На 15 юни 1863 година в Цариград излиза първият брой на вестник „Гайда“.
”Кому не е драга земята на отците и дедите му? Кому не е свидно това място дето почива прахътъ на бащите му и дедите му дето ще ляжятъ костите му и дето ще живеят децата и внуците му?” (Петко Славейков)
Редактор на вестника е Петко Рачов Славейков.
Последният брой на в."Гайда" излиза на 15 април 1867 г. Вестникът е спрян от турската цензура за периода 24 април 1865 г. - 1 януари 1866 г. След подновяването излиза като филологично списание, „нравствената цел на което ще е със занимателното си съдържание да приучи на прочитание нашите съотечественици“.
Първото публикувано стихотворение на Христо Ботев - Майце си, е отпечатано в последния брой на „Гайда".
Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и общественик. Роден през 1827 г. в Търново. Ученик на Емануил Васкидович. Издирва и събира около 2 263 народни песни. Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник „Гайда“. След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията (на източно българско наречие) от Българското библейско дружество,[2] наред с Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Сичан-Николов, чийто цялостен превод бил отпечатан през 1871 г. в Цариград.
За значението на тяхното дело пише Пенчо Славейков: „ Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание.
В анкета, организирана от СБЖ сред журналисти от българските национални медии, проведена през 2003 г. и посветена на 140-годишнината на вестника, „Гайда“ е посочен на първо място в отговора на въпроса
"Кои са 15-те най-значителни български хумористично-сатирични вестници и списания през периода 1863-2003 г.?"