Българска култура и духовност > Иноверие и инославие

Срещу сектите

(1/6) > >>

Nordwave:
Авторски материал на http://www.sarakt.org/

“Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубна ерес, и като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел.

И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен.

И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме. “
   
Из II съборно послание на апостол Петър 2:1-3    
   

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

През 1992-94г. в Пловдив се беше развихрила сектата "Еммануил". В залата на операта те провеждаха ежеседмични сбирки с хиляди хора, мнозинството от които млади. Тогава работех като специалист по образованието в Община "Родопи" и членувах в синдиката "Подкрепа". Като ходех на съвещания в централата на синдиката (настанен в една сграда с операта) гледах множеството, което излиза след поредната "служба" на "пастор Иван" и ми ставаше чудно какво ги привлича вътре. Тогава никой не си даваше сметка какво всъщност става. Връх на успеха на "Еммануил" беше посещението на "пастора" Питър Юнгрен. За пристигането му бяха разлепени из целия град хиляди огромни цветни плакати в които се твърдеше, че слепите проглеждат, глухите чуват и сакатите прохождат на "проповедите" му. С огромно любопитство отидох на централния площад където той проведе циркаджилъка си. Имам шест диоптъра късогледство и ми беше много интересно дали няма да стана нормално зрящ, щом той лекува и слепите. Площада беше пълен с десетки хиляди хора, много от тях инвалиди. Пловдив не помнеше такова множество, дори и от митингите на СДС през 1990-91г. Юнгрен говореше на английски, но преводачката съумяваше да предаде точно дори и интонацията му и въздействието върху публиката беше голямо. Тълпата повтаряше като в транс "Алилуя" и "Амен" (не "Амин"), когато я подканяха. След едночасово шоу, когато той обяви, че Христос е тук и сега и няма повече да страдаме, защото сме го приели за личен Спасител, той подкани онези, които са се излекували да се качат на трибуната и да го обявят. Аз и след сеанса си останах късоглед, въпреки, че по едно време за секунди ми се стори, че проглеждам по-ясно. Юнгрен би казал, че съм безверник и затова не съм се излекувал. Започнаха да излизат на трибуната хора, някои носеха високо над главите си патерици. Един каза пред микрофоните, че бил сакат и проходил, друг, че не виждал и прогледнал. Една майка доведе малкото си момиченце и демонстративно му хвърли очилата, като каза, че досега безуспешно го лекувала от астигматизъм, но то вече се излекувала. Някои се бяха "излекували" от глухота. Малка засечка стана, когато един бивш глух излезе да се хвали, че чува вече и пастора го попита от колко време е бил глух. Въпреки, че го попита с микрофона и свръхмощната уредба повтори въпроса му глухият каза: "А! Какво? Преводачката повтори въпроса, по-силно, но глухия пак каза: Какво? И бързо беше свален от трибуната. Качиха друг и инцидента беше замазан. Накрая след поне 15-тия излекуван Юнгрен каза, че изучаватнето на словото Божие трябва да продължи и призова всички да ходят на службите на "пастор Иван" в четвъртък в операта. Мнозина сигурно са отишли. Хората вече се разотиваха, аз също си тръгнах с късогледството си към къщи по главната улица. Чудех се дали масовата хипноза може действително да лекува, поне хора, които са със силни способности за самовнушение или податливи на чуждо внушение. Докато прехвърлях в главата си прочетеното от психологията и медицината по въпроса, почти се сблъсках с една инвалидна количка. В нея седеше една нещастна жена, болна от малка от детски паралич. Познавах, я защото тя късаше билетите в кварталното кино и всички я съжаляваха за нещастието й. И тя си тръгваше от "сеанса", но пак в количката и неутешимо плачеше. Ако досега ме човъркаше съмнението, че теоретично е възможно лекуване с помощта на самовнушението и масовата хипноза то изцяло се изпари. Почуствах се като съучастник в престъпление. Не подозирах, че три години по-късно, вече като кмет на район "Южен" ще разбия структурата на същата тази котерия "Еммануил" на територията на района ми и ще конфискувам "храма им" в Коматево. Съдбата прави странни завои. Но не станах гонител на сектите, защото не се излекувах от късогледството си в далечната 1994г. Вероятно сэм бил покрусен от сълзите на онази нещастна жена. Тя плачеше, защото й бяха дали фалшива надежда.

НАХЛУВАНЕТО

Духовно опустошеният след 45 годишното комунистическо робство български народ беше благодатна почва за разпространението на ереси и секти с които западното християнство се е преборило или поне ограничило до поносими размери. След 1989г. българите много радушно възприеха всичко, което идваше от Запад. При практически отсъстваща държава и православна църква, която още не се бе съвзела от нанесените й от комунистите поражения успехите на сектите бяха предизвестени.

В периода 1990-1992г. в страната нахлуха десетки “проповедници” и “пастори”, които с неистови крясъци “носеха благата вест”. Възстановиха се или се легализираха и старите подтискани 45 години от комунистите традиционни протестантски църкви и общности. Настана невъобразим хаос на духовното поприще в който не се знаеше кой какъв е. Това бе добре дошло за всякакви амбулантни търговци на вяра, които дойдоха от къде ли не да “християнизират” православните българи, които имат 1100 годишна църковна традиция. Управлението на президента Петър Младенов макар и краткотрайно ще се запомни с началото на инвазията на западните секти и тяхното легализиране в България.

Това време много прилича на един друг период от историята на България - 864-865г. при управлението на княз Борис I , когато се приема християнството.

 

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

864-1396г.

княз Борис I - управлявал България

от 852 до 894г. извършил mокръстването.

цар Петър - управлявал от 927

до 970г. син на цар Симеон Велики

цар Борил - управлявал 1207 - 1218г.

Петър Младенов - президент на България управлявал от 1989 до 1990г.

Случи се в годините на правоверния български цар Петър в българската земя да се яви поп на име Богомил, а по-точно казано Богунемил, който пръв начена да проповядва ерес в Българската земя.”

Из беседата на Козма Презвитер против богомилите

По всичко изглежда, че по време на покръстването в България твърде много се разпалили религиозните страсти, улеснил се до голяма степен достъпът на други религии и дори се създали условия за проникването на ереси. ... Някакъв грък излъгал, че бил презвитер и покръстил мнозина. Разобличен и заловен, той бил наказан с отрязване на носа и ушите и с изгонване от страната. Хаосът, който настъпил в България по време на покръстването, когато тя станала открит терен за прииждащите отвсякъде проповедници, не можел да не всее известни опасения у нейния владетел. Поради това, по-късно княз Борис известил римския папа Николай I (858-867г.), че в страната му “са дошли от разни места християни, които своеволно разправят много и различни неща, т.е. гърци, арменци и хора от други места” В България дошли дори и арабски проповедници, които предложили на българския владетел да разпространяват сред населението исляма. През този период проникнало в страната и павликянството." (“История на България” т. II. С. 1981г. с.216)

В крайна сметка княз Борис I нарежда да съберат всички заловени “проповедници” в една пещера и там ги избиват. Въпросът със сектите е приключен радикално за десетилетия напред.

За втори път проблем възниква при управлението на цар Петър - внук на княз Борис. Той е един от най-слабите български царе, а парадоксално - има рекорд по дълго управление в българската история - 42 години и е канонизиран за светец от църквата. Тогава се появяват еретиците богомили - вероятно под влияние на източното павликянство - проникнало най-напред в района на Пловдив. Налага се царят да пише за съвет до цариградския патриарх Теофилакт. Той му отговаря като разграничава трите вида богомили (“съвършени”, “вярващи” и “слушатели”). Според него “съвършените” проповядват “чужди на църквата догми”, “вярващите” били “заблудени от първите и били подведени от тях, не поради своята порочност, а поради своята простота и глупост” и “слушателите” “нито се поучавали, нито се учели, и не са претърпели или извършили нещо в духа на техните гнусни нрави”. Съответно на тези характеристики патриархът предлага и мерки срещу тях. Основната характеристика на богомилството се изчерпва с една дума - ”разрушителност”. Те рушат вярата, църквата и държавната структура. До такава степен обезсилват държавата, че стават една от най-сериозните причини България да загине под тройните руско - византийско - унгарски удари във безконечните войни с тези държави между 968-1018г.

