Канасубиги Крум Страшни (803-814)
Крум се възкачва на престола след Кардам. Произхожда от
панонските българи и смята за пряк потомък на брата на Аспарух-Кубер. Въпреки широко
разпространената теза,че Крум е основоположник на нов хански род, кръвната му връзка
с Кубер потвърждава, че той всъщност продължава рода Дуло.
Началото на неговото управление съвпада с това на франксия император Карл Велики,
коронясан навръх Коледа през 800 г. от римския църковен глава. Две години след разгрома на
Аварския хаганат от Карл Велики Крум довършва остатъците от някога могъщото
варварско обединение; България и Франкската империя стават непосредствени съседи по
Средния Дунав.
През 807 г. Крум подкрепил бунта на славяните в долината на р. Струма и ги присъединили
към своята държава. През 809 г. завзема ключовата византийска крепост Сердика. В началото
на 811 г. византийския император Никифор I Геник организира поход срещу столицата Плиска.
След като преминава старопланинските проходи и разбива два български отряда,
императорската войска достига Плиска, опожарява я и я разграбва.Крум на 3 пъти
предлага мир, който обаче му е презрително отказан. Тогава той мобилизира всички налични
сили и напада на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход византийската войска. Императорът е
пленен и посечен в краката на Българския владетел, а от черепът му той заповядва да му направят окована със
сребро чаша, от която пиел наздравица със славянските князе. По този начин, според
българските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития враг.
Новият император Михаил Рангаве продължил войната с Крум, но битката при крепостта
Версиникия през 813г. му коствала трона. На 17 юли 813 г. Крум бил вече под стените на
Константинопол. Съзнавайки, че не може да превземе града без предварителна подкотовка,
той предложил мирни преговори. Вероломна засада от страна на византийците обаче
осуетила неговите намерения. Той сринал цяла Одринска Тракия и се върнал в столицата
Плиска, където започнала подготовка за превземането на Константинопол. И точно когато
паника обхванала византийците, достигнала вестта за смъртта му.
Смъртта на Крум е забулена в неизвестност и предположения. Според византийски
летописци той бил ,,поразен от Божията ръка заради многото си грехове срещу ромеите".
Застъпена е и хипотезата, че той е умрял от сърдечен удар. Някои съвременни историци обаче
не без основания предполагат, че той е бил умъртвен чрез т.нар. ,,сакрално цареубийство", т.е.
бил удушен с въже от собствените си боляри. Освен като даровит военачалник Крум бил и
талантлив държавник. Той създал първите писани закони. Според една легенда той разпитал
аварски военопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и
създал свои закони въз основа на техните отговори. Тези закони поставяли за пръв път
наравно българския и славянския етнически елемент в държавата. Сведения за Крумовите
закони се срещат във византийската енциклопедия Свидас от 10 век.
Крум за пръв път направил опит за централизиране на властта, като разделил територията
на страната на части, управлявани от пряко подчинени нему доверени хора.
По време на краткото, но изключително динамично управление на Крум България не само
увеличила територията си, но и станала сила, с която могъщите й съседи Византия и Франкската
империя трябвало да се съобразяват.
Разширение на Дунавска България при неговото управление:
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d3/Territorial_expansion_during_the_reign_of_Khan_Krum_%28803-814%29.png/1091px-Territorial_expansion_during_the_reign_of_Khan_Krum_%28803-814%29.png)
Знаете ли какво заслужава Доган и неговата пасмина ?
заслужава да си направим по една чаша от черепите им , както е направил Крум !
И тогава турците ще си саберат багажа и ще се изнесат от България ;) ;D
И въпреки всичко и всеки България, нашата родина ще пребъде !
Да Живее Майка България!!!
кан Крум ни трябва сега с неговите закони и уредби.Добре,че в Пловдив ВМРО поеха инациативата за направата на паметник на владетеля ни.Да се знае кои е и какво е направил.Какви деца е раждала и ражда българска майка юнашка.А за Доган ще посоча,че не е луд тоя дето яде баницата а този дето му я дава.
Цитат на: kondolov - 05 Юни 2007, 07:36:42
кан Крум ни трябва сега с неговите закони и уредби.Добре,че в Пловдив ВМРО поеха инациативата за направата на паметник на владетеля ни.Да се знае кои е и какво е направил.Какви деца е раждала и ражда българска майка юнашка.А за Доган ще посоча,че не е луд тоя дето яде баницата а този дето му я дава.
Добре е ако направят такъв паметник, защото във Варна още не могат да се разберат общинските съветници за паметника на Калоян >:(
Днес се навършват 1196 години от великата битка при Върбишкия проход, отмъщението над изрода Никифор и обковаването на тиквата му със сребро, който преспокойно изкла цялото население на столицата ни Плиска!!!
Вървете изпийте една бира в памет на Крум и армията му, аз ще направя същото! 8)
Из хрониката на ромейският летописец Теофан Изповедник:
ЦитатТой (Никифор) заповядал да се избиват безсловесните животни, децата кърмачета и хора от всяка възраст, а мъртвите тела на едноплеменниците си оставял непогребани, като се грижел само за събиране на плячката.
Да,за жалост днес или отново ще пием от черепите на нашите врагове,или ще загинем и те ще доизпият кръвта ни!
Колкото и да ми се иска всичко да стане с мир и без кръв,виждам че това все повече няма как да стане!
Днес обаче трябва първо да"пием от черепите" на владеещите бившето ни Отечество в момента,което е наше по-право но вече го няма!За да пием след това и от черепите на евентуалните нашественици!
И днес пред нас стоят две възможности-възможна смърт при борба или сигурна и агонистична,при търпимост!Е,аз за себе си избирам първата,макар и за сега да водя твърде пасивна борба!Дали борбата ще се разрастне,зависи от целия народ,не само от мен или някой друг!
......Със сърдечна радост Крум погледна
на тази кървава победа,
хвала въздаде с викове
на Българските Богове.
А на Никифор главата
като улови за косата
погледа и се причерви
душата му се разгневи.
"Когато рече нещеш мира
за тебе острата секира
о, враже гордий опознай
небето отреди за пай!"
Вий мои предани другари
достойни, верни главатари,
България се отърва
вземете сега таз глава,
вземете та я обрежете
и черепа й очистете
от всякаква нечистота
що докарва гнусота.
На огъня я изварете,
със чисто злато обковете,
писецът със кистцата си
да я опише, украси.
Да бъде тя за спомен чаша
на славната победа наша
със нея ний ще да пием,
кога на сбор се съберем!
Когато Българин пирува
и в радостта си тържествува,
със пълна чаша в ръце,
"Наздраве" братя да рече!
"Двама приятели" Д. Чинтулов.
Нека поговорим за любимеца на Тангра - кан Крум :)
След като унищожава Аварската империя Крум пита аварските пленници:
-От какво загина вашата държава?
А те отговорили:
-От това, че съдиите се съюзиха с престъпниците и крадците; от взаимните клевети, които погубиха по-храбрите и умните;освен това от подкупничеството - всички станаха рушветчии; също и от търговията, понеже всички станаха търговци и се мамеха помежду си; и още от пиянството, тъй като виното се увеличаваше и всички станаха пияници. От всичко това произлезе нашата гибел.
"Свидас лексикон" http://www.ibdp.hit.bg/Suidas_bg.HTM (http://www.ibdp.hit.bg/Suidas_bg.HTM)
Ами да,гибелта на едната държава помогна на другата.Иначе аварите не са изселени,а са оставени да живеят там и са помагали във войните-от някои хроники е известно,че Крум е набирал аварски отряди за армията си в по-късните походи заедно със славянските контингенти и ядрото от Българи.
Исторически погледнато си прав, но аз го написах, за да се види колко съвременно е звученето на причините за гибелта на тази държава и как сега се случва това в нашата държава с пълна сила>:(
Само Крумови закони ще ни оправят възможно нaй-бързо,но от ЕС-то ще ревнат за човешки права и дискриминация :kill:
07 юни 812 – войските на кан Крум влизат в Тракия и Македония
http://istoriabg.com/?p=1761 (http://istoriabg.com/?p=1761)
"При хан Крум България преживяла небивал възход. Под българска власт преминали всички територии на Балканския полуостров с преобладаващо славянско население, което включва Мизия, Тракия и части от Македония. Той извършил реформи, които обобщено наричаме централизация.
В средата на 8в. България преживяла тежка вътрешна криза, която се характеризира с честата смяна на владетели, принадлежащи към най-различни родове, и никой от тях не се задържал на престола до смъртта си. Кризата е преодоляна от хан Телериг и хан Кардам.
За живота на хан Крум преди 803г. не се знае почти нищо. Той се изкачил на престола именно през 803г., като поставя началото на нова династия, която управлява България до 997г. Наследен е от сина си Омуртаг, който също е много успешен владетел. В един късен унгарски извор се споменава, че хан Крум произхожда от панонските българи.
През 805г. управлението на хан Крум се насочва в нова посока. Той обръща поглед към земите на Среден Дунав, като благоприятни условия за това създава експанзията на Франкската империя на запад. Франките, начело с Карл Велики, завладяват западната половина на Аварския хаганат. (Извор: кратко сведение в лексикона Суидас, 10в.) Крум се възползва от това и предприема активни бойни действия. Той слага край на аварската държава, завладявайки и източната й част. Към България се присъединяват териториите до река Тиса. На север от Дунав се формира обширна територия, която византийските автори наричат ,,Отвъддунавска България". В Западните Карпати бълагарите слагат под свой контрол откритите рудници на каменна сол и желязо, което рязко увеличава стопанските възможности на Плиска. В пределите на България влиза многобройно славянско население, което изострило така наречния ,,славянски проблем". Българската конница рязко увеличила своята численост и боеспособност, благодарение на присъединените авари. Всичко това дало възможност на Крум рязко да активизира българската външна политика.
През 807г. Никифор I Геник нарушил мирния договор с България и започнал поход в българските земи, но войската му стигнала едва до Адрианопол (Одрин) и трябвало да се върне поради слухове за готвен държавен преврат.
На следващата година Крум изпраща значителен военен отряд при земите на Средна Струма, точно когато византийските части, които били разположени там, получавали заплатите си. В българската хазна влезли 1100 литра злато.
През 809г. българската армия, ръководена лично от хан Крум, обсадила Сердика. Въпреки ожесточената съпротива, градът пада. Крум заповядал да се екзекутират известен брой граждани и военни, взели участие в отбраната.
Сердика и Софийското поле били изходна позиция на път към Тракия и Македония ясно си дали сметка за бъдещите действия на българския владетел. За да му противодейства, Никифор Геник се опитал да възстанови властта си в Сердика, но изпратените войски вдигнали бунт. Той изселил славяните от земите на Средна Струма и настанил там ромеи, с цел да заздрави границите.
В 811г. Никифор Геник поема нов поход. Той е бил така уверен в победата си, че взел със себе си сина си Ставрикий, зет си Михаил I Рангаве и леко въоражено опълчение, което се надявало на лесна и богата плячка.
В края на юли войската на Никифор преминала Източна Стара планина и се концентрирала в областта Маркели (Карнобат). Крум предложил мир при всякакви условия, но предложението било отхвърлено. Плиска била превзета още при първата атака на 05.07.811г. За нейната отбрана бил оставен само един отряд от 12 000 войници, а Крум не присъствал лично.
Никифор подложил населението на Плиска на целенасочен терор. Опожарил селищата и нивите. Той задържал за себе си дори плячката, която се полагала на войниците. Крум направил и второ предложение за мир, което, опиянен от победата, Никифор отново отхвърлил.
Българите предприели усилена подготовка за реванш, която била улеснена от факта, че Крум оставил непокътнати основните си въоражения, както и че на владетеля не му било никак трудно да сформира гражданско опълчние. Оръжие получили дори жените. Крум заповядал старопланинските проходи да се затворят с дървени укрепления, насипи и ровове.
