Четири минуса и един плюс на протестите"За разлика от протестите от 1989 г. и 1997 г. днес количеството хора, които желаят да променят политическото статукво не стигат за незабавна смяна на системата. Общо БСП, ГЕРБ, АТАКА и ДПС разполагат с около 2,5 милиона души твърд електорат. Освен това в България има около 0,5 милиона души, които работят в публичния сектор и са назначени по времето на тези 4-ри партии; около 0,5 милиона са безработни, които чакат помощ от държавата (на 4-те партии); поне 0,5 милиона души са готови да продадат гласа си или са зависими от едри работодатели, свързани с тези 4-ри партии (350 000 само са предвидени от печатарите в Костинброд). С други думи, от грубо 6,5 милиона реални избиратели около 4 милиона са подвластни на 4-те парламентарно представени партии. Възможно е тези 4 милиона души да са частично пресичащи се множества; освен това е възможно част от електората на парламентарно представените партии (особено на ГЕРБ) да мигрира към новото политическо представителство на протестиращите. Най-вероятно е обаче в близко бъдеще 4-те парламентарни партии да съберат повече гласове от новото представителство на протестиращите, включително партийните формирования от стари десни партии. При това съотношение на силите, новото политическо представителство ще трябва да е по неволя в коалиция с някоя от старите 4-ри партии – или в управляваща коалиция с някоя от 4-те партии или в опозиция, отново гласувайки с заедно с някоя от старите 4-ри партии..."
http://www.dnes.bg/blogini/2013/07/06/chetiri-minusa-i-edin-plius-na-protestite.192914...
...
Орешарски ще бъде принуден да подаде оставката на своето правителство.
Причините за тази наложителна оставка са много, но основните са две-вътрешният политически натиск и външен натиск.
Еуфорията от събитията в Турция и Египет си казва думата, въпреки ,че протестиращите не са представителна част на общественото мислене, а по-скоро са обективен емоционален резултат от неправилна политика.
Протестите са принципно правилни, но са манипулирани от задкулисни политически играчи, чиито интереси са на светлинни години от исканията на хората по площадите.
Не мога се съглася със съществуването на някакъв колективен разум, спонтанен изразител на борбата между "десни" и "леви", който разум обаче няма идея за това, как да пребори олигархията, т.е. мафията.
Не мога да приема и това, че президентът Плевнелиев е изразител на народната воля.
Искат се реформи всякакви.
Кой ще реформира изборният кодекс?
Кой ще реформира съществуващата съдебна система, която създава корупция?
Кой ще направи тези реформи?
Мая Манолова или Искра Фидосова?
Пропуснатото през тези 23 години е довело до образуване на огромен политически тумор, който е нелечим със средствата на демокрацията.
Моята прогноза за бъдещи парламентарни избори е следната:
ГЕРБ, БСП, ДПС, ПП Атака, ДСБ и НФСБ.
Промяната, която желае народа от улицата не е възможна.