Египетската следа в западната култура
Публикувано в Съвременник, 2010, 2, с. 351–382Автор:
Сергей ГерджиковИзточник:
https://www.gherdjikov.com/egipetskata-sleda-v-zapadnata-kultura/Египет, оригинално Кемет (eг. Kmt) е придобил смисъла на енигма за нас. За разлика от Китай, също толкова древен, Египет е мъртва цивилизация, а в същото време следите й са внушителни. Пирамидите, колосалните колонади и статуи, Книгата на мъртвите, огромно количество изображения и текстове. А от езика на Египет, отдавна забравен, са останали йероглифите – (гр. „свещени знаци”) – едно странно и респектиращо писмо, което за античните елини е било асоциирано с тайно знание и магическа сила.
Но най-удивително е присъствието на тази цивилизация тук и сега. Следите към древен Египет са пред очите ни, но ние не ги разпознаваме. За нашата цивилизация Египет е не огледалното друго, каквото е Китай, а праформа, недостатъчно осъзната. Ореолът на загадка ни пречи да видим поразителните сходства на тази могъща цивилизация с нашата собствена във всички сфери, започвайки от храната, облеклото и бита и завършвайки с представите ни за Духа, Твореца и Спасението.
Античната гръцка култура, която приемаме за безспорния извор на собствената ни цивилизация, е не толкова първоизвор, а по-скоро трансмитер на формите на живот на египтяните, кристализирали още преди пет хилядолетия и развили се в продължение на 3 000 години.
Още в Додинастическата епоха и в Старото царство от около 3400 г. пр. Хр. за няколко столетия са били развити основните форми на цивилизацията на Нил: езика, писмеността, календара, скулптурата, монументалната архитектура и държавното устройство. Занаятите и изкуствата „достигат изключителна висота, която никога по-късно не е надмината”, пише класикът на египтологията Джеймз Берстед. Той разпознава и годината 4241 пр. Хр., когато е въведен първия в света годишен календар от 365 дни (Берстед, Дж. История на Древен Египет. I. София, М. А., 2008, 45–46). Тези хора наричали себе си Ремту Кеми – „хора от черната земя”. Съседните семитски народи нарекли страната Миср, а евреите – Мисраим. Името Египет произлиза от гръцки (Аίγυπτος), вероятно от вавилонското Хикуптах, транскрипция на египетското Хеткаптах – „дворецът на ка на Птах” – автентичното име на Мемфис.
„Античното гръцко начало”, „началото на историята”, „люлката на Западната цивилизация”, „родината на науките и изкуствата” са станали пароли на нашата собствена идентичност. Класическата образованост ни говори от две хиляди години, че всичко това, което сме ние, е сътворено от гениалния народ на античните елини. Особено усърдни в това отношение са немските философи: Кант и Хегел, Шопенхауер и Ницше, Хусерл и Хайдегер.
Срещата с Египет, ако сме трезви и балансираме между удивлението и безпристрастното опознаване, разрушава два мита. Нито Египет е енигматичен и далечен, нито Елада е изключителният източник на нашата култура. Истината е къде по-вълнуваща и всъщност поразяваща историческото ни самосъзнание. Древните египтяни са положили основите и са създали много от формите, в които се разгръщат юдейската, античната гръцка, християнската и ислямската култури. Джеймз Брестед пише: „Цивилизацията на Древен Египет оказва огромно влияние през цялото ранно развитие на човека в Южна Европа дълго след като Архаичната ера е заменена с по-напредналите в културно отношение общества. За нас, които според принадлежността си към дадена цивилизация, сме деца на ранната европейска култура, е от жизнено важно значение да повдигнем завесата и да се взрем в онези далечни времена, които са дали толкова ценно наследство на нашите предци” (Берстед, 23).
Гърците са асимилирали, но с това и засенчили египетската традиция и са усвоили нейните достижения, разтваряйки ги в своите собствени. Египет е несъмнено много по-чужд за нас от Гърция, защото мисловните му пластове са засипани от пясъка на времето, а видимото на пръв поглед е непонятно в своята колосалност.
Шумер, Вавилон и Египет са най-старите цивилизации между Изтока и Запада – в техните земи най-лесно се е оказало оцеляването на големи общности с уседнал начин на живот. „Съвременната цивилизация дължи своето развитие на древните народи, които преди повече от шест хиляди години заемат ключово положение в басейна на Източното Средиземноморие и териториите, разположени на изток от него” (Берстед, 32).
Езикът – „словото на Бога”Жан-Франсоа Шамполион, разкрил кода на „йероглифите” (гр. „свещени знаци”), е представян като романтичен търсач с неутолим дух. В края на краищата дава живота си заради египетските си изследвания. От негово време (двайсетте години на XIX в.) европейците преоткриват Египет като ново откровение за смайващи стари постижения. „Тайното знание”, „забранената eгиптология”, „звездният контакт” звучат като пароли на нещо загадъчно и свръхчовешко, скрито в йероглифи и пирамиди и обещаващо мистична сила, с която да пробием човешките си и културни хоризонти и да властваме над смъртта.
Многобройни рисунки и надписи, изписвани в течение на около три хиляди години показват най-детайлно формите на живот в египетската цивилизация. По силата на споделената ни човешка форма ние разбираме египтяните, с изключение на високите нива от менталната сфера: нагласи, мислене, вярвания: „процесът, при който древните египтяни са обяснявали в рамките на своята култура собственото си познание за света, така и не ни е известен” (Леков, Т. Скритото знание. Свещените книги на древен Египет. София: „Изток-Запад”, 2004, 10). Разчитането на писмената система, което самò по себе си е голямо постижение, още не дава ключа към разбирането на ума на египтянина. Ние се опитваме да го възсъздаваме по аналогия с нашите начини на мислене и вярване, но изследването им изисква вникване във вътрешните им връзки, които преводите заличават.
Отчитайки културната отнесеност на човешките създания и мисли към собствения жизнен процес, който ги е създал, трябва да държим сметка и за споделената човешка форма и човешки свят, от който те са част. За да се види ясно генетичната линия на културните форми от Египет, можем да съпоставяме полярната за нас далекоизточна култура, създадена в Китай, и проблематичната за нас египетска култура.
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог” (Йоан, 1:1), може да се приеме за първо положение в християнския светоглед на Запада. Но египтяните още в зората си нарекли своя език „слово на бога”, (ег. „меду-нечер“). Бог Птах сътворява света със слово, давайки имена на нещата.
Така може да се пре-открият много следи и цели серии паралелни културни форми, дошли до нас от античните гърци, оригиналите на които обаче намираме в древен Египет. Възниква естественият въпрос: защо смятаме копията за оригинали, взетото за създадено, взелият за създател?
Египетската реч е безвъзвратно забравена, останала е една модификация, коптската реч, на която се изнася богослужението в коптската християнска църква в Египет. Тя именно е послужила на Шамполион като един от ключовете за разчитане на египетското писмо. В това писмо, смес между образи и фонетични знаци, липсват гласните звуци.
Най-старите текстове на египетски са от около 3200 г. пр. Хр. – един от най-старите езици в света. Езикът се е развил от архаичен през староегипетски, средноегипетски и късен египетски, приспособил се е към гръцката писменост като „демотически”. В основата му са няколко съгласни. „Р╛” – слънце, е подобно на нашето р, но като звучна гърлена фриктивна съгласна, „нфр” – красиво, „нчр” – бог. Днес между тези звуци се поставя по едно е, за да се произнесат думите: „нефер“, „нечер“. Но истинските гласни не са известни. Египтолозите транскрибират тази писменост с латински букви, диекретични знаци и апострофи. Например името на Тутанкхамен се изписва „twt’nkhymn”. Оригинално това са редове от пиктограми – птици, бозайници, растения, предмети, хора. Всички тези форми са реални живи и неживи форми в „черната земя” около Нил.
Първата писменост са тези пиктограми. Тя се използва в свещени текстове в пирамиди и на саркофази. Друга система, опростено курсивно йероглифно писмо, йератика, се е използвала за обикновени административни нужди и за религиозни текстове на папируси от най-старо време. „Системата на писмеността включва в себе си не само знаци, означаващи сричка или група съгласни, но и азбучни знаци, всеки от които означава отделна съгласна. Следователно сегашните букви от азбуката са измислени в Египет цели две хиляди и петстотин години преди да станат известни и на други народи” (Берстед, т. I, 89). По време на елинизацията (III–I в. пр. Хр.) за предаване на египетски текстове се е използвала гръцката азбука – демотика.
