Българският националистически форум

България и българите => Български националисти => ВМРО-БНД => Темата е започната от: Мамарчев в Април 06, 2010, 17:42:37

Титла: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Април 06, 2010, 17:42:37
                                                                 ТОВА НИ ЧАКА...

Последната справка на Националния статистически институт от месец май 2009 г. сочи, че за последните 8 г. от географската карта на България официално са заличени 41 селища, 130 нямат нито един жител, а близо 1300 са тези с население под 100 души. Не са малко и умиращите села у нас с под 10 останали жители, ситуация, която често се обяснява със засилващата се урбанизация като цяло в модерния свят. А в България има общо 5600 населени места...


Преди две седмици бях по работа в Малко Търново. Не бях ходил там от 2001 г. Това, което се вижда там, е трудно за описване... Общината има 13 селища и държи първенството у нас по най-слабо населена територия. Статистиката от последното преброяване сочи, че 4551 души живеят в община Малко Търново, която се простира на 800 кв. м, от тях 80 процента са гори. От тях в града са живели 2946 човека. Само че днешната ситуация няма нищо общо със статистиката от преди 10 години и това е видимо и с просто око. В момента, в който се доближат първите възвишения на Странджа и движението по шосето спира. Няма коли нито към, нито от Малко Търново. Пътя става все по-разбит, и то с дупки, в някои от които е прокарала дори трева... Минаваме през Звездец, старата възрожденска Факия. Това село, някога почти градче, символ на старата българска казарма и армия от преди 1989 г., днес прилича на едно обикновено циганско гето. В старите офицерски блокчета, строени от двете страни на пътя, днес са се (само)настанили десетки цигани - броят им, според официалните данни от 2001 г., е 197 и вече надвишава броя на българите. Според местните хора обаче те са поне 2 пъти повече и не спират да прииждат нови и нови техни роднини и приятели от цяла България. Следващите 15 км до Малко Търново няма друго село, освен Бръшлян, но то е на 2 км встрани от пътя. Влизайки в града, първото нещо, което виждаме е една тумба от полуголи циганчета, които си играят край полуразрушена къща. А самият град...
В 11 ч. нищо не работи, защото няма смисъл, няма хора просто. Няма ресторант, няма магазин, няма нищо, на всички врати има големи катинари, а витрините отвътре са полупразни. Почвам да броя децата по улиците, след един час стигнах до 3 и се отказах. Всъщност, ако трябва да съм коректен, броих българските деца, а не циганчетата, които изскачаха отвсякъде. Прекосихме целия град за 15 минути пеша. Оказа се, че към началото на 2010 г. в Малко Търново са останали не повече от  900 души, от които повече от 300 цигани. Говорих с един местен строител, който ми каза, че като завърши синът му училище се мести в Бургас, тук работа нямало вече никаква. В цялата община е останало само едно училище, и то с мъка запълва по една паралелка за випуск. По груби сметки, до 5 години може да се наложи дори и последното училище да се закрие. А няма и как иначе, след като за миналата година са родени едва 18 деца (9 българчета и 9 циганчета), а от завършващите училище, като изключим циганите, практически никой не се връща в Малко Търново. Странджа не просто се обезлюдява, тя се обезбългарява, и това е страшен двустранен процес, който в съвсем скоро време, буквално за няколко години ще доведе до пълното унищожение на един от най-хубавите български, чисто български краища. Защото циганите, които остават като наследници на местното население буквално разкостват всичко, до което се доберат. Състоянието на къщите, в които са се настанили, е повече от показателно. Те не строят, а разграждат вече заварени постройки, и няма кой да ги спре - собствениците са или мъртви, или прекалено далече и без възможност да защитят имота си.

Всичко това се случва днес пред очите ни, макар и не съвсем. Масата от българското население живее в големите градове и това, което се случва извън тях е трудно достъпно и трудно разбираемо за обитателите им. Трудно достъпно, защото рядко някой си дава зор да се разходи до там, а медиите не се интересуват от проблема. И трудно разбираемо, защото дори и да узнаят за това, днешните български граждани го разглеждат като нещо нормално за глухата провинция и не виждат нищо лошо в това. България деградира ежедневно и спиралообразно, като спиралата става все по-тясна с всяка изиминала година. Случващото се в Странджа до 20 години ще се пренесе в цялата страна. Не, то вече се е пренесло, но все още не се усеща остро. Само че... Време няма, трябва да се действа. Иначе след 20 години 80% от българската държава или ще е безлюдна, или просто няма да е българска. А ние българите ще се превърнем в сувенирен и екзотичен елемент в собствената си държава.

В началото написах, че справката на НСИ е от май 2009 г. Догодина има преброяване на населението. Какво ли ще покаже то...


http://kostadin.eu/?p=75 (http://kostadin.eu/?p=75)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Април 16, 2010, 20:21:10
                                                         Къде точно живеем?

От известно време, докато обикалям из България, се сблъсквам с много сериозен проблем. Изключително ми е трудно да слушам български радиостанции... Пътувам за Вършец от София и малко преди да изкача Петрохан хващам първата румънска станция. "Културал". Решавам, че ще търся друго и попадам на "Музикал". Следващата в списъка е "Триниташ" - ориентирана към по-религиозните слушатели, докато не се включва радио "Олтения", румънски чалга-канал. В останалите честоти хаотично се надпреварват други отвъддунавски радиа, но без същото качество. Тези първите ги хващам така добре, все едно не съм на върха на Балкана, а в центъра на Букурещ. Загадка остава за мен как става това, след като от географията знаем, че румънския бряг е по-нисък от нашия, а и аз се намирам на 800 м. надморска височина, и освен всичко друго - на 100 км от Румъния. Най-интересното е, че тези станции се ловят безупречно от Видин до Варна, дори и на местата, където не се хващат единствените ни две национални радиа - "Хоризонт" и "Дарик". Но като казах Варна... Не само там, но и по цялото Черноморие турските радиостанции отдавна са възстановили турското робство - макар и засега само в радио ефира. По южната граница положението не е по-различно. Въпреки факта, че ние отново сме по-нависоко от гърците, техните радиа доминират в целия Рило-родопски масив. И това не ми е много ясно как става, при условие, че когато човек влезе в Гърция, българските станции се губят само на десетина километра след границата. А българските планини се виждат ясно на север. Високо на север. За западната граница от времето на Тито нищо ново. Сръбската музика владее ефира от връх Тумба в Беласица до устието на Тимок. Най-интересното обаче е, че покрай продължаващото разлагане на Македония и албанския натиск, вече може да се слушат и две албански радиостанции, излъчващи от Скопие. Хващат се перфектно до входа на София, откъдето щафетата до идеалния център на столицата се поема от казинното радио "Скопие" и сръбското радио "Белград". Забравих да отбележа, че гръцките радиа стигат чак да Радомир. Та къде живеем? След Маастрихт и падането на вътрешните граници в Европейския съюз, стана популярна приказката, че ако пътуваш и пропуснеш табелата на входа на държавата, трябва да си пуснеш радиото, за да разбереш къде си. Къде сме ние? С нашия ефир,  в който силите на излъчвателите си мерят румънски, турски, гръцки, македонски и сръбски радиа. В който и без това български език не  се чува, защото най-слушаните станции са музикалните, а те пускат само чужда музика. И в който има едно радио, което носи името "БГ радио", което повече би прилягало на малцинствено българско радио в чужда държава... Толкова сме зле, че ако примерно на човек по северното ни Черноморие му писнат анадолските станции, единствената му алтернатива са румънските. "Дарик" и "Хоризонт" са изключения, но изключения с пращене и смущения в ефира...


http://kostadin.eu/?p=88 (http://kostadin.eu/?p=88)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: nord1940 в Април 16, 2010, 22:36:55
Е, Костадине, имаш възможност, нямаш си друга работа, имаш пари, е ... обикаляй и слушай... :-) късмет
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: omerzen в Април 16, 2010, 22:46:31
Ами така е. На София явно не и трябва българска провинция а на България българи.
Всичко се е втурнало да прави пари или да оцелява. А България кучета я яли.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: nord1940 в Април 16, 2010, 23:00:33
А България кучета я яли.
Изядоха я! А хората първи ги изядоха...
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: omerzen в Април 16, 2010, 23:04:27
А България кучета я яли.
Изядоха я! А хората първи ги изядоха...
Сигурно имаш предвид изядените обикновени българи.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: nord1940 в Април 16, 2010, 23:11:01
Да.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Април 24, 2010, 17:52:12
                                                                   Аллах в Европа

В момента в страните от Европейския съюз и Швейцария живеят официално между 21 и 23 млн мюсюлмани. Неофициално техния брой е много по-голям, защото в Европа има около 8 млн нелегални емигранти, които в огромната си част са мюсюлмани. По данни на Евростат, европейското бюро за статистика, през 2050 г. мюсюлманитев Европа ще бъдат поне 20% от общия брой на населението. В България следовниците на исляма са 990 000, или 13% от населението на страната. Така тя се нарежда на първо място в Евросъюза по процент на гражданите, изповядващи исляма. На второ и трето място са Франция с 10% и Холандия с 5,2%. Ако обаче степенуваме държавите не по проценти, а по количество на ислямските граждани, то на първо място се нарежда Франция с между 6 и 8 млн, следвана от Германия с 4 млн и Великобритания с 2,5 млн. Най-малко мюсюлмани живеят в Унгария, където вярвящите в Аллах са едва 0,02%, или 2 900 души. Това е настоящето. Какво обаче е бъдещето. Според известния американски анализатор Кристофър Колдуел през 2050 г. в по-голямата си част австрийските деца под 15 годишна възраст ще са мюсюлмани. В Марсилия и Ротердам сега мюсюлманите са около 25% от населението, но се предвижда, че около средата на века те ще надминават повече от 60%. В Париж, Лондон и Копенхаген мюсюлманите са 10% сега и 40% прогнозно към 2050 г. Да видим как стоят нещата с молитвените домове. В България те са 1 280 при 990 000 мюсюлмани. Във Франция те са 1 600 при близо 6-8 млн изповядващи исляма. В другите държави положението е следното: Германия - 2 750, Великобритания - 1000, Испания - 813, Австрия и Холандия - по 400, Белгия - 328, Гърция и Италия - по 258, Швеция - 156, Швейцария - 122, Румъния - 77, Финландия - 17, Ирландия - 9. Най-малко джамии има в Малта - 1. Общо за Европейския съюз са повече от 10 000, от които като изключим малка част от тези в България, всички са построени през последните 50 години. Раждаемоста сред мюсюлманиете е 4 пъти по-висока отколкото при "коренното" европейско население. За 2008 г. се оказа, че най-популярното мъжко име при новородените момченца в Брюксел е Мохамед. В Лондон Мохамед е на второ място... Мюсюлманите живеещи в Ес се асоциират повече с религията си, отколкото със страната, в която живеят. 59% от мюсюлманите в Германия се идентифицират с религията си, но едва 34% се идентифицират с Германия. При християните цифрите са обратни и много по-раздалечени. Едва 23% от християните във Франция се асоциират със своята религия, докато на 70% се идентифицират с Франция. Докато през 1950 г. в цяла Западна Европа са живели 700 000 мюсюлмани, днес броят има само за половин век се е  увеличил над 35 пъти. Европа се променя все по-бързо, при това пред очите ни, в рамките на едно поколение. Гласът на мюсюлманите става все по-висок и по-силен... И все повече желае да не се съобразява с никой в земите на Аллах в Европа.
http://kostadin.eu/?p=91 (http://kostadin.eu/?p=91)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Индивидуалист в Април 24, 2010, 20:22:05
Поздрав за Костадинов,когото познавам лично.
Не знам дали още води тв предаване,беше добро.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Април 30, 2010, 14:22:47
Костадин Костадинов: Интригуваща повторяемост в скопските медии 

При предстоящото си посещение в Македония министърът на външните работи Николай Младенов щял да се сблъска с условия от страна на македонското правителство. Условия относно все още неподписания договор за добросъседство между България и Р Македония. Това четем в скопските медии.

Както услужливо ни припомнят македонските „независими” медии, българските гранични власти задържали и не допуснали влизането в България на групи, организирани от Световния македонски конгрес. На 25 април те се опитали да отидат на Рожен на гроба на Яне Сандански, но заради липса на лични документи и здравни застраховки били спрени на границата. Прави впечатление забележителната повторяемост на подобни сюжети в навечерието на важни визити от страна на високопоставени български  представители. Напрежението се нагнетява от медиите, а този „инцидент” става основа за „твърд” тон от страна на македонските представители към техните български колеги.

Отново според средствата за масова информация, Р Македония не трябвало да се съгласява с исканията на София за прекратяване на езика на омразата и за общо честване на моменти от общата ни история. Било „непристойно”.

Ние от ВМРО се надяваме, че поне в македонското МВнР четат подписваните от тях документи - защото всичко, което дразни пресата край Вардара до голяма степен вече е залегнало в Съвместната декларация, подписана от Иван Костов и Любчо Георгиевски и препотвърдена в София преди две години. Редно е, ако някой е забравил това, Николай Младенов да му го припомни.

Също така е редно да се припомни, че двете държави подписват договор за добросъседство, а не мирен договор. Ако някоя от двете страни не желае да го подпише, нищо трагично няма да се случи за световния мир. Но всяка ще си носи последствията от това. А в конкретния случай точно Македония трябва да внимава много по пътя към своето еврочленство.

30.04.2010
 
http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=180:darik-news-800-&catid=1:latestnews (http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=180:darik-news-800-&catid=1:latestnews)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Май 07, 2010, 16:31:32
                                                      За честта на един народ


Всяка година на 6 май България отдава почит пред своята войска. Денят на храбростта обаче през последните години се превърна най-вече в традиционен повод за две неща - за повишение на офицери и за поредния разговор колко ненужно голяма и скъпоструваща е българската армия. За пореден път тази година се заговори, че въоръжените ни сили били раздути, че България била едва ли не от най-милитаризираните държави в НАТО, че 40 000 войници били ненужен лукс, че оптималния брой за нас бил 24 000 щика и т. н. За сравнение, когато България губи Първата световна война, победителите от Антантата налагат на страната ни армия от 33 000 души.

Днес България сама унищожава граденото през годините. От близо 3000 танка през 1989 г. днес имаме едва 300, докато за авиацията и военноморските сили е все по-наложително да се обяснява защо въобще са ни нужни?!?! Впрочем, съвсем скоро, ако така вървят нещата, ще се заговори имаме ли нужда от армия въобще. И съм сигурен, че десетки експерти аргументирано ще ни убедят как нямаме нужда, колко пари ще ни спести разпускането на армията и как нашите съседи-съюзници ще ни пазят. За съжаление обаче, ако погледнем към нашата история, ще видим, че в нашия случай съседите ни са най-често съюзници-разбойници. Те, между другото, докато ние си режехме танковете, си купуваха нови. За всеки нарязан от нас по два нови...

Но както и да е, по-важното е това, че ситуацията, в която се намира нашата войска днес е изключително критична. Дори тазгодишният парад на 6 май ще се проведе без бойна техника, заради липсата на пари. Е, време е да си припомним, че който няма пари да храни и издържа своя армия, накрая храни чужда. Особено тук, на Балканите, където вакуум в геополитическото пространство никога не е възниквал. Затова грижата за войската трябва да е от първостепенно значение за държавното ръководство. Защото грижата за нея е не просто заради сигурността и териториалната цялост. Грижата за армията е и грижа за честта на един народ. За честта на нашия народ.

http://kostadin.eu/?p=90 (http://kostadin.eu/?p=90)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: omerzen в Май 07, 2010, 18:47:14
 Е, време е да си припомним, че който няма пари да храни и издържа своя армия, накрая храни чужда. ---> цитат от Мамарчев.

Според мен вече отдавна храним турската армия. Като видим колко милиарда европари предназначени за България турците заедно с "българската" олигархия иточиха в Турция , нещата си идват на мястото. То и сега управляващата ни олигархия "снабдена" с безусловната подкрепа на сем.Сидерови продължава да плаща пари на турците. От парите на българите разбира се. Представете си какво ще стане когато Турция стане член на ЕС.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Май 18, 2010, 18:24:18
                                                  Тамо долу край Белото море…

Българите пак са тук - пред изоставен гръцки бункер с картечно гнездо по пътя за Ксанти. Строго погледнато, българите никога не са си отивали от околните села.
Едва ли много хора в България осъзнават какъв исторически пробив беше осъществен с отварянето на новия ГКПП Златоград - Термес на вр. Костадин в Родопите. На 18 януари 2010 г. за първи път от септември 1944 г. стана възможно да се слезе до Бяло море, без да се заобикаля през Свиленград или Гоце Делчев, а в Родопите едно разделено от десетилетия еднокръвно и братско население най-сетне се обедини. Разбира се гърците отвориха може би най-маловажното от планираните общо 5 родопски КПП-та, пътят е ужасно тесен, на завоите две коли трудно биха се разминали, а и на всичкото отгоре е дупка до дупка само 4 месеца след пускането, но въпреки това го има. И никой вече не може да спре роднините от двете страни на границата да общуват и да си ходят на гости - нещо, за което допреди месеци се налагаше да пътуват повече от 450 км през Свиленград или Илинден. Езикът, на който се говори в селата под КПП-то, е български. Напевен родопски диалект, разбиран прекрасно от всеки българин, независимо от коя част на българското землище е. Има 4 общини на север от Ксанти, в които населението е на 100% българско - Термес (Лъджа), Ехинос (Шахин), Котили (Козлуджа) и Сатрес (Синиково). В самия град Ксанти, или Царево, както е неговото старо българско име, около 25% от жителите са българи - староседелци и новопридошли гастарбайтери.

Всички тези неща ги научаваме от нашите сънародници, които на Гергьовден бяха изпълнили центъра на с. Термес (Лъджа) заради сбора на околните села. Българите там са само мюсюлмани, но 6 май е останал в обредния им календар, макар и с малко променена символика. Няколко неща веднага правят впечатление. Жените, особено възрастните, са изцяло облечени по ислямските норми - с дълги до петите шлифери и забрадени с кърпи. Единствената волност, която си позволяват, е кърпата да не е едноцветна, а шарена. За разлика от тях младите си позволяват доста повече волности, без да пипат задължителната забрадка разбира се. На центъра на селото имаше естрада, на която се вихреха двама турски изпълнители, докато малко по-надолу, в посока към минералната баня, Виевската фолк-група пееше български родопски песни. Картината се допълваше великолепно от гръцката музика, идваща от един ресторант, разположен точно по средата между двете сцени. Общо взето по-добра илюстрация на разпънатите между три държави наши сънародници българи трудно можеше да се намери. Защото май само ние у нас си знаем, че българите мюсюлмани са българи. За гърците това са гърци-мохамедани, а за турците са си чисти турци. Напоследък започна да си пробива път и нова "версия", че помаците са наследници на античното племе агриани, че оттам идвало и другото им име ахряни, че говорели отделен помашки език и прочие глупости. Последователи на това най-ново течение в средите на балканското етноингенерство са и тези, които са поканили Виевската фолк-група. Panelinios silogos pomakon, или Общогръцко помашко дружество е организацията, с чието съдействие и пари българската група е дошла в Лъджата. На помашката "нация" първоначално акушираха гърците, и то с протекцията на Гръцкия генерален щаб в началото на 90-те г. на ХХ в., когато бяха издадени речници на "помашкия" език, имаше "научни" конференции и прочие активни мероприятия на гръцките служби за сигурност. От няколко години с тази теза са се захванали турците, които очевидно работят по мащабен балкано-мюсюлмански проект, обхващащ всички славяноезични мюсюлмански общности  на Балканите, но най-вече в Македония, Косово, България и Гърция. А и в четирите държави тези общности са български...

Та така. Всички на сбора бяха доста далеч от геополитическите размисли и техните битови проекции и предпочитаха да се хванат на хорото пред българската сцена или да обикалят около сергиите на пазара. Панаир. И тук повечето сергии се държаха от цигани, вкл. няколко от български цигани от България. Оказа се, че отърване от нашите мангали си няма даже и зад граница. Завързахме разговори, хванахме се на хорото, купихме някоя и друга джунджурия (но от местните), ядохме агнешко и разбира се ходихме до Българската баня. Всъщност това е единствената баня в селото, която е изградена още през 1943 г. от нашата администрация и до ден днешен всички местни хора я наричат така. Понеже се налагаше да ходим и на други места, си тръгнахме доста бързо, но оставихме доста наши приятели от Златоград да ни заместят. Доста маси на сбора бяха пълни с роднини от двете страни на границата, а в един момент се оказа, че всяка трета кола в селото е българска.

По пътя на юг към Ксанти се спуснахме точно между двата най-южни дяла на Родопа - Руян и Момчил. Българските села са наредени едно след друго - Ехинос (Шахин), Мики (Мустафчово), Алма (Ягнила), Сминти (Долап хан), Котино (Кочане), Горгона (Брадагова). На някои места по пътя още стоят стари гръцки бункери, укрепени допълнително и с картечни гнезда, предназначени да спират нахлуващите от север български войски. Е, българите пак са тук, и гледайки околните села, никога не са си отивали. Минаваме набързо през Ксанти, за да се отправим към Порто лаго, легендарната първа военноморска база на българския Беломорски флот (1916-1918). Днес то е малко рибарско селце, но за нас българите носи особена символика - на осъществения за кратко, и може би затова толкова болезнено липсващ ни днес излаз на нашето Бяло море. Морето с двата български острова Тасос и Самотраки, и двата добре виждащи се от брега на Порто лаго. От 1912 г. до 1919 г., и от 1941 г. до 1944 г., България беше средиземноморска държава, имаше два флота (Черноморски и Беломорски), а най-южната точка на страната ни беше на южния бряг на о-в Самотраки. Историята не свършва днес и с нас, така че да работим и да се надяваме, че един ден ще се върнем отново тук, но за да останем...

На връщане вече минаваме за по-дълго през Ксанти. Градът е наричан от българите мюсюлмани в района до нач. на ХІХ в. Царево, защото е бил столица на легендарният родопски българин Момчил юнак. Планината източно от Ксанти и до ден днешен на българските карти така си се казва - Момчил. Сега има някакво гръцко име, което не си дадох труд да запомня. Въобще гръцката топонимия изглежда много абсурдно по тези места, по които до 1920 г. гърците са били изключително рядка и екзотична гледка. Прекръстили са планината Руян, която пък е западно от Ксанти, на Ахладо вуно. Чудя се, ако на гърците им се беше сбъднала мечтата границата им да минава по Стара планина, какви ли имена щяха да измислят и натворят за днешната ни Южна България? Но въпреки сменените имена, българщината в стария град наднича от всеки ъгъл. Старите къщи, църквите, калдаръма, плочестите и керемидените покриви - всичко това толкова нехарактерно за Гърция, с нейните плоски средиземноморски констукции и кичозни псевдо антични колони пред всяка къща. Намираме интересна находка - един паметник на убит от българина Данев бръснар през 1913 г. Изрично пише, че  е измъчван, защото не предал елинските патриоти. Съдейки по спазваните и до ден днешен от гърците разбойнически традиции в обслужването (и обирането) на клиентите, сигурно е поискал повече пари на българина за подстрижката, и го е сполетял справедлив потребителски гняв, но нейсе. Така или иначе снимаме паметника, някои му се и изплюваме, след което продължаваме. Пред сградата на Тракийския университет (това е третия университет на Балканите, след нашия в Стара Загора и турския в Одрин, който носи името Тракийски) попадаме на антиправителствена демонстрация. Гърците още не могат да разберат, че човек дори и добре да яде и пие, един ден плаща. За тях този ден дойде, имат дългове от 300 млрд евро, но се инатят и не щат да ги плащат. Впрочем, тези дни са идеални за обзети от реваншистки настроения хора като нас, защото из цяла Гърция тълпи народ безчинстваха, палиха, стреляха се, та даже и се убиваха. Ако бяхме решили да подпалим нещо и ние, сигурно щяхме да срещнем сериозна подкрепа от страна на самите гърци.

На връщане по пътя към Златоград спряхме в с. Сминти (Долап хан). Щях да изтърва волана, когато видях как по улиците ходят жени, облечени в народна носия, които не са за някакъв фестивал, а просто така си ходят облечени. Вероятно този район е единствения в българското етническо землище, в който носията не е музеен експонат или семейна реликва, а всекидневно облекло. Съвсем случайно виждаме познат на улицата, от там влязохме в магазина на неговия братовчед, после пък се заприказвахме с един старец на улицата, после пък ни чу друг, че говорим на български и се включи и той и айде отидоха два часа. В магазина продавачката, която по фанариотски изтънчено запитахме откъде знае толкова хубаво български, ни отговори, че тук всички са наполовина българи. Така ли, наостряме уши, а защо само наполовина? Ами защото другата половина останала в България, отговаря жената и се захилва до уши. Отвън пък дядото се оказва, че е на 91 г. Докато цъкаме с език и се възхищаваме на външния му вид, който не издава повече от 70 г., дядо Шакир ни обяснява как е служил две години в българската армия. През 1942 - 1944 г. отбива службата си в София, в Лагера. Знаеш ли го къде е, ме пита, и аз му викам че там живея. А чи къде, вика дядо Шакир, ми то е голо поле бе момче. За него София е останала същата от времето, когато я бомбардираха авионите и горяше, както каза той... Почерпихме го с баклава, а той се разчувства и ни разказа, че като се върнали гърците станало много лошо. 18 души, казва, убиха с чукове насряд селоно, защото помагали на българите, а после на гръцките партизани. Трудно е наистина да си представим какво са преживели тези хора, защото за разлика от други наши сънародници, които в страданието си са предпочели да избягат в България, те са останали и са изтърпели всички издевателства на гръцките режими след 1944 г., та до днес. Мислим си колко малко трябва, на връщане към границата. Засилване на телевизионния сигнал към Ксанти и Гюмюрджина (за да може да се гледат български програми и до Бяло море), приемане на студенти от там да учат у нас, създаване на дружества за приятелство там и тук и... след време това там и тук ще се размие на фона възстановеното културно, етническо, културно, та и роднинско ако щеш единство. Реалността за съжаление обаче е съвсем друга. Около 100 000 са българите мюсюлмани в Западна Тракия, които са оставени на произвола на съдбата, гръцкото етно-инженерство и турската асимилация вече близо 70 г. Парадоксално е, но една част от българския народ, която е в друга държава се асимилира от трета държава. Но пък от друга страна, дявол да го вземе, какво се стряскаме. Та нима в нашата собствена държава помаците не са обект на асимилация от страна на същата тази трета държава, Турция? Нашата къща е подпалена, какво си говорим. Но въпреки всичко, минавайки границата под вр. Костадин, отново си казваме - а колко малко само трябва...   
http://kostadin.eu/?p=107 (http://kostadin.eu/?p=107)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Май 31, 2010, 09:22:02
                                                                        Не може ли?

Днес сутринта някакъв специалист по всичко обясняваше как не можело в България да има толкова много болници, стигали ни били 40 - по една или две в областен център, другото в София. Онзи ден един друг малоумник обясняваше как не можело у нас да се пенсионират на 63 години, а трябвало да се работи до 65, а може би и до 105, така и не му хванах концепцията. Винаги съм се впечатлявал от такива хора и такъв тип мислене! Това не може, онова не става, третото и да стане, няма да има смисъл и т. н. до безкрай. Обикновено такива мислители разсъждават на принципа "на чужд гръб и сто тояги са малко". Това не може, ама ако се отнася до него - може. Защото не съм чул никой да ми каже, че иска да работи още повече за по-малко пари, или пък че жадува да му затворят болницата и после да ходи 100 км до другата най-близка. За другите обаче няма проблем. Да свикват, криза е. Никога при подобни случаи не дават думата на потърпевшите от подобни идеи, а само на "идеолозите" на тези хрумки. Я да видим, ако на всеки един апологет на "не може" мисленето се наложи сам да изпита на гърба си това, което налага на другите, дали няма да си промени мнението? Всичко може, мерак да имаш. И акъл, разбира се.

http://kostadin.eu/?p=120 (http://kostadin.eu/?p=120)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Май 31, 2010, 09:24:01
                                                          Чии е този патриарх?

От два дни на посещение в България е т. нар. Вселенски патриарх Вартоломей І. Символът на великогръцката идея е за трети път в България в рамките на последните две години. Интересно е, че всяко следващо негово посещение е все по-мащабно отразявано от медиите у нас, а все повече от новопросиялите ни богаташи търсят начини да се свържат с него. Първи прокара пътеката "архонт" Слави Бинев, заслужил архонтската си "титла" с неназована сума, дарена на фанариотската патриаршия. Пътеката беше разширена от Божидар Димитров, който особено след като стана министър два пъти ходи в Цариград на аудиенция при Вартоломей. Уж за мощи на светци. Тези дни гръцкото светейшество е у нас по покана на световласките предприемачи Йордан и Динко Диневи, които построиха нов храм в своя град - "Св. Влас". Патриката дойде, видя храма, за който дари част от (уж) мощите на светеца, награди и двамята братя с ордени на Вселенската патриаршия и се отдаде на разходки из родината.

Както пише днес "24 часа", Вартоломей например установил, че в Созопол почти всички говорят гръцки. Вече ми стана ясно на какъв език са си говорили с Божидар Димитров, но по-важното е друго. Кога ще станем свидетели на следната случка - патриарх Максим отива на посещение в Солун (или Лерин, Ксанти, Костур, Воден, все хубави български градове в Гърция), освещава храм, вдигнат от местни бизнесмени, награждава ги с орден на Българската патриаршия, те го водят с яхта по Беломорието и накрая той констатира, че почти всички солунчани говорят български. А, да не забравя - и през цялото време по петите го следват гръцки журналисти, които се чудят защо владиката на Солун не целува ръка на Максим?!? Да го посрещат гръцкия министър-председател и министъра за гърците зад граница, кметове и владици?!? Представяте ли си го? Аз не, поне докато има гръцка държава.

През последните години гъркоманията у нас отново набира сила, но за нея не се говори. Защо никой не се сети да пита фанариотския старейшина за българската църковна община в Цариград, която той активно се опитва да задуши вече пета година? Защо министър Димитров не се почуди на станалото вече традиционно отсъствие на цариградските българи от службите в църквата "Св. Стефан", която само на табелката отвън е българска, а иначе е най-обикновена гръцка енорийска църква (вече)? Както впрочем и ремонтираните от България църкви в Одрин. Защо никой не се сети да пита Вартоломей защо загуби делото от уволнения от него български свещеник  Константин Костов, в резултат на което турският върховен съд определи наименованието "Вселенска" на патриаршията в Цариград за незаконно? Вместо това най-добрия приятел на гърците в България - Божидар Димитров, излезе с програмна статия в навечерието на височайшата визита, в която обясни как Вселенската патриаршия е едва ли не най-добрия исторически приятел на България и българите...

Тази патриаршия никога не е била Вселенска, особено пък през последните 500 години. Ако беше, все щеше представител на някой друг православен народ да бъде издигнат на патриаршеския престол, но освен гърци, други не е имало. Тази патриаршия винаги е действала срещу българския народ, особено през последните 200 години. Тази патриаршия никога не е преставала да води такава политика, води я и сега, за което най-вече могат да разкажат днешните цариградски българи. Онзи ден чета на първа страница на вестниците ни заглавието "Патриарха пристигна". Кой патриарх? На кого? Моят патриарх е Максим, но май нямаха него предвид. Него даже не го споменаваха през тези дни...

http://kostadin.eu/?p=122 (http://kostadin.eu/?p=122)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Май 31, 2010, 09:25:43
                                                     Събудете се, изчезваме!

В днешните вестници една тема отново е на челните страници. В три от водещите централни ежедневници са публикувани независимо една от друга следните новини:

1. Едва спасяват от гладна смърт 13 годишна родилка от цигански произход. В началото лекарите във Варна трудно успяват да разберат какъв точно е нейният проблем, защото тя едва владеела български.

2. Четирима полицаи са бити от тълпа цигани на центъра на Видин. Поводът - направили забележка на един циганин, който нахлул с колата си в пешеходната зона на града. В негова защита се намесили солидарни цигани от близки заведения, а полицаите се принудили да стрелят във въздуха, за да се справят с развилнялата се тълпа.

3. За пореден път се коментира драмата на малкото останали българи в плевенското село Мечка. В материала се казва буквално следното: "Мечка падна, ще паднат Бръшляница и Върбица, а накрая и Плевен." Има и интересна снимка на кокошки, отглеждани в нечия селска кухня, за да не бъдат откраднати през нощата от вилнеещите безнаказано цигани.

А само преди два дни стана ясно, че цигани щурмували благоевградската болница заради смъртта на 3 месечно бебе от тяхната махала. В репортажите ясно се видя, че бащата на детето едва ли беше навършил пълнолетие, а за майката да не говорим. Поне стана видно, че докато българската част от нашето общество е заета с лицемерния спор да се разреши ли на жени след 45 годишна възраст да раждат, циганската част от обществото хич не му мисли и стремително пълни родилните отделения на страната с малолетни майки. А там май никой от лицемерното българско общество не смее да се обажда, защото може и да го сполети съдбата на благоевградската болница, но в личен план. 

Отклоних се от темата, а проблема е следния. В България израстна едно поколение, което на знае български, има самочувствие на собственик на държавата (или поне на родното село, град или област засега...) и няма търпение да заеме мястото на все още доминиращия български етнос. И най-важното - хората от това поколение се размножават със скоростта на вирус, попаднал във възможно най-гостоприемна среда. С тези темпове на демографска експанзия след не повече от 20 години българите ще сме малцинство в държавата на циганите. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре. Защото ако не вземем мерки, много скоро цялата преса ще бъде пълна само с такива новини, като днешните. И няма какво да се лъжем, съвсем скоро ще трябва да си отговорим на  въпроса - ние или те?

http://kostadin.eu/?p=135 (http://kostadin.eu/?p=135)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Юни 07, 2010, 19:35:30
                                                                      Променлив ток


Напоследък в българския енергиен отрасъл се случва нещо нечувано и невиждано. Стана вече три месеца как трите компании-собственици на ЕРП дружествата у нас се мъчат да получат от държавата одобрение за поредно увеличение на цената на тока, а тя се дърпа и не казва нищо. Точно като свенлива мома - хем и се иска да даде, хем пък какво ще си помислят хората тогаз? Колебанието разбира се не е породено от стремеж да се запази интереса на българските граждани и потребители, а от ясно изразената воля на тези граждани при вдигане на цената на тока да се вдигнат и те. На 18 март, 25 март и 13 април ВМРО поведе хиляди българи на протест срещу ЧЕЗ, ДКЕВР и ЕОН. Организацията показа, че може да мобилизира хора в защита на социалния им интерес, като при това изиска ясно да се обясни кои точно са причините за ново поскъпване на тока в условията на световна икономическа криза. И като се започна едно мънкане, едно гузно озъртане, че в енергетиката се злоупотребявало (разбирай крадяло), че цената на тока не било ясно как се определя, че не било ясно какви инвестиции имало направени, и че май цената на тока можело даже да падне. В едно свое фундаментално интервю по БНТ от 7 април министър-председателят Бойко Борисов обобщава всичко това това по следния начин:

- Казват, че са инвестирали, аз искам и ще ходя лично на всяко място, на което ми посочат, че са инвестирали - далекопроводи, стълбове, където ме заведат там ще ходя лично и ще ги смятам, щото по сметки за тия 5 години над 1 милиард трябва да са дивидентите.

Другият абсурд, необясним за Борисов е как така НЕК е купувала ток от Козлодуй за 66 лева за мегаватчас, а в същото време е купувала от чужди държави ток на двойни и дори по-високи цени.

- Не виждам никаква логика в това да купувам ток на 127 или 134 лева, когато Козлодуй ми го дава на 66 лева и с 66 лева, забележете ток, ние почваме да го продаваме на трети страни. На българските граждани го продаваме на 146, а на 68 го даваш примерно на Сърбия, Гърция, Турция или където и да е. Къде има такова нещо, къде е икономическата, финансова или каквато и да е логика.

Всички, които са участвали в тази далавера и получаването на комисионни, ще бъдат уволнени или ще им бъде търсена отговорност, закани се още вчера министър-председателят. Тези разкрития обаче може да зарадват българите с по-ниски цени на тока или поне без покачване на сегашните.

- Те от първи юли няма, със сигурност, предполагам, не знам, щото те пък са независима организация - няма да са такива цените, така си мисля поне или се надявам.

Това последното е много трудно за разбиране. Може би точно заради това само в рамките на следващите две седмици Борисов заяви че ще национализира ЕРП-тата, ако собствениците им не си преосмислят политиката, а пък зам.-министърът на икономиката и енергетиката Евгени Ангелов каза, че ще продадем и остатъчните си дялове на ЕРП-тата. Очевидно или Ангелов не е разбрал какво говори неговият началник, или знае, че той просто така си лъже. Но да беше само той, ами! Разнобоя продължава. Шефката на Българския енергиен холдинг Мая Христова каза, че тока ще скача, а шефа на ДКЕВР Ангел Семерджиев каза, че ще падне. После Семерджиев размисли и рано сутринта на 1 юни каза, че ще скочи. Но през деня отново размисли и следобед сподели, че всъщност няма да скочи.

Въобще цялата ситуация заприлича на класическата казармена схема "падни-стани". Безспорно е само едно - в енергетиката има огромни интереси и право пропорционални на тях далавери. Цената на тока в България е най-висока в ЕС (спряма стандарта на живот у нас) и всяко следващо увеличение на цената на ток поне през слеващите 18 месеца ще бъде абсолютна спекула. Пазарът ни е затворен и макар и формално да се либерализира от 1 юли, цените ще продължат да се диктуват от картела на частните монополисти. Благодарение на ВМРО всички тези неща влязоха в полезрението на хората и се оказа, че вече не е толкова лесно да се аргументира вдигането на цените. Като следствие от това ДКЕВР се бави втори месец да обяви решението си за цената на тока, което е безпрецедентно в десетгодишната история на регулатора. Последното засега заседание на комисията е насрочено за 8 юни, а крайния срок за решението е 30 юни. Ако цената на тока остане същата, това ще е една много сериозна победа за гражданското общество в България. Ако цената обаче се вдигне, ще се вдигнем и ние. Защото на мен ми писна. Защото на нас ни писна. Пък каквото сабя покаже.

http://kostadin.eu/?p=141 (http://kostadin.eu/?p=141)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Юни 09, 2010, 21:27:49
Част 1, "Българите ще сме малцинство в собствената си държава" - http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=430:2010-06-09-07-59-44&catid=1:latestnews (http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=430:2010-06-09-07-59-44&catid=1:latestnews)

Демографското състояние е катастрофално и скоро може да бъде поставено под съмнение съществуването на България като държава, твърди зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов

Костадин Костадинов е роден през 1979 г. във Варна. От 1997 г. е член на ВМРО, а от 2002 г. до 2009 г. е координатор за Североизточна България. От миналата есен е зам.-председател на ВМРО. Завършил е балканистика във Велико Търново. Женен, с едно дете
9 юни 2010
- Г-н Костадинов, какво е демографското състояние на България?
- Катастрофално. За последните 20 години намаляхме с почти 2 млн. души. В сравнение с нас Гърция за този период от 8.5 млн. се увеличи почти на 11 млн. Официалната статистика за 2009 г. сочи, че българското население е 7.5 млн. Реално обаче в страната живеят 7.2 млн. Общият темп на намаляване на населението е 70 000 души годишно. Раждаемостта е в най-ниската си точка. Последните години има някакво леко съживяване, но то се дължи на циганското население. Неговата раждаемост е 4-5 пъти по-висока от българската и два пъти по-голяма от турската. Ако така продължават нещата, след 20 години българите ще сме 63-64% от населението, като голяма част от тях ще са пенсионери. А по-нататък? Ако тенденцията продължи, ще бъде поставено под съмнение и правното основание за съществуването на държавата ни. Ще станем малцинство, а на базата на широко прилаганите демократични принципи мнозинството ще каже, че България вече не е държава на българската нация.
- Какви са тенденциите в турския етнос?
- Хората, които се самоопределят като турци и имат турско самосъзнание, страдат от същите проблеми като българите. Районите им се обезлюдяват, имат висока смъртност, емиграция, само раждаемостта им е леко по-висока. Разлика в културата и манталитета на практика няма. Реалният стратегически проблем на България е огромната и неконтролируема циганска раждаемост.
Аз лично като българин се чувствам дискриминиран. В България благодарение на социалната система една част от хората е несправедливо натоварена за сметка на друга. Системата не е лоша, защото се прилага във водещи европейски страни и се базира на общата солидарност. У нас обаче се получава друго - някои не работят и отказват да произвеждат блага, а само ги потребяват. Така че дискриминирани сме работещите българи, които подпомагаме социално и здравно съгражданите си от цигански произход. А в замяна голяма част от страната в момента е в икономически, инфраструктурен, културен и социален разпад. Говоря за малките градове и села. Там, където циганите станат мнозинство, всички елементи на българската държава изчезват. Затварят се училища, защото никой не иска да пуска децата си на училище. Малкото българи се разбягват, районът се обезлюдява и никой не иска да поддържа инфраструктурата. Запада и икономиката. А който успее да посее нещо, не може да го пожъне, защото циганите го крадат.
- Как ще се реши проблемът?
- Чрез спазване на законите. Както и с наложителни промени. Първо на социалната система. По-добре социални и здравни услуги да получават само тези, които се осигуряват. А помощите за училище да са под формата на ваучери за храна, дрехи и учебници. Не бива да откриваме топлата вода, а просто да приложим европейския опит. В Гърция социални помощи, придобивки и обезщетения се дават само на семейство до три деца. Ако имаш четири, значи си богат и можеш да си ги гледаш. У нас се правят стъпки към ограничаване на майчинството, но са половинчати.
Никой например не си е направил труда да изчисли колко точно ни струва издръжката на половин милион циганско население. Официално то е 376 000, но данните са от 2001 г. А даже са много повече от половин милион, защото голяма част от тях се пишат като турци. Например в "Столипиново" огромното мнозинство се е писало за турци, същото и във варненската "Максуда". Там са регистрирани едва 1800 цигани.
- Това под давление на ДПС ли е?
- Не, но ДПС се облагодетелства и поощрява процеса. Това е стара тенденция. Една част се турчеят, други са с румънско самосъзнание, трети - с българско, четвърти се пишат като цигани. Има, разбира се, и хора, които работят, плащат данъци, образоват се, но са нищожно малко. И за да приключим темата с мерките срещу демографската криза, трябва поговорим и за връщането на икономическата емиграция, както и далечните диаспори. В Казахстан, Узбекистан и другите държави от Средна Азия има над 150 000 българи. Те са пръснати на огромно пространство. Ако бъде направена кампания по привличането им, ще откликнат, тъй като България ще им се стори рай като стандарт и всичко останало. Имаше стихиен процес на завръщане сред казахстанските българи в средата на 90-те, но България сама им попречи.


Част 2, "Политическият проект на Първанов е закъснял" - http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=431:2010-06-09-08-01-45&catid=1:latestnews (http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=431:2010-06-09-08-01-45&catid=1:latestnews)

Втора част от интервюто на зам.-председателя на ВМРО пред вестник „Сега”

9 юни
- Каква е позицията на ВМРО за уволнението на шефа на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова?
- Необяснимо за нас правителството се лиши от един от малкото си експерти. Самата тя е бесарабска българка. Няма по-добър вариант от това шеф на агенцията да е представител на диаспората.
- А как си обяснявате действията на министъра за българите в чужбина Божидар Димитров, който от раз я уволни, макар и да бе работил добре с нея?
- От момента, в който Божидар Димитров правилно постави въпроса за имотите на тракийските ни бежанци, а Бойко Борисов брутално реагира, престанахме да го коментираме. Извини се по един недостоен начин, вместо да обясни за какво става дума. Райна Манджукова бе лично негово назначение, а се раздели с нея с лека ръка.
- ГЕРБ взе властта с доста обещания във вашата "ниша" - анти-ДПС риторика, засилване на държавността. Сбъдват ли се обещанията почти година след изборите?
- Има някаква активност срещу организираната престъпност, но тя си остава полицейска. Хора, които показно са арестувани, седмица по-късно тихомълком излизат от ареста. Проблемите на държавността са сериозни, а един от тях е феодализацията. Анти-ДПС риториката остана само риторика. Има обвинителни актове само срещу двама депутати от ДПС. А тя е корумпирана партия, която феодализира и разпада държавността. Йордан Лечков бе подгонен, тъй като беше сторил нещо подобно в Сливен, но защо няма акции в Джебел, например? Вероятно има много проблеми за решаване, но просто не се знае какво и как става. Ето сега и с цената на тока. Поведохме хиляди хора срещу E.ON и ЧЕЗ, имахме срещи в ДКЕВР, стана ясно, че исканото увеличение е изключително спекулативно. И въпреки това един ден се казва, че ще се вдигне, другия - че няма. Всяко нещо е предпоследно, а това не може да е нормален стил на управление.
- Смятате ли, че има договорка между Борисов и Доган?
- Не съм сигурен, но фактите сочат, че срещу Ахмед Доган и ДПС нищо не се прави. Ударите са срещу БСП, което е похвално, но ДПС управлява не 4, а 8 години.
- Георги Първанов реди партия. Има ли тя място в политическия живот?
- За съжаление, място в политическия живот може да намери всеки, който има пари да си купи избиратели. Лично моето мнение е, че проектът на Първанов е закъснял, ненавременен. Президентът носеше голямата отговорност за съставянето на тройната коалиция. И трябваше още когато започна да критикува Станишев, да намекне за нещо подобно. Сега изглежда, че този проект ще бъде свързан единствено с политическото оцеляване на Георги Първанов. Партиите би следвало да се обединяват не около личности, а около идеология, но не мисля, че край Първанов ще има такава.
- Кметът на Пловдив Славчо Атанасов и хората му още ли са членове на ВМРО?
- Не ги коментираме по никакъв начин. Проблем за нас с Атанасов и други хора няма. Всеки е влязъл доброволно във ВМРО и никого насила не задържаме. Не се интересуваме и въпросът не ни вълнува.



