ДСБ обвини кабинета за изложбата на Божков в Европарламента

[Skarlet]

Демократи за силна България се обяви против изложбата „Великолепието на България", представена от Васил Божков.

Припомняме, тя се открива днес в Европейския парламент под патронажа на либералите и демократите за Европа Греъм Уотсън и министъра на културата на България Стефан Данаилов.
Публичен факт извън съмнение е, че колекцията, съдържаща изключителни по своето историческо значение и художествена стойност културно-исторически ценности, е придобита чрез иманярска дейност, категорични са от ДСБ.

Тъмносините са категорични, че придобиването на антични предмети чрез верига от иманяри и посредници е организирана престъпна дейност, съизмерима по мащаб с трафика на наркотици.

Съпартийците на Иван Костов припомнят, че още през март миналата година са сезирали главния прокурор Борис Велчев относно криминалния произход на предметите в някои частни колекции, включително и тази на Васил Божков.
Според тях, след като прокурорската проверка още е вход, не е редно колекцията да се изнася от страната.

Според тях с това свое действие културният министър е нарушил закона.
Изложбата представя България с лицето на нейния собственик - "хазартен бос, с ключова роля в сенчестия бизнес", според оценката на БиБиСи, заявяват от ДСБ.

Тази инициатива позори България. Тя свързва авторитета и достойнството на страната ни с българската организирана престъпност и с политическото спонсорство на управляващите и на държавните институции, коментират още от партията на Костов.
Демократи за силна България обвиняват правителството, че използва членството ни в Европейския съюз, за да превърне българската мафия във витрина на страната, се казва още в декларацията.

Ето защо те смятат на парламентарен контрол да поискат отговори от министър-председателя и министъра на културата за тяхната скандална инициатива.
Реакция на Министерство на културата:
"Не сме известени за течаща прокурорска проверка върху частната колекция от антики на Васил Божков. Министерството на културата има информация за проверки в регионалните музеи.

Експонатите, които са включени в изложбата „Великолепието на България" в Брюксел, са част от регистрирана вече, съгласно закона, в Националния исторически музей (НИМ) колекция на Васил Божков.
Регистрацията е направена в съответствие с Наредбата за реда за извършване на оценка на декларирани движими паметници на културата, собственост на юридически и физически лица.

Още през 1983 г. в Наредбата към Закона за паметниците на културата и музеите е записано, че държавата трябва да насърчава частното колекционерство, като това става по съответния ред и след доказване на произхода на експонатите.

Съгласно поправка в закона, която е в сила от 1 януари 2005 г., НИМ, АИМ (Археологически институт с музей към БАН) и регионалните музеи имат право да регистрират частни колекции, след представяне на всички изисквани от закона документи. Министерството на културата е получило необходимия набор от документи, които доказват регистрацията на колекцията в НИМ.

До този момент в Министерството на културата не е постъпила информация за запор върху предложените за износ предмети, както и забрана за разпореждане на собственика с тях."

http://news.ibox.bg/news/id_424295581

 

[Skarlet]