Богомилите продължават разрушителната си дейност и по-късно в годините на Второто българско царство. Стига се до 11 февруари 1211г. когато цар Борил организира събор против тях на който са осъдени водачите им. Съставеният по това време Борилов синодик съдържа интересна информация за тези събития. Там е заклеймен и родоначалникът на ереста. “Анатема на Поп Богомил, който възприе при Петър - българския цар, манихейската ерес и я разпространи в българската земя”.

След това тази ерес започва да запада, за да се появат през ХIV в. други ереси като адамитството и варлаамитството, вече в края на българската държава. Духовното разложение настъпило тогава, не се преодолява, дори и при блестящия български патриарх Евтимий Търновски, който води мъжествена битка с ересите на духовното поприще и отделно е водач на въоръжената съпротива срещу чуждите завоеватели. Сектите и тогава изиграват разрушителната си роля като допълнително омаломощават държавата разлагайки духовните й устои. За щастие след падането под турско робство ересите изчезват, а ортодоксалната православна църква остава единствен стожер на народността ни. Точно тя, а не ересите съхрани българския народ през робството и отново църквата даде подтик на Възраждането ни.

СЪЩНОСТ НА ЕРЕСИТЕ И СЕКТИТЕ

“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа; а отвътре са вълци грабители.

По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от

тръни, или смокини от репей?

Тъй всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо

дърво дава лоши плодове;

Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито

лошо дърво да дава добри плодове.

Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат

и хвърлят в огън.

И тъй по плодовете им ще ги познаете.”

Матей, 7:15-20

Какво представляват сектите - известни още и с наименованията ереси и култове? Те самите се мислят за единствено правилните вероизповедания, на които принадлежи бъдещето. Традиционните вероизповедания ги считат за отстъпници от каноните на вярата. За нормалните хора, без значение дали са атеисти или принадлежат към утвърдените традиционни вероизповедания сектантите са заблудени наивници, хора с психични проблеми или ловки мошеници.

Трудно е да се дефинира понятието секта и да се разграничи от известните протестантски църкви. В крайна сметка корените им са едни и същи и тръгват от Реформацията на Лутер, Цвингли и Калвин.

“Лутер приема съществуването на вродено зло начало в човешката природа, което предизвиква желание за злини и изключва възможността за добрини поради самия характер на човека, който има зла и порочна природа.” пише Ерих Фром в “Бягство от свободата” (С. 1998г. с. 80) “Лутеровата “вяра” е убеждението, че ще бъдеш обичан, при условие, че напълно се самоотричаш - решение, което има много общо с принципа за абсолютно подчинение на държавата и на “ лидера””.(с.86) За другия теолог на протестантизма - Калвин, Ерих Фром също прави унищожителен анализ: “Според Калвин трябва да се самоунижим и точно това самоунижение е средство за упованието ни в силата на Бога. ... Самоунижението и смазването на човешката гордост са лайтмотив на цялото му мислене.”(с.89) “Лутер и Калвин дават израз на това всепроникващо озлобление. Не само в смисъл, че и двамата били между известните със силната си омраза исторически фигури и естествено религиозни лидери, но и в още по-важна насока - доктрините им са пропити от злоба и могат да въздействат само на хора също обзети от силна, подтискана омраза.”(с.99) На такава антихуманна идейна и нездрава психологическа основа възниква протестантизмът. Като признаваме положителните му качества - трудолюбие, спестовност и скромност, не бива да пропускаме, че те са елемент на обща система смазваща човека, подтискаща свободната му воля и дух и подчиняваща го на авторитета на измислен, жесток и озлобен Бог (особено според Калвин), който в никакъв случай не е Любов, а по-скоро Омраза. Естествено при такива идейни основи не можем да очакваме нищо хубаво и от съвременните последователи на протестантизма - модерните евангелски секти. След създаването на основните протестантски църкви в продължение на три века от тях се роят по-малки групички. За разлика от централизираните католическа и православни църкви, протестантите създават безброй конгрегации, алианси, съвети и други форми на обединение на църквите си, а много от тях действат и напълно самостоятелно. При тях липсва не само централизацията, но и нормалната координация или съгласие върху основните доктрини на вярата. Църквите им започват да тълкуват по-своему Библията, създават свои общности и като краен ефект от дейността им се увеличава хаосът в християнският свят. Процесът на роене и изопачаване на Христовото учение придобива такива размери и характер, че и традиционните протестантски деноминации се чустват застрашени и започват борба със новите отцепници. Но кутията на Пандора вече е отворена.

Протестантски автори, противници на сектите (те ги наричат култове) дават различни определения на сектите в зависимост от това от какъв аспект ги изследват - психологически, социологически или теологически.

Психологически -“ Култ - група хора, която променя нечие поведение и светоглед.”

Социологически - “ Култ - група, която не отговаря на нормите на дадено общество”.

Теологически - “ Култ - група хора основаващи своите възгледи върху светогледа на изолирани водачи, които винаги отхвърлят централните доктрини на християнството, каквито са в Библията.”

Третото определение върши работа и в нашите изследвания, друг е въпросът, че и традиционните протестантски църкви могат да бъдат подведени под него.

Но на въпроса какво точно представляват сектите трудно може да се отговори еднозначно поради многообразието и различията на тези общности и доктриналните им основи. Някои уж се базират на християнството, други го комбинират с източни култове, трети изцяло го отхвърлят. Затова определението не може да се основава на авторитета на Библията, а трябва да се извлече функционално от дейността им. От една страна това са религиозни или псевдорелигиозни групи хора с променен светоглед и поведение, обединени от своите вярвания в затворена, авторитарно устроена общност, подчинена на собствен водач и противопоставена на останалите хора извън техния кръг и обществото като цяло.

Това включва и псевдохристиянските ереси и източните и други култове и секти. Като пренебрегнем теологията, дейността им и резултатите от нея са винаги едни и същи.

РОДИНА И СЕДАЛИЩЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ СЕКТИ

Безспорният факт е че “обетованата земя” на сектите е САЩ. Там възникват или са пренесени и намират почва ереси като “Свидетелите на Йехова”, “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” (или мормони), “Християнска наука”, “Обединителна църква Мунити”, “Сциентология”, “Трансцендентална медитация”, “Международно общество за Кришна съзнание” и десетки други. Там и в момента са най-толерирани. Причините за това са както в историческата традиция, така и в духовният вакуум в който се намират САЩ - един икономически и политически гигант - галеник на съдбата, постигнал огромни успехи в жизнения стандарт, но без духовни начала и историческа традиция. Месиянските политически амбиции на американците, избуяли от могъществото им, избиват в създаването на идеологически и религиозни конструкции, чрез които се опитват да придадат смисъл на съществуването си като народ и държава и да оправдаят лидерството си. Често пъти те заместват липсващите нация, език и национална история. Но в крайна сметка това са изкуствени построения, безплодни опити за духовно-културна самоидентификация, които нямат никакви успехи и бъдеще, но добре служат на геополитическите цели на американската политика.

Тази духовна криза е отлично схваната от американския поет Уолт Уитман, който още през 1870г пише: “Май никога преди не е съществувала толкова душевна пустота, колкото сега и тук в Съединените щати.” И по нататък-следва препоръката му: ”Демократичната нива няма да се освободи от дребните заяждания докато не основе и отгледа свои собствени при това тучни форми на “изкуство”, собствен “религиозен и морален характер”, “устойчива раса от изключителни американци”, които превъзхождат всеки известен ни досега народ.”