Част от йероглифите са представлявали предметите, които означават, но най-често са предавали звуците или „детерминативите”, които уточнявали значението. Йероглифите се изписват отляво надясно, отдясно наляво и отгоре надолу. Посоката се разпознава по лицата на хората и животните, използвани като йероглифи. Те гледат към началото на фразата. Това писмо е нямало стандартна пунктуация – точки, запетаи и подобни.
По подобен начин древнокитайският е нямал пунктуация. За него също се казва, че е „йероглифно писмо”. Китайските знаци силно се различават от египетските, но също представят обекти и срички. Аналогично е положението с писмеността на маите. Това показва известна формално-функционална еднаквост в независими писмени езици. Без съмнение хората създават сходни знакови системи: образни и фонетични в различни форми и съотношения.
Езикът, писмеността и знанието вървят заедно в представата на народа на Нил. Те са дар от бог Тот, изобразяван с глава на ибис. Боговете с животински глави са част от нашата перцепция на енигмата Египет, но животните не са били това, което са за нас. Само специално обучени в жреческите училища („домове на живота“) са владеели писането. Броят на знаците е внушителен – повече от 5 000. Разшифровката им е резултат на гениална интуиция, гигантски сравнителни усилия и златен шанс: Розетския камък. През 1798 г. Наполеон създал група изследователи и художници към армията, влязла в Египет. След година те се натъкнали на каменна плоча, открита близо до форта Жулиен в градчето Розета в делтата на Нил. Един и същ текст е бил написан на камъка три пъти: на гръцки, на демотика и с йероглифи. Камъкът бил предаден на англичаните съгласно договора за капитулация. Плочата отива в Британския музей. Гръцкият текст показвал, че това е декрет на съвета на върховните жреци на Египет, издаден през 196 г. пр. Хр. Но пряк паралел между отделни „думи” не е бил видим. Никой не бил говорил египетски от повече от хиляда години. Как са звучали тези „думи” никой не е могъл да знае. Британският изследовател Томас Юнг се фокусирал върху знаците, окръжени от овал (фр. „картуш”) и осъзнал, че те са особено важни и най-вероятно са име на фараона (Птолемей). Така се стигнало до първите фонетични значения, влизащи в противоречие с представата за чисто образния характер на писмото. Но Юнг е споделял парадигмата за образите и изоставил работата.
От тук нататък Шамполион се заел с разшифровката и чрез комбинация от техники и огромни лингвистични знания навлязъл в тази писменост. Ключово е било името в картуш на фараон, чието разчитане дало първите значения: „ра”, коптската дума за слънчев диск, „сс” за знаците в края. Догадката била „Ra-me-ses” и така било разпознато и „ме”. Франсоа се втурнал при брат си и извикал: „Je tiens l’affaire!” („Разгадах ги!”) и паднал в несвяст, за да стане от леглото след пет дни. Колко усилия обаче предстоели, за да се разгадаят хилядите знаци!
Започва и набира скорост разчитането на многобройните писмени паметници на Египет. Поставено е началото на науката египтология. Става все по-ясно как са живели хората от страната Кемет (черната земя), какво са извършили фараоните и какво са казвали жреците за призоваване на боговете, за умилостивяването им и за осигуряване на безсмъртие. Но никога не станало ясно как са мислели египтяните и какво са влагали в основни свои „понятия” като „хека”, превеждано приблизително като „магия”. „Силата, която преминава през световете и ги превръща в ЕДНО, египтяните наричали „хека”. Тя може да бъде овладяна”, пише Сергей Игнатов (Египет на фараоните. София, „Изток – запад”, 2004, 10).
Кой може да си помисли, че съвременните букви имат нещо общо с египетските йероглифи? Тази следа е невидима преди цяла серия от съпоставки. Видима е обаче линията на трансформациите, свързващи египетската писменост и нашите собствени азбуки. Оказва се, че египетската писменост е прототип на други близкоизточни писмености, а гръцката азбука е произлязла от тях, непосредствено наследявайки финикийската.
Всекидневие, дом и празнициЗагадъчното бие на очи и засенчва обикновеното. За народа на Египет обаче мистичното измерение не е обезценявало земния живот, а тъкмо напротив. „Египтяните били безкрайно благодарни на боговете именно за това, че животът на бреговете на Нил действително е бил прекрасен, и затова те са се стремили с всякакви средства да обезпечат за себе си благата на този живот в задгробния свят”, пише Пиер Монте (Египет Рамсесов, увод).
