Въпреки че свободното му време е "дефицитно напоследък", Пейо Колев прави сайтове и печатни издания, но не говори за това като за работа. "Това и работя, никъде не съм работил и никъде няма да работя", казва той и обобщава, че "е на свободна практика". Пейо е художник трето поколение, но не рисува, защото не е добре платено и е "много бачкане за нищо". Той е на 35 години, живее в София и е създател на сайта "Изгубената България" –
http://www.lostbulgaria.com един огромен албум с фотографии за всичко, което е изгубено.
Пожелава срещата да бъде следобед, защото работи предимно през нощта, предлага и място – Борисовата градина в София, кръглата чешмичка до паметника на Иван Вазов. В лятната жега пристига с колело, на гърба е заметнал кожена войнишка мешка. И започва да разказва за "Изгубената България".
Идеята за сайта се появява случайно. "Отдавна събирам снимки - къде от интернет или от вехтошари – просто ги прибирам. Един ден поисках да ги показвам тези фотографии", разказва Пейо Колев. В началото си мислел да показва как се ретушират снимки - да напише "нещо като наръчник за това", но се отказал. Имал приятел в Америка - "стар емигрант", с когото споделил идеята за сайт – фотоенциклопедия на България и живота на българина. Но времето му е малко и постоянно има и други задачи. Седмица след това неговият познат направо му изпратил 500 долара, за да започне работа по проекта.
"Тогава в общи линии зарязах всичко друго", спомня си Пейо Колев. Всички снимки на сайта са свободни за ползване с некомерсиална цел. Защото това е нашата история и всеки би трябвало да може да я види – както е и мотото на проекта: "една снимка струва 1000 думи". Пейо казва, че няма никаква печалба от това, което прави. Наградата за това начинание е, че посещенията са се покачили много – на ден читателите на сайта достигат до 500 души. Припомня си, че още в първия ден, в който сайтът става публичен и нямал и 100 снимки, посещенията били над 1800.
Оттогава той прави и профил на посетителите на "Изгубената България". По форуми в интернет, посветени примерно на градския транспорт, той засичал дискусии по неговите снимки за трамвайни мотриси и линии, който вече не работели в София. "В друг форум – "Детството", пораснали деца – сега майки, си спомнят София от 60-те, 70-те и 80-те години", разказва събеседникът.
Той много се надява сайтът да възпитава посетителите му в патриотизъм. Пейо Колев е направил и група във "Фейсбук", където за близо два месеца откакто съществува сайтът има записани над 800 души. От тях мнозинството са млади хора. Непрестанно му пишат и българи, които живеят в чужбина. Сайтът се посещава от много българи, живеещи в САЩ, но все пак най-много се чете от България.
За себе си Пейо Колев казва, че е страшен вехтошар, но практиката го е научила, като вземе нещо, например някой албум със снимки, да го сканира и след това да го върне, защото не може да събере всичко. Така един ден намерил от вторични суровини "една камара стари списания от 70-те години на XX век, посветени на туризма в България". Тогава започнал да сканира всичко в тях или да ги снима и качил "една сериозна порция морски снимки". "Сега цялото черноморско крайбрежие е напълно съсипано и всички тези места са застроени и нищо не може да се види каквото е било", коментира той.
В момента най-ценната колеция от снимки, по която работи, е един военен албум с фотоси от началото на миналия век. Според него този албум е много рядък, защото отразява българската делегация при подписването на Брест-Литовския мир. И обяснява, че събитието се случва малко преди да свърши Първата световна война. Тогава Русия след вътрешните размирици заради октомврийската революция е силно отслабена, Германия я побеждава и й взима няколко територии от граничните покрайнини. Русия губи полските земи, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите югоизточно от Кавказ – Карс, Ардахан и Батуми, които са върнати на Турция четиридесет години след като са й отнети с Берлинския договор. През есента нa 1918 г. в бойните действия в Северна Франция настъпва обрат и германската армия е принудена да отстъпи. На 13 ноември 1918 г. – два дни след Компиенското примирие – Съветска Русия анулира формално Брест-Литовския договор. В този период като съюзници на Германия в преговорите е участвала и България и това е отразено в албума, купен от негов приятел, също любител на историята.
"Много работя с антиквари, от които набавям снимки", казва Пейо Колев. Самият той е работил като антиквар в началото на 90-те години на миналия век и познава по-известните лица в този бизнес. В момента купува от тях стари снимки или взима, сканира и след това ги връща. "Някои антиквари оцениха, че като ми дават албумите си, това за тях е реклама и това ще доведе клиенти при тях." Тези, от които пък купувал, снимките се търгували различно – "зависи как те прецени антикварят", уточнява той.
Друг негов източник за снимки е интернет. Не взима фотографии само от информационни източници като новинарски сайтове. Наскоро и много посетители на страницата започнали да изпращат колекции. Наскоро един човек му изпратил фотографии от Балканската война. При първия преглед на снимките обаче било много трудно да се определи от кой период са фотографираните места, на които се виждали единствено трупове на врага. По нашивките от дрехите им станало известно, че са турски пехотинци. Така се стигнало до заключението, че фотосите изобразяват превзети от българската армия турски позиции.
"Имам идея всички снимки за България да можеш да ги намериш на едно място. Да бъдат сортирани по години, по дадено събитие – да може да се използва като помагало по история, като справочник", споделя той. И бърза да уточни, че едва ли ще може да го направи.
Основната му цел е "Изгубена България" да стане един огромен албум, в който "като влезеш, да стоиш по час и половина, докато не разгледаш всичко". Попитан защо е нарекъл с това име сайта, Пейо Колев казва: "Искам да се направи ясна аналогия с това какво сме изгубили ние. Например българското Черноморие, което е тотално разсипано, или града, като например София. В момента правя една серия от снимки с изчезналите чешмички и фонтанчета в столицата, събирам и снимки на разрушени сгради."
Може би затова в "Изгубена България" споделя "всичко, което му грабне интереса или прецени, че не е добре известно на аудиторията". По думите му понякога хората не са информирани за това какво се е случило. Според него сегашното поколение няма представа от историята – "всичко е тотално бяло петно". Не знаят нито за войната, защо се е водила, от кого и какви хора са участвали. "Когато не познаваш историята, не можеш да вземеш правилно решение за себе си", смята Пейо Колев.
В момента в сайта са качени близо 600 снимки, подредени по години. Най-старите фотографии са от хайдушките въстания и руско-турската война от края на деветнайсти век. Последните снимки са от 2010 г.
Авторът на "Изгубената България" казва, че любимите му снимки са на комитите от ВМРО, като ги нарича "особена страст". "Това са хора, които не съществуват в днешно време – те просто отрязват главата, без изобщо да се замислят, имат много решителен вид", разказва за тях Пейо. Той споделя, че единият му прадядо е от македонското село Крушево, принуден да избяга в Сандански (тогава Св. Врач) със семейството си след войните, когато територията става гръцко владение.
По време на разговора Пейо Колев изважда от раницата си голям албум с протъркани корици, които някога били зелени. Този албум е от времето на Иван Иванов (управлявал столицата през Втората световна война, бел. авт.), за когото събеседникът казва, че е "най-бележитият кмет на София". В него са фотографирани различни фонтани и чешмички с пикаещи момченца и различни животни – козлета, маймунки, мечки. Сега от тях са останали само постаментите, на които са били поставени, "защото са били изскубани" или въобще ги няма. Като пример той посочва статуя на козле пред столичния клуб "Ялта", която изчезнала по времето на социализма, защото на мятото му бил издигнат паметник на съветския държавник Леонид Брежнев. Неговата скулптура обаче изчезнала също, след като в средата на 80-те години на миналия век на власт в Русия идва Михаил Горбачов.
"Няма да мога да събера всички снимки за България на едно място, но ще събера много, което досега никой не го е правил", казва той. И продължава с това, че във Военноисторическия музей имат архив от 100 хиляди снимки, които обаче нито са описани, нито са дигитализирани и затова все едно ги нямат.
Наесен Пейо Колев ще направи опит да се свърже с музеи и общински архиви. Дотогава се надява, че ще качи на онлайн албума поне 1000 снимки. "Тогава сайтът ще се очертае като истински проект и заедно със съмишленици ще започнем да събираме още повече снимки за "Изгубената България", завършва той.
https://www.dnevnik.bg
Home
Help
Search
Calendar
Contact
Staff List
Gallery
Members
View the memberlist
Search For Members
Hall Of Fame
Login
Register