Текстът по-долу е на Д.Германов от Стара Загора, който ни го изпрати с молба да го публикуваме. Оставяме читателите сами да преценят в каква държава живеем и до колко полицията може да гарантира за сигурността ни. Altermedia България припомня, че ние сме медията, която е готова да публикува данни за всеки един случай на циганско насилие и полицейско бездействие, който ни бъде изпратен, защото ние сме истинският глас на народа. Искам да ви разкажа една история, която за пореден път ще разтърси основите на така наречения „етнически модел” в нашето общество. Предполагам, че случката ще бъде гузно премълчана от изпълнителната и медийната власт у нас. От случката до момента на писането на това „откровение” са минали около 30 часа и няма никаква индикация, че някой ще уведоми обществото за случващото се. А случващото се е болезнено наложително да бъде чуто, видяно и най-вече разбрано от хората. Поради естеството си на непрекъсната повторяемост то трябва да бъде сериозно разгледано от тези, които носят отговорност за реда и справедливостта в нашата страна.
Случката се развива на 05.07.2009г. около 23:30 часа, приятна лятна вечер. България, Стара Загора. Група приятели, на възраст около 19-20 години, решават да си направят среднощен излет в покрайнините на града, около кв. „Дъбрава”. Всичко е добре до момента, в който не достигат един от изходите на града, в близост до така наречената „ромска махала” (като от тук на татък ще се ползва цигани /б.а. /) „Лозенец”, но по-скоро напълно незаконно, полу-автономно териториално образувание в рамките на града.
Групата пътува с два автомобила, „ Опел Вектра” и „Ситроен Ксантия”. По пътя близо до циганския квартал ги застига полицейска „Лада Нива”, която им подава звуков сигнал, без ясно определена цел. Колите намалят и отбиват, но полицейския джип ги застига и задминава. Те продължават бавно напред след джипа. На около 500 метра пред тях виждат 4 полицейски патрулни коли спрели на пътя. Но преди да достигнат до тях се случва немислимото и неочаквано за една страна, наричаща се правова и членуваща в ЕС. От гъстата растителност покрай пътя започват да излизат десетки цигани въоръжени с брадви, ножове, бухалки, колове и всякакви подръчни средства, характерни по-скоро за въстаници от „тъмните” векове, борещите се с несправедливостта на феодалния строй. Разярената тълпа обгражда първата от двете коли – „Ситроен Ксантия”, в която пътуват 3 момчета и 2 момичета. Втората кола успява да даден заден ход и да се измъкне от неочакваната засада. За нещастие шофьора на предната кола не успява да избегне нападението на циганите. В предното стъкло се забива метален кол на сантиметри от главата на шофьора. Опитвайки се да измъкне колата от събралата се тълпа, без да блъсне или прегази някого, водача вкарва автомобила в крайпътната канавка. Ситроена остава блокиран там и циганите започват да го унищожават, с каквото могат, докато момчетата и момичетата са вътре. След като са счупени всички от страничните стъкла пътниците успяват да се измъкнат през тях и да се опитат да избягат. Едно от момичетата е хванато, но след кратка борба успява да се освободи и да избяга. Младежите бягат в продължение на километър, докато не стигат до хотел „Калина”, където намират укритие. За щастие всички се спасяват само с леки наранявания . Но преди тях 4 момчета не са имали този късмет. В друга кола, минала малко по-рано по този маршрут са пътували момчета, които са били зверски пребити. Откарани са в болница и тяхното състояние не е ясно. Знае се че имат счупени крайници и вътрешни наранявания.
В рамките на няколко седмици това е поредният случай на брутално, циганско насилие върху напълно невинни граждани. Това е проблем, не само на определен етнически етнос, а на цялото общество. Всички ние, заедно носим отговорността, че сме позволили подобни неща да се случват. Заедно трябва да решим проблема, а не да крием неудобната истина зад вечния въпрос за правата на човека от малцинството. Всички ние сме равнопоставени пред законите на Република България и трябва да носим еднаква отговорност за действията си, както и да споделяме еднакви права. Едно от изконните е това на личната неприкосновеност, което стои в основите на човешкото достойнство. Съгласно чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека:
“Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.”
След като закона и хората, които го прилагат не успяват да ни дадат тази закрила имаме ли право ние сами да защитим правата си?
Д. Германов
Стара Загора, 2009г. www.bg.altermedia.info
Начало
Помощ
Търси
Tags
Календар
Contact
Staff List
Gallery
Потребители
Списък с потребителите
Tърси потребители
Hall Of Fame
Вход
Регистрация
Тема: Защита на правата ли? А правото на защита? (Прочетена 3154 пъти)
Similar topics (1)
Април 05, 2008, 16:44:27