Ако тези ереси се стояха в САЩ ние нямаше да се занимаваме сега с тях. Но те плъзнаха по света и например Йеховистите, които имат 60 000 събрание и 4 000 000 служители, издават 55 милиона(?!!) броя от списаниятя си “Awake!” и “Watchtower” на 128 езика!!! Отделно от това техни мисионери през 1990г са прекарали 835 426 538 часа в разпространение на литература по света. Въпреки, че водачите им 9 пъти предсказваха края на света и Второто пришествие и това все не се сбъдваше, те продължават да печелят последователи. Мормоните с 40 000 мисионери по света се хвалят с 400 000 “покръстени” от тях годишно. Те имат 9 500 000 членове, а дневния приход на сектата е 300 000 $. “Трансцендентална медитация” има 350 центъра за обучание само в САЩ. “Пътят” (“The way international”) има 150 000 членове в 50 държави и два колежа в САЩ. “Християнска наука” (да не се бърка със Сциентолозите) е привлякла 420 000 души организирани в 3 000 местни събрание. Муун има 2 000 000 членове. Като прибавим и “Форумът”, “Победоносната всемирна църква”, “Религиозна наука” “Теософията” (или така наречените “Ню ейдж” култове) и “традиционните вече “Адвентисти от седмия ден” и “Световна Божия Църква” става ясно, че сектите не са за подценяване.

За “петдесетниците” проникващи даже в католическа Латинска Америка, Джордж Кенан (“Залезът на демокрацията” С. 1995г. с.302-304) пише: “Както радикалите, така и реакционерите разглеждат протестантизма като троянски кон на американския икономически и културен империализъм. Едва ли биха могли да бъдат по-далеч от истината. Всъщност един от главните апели на петдесетническия протестантизъм е апелът за локален контрол. Всяка църква изгражда свои собствени правила, а всеки човек е теолог сам за себе си. ... Ако човек не харесва църквата към която принадлежи, може да положи началото на своя собствена.

Този апел на протестантизма “да се моделира собствена вяра”, който изглежда като антитеза на истинската религия за повечето ортодоксални протестанти и католици, е отличителният белег за една бързо разрастваща се инстинктивна религия. ... Макар апелът им да е религиозен, последиците от този апел са често пъти социални и политически. ... Съзнавайки, че религията им е по-същество “американска”, без обаче да е здраво свързана със Съединените щати, те са склонни на явен антикомунизъм и защитават каузи, които основателно или не - идентифицират като американски. Всяка инстинктивна религия обаче има милениристки потенциал. ... Религиите на народа - в противоположност на религиите за народа - винаги съдържат семената на бунта. Харизматичният петдесетнически пастор.... - при нормални условия съюзници на господстващите политически сили - крият в себе си такъв революционен потенциал, за какъвто само биха могли да мечтаят теолозите на освобождението.”

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТЕОЛОГИЯТА на СЕКТИТЕ

Теологичните доктрини на сектите при всичките си различия имат общи особености без значение дали са “мормони”, “сциентолози” “Еммануилити”, или “Обединени Божии църкви”. Внимателното изследване дава следните характерни за всички ереси особености:

- Отричане на централни християнски доктрини

- Промяна и фалшификация на Библията

- Ползуване на извънбиблейски откровения и писания

- Твърдения, че християнските църкви грешат (изопачават, фалшифицират) Христовото учение

- Изолирано авторитарно водачество на сектата

Разбира се не всички ереси могат да имат и петте горепосочени характеристики, но обезателно имат поне една от тях, което е достатъчно за да открием антихристиянската й същност. Друг е въпросът, че източните култове на основата на будизма, индуизма и др., не използват авторитета на Библията, а се основават на други религиозни системи. Има и опити за синтез на западни и източни религии и изобщо всякакви еклектики. Във всеки случай, те отричат централни християнски доктрини. “ Какво знае християнският свят за Бога? Нищо...Но що се отнася до Божиите неща, те са най-големите глупаци! Те не познават нито Бога, нито Божиите неща.” (твърдение на “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” или мормоните)

По повод опитите да се прибавя, реже, променя Свещенното писание ще припомним думите на Господ: “Не прибавяйте към това, което Ви заповядвам, и не отбавяйте от него, пазете заповедите на Господа, Вашия Бог, които аз (днес) ви заповядвам.”(Второзаконие, 4:2)

Или казано накратко, всяко отклонение от Свещенното писание е еретическа теология, която вече идентифицира секта. Под този знаменател попадат и традиционните протестантски деноминации, защото те си позволяват да отхвърлят цели книги от Стария завет. Всеки може да направи съпоставка и да открие, че в която и да е протестантска Библия липсват книги 17,18,19,26,27,31,32,47,48,49 и 50 от Вехтия завет или от 50 там са останали 39 книги. За сведение на протестантите ще цитираме и думите на Йоан Богослов: “И аз свидетелствам всекиму, който слуша пророчествените думи на тая книга; ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.” (Откровение, 22:18)

За останалите изопачавания, фалшификации, “преработки”, допълнения и “подобрени преводи”, които си позволяват сектите спрямо текста на Свещенното писание даже няма смисъл да се говори.

ИДЕОЛОГИЯТА НА СЕКТИТЕ

Идеологията (не теологичната доктрина) с която сектите обосновават присъствието си дадена страна (особено в България) е смесица от чужда геополитика, долнопробно политиканство, извращаване на демократичните принципи и злоупотреба с “правата на човека”.

Основните им аргументи са свободата на вероизповеданията, и правото на човек на свобода на съвестта, демократичният плурализъм пренесен в религиозната сфера. Даже се появиха статии в които дейността на сектите се представя с термини от пазарната икономика като “конкуренция” между религиите: “Ревността на православната ни църква към конкуренцията, която е по-атрактивна, по агресивна и общуваща на достъпен език с вярващите може да бъде разбрана. ... Така, че харесва им или не на нашите духовници - други, чужди, различни на религиозното поприще ще има и занапред” (в-к “Демокрация” /20 май 1997г. Лиляна Попова в статията “Времето на чл 1 изтече и за православната ни църква”)

Без да отричаме универсалността на горните демократични принципи ще посочим тяхното извращаване и деформация в теорията и практиката на сектите.

Въведеният в българския обществен дебат от сектите и техните слуги и подгласници в държавните институции и мас - медиите термин

“религиозна ? i толерантност” е типичен пример за противоречие в понятието. “Религиозната ? i толерантност” е невъзможна по чисто доктринални причини. Още първата Божия заповед гласи:

“Аз съм Господ Бог твой, да нямаш други богове освен Мене.”

Всяка религиозна доктрина естествено е построена върху централната идея, че нейното откровение е Боговдъхновено и единствено вярното. Бог е един, заповедите Му трябва да се спазват и място за други Богове и закони няма. “Защото писано е “Господу Богу твоему се покланяй, и нему едному служи Така е и в исляма и във всяка друга религия. Отделно стои въпросът, че Аллах например повелява друговерците езичници да се избиват чрез Джихад (Свещенна война), същата идея я има и в юдаизма, а християнството е по - търпимо. Всякакви приказки, които сега са модерни, че Бог бил един, само пътищата за Неговото служение били различни (затова имало различни религии) не могат да обяснят, защо например в Шинтоизма и Индуизма има десетки богове, в Будизма пък изобщо няма Бог, или как така един и същи Бог ще заповядва на част от чадата Си, например юдеи и мюсюлмани да избиват другата част от чадата Му, примерно християните. Изобщо такива твърдения намирисват на Унитарианската универсалистка църква и нямат нищо общо с Библията, а по-скоро с еретическата икуменистка идея. Нещо повече сам Иисус предупреждава, че ще дойдат лъжепророци в негово име. “Пазете се да не ви прелъсти някой. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.”(Марко, 13:6) И още: “ Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи! Господи! Не в Твое име ли пророкувахме? И не в Твое име ли бесове изгонвахме? И не в Твое име ли чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито; никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие които вършите беззаконие.”(Матей,7:22)

Но ако така стоят нещата на доктринално ниво, естествено е в една модерна демокрация, да има стандарти за веротърпимост в рамките на държавата, защото Божието царство е различно от земното. Сам Христос дава няколко основни принципа, валидни за разграничението на Божието и земното царства, на светско и духовно; на църква и държава.

