Атанас Далчев

[Amenhotep]

Атанас Далчев

МОЛИТВА

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от вссяка сложност,
научи ме пак на простота
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.


Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.


И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език. . .
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.


1927 г.

[logx]

Чудесно е!

[Nordwave]

Поздравления! 

[Lada]

Здравейте!
Лично на мен, това стихотворение на Далчев ми е много любимо.
Други любими неща от него са "Надпис" (което в момента е в подписа ми) и още няколко стихотворения, които сега ще постна тук. Хубаво е да си припомняме...

Надпис

Всички, паднали за свободата
дето и да е, са наши братя -
пак по кръв, но само че пролята.

1956 г.

Един ден човек ще разбере

Един ден, след като е посетил
Луната, човек ще обиколи и други
планети. И тогава чак ще види
колко хубава е била Земята
и ще разбере, че е живял в рая,
но не е знаел и не е оценил това.

Човек бе сътворен от кал

Човек бе сътворен от кал, но
днес от желязо е света.
Тежко на мекия! За малко
щях да умра от доброта.

Сега, уста безмълвни сключил,
свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.

1930 г.

Сняг

Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни - ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .

Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.

1929

Здраве.

[Ванадий]

Велик поет!

[Hatshepsut]

Към родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

http://chitanka.info/text/12154

[Hatshepsut]

Атанас Далчев - български поет от Солун

Атанас Далчев е роден на 25 юни 1904 г. в Солун, Егейска Македония. Той е втори син в семейството на Христо Атанасов Далчев от Кукуш и Виктория Матеева Димшова от Прилеп. Баща му Христо Далчев (1872 -1949) е завършил право в университета в Цариград и по-късно се установява в Солун като адвокат и като учител в българската мъжка гимназия "Кирил и Методий". През 1907 г. е предложен от групата на Яне Сандански за народен представител на Серската област в турския Парламент и от 1908 до 1912 г. живее със семейството си в Цариград. На шест години (през 1910 г.) Атанас Далчев е вече ученик в българското училище в Цариград. Започва Балканската война. Семейството се връща в Солун. През 1913 г. Христо Далчев е принуден да се изтегли с българските войски в България, а майка му и жена му с вече петте деца отиват в Дедеагач. След няколко месеца той се връща, но следващата година къщата в Солун е опожарена и той отново е принуден да се пресели с цялото си семейство завинаги в София. Годините до края на Първата световна война са тежки, особено за имигрантите. Христо Далчев няма право да практикува адвокатската си професия. По-късно намира работа като юристконсулт в Министерството на земеделието. През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. За пръв път публикува свои стихотворения в сборника "Мост" (1923). Деен участник в литературния кръг "Стрелец" (1926-27). През 1927г. завършва философия и педагогика в Софийския университет. Заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Работи като учител по български език в София (1930-36). Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Заема различни длъжности в областта на образованието (1936-1947). От септември 1938 г. започва работа като инспектор на прогимназиалните училища. През 1939 г. се оженва за Анастасия Хаджиатанасова (1918-1985),от която има 4 деца.През 1944г. по време на бомбардировките над София изгаря башиния му дом, с неговата богата библиотека.
Редактор е на сп. "Пламъче" (1952-56). Автор на христоматийните за българската поезия стихосбирки: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943). За дълъг период от време поетът запазва мълчание и се занимава единствено с преводи. Едва през 1974 г. публикува "Стихотворения. Фрагменти".
Работи и като преводач.Атанас Далчев умира на 17 януари 1978г.За целокупното му литературно творчество и за "мълчанието на поета" Носител е на награда на Виенския университет "Годфрид фон Хердер".

До края на живота си Ат.Далчев остава горд българин. В стихотворението "Към Родината" той пише:

"...и българин съм, не заради твойта слава,
и твойте подвизи и твойта бранна сила
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила...''


Атанас Далчев | Избрано от Златен фонд

[Hatshepsut]

Есенно завръщане

Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бащина къща
с боядисани жълто стени.
 
Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!
 
Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.
 
А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
 
1924 г.

https://chitanka.info/text/12095-esenno-zavryshtane