България и българите > Движения до 9.IХ.1944 г.

РНБ (“Ратници за Напредъка на Българщината”)

(1/8) > >>

Nordwave:
“Ратниците” – национализмът в сянката на фашизма

Между 1936 и 1944 в тази полуконспиративна организация членуват десетки хиляди млади българи

Д-р Никола АЛТЪНКОВ

Мнозина определят периода между 1925 и 1944 като “златните години на българския национализъм”. Създаването на “Родна Защита” през 1925, основаването на Всебългарския съюз “Отец Паисий” (ВСОП) през 1928, появата на младежките легиони, израснали като Съюз на Българските Национални Легиони през 1933-1934, организирането на младежите от ВСОП в Български Младежки Съюз “Отец Паисий” (БМСОП) в 1936 и активизирането на емигрантските организации и, на първо място, ВМРО, съюзите на ветераните и бойците от фронта, ясно определят национализма като един от най-важните фактори в обществения живот в годините до 9.09.1944.

В края на 1936 се появява

Нова радикално-националистическа формация

която скоро заема място в крайно дясната част но българския политически спектър. Това е РНБ (“Ратници за Напредъка на Българщината”), организирана от Асен Кантарджиев, запасен офицер и професор в Агрономическия факултет, която се възползва от наличието на значителен свободен интелектуален ресурс за да израсне бързо като фокус на крайния национализъм (силно повлиян от модните фашистки идеи), Последният по това време е малко позаглъхнал поради отлива на кадри от “Родна Защита” след преврата от 19.05.1934.

Още от появата си, так чак до края на свото съществуване - преврата на 9.09.1944 - РНБ се проявява като затворена, полуконспиративна организация, притежаваща по строга йерархична система, с водач и 5-членен щаб около него, като централно ръководство, и назначени водачи по места, които не поддържат връзка един с друг освен посредством центъра. Организацията не свиква многолюдни конгреси, нито областни, местни и национални конференции, нито пък възприема изборното начало, предпазвайки се по този начин от разколите и дрязгите, характерни за други сродни организации.

Трудно е да се определи броят на ратниците. По полицейски донесения те са били 1500 през 1938 и 12000 през 1939. Апогеят на организацията е през 1941 – тогава в нея членуват около 40000. Други сведения споменават 80,000 членове през 1944, 120,000 само в Северна България, от които 12,000 - активни и даже 5% от населението - около 300,000!

В първоначалната “петорка” са влизали проф.Кантарджиев, адвокатът Петър Габровски, Иван Гьошев, ръководител на организацията на българите в Западните покрайнини “Въртоп” (минаваща за филиал на ВМРО), Борис Стоилков и Климент Далкалъчев, бивши членове на БМСОП. По различно време членове на ръководството са били Борис Белдирев и братята Румен и Васил Вълкови, племенници на генерал Иван Вълков. В РНБ членуват и видни интелектуалци като поета Емануил п.Димитров, художника Райко Алексиев, професорите Консулов и Владикин.

Структурата на организацията е йерархична: под петчленният щаб (централното ръководство) се намират 4 служби - техническа, по проверка, санитарна и съдебна. Шестте главни дяла, или клона са от А-1 до А-6. А-1 е най-важният и се нарича “ударен”. В него са хора със свободни професии, независими от чуждо, фирмено, или държавно влияние. Той се състои от орди-рояци-орляци-ята и групи (низходящи). А-2 се нарича “клеткови”, без структурен строеж и в него членували служители и чиновници. В А-3, наричан “дейни”, са най-активните и фанатизирани членове на РНБ: пропагандисти, журналисти, мислители, интелектуалци. А-4 (“общи съмишленици”) обхваща приятелите на РНБ. Те са имали правото да създадат и партия. А-5 (школският клон) се състои от ученици и студенти, използващи членството си казионния “Бранник” като параван. В А-6 пък членуват жени и момичета.

Записването в РНБ се наричало “приобщаване”, а пък събранията - “събор”. “Ратниците” са особено популярни сред военните, хората с независими професии, финансисти, търговци и, разбира се, младежта.

От самото начало организацията става обект на яростни нападки от страана на комунистическата левица, при това не само в България, но и в чужбина. Съветският “Красная звезда” например, определя РНБ като най-стройната националистическа организация в България и нарича професор Кантарджиев

“Най-опасния национал-социалист в България”

Радио Москва съобщава, че РНБ се състояло от ”300 софийски бандити”. Според самите ратници, в чужбина са публикувани над 800 статии на различни езици, насочени против ратниците.

Знаците, символите и лозунгите на ратниците са интересни и многозначителни. Лозунгът “Напред и нагоре” обобщава вкратце същността на идеите им за “Мощна и справедлива България - Общобългарският интерес над личния - Социално наляво, национализмът - напред - Победа на българщината или смърт - Нова граница между честта и безчестието - България за българите”. Знакът на организацията е кръг, разчертан на четири, после се прибавят сърп и чук, меч и дъбови клончета. Избраният цвят е червеният, което допълнително вбесява комунистите. Ратниците носят червени ризи (което, между другото кара прецз 1940 младите комунисти да посрещнат гостуващият у нас съветския футболен тим облечени със сини блузи). Всичко това показва, че РНБ излиза извън рамките на традиционните консервативно-националистически формации, приближавайки се плътно към идеите на фашизма и национал-социализма.

Изявите на ратниците са сред най-добре организираните в края на 30-те години. Освен демонстрациите по случай годишнината (27 ноември) от Ньойския договор (традиционна дата за изява на националистически настроените младежи от всички цветове), ратниците организират и много други акции. Така, през пролетта на 1938 те провеждат тъй наречената “акция с карамфилите”. Понеже полицията забранява носенето на червените им значки на реверите, те закичват червени карамфили. На 13 и 15 март 1938 ратниците нападат двете публични събрания на проф. Методи Попов, чиито схващания по расовия и националния въпрос противоречат на ратническата идеология. Манифестацията на 27.ХI.1938 е забранена и улиците са блокирани, но радиостанцията на ратниците предава през целия ден. По донесения на полицията тя се нарича “Демократична България” и предава “против Царя и премиера Кьосеиванов”.

Властта не обича организацията

смятайки я за “екстремистка и откровено фашистка”. През1938 РНБ е разтурен, лидерът и Асен Кантарджиев е интерниран в Котел. Същата година полицаи обсаждат ресторант “Балкански”, а след това и целия квартал Лозенец; полицаи щурмуват сградата на Християнското дружество, свързано с ратниците. Кантарджиев е отново интерниран през 1943 до пролетта на 1944. За ратническа дейност той е задържан над 200 пъти, няколко пъти обискиран, 4 пъти съден и няколко пъти интерниран. РНБ е била подлагана на специални репресии. По сведения на самите ратници от 1941, дотогава са арестувани над 6000 членове на организацията, извършени над 4,000 обиска, заведени са 60 съдебни дела с общ брой подсъдими над 350 души, 150 човека са интернирани, а над 800 - уволнени. Прокуратурата при Софийският областен съд инкриминира две ратнически книги: “Разговор” и “Верую”. В една заповед на Вътрешното ни министерство до областните полицейски началници се нарежда “да се отнемат занчките на ратниците и им се налагат максимални глоби”, тъй като “вредната им пропаганда срещу български граждани от друго верско и расово потекло компрометира вътрешния ред”.

Междувременно “Ратниците” издават внушително количество литература по националните въпроси. Освен периодичните издания: “Проглед”, “Пролом”, “Народник”, излизат и седмични беседи като библиотека “Ратнически светоглед”, от която излизат 103 броя. В един от тях се обяснява и причината за появата на РНБ: “През лятото на 1936 разложението идваше от всички страни и напредваше по всички посоки. В софийската полицейска школа се преподаваше вече по учебник за “Гражданско учение” в който се твърди, че републиканската система е по-съвършена от монархическата. В Русе бе издигнат и то на военно землище голям паметник на разстреляни през 1886 съзаклятници срещу свободата на България, в полза на Русия. Бойният празник на българската артилерия - 13 март (падането на Одрин) - биде премахнат, защото турците се дразнели. Думата “Македония” се забрани и зачеркваше от цензурата, за да не се дразнели сърбите. Конгресът на запасните офицери, определен в Кърджали, биде отменен в навечерието и турското малцинство се подиграваше с безпредметната арка, а българите там не знаеха къде да гледат. Румънският консул във Видин открито обливаше Видинско и Никополско с пропагандна литература, а му помагаше най-висш духовник! Друг висш духовник в София вилнееше с интегралистка югославско-френско-английска пропаганда!...Народния театър се превръщаше постепенно на чехско-славянски семинар. Сърбинът Кръстич бе устроил открито в София колосално противобългарско предприятие. СССР откриваше един след друг кинотеатри, книжарници, изложби и нахлуваше с филми и литература.”

