Стихове за Васил Левски

[Hatshepsut]

Въпрос за Левски

Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?

Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец
и тайничко поглежда към небосвода стар -
дали по пътя млечен не слиза въглищар.

Свободен е народът, свободно вика: “Го-о-л!“,
но хляб ако си купи, назаем търси сол.
След толкова години все същата съдба:
мизерия, зълъгана с коматче свобода.

Животът озверява! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине
Народът? Той не иска република – менте.
От новото се плаши, но старото не ще.

Не ще да е прислужник в световния вертеп,
не вярва вече в никой, очаква само теб.
Затуй се взира още във небосвода стар -
дали по пътя Млечен не слиза въглищар…

Той дваж те поменува, а благославя триж:
Апостоле, къде си? Дано се преродиш!

Ивайло Балабанов

[Hatshepsut]

Даже вековете не ще ни простят, Апостоле

Апостоле, пред теб се чувствам дребна,
макар и ти да си един от нас...
И винаги когато те погледна
в очите сиви, потрепервам аз...

Предателство, събрало ветровете
на алчността и тъжен робски страх...
Не ще измият даже вековете
вината ни пред теб - омразен грях!

И днес с див ужас бесилото тежи
над тебе не, Апостоле, над нас!
Безсилен и клупът зъл в несвяст крещи:
"Народе, опомни се! Имаш власт!..."

А ние свеждаме глави покорно,
забравили заветите, нали?
И само съвестта ни непритворно
ни гложди, непрестанно в нас вали...

Лиляна Чолакова

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=273477

[gotiniq7]

Снимано от мен

[Hatshepsut]

Апостоле, плача за тебе!

Апостоле, плача за тебе!
За твоите сини очи.
Очите, с които ни гледаш,
безмълвни пред теб как стоим.

Апостоле, плача за тебе!
За твоите руси коси.
От вятъра силно развени
във робските нощи и дни.

Апостоле, плача за тебе!
За твоето смело сърце.
Чието туптене послуша -
погледна смъртта във лице.

Апостоле, плача за тебе!
За твоята силна любов.
Която, без капка пощада,
тури те в безименен ров.

Апостоле, моля, прощавай,
загдето сме слаби сега.
На дело не можем да сторим
твойте тъй мъдри слова.

Апостоле, плача за тебе!
А твойто пресветло лице
от портрета гледа спокойно,
безсилно сълзите да спре.

Николай Вътков
София, 18.02.2014 г.

[Hatshepsut]

Докосване до Левски

Той вече е на толкова години,
но все е млад, кажи-речи момче.
А колко времето погребва живи,
ала за него сякаш не тече...

Очите му тревожно сини,
безгласно ни поставят срок.
Да издължим пред теб, Родино,
един неиздължим оброк.

Оброк за честност и безмерна вяра,
за република без господар,
където властелин е сам народът,
а правдата - свещен олтар.

Навярно затова е тъй реален,
в мечтите ни безсмъртно устремен,
а неговият подвиг легендарен
е съвестта на всеки идващ ден.

Ценко Велев

[Hatshepsut]

Дяконе, говорят, че си жив

Дяконе, говорят, че си жив.
Кълнат се, че ти служат вярно.
Знам, ти си весел, ала строг и справедлив.
Знам, коленичиш само пред България.

А чуждите и нашите врази
оплитат пак в хомота си народа
и алчността им, Боже опази,
се храни с кръв и плът, и с нашата гордост.

Предателите живи са и днес,
коват ковчези, сплетничат на воля
и питат все за твоя нов адрес,
и от въже оплитат ореола ти.

Ти нямаш си семейство, нито гроб...
Дали са живи твоите апостоли...
И днес си брат на всеки страдащ роб,
разбрал, че свобода не се изпросва.

Ти си навсякъде - със своя лъвски скок
прескачаш през Балкана, през епохите.
А казват, че на ръст не си висок...
Но по висок си от бесилито край София.

Във всеки дом си чакан и приет.
Защо ли в механи и кабинети
виси със страшна сила твой портрет,
щом с него кичат се и враговете?

Аз зная, че в прогнилия канон
не се побираш и не си икона,
че имаш паметник, музеи, стадион...
в държавата - или географска зона!