Той казва, че “Моето царство не е от тоя свят; ако беше царството ми от тоя свят, моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на юдеите; но сега царството ми не е оттук.”( Йоан, 18:36)

“...Отдайте прочее кесаревото кесарю, а Божието Богу.”(Лука, 20:25)

“ ...Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.” (Йоан 19:10-11)

От тълкуванието на горното следва, че държавата и религията са ясно и категорично разграничени. Тоест Иисус не е дошъл на света да променя държавните и обществените уредби, да създава “справедливо царство”, да освобождава робите или да отменя данъците, а да спасява душите на Божиите чада следващи законите Му. Всякакви опити да му се припишат разни идеи за по-добро и справедливо земно устройство противоречат на Библията. Но моралният принцип: “Прочее всичко, което искате да правят вам, човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.” (Матей, 7:12) е станал основа на демокрацията изобщо. Това обяснява защо тя е възникнала и се е развила в християнски държави, а в другите просто е пренесена или наложена силово, при това не особено сполучливо. Доразвит чрез историческата традиция и множество правни норми този принцип е в основата на всички права на човека и плурализма изобщо.

Ако за православната църква търпимостта е особено характерна, не така стои въпросът със сектите в България. Всички те без изключение атакуват и хулят православието и се стремят да отнемат паството му. Много интересен въпрос е защо те не отидат да проповядват в Иран и Египет, Либия или Ирак или в Африка и Бразилия, където има милиони хора, които не са чували за Христа, а идват в традиционни християнски държави ? Явно, защото целта им е друга, не да християнизират, а да рушат. С това пренебрегват основния демократичен принцип да не правят на другите онова, което не искат да се прави на тях. Оттук нататък всякаква ответна реакция на православието е оправдана и неизбежна. Щом започваш война, не се оплаквай от последствията. “Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.”(Матей,7:2) Да не говорим, че в законодателната уредба в България има изискване вероизповеданията да имат толерантни взаимоотношения помежду си. Това автоматично поставя сектите в графата закононарушители. А сам Христос дава указанието какво да се прави с лъжепророците: “Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън”(Матей,7:19) и още “Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност.”(Лука, 11:22)

Освен това тук става смесване на несъвместими неща. Плурализмът и демокрацията гарантират свободния избор на съпруга, работа, местоживеене, политически убеждения, кметове, депутати и президенти, стоки и услуги. Но не става дума за избор на родители, майчин език, вяра и националност. Искаш или не с тези неща се раждаш и умираш. Разбира се има процедури с които да си смениш името, да се отречеш от родителите, езика и националността си, вярата или държавата си. Но това те прави или емигрант или родоотстъпник и предател, особено ако го правиш с озлобление към себе си и рода си. Тези дълбоки същности определят човека като такъв и не подлежат на избор, те не са обект на демокрацията. Тя всъщност е механизъм добър или лош, за прилагане на библейския принцип да живеем без да пречим на другите и без те да ни пречат и всъщност има ограничено приложение. Когато сектантите се опитат да обосновават с политически, макар и демократични принципи правото на “избор на вяра” рушат една много деликатна граница в човешката същност. Без нея следват “избор на Родина”, език, националност, родители, държава и т.н., което е абсурдно. Все едно с пари да си купиш щастие или разум. Какво пречи щом съм “избрал” да бъда “сциентолог” в Пловдив, утре да се обява за “тракиец” по националност, или син на Абхай Чаран Де Бхактиведанта Свами Прабхупада и да избера за “майчин език” бангалорския или някой от евангелистките “небесни езици”? Последното което закономерно идва, че Пловдив вместо в българската държава може да се озове в турската, руската или в САЩ.

Всъщност сектите в България изпълняват чужди политически поръчки. Ето две показателни откровения от различни “пастори” от различни секти:

“След падането на комунизма трябваше да се намери друг вид идеология и комунистическите водачи смениха тактиката , обявявайки се за защитници на православието. Те лансираха и идеята за панславизма, която отново да обедини в един лагер Москва, Белград и София.”(Иван Несторов “пастор” на забранената секта “Еммануил” в интервюто ““Активни мероприятия засилват психологическия тормоз над “Еммануил” в Пловдив”, сп. “Обектив”-Месечен бюлетин на Българския Хелзинкски комитет член на МФ, октомври 1997г.)

Nordwave:
Автор проф. Александър Дворкин, превод Илияна Стефанова
Какво трябва да направите, ако ваш близък попадне в секта? Известният руски познавач на съвременните тоталитарни култове и секти проф. Александър Дворкин съветва:



Преди всичко запазете спокойствие. Да, вашето семейство е изложено на тежко изпитание, но нищо непоправимо не се е случило. Голяма част от хората, попаднали в секта, рано или късно излизат от нея. Но колко бързо вашият близък ще излезе от сектата и в какво състояние ще бъде той, до голяма степен зависи и от вас и вашето семейство. В обичайния случай трябва да бъдете готови за продължителни усилия. Ако не успеете да му помогнете през първите седмици от запознанството му със сектата, за връщането му към несектантския живот ще са необходими усилията на цялото семейство в продължение на поне няколко месеца, а може и години. Но за това всеки е длъжен добре да знае какво трябва да прави.

 След първоначалното “разпознаване” на проблема, не се опитвайте да разубеждавате вашия близък - това само ще усложни вашите взаимоотношения. Положително вече сте разбрали, че опитите да му обясните абсурдността и нелепостта на сектантското вероучение само вредят на неговото поведение и водят до скандали и изострени отношения. Тоталитарните секти по правило се опитват да отделят новия привърженик от неговата изънсектантска среда: тогава цялата информация, която получават, произхожда от сектата и целият кръг на общуване се изчерпва с нея. По този начин се създават идеални условия за контролиране съзнанието на новия привърженик. Затова, за да провокират отделянето от близките, сектантските “учители” още в началото обявяват, че близките на новия член на групата са новите жертви, да кажем, “обладани от дявола” или са твърде привързани към “този зъл свят”, затова правят всичко възможно да отклонят новия член от пътя на спасението, да зарежат новооткритата “истинна среда”, да се откажат от “освобождаващото знание”. По този начин вашата емоционална реакция ще бъде в услуга на сектата и ще послужи на вашия близък като още едно потвърждение за истинността на неговата нова вяра.
     Но, от друга страна, в никакъв случай не бива да се преструвате, че сте променили своето мнение и в крайна сметка промяната на вашия близък ви е харесала - това или ще укрепи неговата привързаност към сектата, или той ще разпознае лъжата ви и ще загуби остатъците от доверието си към вас. Споразумейте се с него следното: вие няма да критикувате неговата “организация”, (не използвайте термина “секта” - това дразни вашия близък), а той, от своя страна, няма да пропагандира своето учение вкъщи и няма да се опитва да привлече в сектата други членове на семейството.
     Тактично обръщайте внимание на вашия близък за противоречивото му поведение и изказвания, но в същото време не го принуждавайте да обяснява тази противоречивост: вашата задача е да го изведете от сектата. За да изградите правилна поведенческа стратегия, е нужно да разберете, че той се намира в състояние на психологическа зависимост от тоталитарна група, при което неговата собствена личност е заменена с набор от сектантски поведенчески, емоционални и изкуствени щампи. Целта е да съхраните макар и минимален контакт с неговата истинска личност. Отнасяйте се към него с търпение и съчувствие, разбирайки, че е налице временно разстройство на личността.
     В никакъв случай не му давайте пари- това е същото, все едно да дадете пари на наркоман: те така или иначе ще бъдат предадени на сектата.
     Опитайте се да се настроите към конструктивно решение на проблема, бъдете спокойни и отворени за диалог. Показвайте с цялото си поведение, че признавате правото на търсене на вашия близък, правото на избор, дори и погрешен, и че вашият близък ви е скъп сам по себе си, независимо от неговите убеждения.
     Разчитайте повече на топлотата в общуването ви и на вашата привързаност, отколкото на рационалността на разговорите ви. Старайте се в общуването с него да го връщате към тези моменти от миналото, когато той е бил щастлив. Спомняйте си радостни моменти от вашето минало, когато сте били най-сплотени, когато заедно сте пътували, нещата, с които сте се занимавали заедно, плановете и мечтите, които сте споделяли един с друг. Разбира се, вие не сте длъжни да правите това изкуствено. Действайте по-скоро интуитивно, движени от любовта и състраданието. И всеки път, когато имате успех, ще виждате, че истинската личност на вашия близък, която познавате, прозира през непознатия и чужд на вас “зомбиран” робот, в който се е превърнал близкият ви. Тази тактика има две цели. Първо, да остави вашия близък на “нишката на Ариадна”, по която той в случай на криза във вътрешно груповите отношения и преоценка на своето участие в сектата, ще може да излезе от нейния психологически лабиринт. Втората цел е да не ви възприема като враг, нито като обект на вербуване и когато дойде време и ви се отдаде възможност, да устроите т.нар. интервенция.
     Има се предвид сесията на интензивни ”консултации по изхода” от сектата. За да проведем такава интервенция е нужен, без съмнение, психолог, който е специалист по сектите и е запознат с проблемите на психологическото насилие и промененото мислене. Работата е там, че като правило в тоталитарните секти се въвличат хора, имащи емоционални проблеми (те могат да възникнат при всеки, в период на психологически стрес). По този начин, често помощта към пострадалия започва с разкриването и отстраняването на източника на тези проблеми, т. е. с работа с психолог. Интервенцията предполага владеене теорията за консултации по изхода от сектата на поне един член от семейството на пострадалия. По-добре би било, ако в процеса на работа да участва цялото семейство. Но за да бъде всичко правилно организирано, все пак е нужен психолог специалист. Изучавайте речника на “вашата” секта и нейното учение, за да можете добре да разберете за какво точно ще говорите с вашия близък. Уреждайте си срещи с хора, на които също се е случило нещастие, с бивши членове на тоталитарните секти, отговорни чиновници, журналисти, сътрудници на охранителните органи, юристи. Освен това вие трябва да събирате всяка възможна информация за сектата, но тайно от вашия близък, за да не го раздразните. Копирайте и записвайте всичко, което можете, събирайте архив и библиотека. Добре би било да водите дневник. Всяка информация, алтернативна на сектантската, внезапно ще се задейства по време на интервенцията. Не трябва да давате критическата информация на порции- все едно, ефект няма да има. В идеалния процес по изхода от тоталитарната секта чрез външно въздействие се подразбира участието на голям брой хора, на първо място психолог и обучените от него родственици и близки на члена на тоталитарната секта, а също и на сектовед- “специалист по фактите” (това може да бъде и самият психолог), както и на бивши членове на сектата. Тяхната задача е да пробудят в сектанта критическо мислене и отново да го поставят в ситуация на избор, но този път разполагащ с информация, т.е. свободен. Освен това, родствениците и близките на пострадалия, съвместно с психолога, трябва да му помогнат да се избави от емоционалната зависимост на сектата, да му дадат истинска любов в замяна на сурогата.
     После се включва и православният катехизатор, желателно е той да бъде свещеник, предлагащ (но не наставляващ) истинската религиозна и мирогледна алтернатива. Болшинството от хората, напуснали тоталитарните секти, се нуждаят от психологическа реабилитация. Въпросът е, че при изхода от тоталитарните секти хората стигат дотам, че трябва да решават големи емоционални проблеми, които са им създали техните сектантски вербовчици. Повечето от тези пострадали хора излизат от сектата с т.нар. култови постравматични разстройства на личността. Следователно, на тях може да им помогне само професионален психолог, компетентен в дадената област. Духовната реабилитация на жертвите на тоталитарното сектантство включва в себе си работа със свещеник и емоционалната подкрепа на хората от енорията. Постепенно човек се учи на лично общение с Бога (обикновено тази възможност се отрича в сектите от нейните лидери) и се приобщава към неизчерпаемия благодатен източник на църковното Предание. Хубаво е, когато излезлият от сектата човек общува с други бивши сектанти и помага на специалистите в техните усилия за съкращаване числеността на сектите. Не трябва да забравяме и за социалната реабилитация на бившите членове на тоталитарните секти, които попадат в обществото без жилище и работа, със занемарени навици за самостоятелен живот. По същество необходимо е да помогнем на човека отново да живее нормално в обществото. Тук никога на заобикаляйте работата с юрист и социален работник. Не се отчайвайте. Молете се за вашия близък, попаднал в секта. Нека пример за вас да бъде светата и праведна Моника, майката на блажени Августин, епископ Ипонски. Този православен, свят, голям западен богослов, живял през V век, и до своето обръщане в християнството, в течение на много години, е бил в сектата на манихеите. През всичките тези години майка му не преставала да се моли за него на Бога и нейната молитва била чута.

http://www.dveri.bg/content/view/702/139/

Nordwave:
Автор прот. Александър Новопашин

Оставете децата и  не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. (Мат.19:14)

http://www.dveri.bg

Когато говорим за последователите на една или друга секта, ние си представяме най-вече големи хора и рядко се замисляме за това, че те имат деца, които искат или не се оказват въвлечени в деструктивния култ. Именно за такива нещастни деца, привлечени от собствените си родители в сектите, ми се иска да поговорим днес.

УВОД
Психолозите отбелязват, че обикновено в сектите попадат хора с особен манталитет, лишени от способността критично да възприемат заобикалящата ги действителност. Потенциални адепти на сектите са психически слабите хора, израснали в емоционално неблагоприятна семейна среда, смазвани от силен авторитет, не намерили своето място в живота. За адептите на сектата е характерно да възприемат заобикалящата ги действителност като свят на тъмнината, а хората, които го обитават – като слепци. Подобен мироглед е своеобразно бягство от проблемите, с които не са били в състояние да се справят. Но те не бягат сами. А със своите деца, които може би биха били по-различни от своите родители, може би те биха намерили своето място в живота, но сега са обречени да живеят в сектата и по нейните закони, които винаги са в разрез с интересите на личността и обществото.

По данни от отчета, публикуван във Франция през юни 1999 год., 40 000 (!) френски деца се намират под влияние на сектите. И това са само официалните данни. А реално колко деца са заплетени в мрежите на деструктивните култове, е почти невозможно да се определи. В Русия дори няма такава статистика, но се предполага, че броят на децата в сектите наброява стотици хиляди.

Мнозина сектанти крият децата си и не съобщават на властите за тяхното присъствие в общността. Например членовете на Френската федерация на „Кришна съзнание” не регистрират новородените нито в кметството, нито в органите за социално подпомагане. Затова никой не може да каже колко деца живеят в тази общност.

Измамна е представата за това, че ръководителите на сектите не се интересуват от съдбата на децата и че за тях главното е да привлекат в общността големи хора, от които ще извлекат повече полза. Това съвсем не е така. Интересът към децата от страна на сектантите е огромен.

Рон Хъбард, основателят на сектата на сциентолозите, пише: "Спасете детето - и вие ще спасите нацията." Не е излишно да напомним, че «спасението» според Хъбард е възможно единствено в сектата «Църква на сциентологията».

Ако следваме теорията на Муун, то детето – това е третият месия след самия преподобен.

Един от текстовете на "Свидетели на Йехова" уточнява: "Колкото по-рано започне формирането на детето, толкова по-големи са шансовете, децата здраво да се вкоренят в истината и служението си на нея да направят свое призвание."

Раел - френски журналист, който твърди, че през 1973 г. с него са влезли в контакт извънземни и са му възложили да открие на Земята тяхно посолство - предлага още от детската градина на децата да се дават тестове, за да "бъдат открити бъдещите гении".

Дейвид Берг – основателят на порноцентричната секта «Децата на Бога» (съвременното й наименование «Семейството») - настойчиво призовавал да се развращават децата за по- нататъшното им използване в т. н. «лов чрез флирт» - проституция с цел завербуване в сектата. "Надявам се - писал «пророкът Мо», - че всички наши малки деца могат да се занимават със секс, колкото искат. Съвсем спокойно може да се прави секс с деца до 12-годишна възраст".

"СТРАНАТА НА АНУР"
Животът на децата в сектата често е просто немислим. Така повечето сектантски общности, привърженици на т. нар. "естествен" живот, принуждават своите последователи да спазват строга диета, което води до хронично недохранване. През 2001 г. в Новокузнецк (по наши сведения днес в района на Кузнецка област действат повече от 50 тоталитарни секти, основани на окултно, неоезическо учение) избухна религиозен скандал. След едномесечно пребиваване в сектата "Страната на Анур" момиченце на 1 годинка и 9 месеца постъпва в болница заради изтощение, рахит, хипотрофия. Детето било лишавано напълно от месо, риба и сметана, продукти, богати на калций, белтъчини и въглехидрати. Естествено и никакви имунизации не били направени на момиченцето. При това родният 22-годишен баща на детенцето, върл адепт на сектата, и новата му съпруга (майката на детето починала от рак) са убедени, че това е "правилният път".

