Българският националистически форум

Автор Нели Томова, Валентина Петрова

(http://e-vestnik.bg/imgs/bulgaria/Pop_Ivan2007-5.jpg)

Засега повечето хора живеят в дома в Нови хан, който отец Иван е строил с години. Триетажната бяла сграда се издига сред просторна градина, в която се намира и манастирския храм "Св.Троица". На двора се гонят малки и големи хлапета. Когато видят свещеника, децата се струпват на групички около него. Вляво от входа на дома в самостоятелна постройка е настанен щраусът Щраки, който любопитно подава главата си над дървената порта.

Вдясно от пътя край село Нови Хан се издига почти завършена бяла къща. Двайсетинагодишни момчета режат дърва и пренасят материали. Свещеник с побеляла коса и расо дава наставления на работещите. Това е отец Иван - свещеникът от Нови хан, който по собствена инициатива направи сиропиталище за повече от шейсет души, а през 2005 беше обявен за Българин на годината.

Сега той работи по друга своя идея – да построи истински домове на своите възпитаници. Бялата къща е само началото. Отецът се надява тя да е първата от още десетина подобни. "Тук има хора от по седем-осем години. Някои са родени тук, израснали са тук, те няма къде да отидат, това им е домът. И ако аз не им направя на тия дечица къщички, да си имат по една тяхна стая, не повече... какво ще стане?", пита риторично отец Иван.

(http://e-vestnik.bg/imgs/bulgaria/Pop_Ivan2007-3.jpg)

Истинските домашни животни ги гледат край новострящите се къщи. Там се чуват гласовете на крави, кози, овце и птици, както и на много кучета, част от които са избягали от селото и сами са решили да се установят край строежа. Децата от дома идват тук, за да тичат на воля и да играят с животните. Някои се учат да пасат добитъка и правят тренировъчни обиколки със стадо овце и агнета, между които необезпокоявано се разхожда и едно любопитно прасе... Големите помагат за строежа. Отец Иван намира на всекиго по нещо, според силите му, разбира се.
В къщата засега живеят само няколко души, останалите са в дома – над шейсет души на всякаква възраст, които по една или друга причина са останали без дом, без надежда, без близки, на които да разчитат. Отецът не връща никого, когато има свободно легло.

Приемал е самотни майки, бездомници, наркомани... Благодарение на грижите му много от тях са успели да вземат живота си в ръце и ,,да станат хора". Отец Иван разказва, за момче, което имало проблем с наркотиците и дошло да търси подслон в приюта. ,,Вързах го за себе си, навсякъде да сме заедно, да няма мърдане. Викам: ние сме като сиамски близнаци. Толкова зор видях с него, през прозореца искаше да скочи, изяде на децата пастите за зъби. Дезодорантите изпи. Гърчеше се, не можеше да стои. Аз спя на пода, той спи на леглото. Но си казах твърдо - това момче ще го оправя. Сутрин - хайде да четем молитви, вечер - хайде да четем молитви. За 40 дена се оправи. Но той твърдо искаше да се оправи. Постехме и двамата. Сега тия не щат да постят, не щат да четат молитви. Викам - добре, тука ще стоите. И по две години като останат, то става от само себе си...", обяснява отецът.

Историята на Дома за сираци "Свети Николай" започва още преди 89-та година. Отец Иван е въдворен в Нови Хан и решава, че е дошъл моментът да изпълни обета, който е дал пред Бога. Да направи дом за сираци. Началото е трудно и свързано с множество перипетии. От църковното настоятелство решават, че новият свещеник или е полудял или съвсем не знае с какво се захваща. Защото парите, с които започва да строи са точно 480 лева – сума, която предишния поп в Нови Хан е натрупал за 45 години... Отец Иван обаче е оптимист и вярва, че с много работа и с божията помощ ще успее да осъществи идеята.
След като получава разрешение да строи, започва голямото ходене по мъките, защото както той казва "Дяволът си няма друга работа".... Проверявали му проектите за строеж, викали го при партийния секретар да дава обяснения с какво се е захванал, подавали жалби срещу него, крадяли строителните материали, опитвали се да запечтат строежа.