Ти носиш кръст, кама и револвер...
Но с ум срази вековната тъмница.
Как, щом от сив животът стана чер,
да го огреят твоите зеници -

и клетвата пред кръст, пищов, кама
да преломи позора и съмнението,
че можем сред дълбоката тъма
да си постигнем сами освобождението.

Димитър Христов

[Hatshepsut]

До Дякона и без адрес

И аз не знам защо до днес
потребност нямах да ти пиша...
Дали защото без адрес
писмото ми ще е излишно?

Или защото съм човек
обезверен, без идеали
и скитам в тоя вълчи век
ни жива, нито пък умряла.

То цял народ е като мен -
между раздели, мъки, срещи
навръх рождения ти ден
единствено за теб се сеща.

Но ме обзема вече бяс -
когато далавера има,
по митингите с мазен глас
да ни залъгват с твойто име.

Не ни съди, че сме без чест,
а светлите ти идеали
от сто години, та до днес
човековълци са ги яли.

Но пак ще пиша и дано
да каже Бог и стане чудо:
след хилядното ми писмо
народът ни да се пробуди.

Ники Комедвенска

[Hatshepsut]

Господи…
На Васил Левски

Виждаш ли, Господи? Виждаш ли?
Сняг е затрупал бесилото,
зимата люта без жалост зазижда
с пръсти си ледени слава и сила.

Чуваш ли, Господи? Чуваш ли?
Плач и молитви народни не секват.
Нощем земята пак Левски сънува,
стъпките негови още отекват.

Плачеш ли, Господи? Плачеш ли?
Стяга въжето юнашката шия.
Хапят плътта му вълчиците в здрача,
късат я хищно и кървите пият.

Милост ли, Господи? Милост ли?
Ти на тирани единствен прощаваш.
Време тече, но праха не покрива
бели бразди, що герои оставят.

Ивелина Никова

[Hatshepsut]

Блага Димитрова — „И все Левски“

Блага Николова Димитрова (1922-2003г.) е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вице-президент на Република България, в периода 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г. Започва да пише още като ученичка. За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Това всъщност е най – високото отличие в наградната система на Република България. Връчва се от президента на България на политици, дипломати, общественици, спортисти, български и чужди граждани.

Представяме ви едно от емблематичните стихотворения на българската поетеса, носещо заглавието „И все Левски”. Творбата представлява своеобразна ода за Апостола, възвеличаваща неговите личност и подвизи. Поетесата ни представя и запознава синтезирано с житейския път на Левски, очертавайки бележитите моменти в живота му – от „един лъвски скок” до „едно черно бесило. Употребата на анафора (началното повторение „един” във всяка следваща строфа) има за цел да подчертае уникалността на „една” личност, значението на „едно” свято дело:


И Все Левски

Една стъпка прекосява
застоялите кални пътища
и ни стряска от сън.

Един рус лъч озарява
сумрака след потерята,
обещавайки ни Зора.

Един син – незабравчин взор
пронизва безизраните дни
и открехва пролука небе.

Един лъвски скок се засилва
високо над затрънения плет
към жадното избавнение.

Един предателски шепот
запушва пулса на времето
в гранитната гръд на Балкана.

Едно черно бесило на хоризонта
отваря портал към безкрая
додето се сбъдне Бъдното…

1986

https://www.bulgarianhistory.org/

[Hatshepsut]

https://www.facebook.com/168917089818543/photos/a.168932326483686.31153.168917089818543/856453311064914/?type=1&theater

[Hatshepsut]

В Карлово, накрай градчето,
син очакван се родил.
Бързо раснало момчето,
кръстено с любов Васил.
Дяконе от манастира
тръгнал по света широк,
трудният ти път не спира
и след твоя лъвски скок.

Ти, Апостоле, бездомен,
миг покой не пожела:
неуморен, храбър, скромен,
вдигна градове, села.
И умря за свободата
на народа-мъченик,
но остана жив в сърцата,
Българино, най-велик!

[Hatshepsut]

Следите на Апостола

Две следи във снега. Две човешки следи.
Все към Къкрина. Право нататък.
И над тях - две лукави и жълти звезди -
позлатени очи на предател.

Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
пет столетия трупал в душите,
скрил до покрив къщя и сърца, той все пак
не успял да затрупа следите.

Две следи. Там снегът и до днеска кърви -
ах, навярно човекът е куцал.
Знаел той - имал сума ти път да върви -
от въжето до моите внуци.

От султанския съд чак до мойта душа.
Път мъчителен, славен и трескав.
Как би минал човекът по него пеша,
пък дори да се казва и Левски!

Как би минал по него с раздадена кръв,
с дух раздаден и сетне възкръснал,
пък дори не човек да се казва, а лъв,
не Апостол, а Бог да е кръстен!

Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
От въжето до всички години.
Научи ме, пресвети Апостоле, как
по следите ти пресни да мина!

За да стигна до твоя върховен живот
и да върна дълга ти грамаден:
десет гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в тефтера жесток -
„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“

Дамян Дамянов

[Hatshepsut]

На Левски

В света на вехтите завети
Аз чувам младия ти глас:

Да създаваме комитети
от всички нас
за всички нас,
че свободата е по-нужда
от хляб и слънце в този век -
не за облага и за служба -
за правото да си човек.

За свободата имаш право
да сменяш своето лице.
За свободата нямаш право
да сменяш своето сърце!

Ти беше винаги различен
и винаги един и същ.
Ти се раздаваше на всички,
на себе си -
нито веднъж.

Аз виждам младото ти тяло
как,
окачено да умре,
се люшва в нас като махало
и няма никога да спре.

Недялко Йорданов


https://www.facebook.com/vasillevski.eu/photos/a.763711577010571.1073741828.760730167308712/1330805850301138/?type=3&theater

[Индивидуалист]

......нямаме чиста и свята република...
ние живи се провалихме,
а ти закачен за въжето успя да запазиш и да ни завещаеш България...

/от публикация на Николай Марков/

[Hatshepsut]

Молитва за Васил Левски

По-малко себе си - повече народа да съхраним,
да не бъдем безчувствени
                     пред очите разплакани,
да си кажем кривиците и напред да вървим -
трябваш ни, Дяконе.

Когато от дребни грижи животът
                                        изглежда нелек,
когато сме слаби ( и когато заякваме),
трябваш ни за опора като най-близък човек -
трябваш ни, Дяконе.

За да се научи свойта работа да вършим сами
и вече нищо наготово да не чакаме,
да не газим в бита, а с твоите пориви да летим -
трябваш ни, Дяконе.

Твойта мярка ни трябва,
                            твоят апостолски жест,
за да няма в душите предателски дракони,
и като теб да можем да мрем за едната чест -
трябваш ни, Дяконе.

Да се доближаваме все повече до твоя живот,
а то означава - до България - майка ни,
за да узряваме като хора, като народ…
Трябваш ни, Дяконе.

[Hatshepsut]

Насаме с Левски

Във очите ти трескаво сини
се изплакваше всяка душа.
Колко чудно! В ония години
ти изходи земята пеша.

Не брои свойте крачки. Открито
все вървя през куршумни мъгли,
а днес има такива, които
ги броят и до свойте коли.

Как надпяваше вихри и птици
във тревожната радост и скръб?
Как присвиваше мълком пестници
и на злобата даваше гръб?

Как, кажи ми, ти Ботев разплака
под румънските зимни звезди?
Триста века народът да чака,
като теб друг не ще се роди.

Как на крак вдигна цяла империя,
един дом ли превърна във храм?
Как вървя с петвековни потери,
за да търсиш и себе си сам?

Бе със сила небесна и земна,
непозната у нас досега,
че Родината тъжна в приемна
ти превърна напук на врага.

Левски, Левски, Апостоле вечен,
на байрака ни златния лъв,
ти от нас не си никак далечен,
а си кръв във самата ни кръв.

Ти си чиста сълза непролята,
на България слънце и стон.
Чистота, чистота, на която
трябва само да правим поклон.

О, ти тъкмо навреме пристигна.
Да ни бъдеш присъда и химн.
...И републики триста да вдигнем
все към твоята ще се стремим!

Марко Недялков