Редактирано от администратор: Добавен текста на материала от цитирания източник.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Юли 06, 2010, 18:52:52
                                                            Здравеотказване

Никой не обича да ходи на лекар, още повече в извънработно време. Но се оказва, че в спешните кабинети стават доста интересни неща. Буквално преди дни ми се наложи да заведа детето си на лекар в събота, и тъй като личния ми лекар е в друг град се оказа, че единственото място в цялата област, където мога да упражня правата си на напълно здравно осигурено лице е окръжната болница. Там обаче се озовах в много интересна ситуация. Имаше около 50 човека, от които българите бяхме едва 4. Другите бяха цигани. Какво се получава - тъй като циганите нямат здравни осигуровки, лични лекари и прочие формалности се възползват от правото на неотложна спешна помощ, предвидена в закона за всеки гражданин. Лекарите нямат право да ги върнат и така напълно законно и напълно безплатно тези неосигурени здравно лица получават прилична медицинска помощ. Това обаче не е практика само в окръжните болници. В поликлиниките се използва подобна техника. В спешните кабинети нямат система за проверка дали лицето е с платени осигуровки и е напълно достатъчно то да посочи наслуки някой лекар, за да бъде обслужено от лекаря. На другия ден истината се установява разбира се, но кой да се занимава с подробности.

Все пак аз реших да питам дали това е изключение, или просто циганите боледуват повече от нас българите. Казаха ми, че никой не иска да чака в такава компания и повечето пациенти доброволно се отказват и отиват по частни кабинети. Както и че всяка събота и неделя при тях е така. Питах ги и дали има начин това да се промени. Те вдигнаха рамене. На всичкото отгоре една циганка вдигна скандал като се развика, че не и обръщали внимание, защото била циганка. В резултат на което влезе преди нас. Малкото българско малцинство от 4 човека на свой ред се опитахме да отвърнем на удара и да се разкрещим, но с измъчен тон дежурните сестри ни помолиха да потърпим. "Вие поне сте хора, разберете ни", ни казаха, и ние си замълчахме. Но не разбрахме. А аз продължавам да не разбирам що за система е тази, която дава на всички еднакво, независимо от това дали си плащат или не, при която всички работят различно, но ползват еднакво, и при която малцинството е привилегировано за сметка на мнозинството. Така беше при комунизма, но нали той си отиде, по дяволите?!? Или аз нещо се бъркам?
http://kostadin.eu/?p=158 (http://kostadin.eu/?p=158)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Юли 06, 2010, 18:54:02
                                                 Това никога няма да стане!


Ей тази фраза ми е една от най-любимите, в кавички разбира се. Толкова често я чувам във всекидневието си, че вече не ми прави впечатление, обаче съвсем скоро се убедих, че това е наш си роден феномен, защото в другите държави определено подобен тип мислене не вирее. Вчера ми се обадиха от една молдовска телевизия да ме питат дали България щяла да има претенции към Румъния в случай че последната се обедини с Молдова? Докато още асимилирах абсолютно невероятния за нашата политическа действителност въпрос, ми беше зададено и уточняващо запитване, а именно дали претенциите ни няма да са за Северна Добруджа, която Румъния получава като компенсация от Русия за загубената Южна Бесарабия през далечната 1878 г. Далечна, недалечна, ама хората помнят, че даже и схеми чертаят. Само си представете как някой български журналист задава, дори не задава, а просто мисли по подобен въпрос?!? Честно, аз не мога. Ние всичко сме забравили, предпочитаме да не си спомняме, в името на мира протягаме ръка на всички и винаги, ама абсолютно винаги сме готови да отстъпим пред всеки и за всичко. За да не си обтягаме отношенията, за да не дразним съседите, да не се възползваме от положението си в ЕС и НАТО (санким забравихме къде бяхме до вчера - виж, това ни се напомня редовно) и най-вече защото сме малка държава от която нищо не зависи.

Преди да продължа с това какво отговорих на молдовския журналист ще ви кажа, че веднага след разговора с него говорих с приятел по темата. Познайте какво ми каза - това никога няма да стане. И все пак. Отбелязах, че в Молдова има 250 000 българи (тукани и гагаузи), които съставляват 7 % от населението на страната. Те имат своя административна (Гагаузия) и културна (Тараклийски район) автономия. Територията населявана компактно от българите в Молдова надхвърля 3000 кв. км., което представлява 10 % от общата площ на държавата. Ако Румъния желае да приложи принципа на националното самоопределение и да се обедини с Молдова, ние няма как да стоим безучастно и само да наблюдаваме какво се случва със съдбата на четвърт милион наши сънародници в Бесарабия. Още повече, че в конституцията на Гагаузия изрично е записано, че в случай на обединение на Молдова и Румъния, гагаузите (българите) ще имат възможност да се отделят, и то без референдум. Добавих също, че в този случай ние имаме още едно допълнително право да искаме компенсации, а именно на базата на факта, че Северна Добруджа е дадена на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия, която обаче при едно евентуално обединение в по-голямата си част ще стане отново румънска. Както и цяла Северна Бесарабия, разбира се. Молдовският журналист остана очарован. Оказа се руснак и очевидно румънските национални интереси не му бяха по вкуса.

Но да продължим да мечтаем. В Северна Добруджа има две естествени граници. И двете са водни - р. Дунав и канала Черна вода - Костадина (Кюстенджа, Констанца). Ако Румъния не пожелае да отстъпи цялата северна част, може да се обособи нова географска област, Средна Добруджа (между българската граница, т. е. Южна Добруджа, и канала), в която да се заселят българите от Молдова. Да, защото ние ще настояваме за размяна на територии и население. Общата площ на Северна Добруджа е 15 000 кв. км., но площта на Средна Добруджа  е точно 3000 кв. км., или точно толкова, колкото е българската територия в Молдова. На всичкото отгоре Румъния ще запази и главното си пристанище Констанца, което е на 10 км. северно от канала. Населението на Средна Добруджа е 100 000 души, което е много по-малко от 250 000 българи в Молдова.  При размяната ще пострада повече българския, отколкото румънския интерес. Та - защо това да не се случи? Още повече, че Румъния ще има (и вече има) проблем с Украйна за Транснистрия, Южна Бесарабия и Северна Буковина. Да не забравяме и Приднестровската република, а ако добавим и унгарците в Трансилвания (които са 1, 6 млн и до 1968 г. имат своя автономна държава със столица Търгу Муреш), проблемите пред Румъния биха се увеличили сериозно.

Само че дори само за да мечтаем за нещо подобно, трябва да имаме държавници, които също да мечтаят. За една по-силна и по-голяма България. Така, както очевидно всички наши съседи мечтаят. За Романия Маре например. Пък и нека нищо да не се случи - човек е толкова голям, колкото големи са му мечтите. Важи и за държавите. И в епилог да добавя, че едно е сигурно. Румъния и Молдова ще се обединят. Какво България ще каже тогава обаче, въобще не е ясно. Или по-скоро е ясно, но да не развалям хубавия сценарий от горните редове.
http://kostadin.eu/?p=160 (http://kostadin.eu/?p=160)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Юли 09, 2010, 17:43:27
                                                      Съветският посланик Уорлик


Той е загрижен за нас. Той мисли за нас. Той ни съветва. Той ни успокоява. Той е американският посланик Джеймс Уорлик. За има-няма 6 месеца откакто е в България, негово превъзходителство почти не остави тема, по която да не изрази загриженост, да не даде ценно напътствие или да не се обади просто ей така, да му се чуе думата. Успокои ни, че ГМО-културите не са вредни. После се притесни за истинските собственици на медиите у нас. Гръмко обяви подкрепата си за т. нар. "гей-прайд" в София (каквото и да означава последното). А вчера притича при Трайчо Трайков, министъра на енергетиката, за да узнаел какво точно сме се договорили с руснаците за енергийните проекти. Като на излизане сподели, че бил удовлетворен от разговора, но все пак българите имали право да знаят какво се случва в енергетиката. Е то бива, бива, ма чак толкоз не бива. И тъкмо човек да реши, че  е мирясал и хоп, в днешния "Труд" четем как посланикът се чуди "какво прави правителството по въпроса с диверсификацията на енергийните доставки", "дали българите искат да купуват само руския продукт", "какъв реален напредък има, освен приказките, в строителството на свързващи звена между газовите системи на балканските държави". Голямо чудене ти казвам, толкова голямо, че човек остава с впечатлението, че всеки момент превъзходителството ще се ядоса  и ще ни зачеластри с гьостерицата по непослушните балкански гърбини. Щото нямаме реален напредък, разбираш ли, пък и купуваме само руски продукт. Ми като няма друг какво, да не внасяме руски газ и нефт, само и само де не строшим хатъра на генерал-губернатора? Защото Уорлик се държи точно като такъв. Като класически съветски посланик в държава от съветския блок. Следейки изявите му, имам чувството, че СССР е победил в студената война. Зад цялата клиширана и натрапчива загриженост прозира бруталното поведение на сюзерена спрямо васала. На генерал-губернатора спрямо поверената му колония. Но пък и защо ли да си прави труда да се прикрива в държава, в която министър-председателят се гордее, че го наричат "човека на ЦРУ". И чиято външна политика се определя не в столицата й, а във Вашингтон. Много жалко за нас, българите. След 20 години отново стигнахме там, където бяхме. Само вместо СССР си имаме САЩ.
http://kostadin.eu/?p=168 (http://kostadin.eu/?p=168)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Юли 16, 2010, 21:10:51
                                                           Интегриране или екстрадиране

В светлината на последните няколко дни, изпъстрени с българо-цигански сблъсъци, завършили впрочем с един убит и няколко ранени (засега), отново стана актуална темата за циганската интеграция. Кой ли не се опита да се изкаже, къде повече, къде по-малко компетентно, правейки чутовни опити да замаже факта, че в последните дни полицейската сводка от някои софийски квартали заприлича на бюлетин от фронта. И се сещам за нещо, което много хора вече са забравили. По подобен начин изглеждаха сводките от края на 1989 г. и нач. на 1990 г., само че от районите, населени тогава с виетнамци в София. Дошлите да работят у нас в средата на 70-те години на миналия век виетнамци много бързо се преориентираха от леенето на кофраж по строежите на социализма към уличната търговия с дънки, маратонки и електронни часовници. В резултат на това се изгради една солидна виетнамска мафия, която за кратко стана основен противник на народната милиция. Това обаче беше до лятото на 1990 г. Едно българско момиче беше отвлечено във виетнамските общежития и там беше изнасилено и убито. Българите настръхнаха, обсадиха и направиха опит да щурмуват общежитията. Полицията спаси виетнамците от линч, но стана ясно, че ситуацията е взривоопасна. В рамките на следващите няколко дни беше разработена специална операция по екстрадирането на всички виетнамци от България. Само на женените за българи беше разрешено да останат. В продължение на около 3 седмици всички български самолети летяха единствено по линията София - Ханой - София. В края на август у нас останаха едва 400 виетнамеца.

Какво да правим с циганите? Въпреки твърдението, че те нямат родина, такава е налице. Индия. Можем да направим с циганите това, което направи с тях Норвегия през лятото на 2001 г. Тогава над 2000 русенски цигани се изселиха в Осло, но норвежките власти ги върнаха обратно, като им купиха билети, дадоха им храна за из път и даже пари. Само и само да ги върнат обратно. Представете си какво би станало, ако на циганите им се дадат пари, за да емигрират в Индия, доброволно разбира се, и ако има спогодба за прием от страна на индийските власти? Много ли ще бъдат примерно 1 млн. цигани за Индия? При над 1 млрд. население това ще означава, че тя ще увеличи своите граждани с 0,1%. Все едно в България да се преселят 7 000 души. Не е много, нали? А и индийците имат да ни дават пари от стари заеми, ще им ги опростим, та ако трябва и още ще им дадем. Така ще решим проблема с тяхното интегриране от раз. Чрез екстрадиране. Доброволно, разбира се.

Подобни случаи в историята има много. Така се изселиха евреите от Румъния и СССР в Израел, така се изселиха немците от Русия и Румъния в Германия. Доброволно и срещу заплащане. Практиката е налице. Остава само да я приложим и у нас.
http://kostadin.eu/?p=177 (http://kostadin.eu/?p=177)




Кой се страхува от българския народ?

Днес ВМРО внесе 330 000 подписа в народното събрание за провеждането на референдум против членството на Турция в Европейския съюз. И се започна. Абсолютно скандално е повдигането на въпроса за членство на Турция в ЕС. Европа има нужда от страна като Турция в един глобален аспект - преодоляване на противопоставянето на християнските и мюсюлмански традиции. Изблиците на патриотизъм са вредни. 300 000 българи са пренебрежимо малко. България все пак е парламентарна република и независимо дали ни харесва или не, външната й политика се твори от правителството, а не от групи по интереси. Тези и още много други подобни откровения може да прочетете  тук http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5790969,00.html (http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5790969,00.html) и тук http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1142394-mira-radeva-vmro-se-opitva-da-izzeme-glasove-ot-atakaq, (http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1142394-mira-radeva-vmro-se-opitva-da-izzeme-glasove-ot-atakaq,) като за начало. На тези хора очевидно не им допада основния принцип на парламентарната демокрация за всеобщото право на глас. И не само. От изказванията им лъха зле прикрито презрение към българите, надменност и неприемане на чуждото мнение. С категоричността на съдия от последна инстанция те осъждат и безапелационно дамгосват противника. Кое обаче провокира това словесно насилие от страна на уважаваните журналисти и социолози? Това брутално избухване срещу основния камък на всяка една демокрация - правото на референдум. Отговорът е много прост - страхът. Страхът от правото на глас. Страхът от упражняване на основното конституционно право на суверена на България - българският народ. Втори въпрос - защо точно те и защо сега? Или трябва да са отявлени туркофили, или изпълняват поръчка. Няма лошо, едното си е лично право, другото просто бизнес, но и в двата случая, моля, не ни занимавайте с приказки за "стратегически партньорства" и "най-модерния съюз от държави на земното кълбо". Така или иначе миризмата от ибрика няма да изчезне.
http://kostadin.eu/?p=181 (http://kostadin.eu/?p=181)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Юли 21, 2010, 14:39:02
К.Костадинов (ВМРО): Държавната политика към българите зад граница се изразява с липсата на държавна политика

2010.07.20

По данни на официалните иниституции в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, който ще е от важно значение за нашата диаспора, www.Eurochicago.com (http://www.Eurochicago.com) се обърна към различни български партии с 5 еднакви въпроса. Първи, при това само след няколко часа, ни отговориха от ВМРО, което недвусмислено говори, че партията им има ясна стратегия по повдигнатите сериозни въпроси. Очакваме, че и при другите ще е така, защото не може да се говори за национална политика без да се включва тази почти половин България разпръсната по света.



Отговорите на Костадин Костадинов (зам.-председател на ВМРО):
- В момента се подготвя ново изборно законодателство – изборен кодекс. Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?

- Въпросът се състои от две части – българите, живеещи в чужбина, и сега могат да избират свои народни представители по силата на правото, дадено им от чл. 26 на Конституцията. За съжаление обаче към настоящия момент не съществува възможност за избиране на депутати от допълнителен многомандатен избирателен район, условно наречен „Чужбина”. На фона на напусналите българската държава през последните 20 години средно милион активни български граждани с избирателни права, ние от ВМРО считаме това за сериозен пропуск в изборното ни законодателство. Също така считаме обаче, че за съжаление към настоящия момент въвеждането на един такъв допълнителен район вместо да даде възможност на нашите сънародници да избират свои депутати от своите среди, ще ги ограничи още повече. За съжаление сред българските граждани с избирателни права в чужбина попадат и повече от 300 хиляди граждани на Република Турция. Тяхната избирателна активност по знайни и незнайни механизми се покачва все повече от избори на избори, за да достигне числото 80 000 на последните парламентарни избори. Съобразно действащото сега изборно законодателство, а дори и съобразно действащото старо изборно законодателство, това ще означава, че практически всички депутати в 32-ия многомандатен район „Чужбина” ще бъдат избрани от Турция. Няма какво да се лъжем, това е един от най-сериозните проблеми на съвременната ни парламентарна демокрация.

- Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?

- Категорично сме «за». Не само че подкрепяме, но и сме го предложили в нашия проект за промени на изборното законодателство. Смятаме, че по този начин нашите сънародници зад граница ще получат допълнително облекчение при процедурата на гласуване.

- На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?

- Когато говорим за подобно предложение, трябва много ясно да се разграничат държавите от ЕС и държавите, които не са членки на съюза. Според нас по причини, свързани отново с гласуването в Турция, в държави, които не са членки на ЕС, избирателни секции извън дипломатическите представителства не трябва да се сформират. Съзнаваме, че това технически ще ограничи правото на нашите сънародници в САЩ например, но сме длъжни да отбележим отново простия аритметичен факт – въпреки че избирателната активност на българите по света наистина нарастна 4 пъти, тя продължава да бъде в пъти по-малка от избирателната активност на турските граждани, имащи български паспорти. Можем да добавим само, че промените не са вечни. Ако избирателната активност сред българите по света продължи да нараства и се ограничи тази манипулативна активност в Турция, не би трябвало да представлява проблем отново да се възстанови практиката на изнесените избирателни секции извън дипломатическите представителства.

- Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?

- По отношение на Националния съвет, ние неколкократно сме отправяли запитвания към министъра на външните работи в предходното правителство Ивайло Калфин. За съжаление нашата позиция за възможно най-бързото му конституиране, за да може той да се утвърди като реален представителен орган на българите по света, не беше уважена. Смятаме, че към настоящия момент, когато правителството за първи път има министър, персонално отговарящ за българите зад граница, този проблем ще бъде решен възможно най-скоро, макар че е странно защо вече повече от година след идването на новото правителство на власт, това не се случва.
Що се отнася до държавната политика към българите, живеещи извън страната, ние от ВМРО считаме, че България е в огромен дълг към своите граждани зад граница и към етническите българи от диаспората. За съжаление държавната политика към тях се изразява с липсата на държавна политика. Отново можем да кажем, че разчитаме на новия министър, но също така и следва да добавим, че ¼ от мандата му вече изтече, а резултатите все още не са такива, каквито очакваме. България трябва да открие културни центрове зад граница, да се грижи за образованието на българчетата, растящи в чужда емигрантска среда, да не допуска децата на български граждани, постоянно живеещи зад граница, да остават без българско гражданство, както и да поддържа още много дейности.

- Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани, непритежаващи българско гражданство, могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?

- Категорично не подкрепяме, отново и за съжаление за пореден път по причини, свързани с наличието на огромен блок от гласуващи на български избори турски граждани. Съзнаваме, че това на практика превръща в заложници всички останали български граждани, но на карта е поставено съществуването на българската държава. Може би звучи невероятно, може би звучи прекалено фантастично дори, но ситуацията за съжаление е точно такава. Самата българска държава е на път да се превърне в заложник на турската политика. И тук, трябва да се напомни, съвестните български граждани, живеещи в чужбина – като вас – граждани, които съзнателно работят за качеството на българската демократична система, са една от надеждите на България. Надежда за висока гражданска активност, която да обезсили манипулирания турски вот. Надежда за едно гордо българско представителство по света.


Във връзка с всички предходни въпроси ще допълним, че именно за да предпазим съществуването на България и бъдещето на българската нация, организирахме подписка, в която събрахме близо 330 хиляди подписа. Те са за свикване на референдум срещу приемането на Турция в Европейския съюз, който ние настояваме да се случи в максимално кратки срокове. Считаме, че това е въпрос от първостепенна важност за българския народ и след като вчера предадохме подписите в Народното събрание, сега остава народните представители – както е по закон – да решат дали такъв референдум ще има или не. Иначе – наши представители участват редовно в заседанията на комисиите за новия изборен кодекс, участвахме активно и в скорошна дискусия за въвеждането на възможности за електронно гласуване. През септември подемаме начинание разяснителна кампания за тежестта на демографската криза у нас. А междувременно – опитваме се да формираме предложения по важните ежедневни политически въпроси у нас. И не забравяме традиционния си ангажимент към българите зад граница. Знаем, че вашето доверие е скъпо и за него трябва да се работи всеки ден.
http://www.eurochicago.com/2010/07/vmro-kostadinov/ (http://www.eurochicago.com/2010/07/vmro-kostadinov/)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Юли 23, 2010, 20:48:10
                                                                Закрийте я и мирясайте

Голяма реформа пада у нас напоследък. Накъдето се обърнеш - навсякъде реформи. И е така от много време. Явно като се зареформираме веднъж, просто не можем да спрем и май от Априлския пленум на БКП през 1956 г. до днес само това правим. В България обаче винаги е било модно под реформа да се разбира закриване. Или съкращаване. Има проблем с някой сектор - закриваме го. Някоя институция не си върши добре работата - съкращаваме я. Че на някои места подобна нужда има е очевидно, ама чак навсякъде ли бре джанъм? Подхода прекалено много прилича на простичкото сталинско "Есть человек - есть проблем. Нет человек - нет проблем." Преди 2 години по подобен начин се реши "проблемът" с наборната военна служба. Просто я ликвидираха. Сега в държавата нямало пари. Я да видим за какво даваме пари, пък възвращаемост няма - я, армията! И се заговорва за брутални съкращения. Щяла да стане 17 000 щика, но май щиковете ще са по-малко всъщност, защото в това число влизали и чиновническите щатове. Ама че имахме решение на парламента войската да не пада под 40 000, че това орязване ще я лиши и от последните остатъци от боеспособност - голяма работа. Оцелелите бойци щели да получават по-големи заплати, пък и нали от почти всички страни сме заобиколени от съюзници. Турция ще ни пази. Или ловните дружинки, при тях поне съкращения няма.

Та на новото правителство хъс не му липсва. След армията подкара тотото, лотарията, болниците, театрите, оперите, филхармониите и даже държавните чиновници. За последното наистина се изисква особена смелост. Само че като е казало А, защо не каже и Б? Я колко още агенции, дирекции, отдели, че  и цели министерства има още на реформаторския тезгях. Ако се замисли човек, цялата държава си е за закриване. Така де, след като НЕ МОЖЕ България да има толкова голяма армия, след като НЕ МОЖЕ България да има толкова много болници, след като НЕ МОЖЕ България да има толкова много културни институции (всички сме чували тези сакрални изявления, с които стартира всяка рИформа у нас), можем да добавим че НЕ МОЖЕ България да има и толкова много граждани. Процесът на закриване и съкращаване на български граждани е неразделна част от усилията на всички "реформаторски" правителства през последните 50 и повече години. А на финала на този процес стои закриването на самата държава. Нека някой да има смелостта да го обяви, закрийте я и мирясайте. Оцелелите от реформата Турция ще ги пази.

http://kostadin.eu/?p=193 (http://kostadin.eu/?p=193)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Мамарчев в Юли 30, 2010, 10:29:20
                                              За Исландия, границите и Европейския съюз


Eвропейската комисия вчера реши, че ще започне преговори с Исландия за членството и в Европейския съюз. Най-вероятно преговорите ще завършат стремително бързо, предвид на почти стопроцентовата интеграция на островната държава в европейското икономическо, политическо и културно пространство. Е, освен ако разбира се не се заядат с Великобритания, Ирландия и Дания за правата над икономическата зона на исландския шелф, както и за о-в Рокал. Островчето всъщност е скала с обиколка от 30 м., но спорът за правото на риболов и експлоатация на газовите и петролните залежи на шелфа е с потенциал да предизвика сериозни проблеми. Исландия и Великобритания даже водиха т. нар. "Рибна война". Която, ако бъдем съвсем прецизни, всъщност не е една, а цели три - през 1958 г., през 1972 - 1973 г. и през 1975 - 1976 г. Макар и рибни, тези войни ангажираха значителни части от английския военен флот и на практика целия исландски флот. Очевидно е, че и в Северния Атлантик има проблеми, но има нещо, което най-вероятно ще накара исландците да бъдат сговорчиви.

Те фалираха. И това е причината, поради която сега искат да са в ЕС - нещо, което самите те отхвърляха допреди малко повече от година. А и за какво им беше? През 2007 г. страната им беше на първо място в света по стандарт на живот според ООН и на четвърто по продуктивност на икономиката. Член на ЕАСТ (EFTA), икономическата алтернатива на ЕС, при това със споразумение за свободно икономическо сътрудничество с евросъюза. Практически Исландия беше член, ползвайки само облаги от сътрудничеството с Брюксел, без да има каквито и да е задължения. Като прибавим и това, че страната няма малцинства - нито етнически, нито религиозни, и съответно няма вътрешни разломни линии в нацията (която е едва 300 000 души), ще стане ясно защо досега исландците отказваха членство в ЕС. Само че фалираха. И им се наложи да избират. Можеха да се обърнат към МВФ за заем и да се обрекат на унизително финансово робство. Можеха да се обърнат към ЕАСТ и страните от Северния съюз. Можеха да се обърнат към ЕС. Или можеха да се върнат на село и да почнат да гледат крави и да ловят риба, както преди 1944 г. Ами да, само преди 60 години това беше основното занимание на исландците и на който не му харесваше - емигрираше. Какво направи Исландия? Първо отказаха на МВФ. После пък ЕАСТ и Нордическата лига им отказа на тях. Изправени пред алтернативата напред към ЕС или назад към природата, исландците избраха, това, на което само допреди година се подиграваха - брюкселската бюрокрация с всичките и процедури, механизми, директиви, конвенции и пактове.

Истината е разбира се прозаична. Като видяха, че няма кой друг да ги нахрани, решиха да се помолят на германците. Които в Евросъюза плащат всичко. Германската роля в ЕС е същата като на СССР в СИВ - плащат всичко и купуват всичко. Само че и двете  се разпаднаха. И не е зле да се замислим върху това. Да се замислим по въпроса за границите, а и за немското търпение. Докъде можем да растем - и на изток, и на запад? Защото на запад след Исландия е Гренландия - все по-независимата колония на Дания. Не се знае дали един ден европейските ценности няма да нахлуят и в съзнанието на обикновения гренландски ескимос, особено ако току виж го сполети нанадейна икономическа криза. А след това? 50 км по на запад е Канада... За изтока няма какво да говорим - там е Турция, антипода на всичко европейско. Но пък желае да стане член. А после какво следва - Иран, Индия може би? Те са си индоевропейски държави, значи наполовина са си направили цивилизационния избор.  Накрая ще добавя, че някакъв кретеноиден български политик каза наскоро, че ЕС можел да мисли в перспектива и за членство на Мароко и Тунис?!?!? Е, аз в такъв Европейски съюз не искам да бъда. И си мисля, че и на немците няма да им се иска. Просто трудно ще ги нахранят и тях...

Така че  с две думи - равен старт за всички, условия за всички и критерии за всички. И ако не ги изпълнят, съжаляваме. Без значение дали става дума за Исландия, Турция, Хърватия, Сърбия или Македония. България направи огромни жертви за своето членство, буквално си го платихме още преди да сме влезли, и трябва да настояваме за същите критерии към всички останали кандидати. Без скрупули. И без притеснения. Гърция и Франция не се притесняваха, когато настояваха да затворим две трети от АЕЦ "Козлодуй", нали?


http://kostadin.eu/?p=197 (http://kostadin.eu/?p=197)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Nordwave в Август 16, 2010, 21:20:39
Текст на Костадин Костадинов от блога kostadin.eu - http://kostadin.eu/?p=209 (http://kostadin.eu/?p=209)

(http://img690.imageshack.us/img690/3575/sbkenk4d.jpg)

Моят приятел Първан Симеонов има едно много интересно определение за модерното правозащитно движение у нас. Нарича го либерален фашизъм. Когато го чух за първи път, ми стана смешно, но после, опознавайки представителите на различни български правозащитни организации, осъзнах до каква степен това определение отговаря на истината. Тези хора не приемат нищо от тезите на другомислещите, те са винаги прави по презумпция, за тях всички са виновни до доказване на противното и въобще не се свенят да лепят най-произволни квалификации на опонентите си. В стремежа си да обвинят всеки несъгласен с тях или нарочен за дискриминатор-расист-ксенофоб-шовинист те стигат до краен тоталитаризъм, превръщайки се в огледален образ на това, срещу което се "борят". Без да имат сериозни основания или доказателства, сеят обиди и издават присъди, опиянени от чувството за пълна безнаказаност и усещането за последна инстанция по проблемите, свързани с човешките права.

Ярък пример за една публикация в последния брой на списание „Обектив”, печатното издание на Българския хелзинкски комитет. В коментар към състояла се дискусия относно забраната за снимането на жени със забрадки в паспортните снимки авторът, който би трябвало да бъде просто водещ на разговора, си позволява не просто да взема страна, но и да дава крайни оценки. Нещо, което би трябвало да направят читателите. С твърдения като „Тяхната аргументация, когато въобще има такава, се свежда до заклинанието, че „законите важат за всички” либералните фашисти ни повече, ни по-малко искат да кажат, че законите не трябва да са еднакви за всички. Авторът на коментара очевидно може и да чете мисли, както се вижда от изречението „Тези хора, макар почти никога да не изказват тайните си мисли, се боят от другостта, ненавиждат я, не могат да я „смелят”, не могат да живеят с нея и така, може би без да го осъзнават, я правят свой враг.” Това е еманацията на либералния фашизъм – съвсем по оруеловски, коментиращият професионален „правозащитник” осъжда не просто поведението, но дори и мислите на заподозрения, и впрочем предварително осъден, субект. Според него „това, че „всички са равни пред закона” е демагогия, продиктувана от „патриотарски страхове”. И за да е пълна победата на здравите сили, либералния фашист задава тържествуващо един последен въпрос в своя коментар - „ако забрадките чак толкова пречат на разпознаването на лицата на жените, как го правят полицаите в десетки страни (не само мюсюлмански), където на мюсюлманките е разрешено да се снимат със забрадки?” Този въпрос действително няма отговор в дискусията, но единствено и само поради простата причина, че никой не го зададе. А и какво тук значат някакви си въпроси, след като либералният фашист може да чете мисли и за него са ясни предварително всички отговори.