"Те лепят печати, аз обаче продължавам да си строя. Дойде 10-ти ноември, бяха ми съставили акт за 300 лева, заведох дело, осъдих ги да ми платят и разходите и си го узаконих и втори път обекта", разказва отец Иван и допълва, че е имал проблеми дори с хора от църквата, които поради смътни причини не били особено доволни от неговия проект. "Какво да ги правиш, така е ... Завист, злоба, защо ей тоя поп прави, пък аз не го правя? Аз няма да го направя, ама и той да не го прави. Нали знаеш, на Вуте приказката....Същата и нашата."
Отец Иван обаче не се отчайва - пише писма и събира пари от фирми. "В пет-шест фирми отида, върнат ме нищо не ми дават, седмата ми даде някой лев. Аз пак добия кураж, почвам наново, пиша писма", обяснява той. "Малко по малко напредвах. Още като направих първите стаи, приех две дечица, брат и сестра. Бяха малки, майка им почина, баща им беше алкохолик, сгази го влак. Постепенно започнаха да идват и малки и по-големи деца, пращаха ги и от домовете, където никой не ги искаше", разказва отецът.

В началото на деветдесетте обаче работата отива на зле, цените скачат, а парите не стигат. "Доста закъсах, фалирах, нямахме от никъде пари. Имаше някакви земи, които още не са ми ги върнали, и бях засял десет декара люцерна. Продавах я по 700-800 лева на година, тогава това си бяха много пари, една тухла беше 35 стотинки, желязото и то беше някъде 30 стотинки. И мислех, че малко по малко, така ще си го направя", разказва отецът. "Видях обаче, че няма начин"..... Отец Иван решава да замине на гурбет в Германия и с изкараните пари да продължи работата. В Германия пък му предлагат работа в Щатите. Трябва обаче да се чака доста и отецът се замисля дали си заслужава. "Много добри пари щях да взимам там, обаче аз ще изкарам парите, моите деца ще ги похарчат и никаква полза. Аз съм обещал пред Бога, и какво - уплаших се и бягам. Какво ще бъде наказанието след това? То няма да е само за мене, поколението след мене ще бъде наказано...". В крайна сметка отец Иван решава да се върне в България, за да довърши започнатото.
След време една жена го потърсила за кръщене на дете. Оказва, се че е журналистка от вестник "Свободен народ". "Попита ме какво строя, аз и разказах и тя направи една статия. След тая статия – първата писана за този дом, идва някакъв холандец, отишъл в тогавашната духовна академия, искал да помага на православната църква. Професорите, които преподаваха там, ме познават, чели статията и му разказали за мене", разказва свещеникът. Не след дълго холандецът идва в Нови хан с вестника под мишница и изявява желание да помогне.

Намира студенти –доброволци от собствената си страна, които в продължение на три лета идват да помагат за строежа безвъзмездно, даряват и пари за строителни материали. Единственото им желание е да имат място за палатки в двора на манастира... "Те работеха, те готвеха, вечерно време си напалим огън, веселба, песни пеем. Бяха протестанти, но влизаха в църквата", разказва отецът. С помощта на холандските студенти отец Иван успява да построи сградата на дома и започва да приема хора. Оттогава насам отецът разчита най-вече на дарения, защото църквата и държавата не помагат с нищо. "Пари се събират трудно. Обикновените хора помагат най-често, но с малки суми. Получавам записи от по десет-двайсет лева. Фирмите са по-малко, но ако дойде някоя фирма дава по 500-1000 лева...", обяснява отецът.
Отец Иван влиза и във фокуса на медиите, когато през 2005-а му се присъжда отличието "Българин на годината". Класацията е на вече несъществуващото радио "НЕТ", а резултатите в нея се определят от самите слушателите. Отец Иван дълго се чуди дали да приеме наградата, но в крайна сметка решава, че популярността няма да навреди. Така за дома ще научат повече хора, които желаят да помогнат. По това време в манастира отново са закъсали – три месеца я карат без ток, ядат само боб и леща... Докато един ден "по божия промисъл" не се появява Иван Кулеков... "Седнахме тука, на тъмно си говорихме цяла вечер. На осми август бях при Слави, на петнайсети беше Успение Богородично.

(http://e-vestnik.bg/imgs/bulgaria/Pop_Ivan2007-1.jpg)

Тука що коли се изсипаха, що народ. Аз се хванах за главата..." Още на същия ден събрират 15 000 лева, с половината от които най-накрая си успяват да платят тока.... "Докато нямаше пари, пет-шест години нищо не правих. И тогава, като стана това, пак започнах", коментира отец Иван. Става дума за къщите край Нови хан, които той иска да построи за да има къде да живеят после ,,дечицата". Защото за Отец Иван те са като истински деца, с които не можеш просто да се сбогуваш, когато станат пълнолетни. Най-малките му викат ,,деди", радват му се и ходят по петите му. "Има един Иванчо, той си ми е сянката на мене. При мене спи. Сега един Виктор, братче му е, иска и той да спи там... Аз съм си направил една стая горе, изхвърлих си мойто легло и взех едно на два етажа. Те спят на горния етаж, аз - долу", смее се отецът.

Що се отнася до религията, отец Иван смята, че всеки трябва да вярва в Бог, защото не вярва ли, е изгубен. Въпреки това не кара никого насила да влезе в църквата. Най-малките ги кръщава, но по-големите избират сами. Отец Иван смята, че децата най-добре се учат от примера, който виждат - ако ти самият не вярваш, децата също няма да го възприемат, ако не правиш онова, което говориш, няма да те послушат. ,,Не можем да им викаме на децата "Не крадете!", а после ние като видим нещо, да скочим да го вземем... Та той по-голям крадец от тебе ще стане, щото е по-млад и по-ще се изпече", разяснява отец Иван. Неговата мечта е децата от дома да се изучат, да вземат живота си в ръце. "Най-важното е строителството, защото тия деца не могат вечно да стоят тука, отеснява. Искам да си завършат добре училището, да следват студенти това-онова. Пък какво ще станат, той Бог ще каже, дали ще бъдат попове, дали инженери, дали доктори..." Засега по-големите деца ходят на училище. Отец Иван кара с кола най-малките на детска градина. Понеже са десетина-дванайсет, някои се возят в багажника. "Шоу става. Като отворя багажника и почнат да излизат, хората се смеят, ама какво да ги правиш дечицата. Всичко това е свързано със средства. Един бус, това е нещо, което много ми трябва", споделя отецът. Той не отрича, че за да завърши започнатото има нужда от помощ. "Това е, че бавно става, а ми е малко трудно да работя и да тичам насам-натам. Още може, ама след някоя-друга година ще клекна и няма да мога да си изпълня цялата мисия, която съм обещал", споделя свещеникът.

Плавославие - България http://pravoslavie.bg/content/view/8731/62/

Колко размисли предизвиква ? Не е ли срам чужденци да разбират и подкрепят благородните начинания  у нас ? Къде са напудрените фондации и асоциации ? Къде е църквата ? Къде сме ние ?

Отец Иван да си гледа малнгалчетата в Нови Хан и да не ни занимава. Даваха филм преди месец как тоз същия жени Циганин от неговите сираци, за българско момиче! Позор! Вечен срам! Да гори в ада дано!

Сериозно ли...? :o

Ташко дори да е така, не помисли ли за колко Българчета се е погрижил. Засрами се!

сайта на мангалския им Поп:

http://svetinikolai.org/

снимки на децата:

(http://svetinikolai.org/images/stories/3deca.jpg)    (http://svetinikolai.org/images/stories/dete_koli4ka.jpg)

представете си пагубното влияние на съжителството между цигани и българчета, върху българчетата.

---

Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.

Това са просто деца, всички зависи от това как ще бъдат възпитавани.

Цитат на: Иван |Y| - 17 Дек 2007, 21:43:19
Това са просто деца, всички зависи от това как ще бъдат възпитавани.

глупости.

Кръвта вода не става!

От мангал българин не можеш да направиш!

Българин не можеш, но човек можеш. Но ти си расист и няма да ме разбереш.

Абе, друга песен ще запееш ако синовете ти си вземат циганки за жени, и децата ти са кафеникави... Не ти го пожелавам никога. А иначе - не съм расист.

Това да, естестевено не бих го допуснал. Но я се замисли, ако циганите от малки са възпитавани както трябва, приучвани да работят и да живеят цивилизовано,  тогава нямаше ли да намалеят престъпленията, нямаше ли да раждат по едно, две деца, дали щяха да просят и да крадат. Едва ли. Затова аз ти казвам за тях - принудителна работа и образование, включително и сексуално. Иначе няма оправия.

Каузата на отец Иван се нуждае от помощ

Ангел Зафиров

Отец Иван и неговият приют в Нови Хан са запазена марка за милосърдие. Милосърдието, освен че е човешка ценност, има и религиозен смисъл, който повелява себеотрицание, доброта и уважение. Именно тази човешка ценност е движещата сила, с която отецът успява да организира стотиците готови да му помагат обикновени хора. Приютът му съществува от 1989 година и повече или по-малко през цялото време е бил незаконен. И това не би трябвало да е изненада за никого, защото свещеникът действително се ръководи от закон, който не е написан от хора. Само една закоравяла общинска администрация би подходила с арогантност и би повелявала, че законът и всяка негова буква трябва да се спазват на всяка цена.


Приютът е незаконен, сградите са незаконни, със сигурност децата там не се отглеждат, спазвайки държавните стандарти и изисквания. През годините единственото логично, което могат да правят институциите, е да се правят, че не го забелязват, защото не са способни да предложат нищо по-добро, а единствената помощ и съдействие, и то непряка, която е получил отецът от община Елин Пелин е изграждането на канализация на улицата. Тъй като очевидно никакво чудо няма да се случи, единственият резултат, който би се постигнал със закриването на този приют, е гигантска човешка трагедия за децата, които живеят там. Защото хората са прозаични. Общините в България нямат необходимия ресурс – финансов и човешки, за да си решават дори и очевидните социални проблеми.

Е, въпросът е: Трябва ли този измежду нас, който заявява открито желанието си да работи, да се грижи, да си посвети живота на едно благородно дело, да бъде посечен? Не, крайно време е на тези хора да се помага с всички сили, защото те вършат това, което ние сме се отказали отдавна да правим. Малко ли незаконни постройки се появиха в България през годините – хотели, къщи, селища, дискотеки и какво ли още не?!
За събаряне на приюта на отец Иван и дума не може да става, защото зад него стоят хиляди поддръжници и всеки по някакъв начин е подкрепил каузата му. Винаги може да се намери начин всеки един детайл да се узакони и всички ние с удоволствие да си затворим очите, ако някоя процедура не е спазена до последната подробност.

http://www.novinar.net/news/kauzata-na-otetc-ivan-se-nuzhdae-ot-pomosht_MzI3MjszMQ==.html (http://www.novinar.net/news/kauzata-na-otetc-ivan-se-nuzhdae-ot-pomosht_MzI3MjszMQ==.html)

Аз напълно подкрепям каузата на отец Иван,като такава - много добър човек е,лично го познавам.Но ще ви кажа само едно - за тези които не знаят - почти всичките му подопечни са цигани...Да,сигурно е по-добре да седят там ,вместо да джебчиистват,но това не може да трае вечно...И дядо Иван не е вечен,не е хубаво да се говори така, но какво ще стане след като си замине някой ден,не е първа младост....Само ние ще си спомняме за него,а мангалите няма да продължат делото му  - вервайте ми....Дълбоко се съмнявам добрия старец да може да ги вкара в правия път - никой не може да се справи с тях - държавата и пари им отпуска ,и програми социални им прави,и апартаменти раздадоха на всички...и какво стана.Храни куче да те лае....без мен...Съжалявам...Яд ме е само за дядото,че се хаби за тия паразити.

Едно от крилата на приюта на отец Иван в Нови хан трябва да бъде съборено по разпореждане на ДНСК, стана ясно вчера.

В 14-дневен срок трябва да разрушим новия жилищен корпус и параклиса към него, каза свещеникът и обясни, че изискването е заради факта, че градежът е незаконен, тъй като не е правен по проект, за него няма дадена и строителна линия, нито пък има акт 16, независимо че в него обитават хора.

Ако не бутнем сградата сами до 2 декември, ще ни изпратят багери да я разрушат, но тогава ще трябва да платим 52 000 лева за разрушаването на жилищната сграда и още 4000 лева за бутането на параклиса, обясни отец Иван.

В постройката има 11 стаи, в тях живеят 30-ина човека, половината от тях са деца.

Свещеникът започва совалки по институциите днес, за да моли спасяването на сиропиталището.

http://www.monitor.bg/article?id=315531

---

Омбудсманът изпрати писмо до началника на ДНСК за спиране на процедурата по събаряне на дома за сираци в с. Нови хан

Омбудсманът призова за спиране на процедурата по събаряне на сградите в дома за сираци на отец Иван в с. Нови хан (svetinikolai.org), до изтичането на зимния сезон. Това съобщиха от кабинета на омбудсмана.

Представители на църковното настоятелство при храма "Света Троица" в с. Нови хан, където се помещава домът за сираци "Свети Николай", са запознали омбудсмана с получените от тях покани за доброволно изпълнение на две заповеди за премахване на незаконни строежи.

Става дума за "двуетажна обслужваща сграда (ново крило)" и "масивна сграда в груб строеж", които се намират в двора на църквата.

Омбудсманът е изпратил писмо до началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) Милка Гечева.

"Моля да обмислите варианта за временно спиране на процедурата по премахването на сградите в двора на храма "Света Троица" до изтичането на зимния сезон или до осигуряването на подходящи жилища за бездомните, така че да не допуснем пореден случай на бедстващи хора в България", пише в писмото.

Константин Пенчев напомня, че до момента държавните и общинските власти, ангажирани със защитата на уязвимите групи, не са осигурили адекватна алтернатива за настаняването на хората, приютени в дома "Свети Николай" в с. Нови хан.

В приюта "Свети Николай" живеят 145 души. През годините повече от 650 души са намерили подслон в тези постройки.

Преди около година отец Иван се сблъска със сериозни проблеми да узакони постройките. Взето беше решение сградите да не се разрушават, но преди няколко дни свещеникът е получил ново писмо с ново предупреждение. Според публикации в заповедта на ДНСК пише, че трябва в 14-дневен срок да се събори едното крило от приюта и параклисът, който още се строи.

В постройката има 11 стаи, като във всяка от тях живеят по няколко души.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4321891

Създателят на приюта за бездомни в софийското с. Нови хан отец Иван е в тежко състояние след катастрофа. Той обаче се притеснява за децата, за които се грижи.
Инцидентът е станал вчера на пътя между пловдивското село Цалапица и град Съединение, съобщи Нова телевизия.

62-годишният шофьор на "Фолксваген Шаран", в който е пътувал отец Иван, се е движел с несъобразена скорост по път с неравности и на завой е загубил контрол върху колата, предаде БГНЕС. Автомобилът се е завъртял и се е преобърнал в канавката. Водачът е тестван за алкохол и пробата му е отрицателна.

73-годишният свещеник, който при катастрофата е излетял през предното стъкло и е открит на няколко метра от колата, е настанен в спешната травматология към Университетска болница в Пловдив с травма на главата, гръдния кош, счупена на две места бедрена кост на десния крак и тежък проблем на меките тъкани на подбедрицата.

Той е в тежко общо състояние, опасността за живота му не е напълно преминала, предвид възрастта и проблемите, който има със сърцето, са възможни усложнения, коментира пред журналисти лекуващият го лекар д-р Николай Харалампиев, предаде ,,Фокус".

Заради голямата фрактура и кръвозагуба отец Иван е загубил около 3 литра кръв. Повече от 3 часа и половина във времето между 00.30 и 4.00 часа сутринта е бил опериран. Операцията е приключила успешно, поставен му е титанов застопоряващ пирон, обработена е подбедрицата. Той ще остане в клиниката около 10 дни, като през това време ще бъде рехабилитиран и ще се движи с патерици.
Възстановителният период ще продължи между 4 и 6 месеца.

Самият свещеник успя да разкаже пред репортери, че е отивал на курбан при свой стар приятел. Тъй като през деня не е успял да си почине, е взел шофьор да го кара. Секунди преди катастрофата, отец Иван е свалил колана си, за да може да си вземе шише с вода от задната седалка. Поглеждайки пак напред, видял остър завой и извикал на шофьора да внимава. Той обаче не успял да се справи и колата се преобърнала в канавката.

"За себе си не се притеснявам, за децата се притеснявам. Аз съм твърд, ще изтърпя", каза още възрастният мъж от болничното легло, макар че имал жестоки болки.

До възстановяването му за хората в приюта ще се грижи неговият син отец Григорий.

Преди да стане катастрофата Отец Иван се канел да отиде при новия министър на земеделието, когато бъде сформирано правителство и да го моли да помогне с храна, защото 280 души в момента живеят в  приюта в Нови хан, а тази година нищо от това, което сами са си садили за прехрана, не е станало.

В последните дни той е приютил още хора- две майки, едната с две деца, другата - с едно. 70 ученици е изпратил в първия учебен ден, а за тях също трябват средства. Хората помагат, изпращат дрехи, но често те не са подходящи, казва той, децата имат нужда от техни дрешки и от обувки, от учебни помагала. Няма дърва за зимата, останал е в склада само един ориз.

Отец Иван е купил и 35 къщи в монтанското село Якимово и е настанил в тях бездомни, както и деца, на които помага да намерят работа и път в живота.

http://dnes.dir.bg/news/katastrofa-novi-han-otetz-ivan-17587707

Група млади хора са дарили 6000 лева, събрани на стотинки, на приюта на отец Иван в Нови хан.

За това разказа самият свещеник пред БНТ тази сутрин.

Отецът призова държавата да намали още данъците да хората, които правят дарения.

"Имаше преди тенденция да се увеличават даренията, но ставаха повече и хората, а сега се дават по-малко пари на приюта, а 300 души храня. Скоро се обадиха двама от Велико Търново. Помолиха ме да ги взема, защото не издържали. Няма места обаче. Мъжът е болен с краката, не може да се движи. Дойде и майка с три деца. Как да ги върна? Никой не ме пита обаче как ще ги нахраня. Тази година много са малко приходите. Може би има и други църкви, които събират средства. Много станаха хората, които имат нужда от помощ", каза още свещеникът.

http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Mladezhi-dariha-6000-leva-na-priiuta-na-otetc-Ivan_628628.html