Храната, облеклото, домът и всекидневието са опорната система на един общностен начин на живот. Ние на Запад се храним с продукти на житните култури, а в далечния Изток тази роля играе оризът. Ядем с лъжици и вилици, а китайците ядат с пръчици. Пием бира от ечемик и вино от грозде. В многобройните рисунки и текстове виждаме и четем как са се изхранвали, обличали, почивали и работели египтяните. А те са се изхранвали почти като нас предимно с хлебни изделия от пшеница и ечемик, меса от птици, овни и биволи, риба в изобилие, много плодове и зеленчуци. Египтяните използвали лъжици от слонова кост още от най-древни времена.
Правели са бира от ечемик и вино от грозде. Това далеч не е присъщо на всички цивилизации. За сравнение: специфична за китайците била и е напитката от ферментирал ориз (по-късно в Япония саке). Египтяните не използвали свинско месо поради „нечистотата” на тези животни. Боб те не сеели и не ядяли по подобна причина. Това изглежда разбираемо.
Ние седим на столове, китайците седят на пода, постлан с рогозки. Египтяните са седели на табуретки и на столове около маси. Китайците са седели на рогозки на пода и са поставяли храната и напитките си пред себе си. Ниските продълговати масички те използвали за писане.
Ние лежим на легла, китайците лежат на рогозки и постелки на пода.
Египтяните изработвали табуретки, столове, маси, шкафове и легла досущ като нашите, т. е. измислили са тези мебели, които ползваме и до днес и те се налагат и в останалия свят. В Египетския музей в Кайро могат да се видят изящните и още здрави мебели на Тутанкхамен.
Нашите домове са направени предимно от камък и тухли, а далекоизточните – традиционно от дърво. Къщите на египтяните са били също от тухли, а храмовете – от камък. Къщите, храмовете и дворците на китайците традиционно са едноетажни, а нашите са дву- и три-етажни. Едно-, дву- и триетажни в зависимост от благосъстоянието на собствениците са били и домовете на древните египтяни. Формата им била кубична, с врати и прозорци, а плоските покриви били подходящи за седене и спане в топлите нощи. И до днес в Египет къщите са такива, а в останалите сухи райони на Близкия изток са подобни. От друга страна, къщите на китайците имат островърхи стръмни покриви – Китай е дъждовна страна, а Египет – суха.
По-заможните западняци се разхождат в собствени паркове и градини и се разхлаждат в басейни. По-заможните египтяни също са се разхождали в градини в дворовете и са се разхлаждали в басейни.
Ние празнуваме и шестваме на определени дати. На определени египтяните дати са празнували и шествали из градовете и веселието им е текло със съзнанието за неизвестност на смъртта и жаждата да се живее тук и сега, докато още не сме превърнати в мумии. Живо и подробно за тази страна на египетския живот пишат класикът на египтологията Гастон Масперо, а после Пиер Монте.
Пиенето на алкохол е било нещо нормално, особено на празници: „Пий докато се напиеш във веселието на празника”, четем на каменна плоча. „Дай ми осемнайсет бокала вино – искам да се напия, сух съм като слама”. Нормално е било и осъждането на пиянството. Много са следите от празничните и всекидневните прояви на земни страсти, макар че на нас впечатление ни правят само отвъдните намерения и надежди, с които са свързани изумителните паметници и текстове. Отдаването на земните наслади след изнурителния труд е било естествено за древните египтяни.
Египтяните устройвали шествия за боговете си (фестивала Опет) и празнували годишнините от царуването на фараоните (фестивала Сед), а последните пет дни на всяка календарна година били празнични. На своите „пирове” те разнасяли макет на мумия, напомняйки си: „Животът е кратък, бъди щастлив сега, преди да те превърнат в мумия”.
Египтяните развили невероятна козметика и за бедни и за богати. Бял тен за лицето, черни очертания на веждите и около очите, червило на устните, много парфюми, прочути по съседните страни, плитки, черни прави перуки. За по-състоятелните се грижели специалисти-козметици. Къпането било редовно.
Облеклото е било много леко в топлия климат, предимно от лен (като гръцкото по-късно), винаги изпрано. Мъжете носели препаски, жените – ефирни поли и рокли, често голи до кръста. Царици и принцеси имали специални отношения с боговете. За царица Ахмос, съпруга на Тутмос I, е записано: „Той (Амен-Ре) я намери спяща в красотата на палата. Тя се събуди в благоуханието на бога, което усети в присъствието на неговото величие. Той отиде при нея и coivit cum ea (люби се с нея)…, любовта му премина през нейното тяло” (По Берстед).
Още от около 3800 г. пр. Хр. са строени правоъгълни къщи от 100 до 125 кв.м. Материалът е бил тухли от нилска кал, смесена със слама, какъвто е и днес за много египтяни. Използвани са дървени форми за скеле. Къщите на богаташите били разкошни. Метжен, висш служител от Третата династия (ок. 2650 г. пр. Хр.), получил от фараона „къща 200 кубита (ок. 100 м) широка и 200 кубита дълга; с много широк басейн, с лоза и смокини” (по Берстед). Разкошът на вещите на Тутанкхамен, незначителен владетел, е зашеметяващ. А какво да мислим за бита на могъщите фараони? Дърводелците превръщали мебелите им, както ювелирите – украшенията, в произведения на изкуството.
Те са се забавлявали с игра, подобна на шаха и са се смеели на почти същите ситуации като нас. На една рисунка лъв играе с антилопа игра, напомняща шахмат. Невинният и зъл присмех, пародията и парадоксът, са били широко използвани. Изглежда очевидно, но никак не е. Става въпрос за времена от преди три до пет хилядолетия, когато в Европа хората са обитавали пещери и колиби, не е ставало и дума за хигиена и лукс, а оцеляването е било въпрос на сурова борба.
Всекидневните форми са пронизали нашия живот дотолкова, че ги приемаме за даденост. Но те не са нито вродени в човешката природа, нито общочовешки. Те са различни за различни цивилизации. Следата на нашите форми води към Египет през народи от Средиземноморието и Близкия изток. Усвоени са от Гърция, Рим и Европа.
Занаяти и изкустваМайсторство и изкуство са разделени понятия само за нас. Творецът е дарен с респект и слава, за разлика от занаятчията. Но в Египет, както и в Китай, създаването е и рутина и вдъхновение в едно безименно дело. На пръсти се броят известните имена на велики архитекти и не са известни скулпторите, създали съвършени бюстове още в Старото царство. Египтяните не са оставили дори записи за най-великите си достижения. Никъде не е открит и един текст за начина на строителство на Пирамидите. Няма данни за това как са били пренасяни и изправяни тристатонни обелиски, колони и тавани от огромни мраморни блокове. Освен организиран и усилен труд на много хора, тук са използвани и неизвестни за нас, макар и не фантастични технологии.
Но затова пък много са детайлите от начина на живот, описанията на делата на фараоните, особено от Новото царство, медицинските постижения, и разбира се разказите и заклинанията в гробници и саркофази.
В една и съща каменна епоха и в Европа, и в Египет са се правели кремъчни ножове, но едни спрямо други те се различават коренно. Късовете заострен кремък, понякога привързвани за дървени дръжки, характерни за нашите предци, ние наричаме „първобитни”, а ножовете край Нил от около 3250 г. пр. Хр. са оформени като съвременните, с дълги остриета и дръжки от кост, с втъкнат в дръжката край на острието. Самата дръжка е богато украсена с фини рисунки на животни и хора.
Още преди да открият грънчарското колело, майсторите от долината на Нил са изработвали прекрасни глинени съдове – черни или червени, покрити с глеч. По тях са изобразявани хора и животни, птици, риби и дървета. Тези форми са широко прилагани в цялата история на Египет и на други съседни народи. Влиянието на тези древни майстори се вижда ясно и на амфорите на елините.
Пластичното изкуство е достигнало триумф по време на първите три династии (до 2900 г. пр. Хр.). Към края на Додинастичната епоха „изкуството на грънчарите отстъпва място на майсторите в обработката на камъка, които започват да произвеждат прекрасни съдове – кани и чаши, изработени от изключително твърди скални породи като диорит и мрамор, свидетелстващи за поразителните умения на древните майстори” (Берстед, т. I, 66).
Аз не мога да си представя как се правят тези неща с каменни инструменти и това удивление обяснява „алтернативната египтология”, която приписва подобни форми, някои храмове и Сфинкса на изчезнала велика цивилизация преди Египет.
В страната Кемет се е рисувало много и най-вече в гробниците. Това е така, защото образът е имал особен статус – изображенията „са били оживявани“ от двойниците след смъртта. Изобразените щастливи събития и обичайни дейности по стените на гробниците не са „в памет на”, а „в служба на” оттеглилия се в отвъдното благородник. Рисувало се е без перспектива, със строги канони, размерите отговаряли на статуса, но бюстовете на фараоните още от Старото царство са индивидуализирани и високо реалистични.
Жените са тъкали ленени платове на прости механични станове. Изработвани били тънки туники за жените и препаски за мъжете; триъгълно бельо, ризи, фусти, чорапи, кърпи за глава и шапки, ръкавици. Шевовете са били съвсем пестеливи. За краката типични били сандали с и без отделен палец.
Египтяните изработвали изумителни украшения. Красотата е била отъждествявана с добро. Нефер (транслитерация: nfr) е означавало и „добро”, и „красиво”. Не може да не си спомним тук гръцкото „калокагатия” – сливането на двете качества. Носенето на украшения е било начин да се усили привлекателността в очите на хора и богове. „Кажи дали съм скрил от Негово Величество каквото и да било от дома на моя баща: златните облицовки, скъпоценните камъни, съдовете от всички видове, лентите за ръкав, златните гривни, гердани, украсени със скъпоценни камъни, талисманите за ръце и крака, лентите за глава, обиците, всички кралски украшения, съдовете за баня от злато и скъпоценни камъни“, гласи текст от стелата на Пианкхи (1074–1070 пр. Хр.). Те са били средства за впечатляване от статус, власт, разкош, дарявани ги щедро на други благородници или на храмовете.
Материалите, използвани за производство на орнаменти, са били в началото черупки, камъни, глина, парчета кост, дърво, смола, и слонова кост. По-късно се добавят мед, бронз, злато, сребро и по-рядко олово и желязо, фаянс и стъкло в много цветове. Някои от материалите са били вносни, други добити в местни мини и изработени с вещина.
Халки, пръстени, гривни за ръце и крака, копчета, обици, медальони, огърлици – всички тези форми са правени в Египет. Разкошни са обиците и особено позлатените и украсени със скъпоценни камъни широки яки във формата на птици.
Огърлиците с форма на сокол с разтворени криле са носени като защитни талисмани. Те са често украсявани с религиозни сцени както например: Нефер-Хор обожава Изида, Анубис е с бухалка зад неговия гръб: смъртна присъда. А надписът е за притежателя: „Думите, казани от Тот, господар на Хермаполис, бог, владетел на рая са: живот, богатство и здраве на главния жрец на Амен, Уакуса, доказан син на върховния жрец“.
Медальоните били често и амулети. Те били окачвани на вратовете на бебета и деца, които се учат да ходят.
Предисторически статуетки от слонова кост и глина имат маркировки, които показват рисунки върху тяло или татуировки. В по-късни времена намаляват рисунките по тялото, но изкуството на лицевата козметика процъфтява. Лицата на богати и бедни, жени и мъже, са изрисувани: черна ивица около очите, охра с четчица на бузите, червило на устните.
Египтяните и египтянките са се татуирали. Не всички татуировки са служели за украшения. Пленници от войните понякога са били белязани като роби с името на техния собственик на ръката. Свободните пък са използвали подобни знаци за защита.
Те обрязвали краекожието на малките момчета заради чистотата. Наред с обичая да отхвърлят свинете и тяхното месо като нечисти, това са елементи, наследени от семитските култури и исляма.
Ювелирните изделия са изисквали тънко умение и понякога висше майсторство, днес приемано за изкуство. Стотици малки златни плочки, стотици малки дупчици за нанизване, десетки обработвани скъпоценни камъни са съставлявали един нагръдник. Майсторът е обработвал тези елементи с ясно съзнание за величието на онези, за които е предназначено. Същото се отнася и за безбройните скулптури на владетели и жреци в цял ръст и бюстове с размери от няколко сантиметра до колосални статуи с десетки метри височина. Само красавицата Нефертити е имала десетки бюстове, а един от тях е широко известен и на него ясно се вижда какво е представлявала египетската козметика и ювелирно изкуство.
Home
Help
Search
Calendar
Contact
Staff List
Gallery
Members
View the memberlist
Search For Members
Hall Of Fame
Login
Register
Topic: Цивилизацията на Древен Египет (Read 91312 times)
Similar topics (2)
05 Aug 2013, 11:06:43