Свети Сава – Сръбска слава –
статия на Кръсте Мисирков
На 25 януари сърбите празнуваха денят на своя национален светец, творецът на сръбския национален шовинизъм, на независимата сръбска църква и вдъхновител и ръководител на велико-сръбската идея през царуването на първите петима владетели от династията на Неманя. Понеже сърбите нат-рапиха празнуването на свети Сава и на поробеното от тях македонско население, на което е забранено празнуването на общобългарския празник св.св. Кирил и Методи и годишнината на Илинденското въстание, не е зле ний, македонците, да обърнем по-сериозно внимание върху личността и дейността на тоя сръбски „светец“ и гордост на сръбското племе. Сърбите са заинтересовани в техните училища в Македония да не бъде открито истинското лице на тоя сръбски „просветител“. Затова пък дълг се налага на македонците, които от македонско и напълно обективно гледище са се заинтересували от личността и дейността на Сава, да изнесат пред своите сънародници вътре и вън от Македония и пред външния свят всичко по-забележително от живота и дейността на „Св. Сава – сръбска слава“.
Сава е калугерско име на сръбския светец. Светското му име е било Растко и бил най-малкия от трите сина на сръбския жупан Стефан Неманя, родоначалник на сръбската средновековна династия, известен под същото име.
Растко още малък, без знанието на родителите си, тръгнал заедно със светогорски калугери за Света Гора и тук бил намерен от изпратените от баща му хора да го търсят, покалугерен с името Сава.
В Света Гора се запознал с обширната гръцка и българска култура, която за него, човек от една дива и малокултурна страна, е било цяло откровение. В същото време Сава тук се е запознал с всички средства и прийоми на византийската вътрешна и външна политика, която се е ръководела от йезуитския принцип „Целта оправдава средствата“, а също с голямата услужливост на гръцката църква спрямо целите и прийомите на византийското управление. Не е могъл Сава да не забележи и голямата омраза, която българите в Македония хранели спрямо всичко византийско.
Сава се е указал достоен ученик на византийските си учители. Византизмът бил усвоен от Сава до най-дълбоки тънкости, усъвършенстван и получил най-широко и най-разнообразно приложение през целия живот на Сава. Последният като син на Стефан Неманя, брат на Вълкашин и Стефан Първовенчани и чичо на синовете на последния: Радослав, Владислав и Урош I, е бил и техен главен съветник и сътрудник и чрез това е обединил тяхната дейност, като й дал една обща насока и я освободил от всякакви морални скруполи.
Една подобна характеристика за живота на Сава би трябвало да ни накара да се спрем върху политическия живот на Сърбия при първите петима владетели от династията на Неманя, при които Сава е живял и действувал. Понеже размерите на една вестникарска статия не позволяват да направим това, ще бъдем по-кратки.
Сава без съмнение е взел участие в породняването на рода Неманя с византийския царски род, като втория син на последния, Стефан, бил оженен за византийска принцеса (а първия – Вълкашин, е бил женен за маджарска принцеса), поради което и престолът бил даден на византийски зет.
Сава съветвал баща си да купи място в Света Гора и да построи Хилендарския манастир и последните си години да се откаже от престола и да се предаде на монашески живот.
И ето сега настъпва първото чудо: два деня след смъртта на баща му, Сава отива да го обиколи и пръв забелязва, че от телото на баща му „тече миро“. Тази новина той разпръснал между другите калугери и по такъв начин създал на баща си ореол за светост и Стефан Неманя, в калугерството – Симеон, станал „мироточец“. Това последното е било необходимо по държав ни съображения: Стефан Неманя през всичката си политическа кариера е бил крайно вероломен и спрямо византийците, и спрямо родните си братя. За да бъде трайна неговата държава, Сава, като представител на църквата взема Неманя под свое покровителство и свършва с провъзгласяването му за „мироточец“. Като такъв последния става светец пръв владетел от основаната от него династия и пръв светец. От тогава влиза в мода, заведена от Сава, всеки владетел от тази династия да бъде провъзгласяван за светец, какъвто и да е бил той през живота си. Затова всички крале от тая династия, освен Стефан Душан, са били обявени от сръбската църква за светци.
Наследникът на Стефан Неманя, Стефан Първовенчани, човек и владетел също така коварен и вероломен като първия, също бил провъзгласен за светец от брата си Сава. Обаче за да се оправдае това и да се покаже набожността на Стефан Първовенчани, който умрял без да успее да се покалугери, свети Сава го възкресил от мъртвите и тогава възкръсналия приема монашески чин (се покалугерява) и умира като калугер. Ясно е, че след такъв подвиг на възкръсналия и след това второ чудо на Сава, Стефан Първовенчани получава законно право да бъде сръбски светец… по държавнически съображения.
Да успокоя сърбите: за двете сръбски чудеса на сръбския „светец“ Сава: мироточеството на св. Симеона и възкресението и покалугеряването на Стефан Първовенчани в такъв вид, както ги разправих no-горе, аз съм слушал от своя учител по сръбска история в Белградското педагогическо училище г. Живко Попович през 1894 година, и следователно не съм го измислил. Hо аз ги помня добре и никога не ще ги забравя, защото и те най-добре показват какъв е сърбинът. Нито Сава, нито баща му Неманя, нито брат му Стефан Първовенчани, нито всички други сръбски крале-светци не са българи и не са от Македония. И затова ний македонците, не можем да се гордеем с техни те дела. Ние можем и желаем само да познаваме какъв е сърбинът и каква сръбската история.
Сърбите ние трябва да изучаваме, защото не едно историческо бедствие в историята на Македония се обяснява с появата на сърбите на историческата сцена.