Сравнително пълно,

Ратническият светоглед

е изложен в един сборник от 14 обширни статии (над 300 стр.), издаден през 1937. Особено интересен е възгледът на ратниците, изложен в тяхното “Верую” по големия проблем за същността на българската нация и народност: “Българската нация е етническа, духовна, стопанска и политическа цялост, която има свой живот и свое предопределение. Нейните интереси не съвпадат винаги с преходните интереси на личните и сборните елементи, които я съставят...Българската държава е организационна съвкупност, която има за задача да изрази жизнените стремежи на нацията...Българският национален идеал обхваща териториалния, етническия, духовния и социалния идеал на нацията”.

Поради конспиративната си структура ратниците са най-малко засегнати от масовите репресии след 9..09.1944, за разлика от далеч по-умерените представители на различните националистически формации. Това, разбира се не се отнася за членовете на РНБ, заемали държавни, или военни постове (като комисарят по еврейските въпроси Белев, царският съветник архитект Севов, Далкалъчев и други). Водачът на организацията - професор Кантарджиев, заминава с германските войски в началото на септември 1944 и става министър в задграничното правителство на професор Александър Цанков във Виена през 1944-1945, като последните му нареждания до ратниците са “да лежат низко и да се съхранят”. Това спасява живота на мнозина от тях. Що се отнася до обективната оценка за организацията, тя тепърва предстои да бъде направена. Което никак не е лесно, главно поради твърде тънката граница, отделяща идеологията и практиката на РНБ от тези на фашизма.

http://elbetica.org

Jordan_13:
Една от много уважаваните от мен организации съществувала преди 1944 г.

Родозащитникъ:
Защо?

Bell:
                            РАТНИЧЕСТВО ЗА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРЩИНАТА
                    (Втора Ратническа организация финансирана от Нацистите)
           В българската литература най-щателно е описано състоянието на РНБ в книгата на историка Никола Алтънков – “НАРЕКОХА ГИ ФАШИСТИ”.Той се е отнесъл толкова добросъвестно към трудната тема, че не е пожалил труд и време за да използва 6 огромни Архиа и Библиотека АОНСУ на Нора Ананиева, плюс 246 броя дебели български и чуждестранни книги – извори, цитирани подробно от Автора. Да не говорим за многото интервюта и разменени сведения в приятелски срещи, преднамерени или случайни? Хвала му на Автора, мой съидейник – Легионер и приятел!? На любознателният читател и заинтересовяният Историк, препоръчвам книгата, защото Аз ще пиша в следващите редове само това, което не е описано от Алтънков, или е погрешно отразено! Разбира се, че и след мойте бележки, ще останат тайни за историците. Ще следват и други попълнения и несъгласия с мойто кратко изложение. Считам, че ако в книгата на Н. Алтъкнов биват отразени от някои историци неточности, то те са допуснати от авторите на източниците, които педантичният изследовател Алтънков е отразил!