В завършек ще добавя, че самата дискусия не е предадена на 100% коректно, липсват важни моменти от изказванията на всички участници, а на някои места има и откровени неточности, да не кажа редакторски намеси. Целият разговор се записа на запис, но той няма как да бъде чут. На либералните фашисти няма да им е изгодно. Те предпочитат да дават крайните оценки, а не читателите/слушателите сами да си правят изводите.

Текста на коментара и дискусията виж тук:

http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv17802 (http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv17802)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: hackera96 в Октомври 10, 2010, 22:38:27
 :-D :-D :-D от думата ЛИБЕРАЛ ми се драйфа това за глупости и не са казва фашизъм а национал социализъм
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Veskou в Октомври 10, 2010, 22:39:53
:-D :-D :-D от думата ЛИБЕРАЛ ми се драйфа това за глупости и не са казва фашизъм а национал социализъм

Сравняват съвременният (псевдо)либерализъм с италиянския фашизъм, а не с националсоциализма. ;-) И "националсоциализъм" се пише заедно, приятел. ;-)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: hackera96 в Октомври 10, 2010, 22:43:16
:-D :-D :-D от думата ЛИБЕРАЛ ми се драйфа това за глупости и не са казва фашизъм а национал социализъм

Сравняват съвременният (псевдо)либерализъм с италиянския фашизъм, а не с националсоциализма. ;-) И "националсоциализъм" се пише заедно, приятел. ;-)

не прочетох целия текст но като видях заглавието щях да умра от смях
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Veskou в Октомври 11, 2010, 00:35:11
Цитат на: hackera96
не прочетох целия текст но като видях заглавието щях да умра от смях

Искат да кажат, че либерализма има натрапчиви "ценности".
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: опълченец в Октомври 16, 2010, 12:26:57
Всички такива антибългарски организацийки на хранилка при Сорос трябва да бъдат незабавно закрити!
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Nordwave в Декември 09, 2010, 08:40:40
Текст от блога на Костадин Костадинов http://kostadin.eu (http://kostadin.eu)

Христо Ботев

ЕЛЕГИЯ

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

Стихотворението е публикувано за първи път през 1870 г. във в. "Свобода".

Когато преди няколко дни се бях замислил върху причините за демографската катастрофа, си позволих да обвиня народа си. Обвинението е хем тежко, хем лесно за хвърляне. Още повече, че всеки го прави - нали знаете, лош материал, чипът е за смяна и т. н. Миналата седмица обаче гледах откриването на магазините на "Лидъл" в страната и цялата пазарна вакханалия, която се развихри, а после гледах и коментарите. От висотата на своето обществено положение едни хора с дебели портфейли и лоясали физиономии аристократично се  възмущаваха, подиграваха и осъждаха "оскотелите" българи. Как можело да се блъскат, защо не чакали културно, защо не били отишли вдругиден и заслужава ли си да се изтрепят  за банани от по 70 ст. или колкото там бяха. Всички тези хора обаче пропуснаха да видят нещо много важно. Пропуснаха да видят своите баби и дядовци, кретащи със 150 лв. пенсия, пропуснаха да видят безработните, наредили се да купят олио от 1.50 лв., защото по магазините то вече гони 3 лв. Но и да ги бяха видяли, нямаше да ги разберат. Какво значат тук някакви си стотинки? Пука ни на нас, българите са скотове, нека мрат, така ще се отървем от всичко лошо - от комунизма, от старите хора, от болестите и в крайна сметка от самите българи. Най-гадното е, че когато самодоволните нищожества говорят по този начин, не срещат отпор. Къде-къде по-лесно е да се включиш в солидарния хор и да нахрачиш и ти по малко плюнка върху другите. Върху баба си, майка си...

Кой доведе българите до това скотско положение? Защо строфите на Ботев, писани преди 140 г. ми звучат така, сякаш са писани вчера? Кой продължава да ни люлее в робската люлка? Народът, както казва Ботев, бил скотско племе. А водачите му? Имаме ли водачи днес и на кого да се надяваме? Къде са хората, които обичат народа си, които го разбират и които са готови да се жертват за своите сънародници? Тук не говоря за България.  еБългария - това сме ние, българите, всеки един от нас. И точно в това е проблема. Нашите водачи, лидери, известни лица, елит, върхушка, въобще всичко, което се е откъснало от общата маса на народа, държат да са откъснати. Те не искат да бъдат част от останалите. Те са нещо специално, нещо различно и по-добро. Познавам страшно много такива хора и всичко, което ги обединява е общото презрение, което изпитват към обикновените българи. Един такъв нещастник ми беше казал, че обича България, но мрази българите. Други, по-лустросани демагози или пък просто попрочели някоя книжка в повече, твърдят, че обичат Родината си, но мразят държавата си. Впрочем, те изписват Родина с малка буква. Особено готини са политиците. На тях винаги някой друг им е виновен, те знаят как да оправят всичко, но понеже хората са прости, не гласуват за тях. За наш ужас точно от тях обаче зависи бъдещето на България. Хора без морал, без нравствени устои, но с всепоглъщаща амбиция, хора, които биха подпалили България само за да изпъкнат певече на фона на пожара. Хора без срам, готови да поднесат в жертва всичко чуждо, винаги първи пред камерите и последни пред хората. Те не знаят колко струва хляба в магазина, защото не си правят сметката, когато пазаруват. Те не си гледат сметката за ток, защото за тях няма значение колко е тя. В същото време отегчено се подиграват, макар и понякога само в тесен кръг, на оскотелите българи. Най-гадните от тях са тези, които претендират да са различни от останалите. Които претендират, че са националисти, патриоти, че милеят за българския народ и т. н. Изключения в тази прослойка няма.

Така. Между народа и неговите "водачи" зее огромна пропаст от неразбирателство, недоверие и споделена омраза. България пада със страшна сила в тази пропаст и няма кой да я задържи. Който се мъчи да се бори, се бори докато може, после вдига бялото знаме и бяга в чужбина. Както преди 140 години. Днес "Елегия" звучи по-актуално от всякога, но нека си спомним какво последва само няколко години след 1870 г. Революция. Нека почакаме и ние. Току виж дошъл и нашият ред...
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: ген. Вазов в Декември 09, 2010, 09:57:55
Особено готини са политиците. На тях винаги някой друг им е виновен, те знаят как да оправят всичко, но понеже хората са прости, не гласуват за тях.

Само че баце, забрави да споменеш, че и ти си част от тия политици и твоят лидер е част от тези ояли се демагози с дебели протмонета, гледащи отвисоко....
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Франкист в Декември 09, 2010, 10:21:25
Текст от блога на Костадин Костадинов http://kostadin.eu (http://kostadin.eu)

 Днес "Елегия" звучи по-актуално от всякога, но нека си спомним какво последва само няколко години след 1870 г. Революция. Нека почакаме и ние. Току виж дошъл и нашият ред...

Е аде де!  :ricar:

Само че това "току виж" ми звучи много надяващо се...никой не изпуска кокала така лесно.Или както комунягите са казали (една мъдра мисъл) - власт с кръв се взима и с кръв се дава.

Аста сйемпре команданте и брат му
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Губернатора в Декември 09, 2010, 10:44:15
Тея са толкова нагли. Дебелият му шеф окраде де що има, съсипа ВМРО, вече 20 години яде от имотите им. Тоя седнал да ми пише глупости. Обърни се и виж какво направихте вие за 20 години! Ние помним Костадинчо, не сме всички на по 16. Аре у лево.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: omerzen в Декември 09, 2010, 10:52:52
Не че се намесвам в нечии партийни дела. Преди години бях във Варна в Македонския дом на културата. Култура не видях но видях една огромна бинго-зала. Не знам това дали финансираше патриотичната кауза или нечии часни джобове. Не искам да обижам никого и моля никой да не ми се сърди. Говоря истината за това което видях.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Nordwave в Декември 09, 2010, 12:18:40
Особено готини са политиците. На тях винаги някой друг им е виновен, те знаят как да оправят всичко, но понеже хората са прости, не гласуват за тях.

Само че баце, забрави да споменеш, че и ти си част от тия политици и твоят лидер е част от тези ояли се демагози с дебели протмонета, гледащи отвисоко....
Кого визираш, Костадин Костадинов или мен? За мен лидер може да бъде само Васил Левски, Гоце Делчев и т.н.т
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: ген. Вазов в Декември 09, 2010, 12:44:16
Костадинов много ясно, нали той е писал статията...
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Veskou в Декември 10, 2010, 01:32:33
Особено готини са политиците. На тях винаги някой друг им е виновен, те знаят как да оправят всичко, но понеже хората са прости, не гласуват за тях.

Само че баце, забрави да споменеш, че и ти си част от тия политици и твоят лидер е част от тези ояли се демагози с дебели протмонета, гледащи отвисоко....

Глупаво и смешно е на една толкова дълга статия, да отговориш с 15 думи (както правиш обикновено във всички теми). По-добре недей... само си изтощаваш пръстите.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: ген. Вазов в Декември 10, 2010, 10:09:30
Еми толкова. Смешно е как той пише определения, в които все едно е описал много точно Красимир Каракачанов, чийто заместник е.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Франкист в Март 09, 2011, 16:42:08
Варна
09-ти Март - сряда
Регионален Археологически Музей
Зала "Одесос"
Начало 12:00 часа


Филм за циганизацията на България и книга за демографския срив  ще представи заместник-председателят на ВМРО – Българско национално движение Костадин Костадинов.

Книгата се нарича “Третата национална катастрофа” и съдържа детайлно разработени данни за промяната на демографската и етническата картина на населението у нас във всяка една община. Приложени са подробни карти и табличен материал. Ползван е официалният информационен масив на националната статистика и други източници като ООН и Световната банка. Книгата излезе тъкмо в последния ден на тазгодишното преброяване на населението. Може да изтеглите книгата тук.

Филмът е със същото заглавие и е сниман заедно с телевизия „СКАТ”. Съсценарист е Венцислав Тоцев. Филмът представлява телевизионен пътепис в редица общини на страната. В продължение на седмица екипът обикаляше населени места из цяла България, за да документира картината на растяща гетоизация и обезлюдяване. Може да гледате филма тук.

До момента в страната книгата бе представена съвместно с проф. Трендафил Митев, ръководител на катедра “Политология” в УНСС и автор на предговора на изданието. В дискусията взе участие и проф. Петър Славейков от Центъра за демографска политика, който е и декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет.

По думите на автора на книгата и филма Костадин Костадинов всяка година българският народ се стопява с 50 хиляди души, а от 2007 г. насам сред новородените у нас по-малко от половината са българчета. Окончателно загива българското село, напомня Костадинов и пояснява, че огромните контрасти в развитието на територията са недопустими. По думите му скоро ще станем свидетели на свръхконцентрация на население в няколко големи града и изоставане и циганизация на останалите части от страната. Костадинов се позовава на данни на ООН, според които към 2015 г. България ще е държавата с най-старо население на света. В същото време избраният модел на пенсионна реформа е само отлагане на проблема със задъхването на икономиката и социалната ни система, обобщава Костадинов.



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Nordwave в Март 21, 2011, 22:10:06
„20 години след българите” – филм за обезбългаряването на българското Краище

Филмът на журналистката от „Лайв Нюз” „20 години след българите” разказва за демографската катастрофа и обезбългаряването на най-западните краища на България. Филмът е осъществен със съдействието на ВМРО. Преди около 3 седмици зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов и журналистката Мария Маринова обиколиха най-западните краища на България – Трънско и Треклянско. Видео от филма може да се гледа тук. http://www.livenews.bg/reports/s/1575428518 (http://www.livenews.bg/reports/s/1575428518)

ОТКЪСИ ОТ ФИЛМА

Две десетилетия след края на строежа на светлото бъдеще, след като чушкопекът като социално явление стана безработен, след като българо-съветската любов остана в историята, заедно с ТКЗС-то и велосипеда „Балкан", посоката е на запад от София. Направление, произволно избрано.
Изминали са 20 години от изчезването на хората.
Звучи ли ви познато?
И ако за National Geographic е идеен сюжет за филм, у нас този филм се превръща в действителност.
А ако от National Geographic знаеха каква перла има на Балканите, нямаше да харчат излишни пари за декори и анимация.
Да  помълчим за миг, за да почетем паметта на тази част от родината.
Посоката е на Северозапад.

http://vmro.bg (http://vmro.bg)



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Tiesto в Април 02, 2011, 15:24:26
Села-призраци вещаят бъдещето ни

Автор: Евгений Еков

Източник: Нюз.бг

Само на 80 километра от столицата на България - София - все повече села-призраци изпълват Кюстендилска, Треклянска и Трънска общини и вещаят зла прокоба за това, което очаква този район в недалечно бъдеще.

Животът в Краището и Знеполе, както е по-известен този край, е замрял в деградиралата си форма не от днес, а от няколко десетилетия. Последният, довършващ удар за живеещите в него е нанесъл т. нар. демократичен преход.

Всичко това бе видяно от група столични журналисти по време на „рейда" им покрай част от българо-сръбската граница, организиран от зам.-председателя на ВМРО-Българско национално движение Костадин Костадинов.

Авторът на най-новите книга и филм за третата национална катастрофа ни показа по един недвусмислен начин „живите" основания за своето твърдение. Защото само на няколко километра от Кюстендил започва една друга България, много по-различна от тази, която ни показва областният град. България, чието лице е гърчещото се в агонията си Краище - един кипящ от живот до преди години район.

С изключение на няколко села с по стотина жители, днес този район е осеян с обезлюдени, рушащи се от времето и немотията селища, в които бавно гаснат по няколко старци и бабички. В някои от тези села като Брест, например, живее само по един човек, и то през лятото. За няколко месеца през зимата те просто стават ничия земя, или както обичат да ги наричат чиновниците - „урбанизирана територия".

Обиколката ни в района на Краището започва с посещение на село Полетинци, последното в Кюстендилска община. Както ни обяснява Станка Божилова, която три мандата е била кметски наместник в селото, то се състои от 12 махали. Но в него живеят само 15 души, като само 6 от тях са с местна регистрация.

Най-младата жителка на селото с поетично име е една наскоро заселила се 45-годишна софиянка, която по свои съображения пожела да не й се споменава името. Другите жители на Полетинци естествено са пенсионери. И то на „четвърта възраст", както се шегуват самите те. Всъщност, хуморът май е последното, което все още ги крепи насред пустошта, сред която нижат един след друг дните си.

Началото на края на Полетинци е поставено през далечната 1950 г., когато в селото се ражда последното бебе - циганче! А е било време, когато преди 50-60 години Полетинци е наброявало 600 души, чийто поминък е бил свързан с отглеждането на картофи, круши, кайсии и други плодове. Днес 75-80-годишните обитатели на селото с мъка си спомнят за това време, както и за 80-те лева, които при социализма са им добавяли към заплатите и пенсиите, защото живеят в граничен район.