Ако сегашната разпокъсаност и робство на Македония се обясняват със сръбското коварство и безкрупулност, със „светосавщината“ в сръбския народен и политически живот, това не е за първи път в историята.
В началото на XII век, когато Македония е възстанала против византийците под владетелството на Добромир Стрез и последния е бил наклонен да присъедини Македония към България, сърбите се изпречват на пътя на това обединение и с помощта на Сава Стрез бива уговорен от сръбския крал Стефан Първовенчани да стане независим владетел, като сърбите му обеща-ват своето съдействие да завладее той половината от България (очевидно западните български земи, включително Македония).
Но ето че Стрез разбира хитростта на сръбската политика и тръгва с войските си срещу сърбите. И тук се представя случай за нови чудеса на св. Сава, каквито той е извършил и спрямо латинските кръстоносци на Цариградския император Хенрих и спрямо епирския деспот Михаил.
За тези сръбски чудеса на св. Сава, професор А. Погодин в неговата „История Сербии“, на стр. 45 разправя: „Латинският император Хенрих е дошел в Ниш. Какво в същност е станало тук мъчно може да се каже: през нощта изведнаж се разнесоха викове на уплаха и „преподобният“ невидимо разпръсна тръгналите срещу него неприятели. Неприятелите са се разбягали, колейки един другиго и си отидоха с позор и срам…“
Стефан се успокоил, но не за дълго. Сега му обявил война Стрез. Никакви увещания от страна на Сава не действували; виждайки това каменоумие (!), Сава през нощта тайно си заминал, „радвайки се на непобедимата сила Божия“. И тази сила се е появила в същата нощ: Стрез страшно извикал и след това едва успял да каже: някакъв страшен младеж, по повеление на Сава, ме нападна, когато спех и като извади меча ми, сърцето ми прободе. Сава много е плакал за неговото (на Стреза) „непокаяние“. По такъв начин, т.е. с подобно чудо Сърбия е била избавена от страшен неприятел.
Обаче през същата година се повдигнал още един неприятел: епирският деаспот Михаил, ползувайки се от отсъствието на Стефана, завладял сръбския град Скадър. Предстояла е война, но „един от робите на Михаила въстанал, съсекъл го с меч на леглото му и от зла смърт той е предал своята душа на осъждане от всички живи свидетели и на радост на всички, които се надяват на Господа и на неговите свети угодници“.
Не без съветите и съдействието на Сава е станало оженването на синовете на брата му Стефан Първовенчани, бъдещите сръбски крале с дъщерите на епирския и български царе и не без неговото съдействие е ставало и свалянето на един крал и възкачването на друг сръбски крал, когато тъстът на сваления е губил хегемонията на Балканския полуостров, която мина-вала към тъста на другия. В такъ случай Сава съветвал сваления крал да се покалугери и по такъв начин да му се приготви място между сръбските крале-светци.
И още много други „чудеса“ е извършил сръбския светец.
От тях за нас, македонците, са от особено значение две: 1. той е основател на самостоятелна сръбска архиепископия, и 2. той е създател на великосръбската идея, идеята, че всичко е сръбско – и което е завладяно от сърбите и всичко, което те занапред ще завладеят.
По първото, т.е. по основаването на самостоятелна сръбска архиепископия, ние трябва добре да помним, че сръбската църква до тогава е била само една далечна, малокултурна и малоприветна епархия на Охридската архиепископия на цяла България и че следователно само от тогава сърбите почнаха самостоятелен духовен живот, когато пък Македония до тогава с векове е имала своя българска национална култура.
От втория въпрос; а именно теорията, че всичко е сръбско, което сърбите са успяли да заграбят или пък имат намерение и сили да заграбят и че всичко това не е просто сръбско, но и още „старо сръбско“, от памтивека сръбско, можем с положителност да установим, че тази теория е произведение на Сава и че следователно Сава е родоначалникът на днешния сръбски шовинизъм.
Бащата на Сава, Стефан Неманя, е отнел властта и земите на своите братя и много земи от Византия и, за да измоли прошка за греховете си, се е покалугерил в основания от него Хилендарски манастир, на който е дал грамота, с която му дава недвижими имоти. В тази грамота той се изразява: „Бог ме постави над тая сръбска земя“. В биографията на Неманя, написана от Сава, последният казва, че Бог е поставил Неманя „над всичка сръбска земя“. За земите, които Неманя отнел от византийците, Сава казва, че това са били дедови земи на Неманя, разграбени от чужденци поради безредия в Сърбия. От прекрояването на думите на Неманя в казания горе хрисовул (грамота) от „тая“ на „всичка“ сръбска земя, крал от династията на Неманя почнаха да се титулуват „крале на всички сръбски земи“ и да се смятат за владетели на всички сръбски земи, при все че те бяха заграбвате-ли на византийски земи с българско население, със стара не сръбска култура. И всичко, което сърбите завладяваха още, по теорията на Сава (беше) „стара сръбска“ земя, „дедовска“ земя, която поради вътрешни сръбски безредици е била отнета от сърбите и те си я само възвръщат.
Ето този е св. Сава – сръбска слава, която сърбите празнуват на 25 януари, като налагат и на нас, македонците, имащи култура с пет века постара от сръбската, да я празнуваме като слава на „свой просветител“.
в. „Пирин“, I, бр. 17, 3 февруари 1924.
https://tangrabg.wordpress.com/2011/03/31/sveti-sava-srybska-slava-kryste-misirkov/
Home
Help
Search
Calendar
Contact
Staff List
Gallery
Members
View the memberlist
Search For Members
Hall Of Fame
Login
Register
Topic: Как "бащата на македонизма" Кръстьо Мисирков се оказа чист българин (Read 5771 times)
Similar topics (5)
24 Jun 2008, 17:58:52