           1/. Цитат от книгата “...ФАШИСТИ...” на Н. Алтънков. “Няма спор, че “моторът” на малкото общество, основало РНБ на =? Юли =?!година, е Асен Кантарджиев. Почти собственоръчно той изгражда РНБ светогледно и организационно.” Всички следващи цитати ще бъдат от посочената книга!
           Издадените първи членски карти са на т.н. “голяма петорка” по ред на номерата: 1). Петър Габровски. 2). Ив. Гъошев. 3). Асен Кантарджиев. 4). Климент Далкалъчев и 5). Захари Стоилков. Този равнопоставен колективен статут се запазва до 1938 г. По сведения на ратника Здравко Пеев, Кантарджиев е ръкоположен за Водач в дома на Пеев, на улица “Кракра” 20 по време на височайша сбирка в 1938 г. Първият номер на картите от петорката е връстника на Кантарджиев (роден – 1898г.) Петър Габровски.
          В началото на 1939г. Габровски напуска РНБ!? Някои ... считат, че той напуска РНБ по тактически съображения!?!? По мои сведения, добити от личния приятел на Габровски – Панайот Константинов Чинков – формално член номер 1 е напуснал “петорката” – целесъобразно 69 А, не по тактически съображения! Не ми е известно от кога датира приятелството помежду Пе. Ке. Чинков и П. Габровски. Тяхното дългогодишно сработване и искрено приятелство трае до раздялата им на 7 Септ. 1944 г. При разклона на пътя край Владая – към вилата на Габр. Нашето познанство с Пе. Ке. (както е известен) датира от 15 Май 1951 г., когато попаднахме в 17-та килия на прословутия Шуменски затвор (тогава – Коларов – град си) за 17 месеца. След което през 1957 г. Бяхме интернирани в с. Драгичево – Димитровско (Пернишко). Разделихме се за последен път малко преди Коледа (24 дек.) 1968 г., когато той дописа своите спомени и замина с жена си при тяхната дъщеря в гр. Варна. От основането на РНБ до напускането и от Габровски, петоркаджиите са били равноправни, като първи и трети номера са по-равни от останалите. А двамата са считали себе си – всеки от тях за Първи, а другите – за втори. Когато Кантарджиев устройва организацията структурно, останалите четирима са разбрали, че Кантарджиев е Пръв между Равните. Според бай Панайот Чинков, неговият душевен приятел е считал себе си за Месия спрямо Българския Народ и Държава и пазител на Българщината. За тази близка цел той започва да изработва нова Идейна – философска теория на същото РНБ, само че участващо чрез него във властта на безпартийният Режим. Както добре е обоснована “Нелегалността и тайнствеността” на РНБ в книгата на Алтънков, тя дава възможност да съществуват едновременно и успоредно две РНБ организации. Тези, които участват във властта заедно с Габровски, едновременно служат и на Кантарджиев!?
           Така ме усведомява мене, бай Панайот, много по-късно. Кантарджиев, може би, подозира отцепничеството, но в името на единството – не реагира.
           Това състояние на нещата продължава до м. Ноември 1939 г. След започването на войната. През този месец Габровски се свързва с германското Ръководство на Националсоциалистическата Партия. Това той доверява само на Пе. Ке., а той – само на мене! Много по-късно. Това ще го опиша подробно, защото не е известно на нашата Българска Общественост и на Световната Общественост. Като ще цитирам спомените на Чинков излезли в неговата книга. Това, което той ми е доверил, под строга тайна през 1951 г.
           2/. През м. Окт. 1939г. Габровски става министър на железниците. Като такъв, той е началник на Радио София. Същия месец предлага на своя приятел от младини Пе. Ке. Да го направи Коментатор на Радиото. Такава длъжност не е съществувала. Тя ще бъде създадена, ако при промените след нова година Радиото премине към МВР. И наистина тогава министър на МВР става Габровски и Чинков – Коментатор. През 1952 г. чрез монтиран процес комунистите  издадоха присъда срещу непълнолетният син на Чинков и го убиха. Тогава той ми довери една негова тайна. Беше много разстроен душевно.
           Той не е допускал, че същата тайна ще ми преразкаже през 1959 г., когато за втори път излезе от остров Персин – Белене! Вече в с. Драгичево, пак като лагеристи, в обширният Конц-лагер на смъртта наречен социалистически. Обхващащ половината СВЕТ! Тайната е следната.
           ПРЕРАЗКАЗ: През 1939 г. Чинков отива по своя частна работа в Берлин. Като си взема валутата за там от БНБ, случайно се свижда и разговаря с Габровски. Разделят се, без Габровски да му довери, че и той заминава за Берлин. Чинков вечеря в ресторанта и хваща влака за близкото градче. И там отива на рецепцията за да си получи оказаният ключ за стаята. Без да разбере какво става с него, той се настанява, ляга си и заспива към 22 ч. Към 24 ч. го събужда силно чукане по стената до леглото му? Чукането продължава по дължината на стената към малката външна тераска!? Той става по пижама и се намира на вън. На съседната тераса вижда по пижама своя приятел Габровски. “Петре защо не ми каза, че и ти ще заминаваш за Берлин”? Следва дълъг разговор след 0 (нула) часът, когато спи и Господ – в потайна доба!?
