им вземат парите дето са откраднали от бедните хора и държавата. Само тези две свини са успели да присвоят 1милр. лева.

[Индивидуалист]

Притежанието на парите прави изрода още по-голям изрод. И прави готиния още по-готин. Сами по себе си те са добър слуга, но изключително лош господар и могат да вземат не само ума на човека, не само да го обсебят а и да го погубят.