Никифор Геник научил за активизирането на българските въоражени сили и дал заповед за ускорено завръщане на юг от Балкана. Отсъплението на армията станало през Върбишкия проход, по течението на река Камчия. През нощта на 25 срещу 26 Крум дал заповед за атака. Византия преживяла едно от най-големите си поражения във вековната си история – цялата армия била изклана, включително и императора. Никой от ромеите не знаел как точно загинал императорът, запазил се само споменът, че Крум побил главата му на кол, а по-късно обковал черепа със сребро, за да вдига с него наздравици. Според прабългарската традиция, който пиел от черепа на противника си, приемал неговата жизнена сила.
Поражението във Върбишкия проход прераснало във вътрешнополитическа криза. Тя се изразила в честата смяна на императори – Ставрикий управлявал едва до есента на 811г., когато станал жертва на заговор. Михаил Рангаве управлял след него, едва две години. България била толкова изтощена от битката при Върбишкия проход, че Крум не предприел никакви военни действия до края на 811.
Крум проумял, че за да владее Македония трябва най-напред да завладее Тракия и през пролетта на 812 българските войски направили множество опустошителни набези там, превзели по-важните крепости, изселвали местното население в Отвъддунавска България. Както може да се съди по Хамбарлийския надпис, Крум полагал усилия за изграждането на администрация в завладените земи. През тази пролет той завладял Деват, Созопол, а вероятно и Пловдив.
Михаил Рангаве направил опит да спре българите – той поел на поход на 7 юни 812, но още при Цурулум разрбрал, че в Константинопол се готви разговор срещу него. В Плиска преценили, че това е знак за слабост и решили да поискат мир от противника.
В края на септември 812 във византийската столица бил изпратен славянският първенец Драгомир. Той предложил да се възстанови мирът от 716г. Явно било намерението на Крум да накара Византия да признае българската власт в Тракия. Михаил Рангаве отказал да приеме мира, но предложението било съпроводено с ултиматум – при отказ, българите заплашили да завладеят последната византийска територия в Тракия – Месемврия и когато Рангаве не приел, той пристъпил към изпълнение на ултиматума. След кратка обсада крепостта паднала. В превзетия град били намерени 28 сифона за изхвърляне на гръцки огън.
След значителна подготовка и от двете страни българи и ромеи се срещнали при крепостта Версиникия в началото на юни 812. Едва на 22 юни Михаил Рангаве дал заповед за настъпление, но ромейските редици били разгромени. Рангаве успял да стигне до столицата си, но там бил заменен от Лъв V Арменец.
Щом победил при Версиникия, Крум дал заповед за настъпление към ромейската столица. По-голямата част от крепостите по пътя падали доброволно, съпротива оказал единствено Адрианопол. С обсадата му Крум натоварил брат си.
На 17 юли българската армия се озовала пред стените на Константинопол. Теофан Изповедник описва множеството обреди, които българският владетел извършил тогава, включително и човешки жертвоприношения. Той наредил през следващите дни да се изкопае ров от Вларните до Златната врата, който напълно блокирал града откъм суша. Всичко това било с цел да се демонстрира военното превъзходство на българите и да принуди империята да сключи мир.
След няколко дни в Константинопол постъпило предложение за мир, което Лъв V Арменец приел с тайното намерение да убие българския владетел. По предварителна уговорка на преговорите присъствали малък брой невъоражени представители от двете страни. От българска страна дошъл Крум, заедно със зет си Константин Пацик и кавхана, а Лъв V Арменец не присъствал лично. Една от версиите е, че още в началото на срещата един от византийците ненадейно свалил шапката си и Крум възприел това като знак, яхнал коня си и препуснал към своя лагер. Някои от стрелите, запратени след него, го засегнали леко. Кавханът бил убит на място, а Константин Пацик – заловен жив.
По пътя обратно, през есента на 813г., Крум опожарил цяла Източна Тракия. Откритото вероломство от страна на Византия предизвикало гнева му, който с особена жестокост се стоварил върху тамошните църкви и манастири. Кулминацията била превземането на Адрианопол.
През зимата на 813-814г. владетелят предприел мащабна подготовка за атакуването на Константинопол. От една страна той привлякъл в армията си авари и славяни, от друга – било подготвено възможно най-модерно въоражение. Лъв V Арменец научил за това и силно се разтревожил. Още през февруари 814 той предприел мерки за укрепване на крепостната стена, но притесненията му се оказали напразни. На 13 април 814 Крум внезапно починал, вероятно от сърдечен удар."
Цитат
"Същите тези българи унищожили напълно аварите. Крум запитал пленниците авари: "От какво мислите, че загина вашият предводител и целият ви народ?" А те отговорили: "Понеже взаимните клетви се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните; и още, понеже насилниците и крадците станаха съобщници на съдиите; също така и от пиянството. Тъй като виното се увеличаваше, всички станаха пияници; освен това от подкупничеството, също и от търговията. Защото всички станаха търговци и се мамеха помежду си. И от това произлезе нашата гибел." А той, като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони: Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите да му бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите."
"Свидас лексикон"
Какво мислите по този въпрос ?!
Трябва ли да се върнат Крумовите закони?! В ДНЕШНО ВРЕМЕ БЪЛГАРИЯ 2011 ГОДИНА!
ЦитатАко някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит.
В днешно време добрите адвокати могат да докажат всичко, дори и несъществуващото. Смятам, че закона отново би бил на страната на богатите.
Цитатвсички лозя да се изкоренят
Виното е хубаво нещо :S
ЦитатНа всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите.
Помня веднъж като бях в Габрово се разхождах по улицата и видях някакъв старец да проси. Ядох питка с кебапче и ми стана жал за човека - попитах го иска ли да му я дам, а той отказа. Явно само парите го устройваха.
Пичове, тоя Крум Страшни е бил некъв изверг. Избивал е християни.
Въобще трябва да се заличи от историята.
Цитат на: Сосипатор - 19 Юни 2011, 21:26:21
Пичове, тоя Крум Страшни е бил некъв изверг. Избивал е християни.
Абослютно. Бил е същински паганист. Това черепа на Никифор ме отвращава особено много
По темата съм против. За мен това са нечовешки закони. Аз по принцип съм за тежки наказания (без смъртно), но не и за рязане на ръце, чупене на крака и подобни.
Е, да, ама това за крайните закони на Крум, за резане на всякакви крайници и изтръгване на лозята се оказва , че е една легенда с частица истина и много преувеличения. Но все пак учебниците са ни втълпили от малки, че ние сме тюрки, стопили се в море от славяни, че Крум е строг, но справедлив сериен садист и и т.н.
Това с черепа е измислица. Византийците са го пишели за мнооооооооооого други. Пише също, от византийски автори, че Калоян направил така на чаша черепа на Балдуин, и че печенегите направили на чаша черепа на Йоан Цимисхи. Те просто искали да им изглеждат варвари.
С виното също е измислено.
За тези закони няма нито едно докаразтелство, записани са в Свидас Лексикон и токова, от някакъв ромеин, живял столетия по-късно. Доста е възможно въобще да не са съществували. Има цели студии от историци и юристи с подобни тези. А точно виното е напълно опровергано и няма нито един поддръжник. Най-малкото после Никифор като влязал в Плиска взел от избите виното на Крум. Па той нали изкоренил лозята???
Има и много други доказателства.
А тия дето казват че Крум бил изверг да прочетат повече!!! Защото значи не знаят нищо за източниците. Самите византийсци са написали. Крум предложил мир на Никифор многократно, той все отказвал, отишал до Плиска, там разбил две малки български армии, влязал в града, опожарил го, ограбил го, избил хиляди. Самите византийци пишат как наредил децата от Плиска в една линия и ги смачкал с колесницата си и как мачкал хора с диканя! Това не са измислици, защото византийците сами са си ги написали. Гневът на Крум е бил титаничен. Събрал всичките си войски, въоръжил дори жените и видял сметката на кучето Никифор.
Четете и тогава говорете. Случилото се с варварина Никифор е справедливост, а не акт на "извергство". Всеки казал отбратното е или идиот или незапознат.
Погледнете кремъчните късове в диканята и си представете как се забиват в телата и срязват кожата, как чупят костите на хиляди налягани на земята ДЕЦА:
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4f/Trillo-5.JPG)
И ако такъв човек не е умрял справедливо? Здраве му кажи!
Как ги пишете все едно Крум е от нашите а Никифор от враговете.
Хора, а бе става дума за неква шайка езичници от кол и въже избивали нашите алоооу.
Наистина комунизма ли, какво ли ама националното съзнание на българите е осакатено до крайност.
Цитат на: Алекс - 19 Юни 2011, 21:04:33
Цитат
"Същите тези българи унищожили напълно аварите. Крум запитал пленниците авари: "От какво мислите, че загина вашият предводител и целият ви народ?" А те отговорили: "Понеже взаимните клетви се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните; и още, понеже насилниците и крадците станаха съобщници на съдиите; също така и от пиянството. Тъй като виното се увеличаваше, всички станаха пияници; освен това от подкупничеството, също и от търговията. Защото всички станаха търговци и се мамеха помежду си. И от това произлезе нашата гибел." А той, като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони: Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите да му бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите."
"Свидас лексикон"
Какво мислите по този въпрос ?!
Трябва ли да се върнат ? ! В ДНЕШНО ВРЕМЕ БЪЛГАРИЯ 2011 ! ГОДИНА !
Ами би било добре да се върнат при това с 20-25 годишна давност :-D
За жалост трябва да приемеме шериата, за да стане това реалност иначе рискуваме ЕС и НАТО да ни го мушнат!
Цитат на: Сосипатор - 30 Юни 2011, 19:20:50
Как ги пишете все едно Крум е от нашите а Никифор от враговете.
Хора, а бе става дума за неква шайка езичници от кол и въже избивали нашите алоооу.
Наистина комунизма ли, какво ли ама националното съзнание на българите е осакатено до крайност.
Да, Крум е от нашите, що?!
Никифор, естествено, е от враговете. И то от големите врагове.
Аз съм ЗА смъртното наказание, но ПРОТИВ членовредителните наказания (рязане на ръце, ослепяване и др.подобни). Членовредителните наказания са символ на средновековното мракобесие и днес се практикуват само в някои ислямски държави.
Не вярвам в достоверността на Свидас Лексикон, що се отнася до Крумовите закони.
Цитат на: Сосипатор - 30 Юни 2011, 19:20:50
Как ги пишете все едно Крум е от нашите а Никифор от враговете.
Хора, а бе става дума за неква шайка езичници от кол и въже избивали нашите алоооу.
Наистина комунизма ли, какво ли ама националното съзнание на българите е осакатено до крайност.
Точно това пишем - кан Крум не само е от нашите, защото е българин и български владетел, но по него време Първото Българско Царство се разширява в голяма степен:
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/01/Bulgaria_krum_map_pl.jpg)
Граници на България при Крум — в оранжево до 803 г. + жълто при Крумовото управлениеОсвен това той защитава успешно честта на България, разбивайки армията на Никифор I Геник при Върбишкия проход (26 юли 811 г.)
Тези, които той е избивал, не са от "нашите", а са враговете на независимата Българска държава:
(https://kargashina.files.wordpress.com/2017/07/img_6030.jpg?w=1000)
Българи посичат византийци - миниатюра от началото на ХІ в.Каквото са търсили, това са и намерили.
Пичове, разбирам ви че сте учили кретеноидна история и са ви пълнили не-до там умните главици с боклуци, нормално е така да си мислите, все пак неща насаждани масово не се избиват така лесно, най-малкото трябва да се има критичен ум и да се мисли с главата си.
Но все пак, колкото и да е в разрез с това дето са ви тъпкали в главите, истината си е истина, и няма как хан Крум да има общо с българите. Вярно са ви метнали номер да не тачите истинската си идентичност и да се захласвате по простотии и глупости, но времената се променят, боклука засмърдява. Как да ви обясня. Историята филтрира ценностите, и митовете отмират бавно не издържайки изпитанието.
Крум страшни нема нищо общо с българите. Нито пък е някакъв фактор. От омраза към православието отъждествявано с византия историците на компартията са ви натикали у трета глуха.
