http://hr.wikipedia.org/wiki/Bugarska_teorija_o_podrijetlu_Hrvata (http://hr.wikipedia.org/wiki/Bugarska_teorija_o_podrijetlu_Hrvata)
ВСЕ ОЩЕ ЛИ СЪМ ЛУД ЧЕ СЧИТАМ МОИТЕ БРАТЯ ЗА БРАТЯ?
???
ДА ЖИВЕЙ БЪЛГ-АРИЯ!!! И НАШИТЕ БРАТЯ ХОРВАТИТЕ!
ДА ЖИВЕЕ КАНЪТ ОБЕДИНИТЕЛ - ХОРВАТ И НЕГОВИЯ ИЗГУБЕН СИН!
ДА НЕ КАЗВАМ ЧЕ Е ДОКАЗАНО ЧЕ ХЪРВАТИТЕ СА ДОШЛИ НА СРЕДИЗЕМНО МОРЕ В КРАЯ НА 7 ВЕК!(АСОЦИАЦИИ ПРАВЕТЕ САМИ)!
БЪЛГАРО-ИРАНСКА Е ПЪЛНОТО ИМЕ НА ТЕОРИЯТА. МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ ЧЕ ТЯ Е НОМЕР 1 В ХЪРВЕАТСКА ЗАЩОТО СЛЕД РАЗПАДА НА ПЕДЕСЛАВИЯ, И ОСВОБОЖДАВАНЕТО ОТ СРЪБСКО РОБСТВО, НЯМА ХОРА КОИТО ДА СЕ МИСЛЯТ ЗА СЛАВЯНИ:
Има много, страшно много разлики между Хървати и Сърби. От небето до земята.
Да започнем с хърватския прозход:
За първи път хърватите в европа са споменати в района на река Танаис(които по 1 случайност попада в стара велика България)
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/thumb/9/9e/Horovathos.jpg/200px-Horovathos.jpg)
Това е първия европеиски надпис... Иначе се срещат много пъти в Персииската империя като Хараувати и подобни имена.
След това да погледнем герба им
Саховицата
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5c/Croatian_Coat_of_Arms.svg/475px-Croatian_Coat_of_Arms.svg.png)
Първо(ужким) намерена в Европа в 11век в СПЛИТ:
(http://www.croatianhistory.net/gif/ple.jpg)
но ето картина от съкровището в НагисентМиклош което е Българско и от век по рано:
(http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev/08_Kana%20Nr.jpg)
а ето древно арииско(иранско)
(http://i96.photobucket.com/albums/l161/zuki_1/novo.jpg)
ето карта на миграциите на Българи Хървати и Унгарци:
(http://galeria.bgrod.org/albums/userpics/migrations.GIF)
Също погледни това ЗА ИМЕТО НА КАН КУБРАТ(ХОРВАТ) - ВЕЛИКИЯ НИ КАН!
http://ziezi.net/horbat.html (http://ziezi.net/horbat.html)
а най вече Иранската теория за произхода на иранците която що годе се препокрива с Българската теория
http://www.iranchamber.com/culture/article...nian_origin.php (http://www.iranchamber.com/culture/articles/croatians_cravats_iranian_origin.php)
а това е матерял специално показваш разликите между хрвати и сърби
http://www.magma.ca/~rendic/chapter1.htm (http://www.magma.ca/~rendic/chapter1.htm)
(http://www.magma.ca/~rendic/map_istocna_sjeverna.gif)
също и конференцията по ираноидни хървати
http://www.geocities.com/irnationalsocialism/croatia2.html (http://www.geocities.com/irnationalsocialism/croatia2.html)
http://www.geocities.com/irnationalsocialism/croatia.html (http://www.geocities.com/irnationalsocialism/croatia.html)
Тоя па Варненчик !!Човека си е направил труда да те открехне, ама ти като си прост се имаш а татар сигурно! :lol: :lol:
Варненчик ако толкова те интересува потърси малко. Информация бол. Даже ще подскажа - напиши croatian coat of arms в www.google.com
ще се удивиш колко е лесно.
