Ето какво пишат хората за Богомилството и Дънов.
За БОГОМИЛСТВОТО:
Основоположник на това учение, в основата на което стои вярата в Христос и християнството, е Бениамин-Боян.
Истинската дата на основаване на Богомилското общество трябва да се търси през 928 г., когато патриарх Стефан отстъпи на Боян манастир "Св. Параскева"
То призовава към добродетелите на истинското христово учение – кротост, смирение, взаимопомощ, отказ от охолен живот, равноправие и законност, зачитане на човешкия труд и достойнство, нравствена чистота
Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично, антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в българските тогава земи на Мизия, Тракия и Македония.
Корените му, като цялостно социално по съдържание и религиозно по форма движение, трябва да се търсят в българската обществена действителност през първата половина на Х в. и в изострения социален и класов антагонизъм.
Това учение просъществувало в България чак до XV в.
В Сърбия през XII в., богомилите били безмилостно изтребени от крал Стефан, а книгите им били изгаряни. Значително по-сигурно те се укрепили в Босна и Херцеговина. Някои от тях избягали там след 1170 година и намерили сериозна подкрепа от босненските владетели и по-късни крале. Владетелят Кулин бил страстен богомил и сектата наброявала десетки хиляди привърженици в страната. Оттам разпространението й стигнало до сърцето на западна Европа.
Богомилството се стреми да опознае света и човешката природа.
Те са проповядвали пост, въздържание, смирение, кротост и пр. Освен това били против убийството, войната, не унищожавали дори животни, поради което се хранели с постна храна.
Богомилите имали по-друго отношение към жената в сравнение с православното християнство. Те отделяли еднакво място на мъжа и жената, допускало се и жени да бъдат съвършенни, да стават учители и проповедници.
Проповедта на богомилите е придобивала и определена политическа насоченост, изразявала се в призив за неподчинение към представителите на привилегированата класа (каста при Зороастризма), които са имали власт над прикрепените към тях селяни.
Приносите на богомилството към общочовешката култура
•Религиозна свобода и толерантност
•Религиозно и свещенодейно равноправие на половете
•Реформация на феодалния социален ред
•Свещено отношение към всички живи същества
Богомилството е стройна идеология, която има собствена литература. От България през ХІ-ХІІ в. то се разпространява в земите на Сърбия, Хърватско, Далмация и особено в Босна, в Киевското княжество, а от там по-късно и към Москва. През ХІ в. то прониква в Западна Европа, първоначално в Италия и Франция, а по-късно в Германия, Фландрия и др. На неговата основа през ХІІ в. в Западна Европа се появяват ученията на катари, албигойци и патарени.
Богомилите са се ползвали с доверието на народа, който им е вярвал, защото е познавал тяхното безкористие и морална сила. Те са играли ролята на духовни водачи, на съветници, на лечители.
Богомилството се е развивало и разраствало, защото е водело умовете на хората към свобода.
Свобода на мисълта и вярата, освобождаване от феодалните взаимоотношения и зависимости. И най-важното – проповядвало е една вяра, съвсем близка до първите християнски общини и до прякото Слово
Привързаността на народа към богомилите съвсем не означава, че всички те са били прости, обикновени хора. Богомилското влияние сигурно е проникнало и в по-висшите среди на болярите, дори на военачалниците, на хора, заемащи високи държавни постове. Така можем да си обясним изключителното великодушие, което проявява цар Иван Асен II (за него хронистите пишат изрично, че е син на стария Асен, основателя на Второто българска царство) спрямо победените войници на вероломния византийски деспот Комнин след битката при Клокотница. Той ги пуска да си вървят с мир по къщите. Жест, непознат в жестока средновековна Европа.
Равенството е подчертано не чрез принуда и закони, а от свободната мисъл.
При богомилството Истината е правда, мисълта, идеята водят съзнанието към свобода. Моралът е нов, схващанията за света са други и взаимоотношенията се градят на основата на пълно взаимно зачитане.
Свободата на волеизлиянието и просветеното съзнание са съвсем нови явления за Средновековието и не могат да се сравнят с никоя религия и философия от онова време.
Богомилството е българско оригинално явление, което по-късно ще даде своите мощни издънки в цяла Западна Европа, ще посее кълновете на хуманизма през Ренесанса, а след това ще повлияе духовно и върху движението за промяна на католическата църква – Реформацията.
Богомилството - вяра на първите християни.
Във всяка книга за християнските ереси те заемат едно от основополагащите места. В тях виждат разковничето и ключът, които раждат истината за катари, валденси, хусити, лютерани, хугеноти, протестанти.
По-смелите изследователи дръзват да твърдят, че всъщност богомилите са наследили нравствената чистота на първите християни и че от тях тръгва рицарският морал за честност и всеотдайна служба на Доброто.
Борили са се против робството - учили са робите да не работят за господарите си.
Специалистите отбелязват, че самото название “богомили” се е появило чак в ХІ в., и че така са ги наричали православните и католиците. Самите богомили винаги са се считали за “християни”.
Въпреки това, официално и Католическата, и Православната церкви ги считат за еретици.
Но има учени, които доказват, че обвиненията в ерес са неоснователни. Например Дж. Л. Оудер е изтъквал, че те са били носители на “чистото християнство”.
В неотдавна публикуваната си монография Г. Василев стига до още по-благоприятно за богомилите заключение: че тяхното учение е всъщност “народно християнство”.
Богомилите са били противници на всяко проливане на човешка кръв.
Сравнението на възгледите на “православния” Презвитер Козма и на богомилите показва, че именно богомилството е основата на съвременния хуманизъм.
От България идва ярък лъч светлина, който събужда европейските народи и запалва факлите на множество хуманистични учения, които довеждат до освобождаване на човешката личност и до реално признаване на нейната духовност. Богомилството запалва пламъка на Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция.
Богомилите се наричат и се чувстват братя и сестри. С това се премахват различията в класи и родове. Правят Братски вечери.
Приема се, че Орденът на Розенкройцерите е създаден въз основа на богомилството. Той носи името на Християн Розенкройц, който е наследник на албигойци. Според изследователите, той произхожда от немското семейство Гермелсхаузен, което приема богомилското учение.
Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са внасяли нови идеи, творчески импулси. Техни последователи, членове на ордена са известни личности, светли умове, носители на ново знание в Европа. Сред тях са астрономът Николай Коперник, философите Франсис Бейкън, Лайбниц, Джордано Бруно, енциклопедистът Леонардо да Винчи, физиците Робърт Флут и Уйлям Максуел, Кеплер и Нютон и много други.
През 17-18 век в Англия проникналото от Германия Розенкройцерство преминава в масонството.
За ДЪНОВ
Според Павел Бирюков, биограф на Лев Толстой, великият руски мислител и писател непосредствено преди смъртта си (1910) напуска Ясна Поляна с желание да отпътува за България и да се срещне с Дънов.
Кардинал Джузепе Ронкали, посланик на Ватикана в България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII, казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов.”
По повод смъртта на Алберт Айнщайн (1955) Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.”
Според мемоарите на Боян Боев, един от учениците на Петър Дънов, в разговор с него в Мюнхен през 1910 Рудолф Щайнер, основателят на антропософията, му казва: „На славянството е определено велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен посветен.”
Джиду Кришнамурти, лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България.
Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България.”
Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Дънов с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото.”
След 9 септември 1944 година Георги Димитров лично се разпорежда върху Дънов и последователите му да не се осъществяват никакви репресии. Главния секретар на Министерството на Външните Работи – Михаил Георгиев, докладва на Димитров, че Бялото братство се ползва с известност и авторитет в чужбина, и каквито и да било репресивни мерки срещу него биха били възприети негативно от света.
Ванга:
"Има едно древно учение - учението на бялото братство. То ще покори целия свят. Ще го напечатат в нови книги и по целия свят ще го четат. То ще е Огнената Библия."
"Всички религии един ден ще изчезнат! Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят."
"Нашите планини и езера са сещени, като тия в Индия. Само че народът ни не го разбира. Ще дойде ден, когато при нас ще дохождат от цял свят и ще черпят енергия... Седемте рилски езера са райско кътче - то ни е връзката с Космоса. Затова Дънов е ходел толкова често там."
И накрая малко за ЗОРОАСТРИЗМА:
Също и както древноиндийските Писания, Заратущра е говорил за Пришествието на Спасителя на човечеството. Той го нарича Сосиш. За идването на Сосиш, Слънцето ще възвести с 30 дневно стоене в небето. Злото ще изчезне, хората ще познаят истинската вяра, злите ще бъдат отделени от добрите, Земята ще се промени и Бог ще дари хората с дрехи, които нямат износване. (Това е намек за Шестата Раса, към края на която съвършените хора вече няма да имат нужда от физическото тяло, което боледува, остарява, умира.)
Заратущра казва, че Спасителят ще дойде на бял кон, съпроводен от армията на добрите гении, също яхнали бели коне.
Както и християнския Спасител, Сосиош ще се роди от непорочна дева. Преди това ще дойдат двама пророци, които ще възвестят идването на Спасителя юдеизмът, който се появява примерно 300 години след зороастризма, казва същото). След това ще настъпи всеобщо Взкресение - както при християнството, което възниква 500 години по-късно!
П.П.: С всичко това което съм дал сигурно звуча като запален богомил или дъновист, но това не е така! Не съм дори християнин, мюсолманин, юдейст, будист или пък някъкъв друг! Просто според това което чета за зороастризма, богомилството и бялото братство на Дънов те са пряко свързани с историята, културата и религията на българите от най-ранни времена!
Home
Help
Search
Calendar
Contact
Staff List
Gallery
Members
View the memberlist
Search For Members
Hall Of Fame
Login
Register
Topic: Религията на Българите преди християнството - ЗОРОАСТРИЗЪМ (Read 61381 times)
Similar topics (5)
06 Jan 2008, 18:37:05