Цитат на: Сосипатор - 19 Юни 2011, 21:26:21
Пичове, тоя Крум Страшни е бил некъв изверг. Избивал е християни.
Въобще трябва да се заличи от историята.
Глупости убивал е врагове. Християните дето викаш че е убил са били иконоборци , а не православни. Крум е бил Божието наказание за императора еретик. Чети повече православна литература, преди да се осираш.
Цитат на: Сосипатор - 30 Юни 2011, 20:36:16
Крум страшни нема нищо общо с българите. Нито пък е някакъв фактор. От омраза към православието отъждествявано с византия историците на компартията са ви натикали у трета глуха.
Никифор не е бил православен, а иконоборец враг на православието.
Цитат на: FANATIK - 30 Юни 2011, 20:36:55
Цитат на: Сосипатор - 19 Юни 2011, 21:26:21
Пичове, тоя Крум Страшни е бил некъв изверг. Избивал е християни.
Въобще трябва да се заличи от историята.
Глупости убивал е врагове. Християните дето викаш че е убил са били иконоборци , а не православни. Крум е бил Божието наказание за императора еретик. Чети повече православна литература, преди да се осираш.
Цитат на: Сосипатор - 30 Юни 2011, 20:36:16
Крум страшни нема нищо общо с българите. Нито пък е някакъв фактор. От омраза към православието отъждествявано с византия историците на компартията са ви натикали у трета глуха.
Никифор не е бил православен, а иконоборец враг на православието.
Какъв иконоборец е Никифор като идва след Ирина на престола и едно поне 30 годинки след вселенския събор?
Къде ги четеш тия работи не ми е ясно.
Даже да приемем че диваците на Крум страшни са наказание, и да не е бил иконоборец Никифор може да е бил нещо друго ние не сме му светили да та знаем.
По същия начин обаче и турците селджуци и османлии са наказание за развратилата се ромейска империя и греховете на ромеите, но не означава че трябва да ги обичаме защото Бог който милува, него и наказва.
Едно са синовете друго са наемниците. Съвсем трето дивашката сган от централна Азия.
Цитат на: Сосипатор - 30 Юни 2011, 20:36:16
Пичове, разбирам ви че сте учили кретеноидна история и са ви пълнили не-до там умните главици с боклуци, нормално е така да си мислите, все пак неща насаждани масово не се избиват така лесно, най-малкото трябва да се има критичен ум и да се мисли с главата си.
Но все пак, колкото и да е в разрез с това дето са ви тъпкали в главите, истината си е истина, и няма как хан Крум да има общо с българите. Вярно са ви метнали номер да не тачите истинската си идентичност и да се захласвате по простотии и глупости, но времената се променят, боклука засмърдява. Как да ви обясня. Историята филтрира ценностите, и митовете отмират бавно не издържайки изпитанието.
Крум страшни нема нищо общо с българите. Нито пък е някакъв фактор. От омраза към православието отъждествявано с византия историците на компартията са ви натикали у трета глуха.
Продължаваш да ме развеселяваш.
Хайде, ако обичаш, "просветли" ни, че ми стана интересно.
Цитат на: Сосипатор - 30 Юни 2011, 20:36:16
Крум страшни нема нищо общо с българите.
Ми с кого тогава има общо? :-D :-D :-D
Цитат на: Сосипатор - 30 Юни 2011, 21:28:30
Цитат на: FANATIK - 30 Юни 2011, 20:36:55
Цитат на: Сосипатор - 19 Юни 2011, 21:26:21
Пичове, тоя Крум Страшни е бил некъв изверг. Избивал е християни.
Въобще трябва да се заличи от историята.
Глупости убивал е врагове. Християните дето викаш че е убил са били иконоборци , а не православни. Крум е бил Божието наказание за императора еретик. Чети повече православна литература, преди да се осираш.
Цитат на: Сосипатор - 30 Юни 2011, 20:36:16
Крум страшни нема нищо общо с българите. Нито пък е някакъв фактор. От омраза към православието отъждествявано с византия историците на компартията са ви натикали у трета глуха.
Никифор не е бил православен, а иконоборец враг на православието.
Какъв иконоборец е Никифор като идва след Ирина на престола и едно поне 30 годинки след вселенския събор?
Император Никифор I Геник е иконоборец, макар и не от най-яростните.
Той заема престола през 802 г, а VII Вселенски събор в Никея, който възстановява иконопочитането, е през 787 г. Разликата не е 30 години, а само 15 години.
Позициите на иконоборците все още са силни и иконоборската криза завършва чак през 843 г.
Цитирам акад. Димитър Ангелов:
През 802 г. чрез преврат Ирина била свалена от властта и императорският скиптър поел Никифор I Геник (802-811), висш финансов сановник. И това се оказало не само персонална промяна, но и промяна във вътрешнополитическия курс. Връх взела отново иконоборчески настроената прослойка, към която се числял и новодошлият владетел.
Последвалите не след дълго наредби засегнали в немалка степен интересите на монашеството. С раздразнение и негодувание говори за тях съвременнникът на събитията, византийският летописец Теофан, като ги характеризира с определението "десетте злини" на императора. С тях се отнемали привилегиите, дадени на калугерското съсловие от Ирина, и се поставяли на преден план интересите на фиска и на свързаната с Никифор Геник управляваща върхушка.
В своята ненавист към иконоборската политика на императора Теофан го обвинява, че той се изявил като "пламенен приятел на манихеите (т.е. павликяните) и им разрешил да живеят в столицата и да се ползуват безпрепятствено от всички права". Ще рече, ако се вярва на Теофан, че създалото се още при Лъв III (717-743) своеобразно сътрудничество между иконоборци и еретици в условията на борбата срещу един общ противник продължавало и сега.
Сосипаторе, ти си някакъв луд бе брате! Какъв комунизъм! То по царско са мислили че Мадарския конник е Крум и са им викали на паричките "крумчета". Да не говорим за организацията, националистическита цар Крум и т.н. Къде реши че не е от наще?
Какви са българите тогава? Да не стават такива след покръстването и преди това да не са били българи?
Че след Крум, ставаме велика сила е ясно.
И ти кажа, даже от наще да не е бил, а той е бил, Никифор - големия християнин, след тези зверства, даже от наще да е бил, а той не е бил, е заслужавал случилото му се.
Айде кажи какви са българите според тебе, че ми стана интересно. Аз съм преди всичко българин, не православен фундаменталист. Явно гърците така са ти промили мозъчето на тебе.
Цитат на: Младиястарец - 01 Юли 2011, 06:07:27
Какви са българите тогава? Да не стават такива след покръстването и преди това да не са били българи?
Тъй верно.
Преди покръстването не можем да говорим за българи. Българите съществуваме от покръстването насам. Преди това нашите са ромеите. Кво ме интересуват разни племена от централна Азия? Българите са народ излюпил се от ромейската империя, и наследник на същата. От където и да погледнем си е така. Разните там авари алани скити кумани и какви ли не дето са се домъквали от централна Азия не можем да ги имаме за наша идентичност. Най малкото е тъпо и глупаво. Славяни хайде някакси поне такъв език говорим това не можем да отречем. Обаче какво общо имаме със дивата паплач дето са налитали на империята ни? Нищо.
След покръстването вече е друго двайсе.
Цитат на: Младиястарец - 01 Юли 2011, 06:07:27
Какви са българите тогава? Да не стават такива след покръстването и преди това да не са били българи?
Преди Покръстването имаш българи, славяни и траки. След покръстването имаш единен народ - българи. Тоест след покръстването се създава истински народ.
Тогава като сме техни хора и те са наши, защо:
1. Сме в отделна държава.
2. Се бие с тях след покръстването непрестанно
3. Те ни горят книгите на български език, за да си забравим корена пред Възраждането
4. Се борим за църковно освобождение от тях
5. Не говорим на гръцки
Българите не са от централна азия, всички данни за тюркския произход са оборени вече, крайно време е да го приемете.
Траките са изчезнали напълно.
Единствена връзка имаме с българите, славяните и в Сероизточна България с куманите.
С гърците нямаме нищо общо, затова и само сме се клали с тях.
Точно комунизма е насабил, че имаме ощо с траките (да оправдае съкровищата като наши) и славяните (да ни привърже към Големия брат).
С ромеите гадни, нямаме нищо общо освен взаимната омраза.
Цитат на: Сосипатор - 01 Юли 2011, 08:27:37
Цитат на: Младиястарец - 01 Юли 2011, 06:07:27
Какви са българите тогава? Да не стават такива след покръстването и преди това да не са били българи?
Тъй верно.
Преди покръстването не можем да говорим за българи. Българите съществуваме от покръстването насам. Преди това нашите са ромеите. Кво ме интересуват разни племена от централна Азия? Българите са народ излюпил се от ромейската империя, и наследник на същата. От където и да погледнем си е така. Разните там авари алани скити кумани и какви ли не дето са се домъквали от централна Азия не можем да ги имаме за наша идентичност. Най малкото е тъпо и глупаво. Славяни хайде някакси поне такъв език говорим това не можем да отречем. Обаче какво общо имаме със дивата паплач дето са налитали на империята ни? Нищо.
След покръстването вече е друго двайсе.
Много си зле, бе момче! sadsmile
Цитат на: Анонимен - 01 Юли 2011, 09:43:47
Цитат на: Младиястарец - 01 Юли 2011, 06:07:27
Какви са българите тогава? Да не стават такива след покръстването и преди това да не са били българи?
Преди Покръстването имаш българи, славяни и траки. След покръстването имаш единен народ - българи. Тоест след покръстването се създава истински народ.
Значи българи като народ няма преди покръстването. Това което историците наричат "българи" или "пра-българи" първо не е народ, второ нема нищо общо с нас. Самата концепция на народ в днешния смисъл тогава не е съществувала. Става дума за разнородни племена както е било модерно по времето на преселването на народите диваците да се съюзяват и да налитат на цивилизацията. Ромеите не са си давали много зор да разграничават алани, скити авари, кумани, и какво ли не и са ги наричали с едно име "вулгарос" което си е варварин. Как ги измислихте тия българи бе хора, има българи, ама не се знае от какъв произход са, не се знае каква религия, не се знае какъв им бил езика, с триста зора ги съчиниха историците, само и само да вкарат някаква анти-православна идентичност. Истината обаче е много по-проста. От кол и въже готи разни, авари, хуни, скити, и каква ли не паплач са идвали да изнудват империята за злато проверена техника от преди. Налиташ правиш глупости и за да им е мирна главата ромеите подхвърлят злато. Какъв народ какви пет лева.
Славяните те са били друга бира. Те са били най-кръвожадното племе съществувало някога. Изверги тотални. Нема битки защото те са налитали хаотично. Партизански, по двама трима, по горите, без военна тактика, и точно заради това са навлезли толкова дълбоко. Ако имаш войска ще се биеш против нея. Ако имаш обаче некви дето налитат хаотично и като излезеш срещу тех те отишли двеста километра зад гърба ти и прават зулуми не става.
Никой обаче от диваците който е дошъл при империята не е останал такъв. Славяните макар и да са били такива, са приели Истината. Всички варвари дошли тук са приели не само цивилизацията, а и вярата в Христа. Така и варварите по северните граници на империята. Те и преди това са се правили на византийци, всичко което имаме от тях като артефакти си е византийско и християнско. Хан Тервел се е правил на Патриций даже, Телериг, те всичките са били такива. Всичко което имаме от тех е на гръцки език, и т.н.
Идентичността започва със покръстването пичове. Знам че години наред са ви натъпквани разни идеологии в главата, ама фактите са си факти.
Ние сме наследници на Ромейската империя, родили сме се от нея, Тя ни е създала като народ, дала ни е Истината, на нея дължим всичко.
Разните диваци дето са ни клали, НЕ СА И НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ НАША ИДЕНТИЧНОСТ.
Ние сме наследници на източната римска империя не на не на бай-хуй анонимъс селинджър от централна Азия дето не съществува.
Цитат на: Сосипатор - 30 Юни 2011, 21:28:30
Какъв иконоборец е Никифор като идва след Ирина на престола и едно поне 30 годинки след вселенския събор?