;)
НЕ ОЧАКВАИТЕ ОТ ПОЛЯК ДА ЗАЩИТАВА БЪЛГАРСКИ ИНТЕРЕСИ - ТОЙ ДИРЕКНО СИ КАЗА ЧЕ РАБОТИ В ПРОПАГАНДНИЯ ОТДЕЛ НА ПОСОЛСТВОТО НА ТЪПАТА ИМ НАЦИЯ.
ВЛАДО ВАРНЕНЧИК - :kill:
Момчета какво се заблуждавате??? Този човек е преди всичко поляк - И той налага своито виждане от гледна точка на ПОЛЯК! Не го ли разбирате? Той не може да е никакъв друг освен агент на държавата си! Кръвта вода не става - роба, ариец не става.
Съжелявам Владислав, Съжелявам Варненчик - твоя народ е чума където и да се е появил(първо Германия, сега Англия) - така че се изнасякъм към прародината ти! Тука агенти на НЕПРИЯТЕЛСКИ държави не са желани!
Особено такива които се записват в всички националистически форуми за да СПАМЯТ И ДА СЕ ОПИТВАТ ТЕ ДА ОФОРМЯТ БЪЛГ-АРИИСКОТО МНЕНИЕ! НЕ И ТУК!
НЕ СЪМ КАЗАЛ НО ПАК щЕ ПОВТОРЯ -
СЛАВ=SLAVE=SKLAVEN=РОБ
ТА ОТТУК СЛЕДВА САМО 1 - чОВЕК С РОБСКА КРЪВ НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА МОДЕЛИРА НИчИЕ МИСЛЕНЕ.
щОМ ТИ КАЗВАш чЕ ХИТЛЕР БИЛ МНОГО ЛОш ИЗЛИЗА чЕ чОВЕКА Е ОщЕ ПО ВЕЛИК - СПЕчЕЛИЛ СИ Е ОщЕ 1 РОБ, ЗА ВРАГ!
СГАН!
не мога да повярвам че чета това... от царица.
Да царице, точно така е, права си - И сигурно не е имало османско робство, а само присъствие... знам аз :kill:
Варненчик - имам ти адреса. Препоръчвам ти да не ме дразниш защото в някоя тъмна нощ, от някои тъмен строеж може да ти падне тухла на главата.
Варненчик, ние в БНС пък имаме едно правило да пишем с главна буква Отечество, Българин, Родина и т.н.
родолюбец... Като сметнем и че "туранидите" са не други а резаците в Родопите, то смятам че българския народ си е в достатъчна степен хомогенен.
:)
Българската теория за хърватското потекло би трябвало да зависи предимно от хърватската теория за българското потекло. Каква е тя? Пък и нали всяка теория отразява трудовете на човешки индивид. А те особенно днес се потдават на натиск повече от всякога. Не е нужно да чета трудовете на този и онзи относно хърватите. Те са си отделен от сърбите народ(народ откриван често в старите исторически писания) от арийски произход. Сходен до българския. А българинът е повече ариец от всеки друг.
Напълно съм съгласен с г-н Пасков.
Не мога да разбера агресията към поляка.
Както неведнъж съм казвал от поляците лошо не сме видели, напротив. Не е редно да го нападаме по такъв начин.
