Петко Славейков

[Amenhotep]

Видях това стихче в Днес.бг (Фес.бг), някой го беше постнал, но го изтриха ... за щастие успях да го копна... тъжно е стихчето , но е вярно ...


София

Безумни сирените вият
Някъде има аврал
Може би ,,роми" се бият
Или пък някой умрял

Ченгета не пускат народа
(Бойко е тръгнал на път)
За него ще лижат и пода
А хората нека да мрът

Продаден градът се разлага
От него на мърша смърди
Тук всеки гърбът си подлага
За шепичка жалки пари

Така е навред по страната
Те примерът взимат от тук
А беше държава богата
Сега - европейски боклук!

[Франкист]

Видях това стихче в Днес.бг (Фес.бг), някой го беше постнал, но го изтриха ... за щастие успях да го копна... тъжно е стихчето , но е вярно ...


София

Безумни сирените вият
Някъде има аврал
Може би ,,роми" се бият
Или пък някой умрял

Ченгета не пускат народа
(Бойко е тръгнал на път)
За него ще лижат и пода
А хората нека да мрът

Продаден градът се разлага
От него на мърша смърди
Тук всеки гърбът си подлага
За шепичка жалки пари

Така е навред по страната
Те примерът взимат от тук
А беше държава богата
Сега - европейски боклук!

е хубава работа!

[BulgarianBlood]

Всеки може да легне и да чака да умре, а ние нали се стремим към нещо по-добро. Защо тези стихове...?

[Amenhotep]

Защо тези стихове...?

Ако ще сме истински националисти, трябва да си казваме кривиците си и да се опитваме да ги поправим. Ако си затваряме очите за пороците си, то ние няма да се преборим с тях, а ще ги правим повече.

"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."

"На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел"

"Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш"

"Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме"

Нали не смятате, че Човекът чиито думи цитирах по-горе е национал-нихилист?

[BulgarianBlood]

Съгласен съм, че трябва да забелязваме лошите си черти, но някои от нас пропускат частта с "да се опитаме да ги поправим"... и затова повтаряме едни и същи лоши черти...

[Amenhotep]

Така е ...  sadsmile

[Атакиста]

А беше държава богата
Сега - европейски боклук!

От изключителна важност е кой период име предвид авторът.
Ако е периода 1945-1989, значи авторът е откровен боклук.

[Panzerfaust]

А беше държава богата
Сега - европейски боклук!

От изключителна важност е кой период име предвид авторът.
Ако е периода 1945-1989, значи авторът е откровен боклук.

Абсолютно подкрепям! Изпревари ме в това мнение. :-)

[Amenhotep]

Идея си нямам кой период е визирал авторът, но наистина в миналото сме били "држава богата".

По едно време сме биби икономическото чудо на Балканите, били сме военното чудо на Балканите (наричали са ни "прусаците на Балканите") ...

А за соца, каквото и да говорите, икономически сме били 100 пъти по-добре от сега (особено имайки в предвид, че и днес се граби онова, което беше построено тогава.
Не съм комунист и не защитавам по никакъв начин ония строй, но тогава бяхме в първите 10 по производство на вино в СВЕТА, бяхме основен производител на храни, бяхме първи (или втори) по производството на електрокари, нямаше втори като нашите калашници ...днес четох, че както 58-а година не сме имали металургия, то в средата и към края на 80-те години сме били 27 в СВЕТА по металургия.... ето вижте тук - http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=9044.msg98061#msg98061

А сега къде сме?

[Panzerfaust]

А за соца, каквото и да говорите, икономически сме били 100 пъти по-добре от сега (особено имайки в предвид, че и днес се граби онова, което беше построено тогава.

Не е тука мястото да го обсъждаме, само ще кажа, че "соца" се крепеше на неща, които вече отдавна ги няма, нещо повече - почти ги нямаше след 1985 г. То и затова закъса накрая.

А сега къде сме?

Където са ни сложили.
Но и където сами се сложихме...

[Петкан]

"Трябва да изповядаме, че българите никога не са се лишавали от храброст и смелост, но всякога почти, а най-вече за времето, за което говорим, липсувала им е всяка инициатива за самостоятелно предприятие, нямали самоувереност в своите начинания, затова все гледали да наблегнат главата си на чужди плещи. Те били верни и предани на чуждите интереси, гинели за тях, като се считали уж по-сигурни в сполуката и по-малко отговорни в случай на несполука, но това не е освен в следствие на неразвитието им. От това настроение на българите се възползувало най-напред турското правителство. От него се възползували тоже и домогателите на аянските постове, от него се възползували най-подир и разбойническите шайки на кърджалиите..."(П. Р. Славейков „Исторически разкази от миналите времена”)
http://www.promacedonia.org/vm/vm_zakl.htm

[Hatshepsut]

Татковина

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
 
Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.
 
На уста ми сладка дума -
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!
 
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ

[Петкан]

На 15 юни 1863 година в Цариград излиза първият брой на вестник „Гайда“.



”Кому не е драга земята на отците и дедите му? Кому не е свидно това място дето почива прахътъ на бащите му и дедите му дето ще ляжятъ костите му и дето ще живеят децата и внуците му?”  (Петко Славейков)



Редактор на вестника е Петко Рачов Славейков.
Последният брой на в."Гайда" излиза на 15 април 1867 г. Вестникът е спрян от турската цензура за периода 24 април 1865 г. - 1 януари 1866 г. След подновяването излиза като филологично списание, „нравствената цел на което ще е със занимателното си съдържание да приучи на прочитание нашите съотечественици“.

Първото публикувано стихотворение на Христо Ботев - Майце си, е отпечатано в последния брой на „Гайда".
 Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и общественик. Роден през 1827 г. в Търново. Ученик на Емануил Васкидович. Издирва и събира около 2 263 народни песни. Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник „Гайда“. След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията (на източно българско наречие) от Българското библейско дружество,[2] наред с Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Сичан-Николов, чийто цялостен превод бил отпечатан през 1871 г. в Цариград.
За значението на тяхното дело пише Пенчо Славейков: „ Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание.
В анкета, организирана от СБЖ сред журналисти от българските национални медии, проведена през 2003 г. и посветена на 140-годишнината на вестника, „Гайда“ е посочен на първо място в отговора на въпроса "Кои са 15-те най-значителни български хумористично-сатирични вестници и списания през периода 1863-2003 г.?"