Впрочем, темата за „преференциите" - минали и очаквани - неизбежно присъстваше в разговорите ни с хората по време на всяка една наша среща. Така бе и в общинския център Трекляно, където бяхме посрещнати от секретарката на общината Василка Кирилова.

Времето, казва тя, бързо ни помогна да се замислим за обезлюдяването на общината ни. По официални данни населението на Трекляно гравитира през лятото около 1 000 души, а сега е около 600 човека. Но така, както върви според нея много преди 2025 г. общината няма да съществува поради обезлюдяване. Затова демографският фактор е решаващ за развитието й.

Причините за очертаващия се колапс на най-малката община в България са възрастовият състав на населението, липсата на условия за живот и отдалечеността на хората от централните селища Злогош, Трекляно и Средорек.

Тук хората се препитават предимно с отглеждане на животни и зеленчукопроизводство, като картофи се отглеждат главно за лични нужди. При тази неразвита икономика обаче и при непрекъснато увеличаващата се безработица е абсолютно невъзможно да се задържи населението. Въпреки че в продължение на 30-40 години са разработвани какви ли не програми. Те не решават въпросите с обезлюдяването!

От година на година броят на децата, които ходят на училище намалява. Сега в слетите паралелки на Треклянското школо се учат от 1-ви до 8-и клас едва 32 ученика, като повече от половината от тях ги карат с автобус от... Кюстендил. Само и само да има училище! Секретарката на общината обаче не крие скептицизма си за бъдещето на този „спасителен" подход и най-вероятно от новата учебна година училището в Трекляно, както много други в района, ще затвори врати.

В същото време опитите, които се правят за обновяване на инфраструктурата, не връщат хората, защото те искат нормални цени, задоволяване със стоки от първа необходимост, работа и, разбира се, спокойствие. А всяка година местни и чужди „посетители" разбиват къщите в селата и съвсем естествено създават страх и несигурност!

Заради всичко това, въпреки че държавата помага понякога в някои начинания, общината е безсилна да се грижи за населението и да решава проблемите му.

Писнало ми е до обяд да возя ковчези, а следобед мъртъвци за една минимална заплата, сподели тегобата си и шофьорът в общината. В какви условия изпълнява тежката си мисия отчасти разбрахме и ние, когато потеглихме от Трекляно към Трън. Пътят или поне това, което трябва да се нарича път, бе като изваден от филм на Хичкок.

Много бързо жалките останки от асфалт бяха заменени с бледи спомени от макадан и после никой вече не знаеше какво има под гумите на буса. На всичкото отгоре в началото на пътя от двете страни на „платното" се бе образувал тунел от клони, под които немската машина много трудно се промъкваше. Добре, че някой предвидливо бе минал предишния ден да поокастри клонака, за да не се изтрепят „гостите" от София.

Втората половина от 39-километровото трасе се виеше покрай малка река около която на всеки 5-6 километра се виждаха отдавна запустели къщи и училища. Тук там зееха разбити и прозорците на безвъзвратно спрели да работят пощи. Мярнаха се и няколко човека, но леки коли и камиони до Трън така и не срещнахме.

Изглежда, за да обозначат този забравен „и от Бога, и от царя" край и трите мобилни оператори са го изключили от покритието си.

Може би поради това Трън, в който се озовахме след час и половина, ни се видя като „мегаполис". Тази ни илюзия обаче много бързо бе убита от един местен шегаджия, който докато чакахме кмета да дойде, не само й се надсмя, но сподели и своето „виждане" по въпроса - Трън не е „мега", а „мангалополис"!

И наистина мургавото ромско присъствие се набива на очи от първия миг, в който влезеш в града. Циганските ни събратя в Трън са толкова много, че чак усилено започваш да търсиш с очи някой по-светъл свой сънародник.

Впрочем ромите в Трън са една от гордостите на градоначалника Станислав Николов. „Нашите роми не крадат!", категоричен бе той пред журналистите. Да, ама са толкова досадни в просията си, че чак са в състояние да те извадят от нерви. При това са си разпределили наистина лустросания с европари център на Трън на сектори и не дават и пиле да прехвърчи над „тяхна територия".

Въобще циганите в Трън се държат не само като настоящи, но и като бъдещи господари на положението в наброяващата по данни от последното преброяване 4 400 души гранична община. И няма как да е другояче! През миналата година в цялата община са родени само 5-6 деца, само едното от които българче, а останалите ромчета. За сравнение, през 1938 г. населението на община Трън е било 38 000 души!

Причината за тази демографска катастрофа кметът Николов вижда в унищожаването на поминъка на населението, започнато със закриването на ТКЗС-тата от правителството на Филип Димитров. По думите му, в рамките на една година всичко се е опустошило, а земите са били разцепени, защото имат много наследници.

Резултатът е, че хората са се изтеглили към намиращата се на 77 километра столица. В това число и тези, които при социализма са дошли от други краища на страната да живеят тук, защото са получавали по 5 000 лева и безплатно жилище.

Ако има обаче преференции за развитието на земеделието и туризма хората ще се върнат, убеден е кметът, който сам е едър земеделски производител.

Засега обаче кметската прогноза се сбъдва само наполовина. Селата в общината наистина се увеличават три пъти, но само през лятото. През зимата те се обезлюдяват, а две от тях - Къшле и Шипковица - предстои да бъдат заличени от картата на България.

Затова Николов бе категоричен, че ако държавата не се намеси, след 10 години от 51 села в община Трън ще останат само 5-6. Другите ще са вилни зони. Но въпреки че е от ГЕРБ той не скри разочарованието си, че премиерът Бойко Борисов му е обърнал гръб и е тръгнал, по думите му, да „спасява" Северозападна България.

С типичния си за Знеполието черен шопски хумор кметът обаче все пак прояви градивен оптимизъм: „По-лошо е, че не знам нас къде ни броят!"

Дано скоро да намери отговор на въпроса си...

2 април 2011
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Франкист в Април 02, 2011, 16:49:59

 Но въпреки че е от ГЕРБ той не скри разочарованието си, че премиерът Бойко Борисов му е обърнал гръб и е тръгнал, по думите му, да „спасява" Северозападна България.


Как точно ще я спаси,аз точно не зная!
Ще спаси милионите си,а северозападна България - кучета я яли...както и Родопите,както и всичко останало!Да живей!
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Veskou в Април 03, 2011, 13:54:07
Филм на Костадин Костадинов
www.vmro.bg (http://www.vmro.bg) | www.skat.bg (http://www.skat.bg)
Третата национална катастрофа (http://vbox7.com/play:cfc6d6a4)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Иван Д. в Април 19, 2011, 13:36:21
Миналата седмица гледах Панорама по БНТ. Бойко Василев попита драгалевския мангал Иван Костов за демографските проблеми, които изпъкнаха особено след като излязоха резултатите от преброяването. И какво мислите, че отговори драгалевският мангал Иван Костов???

Това изобщо не е причина за безпокойство. Ирландия и Шотландия знаете ли какви демографски кризи са преживявали, емигрантски. Емигрирали са по 30% от населението им и пак са оцелели. И България ще оцелее. Сега е важно друго...

И почна да си развява седерастките лакърдии. Направо ми призля.  :@ :@ :@
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Nordwave в Май 29, 2011, 13:19:03
Краището и Знеполе - умиращата Западна България

(http://kostadin.eu/wp-content/uploads/2011/05/Kust_Trek_Trun_resized.jpg)

 Чували ли сте за Краището? Странно име за област, намираща се в центъра на Балканския полуостров, но по силата на различни международни договори днес намираща се в западния край на българската държава, а една малка част от него (Босилеградско) - в източния край на сръбската държава. Още по-странно е, че този красив български край се намира буквално пред портите на българската столица, дал е много жители на София, а за него почти не се говори. А то през последните години какво ли и да се говори - там всичко е оставено на доизживяване и последните му жители отброяват последните си дни. Ако беше само там така, как да е, обаче процесите са еднакви в цялата страна, а никой не им обръща внимание. Затова реших да направим една екскурзия на журналисти от София до Краището и Знеполе (Трънско), да видят сами каква е ситуацията и да я направят достояние на колкото се може повече хора. Особено по големите градове.

Тръгнахме от София по пътя за Кюстендил. Община Кюстендил е една от големите в България - и като територия, и като население. Обаче само на пръв поглед. От 72 населени места в 42 населението е под 100 души, а от другите 32 едва в 4 има училища или детски градини. С други думи животът в 68 населени места е на приключване. Едно от най-малките е Полетинци, разположено в няколко махали по високите части на Земенската планина. За сравнение - най-високия връх на планината е 1293 м., а селото е на 1090 м. надморска височина. Някога в това чудно красиво и живописно село са живели близо 1000 човека, имало е училище, читалище, кооперация, лекар, поща и дори банков клон на ДСК. Впрочем това някога не е било преди кой знае колко време, а преди около 60 години. Днес в селото има 7 постоянни жители, още толкова временно живеещи през лятото и... нищо друго. В махалите я има, я няма и един жител. Два пъти в седмицата (вторник и петък) от полето се качва кола, която им носи хляб и мляко. Последното дете в селото е родено през 1950 г. Хората, разбира се, не са измрели - просто масово са се изселили към Кюстендил и София. След тях са останали само къщите им. Журналистите за първи път бяха в подобно село и когато слязоха от микробуса се почна яко цъкане с език. Снимаха некролозите на автобусната спирка, окъсаните знамена пред кметството и почнаха да питат най-старата баба в селото дали знае как се казва президента. Жената не се впечатли много, но видимо се радваше да види толкова много хора в селото. Само преди 10 години в селото е имало 60 човека...

Понеже гонихме график със срещи с кметовете на Трекляно и Трън ни се наложи да тръгнем бързо от Полетинци. По пътя до Трекляно минахме покрай 3 партизански паметника, които след това спряхме да броим. Нямаше смисъл, те изскачаха зад всеки завой и очевидно бяха десетки. Този край е дал на България стотици партизани и ятаци, които след това са взели участие в управлението на страната и именно по тази причина не мога да си обясня, как по дяволите е станало така, че тези хора вместо да използват това и да превърнат родния си край в райска градина на практика са се превърнали в негови гробокопачи. След себе си не са оставили нищо друго, освен паметници на всеки километър, че и по на често даже. На един кръстопът имаше витошка морена с плоча, поставена върху нея, като на плочата беше издялан следния надпис: "Тук, на това място, имаше круша, чиято хралупа беше използвана за укриване на оръжие за подготвяното ново въстание през 1925 г." Сигурен съм, че друг подобен паметник в България няма, както съм сигурен, че вече няма и кой да го види, защото кръстопътя беше между две села, чието население отдавна вече липсва...

Трекляно не остави много място за първи впечатления, защото докато влезем в него и вече бяхме на центъра му. Селото, център на най-малката община в България, едва надхвърля 200 души. Което от своя страна представлява половината от цялото население на общината. В цялата община има само едно училище, и то основно. При това от учащите се в него 37 деца едва 17 са местни. Другите са циганчета от Кюстендил, изключени от всички възможни училища и пратени тук хем да завършат, хем да закрепят положението на местното школо. Бъдещето на училището обаче хич не е розово. В общината през последните две години няма родено нито едно дете, а за предходните няколко те са средно по едно-две на година. Общото впечатление за запуснатост се подсилваше от гледката на недостроения блок на централния площад. Трекляно май е е единствената община в страната, която няма съмнителната чест да се радва на социалистическата архитектурна гордост. Тъкмо тръгнали да го строят и комунизма взел, че паднал, както ни обясниха от общината. Блока беше и предмет на разговор, когато стана дума за инвестиции в района. Какви инвестиции, то няма кой да работи, само пенсионери останаха, но виж, ако може някой да дойде да ни дострои блока, каза една от служителките в общината. Не стана ясно кой ще живее в него обаче. Това стана и повод за лека кавга между нея и шофьора на общината, който я нахока, че единствената стока, която внасят в общината, са ковчези, а тя сънува блокове. Най-много ново гробище да ни построят, заключи философски той, и започна да ни разпитва кой откъде е. Когато разбра, че съм от Варна, с възможно най-голямата гордост (спрямо себе си) и презрение (спрямо мен) каза: "Па ти не знаеш да зборуваш бугарски". Репликата му събуди очакван смях, но и ми напомни за прочутото краищенско твърдоглавие, инат и гордост. Малко известен факт е, че след Освобождението на България от турско робство правителството взема мерки за заселване на българи сред компактното мюсюлманско население на Лудогорието. По това време (1880 г.) Краището и Знеполе (Трънско) са най-гъсто населените области в държавата, и същевременно, заради свръхпопулацията и липсата на достатъчно обработваема земя, едни от най-бедните. Поради това когато на местните българи е предложена земя за заселване, както и къщи на изселили се в Турция мохамедани, и всичкото това безплатно, цели села се натоварват на волските каруци и се отправят на изток. На някои места те са заселени хомогенно, на други - пръснати сред местните мюсюлмани, но и в двата случая бързо възраждат българщината в този почти удавен от турцизацията и ислямизацията български край. Благодарение на феноменално високата си раждаемост само в рамките на две-три поколения те успяват да "побългарят" отново Лудогорието, като българите там от 10% през 1881 г. достигат 59% през 1944 г. При това Краището далеч не е обезлюдено, както може да се предполага, защото останалите там жители бързо компенсират липсата на изселилите  се свои съселяни. Но равносметката 130 г. по-късно е ужасна. Краището и Знеполе от най-гъсто населените области на държавата се превръщат в най-рядко населените, а потомците на краищенците в Лудогорието се изселват по големите градове, с което баланса отново е нарушен в полза на все по-отчетливо доминиращите мюсюлмани (тюркоезични и цигани). 45 години комунизъм си казват своето...

Когато стана време да потеглим за Трън шофьорът на общината направи всичко необходимо, за да ни разубеди от намерението ни да минем по пътя от Трекляно до съседния общински център. Каза, че пътят е ужасен и ще закъсаме, обаче аз го бях минавал вече, а и журналистите очевидно бяха обзети от авантюристичен дух, та в крайна сметка продължихме по план. Пътят всъщност не се различаваше от всички други подобни в България. Дупка до дупка, отдавна изчезнала маркировка и очевидно губеше битката с природата, която го превземаше и от двете му страни с всевъзможни растения, храсти и дървета. Но по едно нещо все пак се отличаваше. На не повече от 5 км след Трекляно пътят стана черен. Не от макадам, чакъл или нещо подобно, а от най-обикновена жълтеникава краищенска пръст. Тук отново се сетих нещо друго. Този път, свързващ Трекляно с Трън, всъщност вървеше по трасето на античния Знеполски друм, свързвал преди 2000 години Сердика (София) с Пауталия (Кюстендил). За съжаление днешното му състояние беше далеч от каквито и да е стандарти дори и от времето на Римската империя, а и ясно беше, че по онова време е бил доста по-използван. Каква ирония отново. Най-големият писател на Краището, Крум Григоров, родом от треклянското с. Габрешевци пише: "По нашия край човек няма как да се изгуби. На всеки 500 м. или кукурига петел, или се чува хорска глъчка." Днес обаче Краището и Знеполе бързо и неумолимо се превръщат в най-големия резерват в България. Резерват за животни, без хора...

Пътят мина през с. Косово и покрай с. Метохия. Тези две села са образувани от бежанци от Косово и Метохия през смутния за Турция 18 в., когато заради анархията в империята и албанския натиск много местни българи се изселват на изток, към долините на Вардар и Морава, та и в планините още по на изток. Да, местни косовски българи, от сърцето на Косово поле, което е населено плътно с българско население точно до тези размирни години. Днес последните десетина жители на тези две села са единствените, които още пазят архаичния, но автентичен български косовски говор. Бягството на предците им преди 3 века ги е спасило от албанизация и сърбизация, и днес те представляват едно от двете последни живи доказателства, и то извън Косово, за българското минало на областта. Другото е наличието на гораните (косовски българи мохамедани) в най-южните части на днешното албанско Косово. Но това е друга тема.

 Впрочем по темата за говора има какво да се каже и за трънския говор. Той е единствения от всички т. нар. преходни говори между българския и сръбския език, който е останал в границите на българската държава. Както косово-метохийския говор свидетелства за българското минало на цяло Косово, така трънския говор е последното живо доказателство за българския произход на населението по долината на Българска Морава (дн. Южна Морава), а именно в Нишко, Пиротско, Лесковачко, Вранско и Прокупленско. Само той се е спасил от посърбяване, докато другите, макар и до днес да пазят характерни само за българския език особености (заради което нерядко човек може да чуе от местните сърби, че "причат пола бугарски, пола српски") вече се възприемат като диалекти на сръбския език. За съжаление и трънския говор е заплашен от изчезване. Едва 4000 души живеят днес на територията на община Трън, която е третата по големина в страната и също така третата по гъстота на населението, само че отдолу нагоре в класацията. За сравнение - през 1939 г. тук живеят 41 000 души, пръснати в над 100 села и махали. Днес половината от селата и махалите са обезлюдени и заличени от картата на България, а в останалата половина доизживяват последните си дни последните знеполски шопи. Средно по 20 души живеят в 51 села на трънската община, като най-голямото от тях, Туроковци, достига едва 124 жители. За да е пълен апокалиписиса, Трън е подложен на тоталана циганизация. Циганите се набиват на очи веднага щом се влезе в града и се появяват отвсякъде. Макар и 10% от общия брой според преброяването от 2001 г., те са над 50% от новородените в общината. Впрочем терминът не е точен. Новородени има само в града, по селата от десетилетия няма случай на раждане.

Знеполе е било известно с две неща - трънските дюлгери и бусинската керамика. Първите построяват със свои средства строително училище, по-късно техникум, в града, като целта им е била да подготвя вече не прости строители, а направо инженерни кадри. Преди няколко години обаче училището е затворено заради липса на деца и за него вече се говори само в минало време. Както и за трънските майстори. Що се отнася до бусинската керамика, тя е една от трите национални български грънчарски школи, наред с троянската и берковската. До 1944 г. в с. Бусинци е имало над 300 майстори, специално училище за грънчари и население от повече от 1200 души, създавали продукция не само за Трънско, но и за цяла западна България. Днес в селото има 1 майстор, който живее в София и работи само събота и неделя в Бусинци, училището е отдавна закрито, а жителите са 28 човека. Все пак бусинската керамика е оцеляла, а последният майстор все още продължава да прави уникалните гледжосани бусински съдове, които са в най-пряка връзка с културните традиции на средновековна България.

Прави, прави, ама е един. В този край човек бързо научава, че най-често употребяваните думи са "последен" и "закрит". Последния човек в последното село, закрито училище, закрит завод, последния майстор. Кметът на Трън всячески се опитва да закрепи положението, обаче работата в този край отива на закриване. Което явно ще бъде последно. Е, журналистите в крайна сметка бяха изненадани от това което видяха, написаха материали по темата, някои даже се и впечатлиха, обаче всяко чудо за три дни. След два дни избухна поредният миризлив роден политически скандал и темата за Краището и Знеполе отшумя. Както впрочем бавно и тихо, но за сметка на това неотклонно, отшумява и българският народ, а заедно с него и българската държава. Защото това, което става буквално в предградията на столицата не се случва само там, и защото въпреки, че се вижда вече от всеки, на никой не му пука за последиците. А който не вярва, нека да иде и да види с очите си какво се случва с България, там, на Краището на света.

http://kostadin.eu/?p=455 (http://kostadin.eu/?p=455)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Nordwave в Юни 05, 2011, 20:42:45
Изданието на Фондация „ВМРО” „Южнобългарските говори в Ксантийско и Гюмюрджинско” беше представено от своя автор доц. Георги Митринов и зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов. Книгата разказва за автентичния говор на българите, живеещи в днешна Северна Гърция (Беломорска Тракия).  Зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов акцентира, че Фондация "ВМРО" винаги е подкрепяла сериозните исторически трудове като този и припомни ангажимента на фондацията в издаването на книги на историческа тематика.

Доц. Пламен Павлов – председател на Агенцията за българите в чужбина от 1998-2002 г. –  сподели, че изданието е повод да говорим за тази част от българската нация, която е с български корени, но живее на друга територия.  Той допълни, че изданието е отговор от страна на български учен на съществуващи гръцки провокации, които се опитват да определят помашкото население с български корени в Северна Гърция като съвсем отделна група. Едно от хубавите неща, които съдържа книгата, е речник, съхранил автентични думи, използвани в Смолянския край и употребявани и днес от населението в Северна Гърция.

Ефим Ушев – главен редактор на „Златоградски вестник” – сподели впечатления от своите изследвания и от това какво означава да издаваш вестник на български език на границата, който се чете отвъд нея. Присъстващите го определиха като добър краевед, а Ушев заяви, че е на път да издаде сборник с народни песни от Ксантийско и Гюмюрджинско.

Представянето на книгата провокира сред присъстващите поредната дискусия за това интересува ли се българската държава от хората с български корени, които по една или друга историческа причина са останали да живеят извън нашите граници? Има ли страната ни национална доктрина по въпроса, която да следва неотстъпно през годините? И как би могло да се противодейства на опитите населението с български корени да бъде претопено чрез политика на гърцизация и турцизация. Констатациите, направени от присъстващите на представянето на изданието, бяха тревожни – българската държава в лицето на управляващите през последните години изобщо не се интересува от българите, които живеят в съседните ни страни.

http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=2679:2011-06-03-12-01-53&catid=1:latestnews (http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=2679:2011-06-03-12-01-53&catid=1:latestnews)
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: nepoznatiqt в Януари 11, 2012, 12:48:02
Имате ли някаква представа от къде мога да закупя тази книга? Никъде не я намерих да се продава в интернет, дори и в най-големите интернет книжарници. Единствено и само знам каква е корицата от тук http://mitrinov.blogspot.com/ . Зададох същия въпрос и там - но няма отговор. 
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Франкист в Януари 11, 2012, 14:40:00
пробвай да се свържеш с някой от клоновете на ВМРО в страната - няма начин да я нямат. Ако си от София - в централата на ВМРО или на ул.Георг Вашингтон в частта и между ул.пиротска и бул. т.александров има една книжарница само с  патриотични произведения,има и издания на  ВМРО - мисля че съм я виждал там.

п.п. за К.Костадинов съм чувал че е масон.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Ратникъ в Януари 11, 2012, 14:50:04
Нищо чудно да е масон !!! В ръководството им в Пловдив има Евреи ционисти - отявлени, дори си честитят Ханука по фейсбук със еврейски свещници !!! Управлявах Пловдив в коалиция с ДПС и БСП, а после да ходя с тях на шествие - ай сиктир !!!
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Петкан в Октомври 19, 2016, 20:10:49
Цитат
Министерският съвет одобри административно-териториална промяна в община Златоград, с която се закриват селата Мързян и Фабрика. Предложението е на кмета на общината след решение на Общинския съвет в Златоград.

Двете населени места не отговарят на предвидените в Закона за административно-териториално устройство на Република България изисквания за наличие на постоянно население.

Село Мързян няма самостоятелно землище, а землището на с. Фабрика ще бъде присъединено към това на съседното с. Цацаровци.
https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1615728
...
Цитат
Правителството се запозна с годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2015 г.

Документът съдържа обективни данни за параметрите и тенденциите в динамиката на основните индикатори, характеризиращи състоянието на общественото здраве през 2015 г. Направен е анализ на рисковите фактори за здравето, включително социално-икономически, околна и трудова среда, както и факторите, свързани с индивидуалния начин на живот, с начина на хранене, двигателна активност и вредни навици като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотици и др.
Тези фактори имат най-голяма обвързаност със заболяванията, водещи до най-високи нива на смъртност и трайна неработоспособност. В доклада се подчертава, че здравето зависи от редица биомедицински, психологически, социални, икономически и екологични фактори и здравната система е само един от факторите, влияещи върху здравето.

Докладът отчита трайна тенденция за намаляване броя на населението и неговото застаряване, но също така отчита и някои положителни тенденции по отношение на показателите за смъртността в по-младите възрастови категории, в т.ч. преждевременна, детска и майчина смъртност, които са най-чувствителни по отношение на влиянието за здравната система върху демографското състояние на населението...
https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1615782
...
Спокойно!
Майката на нацията по заповед от вожда Тиквун ще народи деца.
Титла: Re: Костадин Костадинов
Публикувано от: Hatshepsut в Март 23, 2018, 08:58:46
Как английските историци виждат българската история

(http://kostadin.eu/wp-content/uploads/2018/03/20180228_210231-768x576.jpg)
Вижте внимателно тази карта. Погледнете какво пише на мястото, където през VII в. и VIII в. би трябвало да се намира България. Точно така, няма я, а на нейно място стои Аварското ханство

„Специалисти и любители на историята ще останат доволни от най-новото заглавие на издателство „Рива” – „Големите арабски завоевания”. Трудът е на Хю Кенеди – възпитаник на университета в Кеймбридж и професор от Лондонския университет за ориенталски и африкански изследвания.“ Така пише в кратката реклама на една от най-новите исторически книги, излязла на българския пазар. Книгата действително е интересна и е написана от сериозен специалист по история на исляма, Близкия изток, Византия, Испания и Ранното средновековие като цяло, който отразява възгледите и постиженията на цяла една историографска школа – британската. Точно заради това е показателно как тази школа напълно е заличила българската история от световната.

В историята на ранния ислям и неговия сблъсък с Европа през VII – VIII в. има две изключително важни битки – при Константинопол през 718 г. и при Поатие през 732 г. В тези две сражения силите на Арабския халифат са разбити и европейската цивилизация и християнството като цяло са спасени. Заслугата за това е на двама владетели и държави – хан Тервел от България и Карл Мартел от Франкското кралство. От двете битки първата е особено тежка – тук арабите атакуват Европа с главните си сили, армията им надхвърля 130 000 души. През лятото на 718 г. мюсюлманите провеждат решително сражение с българите, но претърпяват поражение. Според летописеца Теофан в конфликта загиват 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви. Константинопол, най-големият град в Европа и света по това време и столица на Византия, е спасен, а името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят. В другата битка арабската армия е около 30 000 души и въпреки успеха на франките са нужни още 30 години, за да могат да изтласкат напълно ислямските армии от Галия, като за сметка на това арабите остават на Пиренейския п-ов още 750 години.

Разликата в двете сражения и последиците от тях са огромни. В първия случай арабите са разбити с огромни жертви за тях и са изхвърлени напълно от Източна Европа. Във втория случай въпреки поражението основните арабски сили се запазват непокътнати, а част от Западна Европа остава в плен на исляма за цели осем века. Нещо повече – в продължения на столетия на територията на днешна Испания съществува могъща мюсюлманска държава, Кордовския халифат. Само че в книгата на Кенеди първата битка липсва напълно. Тя просто е изтрита от историята, няма я, както ги няма и българите начело с техния владетел Тервел, както я няма дори и България, заменена на картата на Европа с Аварското ханство.

(http://kostadin.eu/wp-content/uploads/2018/03/Inked20180228_210148_LI-768x1024.jpg)

Същевременно втората битка е описана детайлно на цели две страници, като хвалебствията за Карл Мартел са почти толкова, колкото и за неговия съперник Абд ал Рахман.

Възмутително? Напротив, типично и нищо ново за английската историография. Нека погледнем какво пише за нас най-великия английски историк Едуард Гибън, автор на една от най-добрите исторически книги, писана някога – „Залез и упадък на Римската империя“. Той живее и твори през XVIII в., като книгата му излиза в четири тома в периода 1776 – 1789 г. (на български излиза през 2003 г.). Тъй като в нея се разглежда и историята на Византия, Гибън обръща внимание и на всички съседни народи и държави на наследничката на римската империя. На нас българите той отделя три страници в т. III (от 457 до 460) и по няколко реда на няколко места в т. IV, на които ще се спра по-долу.

Описанието на българската история започва със следното изречение – „Славата на българите е ограничена в една тясна рамка и на времето, и на мястото“ (стр. 458, т. III). Веднага след това английският историк обяснява как няма нещо особено, с което да бъдат запомнени българите, но в „неясния списък на техните подвизи“ присъства „съмнителната чест“ да бъдат едни от малкото, които могат да се похвалят с убийството на римски цезар – византийския император Никифор Геник (стр. 459, т. III). Описвайки похода на Никифор в България, Гибън разказва как той завзел „царския двор на българите, който вероятно не е нищо повече от една дървена сграда и село“ (стр. 459, т. III). След това има малко думи за Симеон, който е наречен „облагороден“ от византийското влияние, и накрая идва края на българското царство с победата на Василий II Българоубиец. Цар Самуил обаче не е споменат въобще.

Историята на Второто българско царство започва с бунта на българите, над които за съжаление византийците така и не успяват да наложат „хомотът на закона и добрите маниери над тези диви племена“ (стр. 109, т. IV). Самото начало на бунта е описано така – „обсебените от демони самозвани обявяват на тълпата, че славният ѝ покровител св. Димитър завинаги е изоставил каузата на гърците“ (стр. 109, т. IV). По-нататък цар Калоян е наречен „коварен варварин“ (стр. 109, т. IV) и „дивак“ (стр. 152, т. IV).

След това българите се споменават само в общия контекст на другите балкански народи, паднали под турското нашествие. Ако търсите най-великия владетел на Второто българско царство, цар Иван Асен II, няма да го намерите. Липсва и най-великата му победа – битката при Клокотница. В заключение Гибън пояснява, че когато турците дошли на Балканите, българите и другите балкански народи нямало какво да им предложат, защото земите им били бедни и варварски и освен роби, друго не изнасяли.

Сега ако сте прекалено възмутени се замислете, че все пак през XVIII в., когато ние все още сме под турско робство и нямаме своя държава, английските историци ни споменават, макар и обидно, подигравателно и унизително. През XXI в. обаче, когато уж имаме своя държава, те вече са ни изтрили напълно от лицето на световната история. Не за първи път пиша за този проблем, това е много тревожна и плашеща тенденция, за която никой не говори. На фона на това българският интернет е буквално залян от фалшиви „изследвания“, фалшифициращи българската история, произхода на българите и нашият принос към човешката цивилизация. Въпросът, който следва да си зададем в този случай е – колко още ще издържим, притискани от наши и чужди фалшификатори, преди да изчезнем и физически от картата на света?

http://kostadin.eu/2018/03/22/ (http://kostadin.eu/2018/03/22/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3/)