Българска култура и духовност > История

Васил Левски - Апостолът на свободата

<< < (2/5) > >>

тигър 65:
Да,така е,тези неща са известни,но питам ако Левски бе останал жив,би ли останал Левски,щеше ли да остане в съзнанието ни ,в историята ни като светинята,като тайнството,наречено "Левски",та да може и всяка партийна формация гордо да се кичи с портрета му.........въобще дълга тема!!!!

Nordwave:
„Поколения след поколения ще се сменят, но той, Левски, ще съпътства всекиго поотделно, съвременник на всички възрасти и на всички епохи, за когото  няма никакъв залез, все същият в миналото и днес и в безкрайните перспективи на бъдещето.”
Константин Константинов, писател

„Ако той беше живял в една голяма страна и ако беше писал на един по-разпространен език, името му щеше да стои редом с имената на най-големите борци за свобода и човешки правда на деветнадесети век”.
Проф. Николай Генчев

Hatshepsut:
Помнете! Четирима българи пратиха Левски на обесване


Историците и обществениците 140 години спорят дали на 18 или на 19 февруари е обесен Дякона Васил Левски. Спорят и къде е гробът му. 
Но Левски отдавна е престанал да бъде материален образ за българина и вече има силата на Светия дух. Спорим и дали поп Кръстьо е истинският му предател. Със сигурност обаче се знаят имената на четирима българи, които са участвали в съдебната комисия и са  пратили хладнокръвно на обесване Апостола. Обществото е дало присъдата си към тях, но имената им никога не трябва да се забравят, въпреки, че са скрити за учебниците по история, и през годините останаха непознати.

Това са : Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението той се оказва и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски.

В съдебната комисия са включени и първеницте на София: Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, член на софийския меджилис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийския меджилис.

Да бъдем предавани от свои е част от българската народопсихология. Сигурно затова минути преди да увисне на въжето със страшна сила Апостолът е плакал.


Запомнете тези образи – те осъдиха Левски на бесило
Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович,  Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца и Мито Панов Каймакчийски – това са четиримата българи включени в съдебната комисия, осъдила  преди 141 години Левски на смърт чрез обесване.
Портрети им ги няма в учебниците по история, но сигурно биха оглавили класацията за най-прокълнатите българи. До наши дни са запазени образите на първата трима първенци - Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението той се оказва и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски.

Хаджи Мануил (Мано) Стоянов и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца са били членове на софийския меджилис.  Не знаем само как е изглеждал Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община, но образът му може спокойно да бъде заменен от Юда Искариотски,  превърнал се във вселенски символ на платеното предателство. И четиримата влиятелни българи също са получили бели грошове за труда, който са хвърлили по време на съдебния процес срещу Апостола. По някаква зла ирония винаги забравяме за предателите, сякаш опитвайки се да си самовнушим, че в пантеона на българската слава има само герои. Част от родолюбието е да помним и образите и имената на предателите на героите.

Невинната кръв на Апостола тежи и върху българския ген, а изкупувенот на този тежък грях иска не молитви, а чисти дела пред Отечеството.

- http://www.faktor.bg/poltika/na-vseki-kilometar/6456-pomnete-chetirima-balgari-pratiha-levski-na-obesvane.html
- http://www.faktor.bg/poltika/na-vseki-kilometar/16644-zapomnete-tezi-obrazi-te-osadiha-levski-na-besilo.html

Hatshepsut:
Военно-теоретичните възгледи на Апостола на свободата


Васил Левски със своите другари в легията в Белград
Васил Левски е не само забележителен идеолог и организатор на ВРО, но и блестящ стратег и военен теоретик.

Първоначалната си военна подготовка той придобива с постъпването си в Първа българска легия в Белград през пролетта на 1862 г.
Тук той се среща с патриарха на българската националноосвободителна революция Георги Раковски и с редица още бележити революционери, които силно въздействат при формирането на неговия мироглед.
Левски се проявява като прилежен ученик, който усвоява теоретичните основи на военното дело, но и като смел и решителен легионер, който се отличава в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан.

Знанията, придобити в легията, прилага като знаменосец в четата на Панайот Хитов през 1867 г. След като четата преминава в Сърбия, Левски се записва във Втората българска легия на Раковски през 1868 г. В Белград той усърдно изучава уставите за полска, лагерна и вътрешна служба, тактика, стратегия, фортификация и оръжезнание. Тези учебни помагала, както и изготвения от Раковски „План за освобождение-то на България” от 1861 г. и „Привременен закон за народните горски че-ти” от 1867 г. изиграват голяма роля при формирането на революционно-демократичната идеология и военната дейност на Левски впоследствие.

От голямо значение според него се явяват организацията, дисциплината, практическата и военна подготовка на бъдещото въстание и единоначалието. Левски възприема от Раковски и делението на войводите на степени и категории и полагането на революционна клетва.
Запознавайки се отблизо с хайдушката и четническата тактика, Левски ги смята за безрезултатни и неподходящи в борбата за национално освобождение и решава да издигне нови идеи в освободителното движение на българския народ.

