Периодът 1923-1933 г. (т.нар. години на емиграция на Димитров) е по правило слабо известен. Логично е, тъй като в него няма нищо героично и съдбовно. Пожарът на Райхстага, на 27.ІІ.1933 г., го заварва емигрант в Берлин, маскиран като швейцарския писател д-р Рудолф Хедигер . И досега не се знае (официално) източникът на финансовото обезпечаване на "неуловимия ни" комунистически лидер, но според всички Коминтернът е бил неговият основен спонсор.
На 9.ІІІ.1933 г. Димитров и съратниците му Благой Попов и Васил Танев са арестувани в берлинския ресторант “Байернхоф. Изложението на Георги Димитров остава без последствие, тъй като на 28.ІІІ. той, заедно с Попов и Танев, е затворен в Моабит, в покрайнините на Берлин.
Започват "звездни мигове в кариерата му", като главен обвиняем на Лайпцигския процес (21.ІХ.-16.ХІІ.1933 г.), отбраняващ се на своя отвратителен немски език , който Димитров не знае добре, а Най - смехотворно от всичко е да се твърди, че Димитров се е защитавал сам пред съда на Немски. Постоянно съдята се е обръщал към него с думите :
хер Димитров ползвайте преводача си, Моля ви, нищо не ви се разбира ! “Вождът” говори с ужасен акцент и втория си роден език руския !Още една голяма фалшификация, която е направил Георги Димитров. Сигурно сте учили как той бил казал на Лайпцигския процес в заключителната си реч:
“И ще кажем ние, като старика Галилей колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на социализма и комунизма, и в Германия, и в целия свят”. Това нещо Георги Димитров го дописва, когато се връща в Съветския съюз, върху стенограмата, която се връчва на обвиняемите в края на процеса, но във всички български учебници го има, като чиста истина !
Колелото продължава да се върти сигурно в разни червени учебници, но истината е, че доктор Бюнгер прекъсва Георги Димитров и му казва: “Стига сте правил вашата пропаганда изложете исканията си, защото ще ви прекъсна”. И когато Георги Димитров продължава да настоява (но не за колелото), той го прекъсва. Всичко това за колелото на историята го няма в стенограмите и във фонограмата. Георги Димитров си го измисля и го пришива после ,както и геройствата и защитата на Немски език , който той очевидно въобще Не знае .
С активната помоща на Георги Димитров и управляващата компартия 1946 г. минава под знака на обезбългаряването на Пиринска Македония, особено след “историческите” решения на пленума на ЦК на БКП от 9-10.VІІІ. за обединяване на “македонския народ” в границите на “Народна република Македония”, след което, при преброяването от 25 до 31.ХІІ.1946 г., 70% от жителите в Пиринския край се ЗАДЪЛЖАВАТ да се самоопределят като “македонци”!!!
Националното предателство достига своя апогей с подписването между Тито и Димитров на т.нар. Бледски споразумения на 1.VІІІ.1947 г., когато се решава създаването на “Южнославянска федерация”, в която България “де факто” губи своя суверенитет.
На 27.ХІ. с.г. е сключен българо-югославския договор за дружба и взаимопомощ, но преговорите за федерация зациклят и окончателно отиват в небитието след изключването на Титова Югославия от Коминформа на 28.VІ.1948 г. Иначе в момента България като държава и етнос можеше вече повече от 64 години да не съществува на световната карта !
След “мъчително боледуване”,или препиване, а може би най - вече с помощта на другаря Сталин “вождът и учителят на българския народ” умира на 2.VІІ.1949 г. от ангина пекторис. В края на живота си и особено след злодейското убийство на Н. Петков и стотици хиляди Българи, той губи окончателно ореола си на борец за демокрация и справедливост, деградирайки до типичен алкохолик, комунистически
диктатор с московски стаж.
Тъкмо провеждането и налагането на култа към себе си от комунистите беше доказателство за собствената им посредственост. Нито един от тях не беше личност.
Повече от 45 години комунистическите ни властници старателно градяха смехотворния култ към нашия малограмотен “вожд и учител”. След 10 ноември 1989 г. бе естествено да се преоцени дейността му.
Първата стъпка беше свързана с изваждането на мумията от мавзолея и погребване на урната с праха му на 2.VІІ.1990 г.
Втората крачка се направи с унищожаването на самия мавзолей на 21.VІІІ.1999 г. и разчистване на центъра на София от зловонното присъствие на комунистическия тиранин, пияндур ! Последната стъпка трябва да е ПРЕИМЕНУВАНЕТО на Българския град(носещ името на националния предател,комунист Димитров), създаден от обединението на 3 села, с името на някой Истински Българин !
Начало
Помощ
Търси
Tags
Календар
Contact
Staff List
Gallery
Потребители
Списък с потребителите
Tърси потребители
Hall Of Fame
Вход
Регистрация