Работата е там , че не се държи като поляк , а като еврейн! :-XЗАщо мисли че си е спечелил толкова "благопожелания" :-P :-P Много ми е интересно провославен ли е въпросният?Ако не е ясна работата! :kill:
Добре, Честита ханука тогава :D, защото ме съмнява и този факт, Варненчикovitz :lol:
нещо ново по темата. Известния историк и 100% родолюбец Иван Иванов е написал статия озаглавена
ЛЮБОПИТНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПРАХЪРВАТИТЕ, НЕПОЗНАТИТЕ РОДСТВЕНИЦИ НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Prahaarvati%20i%20prabaalgari%20-%20paraleli.htm
Иван Танев Иванов
Съдбата на ранните българи, прабългарите, не е уникална, напротив - съществува още един техен родствен народ, който напълно споделя тяхната съдба. Това са т.н. "бели" хървати (прахървати), ирански народ от Северното Причерноморие, създал държава по Северното Причерноморие, после друга държава на на север от Карпатите и накрая днешната държава Хърватска. Не е ясно кога е настъпила неговата славянизация, а и за това малко се говори. Повечето изследователи предпочитат да го разглеждат като извечно славянски (защото е по-лесно?), но това не е така. Ранните (I-II-ри век), причерноморски хървати са част от населението на сарматската държава, която е наследник на образуваното от йонийските гърци Боспорско царство. По същото време, прабългарите живеят на 1000 км на изток, в подножието на Кавказ. Всъщност, тези причерноморски хървати и прикавказките българи са част от тогавашния скито-сарматски масив, плътно населяващ територията от Южна Добруджа до Волга.
Етнонимът "хърват, хърватски" има ирански произход. Една от хипотезите извежда етимологията на този етноним от древноиранската дума "пастир, пазач на животни". Според В. В. Седов, "хърват" е скито-сарматска дума. Първото засвидетелстване на етнонима хърват е върху две каменни плочи с надписи на гръцки език, които са датирани към втори век и са намерени в останките на град Танаис на Азовско море, в Крим. Двете плочки се пазят в Археологическия музей в Петербург. Това са официални надписи на Сарматското царство, които са били разполагани по обществените сгради в Танаис, столицата на споменатата Ирано-Хърватска държава по това време (ок. 200 г.).
Първата от тези плочи се е намирала в градската зала за общи събрания. Надписът върху тази плочка гласи: SANDARSIOS HOROATHOS ARCHON TANAITON, което означава "Хърватът Сандарсиос, управител (кмет) на Танаис". Втората плочка е значително по-голяма и хърватското име в нея се споменава два пъти. В надписа върху тази плоча ясно се четат думите: SYNODOS HOROUATHON, което означава "Хърватски Парламент".
Хърватски термини, топоними и омоними с по-късен произход могат да се срещнат на много места в Украйна, Полша, Бохемия, Австрия. Това нагледно демонстрира, че подобно на прабългарите, хърватските племена също са мигрирали на други места от първоначалната си причерноморска държава.
Интересно е, че имена подобни на раннохърватското САНДАРС се срещат и днес в България. В селата около Смолян се среща фамилното име Сандаров (сандар – силен човек), а в Тракия доскоро е било много разпространено името Сандул, Сантул, което е вариант на Сандар. Дали това ранно хървато-българско име (Сандар, Сантул) е вариант на гръцкото Александър (победител на мъжете) е въпрос на отделно изследване.
По времето, когато бат Кубрат е начело на Стара Велика България (средата на VII-ми век), хърватите (по-точно прахърватите) създават своя кратко съществуваща държава на запад от нея. Тя е описана в летописите на византийския император, писател и учен Константин Порфирогенет (905 - 959). Известна е като Бяла Хърватия, която през 7 век обхваща части от територията на съвременните Полша, Чехия и Словакия, Украйна. През 80-те год. на XX-ти век украиски археолози откриват останките на столицата на тази държава до с. Стольское (Столично), Николаевски район на Лвовска област. Това е огромен град със замъци, пещерни жилища, крепости и езически светилища на белите хървати. Под останките на тази столица са открити същите подземни тунели, каквито е имало и под улиците и стените на Плиска (и древна Москва).
Твърде е възможно, идеята и вдъхновението за създаване на Бяла Хърватия да са дошли от съседната, по-стара държава на родствените българи – Стара Велика България. Почти по същото време когато се създава Бяла Хърватия, на запад от нея се създава и държавата на владетеля Само (626 - 658 г.), която се счита за първооснова на по-късната Чешка държава. Кратко съществувалите държави на белите хървати и на владетеля Само (които може и да са една и съща държава) по-късно са разгромени от франките, аварите и българите, но в края на краищата техните земи се поделени между държавата на франките и Крумова България. Почти 150 години, част от белите хървати живеят в тогавашна Североизточна България.
