Българският националистически форум

   
Малко пояснение защо пускам темата:

След прекратяването на гоненията в християнската църква се появява корумпираност и отслабва ревността понеже хората масово прииждали в църквата не заради Бога, а заради светски облаги. Така постепенно се появяват разни извращения, и вярата губи силата си.  Елинският свят навлиза в лоното на църквата и започва покварата. Спасението тогава идва от Египетската пустиня, от хората които презирайки светската суета се оттеглят в най-сурови условия и в пост и молитва прекарват времето си преизпълнени с Дух Светий. Тогава (през 4-ти век) в Египет се появява нов тип на хора християни наречени монаси. Монашеството изначално е било в отшелническа форма, като първите са св. Антоний Велики, Павел Прости, Евагрий Понтийски, Макарий Велики и др. Набързо след това се появява и общежителното монашество като първият е св. Пахомий Велики.  Става дума за прости селяни, необразовани копти голема част от които не са знаели даже и гръцки. Бог обаче е искал тъкмо те да бъдат "тежката артилерия", и солта на земята която няма да позволи на жертвата да се разложи. Техният пример бързо се разпространява из цялата вселена, и хората и на изток и на запад започват да подражават на техния свят живот.

По техните свети молитви Бог да ни помилва всичките!

Веднъж авва Агатон вървеше с учениците си. Един ученик, като намери на пътя малка зелена шушулка от леща, каза на стареца: Отче, ще ми позволиш ли да я взема?
Старецът с учудване се обърна към него и му каза: Ти ли си я оставил там? А ученикът му отговори: Не!
Тогава старецът му каза: Щом като не си я оставил там, значи не е твоя и не трябва да я вземаш.

Един от старците каза: Суровата дума прави и добрите (да станат) лоши, а кротките думи носят полза на всички.

Светите отци от Скита пророчестваха за последното поколение, като казваха: Какво направихме ние? И отговарайки , един от тях, велик по живот, на име Исхирион, каза: Ние изпълнихме Божиите заповеди. Още запитаха: Които идват след нас ще направят ли нещо? И каза: Ще достигнат половината от нашето дело. - А след тях какво? И каза: Съвсем няма да имат дела хората от онзи род, ще дойде върху тях изкушение, и които се окажат изпитани в това изкушение, ще се окажат по-високо от нас и нашите отци.

Някаква жена, която имаше болест в гърдата наричана рак, като чу за авва Лонгин, търсеше случай да се срещне с него. Той живееше на девет мили западно от Александрия. Когато го търсеше жената, случи се този блажен да събира дърва при морето и като го видя, жената му каза: Авва, къде живее Божият раб авва Лонгин, без да знае, че това е сам той. А той рече: Какво искаш от този измамник? Не отивай при него, защото е мошеник. Какво ти трябва? - Жената му показа болестта. Старецът като прекръсти това място, изпрати я, като каза: Върви, Господ те изцелява. А Лонгин не може да ти помогне. - Жената отиде, като повярва на думата му и скоро беше излекувана. Когато тя разказваше на някои за това и описваше чертите на стареца, те познаха, че това е бил самият авва Лонгин.

Старецът беше запитан: Защо ти никога не си безгрижен? И той отговори: Защото всекидневно очаквам смъртта.

Още беше запитан: Защо непрекъснато унивам?  И той отговори: Защото още не си видял попрището.

Казваха старците, че няма нищо по-лошо от осъждането.

Въпрос: С каква мисъл човек може да се предпази от клеветничество? Отговор: Както този който приема огън в пазвата си, се изгаря, така и този, който взема участие в хорските беседи, не може да остане чист от клеветничество.

Още каза: (авва Амой) Нямай злоба срещу човек, за да не станат напразни трудовете ти.

Старецът каза: Три са сатанинските сили, които допринасят за всеки грях: първата е разсеяността, втората - мързелът, третата - похотта; от похотта човек пада. И тъй, ако умът бодърства и човек не е разсеян, няма да стане мързелив; ако не бъде ленив, няма да бъде похотлив; ако няма похот, той няма да отпадне от Божията благодат.

Макарий Велики разказвал за себе си: Когато бях млад и живеех в килия в Египет, взеха и ме направиха клирик в едно село. Понеже не исках да бъда клирик, избягах на друго място. Там при мене идваше един благочестив мирянин, вземаше ръкоделието ми и ми доставяше всичко необходимо. Поради дяволско изкушение една девица от това село изпадна в любодеяние. Когато зачена, питаха я: Кой е виновникът за това? Тя отговаряше: Отшелникът. Тогава дойдоха и ме отведоха в селото, окачиха ми на врата опушени грънци и дръжки от съдове, водеха ме по улицата, биеха ме и викаха: Този монах разврати нашата девица, вземете го, вземете го! - и ме пребиха почти до смърт. Приближи се един старец и каза: Дълго ли ще биете този монах странник? А мирянинът, който ми служеше, вървеше след мен засрамен; мнозина го ругаеха и казваха: Ето отшелника, когото хвалеше! Какво стори той? А родителите на девицата казваха: Няма да го пуснем, докато не ни посочи някой, който да поръчителства за него, че ще я храни. Помолих служещия ми мирянин и той ми стана поръчител. Като се върнах в килията си, дадох му колкото имах кошници и казах: Продай ги и дай на онази жена за прехрана. А на себе си говорех: Макарие! Ето, намери си жена: сега трябва малко повечко да работиш, за да я изхранваш. Работех ден и нощ и й пращах. Когато дойде време нещастната да ражда, тя много дни се мъчи и не можа да роди. Питаха я: Защо е така? Зная защо - отговаряше тя, - аз наклеветих отшелника и лъжливо го обвиних. Но не той е виновен, а еди-кой си юноша! Тогава мирянинът, който ми служеше, дойде при мен с радост и каза: Онази девица не можа да роди, докато не призна, че отшелникът не е виновен и че те е наклеветила. И ето, цялото село с почести иска да дойде тук и да те моли за прошка. Като чух за това, страхувайки се от безпокойството, избягах тук, в скита. Ето главната причина, поради която съм дошъл.

Авва Сисой помолил авва Ор: Дай ми наставление. Имаш ли доверие към мене? - го запитал авва Ор. Имам - отговорил Сисой. Иди тогава - казал му авва Ор - и прави онова, което виждаш, че правя аз. Какво виждам в тебе, отче? - запитал го авва Сисой. Старецът рекъл: Аз почитам себе си за най-долен от хората.

Моисей, чер абисинец, бил роб на един държавен чиновник, но господарят му го изгонил, понеже бил упорит и крадлив. Разказваше се дори за убийства, които тежали на съвестта му. Нарочно не премълчавам неговото дълбоко падение, за да блесне още по-силно неговата добродетел чрез покаянието. Слух се носеше, че бил дори главатар на разбойническа шайка. Доколко разбирал от занаята си, говори следният случай:

Един овчар го бил подгонил веднъж с кучетата си, когато дебнел за разбой. Той решил да убие овчаря, за да си отмъсти. Издирил, че стадото му е по другата страна на реката Нил и макар да било тъкмо времето, когато водата приижда и се разлива на широчина до една миля108, той се хвърлил и преплувал: ножа стискал между зъбите си, а дрехите си носил върху главата си. Но овчарят овреме го забелязал, успял да избяга и да се зарови в пясъка. Като не го намерил, Моисей избрал четири от най-хубавите му овни, заклал ги, вързал ги с въже и преплувал с тях обратно на другия бряг. Там ги одрал, по-добрите части от месото изял, разменил кожите за вино, изпил най-малко осемнадесет италийски секстарии109 и извървял петнадесет мили път до мястото, дето била шайката му.

Точно този съвсем пропаднал човек подир известно време се обръща към Бога чрез един нещастен случай; отива в манастир, та с примера на своето строго покаяние привел към Христа и един от другарите си, който участвал в неговите престъпления още от младини. Както си седял един ден в килията си, ето, нападнали го четирима разбойници, които не знаели, кого имат насреща си. Но Моисей ги надвил, навързал ги, дигнал ги на гръб като чувал слама, занесъл ги в църква пред братята и казал: Наистина, аз никому не бива да причинявам страдание. Но кажете, какво да правя с тези люде?! Разбойниците положили покаяние. А когато узнали, че този е някогашният прочут разбойник Моисей, прославили Бога и по негов пример се отрекли от света, като си думали: Ако такъв един, който е извършил толкова престъпления и който е бил главатар на разбойници, почнал да се бои от Бога, как можем ние да не се покаем и да не се погрижим за своето спасение?!
Отначало дяволът страшно го измъчвал, като искал да го увлече в разврат. Изкушението е бивало толкова силно, както сам той признаваше, щото малко е оставало да изневери на своето монашеско обещание. Тогава отишъл при великия Исидор в скитската пустиня, оплакал му се от своята беда и получил такъв съвет: Не се отчайвай! Такава е борбата в своето начало. Както кучето на месния пазар не се отказва от своята стръв да яде месо, докато месопродавницата е отворена, и си отминава, щом я затворят, така и дяволът не ще може нищо друго да ти направи, ако ти останеш непоколебим, освен да ти обърне гръб и да те отмине. Насърчен, Моисей се връща и почва още по-строго да се подвизава против страстите си и особено пък чрез яденето. Той не вкусваше повече от дванадесет унции сух хляб, извършваше най-тежките работи и държеше по петдесет молитви на ден. Но въпреки че така жестоко изтезаваше тялото си, нечистите пожелания все продължаваха да го мъчат, и особено на сън. Той намери друг един светец и го попита: Какво да правя? Сънни видения възбуждат душата ми към блуд. Той му рече: Понеже досега не си очистил въображението си от блудни мисли и представи, ще направиш следното: бодърствай цяла нощ, пости и се моли и скоро ще се освободиш. Като изслуша този съвет, Моисей отиде в килията си и реши цяла нощ да бодърства без да подвие коляно. Така прекара шест години, като престояваше нощите си всред стаята си без да затвори очи; но и по този начин не му се удаде да победи. Тогава измисли друго средство... Отиваше нощно време пред килиите на старите и строги подвижници, скришно вземаше нощните им съдове и ги напълваше с вода; а водата се носеше отдалеч - на едни от две мили, на други от пет, на трети от половин миля. Дяволът побесня. Една нощ го издебна, тъкмо когато се беше навел над кладенеца да черпи, и така силно го удари по бедрата с тояга, че той остана на мястото си като мъртъв, без сам да разбере, какво е станало с него. На следния ден някой си отиде да черпи вода, намери го да лежи и доложи на великия Исидор, който беше свещеник в скита. Той го взе и отнесе в църква. Оттам нататък Моисей лежа болен близо година и оздравя тялом и духом, но с голяма мъка. Великият Исидор му казваше: Моисее, престани да се мериш с дяволите, понеже и най-смелият подвиг има мярка! А Моисей отговори: Не ще престана дотогава, докато дяволът не престане с нечистите видения. Исидор рече: В името на Господа Иисуса Христа твоите сънни привидения ще престанат! А сега с пълно упование се причасти със светите тайни! Защото ти биде победен за своя полза - за да не се възгордееш. След това Моисей се завърна пак в килията си. Подир два месеца Исидор го попита, дали има все още нечисти привидения, а той отговори, че е вече помилван. И му биде дадена такава власт над дяволите, че той се боеше от тях толкова малко, колкото ние от мухите.

Такъв беше животът на абисинеца Моисей, че той биде причислен към лика на свв. отци. След като стана и свещеник в скитската пустиня, умря на седемдесет и пет годишна възраст110 и остави подире си седемдесет ученика.

(http://solzemli.files.wordpress.com/2010/04/st_moses_theethiopian.jpg)

Брат питаше авва Пимен: Направих голям грях и искам да се кая три години! - Много са, каза му авва Пимен. - Или поне една година, каза братът. - И това е много, каза пак старецът. Които бяха при стареца го запитаха: Не стигат ли четиридесет дни? - И това е много, каза старецът. Ако, човекът, добави той, се покае от все сърце и повече не греши, за три дни ще го приеме Бог.

Старецът каза: Ако в сърцето на монах, който седи в килията, се появят думи и братът, без да е достигнал възраст и не претеглян от Бога, се устреми след тях, пред него застават демони и му обясняват тези думи, както им се иска.

Каза авва Антоний: Зная монаси, които след много трудове паднаха и се умопомрачиха, защото се надяваха на делото си като богоугодно и извратиха заповедта на Онзи, който е казал: "Попитай баща си - и той ще ти обади; старците си - и те ще ти кажат" (Второзаконие)

Каза авва Анувий: Оттогава, откакто ми е дадено името Божие (т.е. при пострижението), от устата ми не е излизала лъжа.

Този авва Агатон, когато искаше да умре, прекара три дена с открити неподвижни очи. Братята го побутнаха, казвайки: Авва Агатоне, къде си? Той им отговори: Стоя пред Божието съдилище. Те го запитаха: И ти ли се страхуваш? Той им отговори: По силите си правех да опазя Божиите заповеди, но аз съм човек, откъде да зная дали съм угодил на Бога. Братята му казваха: И ти ли не си уверен в делата си, че са по Бога? Старецът отговаря: Нямам дръзновение, докато не застана пред Бога, защото едно е Божият съд и друго е човешкият съд. Когато искаха да го запитат още за други думи, той им каза: Сторете ми любов, не говорете повече с мене, не съм свободен - и почина в радост. Защото братята го видяха да отминава от този живот с такъв нежен израз, като когато някой се прощава с приятелите и любимите си. А той имаше голяма бодрост във всичко, защото без тази бодрост човек няма да успее нито в една добродетел.

Авва Лонгин

Понеделник, 01 Ноември 2010 00:00

1. Авва Лонгин каза: Както мъртвецът няма нужда от храна, така и смиреният не може да осъди човека, макар и да го вижда, когато се покланя на идолите.

2. Той рече: Мълчанието привежда към плач, а плачът очиства ума и го прави без грях.

3. Авва Лонгин придобивал преизобилно умиление, когато извършвал молитви и псалмопение. Веднъж един негов ученик го попитал: такова ли е духовното правило - монахът винаги да пролива сълзи при извършването на молитвите? Старецът му отговорил: наистина, сине мой, такова е правилото, което Бог изисква. Бог създал човека не за плач, а за радост и веселие, за да прославя той Бога с чисто сърце и без всеки грях, тъй както Го прославят ангелите, но човекът се поддал на греха и паднал, затова се принудил да плаче за това. Където няма грях, там няма и нужда от плач.

4. Авва Лонгин като новоначален попитал авва Лука за трите си помисъла, споделяйки му първия: ,,искам да бъда странник". Старецът отговорил: ,,ако не въздържаш езика си, то не можеш да бъдеш странник, където и да отидеш".

След това Лонгин попитал: ,,искам да вкусвам храна през ден". На тази просба старец Лука отвърнал така: ,,пророк Исаия беше писал: Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? (Исаия. 58:5) Цялото си внимание насочи към това, да се въздържаш от порочни мисли".

И на трето място Лонгин пожелал: ,,искам да се отдалеча от човеците". На това старецът отвърнал: ,,ако, пребивавайки между човеците нямаш изградено правилно отношение и душевно устроение спрямо тях, то никога не ще го придобиеш и пребивавайки в уединение".

Из ,,Отечника"

Превод: Красимира Маджарова

https://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=301:2010-11-01-18-22-12&catid=50:2010-03-16-21-38-11&Itemid=79 (https://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=301:2010-11-01-18-22-12&catid=50:2010-03-16-21-38-11&Itemid=79)

Авва Моисей
Понеделник, 18 Октомври 2010 00:00

1. Някой си брат отишъл в скита при авва Моисей и го помолил за назидателно слово. Старецът му рекъл: Върви и се подвизавай в твоята килия и тя ще те научи на всичко.

2. Той казал:
Тези от нас, които сме били победени от плътската страст, не ще се уморим да принасяме покаяние и да плачем за греховете си, преди да ни постигне плачът, на който ще бъдем подложени заради нашето осъждане. Когато плачем, да не охкаме и да не въздишаме, за да не види лявата ръка какво прави дясната. В лявата ръка е и тщеславието.

3. Брат попитал авва Моисей, какво трябва да направи човек, когато го връхлита напаст или при нашествие на помисли от лукавия? Старецът отвърнал: трябва да плаче пред Божията благост, за да му помогне бързо да получи успокоение, ако разбира се, той се моли разумно.

4. Братът попитал авва Моисей, какво помага на човека в неговите трудове? Старецът отвърнал: Бог, както се казва в Писанието: Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, (Пс. 45:2)

5. Братът попита още: Какво следва от постенето и бдението, които извършва човек? Старецът отвърнал: те укротяват тялото и смиряват душата, както казва Писанието: Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове, (Пс. 24:18). Ако душата принесе тези плодове, то Бог ще я помилва заради тях.

6. Рече старецът: Когато рабът се самообвинява и казва: ,,аз сгреших", то незабавно господарят му ще го помилва.

7. Авва Моисей каза: Ако гледаме своите грехове, то не бихме могли да поглеждаме към греховете на ближния. Безумство е да оставим нашия мъртвец, а да плачем над мъртвеца на нашия ближен.

8. Той каза: Да умреш за ближния това означава: да чувстваш греховете си и да не помисляш за никой друг, добър или лош.
Не прави на никого зло и да няма зло в твоето сърце спрямо никого. Не презирай този, който постъпва лошо.
Не влизай във взаимоотношение с този, който пакости на своя ближен и не се радвай с тези, които правят зло някому.
Никого не укорявай, а казвай: ,,Бог знае всекиго". Не се съгласявай с клеветника и не се забавлявай с хулите му, но не изпитвай и ненавист към този, който не угажда на своя ближен. Ето какво означава да не осъждаме според Писанието: Не съдете, за да не бъдете съдени, (Мат. 7:1).
Не влизай във вражда с никого и не таи враждебност към никого; не ненавиждай този, който враждува със своя ближен. В това се и заключава мирът.
Утешавай се с това, че трудът е кратковременен, а наградата заради него е вечна по благодатта на Бог Слово.

Из "Отечника"

Превод: Красимира Маджарова
https://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=293:2010-10-19-12-21-36&catid=50:2010-03-16-21-38-11&Itemid=79 (https://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=293:2010-10-19-12-21-36&catid=50:2010-03-16-21-38-11&Itemid=79)

Авва Тимотей презвитерът, каза на авва Пимен: В Египет има някаква жена, която блудства и парите си дава за милостиня. Старецът каза в отговор: Тя не пребъдва в блудство, защото в нея се вижда плодът на вярата. Случи се да дойде майката на презвитера Тимотей при него, за да се види с него. Той запита майка си: Какво стана с тази жена, остана ли блудница? Майката каза: Дори умножи любовниците си, но увеличи и милостинята. Като отиде, авва Тимотей разказа това на авва Пимен. И авва Пимен му каза: По-добре ти върви и се виж с нея. Авва Тимотей отиде да я посети. Като го видя, тя охотно изслуша от него словото Божие, много плака, съкрушаваше се и му каза: От днес се съединявам с Божия страх и преставам да бъда блудница. И като отиде скоро, постъпи в женски манастир и твърде благоугаждаше на Бога.

Майка Сара каза: Добре е да се прави милостиня, защото ако някой първо я прави от човекоугодничество, от човекоугодничество идва до страха Божий.

Някой си старец живееше с брат по правилото на общежитието. Старецът беше милостив. И когато настана глад, някои започнаха да идват при вратата му и да получават милостиня. На всички идващи даваше комати хляб. Братът, като видя това, каза на стареца: Дай ми моята част от хлебовете, а ти, както искаш, се разпореждай със своята част. Старецът раздели хлебовете и раздаваше милостиня от своята част. Мнозина като чуваха, че старецът дава на всички, идваха при него. И Бог, като видя доброто му желание, благослови хлебовете. А братът, като изяде своя хляб, говори на стареца: Авва, тъй като имам малко хляб, вземи ме пак в общение със себе си. Старецът му каза: Ще направя, както искаш - и пак започнаха да живеят заедно.
Когато настъпи добро време, нуждаещите се пак започнаха да получават милостиня. И случи се един ден братът, като влезе, видя че хлебовете са намалели; при това дойде беден и старецът каза на брата да му даде хляб. Но братът възрази: Авва, няма хляб. Старецът му казва: Върви и потърси. Братът, като влезе, внимателно разгледа и намери долапа пълен с хлябове. Като видя това, той се побоя и даде на бедния. И като позна вярата и добродетелта на стареца, прослави Бога.

Авва Иоан Келиот разказва:

Имаше в Египет една блудница, необикновенно красива и много богата. Посещаваха я знатни люде. Веднъж тя дойде до църквата и поиска да влезе вътре. Иподяконът, който беше застанал на входа не я допусна, казвайки й, че е недостойна да влезе в Дома Божий, защото е  нечиста. Блудницата настоявала да й разрешат да влезе вътре, но иподяконът категорично не я допускал. Започнали да се препират. Епископът дочул глъчката и отишъл при входа на храма. Блудницата му казала:

       - Иподяконът не ме пуска в храма.
Епископът й отговорил:
       - Не ти е позволено да влезеш, защото си в безчестие.
Поразена от казаното, блудницата извикала:
       - Отсега нататък няма да блудствам!
А епископът й отвърнал:
       - Ако донесеш тук всичкото си имане, ще ти повярвам, че искаш да се отвърнеш от този грях.
Блудницата донесла имането си на епископа, а той го хвърлил в огъня. След това блудницата, обливайки се в сълзи, влязла в църквата и казала:
       - Ако тук беше постъпено с мене така, то какво ли би ме очаквало отвъд?
Впоследствие тя принесла плод на покаяние и станала избран съсъд.

Из ,,Отечника"

Превод: Красимира Маджарова

Казваха за някоя си девица, че умрели родителите й и тя останала сираче. Като размислила, тя направила къщата си странноприемница за отците от Скита. Тя живеела по този начин, като приемала странници и в удобно време служела на отците. След известно време се привършило имуществото й и тя започнала да се нуждае. Сближили се с нея разни развратни хора и я отклонили от добрата цел. След това тя започнала да живее така лошо, че дошла до блудство. Чули за това отците и много се натъжили. И като повикали авва Йоан Колов, казвали му: Чухме за тази сестра, че живее лошо. Когато можеше, тя ни оказваше своята обич, а сега ние ще окажем своята обич и ще й помогнем. Потруди се да отидеш  при нея и по мъдростта, която ти е дал Бог, въздигни я. - Авва Йоан отишъл при нея и казва на вратарката: Кажи за мене на госпожата. Тя го отпратила, като казала: Вие преди я изпоядохте, а сега тя е бедна. Авва Йоан й рекъл: Кажи й, защото много полза мога да й донеса. Слугите й, като се присмивали, му казвали: А какво можеш да й дадеш, че искаш да се видиш с нея? Вратарката, като отишла, казала за стареца на господарката си. Девицата й казала: Тези монаси винаги обикалят около Червеното море и търсят бисери. След това, като се нагиздила, казала й: Повикай го. Когато той влязъл, тя, като го приела, седнала на разкошното легло. А авва Йоан, като се приближил до нея и я гледал в лицето, й казал: Защо ти унижаваш Иисус, че стигна до това състояние? - Като чула това, тя напълно се вцепенила. И старецът, като навел главата си, почнал силно да плаче. Девицата му казала: Авва, защо плачеш? Старецът вдигнал глава и като я навел отново, със сълзи й казал: Виждам, че сатаната ти се смее в лицето; как да не плача? Девицата, като чула това, била още по-поразена и му казала: Има ли покаяние, авва? Той отговорил: Има. Тя му казала: Вземи ме, където искаш. Да вървим, отговорил й старецът. И тя станала, за да го последва. При това авва Йоан забелязал, че девицата не направила никакво разпореждане и нищо не казала за къщата си, и се почудил. Когато дошли в пустинята, настъпила вечер. Аввата, като направил от пясък нещо като възглавничка за нея и като я прекръстил, казал й: Заспи тук. Направил и на себе си недалеч и като свършил молитвите, които изпълнявал, старецът легнал. Като се събудил в полунощ, той видял сякаш някакъв светъл път да слиза от небето до самата девица и видял ангели Божии, които възнасяли душата й. Когато станал и се приближил, той я побутнал с крак. Когато видял, че е умряла, той паднал по лице, като молел Бога и чул  глас, който говорел: Един час от нейното покаяние е приет по-добре от покаянието на мнозина, които се бавят и не явяват нищо подобно на това покаяние.

Авва Антоний каза: Послушанието и въздържанието укротяват зверовете.

Веднъж блаженият Арсений каза на авва Александър: Когато си приготвиш клонките, ела и вкуси с мене храна, а ако дойдат странници, яж с тях. Авва Александър започна да работи спокойно,  без да бърза, и когато настъпи времето (за ядене), оставаше му още работа; и искайки да изпълни думите на стареца, той остана да довърши клонките. А когато авва Арсений видя, че той се забави, вкуси храна, като разсъждаваше в себе си: Дали има при него странници? Когато вечерта свърши работата, авва Александър, дойде. Старецът му казва: Прие ли странници? Не, отговори му той. Той му казва: Защо не дойде? Той му казва: Защото ми каза: Когато си приготвиш клонките, тогава ела. И аз, като спазих думите ти, щом като ги завърших, сега дойдох. Почуди се старецът на неговото старание и му каза: По-скоро свършвай, за да извършваш молитвословието си несмутен, и приемай малко вода, (защото) в противен случай тялото ти скоро ще изнемогне.

Разказваха за авва Йоан Колов: Като се отдалечил в Скита при един тивейски старец, той живеел в пустинята. Аввата му, като взел сухо дърво, посадил го и му казал: Всеки ден поливай това дърво с чаша вода, докато не принесе плод. Водата била далеко от тях, така че Йоан отивал за нея вечерта и се връщал сутринта. След три години дървото родило плод. И старецът, като взел плода му, донесъл в събранието на братята и казал на братята: Вземете, вкусете плода на послушанието.

Казваха за авва Йоан, ученика на авва Павел, че имал голямо послушание. На едно място имало гробница и там живеела зла хиена. Старецът видял около това място тор и казал на Йоан: Върви и го махни. Йоан му рекъл: Какво да направя, авва, с хиената? Старецът с усмивка му казал: Ако те нападне, върви и я доведи тук. Братът отишъл там вечерта и ето, хиената го нападнала. Според заповедта на стареца той се хвърлил да я хване, но хиената побягнала от него. Йоан я подгонил като казал: Аввата ми нареди да те върна, - и като я хванал, свързал я. Аввата се безспокоял за него и седял, като го очаквал. И ето дошъл, водейки хиената вързана. Старецът, като видял това, се почудил, но искайки да смири Йоан, го ударил, като казал: Глупако, какво глупаво куче ми домъкна? След това старецът развързал хиената и я пуснал на свобода.

Някога, по времето, когато авва Арсений пребиваваше в Канопа, една твърде богата и богобоязлива девица от сенаторски род дойде от Рим, за да го види. Архиепископ Теофил я прие. Тя молеше архиепископа да убеди стареца, за да я допусне до себе си. Архиепископът отиде при авва Арсений и му каза: Една девица от сенаторски род дойде от Рим и желае да те види. Но старецът не искаше даже да се срещне с нея. Като казаха това на девицата, тя заповяда да впрегнат воловете, като каза: Аз вярвам в Бога, че ще видя стареца, защото аз съм дошла да видя не човек. Хора знатни има много и у нас в града, но аз съм дошла да видя пророци.
Когато тя достигна килията на стареца, случи се по Божие усмотрение той да бъде извън килията. Като видя стареца, девицата падна в нозете му. Той я изправи с гняв и, обръщайки се към нея, каза: Ако искаш да видиш лицето ми, ето, гледай. Девицата от срам не се осмели да погледне лицето му. Старецът й казва: Ако ти си слушала за моите дела, тях е трябвало да гледаш. Как ти си се решила да излезеш от дома си и да отплуваш толкова далече? Нима не знаеш че си девица и не трябва никъде да излизаш? Или ти си дошла за това, че след връщането си (в Рим) да кажеш на другите жени: Аз видях Арсений, - и морето ще стане път за жените, идващи при мене. Девицата отговори: Ако на Бога бъде угодно и аз се върна в Рим, не ще допусна нито една жена да дойде тук. Но ти се помоли за мен, и ме споменавай винаги. Старецът в отговор каза: Моля се на Бога да заличи от сърцето ми спомена за тебе.
Като чу това,  тя си тръгна в смущение и след завръщането си в града поради скръб заболя от треска. За нейната болест известиха на архиепископа. Той дойде при нея и я помоли да разкаже какво се е случило с нея. Девицата отговори: По-добре било за мене никога да не идвам тук; аз казах на стареца: споменавай ме, а той отговори: моля на Бога да се заличи от сърцето ми споменът за теб - и ето, аз умирам от скръб. Архиепископът й каза: Нима ти не знаеш, че си жена и чрез жената дяволът воюва със светиите? Затова така ти е отговорил старецът, а за душата ти ще се моли. По тоя начин девицата се успокоила в мислите си и с радост се отправила към отечеството си.

Авва Арсений, намирайки се още в царския дворец, се молел на Бога, като казвал: Господи! Научи ме как да се спася. И дошъл към него глас, който му казал: Арсений! Бягай от хората и ще се спасиш.

Веднъж авва Арсений дойде на едно място, където растеше тръстика и се огъваше от вятъра. Старецът каза на братята: Какъв е този шум? Братята му казаха: Тръстиката шуми. Старецът им рече: Наистина, ако някой пребъдва в безмълвие и чуе гласа на врабче, неговото сърце не може да запази предишното състояние; толкова по-трудно е за вас да го запазите, като слушате гласа на тази тръстика.

Разказваха за авва Памво, че той, приближавайки се към смъртта, в последния час говорел на стоящите до него свети отци: Оттогава, откогато дойдох в тая пустиня, построих си килия и се заселих в нея, не помня някога да съм ял друг хляб, освен спечеления с моите ръце и никога не съм се разкайвал, за думите които някога съм говорил, дори до този час. А сега заминавам при Бога така, сякаш още не съм започнал да му служа.

Авва Макарий запита авва Захарий: Кажи ми, какво е работата на монаха? Той отговори: Ти ли трябва да ме питаш, отче? На това авва Макарий му каза: Тебе ми посочиха, сине мой, Захарий! Има някой, който иска да те попитам. Тогава Захарий му каза: Според мене монах е този, който принуждава себе си във всичко.

Авва Даниил казваше за авва Арсений, че той прекарвал цялата нощ в бдение и когато на разсъмване поради естествения закон сънят го надвивал, аввата му казвал: Ела, зли рабе - и като спял малко време седнал, веднага ставал.

Авва Арсений казваше, че за монаха, ако е подвижник, е достатъчно да спи един час.

Авва Даниил казваше за него: Толкова години той живя с нас и му давахме на година малка мера пшеница; и когато идвахме при него, от нея ядяхме.

Казваше за него още, че той не повече от един път в годината сменял водата, в която накисвал клоните и само доливал нова вода. Той плетял от тях кошници и шиел до шестия час. Старците го питали, като казвали: Защо не сменяш водата на клонките? Тя мирише лошо. Той отговарял: Заради благовонията и мазилата, с които съм се наслаждавал в света, трябва да търпя това зловоние.

Веднъж Епифаний, епископ Кипърски, изпрати за да повикат авва Иларион и го помоли: Ела да се видим, преди да се разделим с тялото. Когато пристигна авва Иларион, те се зарадваха един на друг. На трапезата беше поднесена птица и епископът като я взе, подаваше на авва Иларион. Старецът му каза: Прости ми! Откакто съм приел монашески образ, не съм ял нищо заклано. - А аз, казал Епифаний, откакто съм приел монашески образ, не съм допускал никой да заспи, имайки нещо против мене и сам не съм заспивал, имайки нещо против друг. Старецът Иларион каза: Прости ми! Твоята добродетел е по-голяма от моята.

Авва Касиан разказваше за авва Йоан, бивш игумен на монасите: той дошъл при авва Паисий, който прекарал 40 години  в най-уединена пустиня. Тъй като Йоан имал голяма любов към него и поради тази любов (имал) свободата да говори, го запитал: Какво извърши ти през толкова време, в такова уединение, (без да бъдеш) ни най-малко тревожен от хората? Авва Паисий отговорил: Откакто съм се уединил, слънцето  никога не ме е виждало да ям. - А мене не ме е виждало в гняв - казал авва Йоан.

Казваше още: Авва Мойсей ни разказваше какво му говорел за себе си авва Серапион: Когато бях млад, седях заедно с авва Теона. Като станах веднъж от трапезата, по действието на дявола откраднах парче хляб и го изядох тайно от аввата си.  И понеже продължавах да върша това известно време, преобладан вече от тая страст, не можах да надвия себе си, но единствено съвестта ме осъждаше, а да кажа на стареца се срамувах. Случи се обаче по усмотрение на човеколюбивия Бог да дойдат някакви хора при стареца за душевна полза. Те го питаха за своите мисли. Старецът им каза: Нищо така не причинява вреда на монасите и радост на демоните, като утаяването на мислите от духовните отци. Той им говореше и за въздържанието. През време на тая беседа - продължи авва Серапион - аз размислих, че Бог е открил за мене на стареца и съкрушавайки се за греха, започнах да плача; след това изхвърлих хляба от пазвата си, който поради лошия обичай крадях и се прострях сам на пода, просех прощение за миналото и молитва за утвърждаване в бъдеще. Старецът ми каза тогава: Чедо! Още когато мълчах, твоята изповед те освободи от тоя плен и ти, произнасяйки осъждане сам против себе си, уби скрития демон, който те нараняваше. Макар че до сега ти го допускаше да те управлява, без да му се противиш и без да го изобличаваш, но отсега той повече няма да има място в тебе, бидейки изгонен от сърцето ти. Старецът още незавърши словата си, когато изведнъж нечистата сила се яви като огнен пламък, излизащ от пазвата му, който изпълни къщата със смрад, тъй че присъствуващите мислеха, че е изгорено много сяра. Тогава старецът каза: Познай словото ми! Чрез станалото знамение Господ яви свидетелството за твоето освобождение.

Авва Макарий; "За съхранението на сърцето"

"Чрез напрягането на своите помисли влез в пленника и роба на греха - твоя ум - и виж най-ниското в ума и най-дълбокото в помислите. Промъкни се до тъй наречените хранилища на душата и сграбчи здраво змията, която те убива чрез смъртоносните душевни членове. Ако я убиеш, ще бъдеш прославен от Бога заради чистотата си, ако ли пък не, смирил се като нищ и грешен, моли се на Бога заради онова, което е останало скрито, защото сърцето е бездна необятна"