Великолепие на йезуитщината


Най-ценният експонат от частната колекция на Васил Божков е уникален златен венец, открит в гробница на тракийски цар.
Изложбата “Великолепието на България” в Страсбург (или Щрасбург, както назидателно ще ви обяснят в Германия) се оказа хубава работа, ама българска. Или циганска, ако не се страхуваме да ни обвинят в политическа некоректност. А политическата коректност иначе си е чиста лъжа, но това е друга тема.
Вън от всяко съмнение извадката от частната колекция на Васил Божков със стряскащия прякор “Черепа” е великолепна отвсякъде. Или почти отвсякъде, ако повярваме в искреността на борците за честност, законност и справедливост, които я бойкотираха. Историята е добре известна, но ще напомним някои факти. Изложбата, съдържаща 40 уникални експоната от народи, населявали някога сегашните български земи, беше бойкотирана от десните български евродепутати. Не от всички десни обаче, щото някои хем я бойкотираха, хем не съвсем. Нещо като с душата в рая и с нещо друго другаде. Така че и бойкотът се оказа български, а именно - малко цигански.
Описаната случка първо сащиса неразбиращите какво точно става европейци. Те, европейците, и без това трудно се ориентират в скандалите български, но сега явно им дойде малко в повече. То даже си пролича в някои техни полуофициални и леко учудени изказвания. А какво точно са си мислили, не ни се и мисли. Второ, случката за пореден път раздели българското общество. Дето едвам дочака да си отпразнува еврочленството и побърза да се самозахапе.
В единия полюс са мненията, че не трябва да се маскарим един друг публично, особено пред европейската публика. А скандалите от битов характер да си ги правим в кухнята, при спуснати пердета и пуснато радио, а не на улицата за сеир на комшиите. И изобщо да си спомним за Петко Каравелов, който, след като в качеството му на опозиционер, бил набит в затвора "Черната джамия", гордо заявил пред чуждите журналисти, че в България не бият. В другия полюс са убедени, че истинските опозиционери трябва да използват всяка възможност да ударят властта, дори ако това ще удари и по престижа на страната. И двете групи са убедени, че противникът е купен, манипулиран и най-малкото дебилен. Не, че не се е случвало.
Да се описват хорските мнения, естествено, не е позиция. Позицията ще дойде след малко, а преди това се нуждаем от още малко факти. От по-далечната, а и от най-близката история на България.
В продължение на последните 15 години, през които най-богатият днес българин изграждаше империята си, осем български правителства - на Филип Димитров, Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев - или покровителстваха това изграждане, или поне не му пречеха. Защото не е известно срещу Васил Божков да е имало съдебен процес, не е известно да е бил привличан под отговорност. А ако във файловете на службите е имало или има достатъчно сведения за криминални действия на този човек, то още по-зле за службите и за техните началници до най-високо ниво включително. А най-високо ниво тук значи президент и премиер. Другото е лъжа и йезуитщина, от която нямаме нужда, но и от която за съжаление не можем да се отървем.
Днешните десни скочиха, макар и не като един, срещу изложбата "Великолепието на България". Защото била част от една съмнителна частна колекция. Нека приемем, че е така. Но тази колекция или част от нея, я имаше и през периода 1997-2001 г., когато десните притежаваха цялата възможна власт: парламент със 137 депутати, правителство начело с решителен премиер и авторитетен президент, избран с голямо мнозинство. Не е известно тогава да е имало сериозни действия срещу собственика на въпросната колекция. Не и такива, за които обществото да разбере. През този период, както впрочем и през другите периоди след 1989 г., даже и архаичният, от живково време, Закон за опазване на културното наследство, не беше променен. Например в либерална посока, както е в скандинавските страни, където няма какво да се копае, а много им се иска да внасят лесно чужди находки. Или в консервативна посока, както е в Южна Европа, където навсякъде са заровени съкровища и хората гледат да си ги опазят. Така че и правилни да са критиките от дясно към частните колекции, те щяха да са приемливи единствено и само, ако от там надлежно обяснят какво са правили по въпроса, когато цялата възможна власт беше тяхна. Това се отнася и за досиетата, а и за разни други неща.
В момента тече най-големият корупционен скандал с реални веществени доказателства: сметки и сметчици, сейфове и сейфчета с топлофикационни парички. Данните по този скандал сочат към най-високо правителствено ниво. Вместо веднага да тръгнат в директна атака към властта с курс към предсрочни избори, както елементарната политическа логика изисква, десните лидери днес мълчат по този скандал като агнета пред заколение. Защото са замесени в скандала ли? Или ги е страх от избори? И къде тогава десните хора в България да намерят представителство? Очевидно няма къде да го намерят, както само след пет месеца ще видим на евроизборите.
Все пак думата ни беше за великолепието на България и за българските йезуитщини. След като демократично избраните главпрокурори Иван Татарчев, Никола Филчев и Борис Велчев не направиха или не правят почти нищо по въпроса с частните колекции, тези колекции по всички канони на правото и демокрацията са редовни. До доказване на противното, за което никога не е късно. Да твърдят друго имат морално право само онези, които не са били на власт и поради това не са имали възможност да решават този казус. Другото е йезуитщина. С великолепни мащаби.
И въпросът не е само дали се излага или не България. Ако трябва, ще се излага. Но само, ако се налага. Както с убийството на великия български писател Георги Марков в Лондон през 1978 г. на рождения ден на поръчителя Тодор Живков. Което комунистите-социалисти до днес отричат да са извършили или гузно мълчат, а десните, че и царистите (да не говорим за днешните), когато имаха цялата власт, не извадиха досието на "Скитник" от архива на Държавна сигурност. И не потърсиха останалите живи от убийците. Така те всички вкупом оставиха дълбока рана в английско-българските отношения. И в българско-българските отношения, разбира се. Защото всички са замесени ли? Или ги е страх да паднат от власт? Ами, да падат тогава, дай Боже. А истината ще я научим, тя няма как да бъде убита.

http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=107087&cid=50&eid=948