Военно-теоретичните възгледи на Левски намират най-ярко приложение при създаването на Вътрешната революционна организация. Апостолът се заема с разработката на нейната идеологическа, полити-ческа и военно-теоретична платформа, за да обоснове основните задачи на предстоящата националноосвободителна революция.
Изходно начало в ре- волюционната идеология на Левски е неговата безкрайна вяра в естестве- ната сила на народа. Анализирайки двуличната и користолюбива политика на Великите сили по отношение на поробена България, той категорично отхвърля политическите комбинации с тях, защото те носят на национал- ноосвободителното движение само несполуки и страдания.

Затова властно настоява за независимост на българската революция, която разглежда като всеобщо народно въстание, посредством което да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и тя да се замени с демократска република.
От друга страна той не изключва възможността за единодействие с външни съюзници. Той смята, че искреното сътрудничество на националноосвободителните движения на балканските народи ще доведе до установяване и на демократично републиканско управление и в техните страни, а едновременните им действия ще разпръснат мощната армия на Османската империя и ще облекчат борбата на въстаническите сили с нея.

В името на тези идеи Левски започва да преустройва Вътрешната революционна организация, като за целта през лятото и есента на 1872г. създава окръжни революционни центрове. За общ контрол върху дейността на комитетите и за разузнаване на врага е създадена тайна полиция. Формираната тайна поща, снабдена с кодове, пароли и псевдоними, осигурява разрастващите се връзки между комитетите.
Левски нарежда на революционните дейци да започнат да събират средства, да закупуват оръжие и да изготвят мобилизационни планове. Влиза в сила практиката на революционния те- рор по отношение на богатите българи, които отказват доброволно да сътрудничат на освободителното дело.

Апостолът полага специални грижи за подготовката на военни ръководители за предстоящото въстание. Той поисква от Любен Каравелов да уреди със сръбското правителство въпроса за обучението на 150 - 200 млади българи в Белградското и Одеското военно училище. Същевременно Левски прави преценка на въстаническите сили. Той счита, че могат да се вдигнат на оръжие 100 000 души, които ще бъдат достатъчни за успешното водене на въоръжената борба. Той смята, че въстаниците ще имат по-голямо морално, психическо и политическо превъзходство над противника, което ще компенсира неговата по-голяма численост.

Освен пехотни части, въстаническата армия трябва да разполага и с артилерия и конница. Предвижда се създаването на бързоподвижни конни отряди, които да действат в тила на турските войски.
По този начин ще се предизвика дезорганизация в комуникациите, в управлението и в снабдя- ването на войските. Най-важното изискване в стратегическия план за освобождението на българските земи е, че въстанието трябва да бъде повсеместно, а не с локален характер, бойните действия да се водят не само от отделни чети, а от обединената под общо командване въстаническа армия.

Апостолът предвижда въстанието да започне през зимата, изхождайки от някои обстоятелства. Той преценява, че основната движеща сила в бъдещата революция са селяните, което през зимата са освободени от селскостопански задължения. Друга част от тях- гурбетчиите, през зимата се прибират по домовете си.
Зимният сезон спомага да се ликвидират някои преимущества на турската армия над въстаническата войска, да се ограничи и затрудни използването на артилерията и конницата, които са основната сила в боевете и да се ограничи придвижването на пехотата. Студът и дълбокият сняг ще затруднят снабдяването на турската армия и обсадата на въстаналите градове и села.

Според Васил Левски неприятелят трябва да се изненада и срази още преди да е развърнал своите сили. Той правилно схваща, че отбраната е равносилна на поражение още в самото начало и победата на революцията е по-сигурна, ако се изпревари противника с решителни бойни действия. Този въпрос е от съдбоносно значение за живота на милиони българи и това подсказва високото чувство за отговорност пред българския народ, който не иска да се подлага на излишен риск. Това кара Левски да анализира всеки детайл от плана за бъдещото въстание, необходим за неговия успех.

Най-голямо значение Дяконът отделя на овладяването на селища, пътни възли и пътища от въстаническите отряди, затова възлага на своя помощник Ангел Кънчев, който е запасен офицер, да изучи разположението на селищата и проходите, като изготви скици на най-важните стратегически обекти и да подготви планове за бъдещите бойни действия.
Левски предвижда, че борбата с поробителите ще бъде дълга и трудна. Затова не пренебрегва и отбраната, като основен вид бойна дейност, и акцентира върху фортификационното оборудване на въстаническите позиции. Така той лансира като основна форма на въоръжената борба срещу турската армия и башибозука – настъпателния бой, съчетан с активна отбрана на укрепените места.

Едновременно с това се предвижда воденето на четнически действия в тила на противника, които имат за задача да изтощават силите му, да разстройват снабдяването му, да спъват маневрирането му и по този начин да съдействат на въстаническата армия да извоюва пълна победа над турската войска.
Залавянето, обесването на Васил Левски и последвалите репресивни действия на турската власт нанесли силен удар върху изградената комитетска мрежа в страната и подготовката за въстание.

http://www.desant.net/show-news/30733/
                  

Мишок:

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия