Автор Тема: Костадин Костадинов  (Прочетена 20562 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Франкист

  • банкетен революционер
  • Premium user
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2,406
  • Карма: +383/-52
  • Пол: Мъж
Re: Костадин Костадинов
« Отговор #40 -: Март 09, 2011, 16:42:08 »
Варна
09-ти Март - сряда
Регионален Археологически Музей
Зала "Одесос"
Начало 12:00 часа


Филм за циганизацията на България и книга за демографския срив  ще представи заместник-председателят на ВМРО – Българско национално движение Костадин Костадинов.

Книгата се нарича “Третата национална катастрофа” и съдържа детайлно разработени данни за промяната на демографската и етническата картина на населението у нас във всяка една община. Приложени са подробни карти и табличен материал. Ползван е официалният информационен масив на националната статистика и други източници като ООН и Световната банка. Книгата излезе тъкмо в последния ден на тазгодишното преброяване на населението. Може да изтеглите книгата тук.

Филмът е със същото заглавие и е сниман заедно с телевизия „СКАТ”. Съсценарист е Венцислав Тоцев. Филмът представлява телевизионен пътепис в редица общини на страната. В продължение на седмица екипът обикаляше населени места из цяла България, за да документира картината на растяща гетоизация и обезлюдяване. Може да гледате филма тук.

До момента в страната книгата бе представена съвместно с проф. Трендафил Митев, ръководител на катедра “Политология” в УНСС и автор на предговора на изданието. В дискусията взе участие и проф. Петър Славейков от Центъра за демографска политика, който е и декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет.

По думите на автора на книгата и филма Костадин Костадинов всяка година българският народ се стопява с 50 хиляди души, а от 2007 г. насам сред новородените у нас по-малко от половината са българчета. Окончателно загива българското село, напомня Костадинов и пояснява, че огромните контрасти в развитието на територията са недопустими. По думите му скоро ще станем свидетели на свръхконцентрация на население в няколко големи града и изоставане и циганизация на останалите части от страната. Костадинов се позовава на данни на ООН, според които към 2015 г. България ще е държавата с най-старо население на света. В същото време избраният модел на пенсионна реформа е само отлагане на проблема със задъхването на икономиката и социалната ни система, обобщава Костадинов.



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Октомври 19, 2016, 20:29:00 от Hatshepsut »

Неактивен Nordwave

  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4,389
  • Карма: +1344/-0
  • Пол: Мъж
  • R.I.P. 2017
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Костадин Костадинов
« Отговор #41 -: Март 21, 2011, 22:10:06 »
„20 години след българите” – филм за обезбългаряването на българското Краище

Филмът на журналистката от „Лайв Нюз” „20 години след българите” разказва за демографската катастрофа и обезбългаряването на най-западните краища на България. Филмът е осъществен със съдействието на ВМРО. Преди около 3 седмици зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов и журналистката Мария Маринова обиколиха най-западните краища на България – Трънско и Треклянско. Видео от филма може да се гледа тук. http://www.livenews.bg/reports/s/1575428518

ОТКЪСИ ОТ ФИЛМА

Две десетилетия след края на строежа на светлото бъдеще, след като чушкопекът като социално явление стана безработен, след като българо-съветската любов остана в историята, заедно с ТКЗС-то и велосипеда „Балкан", посоката е на запад от София. Направление, произволно избрано.
Изминали са 20 години от изчезването на хората.
Звучи ли ви познато?
И ако за National Geographic е идеен сюжет за филм, у нас този филм се превръща в действителност.
А ако от National Geographic знаеха каква перла има на Балканите, нямаше да харчат излишни пари за декори и анимация.
Да  помълчим за миг, за да почетем паметта на тази част от родината.
Посоката е на Северозапад.

http://vmro.bg



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Октомври 19, 2016, 20:27:30 от Hatshepsut »

Неактивен Tiesto

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1,306
  • Карма: +134/-77
  • Пол: Мъж
Re: Костадин Костадинов
« Отговор #42 -: Април 02, 2011, 15:24:26 »
Села-призраци вещаят бъдещето ни

Автор: Евгений Еков

Източник: Нюз.бг

Само на 80 километра от столицата на България - София - все повече села-призраци изпълват Кюстендилска, Треклянска и Трънска общини и вещаят зла прокоба за това, което очаква този район в недалечно бъдеще.

Животът в Краището и Знеполе, както е по-известен този край, е замрял в деградиралата си форма не от днес, а от няколко десетилетия. Последният, довършващ удар за живеещите в него е нанесъл т. нар. демократичен преход.

Всичко това бе видяно от група столични журналисти по време на „рейда" им покрай част от българо-сръбската граница, организиран от зам.-председателя на ВМРО-Българско национално движение Костадин Костадинов.

Авторът на най-новите книга и филм за третата национална катастрофа ни показа по един недвусмислен начин „живите" основания за своето твърдение. Защото само на няколко километра от Кюстендил започва една друга България, много по-различна от тази, която ни показва областният град. България, чието лице е гърчещото се в агонията си Краище - един кипящ от живот до преди години район.

С изключение на няколко села с по стотина жители, днес този район е осеян с обезлюдени, рушащи се от времето и немотията селища, в които бавно гаснат по няколко старци и бабички. В някои от тези села като Брест, например, живее само по един човек, и то през лятото. За няколко месеца през зимата те просто стават ничия земя, или както обичат да ги наричат чиновниците - „урбанизирана територия".

Обиколката ни в района на Краището започва с посещение на село Полетинци, последното в Кюстендилска община. Както ни обяснява Станка Божилова, която три мандата е била кметски наместник в селото, то се състои от 12 махали. Но в него живеят само 15 души, като само 6 от тях са с местна регистрация.

Най-младата жителка на селото с поетично име е една наскоро заселила се 45-годишна софиянка, която по свои съображения пожела да не й се споменава името. Другите жители на Полетинци естествено са пенсионери. И то на „четвърта възраст", както се шегуват самите те. Всъщност, хуморът май е последното, което все още ги крепи насред пустошта, сред която нижат един след друг дните си.

Началото на края на Полетинци е поставено през далечната 1950 г., когато в селото се ражда последното бебе - циганче! А е било време, когато преди 50-60 години Полетинци е наброявало 600 души, чийто поминък е бил свързан с отглеждането на картофи, круши, кайсии и други плодове. Днес 75-80-годишните обитатели на селото с мъка си спомнят за това време, както и за 80-те лева, които при социализма са им добавяли към заплатите и пенсиите, защото живеят в граничен район.

Впрочем, темата за „преференциите" - минали и очаквани - неизбежно присъстваше в разговорите ни с хората по време на всяка една наша среща. Така бе и в общинския център Трекляно, където бяхме посрещнати от секретарката на общината Василка Кирилова.

Времето, казва тя, бързо ни помогна да се замислим за обезлюдяването на общината ни. По официални данни населението на Трекляно гравитира през лятото около 1 000 души, а сега е около 600 човека. Но така, както върви според нея много преди 2025 г. общината няма да съществува поради обезлюдяване. Затова демографският фактор е решаващ за развитието й.

Причините за очертаващия се колапс на най-малката община в България са възрастовият състав на населението, липсата на условия за живот и отдалечеността на хората от централните селища Злогош, Трекляно и Средорек.

Тук хората се препитават предимно с отглеждане на животни и зеленчукопроизводство, като картофи се отглеждат главно за лични нужди. При тази неразвита икономика обаче и при непрекъснато увеличаващата се безработица е абсолютно невъзможно да се задържи населението. Въпреки че в продължение на 30-40 години са разработвани какви ли не програми. Те не решават въпросите с обезлюдяването!

От година на година броят на децата, които ходят на училище намалява. Сега в слетите паралелки на Треклянското школо се учат от 1-ви до 8-и клас едва 32 ученика, като повече от половината от тях ги карат с автобус от... Кюстендил. Само и само да има училище! Секретарката на общината обаче не крие скептицизма си за бъдещето на този „спасителен" подход и най-вероятно от новата учебна година училището в Трекляно, както много други в района, ще затвори врати.

В същото време опитите, които се правят за обновяване на инфраструктурата, не връщат хората, защото те искат нормални цени, задоволяване със стоки от първа необходимост, работа и, разбира се, спокойствие. А всяка година местни и чужди „посетители" разбиват къщите в селата и съвсем естествено създават страх и несигурност!

Заради всичко това, въпреки че държавата помага понякога в някои начинания, общината е безсилна да се грижи за населението и да решава проблемите му.

Писнало ми е до обяд да возя ковчези, а следобед мъртъвци за една минимална заплата, сподели тегобата си и шофьорът в общината. В какви условия изпълнява тежката си мисия отчасти разбрахме и ние, когато потеглихме от Трекляно към Трън. Пътят или поне това, което трябва да се нарича път, бе като изваден от филм на Хичкок.

Много бързо жалките останки от асфалт бяха заменени с бледи спомени от макадан и после никой вече не знаеше какво има под гумите на буса. На всичкото отгоре в началото на пътя от двете страни на „платното" се бе образувал тунел от клони, под които немската машина много трудно се промъкваше. Добре, че някой предвидливо бе минал предишния ден да поокастри клонака, за да не се изтрепят „гостите" от София.

Втората половина от 39-километровото трасе се виеше покрай малка река около която на всеки 5-6 километра се виждаха отдавна запустели къщи и училища. Тук там зееха разбити и прозорците на безвъзвратно спрели да работят пощи. Мярнаха се и няколко човека, но леки коли и камиони до Трън така и не срещнахме.

Изглежда, за да обозначат този забравен „и от Бога, и от царя" край и трите мобилни оператори са го изключили от покритието си.

Може би поради това Трън, в който се озовахме след час и половина, ни се видя като „мегаполис". Тази ни илюзия обаче много бързо бе убита от един местен шегаджия, който докато чакахме кмета да дойде, не само й се надсмя, но сподели и своето „виждане" по въпроса - Трън не е „мега", а „мангалополис"!

И наистина мургавото ромско присъствие се набива на очи от първия миг, в който влезеш в града. Циганските ни събратя в Трън са толкова много, че чак усилено започваш да търсиш с очи някой по-светъл свой сънародник.

Впрочем ромите в Трън са една от гордостите на градоначалника Станислав Николов. „Нашите роми не крадат!", категоричен бе той пред журналистите. Да, ама са толкова досадни в просията си, че чак са в състояние да те извадят от нерви. При това са си разпределили наистина лустросания с европари център на Трън на сектори и не дават и пиле да прехвърчи над „тяхна територия".

Въобще циганите в Трън се държат не само като настоящи, но и като бъдещи господари на положението в наброяващата по данни от последното преброяване 4 400 души гранична община. И няма как да е другояче! През миналата година в цялата община са родени само 5-6 деца, само едното от които българче, а останалите ромчета. За сравнение, през 1938 г. населението на община Трън е било 38 000 души!

Причината за тази демографска катастрофа кметът Николов вижда в унищожаването на поминъка на населението, започнато със закриването на ТКЗС-тата от правителството на Филип Димитров. По думите му, в рамките на една година всичко се е опустошило, а земите са били разцепени, защото имат много наследници.

Резултатът е, че хората са се изтеглили към намиращата се на 77 километра столица. В това число и тези, които при социализма са дошли от други краища на страната да живеят тук, защото са получавали по 5 000 лева и безплатно жилище.

Ако има обаче преференции за развитието на земеделието и туризма хората ще се върнат, убеден е кметът, който сам е едър земеделски производител.

Засега обаче кметската прогноза се сбъдва само наполовина. Селата в общината наистина се увеличават три пъти, но само през лятото. През зимата те се обезлюдяват, а две от тях - Къшле и Шипковица - предстои да бъдат заличени от картата на България.

Затова Николов бе категоричен, че ако държавата не се намеси, след 10 години от 51 села в община Трън ще останат само 5-6. Другите ще са вилни зони. Но въпреки че е от ГЕРБ той не скри разочарованието си, че премиерът Бойко Борисов му е обърнал гръб и е тръгнал, по думите му, да „спасява" Северозападна България.

С типичния си за Знеполието черен шопски хумор кметът обаче все пак прояви градивен оптимизъм: „По-лошо е, че не знам нас къде ни броят!"

Дано скоро да намери отговор на въпроса си...

2 април 2011

Неактивен Франкист

  • банкетен революционер
  • Premium user
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2,406
  • Карма: +383/-52
  • Пол: Мъж
Re: Костадин Костадинов
« Отговор #43 -: Април 02, 2011, 16:49:59 »

 Но въпреки че е от ГЕРБ той не скри разочарованието си, че премиерът Бойко Борисов му е обърнал гръб и е тръгнал, по думите му, да „спасява" Северозападна България.


Как точно ще я спаси,аз точно не зная!
Ще спаси милионите си,а северозападна България - кучета я яли...както и Родопите,както и всичко останало!Да живей!

Неактивен Veskou

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 762
  • Карма: +181/-31
  • Пол: Мъж
  • Всичко за България!
  • Зодия: Aquarius Aquarius
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Костадин Костадинов
« Отговор #44 -: Април 03, 2011, 13:54:07 »
Филм на Костадин Костадинов
www.vmro.bg | www.skat.bg
Третата национална катастрофа
БОГ ПРОЩАВА, ВМРО - НЕ!

ЦИГАНИТЕ СА НАШЕТО НЕЩАСТИЕ!

Неактивен Иван Д.

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 180
  • Карма: +50/-14
  • Пол: Мъж
Re: Костадин Костадинов
« Отговор #45 -: Април 19, 2011, 13:36:21 »
Миналата седмица гледах Панорама по БНТ. Бойко Василев попита драгалевския мангал Иван Костов за демографските проблеми, които изпъкнаха особено след като излязоха резултатите от преброяването. И какво мислите, че отговори драгалевският мангал Иван Костов???

Това изобщо не е причина за безпокойство. Ирландия и Шотландия знаете ли какви демографски кризи са преживявали, емигрантски. Емигрирали са по 30% от населението им и пак са оцелели. И България ще оцелее. Сега е важно друго...

И почна да си развява седерастките лакърдии. Направо ми призля.  :@ :@ :@
Чуйте вие, журналисти!
Чуйте вие, западни търгаши!
Чуйте вие, жалки педер@сти!
България не се предава!!!
България не се продава!!!
БЪЛГАРИЯ - ТОВА Е СЛАВА !!!

Неактивен Nordwave

  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4,389
  • Карма: +1344/-0
  • Пол: Мъж
  • R.I.P. 2017
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Костадин Костадинов
« Отговор #46 -: Май 29, 2011, 13:19:03 »
Краището и Знеполе - умиращата Западна България


 Чували ли сте за Краището? Странно име за област, намираща се в центъра на Балканския полуостров, но по силата на различни международни договори днес намираща се в западния край на българската държава, а една малка част от него (Босилеградско) - в източния край на сръбската държава. Още по-странно е, че този красив български край се намира буквално пред портите на българската столица, дал е много жители на София, а за него почти не се говори. А то през последните години какво ли и да се говори - там всичко е оставено на доизживяване и последните му жители отброяват последните си дни. Ако беше само там така, как да е, обаче процесите са еднакви в цялата страна, а никой не им обръща внимание. Затова реших да направим една екскурзия на журналисти от София до Краището и Знеполе (Трънско), да видят сами каква е ситуацията и да я направят достояние на колкото се може повече хора. Особено по големите градове.

Тръгнахме от София по пътя за Кюстендил. Община Кюстендил е една от големите в България - и като територия, и като население. Обаче само на пръв поглед. От 72 населени места в 42 населението е под 100 души, а от другите 32 едва в 4 има училища или детски градини. С други думи животът в 68 населени места е на приключване. Едно от най-малките е Полетинци, разположено в няколко махали по високите части на Земенската планина. За сравнение - най-високия връх на планината е 1293 м., а селото е на 1090 м. надморска височина. Някога в това чудно красиво и живописно село са живели близо 1000 човека, имало е училище, читалище, кооперация, лекар, поща и дори банков клон на ДСК. Впрочем това някога не е било преди кой знае колко време, а преди около 60 години. Днес в селото има 7 постоянни жители, още толкова временно живеещи през лятото и... нищо друго. В махалите я има, я няма и един жител. Два пъти в седмицата (вторник и петък) от полето се качва кола, която им носи хляб и мляко. Последното дете в селото е родено през 1950 г. Хората, разбира се, не са измрели - просто масово са се изселили към Кюстендил и София. След тях са останали само къщите им. Журналистите за първи път бяха в подобно село и когато слязоха от микробуса се почна яко цъкане с език. Снимаха некролозите на автобусната спирка, окъсаните знамена пред кметството и почнаха да питат най-старата баба в селото дали знае как се казва президента. Жената не се впечатли много, но видимо се радваше да види толкова много хора в селото. Само преди 10 години в селото е имало 60 човека...

Понеже гонихме график със срещи с кметовете на Трекляно и Трън ни се наложи да тръгнем бързо от Полетинци. По пътя до Трекляно минахме покрай 3 партизански паметника, които след това спряхме да броим. Нямаше смисъл, те изскачаха зад всеки завой и очевидно бяха десетки. Този край е дал на България стотици партизани и ятаци, които след това са взели участие в управлението на страната и именно по тази причина не мога да си обясня, как по дяволите е станало така, че тези хора вместо да използват това и да превърнат родния си край в райска градина на практика са се превърнали в негови гробокопачи. След себе си не са оставили нищо друго, освен паметници на всеки километър, че и по на често даже. На един кръстопът имаше витошка морена с плоча, поставена върху нея, като на плочата беше издялан следния надпис: "Тук, на това място, имаше круша, чиято хралупа беше използвана за укриване на оръжие за подготвяното ново въстание през 1925 г." Сигурен съм, че друг подобен паметник в България няма, както съм сигурен, че вече няма и кой да го види, защото кръстопътя беше между две села, чието население отдавна вече липсва...

Трекляно не остави много място за първи впечатления, защото докато влезем в него и вече бяхме на центъра му. Селото, център на най-малката община в България, едва надхвърля 200 души. Което от своя страна представлява половината от цялото население на общината. В цялата община има само едно училище, и то основно. При това от учащите се в него 37 деца едва 17 са местни. Другите са циганчета от Кюстендил, изключени от всички възможни училища и пратени тук хем да завършат, хем да закрепят положението на местното школо. Бъдещето на училището обаче хич не е розово. В общината през последните две години няма родено нито едно дете, а за предходните няколко те са средно по едно-две на година. Общото впечатление за запуснатост се подсилваше от гледката на недостроения блок на централния площад. Трекляно май е е единствената община в страната, която няма съмнителната чест да се радва на социалистическата архитектурна гордост. Тъкмо тръгнали да го строят и комунизма взел, че паднал, както ни обясниха от общината. Блока беше и предмет на разговор, когато стана дума за инвестиции в района. Какви инвестиции, то няма кой да работи, само пенсионери останаха, но виж, ако може някой да дойде да ни дострои блока, каза една от служителките в общината. Не стана ясно кой ще живее в него обаче. Това стана и повод за лека кавга между нея и шофьора на общината, който я нахока, че единствената стока, която внасят в общината, са ковчези, а тя сънува блокове. Най-много ново гробище да ни построят, заключи философски той, и започна да ни разпитва кой откъде е. Когато разбра, че съм от Варна, с възможно най-голямата гордост (спрямо себе си) и презрение (спрямо мен) каза: "Па ти не знаеш да зборуваш бугарски". Репликата му събуди очакван смях, но и ми напомни за прочутото краищенско твърдоглавие, инат и гордост. Малко известен факт е, че след Освобождението на България от турско робство правителството взема мерки за заселване на българи сред компактното мюсюлманско население на Лудогорието. По това време (1880 г.) Краището и Знеполе (Трънско) са най-гъсто населените области в държавата, и същевременно, заради свръхпопулацията и липсата на достатъчно обработваема земя, едни от най-бедните. Поради това когато на местните българи е предложена земя за заселване, както и къщи на изселили се в Турция мохамедани, и всичкото това безплатно, цели села се натоварват на волските каруци и се отправят на изток. На някои места те са заселени хомогенно, на други - пръснати сред местните мюсюлмани, но и в двата случая бързо възраждат българщината в този почти удавен от турцизацията и ислямизацията български край. Благодарение на феноменално високата си раждаемост само в рамките на две-три поколения те успяват да "побългарят" отново Лудогорието, като българите там от 10% през 1881 г. достигат 59% през 1944 г. При това Краището далеч не е обезлюдено, както може да се предполага, защото останалите там жители бързо компенсират липсата на изселилите  се свои съселяни. Но равносметката 130 г. по-късно е ужасна. Краището и Знеполе от най-гъсто населените области на държавата се превръщат в най-рядко населените, а потомците на краищенците в Лудогорието се изселват по големите градове, с което баланса отново е нарушен в полза на все по-отчетливо доминиращите мюсюлмани (тюркоезични и цигани). 45 години комунизъм си казват своето...

Когато стана време да потеглим за Трън шофьорът на общината направи всичко необходимо, за да ни разубеди от намерението ни да минем по пътя от Трекляно до съседния общински център. Каза, че пътят е ужасен и ще закъсаме, обаче аз го бях минавал вече, а и журналистите очевидно бяха обзети от авантюристичен дух, та в крайна сметка продължихме по план. Пътят всъщност не се различаваше от всички други подобни в България. Дупка до дупка, отдавна изчезнала маркировка и очевидно губеше битката с природата, която го превземаше и от двете му страни с всевъзможни растения, храсти и дървета. Но по едно нещо все пак се отличаваше. На не повече от 5 км след Трекляно пътят стана черен. Не от макадам, чакъл или нещо подобно, а от най-обикновена жълтеникава краищенска пръст. Тук отново се сетих нещо друго. Този път, свързващ Трекляно с Трън, всъщност вървеше по трасето на античния Знеполски друм, свързвал преди 2000 години Сердика (София) с Пауталия (Кюстендил). За съжаление днешното му състояние беше далеч от каквито и да е стандарти дори и от времето на Римската империя, а и ясно беше, че по онова време е бил доста по-използван. Каква ирония отново. Най-големият писател на Краището, Крум Григоров, родом от треклянското с. Габрешевци пише: "По нашия край човек няма как да се изгуби. На всеки 500 м. или кукурига петел, или се чува хорска глъчка." Днес обаче Краището и Знеполе бързо и неумолимо се превръщат в най-големия резерват в България. Резерват за животни, без хора...

Пътят мина през с. Косово и покрай с. Метохия. Тези две села са образувани от бежанци от Косово и Метохия през смутния за Турция 18 в., когато заради анархията в империята и албанския натиск много местни българи се изселват на изток, към долините на Вардар и Морава, та и в планините още по на изток. Да, местни косовски българи, от сърцето на Косово поле, което е населено плътно с българско население точно до тези размирни години. Днес последните десетина жители на тези две села са единствените, които още пазят архаичния, но автентичен български косовски говор. Бягството на предците им преди 3 века ги е спасило от албанизация и сърбизация, и днес те представляват едно от двете последни живи доказателства, и то извън Косово, за българското минало на областта. Другото е наличието на гораните (косовски българи мохамедани) в най-южните части на днешното албанско Косово. Но това е друга тема.

 Впрочем по темата за говора има какво да се каже и за трънския говор. Той е единствения от всички т. нар. преходни говори между българския и сръбския език, който е останал в границите на българската държава. Както косово-метохийския говор свидетелства за българското минало на цяло Косово, така трънския говор е последното живо доказателство за българския произход на населението по долината на Българска Морава (дн. Южна Морава), а именно в Нишко, Пиротско, Лесковачко, Вранско и Прокупленско. Само той се е спасил от посърбяване, докато другите, макар и до днес да пазят характерни само за българския език особености (заради което нерядко човек може да чуе от местните сърби, че "причат пола бугарски, пола српски") вече се възприемат като диалекти на сръбския език. За съжаление и трънския говор е заплашен от изчезване. Едва 4000 души живеят днес на територията на община Трън, която е третата по големина в страната и също така третата по гъстота на населението, само че отдолу нагоре в класацията. За сравнение - през 1939 г. тук живеят 41 000 души, пръснати в над 100 села и махали. Днес половината от селата и махалите са обезлюдени и заличени от картата на България, а в останалата половина доизживяват последните си дни последните знеполски шопи. Средно по 20 души живеят в 51 села на трънската община, като най-голямото от тях, Туроковци, достига едва 124 жители. За да е пълен апокалиписиса, Трън е подложен на тоталана циганизация. Циганите се набиват на очи веднага щом се влезе в града и се появяват отвсякъде. Макар и 10% от общия брой според преброяването от 2001 г., те са над 50% от новородените в общината. Впрочем терминът не е точен. Новородени има само в града, по селата от десетилетия няма случай на раждане.

Знеполе е било известно с две неща - трънските дюлгери и бусинската керамика. Първите построяват със свои средства строително училище, по-късно техникум, в града, като целта им е била да подготвя вече не прости строители, а направо инженерни кадри. Преди няколко години обаче училището е затворено заради липса на деца и за него вече се говори само в минало време. Както и за трънските майстори. Що се отнася до бусинската керамика, тя е една от трите национални български грънчарски школи, наред с троянската и берковската. До 1944 г. в с. Бусинци е имало над 300 майстори, специално училище за грънчари и население от повече от 1200 души, създавали продукция не само за Трънско, но и за цяла западна България. Днес в селото има 1 майстор, който живее в София и работи само събота и неделя в Бусинци, училището е отдавна закрито, а жителите са 28 човека. Все пак бусинската керамика е оцеляла, а последният майстор все още продължава да прави уникалните гледжосани бусински съдове, които са в най-пряка връзка с културните традиции на средновековна България.

Прави, прави, ама е един. В този край човек бързо научава, че най-често употребяваните думи са "последен" и "закрит". Последния човек в последното село, закрито училище, закрит завод, последния майстор. Кметът на Трън всячески се опитва да закрепи положението, обаче работата в този край отива на закриване. Което явно ще бъде последно. Е, журналистите в крайна сметка бяха изненадани от това което видяха, написаха материали по темата, някои даже се и впечатлиха, обаче всяко чудо за три дни. След два дни избухна поредният миризлив роден политически скандал и темата за Краището и Знеполе отшумя. Както впрочем бавно и тихо, но за сметка на това неотклонно, отшумява и българският народ, а заедно с него и българската държава. Защото това, което става буквално в предградията на столицата не се случва само там, и защото въпреки, че се вижда вече от всеки, на никой не му пука за последиците. А който не вярва, нека да иде и да види с очите си какво се случва с България, там, на Краището на света.

http://kostadin.eu/?p=455
« Последна редакция: Януари 22, 2018, 09:48:57 от Hatshepsut »

Неактивен Nordwave

  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4,389
  • Карма: +1344/-0
  • Пол: Мъж
  • R.I.P. 2017
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Re: Костадин Костадинов
« Отговор #47 -: Юни 05, 2011, 20:42:45 »
Изданието на Фондация „ВМРО” „Южнобългарските говори в Ксантийско и Гюмюрджинско” беше представено от своя автор доц. Георги Митринов и зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов. Книгата разказва за автентичния говор на българите, живеещи в днешна Северна Гърция (Беломорска Тракия).  Зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов акцентира, че Фондация "ВМРО" винаги е подкрепяла сериозните исторически трудове като този и припомни ангажимента на фондацията в издаването на книги на историческа тематика.

Доц. Пламен Павлов – председател на Агенцията за българите в чужбина от 1998-2002 г. –  сподели, че изданието е повод да говорим за тази част от българската нация, която е с български корени, но живее на друга територия.  Той допълни, че изданието е отговор от страна на български учен на съществуващи гръцки провокации, които се опитват да определят помашкото население с български корени в Северна Гърция като съвсем отделна група. Едно от хубавите неща, които съдържа книгата, е речник, съхранил автентични думи, използвани в Смолянския край и употребявани и днес от населението в Северна Гърция.

Ефим Ушев – главен редактор на „Златоградски вестник” – сподели впечатления от своите изследвания и от това какво означава да издаваш вестник на български език на границата, който се чете отвъд нея. Присъстващите го определиха като добър краевед, а Ушев заяви, че е на път да издаде сборник с народни песни от Ксантийско и Гюмюрджинско.

Представянето на книгата провокира сред присъстващите поредната дискусия за това интересува ли се българската държава от хората с български корени, които по една или друга историческа причина са останали да живеят извън нашите граници? Има ли страната ни национална доктрина по въпроса, която да следва неотстъпно през годините? И как би могло да се противодейства на опитите населението с български корени да бъде претопено чрез политика на гърцизация и турцизация. Констатациите, направени от присъстващите на представянето на изданието, бяха тревожни – българската държава в лицето на управляващите през последните години изобщо не се интересува от българите, които живеят в съседните ни страни.

http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=2679:2011-06-03-12-01-53&catid=1:latestnews
« Последна редакция: Март 23, 2018, 08:54:26 от Hatshepsut »

Неактивен nepoznatiqt

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 32
  • Карма: +12/-5
  • Пол: Мъж
  • Да си върнем Единна и Обединена България!
  • Зодия: Leo Leo
Re: Костадин Костадинов
« Отговор #48 -: Януари 11, 2012, 12:48:02 »
Имате ли някаква представа от къде мога да закупя тази книга? Никъде не я намерих да се продава в интернет, дори и в най-големите интернет книжарници. Единствено и само знам каква е корицата от тук http://mitrinov.blogspot.com/ . Зададох същия въпрос и там - но няма отговор. 
Моля всички български националисти на помогнат за унищожаването, на долните два нагли комунистически youtube канала с флагване. Трябва да изчистим нашата майка България от всеки един комунист, особено от пропагандаторите.
http://www.youtube.com/user/HK379
http://www.youtube.com/user/Nikodim23

Неактивен Франкист

  • банкетен революционер
  • Premium user
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2,406
  • Карма: +383/-52
  • Пол: Мъж
Re: Костадин Костадинов
« Отговор #49 -: Януари 11, 2012, 14:40:00 »
пробвай да се свържеш с някой от клоновете на ВМРО в страната - няма начин да я нямат. Ако си от София - в централата на ВМРО или на ул.Георг Вашингтон в частта и между ул.пиротска и бул. т.александров има една книжарница само с  патриотични произведения,има и издания на  ВМРО - мисля че съм я виждал там.

п.п. за К.Костадинов съм чувал че е масон.