Интересно е, че съгласно официални американски данни от началото на нашия век, над 100 000 емигранти в САЩ, с произход от този район, са декларирали своята националност като бело-хървати. И днес много хора в Украйна наричат себе си бели хървати. Потомци на бело-хървати и до днес живеят в Чехия. Фамилното име Харват все още е широко разпространено в тази страна, където се срещат и села с названия Харвачи, Хрватска горица, посочващи хърватската националност на техните доскорошни жители.
Съгласно летописа "Баварски географон", обхващащ периода от 666 до 890 година, наред с многото племена, населяващи района на Карпатските планини и Судетите, се срещат и хървати. В северната част на района Штирмарк (Австрия, между Юденбург и Лебен) се намира място, наречено Kraubat. Още в 11 и 12 век това название се споменава многократно под формата Chrowat (Кроат). В Каринтия (Австрия) т.н. хърватска църква съществува още в 10 век. В много старинни манускрипти се среща названието pagus Crouuati, което очевидно е заимствано от хърватския език.
Съгласно чешкият историк Карл Крох, голям познавач на белите хървати, древнонорвежските пътешественици и писатели от 8 век, викингите Сигурд, Охтер и Вулфстан подробно описват кралството Кроватланд (Хърватска страна) на територията на съвременна Западна Украйна. Известният киевски летописец Нестор пише в своята "Повест временных лет" (1113 г.) за бело-хърватите като една от националностите, населяващи Киевска Рус. Той ги нарича хорутани, производно от хорвутани, хорвати.
Съгласно една много стара легенда (записана в документи от преди 7 век), тримата братя Кий (Ковачът), Щек и Хорив основават столицата на Киевска Рус – Киев. Много изследователи приемат, че Щек е епоним на по-късните чехи, а Хорив е родоначалник на хърватите. Родоначалник на какъв народ е Кий е неясно. Ние можем да добавим, че Кий е най-вероятно прабългаринът бат Курт, чието име по алански (а според косвени данни и по прабългарски) също означава Ковач. На старобългарски Ковач обаче означава и ковач и строител, което още веднаж подкрепя предположението, че Кий (Ковачът, Строителят на Киев) това е прабългаринът бат Кубрат (Ковачът, Строителят).
Константин Багрянородни пише в хрониката си «За управлението на империята» («De administrando imperio»), че тези хървати, които са приели христианството се наричат бели хървати. Това са хърватите, населяващи части от територията на Великоморавия, Панония и отвъдкарпатска България. Хърватите на изток от Карпатите, които все още не са приели христианството наричали просто хървати (или черни хървати). Съгласно Нестор, част от тези "черни – нехристиянизирани" хървати взели участие в похода на Киевския княз Олег срещу Константинопол през 907 година. През 981 г. киевският княз Владимир «Светият» подчинил "черните" хървати в Поднестровието и присъединил към Киевска Рус техните земи, включително техният административен център, град Премисъл (Перемышль, Пшемысль) на река Сан (днес в Полша). Тези източни хървати се опитали да се освободят от подчинението си на Киев, обаче същия княз Владимир, съгласно «Повестта» на Нестор, организирал през 992 година поход срещу тях и със сила ги подчинил на Киев. Черните хървати били християнизирани след 981 година, когато Киевската държава официално приема християнството.
Анонимният автор на унгарския летопис «Деяния на унгарците» (1240 г.) пише, че в 903 година маджарите начело с Аламус (по славянски Алмош) преодолели за пръв път Карпатите (тогава Североизточна България) и се спрели за 40-дневен отдих на брега на реката Латорица, там където днес е разположен град Мукачево. Няколко пъти към тях идвали малки групи конници откъм град Унг (по прабългарски Унг вар, днешния Ужгород) и без конфликти се връщали. (По това време град Унг е административен център на северо-източния комитат Оногурия на Българската държава, населен с оногури-българи и управляван от прабългарина Салан, чичо на Симеон). Войската на Аламус се приближила до град Унг за да го превземе. Според патриотично настроения маджарски летописец, още щом маджарите се разположили на лагер до крепостната стена на града, началникът на крепостта, Лоборц (по български Лоборча или Лоборич), когото на неговия език наричали Дук (титла ?), избягал от града в посока към крепостта Земплин (днес областен център в Словакия). Войниците на Аламус го преследвали и заловили до бреговете на една река (Свиржава) и веднага го обесили. От този ден насетне тази река се нарича Лоборц (днес Лаборец). На четвъртия ден Аламус свикал съвет и приел от всички свои хора клетва, а своя син Арпад още приживе провъзгласил за княз и повелител на маджарите. По-нататък анонимният автор на «Деянията на унгарците» пише: "На езика на чужденците (българите и белите хървати) Арпад започнал да се назовава княз на Унгвария (Унгария, от името на град Унгвар), а неговите войни – унгвари (унгари) и това название се съхранило в целия свят до ден днешен" (всъщност и досега).
Както виждаме, по-горе е описана историята за възникване на названията "унгарец" и "Унгария" според самият унгарски летописец. Липсва и намек за възможния произход на "унгария" от "он огур" – десет племена (развален тюркски), антибългарска хипотеза която днес широко битува по енциклопедиите. Тук трябва да се добави само, че Унгвар на езика на прабългарите означава "Унг вар", т.е. "Оногурски град". Късното название Ужгород е пълна калка на Унгвар на езика на славяните. Прабългарската думичка "вар, варош" – град е може би първата от многото, която е заимствана в унгарския език. В много стари градове на България (Търново, Ловеч, Русе) има квартали, наречени на тази прабългарска дума, Вароша – стария град.
Възторженият унгарски летописец обаче премълчава някои важни подробности. В преследването на княза-дук Лоборча участвал и самия Аламус. Настигнатия на река Свиржава отряд на Лоборич храбро се защищавал и Аламус бил тежко ранен в крака. Ранените и пленени защитници на Унг (прабългари, прахървати и праславяни, които тогава са били нещо като първи братовчеди от едно село) били убити на брега на реката. В чест на своите герои местното население нарекло река Свиржава Лаборец. След раняването, кракът на Аламуш неизличимо гангренясъл. Разбирайки че умира, Алмуш обявил за свой наследник сина си Арпад и накарал своите подчинени да му се закълнат във вярност.
Без да чака, Арпад продължил завоевателната война на баща си срещу българската държава. Унгарският летописец продължава: «В същата 903 г. княз Арпад отправил своите войски и превзел цялата земя между река Тиса и Бодрог до Угоч (днес Виноградовски район в Закарпатска област на Украйна) заедно с всички жители; обкръжил крепостта Боржава (днес в Иршавския район на същата област), който на третия ден превзел, разрушил нейните стени, а войните на цар Салан, които там срещнал, заповядал да се оковат във вериги и да се отведат в крепостта Унг (която вече е в маджарски власт)... Салан, като не се осмелил да се съпротивлява, изпратил парламентьори. По-български обичай Салан само заплашвал и насмешливо величал (подигравал) Арпад с името княз на Унгария (т.е. на подчинената му област-комитат Оногурия)».
От това разбираме, че областният управител (комета) Салан, след загубата на Унг се преместил в друга крепост на комитата, град Боржава. Лишен обаче от помощта на централната власт в Преслав (племенникът му цар Симеон е зает в маниакални, напълно излишни войни срещу Византия), Салан губи и тоя град срещу многочисления противник и по-късно бяга в град Будим (Видин). Там той загива в бой срещу същите маджари, които по-късно едва не убиват и самия Симеон в сражение близо до столицата Преслав ... Не е много ясно на какво основание в съвременната история на България се дава висока оценка на цар Симеон.
Покорените от маджарите прахървати постепенно приемат ново название - рутени (ruthen, ruthenum).
Как и кога прахърватите се появяват на земята на днешна Хърватска? Във 2 век до н. е. територията на съвременна Хърватия е завоювана от Рим. Образувани са две римски провинции— Панония (континенталната част на съвременна Хърватия и част от съвременна Унгария) и Далмация. След разпада на Римската империя, районът преживява безвластие и попада под ударите на хуни, остготи, франки, лангобарди, авари. За пръв път хървати се заселват по Адриатическото крайбрежие на Далмация в 614 г. Счита се, че те идват от района на Краков и Южна Галиция, т.е от Бяла Хърватия. Според други сведения, които подкрепят първите, в началото на 7 век византийският император Хераклиус наема хървати (християни!) от Бяла Хърватия в защита на страната от набезите на аварите. Постепенно прахърватите прогонват аварите и усвояват новата земя. В началото се създават няколко хърватски княжества, които са обединени за пръв път от Трпимир (845-864) – първият хърватски княз в Далмация. Неговото име съответства на българското Тугомер (славянизирано в Тихомир) – силен, постоянен. Следващите князе са Бранимир (879-892) - признат от папата за хърватски княз, Мунцимир (892-910) и Томислав (910-928) – признат за крал.
Виждаме, че Хърватия се образува около 180 г. след България на Аспарух. Има голяма разлика и в начина на създаване на двете държави. Хърватия се създава по класическия начин, чрез обединение на по-рано възникнали племенни княжества. Това е начинът по който са възникнали много държави – Полша, Русия, Османската империя, Китай, Индия и мн. др. По-късно чрез обединение на етнически сходни княжества възникват и съвременните Германия, Италия, Румъния. Възникването на Дунавска България е коренно различен процес, защото дошлите тук прабългари са единен народ без племенно деление. Причината е, че те вече са имали държава до Кавказ (Берсилия, по-късно Стара Велика България) и Аспаруховата България (първоначално известна като Онгъл – земята на оногорите) е просто западната част на тази държава.
Безспорно, славянизацията на прахърватите започва още в задкарпатската им родина (Бяла Хърватия). По-точно, славянизацията на хърватите съвпада с процеса на славянската ентогенеза, която протича най-силно и рано именно в този район. Въпросът дали при заселването на Далмация те вече са напълно славянизирани е неясен. В официалната история на Хърватия се счита, че към началните славянски племена, образували хърватския народ се присъединил и ирански етнос, дошъл от района на Северен Кавказ. Напоследък сред хърватските историци се появи едно крайно течение, което счита, че пристигналите в Далмация хървати са чисти иранци, а славянизацията е настъпила в следващите векове. Според тях, в някои изолирани хърватски острови славянизацията още не е завършила (ефект на махалото!).
Първите достигнали до нас текстове на хърватски (славянохърватски) език се отнасят до втората половина на 9 век. Те са със 100 години по-ранни от най-ранните запазени глаголически текстове на старобългарски език. Това са надгробни каменни надписи с глаголически букви. В 925 г. на събора в Сплит славянското наречие и глаголицата обаче са забранени в богослужението и латинският става официален език В България става нещо обратно, на Преславския събор в 893 г. се решава богослужението да не се води на гръцки, а на т.н. днес "славянски" (или славянобългарски). Съществува легенда за епископа на остров Крк, Седеди, който през 11 в все още използвал славянското наречие в църковната служба.
Началото на официалното ползване на славянския език и глаголицата в Хърватско съвпада по време с тяхното въвеждане в съседна Великоморавия, след пратеничеството на Св. Братя Кирил и Методий (863 г.). За разлика от Великоморавия обаче, където 20 години по-късно тяхната употреба е забранена, в Хърватия те се употребяват официално цели 60 години. Така че, мисията на Светите братя е имала по-голям успех в Хърватска (Панония) и по-слаб във Великоморавия. Нещо повече, в отделни манастири на Хърватия глаголицата се запазва чак до 18 век. Някои хърватски историци твърдят, че глаголицата е създадена за пръв път именно в Хърватия, а Св. Кирил Философ я е заимствал за нуждите на своята мисия.
браво Иване - Браво Танев - Браво Иванов!