           Разговорът е политически и би трябвало да се означи със “СТОРО СЕКРЕТНО”!
Тъй като РНБ е организация, а не партия, тя не може да вземе еднопартийната ВЛАСТ. Трябва да се направи Национал-Соц. такава целесъобразно, членството ще се попълни от Ратници и други националистически организации. Габровски е получил инструкции от най-високо место (...Гъобелс), както и подходящи средства. Като начало, подарена е една сума за усвояване при устройство и преустройство на РНБ и властническите постове и други средства и морални помощи!? Паричната сума е депозирана в Банка – германски марки. Редно е в новата партия да бъде включен и Пе. Ке. Чинков???
          Чинков е по-млад от главатарите на двете ратнически организации с една година. През целият си съзнателен живот до 1983 г. (неговата кончина) е бягал от поканите на приятели, да влезе в Партия или организация, като дявол от тамян. Чинков рязко е отказал на своя приятел да му стане съпартиец, или, все едно съидейник. Това не е попречило на двамата приятели от дните на тяхната младост, да бъдат неразделни приятели и съратници в Ратник и в живота! Чак до фаталната дата 9 Септ. 1944 г. Горното ми е повторено и след 1960 г. Ние бяхме съжители като изселени и интернирани семейства от 1959 г. до 1987 г.
          Книгата “СЕГА ЩЕ ЧУЕТЕ НАШИЯ КОМЕНТАТОР” П. К. Чинков (записки), ИК “СИНЕВА” 2001г. София.
          Ще процитирам от нея отделни изречения, които ще разяснявам (коментирам) като жив свидетел на историята.
          3/. Пе. Ке. е поканен през пролетта на 1936 г. като гост на панаира в Лайпциг. На стр. 357 той пише: “ В Лайпциг ми бе определена предварително квартира, добре мебелирана стая в богата частна къща, което възприех като особено внимание ..... когато след два дена се върнах една вечер късно в квартирата си, преуморен от обиколката и си легнах веднага да спя, стори ми се, че някой почука на вратата, която водеше към съседната стая, но понеже почукването не се повтори, заспах скоро. Сутринта домакинята, като ми поднесе закуската, ми каза, че в съседната стая бил настанен един мой съотечественик, който още снощи искал да ме види, но аз не съм се бил обадил на почукването му ...... , дойде и тайнственият мой съотечественик П. Габровски. Учудих се още как той беше попаднал в една квартира предназначена за гости, а не за обикновени посетители на панаира.
          Това ми стана ясно, когато малко по-късно Габровски ми даде един Устав на РНБ.” Моя коментар: По времето на лайпцигския панаир в България не е съществувал Устав на РНБ, който е изработен след 19 Юли 1936 г.
          Той е съставен по-късно от колектив, углавен от Кантарджиев. Габровски пътува инкогнито по покана на Нац. Социалистическа Организация, която го развежда не из Панаира, а из Германия. Специален Водач му показва някои забележителни постижения на новия националсоциалистически строй.
          Едно от двете е вярно: а). Бай Панайот иска да укрие факта, че Габровски е напуснал РНБ през 1938 г. по внушение на Германците, за да образува Нац.Соц. Партия и част от ратниците да навлязат масово във властта. Както и стана в началото на 1940 г. Чинков не крие пред Габровски своето отрицателно становище към ратниците. Каквото беше отношението на Двореца към тях! Б). С бай Панайот сме били в постоянни приятелски връзки между моето разширено интернирано семейство състоящо се от 11 члена и неговото – състоящо се от 3-ма души, когато внучката му е извън учебното време.
          Убеден съм, че Чинков е забравил това, което ми разказа за Петър Габровски и неговата Партия, както през 1952 г. в Шуменския затвор, така и в Драгичево, където бяхме интернирани съселяни.
          През 1940 г. за Ръководител на “БРАННИК” е назначен полковник Стефан Клечков – легионер. Трима заместници: Климент Далкалъчев и Захари Стоилков са били основатели на БМСОП “Паисиевци” и заедно с Паисиевеца Данчо Софиянски оформят ръководството на Бранник. Кирил Далкалъчев е станал Околийски Управител на Дупница и е убит там след девети септемрви.
          Климбо и Стоилков веднага след 9.9. “”г. са убити в София. А Дончо Софиянски е починал на свой дом (Баща на Стефчо Софиянски)!

25 Септ. 2006 г.
                                                                           Написа: Иван Найденов - БАЙКО

SS20:
Ако искаме да сме един народ ,трябва националното движение да е едно,и не даго копираме от тук таме ,а да го създадем ние и за нашето време.
  Всичко останало е "разкриване на работни места" за лидери .
  Много вожд ,малко индианец.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия