Ученичка взриви Фейсбук с писмо до Левски
Това писмо е "адресирано" до един безсмъртен българин, написано от една непозната ученичка в 11 клас.
Това писмо българите си разменяха на стените във Фейсбук като много важна новина. Това писмо излиза под перото на Таня, ученичка в 11 клас и стреля право в сърцето!
Всъщност истинският автор на това стихотворение се казва Златина Великова. Тя е от Нова Загора, завършила е Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" специалност Предучилищна педагогика. От много години е директор на детско заведение в родната Нова Загора.
http://www.vbox7.com/play:4ce60109 (http://www.vbox7.com/play:4ce60109)
Писмо до Васил Левски
Златина Великова
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.
На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
www.bulgariabook.com (http://www.bulgariabook.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1003:2011-06-13-20-13-45&catid=362:2010-10-22-13-12-38&Itemid=847)
Блага Димитрова — „И все Левски“
(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2014/02/Blaga_Dimitrova_Youn-285x300.jpg)
Блага Николова Димитрова (1922-2003г.) е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вице-президент на Република България, в периода 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г. Започва да пише още като ученичка. За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Това всъщност е най – високото отличие в наградната система на Република България. Връчва се от президента на България на политици, дипломати, общественици, спортисти, български и чужди граждани.
Представяме ви едно от емблематичните стихотворения на българската поетеса, носещо заглавието „И все Левски”. Творбата представлява своеобразна ода за Апостола, възвеличаваща неговите личност и подвизи. Поетесата ни представя и запознава синтезирано с житейския път на Левски, очертавайки бележитите моменти в живота му – от „един лъвски скок” до „едно черно бесило. Употребата на анафора (началното повторение „един” във всяка следваща строфа) има за цел да подчертае уникалността на „една” личност, значението на „едно” свято дело:
И Все Левски
Една стъпка прекосява
застоялите кални пътища
и ни стряска от сън.
Един рус лъч озарява
сумрака след потерята,
обещавайки ни Зора.
Един син – незабравчин взор
пронизва безизраните дни
и открехва пролука небе.
Един лъвски скок се засилва
високо над затрънения плет
към жадното избавнение.
Един предателски шепот
запушва пулса на времето
в гранитната гръд на Балкана.
Едно черно бесило на хоризонта
отваря портал към безкрая
додето се сбъдне Бъдното…
1986
https://www.bulgarianhistory.org/ (https://www.bulgarianhistory.org/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/)