Къде ги четеш тия работи не ми е ясно.
Даже да приемем че диваците на Крум страшни са наказание, и да не е бил иконоборец Никифор може да е бил нещо друго ние не сме му светили да та знаем.
Чети и тогава спори - бил е иконоборец и гхонител на православните и Крум се е явил за него Божие наказание - чети , чети, чети !!!!
Цитат на: FANATIK - 02 Юли 2011, 12:31:09
Цитат на: Сосипатор - 30 Юни 2011, 21:28:30
Какъв иконоборец е Никифор като идва след Ирина на престола и едно поне 30 годинки след вселенския събор?
Къде ги четеш тия работи не ми е ясно.
Даже да приемем че диваците на Крум страшни са наказание, и да не е бил иконоборец Никифор може да е бил нещо друго ние не сме му светили да та знаем.
Чети и тогава спори - бил е иконоборец и гхонител на православните и Крум се е явил за него Божие наказание - чети , чети, чети !!!!
Хан Крум,както и Хан Аспарух са били християни,бонако тъп. Ти май въобще не си в час,българите са били християни много преди Борис-Михаил да ги покръсти окончателно. "Глупости от рода на Хановете изповядвали езически култове и божества" и пр. не приемам за верни. Има си достатъчно доказателства че българите са едни от най-първите християни в Европа.
за Аспарух се предполага да е бил християнин, ама за хан Крум е сигурно че е бил езичник и то заклет.
Даже има едно предположение : че се е принесъл сам в жертва на езическото божество дето е изповядвал, за да се всели духът му в войниците му. Вземи и се ограмоти че си доста смешен.
Цитат на: FANATIK - 02 Юли 2011, 13:23:24
за Аспарух се предполага да е бил християнин, ама за хан Крум е сигурно че е бил езичник и то заклет.
Даже има едно предположение : че се е принесъл сам в жертва на езическото божество дето е изповядвал, за да се всели духът му в войниците му. Вземи и се ограмоти че си доста смешен.
Повече няма да защитавам нито теб,нито мненията ти. И хан Аспарух и хан Крум са били християни. И да те светна само че пред имената на владетелите задължително се пише и титлата но откъде толкова акъл в един посредствен патриотар.
Цитат на: Rodolubec - 02 Юли 2011, 13:36:48
Цитат на: FANATIK - 02 Юли 2011, 13:23:24
за Аспарух се предполага да е бил християнин, ама за хан Крум е сигурно че е бил езичник и то заклет.
Даже има едно предположение : че се е принесъл сам в жертва на езическото божество дето е изповядвал, за да се всели духът му в войниците му. Вземи и се ограмоти че си доста смешен.
Повече няма да защитавам нито теб,нито мненията ти. И хан Аспарух и хан Крум са били християни. И да те светна само че пред имената на владетелите задължително се пише и титлата но откъде толкова акъл в един посредствен патриотар.
За хан Аспарух не е сигурно. Може да е приел християнството формално, няма сведения а само предположения. За хан Тервел е сто процента сигурно че е бил християнин. Хан Омуртаг също е бил християнин. Телериг е бил, за тия има сведения че са били християни.
За хан Крум се знае със сигурност че е бил езичник обаче. Така пише в източниците. Няма смисъл да се ровим и да изправяме историята щото в тия дебри е пълно с фалш интерпретации. Някой прочел неква дума, и си съчинил история.
Сосипаторчето кефи магарето с кръчмарските си интерпретации, които нарича "факти". :-D :-D
Маса е ******** и самонадеяно момчето, ама иначе е забавен понякога..
Цитат на: един Бългaрин - 02 Юли 2011, 21:51:13
Сосипаторчето кефи магарето с кръчмарските си интерпретации, които нарича "факти". :-D :-D
Маса е тъпо и самонадеяно момчето, ама иначе е забавен понякога..
Според мене май Сосипатор е станал член на някаква зловредна секта - вероятно евангелист.
Инак щеше да знае че Никифор е бил иконоборец - тоест по-лош от езичник.
Един светец преди да тръгне срещу българите е отишъл при него и му е казал да се покае и откаже от иконоборството, ама този не та не. После Крум му е предложил мир понеже Никифор е разгромил войската на българите. Ама бесният иконоборец е отказал и тогава Крум му казва : щом не щеш мира ето ти секира. Разбил го е с опълчение съставено от деца, старци, жени, инвалиди и остатъците от армията си.
1200 г. от битката между кан Крум и Никифор
Автор:
Милен Николов археолог в РИМ - Бургас(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/93/52-manasses-chronicle.jpg/800px-52-manasses-chronicle.jpg)
Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий
(миниатюра от Манасиевата летопис)
На 26 юли се навършват 1200 години от едно решаващо за съдбата на България сражение. Все още се спори за мястото му – в Ришкия, Върбишкия или в друг старопланински проход. Победата на българите в тази битка спира окончателно опитите на Византия самостоятелно, без чужда помощ, да унищожи българската държава през следващите почти два века.
Твърде много е писано за това събитие. Затова в следващите редове ще обърнем внимание на по-неизвестните, но не по-малко интересни за широкия кръг читатели събития и факти около войната между кан Крум и император Никифор.
Византийският император Никифор І бил добър държавник. Преди да бъде провъзгласен за василевс, той изпълнявал длъжността ,,логотет на геника" – т. е., финансов министър на империята. Оттук произлиза и прозвището му ,,Геник". Благодарение на дворцов преврат той взима властта на 31 октомври 802 г.
Заверата била провокирана от бъдещия брак на императрица Ирина и императора на Запада Карл І Велики. Този брачен съюз увреждал твърде много интересите на висшата византийска аристокрация и именно затова бил организиран заговор.
Никифор заточил императрицата и се заел първо да заздрави финансовото положение на Византия. За целта въвел нови облагания на населението – семеен данък, данък върху наследството, дори данък върху намерено съкровище.
Същевременно императорът приложил и някои мерки, облекчаващи положението на войниците – стратиоти, които били гръбнакът на императорската армия. Той преселил много славяни от Пелопонес в Мала Азия, а в Европа докарал заселници от азиатските провинции.
Това усилило военната мощ на империята, най-вече на Балканите. Реформите подействали благотворно на византийската империя и усилили нейните военни и икономически възможности. Затова император Никифор започнал да провежда доста агресивна външна политика.
На първо място той не признал императорската титла на Карл І Велики (768-814), с което влошил отношенията си със Запада и дори през 806 г. по повод владеенето на Венеция избухнал военен конфликт между двете империи. Същевременно през същата година халиф Харун ал-Рашид, начело на голяма войска, навлязъл в азиатските провинции на Византия.
Така че армията на империята до 809 г. била ангажирана с арабската опасност. Не по-малко проблеми създавала и българската държава, чийто владетел – великият кан Крум, провеждал твърде успешна външна политика.
Император Никифор е наречен в един прабългарски надпис от времето на кан Крум ,,старият плешив император". Действително, през 811 г. той вече бил доста възрастен, но според някои хронисти все още запазил интереса си към ,,женоподобните служители от неговите мъже, с които дори спял".
Има две хипотези относно началото на управлението на кан Крум. Според едната, той заел владетелския престол през 796 г., а според втората – през 802 г., когато и Никифор бил провъзгласен за император. В самото начало на своето управление този български владетел унищожил източната част на Аварския хаганат.
Благодарение на това владенията на България достигнали до Средния Дунав. Именно от управлението на кан Крум средновековната българска държава имала обща граница с Франкската империя на Карл І Велики. Победите над аварите донесли на страната ни и контрола над богатите находища на сребро и каменна сол в Трансилвания, което допълнително усилило икономическата мощ на държавата.
Отглас за завоеванията на кан Крум срещаме в една унгарска хроника, известна като ,,Аноним за деянията на унгарците". В нея се описва ранната история на маджарите в процеса на заселването им в Панония и Трансилвания в края на ІХ – нач. на Х в., когато под управлението на династията на Арпадите се създава унгарската държава.
В това произведение се говори за битките на маджарите с българските аристократи, управляващи нашите земи на север от Дунав. Но в тази хроника пише и нещо още по-интересно: ,,Впрочем земята, която лежи между Тиса и Дунав, завзел Кеан Велики (Keanus Magnus), господарят на България, дядото на вожда Салан, чак до пределите на рутените и поляците, и там населил славяни и българи".
В същата хроника вождът Салан е посочен като чичо на българския цар Симеон. Тоест, Салан е брат на княз Борис, внук на кан Омуртаг и правнук на кан Крум! Възможно е Keanus Magnus, което изглежда означава ,,Великият кан", да е титла или на Омуртаг, или на Крум. По-вероятно е това все пак да е кан Крум предвид големите му победи не само над аварите, но и над Византия, заради които с пълно основание е наречен ,,Велик кан".
Големият сблъсък между Византия и България бил провокиран от политиката на кан Крум към славянското население на Балканския полуостров, и то най-вече в Македония. И двете държави водели политика на приобщаване на славянските племена, което довело до реален конфликт. През 807 г. император Никифор организирал поход към България, но той останал незавършен поради разкриването на заговор срещу императора.
По този начин войната била де факто обявена. Кан Крум провел две военни акции против империята. При първата от тях, през 809 г., български отряд нападнал византийската армия в Струмската област, при което отнели заплатите на войниците на стойност 1100 либри злато (ок. 350 кг). Втората акция била твърде болезнена за Византия – през същата 809 г. кан Крум превзел Сердика. Тази ескалация на конфликта довела до големия поход на император Никифор през 811 г.
Начело на огромна армия от европейските и азиатски провинции на империята той се установил при карнобатската крепост Маркели и през Ришкия проход достигнал до българската столица Плиска. Византийците победили две български армии в две сражения – веднъж 12 хил., и втори път отряд от 50 хил. войници (последната цифра очевидно е завишена от хрониста).
Така император Никифор влязъл в Плиска, където извършил потресаващи дори за онова време жестокости спрямо мирното население. Според един от хронистите ,,Той заповядал да се избиват безжалостно безсловесните животни, децата-кърмачета и хора от всякаква възраст".
Според друга хроника ,,войската... разграбвала безпощадно, опожарявала непожънатите ниви, прерязвала жилите на воловете и одирала ремъци от слабините им – а животните мучели със силен глас и издъхвали, изколвала овцете и свинете и извършвала непозволеното". Самият император ,,ходел по улиците и резиденцията, разхождал се по чардаците на къщите, радвал се и казвал: Ето, Бог ми даде всичко това и аз искам да построя град на мое име, да стана именит във всички бъдни поколения".
Още докато императорската армия била в Маркели, кан Крум изпратил при василевса пратеници за мирни преговори. Те обаче били отхвърлени. Когато Никифор превзел Плиска, българският владетел отново му предложил мир: ,,Ето, ти победи. И тъй, вземи каквото ти е удобно, и си иди в мир". Това отново не било прието.
Тогава ,,Крум, разгневен, се укрепил, изпратил хора и укрепил входовете и изходите на страната, като ги преградил с дървени укрепления". Според друга хроника ,,Българите направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена... Наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки жените си..."
Така призори на 26 юли 811 г. се състояло генералното сражение между българи и византийци. Битката била изключително жестока, като българите били допълнително мотивирани заради зверствата, извършени от византийците в Плиска. Почти всички войници от императорската армия били избити, включително и самия василевс, а синът му-тежко ранен.
Впоследствие тялото на император Никифор било открито и обезглавено: ,,А Крум, като отсякъл главата на Никифор, набил я на кол за много дни на показ на идващите при него племена и за наш позор". Впоследствие кан Крум обковал черепа на Никифор със сребро и с него вдигал наздравици при пиршества със славянските князе – сведение, което напоследък не се приема от някои историци.
Победата през 811 г. поставила началото на българското настъпление в Тракия. Военните действия завършили с мирен договор едва през 814 г., след смъртта на кан Крум.
Освен във византийските източници, смъртта на император Никифор е отбелязана и в почти всички западноевропейски хроники от онова време. Важно е да се знае, че от 378 г., когато император Валент (364-378) е убит от готите в битката при Адрианопол, римски император не е намирал смъртта си на бойно поле. Това допълнително усилило не само личния престиж на кан Крум, но и този на средновековната българската държава.
http://www.desant.net/show-news/22600/
Аз се обърквам. Някъде казват,че не е направил чаша от черепа на Никифор,други казват,че е направил. Кое е вярното?
Кан Крум извоювал солната независимост на България
Във времена, в които солта се е ценяла като злато,
той завладява Поморие
(http://www.forum.bg-nacionalisti.org/gallery/1_24_05_09_4_58_44.png)
Oсвен всичко останало, с което великият български кан Крум е останал в историята, той е владетелят, пряко създал солната независимост на България. Във времена, в които солта се е ценяла като злато, той завладява Поморие и според сведението на Георги Амартол му дава името Тутхон. Когато завладява града, Крум променя централизацията на управлението и подготвя българското усвояване на регионите... Най-големите солници на Черно Море попадат в български ръце, но ако това е акт, осигуряващ сол за целия саракт, то Крум не се задоволява с него, а предприема единствената стъпка, която би го направила безспорен хегемон в тази търговия, би убила конкуренцията на Поморийската сол и би дала безмерни богатства за българската държава. След разгрома на Аварския хаганат Крум покорява остатъците от някога могъщото варварско военно-племенно обединение и в 803-805 границата с франките е установена на Дунав при българския град Пеща. Новопридобитата Трансилвания, поради залежите на сребро и каменна сол и успешната експлоатация на солниците осигурява на българите важно международно търговско положение.
Солта на Трансилвания през следващите години се превръща в основна суровина за цяла Централна и Западна Европа. Мините край Солноград осигуряват огромен и постоянен приход, а
находището е
практически
неизчерпаемо
Особено зависими стават жителите на Панония, Бохемия и Унгарското плато, които нямат алтернативен източник в достатъчни количества. Всичко това обяснява защо няколко века по-късно фулденските монаси написват следното в летописа си:
"След това през месец септември Арнулф (887-899) изпратил свои пратеници с дарове при българите и техния княз Владимир (889-893) за възобновяване на някогашния мир и поискал да не се позволява на моравците да закупуват оттам сол. Пратениците като не могли да пътуват по суша поради засадите на княз Светополк (871-894), били пренесени на кораб от княжеството на Браслав: до България по реката Одра до Кулпа и после по Сава. Там те били приети от царя с почести и след това по същия път, по който били дошли се върнали обратно с подаръци през месец май."
От горното сведение се вижда
голямата
геополитическа
тежест на България
от която не се очаква помощ с войска, а чисто и просто спиране на доставките на сол до враговете на германския крал. След смъртта на Владимир властта в България заема неговият брат Симеон (893-927), а според анонимната хроника Gesta Hungarorum точно по това време
"Земите между река Муреш и замъка Орсова започнаха да се владеят от велможата Глад, който дойде от замъка във Видин. Неговият наследник е Ахтум, който по-късно по времето на Крал Стефан (първи) бе убит от Чанад, син на Бобука. Унгарците пратили армия срещу Велможата Глад и присъединили населението между реките Муреш и Темеш. Когато поискали да преминат Темеш, Глад дошъл с тях с голяма армия включваща Кумани, Българи и Власи."
Хрониката не указва религията на Глад, но за сметка на това в житието на свети Герхард Чанадски ясно е изразена езическата принадлежност на Ахтум, който освен всичко е имал цели седем жени и се покръства показно във Видин едва през 1002 г., без да промени навиците си. По-съществено е обаче, че след като цяла източна България е под Византийска власт, в столицата на Ахтум - Чанад се установява огромна християнска бежанска вълна от Преслав. Показателно е, че в крепостта Чанад е била издигната църква - почти точно копие на тази от Виница до Велики Преслав. Днес църквата не съществува, тъй като е била разрушена до основи от турците през XIV век, но основите й са скицирани през XVII век от австрийски пътешественик и са запазени в регионалния музей на Тимишоара.
От житието на свети Герхард Чанадски се разбира, че т.нар. "могъщ владетел в града Морисена" Ахтум е владетелят, контролиращ солниците, което става трън в очите на унгарския крал Стефан. Владенията на Ахтум се простират от Солноград през Чанад и на юг чак до Видин, обхващайки и важни крепости като Тител. На запад неговите земи граничели с българския управител на Срем, наречен от византийските източници Сермон, а на изток с владетеля Гелу. Същият източник казва, че Ахтум "не почитал крал Стефан, тъй като се осланял на множеството войници и благородници, над които упражнявал своята власт", и по-съществено "бил
заграбил властта над
кралските солници
при Моросиум
като настанил между устията на тази река и Тиса свои поданици, и чрез стражи обградил и направил всички свои данъкоплатци".
Последните дни от живота на княз Ахтум са описани като че ли най-пълно и подробно пак в житието на Св. епископ Герхард, според което неговият "много уважаван воин на име Чанадин, който надминавал другите по доблест и сам бил поставян от тях начело, бил обвинен пред своя господар с тежко обвинение, за което той решил да го накаже със смърт", но Чанадин "тайно избягал при краля". Кралят го поставил начело на войската си, "преминали Тиса и започнали битка с Ахтум и неговата войска", а битката сама по себе си била ожесточена, "войската на Чанадин побягнала", той се укрил на планината Орозлан, "Ахтум се установил на лагер в полето Нагеуз", съгледвачите бдели и обикаляли навсякъде, Чанадин заспал, явил му се лъв, който го приканил да започва битката, той се събудил силен за двама, вдигнал войската си, потеглили на бой.
"През тази нощ те нападнали от различни страни войската на Ахтум", тя се втурнала да бяга, Ахтум "бил убит на бойното поле", главата му "изпратили на краля, а отнесли със себе си огромна плячка", кралят наредил да окачат главата на Ахтум на кулата при портите на града. Накрая Чанадин "бил назначен за управител на дома на краля и на дома на Ахтум", също и на цялата провинция, която кралят нарекъл на негово име, а една от жените на Ахтум, която навремето била покръстена от самия светец, т. е. епископ Герхард, му става жена.
Историята на Ахтум е показателна за трагедията, през която преминава България. Никога повече тя няма да сложи ръка на извоюваните преди векове солници в Седмиградско, а отвъддунавска България постепенно се превърнала в толкова далечен спомен, че днес знайни и незнайни нагли безочници дори питат дали въобще е съществувала. Отговорът стопроцентово е очевиден!
http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=214205&cat=11
Битката при Версиникия - още една победа на българския боен дух
Кан Крум детронира двама византийски императори
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/53-manasses-chronicle.jpg/800px-53-manasses-chronicle.jpg)
Битката при Версиникия, представена в миниатюра от Манасиевата летопис
Поражението на император Никифор (802-811) във Върбишкия проход на 26 юли 811 година избавило България от надвисналата над нея опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.
Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император (след Валент (364-378), 400 години по-рано) в цялата хилядолетна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI (1449-1453) също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на Константинопол през 1453, когато съдбата на някогашната империя е вече решена.
Гордостта на Крум (803-814) от великата победа най-ясно се вижда в разказа за пируването му с Никифоровата глава. "Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал князе да пият."
Славната победа окуражава Крум, който започва да се приготвя за възвръщане предишното
положение на България
като първа сила в
европейския югоизток
След смъртта на Никифор I - в битката при Върбишкия проход, Михаил Рангаве, син на дребен благородник, убеждава своя зет Ставракий, който е смъртоносно ранен в сражението, да абдикира и на свой ред заема престола, коронован за император на 2 октомври 811 година.
Въпреки неизгодното положение на Византия, Михаил I Рангаве (811-813) продължава войните с България. Кан Крум му предлага мирно споразумение, но по съвет на Теодор Студит императорът го отхвърля. В отговор на това в края на 812 година Крум предприема поход към Тракия, превземайки крепостта Месемврия и още много крепости. Научавайки за това, византийският император събира всичките възможни сили на империята, използвайки изцяло нейния войскови капацитет, и тръгва към българския стан. "Михаил направил съвещание и събрал войските от всички земи, като записал и много други на мястото на загиналите от войната. Той свикал ония, които охранявали клисурите на Сирия, и още ликаони, килики, исаври, кападокийци и галати - и заедно с тях тръгнал на поход."
Византийската армия се придвижва от Константинопол до Одрин, без да направи опит да отвоюва Месемврия, и първоначално има известни успехи. Но на 22 юни 813 г. понася тежко поражение в битката при Версиникия - малка крепост близо до днешното село Маломирово, Елховско.
Битката при Версиникия е едно от многобройните доказателства за бранните умения на българите. За нея се разказва в една достигнала до нас анонимна византийска хроника на име
Scriptor incertus. Разбираемо е защо авторът е пожелал да остане анонимен - никой грък не би искал да е вечно намразен от народа си заради документирането на второто поредно поражение на византийците от българите в рамките само на няколко години. Авторът на хрониката е силно критичен към своя народ, който хуква да се спасява за живота си,
макар войската на
елините да е 10 пъти
по-многобройна
както се казва в текста.
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/Versinikia.png/533px-Versinikia.png)
Тази битка е прекрасна демонстрация на българска тактика на изчакване на противниковата атака на укрепени позиции и последваща българска контраатака. Поражението практически детронира византийския император Михаил Рангаве...
На нас не ни е известно колко точно са българите, но по нататък в хрониката се споменава че византийците са десет пъти по-многобройни. От хрониката се вижда как една империя е мобилизирала цялото си мъжко население, включително всички погранични етноси, а и още хора като граничари и пазачи. Тази огромна армия потегля към Тракия, където, след като биват благословени от гръцкия патриарх, заминават да се бият срещу езичниците българи.
И българите се изправили срещу тях, но като видели голямото множество войска, не се осмелили да нападнат, а застанали обединени в строй. Също и войската на императора стояла подредена в продължение на 15 дена, като нито едните, нито другите не се решавали да нападнат. Така се мъчели и хората, и животните, изложени денонощно на лятната жега.
Най-сетне дясното византийско крило тръгва напред... Тогава Аплакий, който се намирал на една част от височината заедно с македонците и тракезийците, се обърнал към императора, и попитал: "Докога ще гинем? Аз пръв настъпвам, а вие смело ме последвайте и победата ще бъде наша, защото сме десеторно повече от тях."
Тук се вижда какъв е бил авторитетът на византийския император, който изобщо не участвал във вземането на решение. Това до голяма степен предрешило по-нататък битката, защото малодушният император не посмял да прати подкрепление на Аплакий.
След като българите избиват нападателите до крак
цялата византийска
армия хуква да бяга
и логично бива изклана от елитните български конни отряди. Те отпуснали своите юзди и препускащи с едната-едничка цел да унищожат врага, който така малодушно се скрил, макар да е несравнимо по-многоброен.
Византийците побягнали още преди да са почнали да се бият. Мястото където се водело сражението било неравно и ромейските войски стояли на по-високите места. И когато те побягнали, българите помислили, че не бягат, а настъпват изотзад и ще се спуснат върху тях. След малко, като се огледали, видели че неприятелите бягат с всички сили, отпуснали юздите на конете и започнали да ги преследват. А те като бягали, тъпчели се едни други.
http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=214911&cat=11
Превземана ли е Плиска от император Никифор?
Автор: Иван Петрински
Превземана ли е Плиска от император Никифор? Кан Крум с ритуалната чаша череп на победения от него византийски император Никифор
Стана дума миналата седмица за немногобройните случаи на чужди подставеници начело на България. Случва се с хитрост и измама те да застанат начело на държавата ни. Но обичайно предателствата биват разкривани след немного време.
Народният гняв бързо ги помита, особено ако вредите за държавата ни са били значителни. Неизмеримо по-многобройни са тези случаи в предългия ни исторически път, когато при тежка военна заплаха мало и голямо е призовавано на бран от мъдри владетели.
Тогава с общи усилия враговете са сразявани, а наша длъжност днес е да си спомняме за геройствата на дедите ни, дори когато тези събития са от преди точно 1200 години.
* * *
В Източна Стара планина, в средата и края на месец юли 811 г. се разиграват трагични и страшни събития, които летописците малко претупват.
Не може да има съмнение, че тези 15 дни са били пространно описани в българската владетелска канцелария, където от началото на IХ в., или дори преди това, се е съставяла вече подробна документация за държавните дела, но само няколко отломки от тези сведения са стигнали до наши дни.
Събитията от юли 811 г. са добре известни на всички, те са любима тема за народа ни, знаят се подробности, обсъждат се възможности, всеки български ученик си е мечтал геройски да върти меч във Върбишкия проход.
От ново време се цитират участниците в събитията: ,,Като не щеш мира, казал в стихове Крум, на ти секира", а после пил от обкования със сребро череп на императора на приема в чест на победата.
И както си мислим, че всичко знаем за тези събития, така изпадаме понякога в сериозни затруднения да обясним как византийците успели за толкова кратко време, толкова много работа да отхвърлят.
Още от пролетта на 811 г. император Никифор I Геник (802-811) се преместил в граничната тогава крепост Маркели (до днешния Карнобат) за да ръководи отблизо подготовката на наказателния поход срещу България.
Причините за него са много и важни, но тук ще ги обобщим брутално - след като разширил България до Карпатите, кханасюбиги Крум насочил поглед на юг към Македония и Тракия. Самонадеян и недолюбван от войската, император Никифор смята да реши проблема из корен, като завладее, ни повече, ни по-малко, България.
Така на Никифор хем му се искало да спаси европейските владения на Византия, хем да поправи отношенията си с войската - когато войската във Византия недолюбва някой император, това е много лошо предзнаменование (за императора, разбира се).
Големият проблем при похода на Никифор в България през 811 г. е била ли е наистина превземана Плиска. Отдавна е, че ако приемем Плиска за превзета и опожарена от войските на император Никифор I през 811 г., както е почти общоприето, то не само ще възникнат наистина значителни трудности в обясняване на събитията и в сместването им с кратките срокове, които ни дават категорично летописите, но често ще изпадаме в противоречие даже с нормалната човешка логика.
Нека направим тогава една кратка равносметка на тия най-много 2 седмици от средата до края на юли, през които император Никифор I и неговата огромна поне 60-хилядна армия прекарали на българска земя.
Една значителна част от византийската войска била от необучени, въоръжени с прашки и сопи градски бедняци - и те също трябвало много бързо да изминат тежкия преход от крепостта Маркели през Стара планина, та до Плиска.
Този преход би трябвало да са изминали и отрядите на престолонаследника Ставракий, съставени и от 15-годишни юноши, почти деца. Византийската войска била наистина впечатляваща - в нея били събрани не само отряди от европейските провинции на империята, но и от азиатските.
Разстоянието, което византийците би трябвало да са изминали в тоя случай, надвишава 200 км - от Маркели до Плиска дори по права линия са почти 100 км, по съвременните пътища - най-малко 130.
Освен това трябвало да пресекат Стара планина, което византийците винаги броят за голям успех. И накрая, да се върнат назад от Плиска до Върбишкия проход, където изглежда става прочутото сражение на 26 юли.
Привържениците на превземането и опожаряването на Плиска описват доста точно сражението с 50-хилядната българска войска, което станало на север от Стара планина и в близост до Плиска.
Такава войска е страшна сила във всички исторически епохи, това сражение е изисквало със сигурност пълно напрягане на силите и на двете страни. Ако наистина битката се е състояла до Плиска, то абсолютно цялата византийска войска е трябвало преди това да премине Стара планина и да се събере на полето на боя.
Днес се смята, че обтренирана пеша войска преминава 30 км за един ден в равнинна или слабо хълмиста местност. В такъв случай 60-хилядна войска ще преодолява разстоянието от Маркели до Плиска дори в идеални условия поне седмица.
Междувременно Никифор се е лутал доста ,,насам натам, незнаейки какво да направи", според летописеца Теофан. На всичкото отгоре войската съвсем недолюбвала императора, може би и заради ,,женоподобните служители от неговите мъже, с които дори Никифор спял", пак според Теофан, та едва ли с голяма охота и организираност ставало придвижването на византийците и изпълнението на заповедите на началниците.
Като се говори за тия работи, византийците само повдигали вежди - в Цариград проституиращите мъже били почти колкото и проститутките, но във войската, както и в съвременните армии, на безогледното демонстриране на подобни пориви на плътта никак не се е гледало с добро око, казано направо - нулева толерантност.
И така, между другото, византийците разбили от раз две български армии - един 12-хиляден елитен отряд и една 50-хилядна войска, сякаш люпят семки. След тия две скоротечни и бляскави военни победи над българите - 2 за 3 дни (!) - изведнъж византийската войска се оказва изклана като стадо и без остатък в ранната съботна утрин на 26 юли.
И още - в ,,Крумовия аул" Никифор бил доста зает да мишкува из съкровищницата на българския владетел, да му пие виното, да раздава награди, но също и да си почине добре няколко дни, имал достатъчно време да стане ,,като безумен" и да не бъда ,,повече на себе си", ,,да се затвори в шатрата си" и да не дава ,,никому обяснение или разпоредба".
И всичко това само за 2 седмици?! Пълен отличник наистина ще да е бил тоя злощастен Никифор, а и бързоногата му войска заедно с него! То не било война всъщност, а екскурзионно летуване с летален изход.
Шегата настрана, направо е невъзможна цялата тая работа за 15 дни само. Макар да не извикват уважение умозрителни заключения от типа ,,Това (каквото и да е) не е станало, защото е невъзможно", в случая и в условията на средновековната действителност всичко изброено е наистина много много трудно да се е случило в указаните срокове.
То просто или не се е случило в този обем, или сроковете са били значително по-дълги, или летописите от това време са затаили някаква част от истината. Рано или късно, всичко ще се изясни, това е.
http://www.bolgari.net/prevzemana_li_e_pliska_ot_imperator_nikifor_-h-504.html
Плиска не е превземана през 811 г.
Автор: Иван Петрински
Плиска не е превземана през 811 г.
Походът на император Никифор І, превърнал се в капан, е подготвен, изглежда, от българските тайни служби
Многократното и непредубедено препрочитане на всички писмени извори за похода на Никифор I, при непрекъснатото им сравняване, може да доведе до затвърждаване на, изглежда, основателното подозрение, че императорът е бил предизвикан да го предприеме по прякото внушение на великия господар Крум.
Една случка от първите дни на юли с удоволствие се преразказва от всички историци само като любопитна подробност. Докато Никифор I все още подготвял този поход в крепостта Маркели, любимият му прислужник Византий избягал в България, като отнесъл със себе си злато, колкото можел да носи - цели 100 литри (= 1 талант). В добавка понесъл към България и императорските одежди, включително и тържествените очевидно, докарани в Маркели за триумфалните шествия в чест на неминуемата византийска победа.
Понеже е важно, нека за малко да си представим как някой, който и да е той, ще тръгне в началото на IХ в. да се придвижва, натоварен с почти 33 кг (100 литри = 7200 номизми) почти чисто злато, а в добавка - и с няколко десетки килограма императорски празнични одежди, чиято стойност била колкото на малка среднонаселена област. Такова пътуване през IХ в. би било много кратко със сигурност, дори днес не бихме изминали повече от 50 км по магистрала "Тракия" с такъв багаж.
Има и още. Неизвестният автор на Безименния ватикански разказ подробно е описал мъките на византийците, пленени от българите в битката от 26 юли. Те били настойчиво съветвани да приемат езичеството, като увещанията често завършвали трагично при несъгласие. Случвало се е тук и друг път да се привеждат примери за християни, приели езичеството в България, та нашият любим прислужник Византий трябва да е бил напълно наясно с това.
Така както ни е поднесен от изворите, разказът за бягството на Византий може да ни наведе само на една мисъл - точно той бил човекът, внедрен от българския владетел в близкото обкръжение на Никифор, за да му подскаже идеята за наказателен поход срещу България и да му покаже накъде да тръгне, за да се добере до "съкровищницата" на българските господари.
Летописецът Теофан привежда като причина за похода, вярно малко тенденциозно, именно безкрайната алчност на императора и на сина му Ставракий. Когато задачата на Византий била вече изпълнена, той бил изведен от византийския лагер с помощта на специализиран български отряд, иначе ще е трудно да си представим самотно пътуващия Византий през дивните старопланински клисури, населени по това време с нелюбезни славяни и диви разбойнически банди.
След като втвърдихме, изглежда, предварителните си подозрения за българската организация на византийския поход от 811 г., ще търсим още потвърждения в следващите събития.
Вероятно за да мотивира още повече византийците, кханасюбиги Крум жално се примолил за мир непосредствено преди началото на похода, вероятно ден-два след заминаването на Византий. Трябва да се съгласите, че е странно това внезапно миролюбие у владетел, който вече е събрал 62-хилядна войска, напълно готова за отпор на нашествениците.
Никифор гордо не щял мир и на 11 юли императорът потеглил начело на огромната си войска. Походът започнал. Чак след 9 дни обаче, на 20 юли според Теофан, императорът навлязъл в България, след като имаме предвид, че Маркели е гранична по това време крепост. Вярно, византийците доста се щурали насам-натам, но както и да го погледнем, си е много време.
Всъщност за коя България става дума?! Още в описанието на Теофан за похода на Аспарух през лятото на 680 г. и установяването му в "така наречената Варна" става ясно, че там като "България" се възприемат само земите на областите Добруджа и Варна, в които се настаняват прабългарите на Аспарух. Останалите земи в Мизия и отвъд Дунав, както и другаде на Балканите са "Славинии" (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8011§ionid=5&id=0001301 (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8011%C2%A7ionid=5&id=0001301)).
Това ще да е и отговорът на нашата загадка. Теофан все още смята като България само земите на Добруджа и на страшната област Варна. Не е изключено федеративният характер на българската държава, вече доста поизбледнял, да е премахнат именно след 811 г. или най-късно през 813 г.
От последователността на събитията в Безименния ватикански разказ може уверено да се заключи, че именно в тези първи 9 дни станала и срещата на византийците с 50-хилядната българска войска. Именно за среща можем да говорим, въпреки страшните подробности, които следват в този тенденциозен извор. Теофан, който е съвременник на събитията, се е изразил крайно неопределено за това събитие. Използваната дума (symbolai), превеждана като "сражение", всъщност означава само "контакт" най-общо, като даже няма военен смисъл (Liddell-Scott-Jones, 1988).
Изглежда, че тази войска е имала за задача само да привлече византийците по точно определен път, защото 9 дни са много за лутане, но малко за голяма битка. А освен това до 19 юли трябвало да се придвижат до "България", за да навлязат в нея на 20-и, според Теофан.
След като очевидно, за нас, навлезли в областта Варна (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2010061700040001301), още 3 дни били необходими на византийците за придвижване до "Крумовия аул", или до "столицата", според Михаил Сирийски, когото обаче ползваме само по един вековен френски превод, а оригиналът на е недостъпен за изследвачите в момента. Самият Теофан ни уверява няколко страници по-напред, че българските "аули" са доста, във всеки случай повече от един.
Отъждествяването на "Крумовия аул" с Плиска е напълно умозрително. Изглежда, че великият господар Крум е жертвал в плана си старото укрепление в областта Варна, може би съществуващо още от времето на Аспарух. Отново недостигащото време ни подсказва, че българите изпълнявали предварителен план, в който на аула е отредена ролята на сиренцето в капана, а Никифор е тлъстата мишка.
Крумовият аул (Теофан го нарича само "мястото", което би било доста непочтително към една столица) бил охраняван от 12-хиляден отряд, който, ако вярваме на досегашните възстановки, сам предложил на византийците да бъде изклан до крак.
Накратко, походът от 811 г. бил подготвен от българските тайни служби, само така могат да бъдат омиротворени множеството несъответствия в изворите. Никифор бил примамен в страшната област Варна, в стар аул, върху чието местоположение тепърва ще разсъждаваме, а може и да го проверим на място. Опиянени от "победата" си и от предвидливо оставеното вино, византийците понесли на 26 юли, събота, 811 г. едно от най-страшните поражения в цялата история на империята.
Наш свещен дълг днес е с всички средства да разучим и да разберем докрай целия замисъл на великия господар Крум и блестящото му изпълнение.
Извори:
"Никифор, императорът на ромеите, напреднал срещу българите: спечелил победи и избил много от тях. Достигнал до столицата им, завладял я и я опустошил. Диващината му стигнала до там, че заповядал да донесат младенците им [на българите], хвърлял ги на земята и накарал да минат върху тях с валяците за вършеене [обикновено с набити в тях остри кремъци, железни или дървени клинци (Хр. Вакарелски, 1977)] на жито."
Из "Летопис" на Михаил Сирийски (1126-1199)
"Той [императорът] заповядал да се избиват безжалостно безсловесните животни, децата-кърмачета и хора от всички възрасти, а мъртвите тела на едноплеменниците си оставил непогребани, като се грижел само за събиране на плячката . . ."
Из "Летопис" на Теофан Изповедник (758/760 г.-817/818)
"И тъй, [византийската] войска, като намерила удобен случай, разграбвала безпощадно, опожарявала непожънатите ниви, прерязвала жилите на воловете и одирала ремъци от слабините им (а животните мучели със силен глас и издъхвали), изколвала овцете и свинете и вършела непозволеното . . .
А пък българите били направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена . . . и като наблюдавали от планините, че [ромеите] обикалят и се лутат, българите наели срещу заплата авари и околните [извън българската държава, вероятно и струмяни] славянски племена, въоръжили по мъжки жените и на 15-тия ден от нахлуването им [на византийците], призори в събота, на 23 [всъщност събота се падала 26-ти] юли, ги нападнали докато почти още спели . . . Българите връхлетели само върху императорския отряд и почнали да го избиват . . . Другите, когато видели това, ударили в бягство. А на това място течала много тинеста и мъчно пребродима река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, [ромеите], преследвани от неприятелите, изпопадали в реката. Понеже те навлезли в реката заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Като падали един връз друг, реката така се напълнила с люде и коне, щото неприятелите преминали отгоре невредими и преследвали останалите, които естествено мислели, че ще се спасят . . ."
Из "За император Никифор и как оставил костите си в България" на неизвестен автор, в cod. Vatic. gr. 2014
Превод на Ив. Дуйчев
http://www.bolgari.net/pliska_ne_e_prevzemana_prez_811_g_-h-509.html
(http://www.referati.org/ufiles/2010-12-18/50255/bylgarskite-hanove-i-care_html_m62d50b34.jpg)
(http://www.referati.org/ufiles/2010-12-18/49303/pyrvite-vladeteli-na-bylgarskata-dyrjava_html_6f32208d.jpg)
(http://images08.snimka.bg/000841748.jpg?r=0)
БЪЛГАРИЯ ПРИ ХАН КРУМ (803-814) и ХАН ОМУРТАГ (814-831)
http://krasiero.snimka.bg/culture/istoria.45376.841748
Хан Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам през 803година.Произхожда от Куберовия клон на рода Дуло.През 805 г. хан Крум предприема поход срещу аварите. Той разгромява армията им и присъединява остатъците от техните земи към България. В бившите аварски земи живеят много славянски племена. Западната граница на страната опира плътно до река Тиса и областта Срем. Така франки и българи стават съседи.
След като приключва с аварите, Крум насочва вниманието си на юг. През 809 г. той присъединява важната стратегическа крепост Средец (София). В отговор на това византийският император Никифор I Геник с 80-хилядна армия през лятото на 811 г. нахлува в България и овладява Плиска. Столицата е опожарена, а голяма част от населението – избито. Напразно няколко дни Никифор очаква да види пратеници, молещи за мир. Хан Крум с войските си изчезва сякаш вдън земя. Болките и страданията на населението са огромни. Войната придобива народен характер. За първи път в нашата история във войската наред с мъжете участват и жени.
След няколкодневно безцелно стоене в столицата император Никифор решава да се върне по обратния път. Крум замисля да унищожи нашественика, когато колоните му доближат проходите на Стара планина. За осигуряване на успеха е извършена огромна подготовка. В началото на Ришкия и Върбишкия проход са създадени препятствия от изсечени дървета. Близо до тях са изкопани дълбоки ровове. За охрана на проходите са отделени силни отряди, а главните сили следват непрекъснато и скрито византийските войски.
(http://i34.tinypic.com/vnhzdg.jpg)
На 25 юли византийската армия достига долината на Камчия близо до Върбишкия проход, където спира да нощува. Късно през втората половина на нощта българските отряди нанасят своя удар. Действията се развиват светкавично. Охраната не успява дори да сигнализира. Едва когато започва избиването на императорската гвардия, която се намира в средата на лагера, е вдигната тревога, но вече е късно. Настъпва страшна суматоха. Част от войските се хвърля към реката, но затъва в блатистите й брегове. Тези, които преминават реката, се насочват към прохода. Там ги очаква нова изненада. Препятствията горят и представляват огромна стена, която не може да се обходи. Високите пламъци сякаш достигат небето. В този бушуващ огнен океан отчаяно се хвърлят последните остатъци от византийската армия.
Така завършва походът на Никифор I Геник през 811 г., а с това и надеждите му за покоряването на България и поробването на българския народ. Малко са историческите примери, когато с нощни действия е унищожена такава голяма групировка. Ето защо събитието може да бъде отнесено към един от редките случаи в историята на военното изкуство. В него преди всичко трябва да се отбележат редица важни моменти – непрекъснатото разузнаване за противника, което изпълнява блестящо своята задача; предварителната подготовка на бойното поле; оригиналното решение да се нанесе ударът през нощта; настъплението на войските, без да се издава обичайният боен вик, и пр.
На фона на тези успехи хан Крум предлага на Византия да бъде подновен мирът от 716 г., но получава отказ. Тогава насочва усилията си към важната черноморска крепост Месемврия (Несебър), която овладява с щурм. Това е първият случай, когато българската войска употребява масово обсадна техника. И този път византийците не сключват мир, а продължават подготовката си за нова война.
Странно как така Крум изчезва с войската си, а после в нея се появяват жени. Истината е че нашата армия е била разбита. Крум е събрал опълчение: жени, деца, старци и остатъците от армията си. Трябва да се знае че Никифор не е бил православен, а еретик - иконоборец и това му е било наказанието да умре в тази война, заради гоненията към иконите и иконопочитателите.
Хамбарлийски надпис
... и брат му не го забрави и излезе и бог му даде и той опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Константия, Версиникия, Адрианопол. Тези силни крепости той превзе. А на останалите крепости бог даде страх и те ги напуснаха и те избягаха в долната страна, той не забрави тази страна, откъдето беше излязъл с цялата си войска и беше изгорил нашите земи сам старикът император, плешивият, и завзел беше всичкое и беше забравил клетвите, и навлезе срещу него владетелят Крум, за да воюва ... и отиде за да. ... опустоших...
http://www.vbox7.com/play:7517e5e80c
1200 години от битката при Върбишкия проход
Цитат на: Мишок - 25 Юли 2012, 13:00:37
Странно как така Крум изчезва с войската си, а после в нея се появяват жени. Истината е че нашата армия е била разбита. Крум е събрал опълчение: жени, деца, старци и остатъците от армията си. Трябва да се знае че Никифор не е бил православен, а еретик - иконоборец и това му е било наказанието да умре в тази война, заради гоненията към иконите и иконопочитателите.
Крум също не е бил православен !
Цитат на: Ратникъ - 25 Юли 2012, 14:49:54
Крум също не е бил православен !
да бил е езичник. При тръгване на поход пред Никифор излиза един православен монах и му казва - царю разкай се за деянията си или ще умреш.
Никифор след като разбива Крум съвсем се възгордява и накрая яде дървото.
Цитат на: Мишок - 25 Юли 2012, 16:34:56
да бил е езичник. При тръгване на поход пред Никифор излиза един православен монах и му казва - царю разкай се за деянията си или ще умреш.
Никифор след като разбива Крум съвсем се възгордява и накрая яде дървото.
Значи всеки националист, последовател на всевластните ханове и великия род Дуло ТРЯБВА да е езичник и като види поп да му гори брадата !
Цитат на: Ратникъ - 25 Юли 2012, 16:49:03
Значи всеки националист, последовател на всевластните ханове и великия род Дуло ТРЯБВА да е езичник и като види поп да му гори брадата !
Всеки българин трябва да следва волята на владетеля. Един от потомците на Крум пожелава да избере православието и от тогава: всеки българин е длъжен да бъде православен.
Цитат на: Мишок - 25 Юли 2012, 16:59:32
Всеки българин трябва да следва волята на владетеля. Един от потомците на Крум пожелава да избере православието и от тогава: всеки българин е длъжен да бъде православен.
Един от потомците, но това не е волята на Крум страшний !
(http://bgns.net/wp-content/uploads/2012/07/446px-51-manasses-chronicle-150x150.jpg)
На днешната дата, точно преди 1201 години, предците ни, предвождани от канасювиги Крум удържат една от най-салвните победи в българската военна история.
Годината е 811, византийският имепратор Никифор І Геник подготвя военен поход срещу България. Целта му е столицата Плиска. Предците ни не желаят война и кан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир. Предложението на българския владетел е категорично отхвърлено от императора. Нещо повече, Никифор лично оглавява византийската войска в похода срещу България.
Начело на огромна армия от европейските и азиатски провинции на Византия, имепратора се установява при карнобатската крепост Маркели и през Ришкия проход достига до българската столица Плиска. Византийците нанасят поражение на две български армии, изпратени срещу тях. След тези победи, Никифор влиза в Плиска, където извършва потресаващи дори за онова време жестокости спрямо мирното население. Според един от хронистите ,,Той заповядал да се избиват безжалостно безсловесните животни, децата-кърмачета и хора от всякаква възраст". Градът е разграбен, а нивите са опожарени.
След падането на Плиска, кан Крум отново предлага мир с думите: ,,Ето, ти победи. И тъй, вземи каквото ти е угодно, и си иди в мир". Но императорът, главозамаян от успехите си, не иска и да чуе за подобно нещо. Силен гняв обзема Крум, както от отказа на Никифор да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол за които разбира. Канът мобилизира всички налични сили, включително жени и аварски пленници и подготвя справедливото възмездие.
На 25 юли византийската войска достига долината на Камчия близо до Върбишкия проход, където спира да нощува. Късно през втората половина на нощта българските отряди нанасят своя удар. Действията се развиват светкавично и клането е страховито. Охраната не успява дори да сигнализира. Едва когато започва избиването на императорската гвардия, която се намира в средата на лагера, е вдигната тревога, но вече е късно за византийците. Настъпва страшна суматоха. Част от войските се хвърля към реката, но затъва в блатистите й брегове. Тези, които преминават реката, се насочват към прохода. Там ги очаква нова изненада. Горящи препятствия, образуващи огромна стена, която не може да се обходи. Високите пламъци сякаш достигат небето. В бушуващия огън отчаяно се хвърлят последните остатъци от византийската армия.
В битката, освен императора са избити много видни велможи и военачалници. Синът на Никифор по чудо успява да избяга и разказва с ужас за случилото се. Няколко седмици по-късно умира от тежките си рани.
Освен всичко, тази битка остава в световната военна история, като един от редките случаи, в които при нощни действия е унищожена такава огромна вражеска сила. Тук трябва да се отбележат и други важни моменти, много показателни за военното изкуство на българите – непрекъснатото разузнаване за противника, което изпълнява блестящо своята задача; предварителната подготовка на бойното поле; оригиналното решение да се нанесе ударът през нощта, както и настъплението на войските, без да се издава обичайният боен вик.
С тази победа на канасювиги Крум е премахната смъртоносна опасност за Българската държава. Нещо повече, това е изключителен военен и политически Успех. Враговете на българия са ужасени и дават прозвището ,,Страшни" на великият владетел. В символ на българският триумф се превръщата чашата, която канасювиги Крум, прави от черепа на Никифор.
Тази история трябва да помнят добре и днешните врагове на България. Защото много пъти е изглеждало, че българите сме били на прага на унищожение и разорение, но точно когато положението е изглеждало най-безнадеждно, отново сме се въздигали от пепелищата с неподозирана сила. А съдбата на Никифор, рано или късно застига всеки враг на България!
www.bgns.net
Кан Крум ни нареди сред великите
(http://www.desant.net/files/news/2014/04/13/tn/139737161313471.jpg)
Крум пирува след победата над Никифор - миниатюра от препис на Манасиевата хроника
На 13 април, в неделя, се навършват 1200 години от смъртта на кан Крум. Умира внезапно, без ясни и до днес причини.
С Крум са свързани едни от най-славните страници в историята ни. За него се знае и доста, и недотам. Прочутата победа над Никифор I Геник във Върбишкия проход през 811 г., суровите, но справедливи закони, териториалното разширение са събитията, които са застъпени подробно в учебниците. В същото време съдбата и на този кан е свързана с митове и не докрай изяснени обстоятелства.
По-долу преразказваме избрани моменти от лекция на проф. Пламен Павлов, посветена на кан Крум. Тя бе изнесена на образователен семинар, организиран от фондация "Българска памет" във Варна.
Една от трите големи силиПри Крум България се превръща във велика сила. Днес ни е трудно да си го представим, но по негово време в Европа има три велики сили – Франкската империя, Византийската и България.
Крум премества границите чак до река Тиса, така страната ни от балканска се превръща в средноевропейска държава. Франкската и Византийската империи са християнски, България е езическа. Но при Крум, без той да е християнин, започва взаимодействие с християнската култура.
Това са наченки, които по-късно при Борис I се превръщат в избор на приобщаване към цивилизования свят. Интересно е, че тъй като България е била много силна държава, християнството и ислямът са си давали среща тук. Правени са опити България да бъде приобщена към исляма.
При Крум се изгражда стройна държавна система. България се разширява над два пъти като територия, което води до ответната реакция – походите на Никифор Геник.
По негово време се появява и българската мечта да се превземе Константинопол. Той обсажда града, Византия в безсилието си му прави атентат – император Лъв V го вика на среща, устройва засада със скрити войници. Прострелват Крум, но той избягва и се спасява. Умира изненадващо на 13 април 814 година.
Кой всъщност е канътЗа Крум има много неясноти. Появява се в изворите около 802-803 г., за предишния владетел – Кардам, научаваме за последен път в 796 г. Затова може да срещнете някъде, че Крум е дошъл на власт 796-797 г..
От друга страна обаче, първото ясно споделяне на Крум е 807 г. Така че между Кардам и него може да има още един владетел. VIII век e свързан със загадки в българската история - появява се криза, смяна на владетели, България удържа безпрецедентен натиск от Византия.
Империята е много силна по това време, но България устоява, след което минава в контранастъпление и при Крум постига много големи териториални и военни успехи.
Има версия, че канът произлиза от панонските българи. Това, общо взето, е недоразумение в историографията. Има и друга версия - той може да е от Куберовите българи.
От какво се съди за всичко това – в писмо до Симеон Велики, който е правнук на Крум, Николай Мистик казва: ,,Вие, българите, сте клонки от аварите, някога бяхте подчинени на аварите."
На аварите са били подчинени панонските българи, по-късно и българите на Кубер, които са били федерати на Аварския хаганат.
При Крум, наистина, не знаем името на рода. Той може би е създател на нова династия. Но Крум е свързан родово със Самуил. Ана Комнина, знаменитата византийска принцеса и писателка, казва, че Самуил е последният от династията на Мокрус - някой си Мокрус. Много отдавна е доказано, че късен преписвач е направил грешка - Крумос го е обърнал на Мокрус. В гръцките преписи често стават такива грешки.
Крум Страшни или...?На каква възраст е бил Крум при смъртта си не знаем. Представяме си го като Крум Страшни (Възрожденската традиция), като врял и кипял човек. А той изглежда е бил доста млад. Най-вероятно е бил между 35- и 40- годишна възраст.
Има и един комичен момент. Като поставя унизителни условия пред Византия, той иска отбрани момичета за наложници – млад човек е, иска да покаже сексуална мощ. Според един надпис казва: ,,Победихме стареца, плешивия" (за Никифор). Никифор обаче е бил тогава на 50 години, за да е стар от гледна точка на Крум, канът трябва да е поне 15-20 години по-млад.
1000 години преди КутузовКогато Никифор Геник превзема Плиска, Крум прави нещо, което няма точно обяснение – изоставя столицата. Никифор влиза, войниците му се напиват с плененото вино (изкореняването на лозята е легенда, едва ли по-късно Крум вдига наздравица с черепа на Никифор с безалкохолно).
Това, което прави Крум – да пусне армията на Никифор в Плиска, тя да се деморализира и в крайна сметка да го победи в Източна Стара планина, е сравнимо с това, което върши Кутузов с армията на Наполеон.
След като Наполеон нахлува в Русия, Кутузов изоставя Москва, френската армия превзема града, обаче се оказва, че няма какво да превземе, силите на противника са съхранени. 1000 години по-рано Крум прави същото при войната с Никифор.
http://www.desant.net/show-news/29949/ (http://www.desant.net/show-news/29949/)
Битката при Върбишкия проход:
https://www.youtube.com/watch?v=369pnUTplGY
Славен ден – Крум разбива
византийците при Версиникия,
присъединява Тракия към
България(http://burgas-podlupa.com/wp-content/uploads/2015/06/manasses-chronicle.jpg)
Битката при Версиникия, представена в миниатюра от Манасиевата хроника
На 22 юни 813 г. кан Крум разбива в битката при Версиникия византийските войски, командвани от император Михаил I Рангаве, и завладява Тракия.
Две години по-рано, през 811 г. кан Крум разгромява византийците, нахлули в България, в битката при Върбишкия проход. Михаил Рангаве, който наследява тежко ранения в битката император Ставракий, отхвърля българските предложения за мир. В следствие на това, през 812 г. Крум завладява Девелт, Месемврия и още много крепости в Тракия. В отговор, през май 813 г. императорът събира значителна армия от балканските и азиатските си владения, с която се опълчва на българите.
Преди битката при Версиникия, византийската армия се придвижва от Константинопол до Одрин, където изчаква нашествениците, без да направи опит да отвоюва Месемврия. Крум разполага войските си на възвишения край малката крепост Версиникия (до село Маломирово, Елховско, северно от византийския стан. В продължение на 15 дни византийците напразно призовават българите да слязат от укрепленията, за да се бият на открито. Околността е опустошена от двете противникови войски, които изземват всичко необходимо за изхранването си. Накрая Йоан Аплакис, стратегът на Македония, който командва един от фланговете на византийския боен строй, решава да атакува българските позиции. Въпреки че разполагат с числено превъзходство, византийските войски не атакуват координирано. Това се оказва решително за изхода на сражението. Войниците от македонската и тракийската тема, начело с Аплакис, атакуват българите, но не са подпомогнати от останалите византийски части. Затова те са обкръжени и разгромени от българите, а Аплакис загива. Останалите византийци побягват. Подозирайки, че противникът иска да увлече българите в преследване и да ги разбие с контраатака, Крум първоначално се въздържа от преследване. Едва след като бягството на византийците става всеобщо, българите се впускат след тях и довършват разгрома. Голяма част от победената войска се укрива в малки крепости, където по-късно е обсадена и пленена от българите.
Поражението струва на Михаил Рангаве титлата. Скоро след битката той е принуден да се откаже от престола в полза на Лъв Арменец. В резултат на победата при Версиникия Крум става господар на Тракия. През юли 813 г. българите достигат Константинопол. Редица византийски крепости, в това число и Одрин, падат под българска власт. Българското нападение срещу византийската столица не се осъществява заради смъртта на Крум. Неговият наследник, кан Омуртаг, сключва мир с Византийската империя, в резултат на който границата между двете страни се измества на юг в Тракия.
www.faktor.bg
http://burgas-podlupa.com/2015/06/22/%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%e2%80%8b%d0%ba%d1%80%d1%83%d0%bc-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d0%b2%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%b9%d1%86%d0%b8/
(http://store.picbg.net/pubpic/78/8E/a385f30f8695788e.png) (http://burgas-podlupa.com/images/kredits1.jpg)
5 интересни факта за хан Крум:
https://www.youtube.com/watch?v=XbAMIV1xjfY
Преди 1205 години Крум разбива византийците при Версиникия
(http://www.desant.net/files/news/2018/06/21/tn/152958425753345.jpeg)
Битката при Версиникия е голямо сражение между българските и византийски войски, станало преди 1205 години - на 22 юни 813 г., край едноименната малка крепост, разположена северно от Одрин. В нея българския кан Крум постига пълна победа над ромеите, командвани от император Михаил I Рангаве, като след това завзема почти цяла Източна Тракия, достигайки накрая до стените на Константинопол.
(http://www.desant.net/files/images/640px-53-manasses-chronicle.jpg)
След като през 811 г. българският владетел разгромява византийската армия при Върбишкия проход, отправя предложение за мир. То обаче е отхвърлено от Михаил I Рангаве, наследил тежко ранения в битката император Ставракий, син за загиналия ромейски владетел Никифор I Геник.
В отговор на отказаното предложение за мир през 812 г. кан Крум започава мащабно настъпление, като завзема последователно Девелт, Месемврия и още много византийски крепости в Тракия.
За да се противопостави на българската офанзива, византийският император събира голяма армия от балканските и азиатските си владения. Предвожданите от него войски се придвижват от Константинопол до Одрин, където устройват военен лагер.
Българските части, начело с Крум, се разполагат на възвишенията край малката крепост Версиникия (до дн. село Маламирово, Елховско), северно от ромейския стан.
В продължение на цели петнадесет дни византийците напразно се опитват да изкарат българите от укрепленията им, за да се бият на открито с тях. Накрая стратегът на Македония, командващ един от фланговете на ромейския боен строй, не издържа и атакува българските позиции.
Въпреки че десетократно превъзхождат българските войски, византийските части не действат координирано, което се оказва решаващо за крайния изход на битката.
Воините от македонската и тракийската тема, начело с военноначалника Аплакис, настъпват срещу българите, но не са подпомогнати в действията си от останалите ромейски подразделения. В резултат на това те са обкръжени и разгромени от войските на хана, като самия Аплакис загива в боя.
Останалата част от императорската армия е обърната в бягство. Българите обаче не се впускат да я преследват веднага, тъй като кан Крум смята, че противникът иска да го подмами и да го разбие с контраатака. Едва след като бягството на ромеите става всеобщо и необратимо, нашите войски се впускат след тях и довършват разгрома им.
Една част от победената армия успява да се укрие в няколко малки византийски крепости, които по-късно са превзети от победителите. Самият император едва успява да се спаси от български плен в Константинопол.
Поражението на византийската империя в битката при Версиникия коства императорската корона на Михаил I Рангаве. Наскоро след това той е принуден да се откаже от престола в полза на Лъв Арменец.
След победата над ромеите кан Крум пък става пълновластен господар на цяла Тракия, като през юли 813 г. българските войски достигат до стените на византийската столица Константинопол, а редица ромейски крепости, в това число и Одрин, падат под българска власт.
Кан Крум започва подготовка за превземане на византийската столица, но българско нападение срещу Константинопол не се осъществява заради смъртта му на 13 април 814 г. Неговият наследник – кан Омуртаг, сключва мирен договор с ромейската империя, в резултат на който границата между двете държави се измества твърде на юг в Източна Тракия.
http://www.desant.net/show-news/45598 (http://www.desant.net/show-news/45598)
Това е един от най-ценните,така да се каже,наши владетели.Преди време,четoх в един вестник,че "талантливия" рапър Мишо Шамара,който сега живее в САЩ,имал постове в който нарича кан Крум страхливец и др. обидни думи.Четох също,че ръсел обиди и по други национални закани.Хората,като него са като дърво без корен.