Що за секта е "Страната на Анур"? Тяхната вяра представлява «коктейл» от християнство, будизъм, уфология, учението на Рьорих и Блаватска. За първи път за сектата се споменава през 1992 година. «Анурците» се смятат за потомци на жителите на Венера и за да поддържат постоянна връзка с "космическия разум", изтощават себе си и децата си с изключително строга "диета", много медитират, а сутрин на гладно задължително изяждат лъжичка сода, която според тях служи за проводник на космическата енергия… Анурците твърдят, че Космосът им дава дар да изцеляват болести и те се занимават с целителство, макар че, разбира се, нямат никакъв лиценз за извършване на лекарска дейност. А и самата секта не е регистрирана, тъй като "Космосът забранявал регистрация"…

Преди да станат "анурци", хората трябва да се откажат от "разкоша" – да продадат апартаментите и имуществото си, а парите да предадат в хазната на "страната". След това връщане назад за тях вече няма. Сектантите никъде не работят, не четат книги, оттеглят децата си ги от държавните учебни заведения, при болест им е забранено да търсят лекарска помощ. (През 1999 г. в «страната» пламва епидемия от краста, а през 2000 г. няколко човека се разболяват от сифилис, много сектанти са болни от хепатит). "Изцеленията" се провеждат вътре в самата секта, и по тази причина водят и до смъртни случаи, макар че поради недостатъчно свидетелски показания това не можа да се докаже. Известно е, че към детската болница в Новокузнецк се обръщат милосърдни хора с молба да се окаже помощ на изтощени деца, които живеят заедно със сектантите в малкото селище Ключевое, близо до Новокузнецк.

По такъв начин сектантите съвсем открито нарушават законите на Руската Федерация - «За образованието», «За здравеопазването», «За свободата на съвестта и религиозните организации».

В последно време безсмислените идеи на сектантите започнаха да разпространяват чрез безплатни театрални представления в детските градини, училища, клубове, културни домове. Те са организирали „Театър на Духа” - "Светият пръстен”, към него има и детски театър "Слънце" и юношески - "Вятърът на промените". С подкрепата на местните власти, които – как ми се иска да им вярвам! - не знаели с кого си имат работа. Вече в много руски градове бяха изнесени спектакли и залите бяха пълни. На представленията сектантите в завоалиран вид предлагат на зрителите да медитират, което всъщност представлява въвличане на нищо неподозиращите хора в култовите обреди на сектата.

Възможно е сектата под формата на детски творчески колектив да успее да организира свое "турне" из страните на Западна Европа. В тази връзка ми се иска да отбележа, че сектантите могат да се представят не само като „Театър на Духа” "Светият пръстен", а и като сътрудници на "Центъра за обогатяване на живота" - фронтова организация на "Страната на Анур".

ВИСАРИОН
Висарион Не само «анурците» отхвърлят медицинската помощ. Не признават медикаментите и в сектата на Висарион - друг сибирски деструктивен култ. В сектата на Висарион хората се държат в състояние на постоянно недохранване, не им дават да се лекуват (вместо лекарства те практикуват т. н. «естетотерапия» – излизаш в гората, гледаш тревата, облаците и всичко трябва да ти мине), карат ги да си мият зъбите с урина и да правят куп други безсмислени и вредни неща. Между другото висарионовците, както и анурците, също са здраво свързани с "Космическия разум". От него те периодично получават послания. Ето едно от тези послания: «Послание от Орион. Прието в Молдавия, гр. Кишинев… Прочетено на събранието в Обителта на зората" - така виссарионовците наричат своето селище в тайгата. Коментариите, както се казва, са излишни. На децата, както и на възрастните се предоставя възможността само за една чинийка храна да работят наравно с възрастните: орат земята, строят за своите семейства бърлоги или самостоятелни къщи за лъжехриста Висарион. От храна биват лишавани всички, които закъсняват за четенето на книгите на основателя на сектата.

Между другото, когато през 2003 год. висарионовците били в очакване на края на света, имало сериозни опасения Висарион да подтикне своето паство към масово самоубийство. Още повече, че случаи на масови самоубийства сред адептите на всевъзможни религиозни култове, особено на "поддържащите контакти с космическия разум", са доста често явление.

"СЕМЕЙСТВОТО"
Безусловно освен опасност за физическото здраве, сектите представляват заплаха и за детската психика. Става дума за широко разпространената сред сектантите педофилия и други сексуални престъпления. Характерен пример за това е сектата "Семейството".

БергВ продължение на много години тя практикува масово развращаване на малолетни. За сексуалното насилие над децата и принуждаването на членовете на сектата да упражняват "ритуална проституция" писаха вестниците на много страни в света: Великобритания, Аржентина, Франция, Австралия. От тези публикации научаваме, че макар сектата официално да се е обявила за прекратяване на практиката с детския секс, налице са данни за такъв «феномен» като т.нар. лагери или програми за победители. Някога в сектата част от жилищата на общността били отделени като база, където започнала разработката на методи за решаване на “трудните случаи”. Тази практика имала за свой обект младежите и по-големите деца на членове от сектата, но след това обхванала и възрастните. Използвайки методи като държане под ключ, четене на цели преписи от “Писмата на Мо” (посланията на основателя на сектата Берг (на снимката), “изгонване на бесове”, физически наказания, тежък труд, писмени самопризнания за направени лоши постъпки и публично унижение, подрастващите и възрастните били държани под подобно «наблюдение» в продължение на различен период от време (седмици и дори по цели месеци), докато те не “побеждавали” своите слабости или не напускали сектата. Това било документирано от бивши членове на движението, както възрастни, така и младежи. «Семейството» и досега не се е отказало от тази практика, само че доста по-внимателно я използва. Строгият контрол върху мислите на членовете на групата продължава да се осъществява чрез “чистосърдечни разкази”, които всеки член е задължен редовно да пише.

В Новосибирск бивши адепти на сектата разказват за голямото внимание, което се отделя на специалното възпитание на децата.

Членове на През октомври 2001 г. средствата за масова информация в Новосибирск съобщиха, че нетърговската организация "Проджект ейд Сибир", която се занимава с доставки в Сибир на хуманитарни пратки (за нуждите на благотворителната мисия хранителните продукти били безвъзмездно предоставени на тази организация от Министерството на селското стопанство на САЩ), реално е една от фронтовите организации на псевдоевангелската окултна порноцентрична секта "Семейството" (други нейни имена са Християнска мисия "Семейство", "Децата на Бога", "Съюз на независимите християнски мисионерски общности" и т.н.). Подобни фронтови организации сектата притежава предостатъчно. Чрез тях сектантите прикриват самокомпрометиралото се в целия свят "Семейство". Сред основните получатели на хуманитарна помощ са организациите за социална подкрепа, болниците, детските домове. Интересно е, че организатор и генерален директор на "Проджект ейд Сибир" е госпожа Фейт Фишер (на снимката) – дъщерята на основателя на сектата - Дейвид Брант Берг. След поредица публикации на тази тема Вера Фишер била принудена да напусне Русия. С това на пръв поглед сякаш страстите се поуталожиха. Но ние разполагаме с информация, че в гр. Перм сектата има офис на името на компанията Family Care Foundation, която по наши данни всъщност е фронтова организация на «Семейството».

