Българска култура и духовност > Поезия

Моите стихове за моята България

(1/395) > >>

sekirata:


ПЪТЯТ Е ЗА НАС

Мъка и тъга в живота суров,
аз ще заменя с радост и любов.
Острие съм аз, лъскаво, красиво,
болката голяма в желязото съм скрило!
Вий не ме корете, човек съм, като вас,
с мене вий тръгнете, пътят е за нас!
Той е труден, дълъг, но желан, любим,
дайте си ръцете напред  да вървим!

sekirata:


ВЯРВАМ

Нека казват, че ни няма,
българите като раса,
нека казват, че измама
българинът днес понася.
Аз вярвам в българското слово,
аз вярвам в нашия език,
на българина вярвам много,
очаквам аз от него вик...
Вик, не сън заспал мъртвешки,
вик за свобода, права,
не болка, мъки нечовешки,
от чуждица, сган зла!

sekirata:
КАК ДА СТАНЕ, ЧЕ БЪЛГАРИНЪТ БЪЛГАРИН ДА СИ ОСТАНЕ?

Животът трябва да се живее
и то така че после
да не съжаляваш.
Добре казано,
но как това да стане,
когато всеки гледа
във живота твой
с лошо да остане?
Излиза, че си нямаме проблеми,
във чуждите се ровим  и дълбаем.
Това за българите е присъщо,
за простотията ни също.
Народът ни ограбен, гладен
не е от Бога той забравен,
със истината днес живее,
за свободата си милее!

sekirata:
ЗА РОБИНЯ НЕ СТАВАМ, ВЯРНА НА СЕБЕ СИ ОСТАВАМ

Искам свобода!
Кой от тук не ме разбра?
Не ми налагайте контрол,
не ми налагайте забрана,
писна ми, ей,.............!
Няколко сте тук такива
и една  шопска  горила,
разкрила съм ви
и  ме отвращавате,
блога ми не посещавайте!
Не мога даже да ви мразя,
като вас в тиня не газя.
С разни копчета , бутони,
с агитации и нотации,
посещенията ми спирате
и си  мислите,че ме нервирате.
Интернета е голям,
моят блог е пак голям,
затова ли да го трия?!
Ах, какви таланти, с тия
връзки и мръсни пари,
закъде сте тръгнали?
Това не е стихотворение,
това не е и изложение,
нито заплахи , като вашите...
Разбрах кои са вашите..
Когато пишех по едно,
виновна пак ви бях,
когато пишех и дузина
пак виновна бях и трима
с никове по пет, по шест...
тормоз налагате И днес
на сечивото тук работно,
не като вас грозно, хоботно!
Писна ми от некадърни,
писна ми от заядливи,
майната ви, крокодили!

написано от sekirata по повод терора и мъките и в blog.bg
където беше изтрита с над 3000 поста-стихове,статии иразкази на 10.02.2009. В момента там пишат от нейно име, създали са постовете-sekirata.blog.bg и cekupama.blog.bg
с нейни снимки и преправени нейни стихове .
След изтриването и там Анита Христова-sekirata за стихове и jupel  за разкази не пише, не помества свои неща в blog.bg.
Заповядайте в сайта и -http://cekupama.hit.bg

sekirata:


НАГОРЕ...

Ураган върху мен връхлетя,
в лицето ми той изкрещя
с човешки глас, в тиня и кал
положи ме в яма -провал!
Избор имам ли? -
питам сега
и проклинам
своята съдба.
С кървави писъци
плача, ридая,
не мога себе си
аз да позная.
Грохотът свърши
и бяла звезда
озари с блясък
тази тъма.
Птичи ята
подеха ме -горе,
с мои криле
политнах нагоре.

ДУШИ ПРАЗНИ

Бели птици над главата ми кръжат,
а в мен боли. Душевен глад.
Обзе ме сива пустота.
Боже мой!
Нали светът е мой?
Всичко сиво е пред мен,
този свят жесток, студен
кой така го сътвори,
че хора мъдри и добри
не намират миг покой
от завистници безброй?
Тровят ти душата,
пишат се герои.
Всичко хубаво ги дразни.
Зли хора.
Души празни.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page