ДВИЖЕНИЕ НА ВЯРАТА
В Новосибирск и други сибирски градове действа деструктивният култ "Църква на християнската вяра”, „Евангелска църква на хвалението" (други названия: "Църква на завета", "Слово на живот Интернешънъл", "Извор на живот", асоциация на християнските църкви "Жива вода", "Християните от пълното Евангелие", "Вяра и теология на процъфтяването" и много други). Това е много опасен култ, оказващ силно влияние върху психиката на адептите си. Мисионерите активно използват техниките на хипнозата, въздействайки върху подсъзнанието на хората. Те работят с ученици от началните класове, чиято психика все още е в процес на формиране, и затова представляват особен интерес за сектантите. Канят децата да участват в молитвите и, ако проявят интерес, то още след няколко богослужебни "сеанса" в тях се развива зависимост от чувствени преживявания и те достигат състояния, близки до наркотичната зависимост, проявяваща се по време на общото "хваление на Христа" (нещо подобно на медитативна техника, която цели да пренесе човека в състояние на управляем транс). Сектата създава центрове за работа с наркозависими. Това е един от видовете сектантски бизнес – лекуване на наркомания и алкохолизъм, тъй като роднините са готови да дадат всичко за излекуването на болния. Ежегодният оборот от пазара на антинаркотични услуги в Русия възлиза на 100 милиона долара, а броят на излекуваните не надвишава 5 процента. Под маската на лечение се извършва завербуването в сектата, а с помощта на специални практики, използвани в подобни центрове, децата и подрастващите, страдащи от наркомания, придобиват своеобразна "преориентация на зависимостта".
В Новосибирск и други сибирски градове действа деструктивният култ "Църква на християнската вяра”, „Евангелска църква на хвалението" (други названия: "Църква на завета", "Слово на живот Интернешънъл", "Извор на живот", асоциация на християнските църкви "Жива вода", "Християните от пълното Евангелие", "Вяра и теология на процъфтяването" и много други). Това е много опасен култ, оказващ силно влияние върху психиката на адептите си. Мисионерите активно използват техниките на хипнозата, въздействайки върху подсъзнанието на хората. Те работят с ученици от началните класове, чиято психика все още е в процес на формиране, и затова представляват особен интерес за сектантите. Канят децата да участват в молитвите и, ако проявят интерес, то още след няколко богослужебни "сеанса" в тях се развива зависимост от чувствени преживявания и те достигат състояния, близки до наркотичната зависимост, проявяваща се по време на общото "хваление на Христа" (нещо подобно на медитативна техника, която цели да пренесе човека в състояние на управляем транс). Сектата създава центрове за работа с наркозависими. Това е един от видовете сектантски бизнес – лекуване на наркомания и алкохолизъм, тъй като роднините са готови да дадат всичко за излекуването на болния. Ежегодният оборот от пазара на антинаркотични услуги в Русия възлиза на 100 милиона долара, а броят на излекуваните не надвишава 5 процента. Под маската на лечение се извършва завербуването в сектата, а с помощта на специални практики, използвани в подобни центрове, децата и подрастващите, страдащи от наркомания, придобиват своеобразна "преориентация на зависимостта".
СИНТОН

В последно време активизира дейността си Центърът по практическа психология, работещ по СИНТОН - програмата на московския психолог Н. И. Козлов. Последователите на Козлов се опитват да внедрят тази програма в редица училища в градовете Перм, Новосибирск и други големи градове на Русия. По оценка на експертите от “Центъра за жертви от нетрадиционни религии А. С. Хомяков”, представена в държавната Дума на Руската федерация, учението на Н. И. Козлов преди всичко е човеконенавистно и антагонистично на националната руска култура и действащата в нашето общество система на нравствено-етични норми. А и какво друго може да бъде учението, чийто автор е дълбоко убеден, че “в диктаторския режим моралът работи като хипноза за масово поразяване", че “нецензурната лексика не е нищо лошо, това е живата реч, некастрирана от цензурата... Някой псува, а аз чувам мелодията на речта му…", а “хомосексуалните отношения... създават между възпитател и възпитаван най-жива привързаност”. Дори дилетанти отбелязват, че учението на Н. И. Козлов включва в себе си много сатанински идеи и съвсем явни нападки към християнството.

СЕКТАТА НА АКБАШЕВ

Що се отнася до сектата на Акбашев, руските средства за масова информация наричат нейния ръководител, Толгат Акбашев, гуруто на руските окултисти в системата на образованието. Своята дейност Акбашев започнал също в Новосибирск. Тук той основал и широко пропагандирал дейността на асоциацията “Люлката на Сибир”. Известно е експертното заключение на Управлението по образование към кметството на гр. Новосибирск за семинара “Космопланетарните фактори на границата на вековете”, проведен от асоциацията “Люлката на Сибир” на 4-10 февруари 1996 г.: “Неговата теория е доста противоречива, не е окончателно оформена в съзнанието на самия автор. На този семинар била представена смесица от идеи от физиката, философията, религията. Предлаганите образователни технологии са спорни от научна гледна точка, не са проверени във времето и, най-важното - недопустими са за учебните заведения".

Продължавайки традициите на окултистите - “проводници на преданията за Шамбала”, Акбашев говори за “бъдещото царство на хора с паранормални окултни способности”. Според Акбашев установяването на това царство ще бъде предшествано от “война, в която всички, които не приемат идеите на окултизма, ще бъдат изтребени”.

Преди известно време в Москва бе забранено разпространението в московските учебни заведения на поредната инициатива на Акбашев под название “Формиране на детското и младежко движение на инструктури по Мир, Здраве и Съгласие”. Инициативата предизвика остри негативни заключения и отзиви на различни авторитетни специалисти. Главният създател на тази програма е “Междурегионалната педагогическа лига” (преди тя се наричаше “Образование заради оцеляването”), един от ръководителите на която е Т. Акбашев. Идеята да се формира “детско и младежко движение на инструкторите по Мир, Здраве и Съгласие” се родила отдавна. Зимният лагер, или “организационната среща на Мира, Здравето и Съгласието”, се състоял без представяне на необходимата документация. В лагера се практикували ритуали, свързани с “изсмукване енергията от дърветата”, при които децата продължително стоели облегнати на кората на дърветата. Учениците си “обменяли енергии", по време на специалния масаж събуждали “вътрешните си сили”, повторяли безсмислени фрази и изрази.

На 26.11.2001, по искане на заместник-директора на Главното управление на Министерството на правосъдието на Руската федерация В. Н. Жбанков, било изработено Комплексно експертно заключение на Руската академия за държавна служба при президента на Руската федерация за образователната дейност на Т. Акбашев. Експертите формулирали изводите си на базата на образователната дейност на Т. Акбашев и създадените от него структури. Заключенията им са следните:

1. Образователната дейност на Т. Акбашев и създадените от него структури се основават на религиозен мироглед от окултно-религиозен тип.

2. Нетрадиционният религиозен мироглед, възприет от Т. Акбашев във вид на идеология на образователната дейност в обществото, публично разпространяван както от самия него лично, така и от организация и обединения, създадени от Т. Акбашев или с негово участие, се отличават с антихуманен и асоциален характер, отрицателно отношение към науката, основните държавни институции и социални институти, както и към традиционните религии.

3. Образователната дейност на Т. Акбашев и създадените от него структури по разпространение и внедряване ва този религиозен мироглед под всякакъв вид и форми се явява противоправен, тъй като противоречи на принципите на държавната образователна политика в Руската федерации, на изискванията към образователното съдържание, утвърждаващо приоритета на хуманистичните ценности, възпитаването на уважение към семейството, народа и Родината, а не окултния расизъм и аморализъм.

4. В педагогическо отношение дейността на Т. Акбашев, базирайки се на абсурдни и антинаучни религиозно-окултни възгледи, спомага за разрушаването на научния мироглед у учениците, за подмяната в тяхното съзнание на научните представи с представи от религиозния окултизъм.

5. Образователната дейност на Т. Акбашев и неговите сътрудници е насочена към формиране у децата и възрастните на асоциални и антихуманни нагласи по отношение на обществото и социалните институти като "паразитни структури", а по отношение на хората, в това число педагозите и родителите, които не членуват в сектата на Т. Акбашев и не споделят неговия окултно-религиозен мироглед, като принадлежащи към изостанали раси хора в сравнение с новата "шеста раса", единствената отличителна особеност на чиито представители е усвояването на окултно-религиозния мироглед. Осъществяваната от Т. Акбашев пропаганда на непълноценност на гражданите по признака на тяхното отношение към религията представлява престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс на Руската федерация.

6. В психолого-педагогическо отношение образователната дейност на Т. Акбашев е антинаучна и опасна за всички нейни участници. Особено опасни са експериментите на Т. Акбашев и неговите сътрудници върху деца. Те се състоят във внушение под формата на учене, игри, отдих, свободно време и оздравителни мероприятия, на асоциални, антихуманни и антинаучни възгледи и представи, въвличане в занятия и действия, способни да нанесат съществена вреда на физическото и психичното здраве - различни медитативни практики, техники на самохипноза, иницииране при децата чрез ненормална двигателна и гласова активност, специални дихателни упражнения (хипервентилация на белите дробове) и други психофизиологични прийоми за гранични състояния на съзнанието, зрителни и слухови халюцинации и други разстройства в нормалната дейност на психиката.

7. Използваните в образователната дейност на Т. Акбашев и неговите сътрудници мирогледни образи и психологически прийоми са характерни за религиозната практика, която в културата на традиционните религиозни конфесии на народите в Русия (християнство, ислям) се оценя като форма на сатанизъм, на общение на човека с бесовете (падналите духове).

8. Претенциите на Т. Акбашев, по подобие на всички останали "целители", е че може да излекува хората от тежки заболявания. Така се създава опасност за здравето и живота на хората, доверили се на Т. Акбашев и неговите сътрудници, тъй като могат да бъдат доведени до тежки форми на заболяване поради неполучаване на своевременна квалифицирана медицинска помощ. Особено опасна е "оздравителната" дейност на Т. Акбашев и неговите сътрудници по отношение на болни деца, тъй като по силата на възрастовите си особености те не са състояние да окажат противодействие и не могат самостоятелно да оценят вредата за здравето си.

9. Образователната дейност на Т. Акбашев във всичките й видове и форми (лекции, курсове, семинари, издаване на "учебна литература", публични изяви, работа с деца и възрастни и т. н.) трябва да се разглежда като незаконна мисионерска дейност на деструктивната религиозна секта (нетрадиционния религиозен култ), осъществявана във вид на образователна, просветителска, оздравителна, психотерапевтична и др. дейност.

10. Ръководителите на органите на държавната власт и общинско управление, в това число ръководителите на органите за управление на образованието, директорите на държавни и общински образователни учреждения, осъществяващи сътрудничество с Т. Ф. Акбашев и неговите организационни структури в образователната дейност, носят цялата отговорност за евентуалната вреда за физическото и психично здраве на педагозите и учащите.

ВАЛЕОЛОГИЯ

А сега за валеологията. Това е псевдонаучен култ с окултен характер, претендиращ за формиране на нова система от мирогледни позиции на гражданите. Валеологията (други нейни названия "Наука за здравето", "Основи на безопасността в живота") за разлика от сектата на мистика и валеолог Акбашев, доста успешно се внедрява в системата на училищното образование и здравеопазване в Русия. Почти във всички училища са въведени задължителни часове по валеология. Което не е успял да постигне Акбашев, това се удава да отделни членове от Петровската академия на науките и изкуствата. Именно това придава на валеологията определен авторитет в структурите на държавната власт.

Валеолозите постоянно се позовават на "авторитетните" изказвания на видните окултисти Блаватска, Николай и Елена Рьорих, Анна Базант.

В програмата по валеология е предвидено сексуално възпитание на учениците, започвайки от 1 клас! На първокласниците им предлагат да се запознаят с външното и вътрешното устройство на половите органи при мъжа и жената, да проследят процеса на оплождане на яйцеклетката. В часовете по валеология са предвидени паузи за релаксация, които всъщност представляват кратки сеанси по медитация и самохипноза. По време на такива практики се потиска критичното мислене на децата, способностите за анализиране, детето започва да приема всичко на доверие, без да разсъждава и да се замисля.

КАКВО ДА ПРАВИМ?

Ние действаме по принципа – „предупреден, следователно въоръжен”. Нашата цел се заключава в събирането на колкото е възможно по-пълна информация за тази или онази тоталитарна секта, която е разгърнала или все още само се опитва да разгърне дейността си в Новосибирск. Към катедралния храм “Св. Александър Невски” е създаден информационно-консултативен център по въпросите на сектантството, чиито сътрудници, когато получат сведения за появата на деструктивен култ в града, веднага съобщават по електронната поща за това на всички медии в града, а също така и в някои централни информационни агенции.

Често сектите действат не от свое име, а от името на своите фронтови организации, регистрирани като обществени, обществено-политически движения, организации, предприятия. Например в един от вестниците в Новосибирск беше публикувана реклама на регионалната обществена организация "Самопознание", зад която се крие опасният източен култ "Сахаджа йога". Съответно веднага разпратихме съобщения до вестниците, до телевизията, а самите ние организирахме протестна акция до културния дом, където сектантите се опитваха да въвлекат нищо неподозиращите хора в култовия си обред. Тези, които отиваха в културния дом да слушат "лекции за самопознанието", дори не предполагаха, че отиват на сектантска сбирка, и като разбраха истината, веднага се връщаха назад.

Подобна акция проведохме в гр. Искитим, разположен на няколко километра от Новосибирск. Тук "Свидетелите на Йехова" в един от културните домове се опитваха да разказват на жителите на Искитим "цялата истина за Бога", но ние провалихме плановете им.

Сектите също се крият под маската на оздравителни центрове. Неотдавна в Новосибирск беше създаден медицински център, в който да се проповядват идеите на "Рейки" - езотеричен култ с източна насоченост, който може да се характеризира като своего рода магия.

В много медицински центрове хората се обучават на медитация, на йога. За всички такива центрове ние се стараем да разказваме на жителите на града ни. Когато разпращаме информация, задължително оставяме телефона на Информационно-консултативния център, на който могат да се обаждат всички желаещи. Обикновено ни търсят често. Звънят ни родители на деца, попаднали в секти, звънят ни сектанти, които биха искали да напуснат сектата, но не могат заради оказвания върху тях силен психологичен натиск, звънят ни журналисти, сътрудници на милицията, защото и на тях често им се налага да се сблъскват със секти, които обикновено са свързани с "тъмни" дела.

Нещо повече, понастоящем към Държавното управление на вътрешните работи на Новосибирска област е създадена група за връзки с органите на държавната власт и обществените организации. Едно от направленията на тяхната дейност е работата със сектите. Сътрудниците на милицията признават, че част от обществено-политическите организации и обединения, които си проправят "мостове" към кметството и администрацията на областта, всъщност са фронтови организации на някои деструктивни култове. Как да не се сети човек за споменатия тук от мен Толгат Акбашев с неговите "пионерски" лагери, който, между другото, бе поддържан от един от членовете на Московската градска Дума.

За съжаление поради недостатъчната правова основа ние можем ефективно да се борим със сектантите само в информационното пространство (радио, преса, телевизия). Завършилите съдебни процеси, в които ние участвахме по повод нехуманното отношение към деца от страна на родители-сектанти и лишаването на последните от родителски права, показаха, че да изтръгнеш детето от ръцете на майката-сектантка, която го мори от глад и го кара по цял ден да медитира, е почти невъзможно - липсва съответен закон, който да позволява това.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Днес е напълно очевидно, че ситуацията с привличането на деца в сектите от година на година ще става все по-тежка. Да се надяваме, че всичко ще се оправи от само себе си, е глупаво и престъпно от наша страна.

Трябва да признаем - настъпва съвсем истинска война за душите на нашите деца. Популярното изказване "Децата са нашето бъдеще" сякаш се разбира най-добре от сектантите. И те се борят за своето бъдеще яростно и безпощадно. Като изкусно се прикриват зад "фронтови организации" и благотворителни мисии, като си създават здрави връзки в органите на властта, като умело манипулират съзнанието на хората, като открито купуват чиновниците, сектантите носят разрушителните си идеи в обществото, отнемайки собствените ни деца. Това повече не трябва да се допуска! В противен случай сектантите ще успеят повсеместно да внедрят в учебните програми окултните науки, ще извратят историята на държавите, ще направят в детските умове преоценка на ценностите, което в крайна сметка ще доведе до падение на културата и разпадане на държавността.

Краен националист:
Аз сьм абсолютно против всякакви религиозни секти, пьрво те се подиграват с бога, после льжьт и нацията.
Такива трябва да се наказват сьс смьрт.

Краен националист:
Ако някои мои близьк е попаднал в някоя секта, пьрво ще се мьча да го отказвам, но е трудно да се разбере.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия