Библията и Българската история

[Horos]

Книга Битие

Щом като веднъж открихме кои са Адам и Ева и техните наследници, не можем да не си зададем и въпроса: ,,Имало ли е потоп и кой се крие зад Ной?"
Първо ще се спрем на дълголетния Адамов род. Еврейските учени са пресмятали, кой колко години е живял и кога са се родили наследниците му и така са съставили древният еврейски календар, по който от Адам до Христос са минали 4004 години. Не знам дали някой трезвен човек ще повярва на хилядолетният живот на библейските патриарси, особенно след като се видя, че зад тях се крият римски императори. Много от календарите по онова време са били лунни и един лунен месец, който се състои от приблизително 28 дни тук е даден като година. По този начин 930-те години на Адам се равняват на толкова лунни месеца. Като ги разделим на 13 (защото толкова лунни месеци влизат в една слънчева година), то ще видим, че годините на Адам са приблизително 71. Това е напълно приемливо и така се изчисляват реалните години на тези библейски герои.

Това е родословието на Адама (Максимиан Херкулий). Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,
2. мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.
3. Адам (Максимилиан Херкулий) живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит (Maxentius -306-312 г.)
4. Дните на Адама (Максимиан Херкулий), след като роди Сита (Maxentius), бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.
5. А всички дни на Адамовия (Максимиан Херкулий) живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.
6. Сит (Максентий) живя сто и пет (205) години и роди Еноса (Валенс, Бал Енос).
7. След рождението на Еноса (Валенс) Сит (Максентий) живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.
8. А всички дни Ситови (Максентий) бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.
9. Енос (Валенс) живя деветдесет (190) години и роди Каинана Констанций Гал).
10. След рождението на Каинана (Констанций Гал) Енос (Валенс) живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.
11. А всички дни Еносови (Валенс) бяха деветстотин и пет години; и той умря.
12. Каинан (Констанций Гал) живя седемдесет (170) години и роди Малелеила (Валентиниан І).
13. След рождението на Малелеила (Валентиниан І) Каинан (Констанций Гал) живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.
14. А всички дни Каинанови (Констанций Гал) бяха деветстотин и десет години; и той умря.
15. Малелеил Валентиниан І)живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда (Грациан).
16. След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.
17. А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.
18. Иаред (Грациан) живя сто шестдесет и две години и роди Еноха (Валенс).
19. След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20. А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.
21. Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала (Теодосий І).
22. И откак роди Матусала Теодосий І) , Енох (Валенс) ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.
23. А всички дни Енохови (Валенс) бяха триста шестдесет и пет години.
24. И ходи Енох (Валенс) по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.
25. Матусал (Теодосий І) живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха (Хонорий).
26. След Ламеховото (Хонорий) рождение Матусал (Теодосий) живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27. А всички дни Матусалови (Теодосий І) бяха деветстотин шестдесет и девет години; и той умря.
28. Ламех (Хонорий) живя сто осемдесет и две (188) години, роди син
29. и му даде име Ной (Лъв І), като каза: той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни при обработване земята, която Господ (Бог) прокле.
30. И живя Ламех след Ноевото рождение петстотин деветдесет и пет (565) години и роди синове и дъщери.
31. А всички дни Ламехови бяха седемстотин седемдесет и седем (753) години; и той умря.
32. Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове Сима (Зенон), Хама (Анастасий І Дикор) и Иафета (Юстин І).

Ето как разбрахме кои римски императори се крият зад Ной и неговите синове. Дали е имало потоп не мога да кажа. Нека това го направят другите след мен, като използват за трамплин това изследване.
След синовете на Ной следват доста дълга редица от наследници, докато стигнем до първият библейски патриарх Аврам. Те не ни интересуват, защото нямат пряко отношение към темата и затова няма да се спирам на тях.
Нека сега да видим какъв е бил Аврам и къде е живял. В случая нас ни интересува идването му на Балканския полуостров от север:

[12:1] И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;
[12:2] и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
[12:3] Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.
[12:4] И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
[12:5] И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.
[12:6] Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци.
[12:7] И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.
[12:8] Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).
[12:9] И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.

Ще видите, че по същия този път преминават и Моисей и народът му до идването им на територията на днешна България. От този текст на Синодалната библия виждаве, че Аврам стига до Търново (Ветил) и там построява жертвеник на Бога. Ето как е написана последната част на този текст в Острожската бибиля:

,,И въступи от туду в гору на въстокъ (лице прямо) Ветил и постави храм свой въ Ветил к морю, к востоком, и созда ту требник господу и помолився во имя господа."

В църквно-славянската (Елизабетинската) библия текстът е следния:

,,8 И отступи оттуду в гору на восток (лицем) прямо вефилю, и постави тамо кущу свою в вефили при мори, и агге к востоком: и созда тамо жертвенник Господу, и призва во имя Господа (явльшася ему)."

Погледнете сега на картата на Светите земи къде се намира град Ветил и вижте на изток от него има ли море. А при истинският библейски Ветил (Велико Търново) всичко е така. Морето си е на изток от него, защото това събитие се е случило в България. Жертвенникът, който е построил Аврам би трябвало да се намира на изток от Търново и на запад от Царевец. Точно там е Трапезица, или манастирът ,,Великата лавра" с църквата ,,Св. 40 мъченици".

Но нека да продължим с анахронизмите в библейската археология, свързани с пътуването на Аврам:

,,[13:1] И дигна се Аврам от Египет, той и жена му, и всичко, що имаше, и Лот с него, към юг.
[13:2] Аврам беше много богат с добитък, със сребро и със злато.
[13:3] И продължи пътуванията си от юг до Ветил, до мястото, гдето по-преди беше шатрата му, - между Ветил и Гай.
[13:4] до мястото на жертвеника, който бе там най-напред съградил; и там призова Аврам името Господне."

Ако човек тръгне днес от Египет на юг, дали ще стигне до град Ветил, който се намира на север от Иерусалим на библейската карта? Защо професорите по библейска археология не осветлят този въпрос?
Но нека да продължим по-нататък. Аврам и неговият племеник Лот се разделят и Лот отива да живее в Содом. Къе се намира град Содом спрямо Ветил?

[13:10] Лот дигна очи и видя цялата околност Иорданска, която, преди Господ да съсипе Содом и Гомора, цяла до Сигор се напояваше с вода, като рая Божи, като Египетската земя;
[13:11] и Лот си избра цялата Иорданска околност; и потегли Лот към изток. И тъй те се отделиха един от друг.

Според Синодалната библия Лот е тръгнал ,,към изток", но дали това е така според по-старите библии?

,,10 И возвед лот очи свои, виде всю окрестную страну иорданскую, яко вся напаяема бяше водою, прежде неже низвратити Богу содом и гоморр, яко рай Божий, и яко земля египетска, даже приити до зогора:

11 и избра себе лот всю окрестную страну иорданскую, и отиде лот от востока: и разлучистася кийждо от брата своего."

,,Към изток" тук е ,,от восток", значи е тръгнал от изток в друга посока, навярно на запад. Както ще видим по-късно той е отишъм в земите на днешна Македония, които не са на изток от Търново, а на юго-запад. Виждате и как нашето Загора се е превърнало в неизвестното Сигор.

След обещанието на Господ към Аврам за даването на всичките български земи на наследниците му, той (Аврам) тръгва и отива да живее в град Хеброн (Одрин).

[13:14] И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад;
[13:15] защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека:
[13:16] и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство;
[13:17] стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги).
[13:18] И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

В ц. сл. Б-я:

14 Бог же рече авраму, повнегда разлучитися лоту от него: воззри очима твоима и виждь от места, идеже ты ныне еси, к северу, и ливе, и к востоку, и морю:

15 яко всю землю, юже ты видиши, тебе дам ю и семени твоему во веки,

16 и сотворю семя твое, яко песок земный: аще кто может исчести песок земный, то и семя твое изочтет:

17 востав проиди землю в долготу ея и в широту: яко тебе дам ю и семени твоему во век.

18 И отселився аврам, пришед вселися у дуба мамврийскаго, иже бяше в хевроне: и созда ту жертвенник Господу.

На територията на днешен Ираел няма нито едно селище, окончаващо на -брия, -диза, -пара, -дава и -дина. Това са типично тракийски окочания за селища, едно от които срещаме в ,,дуба мамврийскаго" като Месембрия, Силимбрия и т. н.

Ето и първата война, в която е участвал Аврам след пристигането си:

[14:1] И в ония дни сенаарският цар Амрафел, еласарският цар Ариох, еламският цар Кедорлаомер и гоимският цар Тидал, -
[14:2] всички тия царе тръгнаха на война против Бера, цар содомски, против Бирша, цар гоморски, Шинава, цар на Адма. Шемевера, цар севоимски, и против царя на Бела, сиреч на Сигор.
[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море.
[14:4] Дванайсет години бяха те подчинени на Кедорлаомера, а в тринайсетата година въстанаха.
[14:5] В четиринайсетата година дойде Кедорлаомер, и царете, които бяха с него, и поразиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,
[14:6] и хорейци в планината им Сеир, до Ел-Фаран, що е при пустинята.
[14:7] И като се върнаха оттам, дойдоха при извора Мишпат, сиреч Кадес, и съсипаха цялата земя Амаликитска, също и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
[14:8] Тогава царят содомски, царят гоморски, царят на Адма, царят севоимски и царят на Бела, сиреч на Сигор, потеглиха и влязоха в бой с тях в долина Сидим,
[14:9] с Кедорлаомера, цар еламски, Тидала, цар гоимски, Амрафела, цар сенаарски, Ариоха, цар еласарски: четирма царе против петима.

Според Син. б-я, това е един вид въстание на петтима царе, или по-малки владетели, срещу коалиция на четирима други царе. Дванадесет години петтимата царе са били васали на някой си Кедорлаомер и навярно са спрели да му плащат налога. На следващата година те се съюзяват срещу неговото господство, а след още една година същият този Кедорлаомер идва да възстанови реда в покорените от него територии. Ако още един път повярваме на еврейските историци, то ще си кажем, че и тази история е една измислица, както и историите на Моисей, Самуил, Давид, Соломон и др., защото на територията на днешен Израел няма никакви доказателства за тяхната дейност. Аз съм вече доста голям и правя разлика между детската приказка и историческия разказ, затова реших да проверя дали има в българската история подобна война. В този случай много ми помогна църковно-славянската библия, защото там имената на царете и топонимите са написани по различен начин. В това можете да се убедите и сами:

1 Бысть же в царство амарфала царя сеннаарска, и ариох царь елласарск, и ходоллогомор царь еламск, и фаргал царь языческий

2 сотвориша рать с ъ царем содомским и с варсою царем гоморрским, и с сеннааром царем адамы и с симовором царем севоимским, и с царем валаки: сия есть сигор.

3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое.

4 Дванадесять лет тии работаша ходоллогомору: третияго же надесять лета отступиша.

5 И в четвертое надесять лето, прииде ходоллогомор, и цари иже с ним, и изсекоша исполинов сущих во астарофе и в карнаине, и языки крепки вкупе с ними, и омеов, иже в сави граде,

6 и хорреов, иже в горах сиирских, даже до теревинфа фарана, иже есть в пустыни.

7 И возвратившеся приидоша ко источнику судному, иже есть кадис: и ссекоша вся князи амаликовы, и аморреов живущих во асасанфамаре.

8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,

9 на ходоллогомора царя еламска и фаргала царя языческа, и амарфала царя сеннаарска и ариоха царя елласарска: четыри цари на пять.

Вижте как един от четиримата насилници ,,Кедорлаомер" се превръща в ,,Ходоллогомора". Тук ясно се вижда преминаването от ,,х" на ,,к" и от ,,л" на ,,р". Освен това ,,фаргал царь языческий" се превръща през по-късният еврейски превод, (от който е преведена син. б-я) в ,,гоимският цар Тидал".
Сами можете да проследите и разликите и в другите имена. Като гледах условията за възникване на войната и развоя на действие на самата война, започнах да търся паралелни събития в нашата история. За правилния паралелизъм трябваше в тази война да са намерили смъртта си двама от въстаналите царе – содомския и гоморския. Нека започнем първо от имената на насилниците.
Сенаарският цар Амрафел (амарфала) МРФ(Т) е Амурат І (МРТ), а Кедорлаомер (Ходоллогомора) е Хаджи Гази Евренос бей, който командва лявото крило при Черноменската битка и след нея завладява последователно Ипсала, Гюмюрджина, Сяр, Дойран, Прилеп, Скопие и Призрен. Получава като удж Скопско.

,,Султан Мурад I е османски владетел (емир), известен като Худавендигяр (Богоподобни), управлява Османската империя от 1359 до смъртта си на 15/28 юни 1389 г. Роден е през 1319 или 1326 г., син на Орхан I и византийската принцеса Елена (Нилюфер). Убит от Милош Обилич по време на битката на Косово поле със сръбския княз Лазар Хребелянович."
(Това е от Википедия, защото много от вас я ползват за справка.)

Сега, като знаем това, много лесно може да подредим и останалите герои в нашата история. Въстаналите царе са коалиция от български, македонски, унгарски, гръцки и сръбски царе, които се опитват на дванадесетата година от покоряването си да се опълчат на покорителя Амурат І. При описаната битка, както видяхме, са убити двама от въстаналите царе. Това са ,,Бера, цар содомски" и ,,Бирша, цар гоморски" от син. б-я. С тази подробност отиваме направо на Битката при Черномен, състояла се на 26.09.1371г. При нея наистина загиват двама от противо-турската коалиция, това са Вълкашин, жупан на Прилеп и деспот Углеша.

,,КОМАНДВАНЕТО НА ХРИСТИЯНСКАТА ВОЙСКА

Въпросът за командването на християнската войска е спорен в източниците. Една част твърдят, че войската се е командвала от цар Урош, а според други от крал Вълкашин и деспот Углеша. Не е ясно също дали в похода се е бил включил сина на Вълкашин - Марко. Легендите разказват, че той е прекарал известно време затворен в Одрин, а Иеракос в "Хроника за царството на турците" сочи, че Мурад е победил " също и Марко Крамувики, най-пръв и най-велик, и вожд на пеонците"10. Последица от това е и противоречивата оценка на изворите за ролята на тези лица в битката. Дори Константин Михайлович, обвинява двамата братя, че още преди битката са изоставили своя господар и са се били предали на турците. Подобно обвинение, само че вече в легендите се хвърля и върху Марко – той бил строшил костите на баща си.

Възможно е действително Урош формално да е предвождал войската, но несъмнено фактическото ръководство е било в ръцете на Вълкашин и Углеша. Причина за тези противоречия е възможно да се дължат също на близостта на имената на деспот Углеш и цар Урош, както и че двамата умират в една и съща година.

Цар Урош управлявал Сърбия почти до края на 1371г., но авторитетът му сериозно бил пострадал поради неуспеха му да отрази унгарското нашествие и властта му била чисто формална. След унгарската агресия нарастнало влиянието на крал Вълкашин и деспот Углеша, чийто земи останали незасегнати. Те и двамата до битката при Черномен не са се отличавали като военачалници в някое важно сражение и може да се каже, че не са имали сериозен боен опит.

Друга спорна фигура е братът на Вълкашин и Углеша – Гойко, когото Орбини сочи като командващ войската. Името на Гойко се среща във фолклора, но в писмените източници за битката не е известен."

http://ald-bg.narod.ru/materiali/1371_CernomenBatlle.htm


Ето, че днес разполагаме и с още един източник за участниците в тази битка, където е упоменат този Гойко. Това е книгата Библия.

8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,

8 Изыде же царь содомский и царь гоморрский, и царь адаманский и царь севоимский, и царь валаки, сия есть сигор: и ополчишася противу их на брань во юдоли сланой,

Ще се опитам да направя подредбата на царете, според този нов извор.

1. Содомският цар Валаком (Остр.), Валлою (Елиз.), Бера (Син.)
2. Гоморският цар Варсавою (О), Варсою (Е) и Бирша (С).
3. Царят на Адама Сенааром (О), Сеннааром (Е) и Шинава (С).
4. Царят Севоимски – Симовором (О), Шемевера (С).
5. Царят на Валаком (О), Валаки (Е) и Бела (С), която е и Сигор (Загора).

Първият владетел е Валак (ВЛК), или Вълка (син), Вълкашин, убит пре Черномен.
Вторият е Варсавю, Вар (Бар, обратно на нашето Раб, означава и Син) + савю, сою, ша, това е Углеш, деспот на Сяр.

В библията е описана смъртта на двамата владетели:

[14:10] А в долина Сидим имаше много смо'лени ями. И царете содомский и гоморский, като удариха на бяг, паднаха в тях: а останалите побягнаха в планините.

,,долина же алукия, (имаше) кладези веверны побеже царъ содомский и царъ гоморский и въпадоша в на"
Остр. б-я

Думата ,,веверны" е преведена в църковно-славянския речник като ,,смолени", ,,нефтени" заради географията, наложена от църквата. Ако приемем, че това е българската дума ,,варници", така кладенците стават за гасене на вар, а не са нефтени, или асфалтни (смолени), както ни убеждават днес. Според библията двамата царе са се удавили в подобни ями. Мауро Орбини споменава нещо подобно:

,,В сражението загинали и двамата предвадители на похода – братята Вълкашин и Углеша. Обстоятелствата около смъртта им не са особено ясни и също са станали предмет на легенди. Според Халкондил това не било ясно дори за приближените на предводителите и те известно време дори мислели, че са живи. Орбини обаче разказва подробно за края на предводителите на християнската армия. Според него деспот Углеш и брат му Гойко по време на бягството се удавили докато се опитвали да преминат река Марица. Вълкашин успял да я премине, но докато пиел вода край Харманли бил удушен с огърлицата, която висяла на врата му от неговия оръженосец Никола Хрсойевич. По-късно тленните му останки били пренесени в манастира ,,Свети Димитър" край Сушица. В една късна и доста неточна интерпретация на събитията описана от пътешественика Пиер Лескалопие през 1574г. например се разказва, че крал Вълкашин Мрняевчевич бил убит от своя щитоносец Версонич17. Според сръбския патриарх Паисий гроба на Углеша бил край Харманли, като по-късно тленните му останки били пренесени в един манастир край Сяр, а един от приемниците му - Арсений Черноевич разказва, че е видял гроба на деспота край Узунджово18."

Това са първите двама царе. Третият е Урош, а четвъртият е унгарският крал Матиаш Корвин.

Френският пътешественик Пиер Лескалопие (1547 г.) минавайки през България пише следното за Вълкашин:

,,На юг преминахме реката Карманли, т. е. ,,царска река". Малко след това – пред чешмата на крал Вукасим-Мрезич, за когото се разказва, че по време на бунта на Сърбия срещу Матиаш Корвин, унгарски крал, Сърбия се предала на турчина посредством деспот Георги, който бе неин управител. Вукасим, молдовския крал, водел войски в помощ на Матиаш и уморен от дългите си преходи, поискал да пие и да си почине при тази чешма. Там бил убит от Версонич, негов щитоносец, който той задържал единствен при себе си, докато войските му продължавали пътя си. В миг (дори елементите възненавидели това предателство) сладката вода станала горчива. Всички местни хора, които минават оттам, остават няколко монети от себе си, вярвайки суеверно, че като са пили (водата), (тя) лекува треските и им пречи да се явяват. Нашият чауш, хората му и някои от нашите пиха от нея."

Най-интересен за нас е петият крал, този на Влахия (така е наричана и България по това време), още и Загора. Това е третият от братята Гойко, който е бил кесар над българите и е царувал във Филипопол.
Още три топонима смущават привържениците на трад. история. Това са ,,солено море", ,,Содом и Гомор":

,,[14:3] Всички тия се съединиха в долина Сидим, гдето е сега Солено море."
Син.

3 Вси сии совещашася на юдоль сланую: сие есть море сланое.
Елиз.

3. ,,...и вси совещашася на дебрь (лукию) се есть море солиное."
Остр.

Да открия къде се е намирало това езеро ми помогна Йосиф Флавий. В разказа си за подялбата на завзетите земи от армията на Иисус Навин той дава точно къде се намира това езеро, наречено от него ,,Содомско":

22. Призвав Елеазара и собрав совет старейшин с начальниками отдельных колен, Иисус распределил всю страну между [оставшимися] девятью коленами и половиною Манассиева, сообразуясь при этом распределении с числемюстью каждого колена. При метании жребия потомки Иуды получили в удел всю верхнюю Иду-мею (Македония), которая вдоль простиралась до Иерусалима (София) и тянулась поперек до озера Содомского.
,,Юдейски древности"


Това е на юго-запад от София (Иерусалим) в източна Македония (Идумея). Содом е античното наименование на град Воден, което е било Едеса. Над останките на този град има повече от метър седиментни скали, което напомня на края на Содом, описан в библията. Днешните историци и археолози приемат тезата, че след като градът е бил превзет, неговите порти са били зазидани , а всички отвори в крепостните стени засипани с купчини пръст. След това водите на стичащите се от високото плато водопади са били вкарани в града. Получил се е един огромен казан, на дъното на който са останали руините на града. За това езеро пише и Йосиф Флавий, което вече не съществува.
Деспот Углеш е резидирал в Сяр (Серес), който се намира от южната страна на Пирин. Там трябва да търсим и изчезналият град Гомор. От другата страна на Пирин е българският град Петрич. Местността Рупите до гр. Петрич крие много тайни. Една от тях е изчезналият античен град, потрупан уж от избухването на вулкана на Кожух планина. Доскоро споменаваха и името на града – Петра. Преди няколко години археолозите локализираха там античния град Хераклея Синтика. От областта на река Струма са били воините на цар Углеш. Гомор (Гором), Хераклеа, Петра, според мен всичко е едно. Само дето с това изследване се разбра, кога точно е бил унищожен града.
Сега, след като свалихме още едно от булото, с което е покрита Библията, можем да продължим нататък
------------------------------------------------------------------------------------------------

,,Произхода на крал Вълкашин и деспот Углеш обикновено се свързва с разказа на Мавро Орбини. Според Маврубир:

Цитат
Да почнем първо с крал Вълкашин и неговия брат Углеш. Те се родили в Ливно, от баща Мрнява, който по почест е бил дребен болярин, но по-късно, с неговите синове, цар Стефан издигнал много. Когато цар Стефан една вечер касно опишъл край Благай и не е искал са иде в града, Мрнява любезно го приел в своята къща. Царя, виждайки това негово отлично посрещане, взе го, заедно са жена му, тримата му сина и две дъщери в своя двор.

Според Маврубир издигането им се дължало на успехите им във военни действия срещу Солун и срещу турците. В историята си, Маврубир лазказва, че са били трима братя Вълкашин, Углеш и Гойко.

Св. Паисий Хилендарски в своята история обаче тук съществено се отклонява от своя основен източвик Маврубир и разказва, че Вълкашин и Углеша били потомци на цар Смилец:

Цитат
При смъртта си Стефан поставил [начело] на своя дом и престол Вукашин. Тоя Вукашин не искал Стефановата царска титла и се подписвал "цар на гърците и българите". За това имало несъгласие и Вукашин жалел за своето българско кралство и царство. И той бил от рода на българските царе, бил сродник на Елена, Стефановата царица. Елена била дъщеря на българския цар Смилец. Този Вукашин убил Стефановия син Урош и станал сръбски и охридски крал. Върнал се в Охрид и Прилеп, заповядвал над сърбите и владял много места. Княз Лазар останал край Дунав и Шумадия и Морава и се съпротивлявал на Вукашин. Така сръбската земя се разделила на две за няколко години. И султан Мурад отишъл срещу княз Лазара с войска. Вукашин не отишъл на помощ на княз Лазар. Мурад убил княз Лазара на Косово поле и превзел най-напред неговата държава. След това крал Вукашин нападнал с войска турците и ги преследвал от Сърбия до Едрене, но турците пак се засилили срещу Вукашина и го подгонили назад. Бил убит от своя слуга при Марица при Пазарджик. Марко сгрешил срещу своя баща Вукашин и баща му искал да го убие. Той избягал при турския цар в Едрене.
След убийството на на Вукашин цар Баязид поставил Марко за малък паша в Прилеп и Охрид.


Най-вероятно св. Паисий е ползвал един ръкопис, който ни е познат в късната Трошанската редакция от кр. на ХVІІІв. (Гласник, Х/1858г, стр. 17-113). В гл. 6 §26 се казва, че Стефан Милутин воювал със Смилец, победил го и за да се заздрави мирът взел дъщерля му за съпруга на сина си Урош. По-надолу става дума и за брака на Ана Неда с бъдещия цар Михаил Шишман, сина на деспот Симеон Шишман, като се казва, че сестраи й била дадена на Прибац Хреблянович и от този брак се родил княз Лазар. В § 30 във връзка с битката при Велбъжд ръкописа неточно съобщава, че за "крал" на българите бил поставен сина на Смилец - всъщност на трона е поставен сина на Ана-Неда Иван Стефан, но грешката е обяснима, защото първото име и на двамата царе е Иван. Най-интересното обаче е в §32 (стр. 55). Там вече се говори направо за произхода на Вълкашин, Углеш и Гойко:

Цитат
И направил Вълкашин, брата на втората си жена, архимашил, него поставил в Прилеп да владее Дакия и Македония, Гойко нарекъл кесар - него поставил във Филипопол над българите, Углеша, третия им брат, краля - него поставил в Янина, новопридобитата Гърциа...

По "Янинската хроника" на Прокъл и Комнин (Гласник, ХІV/1862, стр. 223-282) наистина брата на цар Иван Александър и царица Елена - деспот Йоан Комнин е бил поставен да управлява Янина. Грешката е ясна на пръв поглед - сгрешен е деспот Йоан Углеш и Йоан Комнин. Но вече стана дума, че има още един Йоан Комнин - сина на Смилец, вуйчото на цар Стефан Душан. Той разбира се няма как да е Углеш, защото починал преди 1330г. Но е известно, че негови роднини се установяват в Сърбия - там е бил деспот Йоан Драгутин, син на сестра му и деспот Алдимир (Елитимир), когото Душан нарича свой истински брат. Подобно родство би обяснило защо тримата братя се добират до най-високите титли - крал, деспот и кесар.
За разлика от Маврубировия разказ за Мрнява, който звучи доста наивно, в сведенията на Паисий и Троношкия ръкопис има обилна фактология. Макар да има сериозни неточности в родословните връзки, данните показват че е ползвана доста обилна информация за генеологията, като поради сходствата в имена и родствени връзки е допуснато смесване.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=36

Да продължим историята на Аврам. След битката при Черномен на бойното поле остава доста плячка и пленници. След победата си турците тръгват по обратният път към Галиполи. Там е било пристанището, откъдето те прехвърляли ограбеното в Мала Азия. Между пленените войни е бил и племенникът на Аврам Лот:

[14:11] Победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката им храна и си отидоха.
[14:12] Взеха и Лота, Аврамов братанец, който живееше в Содом, и имота му, и си отидоха.
[14:13] А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре', брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.
[14:14] Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан;
[14:15] и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск;
[14:16] и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа.

Черномен е близо до Одрин, където е живял по онова време Аврам. Намира се от дясната страна на Марица, която тече на изток до Одрин и там прави завой и продължава на юг. Един от оцелелите от разгромената армия стига до града и казва на Аврам, че Лот е пленен. Тогава Аврам тръгва с армия от 318 човека да освободат Лот. Нападнали турците през нощта и ги гонили до река (дона) Марица (Хобала, Хебро), която тече отляво на Димотика (Дамаск).

11 Взяша же вся конныя содомския и гоморрския и вся брашна их, и отидоша.

12 Взяша же и лота сына брата аврамова и имение его, и отидоша: бе бо в содомех живый.

13 Пришед же един от уцелевших, возвести авраму пришелцу, иже живяше у дуба мамврийскаго, аморреа брата есхоля и брата авнаня, иже беша союзницы аврамовы.

14 Слышав же аврам, яко пленен бысть лот братаничь его, сочте домочадцы своя триста и осмьнадесять, и погна вслед их даже до дана.

15 И нападе на ня нощию сам и отроцы его (с ним): и порази их и гони их даже до ховала, иже есть ошуюю дамаска:

16 и возврати вся конныя содомския, и лота сына брата своего возврати, и вся имения его, и жены, и люди.

Кой владетел се крие под името Даргал (Фаргал)? Кой от ,,езичниците" е взел активно участие в турската коалиция против християните? Това е Йоан V Палеолог. Тук отново виждаме как буквата "б" е заменена от "ф" и "л" с "р". Сле освобождаването му от български плен в Търново, той явно взима дейно участие във войната срещу Балканите на страната на Турция.

[14:17] Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина;
[14:18] и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни,
[14:19] и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята;
[14:20] благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.
[14:21] И рече содомският цар на Аврама: дай ми човеците, а имота вземи за себе си.
[14:22] Но Аврам рече на содомския цар: дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята,
[14:23] че дори нишка и ремик от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш: обогатих Аврама, -
[14:24] освен онова, що момците изядоха, и освен дела, принадлежащ на мъжете Анер, Ешкол и Мамре, които ходиха с мене; те нека вземат своя дял.

След освобождаването на пленниците Аврам ги придружава до град София (Суфа, Сува, ИероСАЛИМСКИ), където ги посреща първосвещеник Мелхиседек. Интересното тук е факта, че това е първото упоменаване на град София (в юдоль савину: сие же бяше поле царево). ,,Долината Софиина, която е царско поле" пише в Ел. б-я.
Друго име на Иерусалим е Иевус, в обратно четене Сув(ф)ей, Суфа. Знаете ли как е било арабското име на соченият днес за Иерусалим град? Той се е казвал Ел Кудс. Ел Кудс (КДС) в обратен прочит е СДК. Така са изписвали град Сердика. В началото на първа глава на книгата на Йосиф Флавий пише, че при бягството си от Птоломей първосвещеник Хоний построил в Хелиополския окръг град, приличащ на Иерусалим. В този град той построил и храм, наподобяващ на Иерусалимския. Днес всички ходят да се покланят в града-копие, а не в оригинала. Вижте как в старите източници се е запазило и другото име на Иерусалим, което е София.


[15:8] оттука границата върви нагоре към долината на Еномовия син, на юг от Иевус, който е Иерусалим; и границата възлиза по върха на планината, що е на запад срещу Еномова долина, в края на Рефаимска долина към север;
Иисус Навин

Още един въпрос може да се разгледа тук. Евреин ли е Аврам, или не?
В Син. б-я пише, че е евреин.

[14:13] А един от ония, които се бяха избавили, дойде та обади на евреина Аврама, който живееше тогава в дъбравата на аморееца Мамре', брат Ешколов и брат Анеров, Аврамови съюзници.

Но дали е така в по-старите библии?
В Остр. и Елиз. пише, че е преселник.

13 Пришед же един от уцелевших, возвести авраму пришелцу, иже живяше у дуба мамврийскаго, аморреа брата есхоля и брата авнаня, иже беша союзницы аврамовы.

Думата ,,пришелцу" в по-новата библия, преведена от еврейски е ,,евреин". Това не означава, че в по-старите библии думата ,,евреин" въобще не присъства. В книга І Царство гл. 4 можем да прочетем следното:

[4:6] И филистимци чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на евреите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен.
[4:7] И се изплашиха филистимци, понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера;
[4:8] горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни с всякакви порази в пустинята;
[4:9] стегнете се, филистимци, и бъдете юначни, за да не станете роби на евреите, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях.

Така е и в старите библии:

6 И услышаша иноплеменницы глас вопля и реша: что сей вопль великий в полце еврейсте? И уразумеша, яко кивот Господень прииде в полк.

7 И убояшася иноплеменницы и реша: сии бози приидоша к ним в полк: горе нам, изми ны, господи, днесь: яко не бысть тако вчера и третияго дне:

8 горе нам, кто ны измет от руки богов крепких сих? сии суть бози, побившии египта всякими язвами и в пустыни:

9 укрепитеся и будите в мужы, иноплеменницы, яко да не поработаете евреом, якоже поработаша нам, будите убо в мужы и бийтеся с ними.

Това води до различни мисли. Дали думата ,,евреи" не идва от жителите на река Марица ,,Хеброс", или е обратен прочит на последователите на Хор бей (Орфей) – ,,иебро"? Ако Орфей – Хор е бил първият Христос на българите, то е нормално съседните народи да са ги наричали ,,орбеи" и оттам в литературата да е преминало в обратното ,,иебро", или ,,хебро". По-късно се е получила подмяна и съвсем други слоеве от населението е започнала да нарича себе си ,,евреи". За това точно говори и апостол Павел в едно от писмата си. А има и още едно предположение.
Йосиф Гетезий е византийски автор, съвременник на имп. Константин Багренородни (913-959). В периода 944-959 Гетезий е написал едно историческо съчинение "Царе", което обхваща събитията в периода 813-886г., т.е. управлението на виз. императори Лъв V Арменец, Михаил ІІ, Теофил, Михаил ІІІ и Василий І Македонец. Когато разказва за княз Борис І, Генезий дава и следното сведение:


"А предводителят на българите, по род произхождащ от аварите и хазарите и води името с

[Horos]

Още интересни топоними се срещат в книга Битие, свързани с България:

,,[20:1] Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар;"

Това са Кадес, Сур и Герар. Кадес се среща още и в комбинацията Кадес – Варни и това много ми помогна да локализирам кой град се крие тук. Старото име на Варна (Варни) е Одесос (ДСС), което през гръцки, латински и еврейски превод е достигнала до Кадес (КДС-CDS). Сур пък е дунавският град Русе. Точно между тях е Лудогорието, което в Библията е приело името Герар. В Битие има едно объркване при съставяне целостта на книгата. Един и същи епизод е повторен два и ли повече пъти и затова се получава едно объркване при четенето и. Това е твърдението на Аврам пред герарският цар Авимелех, че жена му Сара му е сестра. Този епизод е повторен и много по късно при синът му Исаак, отново в Герар (Лудогорието) и отново с царя Авимелех. След случката с връщането на жена му следва и разказа за зачатието на Сара със сина и Исаак. Всеки би се изсмял на привлекателната 100 годишна баба Сара, която е била пожелана от цар Авимелех. Ако знаем, че този разказ е стоял в началото на историята на Аврам, то тогава всичко си отива на мястото.
Тук имаме още едно доказателство за късното (спрямо общоприетото) време на описаните истории. Това може да видим по паричните взаимоотношения на героите:

,,[20:14] Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.
[20:15] И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.
[20:16] А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана."

Сред библейските историци и изследователи все още се спори кога точно е живял Авраам - дали през XV или XXI в. пр. Хр., но традицията е да се приема първото. Всички знаем кога за първи път са били отсечени монети (според официалната хронология, разбира се). Това е V-VІ век пр. Христа. Но някои веднага ще кажат, че сиклата е къс сребро, което е един вид предмонетна форма и е съществувала като разменна единица по времето на Адам. Аз като нумизмат мога открито да заявя, че сребърни и златни предмонетни форми не са съществували нито на територията на Балканите, нито в Азия и другаде по света. Но ако историята на Аврам се е състояла преди 600-700 години, тогава паричните взаимоотношения между старозаветните герои са напълно нормални. Във всички стари библии на мястото на сиклата е написано всеизвестната гръцка драхма:

14 Взя же авимелех тысящу дидрахм (сребра), и овцы, и телцы, и рабы, и рабыни, и даде аврааму: и отдаде ему сарру жену его.

15 И рече авимелех аврааму: се, земля моя пред тобою: идеже аще тебе угодно есть, вселися.

16 Сарре же рече: се, дах тысящу дидрахм брату твоему: сия будут тебе в честь лица твоего, и всем, яже суть с тобою, и во всем истинствуй.

Но нека се върнем на локализацията на топонима Герар (Лудогорие), който се оказа между Кадес (Одесос, Варна) и Сур (Русе). Там синът на Аврам ископава няколко кладенци:

[26:1] Настана глад по земята, освен оня предишния, който беше в Авраамово време; и отиде Исаак при филистимския цар Авимелеха, в Герар (Лудогорско плато).
[26:2] Господ му се яви и рече: не отивай в Египет (Кубан); живей в земята, за която ще ти кажа;
[26:3] постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;
[26:4] ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,
[26:5] задето (баща ти) Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бях заповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
[26:6] И тъй, Исаак се засели в Герар (Лудогорско плато).
[26:7] Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, - защото се боеше да каже: жена ми е, - за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.
[26:8] Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.
[26:9] Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.
[26:10] Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти, и щеше да ни вкараш в грях.
[26:11] И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен.
[26:12] И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.
[26:13] И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.
[26:14] Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.
[26:15] И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.
[26:16] И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.
[26:17] Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската (Лудогорската) долина, и там се засели.
[26:18] И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).
[26:19] И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.
[26:20] И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек (обида), защото се препираха с него.
[26:21] (Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна (обида).
[26:22] Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот (пространство); защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.
[26:23] Оттам той премина във Вирсавия (кладенеца на клетвата).
[26:24] И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.
[26:25] И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).
[26:26] Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.
[26:27] Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?
[26:28] Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,
[26:29] за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.
[26:30] Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.
[26:31] И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром.
[26:32] В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.
[26:33] И той го нарече Шива (клетва). Затова името на оня град и доднес е Беершива (Вирсавия) (кладенец на клетвата).
[26:34] Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.
[26:35] И те станаха горчило за Исаака и Ревека.

Ако погледнем на старите карти можем да видим доказателствата за българската история на книгата Библия. Първо Исаак се заселва в Лудогорското плато, а после отива в Лудогорската равнина. Там той отлежда ,,стократно" повече ечемик и стадата му се увеличават. Лудогорието и днес е наричано ,,Житницата на България". В Лудогрската равнина има няколко селища, на които старите имена са означавали кладенци. Това са Курт Бунар (дн. Тервел), Байрам бунар (Фетфебел-Денково), Бей бунар (Средище), Ак бунар (Бистра). Кючюк Ак бунар (Мали извор) – все от района на Лудогорската равнина. Голяма заблуда създава и превода на Шива, Беершива, което може да се обърка и с Бесарабия, а и с полската столица Варшава. Всички знаят, че Библията не е редактирана и това, което четем днес е същото, което са чели и преди 300 години например. Нека сега да ви дам същия текст на част от 26 глава на Битие, само че в църковно-славянската библия. Така ще се уверите какво редактиране е падало през вековете:


,,19 И ископаша раби исааковы в дебри герарстей, и обретоша тамо кладязь воды живы.

20 И пряхуся пастырие герарстии с пастырми исааковыми, глаголюще: наша есть вода. И прозва имя кладязю тому обида: обидяху бо его.

21 Отшед же оттуду исаак, ископа кладязь другий. Пряхуся же и о том: и прозва имя ему вражда.

22 Отшед же оттуду, ископа кладязь другий. И не пряхуся о том, и прозва имя ему пространство, глаголя: яко ныне распространи Господь нам и возрасти нас на земли.

23 Взыде же оттуду ко кладязю клятвенному:

24 и явися ему Господь в ту нощь и рече: аз есмь Бог авраама отца твоего, не бойся, с тобою бо есмь: и благословлю тя, и умножу семя твое авраама ради отца твоего.

25 И созда тамо жертвенник, и призва имя Господне: и постави тамо скинию свою: ископаша же тамо раби исааковы кладязь в дебри герарстей.

26 И авимелех прииде к нему от герар, и охозаф невестоводитель его, и фихол воевода сил его.

27 И рече им исаак: вскую приидосте ко мне? вы же возненавидесте мене и отсласте мя от себе.

28 Они же реша: видевше узрехом, яко бе Господь с тобою, и рехом: буди клятва между нами и между тобою, и завещаим с тобою завет,

29 да не сотвориши с нами зла, якоже не возгнушахомся тобою мы, и якоже сотворихом тебе добро, и отпустихом тя с миром: и ныне благословен ты от Господа.

30 И сотвори им пир, и ядоша и пиша.

31 И воставше заутра, клятся кийждо ближнему: и отпусти я исаак, и отидоша от него здравы.

32 Бысть же в той день, и пришедше раби исааковы поведаша ему о кладязе, егоже ископаша, и рекоша: не обретохом воды.

33 И прозва его клятва. Сего ради прозва имя граду оному кладязь клятвенный, даже до днешняго дне."

Освен промяната на имената на кладенците, край които по-късно са се образували посочените от мен селища, можем да видим и нещо твърдо смущаващо. Авимелех идва на срещата с Исаак заедно с ,,приятеля си Ахузав", който се оказва отговорникът за неговият харем ,,охозаф невестоводитель его". Това ни насочва веднага към един друг период на време, където османските султани са имали хареми и ,,невестоводители". Пак заради превода не можем да познаем кой град е основал Исаак на територията на Лудогорието. В него се е състояла срещата му с филистимският (истамбулски) цар (султан) Авимелех (Палеолог), където е подписан договор (пазарлък) и е бил построен жертвеник. Кой град може да отговаря на условията, да е в Лудогорието (Герар), да е голям и основан през т. н. ,,турско робство" и да носи в името си думата клетва (пазарлък)? Това е Добрич (Хаджиоглу Пазарджик). Той е основан през ХVІ век, бил е доста голям:

,,Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища."

Пазар, пазарлък, клетва, Беершива, под това име познахме нашият град Добрич.

Днес всички знаем, че Старозаветните патриарси Аврам, Исак, Исав и Иаков са живеели в Междуречието, между реките Тигър и Ефрат. Ето откъде идва тази заблуда.

[24:10] И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;

След построяването на Вавилонската кула, племето на Аврам тръгва от изток за да дойде в ханаанската земя. По пътя за нея те отсядат в Харан. На една стара карта, издадена в Амстердам през 1641 г има облас, названа "Okraina", намираща се между град Рязан в Русия и Азовско море. Навярно това е бил библейският Харан, където първоначално са се заселили Аврам и неговият род.
Но това може и да е днешната Украйна, името на която се споменава още в Ипатевския летопис през 1187 година.
После те продължават пътя си на юго-запад към ханаанската земя. Аврам и Лот продължаван на юг до територията на България, а остоналите негови роднини остават в Месопотамия. Това е междуречието, наречено още и Бесарабия. Намира се между реките Прут и Днестър и там се развиват част от библейските събития. След като завладяват България, ромеите изграждат нова тема (област) Месопотамия, разположена между реките Прут и Днепър. По река Днепър е минавала границата между България и печенезите, които по това време живеели по северните брегове на Черно море.
Там отива и слугата на Исак за да му доведе Ребека, внучката на Нахор, Аврамовия брат, която става неговата бъдеща съпруга. На изток от тях по онова време живеели наследниците на Измаил, първият Аврамов син от наложницата му Агар.

[25:12] Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;
[25:13] и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,
[25:14] Мишма, Дума, Маса,
[25:15] Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.
[25:16] Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.
[25:17] Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.
[25:18] И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.

Това е територията, разположена на северозапад от устието на река Днесър, Белград Днестровски (Хабила, БЛГх) и град Измаил, Кримския полуостров, до Керченският пролив, срещу който е низината на река Кубан (Египет).

Ето едно историческо сведение за град Търново.

[28:10] Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
[28:11] и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
[28:12] И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
[28:13] И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
[28:14] и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
[28:15] и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
[28:16] Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
[28:17] И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
[28:18] И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.
[28:19] И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил *; а предишното име на тоя град беше Луз.
[28:20] И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
[28:21] и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, -
[28:22] то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.

Ако не сравнявате Синодалната библия с по-старите славянски библии можем да си помислим, че Иаков е бил в Бесарабия и оттам е отишъл в Харан. Харран ХРРН в този случай е Гарван ГРВН. Така се е наричала местността на север от Търново. От Добрич (кладязя клятвеннаго, кладенеца на пазарлъка) до Търново не е много далеч. До края на Стария завет град Търново винаги е наричан Ветил Дом (Бет) на Бога (Ил).

10 И отиде иаков от кладязя клятвеннаго и иде в харран,
19 И прозва иаков имя месту тому дом Божий: уламлуз же бе имя граду первее.

Преди него там е живял и Аврам:

[12:8] Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).

Ако погледнете на картата как е разположен град Търново, ще видите къде Аврам е построил жертвеник на Господа. Ако Ветил (днешната Трапезица) е на запад от Гай, то Гай е днешния хълм Царевец. Гай още и Луз в библейските речници е преведен като ,,скала", а това име наистина подхожда на крепостта Царевец. Но според мен Кай Лус е името на някой селджушки султан от основателите на Рум и на неговото име е бил назован града. Жертвеникът, който е построил Аврам навярно е между двата хълма, където днес на неговото място се намира църквата ,,Св. 40 мъченици", или ,,Св. Богородица". Днес археолозите, които разкопават хълма Трапезица могат да си отговорят на въпроса, защо там има толкова много църкви. Това е бил Божи дом.

8 И отступи оттуду в гору на восток (лицем) прямо вефилю, и постави тамо кущу свою в вефили при мори, и агге к востоком: и созда тамо жертвенник Господу, и призва во имя Господа (явльшася ему).

Тридесет години след обявяването на Търново за Дом на Бога, там отново отива Яков:

[35:1] Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
[35:2] И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;
[35:3] да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.
[35:4] И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)
[35:5] Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.
[35:6] И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него.
[35:7] и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).
[35:8] И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.
[35:9] И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;
[35:10] и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.
[35:11] Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;
[35:12] земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.
[35:13] И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.
[35:14] И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;
[35:15] и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.
[35:16] И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.
[35:17] А когато се тя мъчеше при раждането, бабата й рече: не бой се, защото и това ти е син.
[35:18] И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.
[35:19] И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
[35:20] Иаков въздигна над гроба й паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и доднес.
[35:21] И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер.
[35:22] Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина.
[35:23] Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон.
[35:24] Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин.
[35:25] Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим.
[35:26] Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия.
[35:27] И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат-Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак.
[35:28] А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.
[35:29] И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.

По това време умира Дебора, кърмачката на Ребека и я погребват в околностите на Търново, който Яков нарича ,,Плачи-дъб". Днес край него е разположено село Плачковци. След нея Яков се прощава и с жена си Рахил, която умира при раждането на най-малкият му син Вениамин. Нея я погребват по пътя към Ефрата (Тракия), или град Витлеем (Пловдив):

[35:19] И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
[35:20] Иаков въздигна над гроба й паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и доднес.

Къде се намира днес гробът на Рахил "и доднес"? В 35 глава пише, че след като я погребали, Израел издигнал шатрите си над ,,кула Гадер", която всъщност е днешното Габрово. Ръкописните букви b и d в латиницата си приличат и някой преписвач ги е объркал и така от ГАБРово (ГБР) се е получило библейското Гадер (ГДР). Но и там и в глава 48 това събитие се споменава отново, като изрично се казва, че това място е ,,близко до Ефрата", ,,И когато оставаше още малко път до Ефрата".

[48:7] Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.

По пътя от Ветил (Търново) за Хеброн (Одрин) семейството на Яков пътува през Шипченския проход. След него пътят за Пловдив е минавал през Павел баня и през прохода Св. Никола над село Турия се излизало в Тракийската равнина (Ефрат, Тракия) при село Розовец. Старото име на село Розовец е било Рахманлий, което означава Рах (Рахил) + ман (човек) + лий (суфикс). Името на Рахил също е съставено от Рах + ил (бог), или божественната Рах. Тук, при село Розовец и гробът на Рахил. Това място може още веднъж да се локализира чрез 1 Книга Царства.

[10:2] кога си тръгнеш сега от мене, ще срещнеш двама човеци близо до Рахилиния гроб, във Вениаминовите предели, в Целцах, и те ще ти кажат: намериха се ослиците, които ходи да търсиш, и ето, баща ти, като забрави ослиците, безпокои се за вас, думайки: какво стана със сина ми?
[10:3] Оттам ще отидеш по-нататък и ще дойдеш при Таворска дъбрава, и там ще те срещнат трима човека, които отиват при Бога във Ветил: единият носи три ярета, другият носи три хляба, а третият носи мях с вино;
[10:4] и те ще те поздравят и ще ти дадат двата хляба, и ти ще ги вземеш от ръцете им.
[10:5] След това ще дойдеш на Божия хълм, дето е филистимската стража (там са филистимските началници); и кога влезеш там в града, ще срещнеш лик пророци, които слизат от хълма, и пред тях псалтир и тимпан, пищялка и гусла, и те пророчествуват;
[10:6] и Дух Господен ще слезе върху тебе, и ти ще пророчествуваш заедно с тях и ще станеш друг човек.

Ето как е написано тава в Острожската библия в частта за Рахманлий:

,,...два мужа при гробехъ рахилиных, оу пределех вениамних, (в силоме въ вакаладе положени великих)..."

Това е обратният път от Витлеем (Рама, първият Рим, Пловдив) за Ветил (Търново) по който е трябвало да премине Саул (римският император Галиен).

В топонимите Целцах и Силоме всеки българин може да прочете ,,селце" и ,,село" заедно с Вакаладе, което е анаграма на нашето ,,Балкана". Сега вече преводът от Острожската библия би изглеждал така:

,,...двама мъже при Рахманлий, в пределите Вениаминови, (в селото в Балкана, където са могилите на великите)..."

Рахманлий
"При южните поли на високите средногорски върхове Сливово градаще, Самодивец и Братан, се разстила живописната Рахманлийска долина; тя се простира от запад към изток и е разделена, чрез едно бърдо, на две части. Бърдото се спуща от север към юг; на него е разположен живописния градец Рахманлий (Сърненогорско). През бърдото минава един път за Казанлъшката долина (през с. Турия). На най-високото место на това бърдо (на север от Рахманлий) се издигат три могили, от които се отваря хубав изглед. Гледа се цялата долина и се съзира Пловдивското поле (с град Пловдив) и Родопите. Върховете, които ограничават долината, са пробити на това место, гдето се изтичат водите и, чрез съединената Стара река и Турска река. От двете страни на пролома се издигат върховете Градище и Св. Колас. През пролома се отваря изглед на Пловдивското поле."

Да се опитаме сега да локализираме и мястото, където е живял синът ва Исак – Исав. Той е наричан още и Едом и става баща на идумейците. Идумея е днешна Македония.

[36:1] Ето родословието на Исава, който е Едом.
[36:6] И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си, всички човеци от дома си, (всичките си) стада, всичкия си добитък и всичкия си имот, що бе придобил в Ханаанската земя, па отиде (Исав) в друга земя, далеч от брата си Иакова;
[36:7] защото имотът им беше толкова голям, че не можеха да живеят заедно, и земята, по която странствуваха, ги не побираше, поради многото им стада.
[36:8] И засели се Исав на планина Сеир, Исав, който е Едом.
[36:9] Ето родословието на Исава, бащата на идумейци, на планина Сеир.
[36:10] Ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Ада, Исавова жена, и Рагуил, син от Васемата, Исавова жена.
[36:11] Елифаз имаше синове; Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.
[36:12] А Тамна беше наложница на Елифаза, Исавов син, и роди на Елифаза Амалика. Това са синове от Ада, Исавова жена.
[36:13] И ето Рагуиловите синове: Нахат и Зерах, Шама и Миза. Тия са синове от Васемата, Исавова жена.
[36:14] А тия бяха синовете от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, Исавова жена: тя роди на Исава Иеуса, Иеглома и Корея.
[36:15] Ето главатарите от Исавовите синове. Синовете на Елифаза, Исавов първенец: главатар Теман, главатар Омар, главатар Цефо, главатар Кеназ,
[36:16] главатар Корей, главатар Гатам, главатар Амалик. Тия са Елифазовите главатари в земята на Едома; тия са синове от Ада.
[36:17] Тия са пък синове на Рагуила, Исавов син: главатар Нахат, главатар Зерах, главатар Шама, главатар Миза. Тия са Рагуиловите главатари в земята на Едома; тия са синове от Васемата, Исавова жена.
[36:18] Тия са синове от Оливема, Исавова жена: главатар Иеус, главатар Иеглом, главатар Корей. Тия са главатари от Оливема, дъщеря на Ана, а жена Исавова.
[36:19] Това са синовете на Исава, и това са главатарите им; а той е Едом.
[36:20] Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,
[36:21] Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.
[36:22] Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова - Тамна.
[36:23] Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.
[36:24] Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.
[36:25] Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.
[36:26] Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
[36:27] Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.
[36:28] Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.
[36:29] Тия са главатари у хорейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,
[36:30] главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.
[36:31] Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:
[36:32] в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.
[36:33] И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.
[36:34] Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.
[36:35] И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.
[36:36] И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.
[36:37] И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката.
[36:38] Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.
[36:39] Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.
[36:40] Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,
[36:41] главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,
[36:42] главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,
[36:43] главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.

[Horos]

Днешните наследници на Исав живеят на територията на Косово, Македония и Албания. В старите топоними около планината Саир (Шар) могат да се открият имената на наследниците му. Днес по разни форуми македонските националисти ни обвиняват, че ние българите сме били турци. Виждате как наследниците на Аврам населяват Украйна и Южна Русия (Исмаил), Бесарабия (Нахор), поречието на река Струма (Лот), Македония, Косово и Албания (Исав), България и Одринско (Исак и Яков). Излиза, че тук на Балканите всички сме роднини и имаме едни и същи корени и това го потвърждава книга Битие на библията.
А ето и покъртителната история на десетте синове на Яков, с която завършва първата книга Битие на Стария завет.

[37:1] Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.
[37:2] Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове. [37:3] Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, - и му направи шарена дреха.
[37:4] Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
[37:5] И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
[37:6] Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
[37:7] ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
[37:8] А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
[37:9] Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
[37:10] Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
[37:11] Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
[37:12] Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.
[37:13] А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.
[37:14] (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.
[37:15] И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?
[37:16] Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?
[37:17] И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.
[37:18] А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.
[37:19] И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;
[37:20] хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.
[37:21] Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.
[37:22] Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.
[37:23] Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,
[37:24] и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.
[37:25] И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.
[37:26] Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?
[37:27] Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха
[37:28] и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.
[37:29] Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,
[37:30] па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?
[37:31] И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;
[37:32] пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?
[37:33] Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.
[37:34] И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.
[37:35] И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.
[37:36] А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.

Иосиф тръгва от долината на Марица (Хебронската, Одринската долина) и отива в Шумен (Сихем) да търси братята си. Там един човек му казал, че те тръгнали към Дотан (Татарбунар в Бесарабия) заедно със стадата си. Там братята му го продават на измаилтянски търговци, които пътували от Галаад (Галац) за Египет (Кубан). В Египет след няколко години вярно служене Иосиф се издига до ранг втори след фараона. Настъпили седем благодатни години, през които той успява да натрупа достатъчно житни запаси, които му послужили през следващите седем години на глад. Гладът настъпил и в Ханаанската земя (днес България) и братята му тръгнали за Египет за жито. След няколко изпитания Иосив им признава кой е и после всички остават да живеят при него. Там остават всички чак до Изхода на Моисей.

След като остановихме основните топоними на книга Битие, не можем да не си зададем и въпроса, историята на кой народ е описана в нея? В нашата история има подобни преселения на народи от територията на Русия и Украйна. Това са узи и гагаузи, познати ни под общото име огузи. Те основават Селджушката държава Рум и в много от първите им царе можем да припознаем старозаветните герои Авраам (Баща на Рум), Исак, Яков, Исав. Накрая ще публикувам една статия, която ще отговори на много от въпросите възникнали при четенето на това изследване:

ЗА
ГАГАУЗИТЕ

Турските народи, преди да нахлуят в Европа, живели в Монголия, под общо название Огузи. Намерените загадъчни надписи по скалите на брега на реката Орхан (приток на р. Енисей), които са прочетени при съдействието на известния ориенталист Томсен, принадлежат на особено тюркско племе, наречено Тюрк-Огуз. Тези турски народи, след дълго съжителство, са били най-сетне принудени да се движат по направление към южноруските степи поотделно и в отделна политическа самостоятелност, като:
1) печенеги, ;
2) узи;
3) кумани.
В IХ век те заемали вече областта между р. Волга и Янк. В 1055г. узо-тюрките, гонени от куманите, за пръв път нападнали на руското Переяславско княжество. Руските князе се опълчили против тях в 1060г. и тъй ги победили, че те били принудени да бягат по дирите на печенегите към югозапад. През 1064г. те минали Дунава. Една част от тях е попаднала под византийската власт, а друга част се е завърнала и се е настанила край руската граница под название "Черни Клобуки" (Черни Калпаци, на турски Кара - калпаклъ). Според гръцкия историк Папаригопуло се е появил в 1065г. по бреговете на Дунава, един турски народ, наречен Узи или Огузи. Според Скилица той се е състоял от 600 000души, а според Зонар само от 60 000 души; те преминали Дунава с лодки и разпръснали българо-гръцката войска, която била изпратена да попречи на преминаването им. След това те се установили в северна България. Една част от тях е заминала към Солун и Гърция, като е плячкосвала и грабила. Навръщане тя е била обаче, принудена по причина на тежка зима, да хвърли плячката; тя се завърнала в окаяно положение при своите край Дунава. От тука те плячкосвали Тракия и Македония. Тогавашният византийски император Константин Дукас опитал се да ги подкупи чрез подаръци, за да се завърнат, но не успял. Тогава той се е принудил да се опълчи против тях. Но по онова време е било положението на императора толкова окаяно, че императорът не е могъл да излезе срещу узите с повече от 150 (?) души! За щастие на императора, получено било известие, че те били погубени от глад, чума и от българите и печенегите, които ги нападнали. От узите, които останали от по-напред под властта на византийците, като техни съюзници и поданици, мнозина се установили да живеят около Дели-орман, където те намерили техните сънародници печенеги. Тая компактна там маса, служила като гнездо и място за прибежище на всички придошли едноплеменни разни тюркски племена, които с време се асимилирали с другите, като е останало общото им име Турци. Това обстоятелство е спомогнало да пазят и до днес националното си съзнание като Турци.
Един поглед върху названията на делиорманските села ще ни убеди за някогашните там турски племена и семейства. Напр. с. Узлар, (уз-лар = узите), Хорозлар, Азаплар, Герзалар, Сонгулар, Сиахлар, Каспичан (название на едно от турските племена), Кочулар, Дураклар, Гейкчилер и др.
Християнството не е могло да разбие тая компактна маса и да я приеме в лоното си, както е станало с другите турски племена, живущи между християнското население. И до днес Делиорманците си запазили отделното от османските турци национално съзнание и затова, запитани какви са, не отговарят "турци сме", но "биз ислямъс" (ние сме ислямци), по същия начин както и християнските узи (гагаузи) отговарят често "биз християниз" (ние сме християни), в различие от гърци, българи и др.
Евлия Челеби, който е писал пътуването си през ХVII век (1651г. и др.) из българските земи, обиколил е и областта "узи-еялет". Значи през 1651г. областта в североизточна България се е казвала узска (гага-узска). Челеби казва, че населението в Силистра е от среден ръст, здраво телосложение и веселяци; те носят татарски калпаци и са от татарско произхождение. Освен тях има добруджански племена Читаци, произлезли от смесване на татари, българи, власи и молдованци. Жените им ходят забулени; те са много целомъдрени, срамежливи и се закриват добре. Читаците почитат всичките си гости и ги канят на гощавка. Хората са кротки, искрени, с добри нрави и характер. Раите на гр. Добрич (Хаджи Оглу Пазарджик) се наричат добришки читаци; те образуват едно чудно общество. Добруджанци и Делиорманци са отделни племена; те са смели и храбри юнаци .
Челеби намира различие в техния език от османлийския. Отбелязваме тука някои от тези думи, които са до днес в употребление между гагаузите. Например: калаик (гагаузки халаик) робиня, кавра (кавра) донеси, мечекли (мечикли) чума, гивенде (гювенде) проститутка и др.
Както се вижда, Челеби нарича добруджанците и делиорманците Читаци, особено племе, които са раи на османските турци, макар мюсюлмани. Всичко това иде да потвърди, че делиорманците не са османци, изпратени там от Анадола или друго място, но са същите ония племена, особено узи, които са образували компактна маса в Делиормана, под общо название Турци. По характера Делиорманците имат сходство повече с гагаузите, отколкото с османските турци. Когато османският турчин е свиреп и неотстъпчив спрямо другите вери, делиорманецът е тих и не прави разлика между него и християните. Гостоприемството у тях е развито до висша степен. По говора, делиорманците имат също по-голямо сходство с гагаузите отколкото с османците. Между много други можем тук да приведем още, че когато османците употребяват за потвърждение думата евет (=да), делиорманците и гагаузите употребяват думата яа (=да). По-обширно ще говорим за това на друго място. Между гагаузите има предание, според което, между делиорманските турци и гагаузите има разлика колкото между ципите (обвивките) на лука: "бизим арамъз бир сован зар кадардър". Делиорманците се наричат обикновено амуджа (=чичо). Предполагаме, че делиорманците са турци от узко произхождение.
Византия е имала особени полкове, наречени узки, които се отличавали по юначество и храброст. Тези полкове служили като погранични, против нахлуванията от север. Същите обаче, полкове, изпращани против османците често се съединявали с османците, вместо да се бият с тях.
За началото на създадената първа огузка или узка държава Г. Баласчев разправя следното: Селджуският султан Изедин Кайкавуз, през нашествието на монголите в Мала Азия, изгубил престола си и се е предал в ръцете на Палеолог (в 1261г.). Султанът живял с християните като добър християнин, а между турците изповядвал мюсюлманската вяра. Нагласено било от императора да се даде помощ на Изедин, за да завземе северозападния кът на черноморското крайбрежие, което тогава съставлявало част от българското царство. Тази крайбрежна област е била известна в ХІІІ и ХІV век под названието Карвунска с главния град Карвуна или Карбона, сега Балчик. Българският цар Константин Тих не е успял да прогони новия си опасен неприятел, който се е вече настанил в богатата черноморска област. Византия посочила тази област на съплеменниците и сподвижниците на Кайкавуз с цел да й служи като опора против чуждите нашествия откъм север. Веднага след организирането на държавата си, Огузите пратили тайно известие на сродните им турски семейства в Анадола, отдето много турски семейства са заминали в Добруджа. Много тюркменски племена се поселили тогава в източните провинции на Никейското царство и приели гръцкото поданство. От тях Изедин рекрутирал многочислени войски. Византийският император заселил част от тях в карвунската област и в одринско, дето и до днес се намират християни, които говорят турски. Тази новосъздадена държава на Кайкавуз, била поставена под църковното ведомство на Цариградската Патриаршия. Изедин се представлявал като християнин; той намерил в Карвунската си държава едноплеменниците си узи и с тяхното участие е засилил значително мощта си, като основал една самостойна и независима в политическо отношение, държава.
Днешните гагаузи, според Баласчев, са потомци на сподвижниците на султана Изедин Кайкавуз, от когото са получили прозвището си гагаузи.
Около 1346г. в Карбона (Балчик) се е намирал болярски род Баликас. Това име е турско (балък = риба). След неговата смърт огузгия престол заел Добротица (Добротич), брат на Баликас, с висока владетелска християнска титла, деспот. През владичеството на Добротич огузката държава толкова се е усилила, щото тя е имала много връзки със съседните си държави. Оттогава още тя почнала да се нарича вместо карвунска земя - Добротишка. Турските писатели я наричат Добруджа. Тая огузка държава на Кайкавуз или Гайгавуз съществувала независима 130 години с отделен екзарх, подчинен на цариградския патриарх. След падането на огузкото царство под Османците, голяма част от огузите била принудена да приеме ислямизма. Друга част пък, която била по-твърда в религията си, криела се дълго време, като представлявала, че е мохамеданска. Това те могли толкова лесно да сторят, колкото те и така почти по нищо не се отличавали от османците, освен по религията си. По такъв начин османското население с приемане в редовете си на разни други турски племена, като узи, кумани и печенеги и др., значително се увеличило в тия страни.
Известно е, че след падането на Цариград в турски ръце, султанът признал като глава на всички православни християни, без разлика на тяхната народност, само цариградския патриарх. Доколко османците продължавали да бъдат опиянени от успехите си, нито дума не могла да става за черкви, училища и за раята. Религиозните обреди се извършвали скришно. Когато, обаче, патриархът почнал да се вслушва от великия везир, а владиците от пашите, християните почнали вече по-открито да извършват религиозните си обреди и да отварят училища. Узите, като народност без култура, били изоставени съвършено в ръцете на цариградския патриарх, който разполагал с тях по национално и религиозно отношение. Голяма част от узите взимат гръцкото образование и възпитание и се наричат елини; друга част остава под влияние на българите и друга на турците. Това е причината дето гагаузите, потомци на старите узи, ги разделят на същински и на български. Първите живеят край Черно море, те са били под гръцко влияние. Българските са били под българско влияние ( в Провадийско). Всъщност обаче, едните и другите са гагаузи. Българските казват напр. "свети, како, леля и др.", когато гръцките казват ай (свети), абла (како), тийзе (леля) и др. Турските гагаузи в с. Дормушкьой казват на иконата по турски пут тахтасъ (дъска на идола), в с. Войводакьой таптъъмъз тахта (дъска, на която се кланяме), а пък българските и гръцките казват икона. Преследванията, на които гагаузите са били изложени от турците, ги принудили да се преселят, заедно с българите, в Бесарабия. Според Мошков в Бесарабия са се преселили 70 000 гагаузи.
След покоряването на узката държава от Беазит, узите не се споменуват вече. Ев. Челеби (ХVІІ век) нарича областта узка (узи еялет), без да споменува за узите, той ги нарича Делиорманци, Добруджанци и Читаци. Узите се вече наричат гагаузи (гага-узи). Това прозвище не е ново, както някои предполагат, нито се счита като псувня, както казва Иречек. Напротив, гагаузите помежду си, не се наричат с друго национално име, освен: "бен гагаузум", т. е. аз съм гагаузин. Особено, когато той иска да даде важност на себе си и казва "бана гагауз дерлер", т. е. на мене казват гагаузин - сир. аз не съм обикновен човек, но съм благороден и юначен гагаузин. Гагаузите нямат доверие на никой народ, като ги считат по-долни от тях. Когато се срещнат двама непознати гагаузи, за да се уверят дали са едноплеменници, те се питат "сен миннет ми син?" т. е. от нашите ли си (от народа ли си), значи гагаузин ли си? Щом получи отговор "миннетим", тогава само си говорят без стеснение (откровено). Според казаното се вижда, че днешното прозвище гагаузин не е псувня, но напротив, то се произнася с гордост. Наистина, има случаи, когато гагаузинът, запитан за народността си, отбягва да се нарече гагаузин, като в такива случаи се нарича християнин. Това, обаче, е следствие на преследванията и налагания от разни органи на властите, които не признават гагаушки народ; те ги накарват да се казват българи.
Колкото се отнася до произхождението на думата гагаузи, мнозина са дали разни тълкувания. Академикът Радлов смята, че думата гагауз е съкращение на думата агуз или огуз, название на племето, известно в историята под името узи, огузи. Г. Димитров е написал цяла статия за филологическото развитие на думата гагауз с всевъзможни тълкувания. Ив. Николау счита гагаузите за най-старите местни жители на гр. Варна, Балчик и Каварна, наречени Агави, Катузи и Кробизи, които споменува Плиний. Думата гагауз тълкува от Агавуз. Апостол Андрей, който посетил Варна ги нарича Агавуз.
От всичко дотук казано се вижда, че всички национални или прилагателни думи, предназначени да обозначат гагаузите са сходни и се въртят около думата гагаузи. За нас е важно, дали под думата гагаузи се разбират узите, за което ние сме уверени не само поради досега казаните причини, но и заради това, че и езикът и обичаите им са едни и същи, а главно защото между народа има предание за идването на техните прадеди откъм Дунава. Даже до днес се говори между гагаузите за бившето гагаузко знаме, което един ден щяло да бъде поставено на върха Чаракмана до Каварна, дето щели да се съберат всички гагаузи. Това знаме, както чухме да разправят гагаузите във весело настроение, се състояло от разярен петел на червено поле.
Колкото за нас, ний съвсем не се безпокояваме от представката гага, гаг, ага и др. пред думата уз, тъй като за каквито и да считат гагаузите, те всички са от "минета", както те казват. Жалкото е, че те са осъдени на изчезване като малък и некултурен народ. Това е причина, дето ние се наехме по възможност да издадем в отделна книга всичко, що се отнася до тях. Това правим особено като имаме предвид, че мнозина незнаещи техния език, обичаи и др. писали за тях неверни съобщения.
По езиково отношение не съществува почти никаква разлика между говора на всички гагаузи. Езикът им е много сходен с онзи на османските турци и заради това те, когато искат да знаят дали неговият събеседник знае неговия език, не запитва дали знае гагаушки, но дали знае турски; той запитва "тюркча билиормусум". От това става ясно, че признава за неговия език турския. До освобождението ни, гагаузите употребявали гръцката азбука. За книги за прочит им служили така наречените караманлийски написани с гръцки букви на турски език. Обаче те не го разбирали напълно. Доста голяма разлика има обаче, гагаузкия език от куманския. Ако сравните куманския речник (Codex cumanicus) на Д-р В. Радлов с гагаушкия словар на В. Мошков, ще изпъкне голямото им различие.
Колкото се отнася до облеклото на гагаузите, то не е било еднакво в разни времена. Преди около 150 години, доколкото узнахме от стари хора, облеклото у мъжете се е състояло от бир гьошлю чаашир; той е бил един вид тесен потур със или без гайтан, с широки крачоли (пача), джамадан, един вид жилетка с двойни копчета от гайтан, контош горна дреха и широк кушак (пояс). Контошът се е наметвал обикновено върху лявото рамо, вместо да се облече. На главата тургали чалма (широк шал). Главата остригвали като оставяли перчем. На краката носили бели чорапи и емении (турски пантофи). Изобщо гагаузинът обичал да се гизди; такива наричали кърнак (наконтен).
Преди около сто години облеклото почнало да се изменя, като тесните чаашири станали широки. На главата тургали таке, около което обвивали шервиет (черен шал). По-после почнали да носят фес и го обвивали с копринена или обикновена кърпа, докато най-после е останал само фесът. Във Варна носили и широки шалвари както гърците от Измир.
Жените носили дон (гащи), дълга риза (гьомлек), дълга антерия с къси ръкави, подобни на кримските татаркини, контош, обшит със сърма, кушак (пояс), мамука (забрадка), фес, обвит с чембер и най-горе голям шал. На краката терлик (един вид чехли) и зимно време лалъни. По-после почнали да обшиват феса с разни украшения. По-богати тургали на феса желтици, тас тепе. Около шията тургали огърлица от маргарити, махмудиета и др. По-после се изхвърли антерията, като употребили шалварите, които се носят до днес. Най-горе - шала. Лицето се мазало с белило, червило, както и с бенки.
Телосложението у мъжете е правилно, среден ръст, широки гърди, силни ръце и крака, мургава кожа, голям нос, повече брюнети и пъргави. Момите са красиви, кожата е бяла, валчесто и пълно лице и развити гърди. Момата не се крие сега от момъка; когато говори с него покрива устата с пръсти. По характер гагаузинът е весел и щедър, даже разсипник; той е много гостоприемчив. Докачен в честолюбие, защитава се до смърт. Търпелив и безстрашен. За да докаже безстрашието, предприема най-опасни работи, даже с нож се наранява за да покаже, че не е малодушен. Такива наранявания неведнъж са ставали във Варна при весело настроение. Имало даже случаи, дето гагаузите си отрязвали месо от кълката си, за да покажат безстрашието. Чупвали с ръце джамовете на прозорците и строшавали със зъби стъклени чаши. Такива работи са били нещо обикновено, както показват следните стихове от гагаушка песен:
Миханее вармалъ
Тезкяхтара чатмалъ
Кадехи кърмак
Елини сармак
Ховардая, ховардая
Пек намдър
(т.е. да се отива на механата, да се закачи тезкяхтарина, да се чупи чаша, да се завие ръката на ховарда (гулайджия), това е много славно).
В семейството мъжът е главата; той заповядва. Жената е послушна на мъжа си. Да се води мъжа по жената, счита се за унижение. За мъжете, които се водят по жената казват "сенин башина кара койор феси" (на твоята глава жената турга феса, т. е. водиш се по жената.
В религиозно отношение гагаузите са фанатици. Най-древните черковни постановления се изпълняват от тях с фанатизъм, даже ако те са криви и против изискването на черквата. Никой не може да ги убеди в противното: бойле булдук, бойле япаджаиз (така ги намерихме, така ще ги направим). Народността и вярата са днес за тях еднозначующи. Това се вижда от следните стихове на гагаушката песен, съставена в навечерието на освободителната война, когато каварненският гражданин Амира със 70 души негови другари са защитавали града Каварна от нападенията на черкези, татари и турци.
Аалеме бе нинем аалеме биз гене гелириз
Християн огруна биз кан дьокериз
(т. е. не плачи майко, не плачи, ние пак ще дойдем, заради християнина леем кръв).
И в последната всесветска война, както говорят, гагаузите са показали безстрашие, особено в атаката.

А. И. Манов.

varna-bg.com

"В "Кратка българска енциклопедия" от 1963 година пише така: "Гагаузи - население, което живее на отделни места в Североизточна България, предимно Варненски и Коларовградски окръзи, Румъния, Молдовска ССР и Украинска ССР. Говорят гагаузки език... близък до турски, но са запазили християнско вероизповедание."
Чудновати хора били гагаузите. Не се женили нито за славяни, нито за турци. Притежавали ценни исторически, географски и езикови знания. Когато управляващите в България решили да сменят "турското" име на голямото гагаузко село Еркеч с българско, гагаузите отговорили: "Не! В никакъв случай! Нашето село носи името на нашия знаменит Ерих." Кой ли е пък този Ерих? Най-после гагаузите се съгласили, но ако селото бъде преименувано... Аспарухово.
Когато проучвах родословното ни дърво, разбрах, че двама мои прадеди имат гагаузки произход. Единият от тях се казвал Марин и е бил първи братовчед на Джендо Стоянов Джеджев, известен в историята като Захари Стоянов. Другият е Никола Унгуров, мой прадядо по майчина линия. Той твърдял, че гагаузите са най-чистокръвните българи и говорят древнобългарски език, без да употребяват славянски думи. Този език знаеше и дъщеря му - моята баба Донка. Така достигнаха и до мене голям брой древнобългарски думи: Плиска /Палат/, Мадара /Столица/, але /огън/, алхе /метал/, алте /злато/, фене /стъкло/, фенджер /прозорец/ и други.
А този неизвестен Ерих се оказа една от най-известните исторически личности. В Именника на българските владетели след данните за Курт /Кубрат/ и Безмер /Батбаян/ пише така: "Еспер Ерих - 50 и една година. Годината му е Верени Алем. Родът му е Дуло." В старогръцкия език Еспер значи император. В старогръцките легенди такава титла носи Атлас - владетелят на легендарната Атлантида. Древноазиатският вариант на тази титла е Аспар, а старославянският - Испор. Значи византийските летописци са смесили титлата и името на Ерих и станало Исперих.
Нека да се доверим пак на моя прадядо Никола и разгадаем целия текст. Древнобългарската дума вер значи дракон, а ени - млад или малък. Така че сложната дума верени означава гущер. Или текстът има следното значение: "Императорът Ерих управлява 51 години. Годината на възшествието му е Гущер от цикъла Огън /което отговаря на 644 година/. А родът му е Дуло."
И тъй като началото на Великоморавия се е сложило точно тогава, когато е станала смяната на династията Дуло с династията Вокил, това значи, че при Ерих, Тервел и Севар България не е била малка държава, а се е простирала чак до Балтийско море. Тя е била около 3 пъти по голяма от Византийската империя. А през 681 година разгроменият византийски император Константин Погонат признал на гениалния български владетел императорска титла.
Живко Георгиев
Сливен"


((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((

Селджукски султани на Рум 1077-1307

Куталмиш 1060-1077
Сюлейман ибн Куталмиш 1077-1086
Килидж Арслан I 1092-1107
Малик Шах 1107-1116
Масуд 1116-1156
Килидж Арслан II 1156-1192
Кай Хосрой I 1192-1196
Сюлейман II 1196-1204
Килидж Арслан III 1204-1205
Кай Хосров I (повторно) 1205-1211
Кай Каус I 1211-1220
Кай Кубадх I 1220-1237
Кай Хосрой II 1237-1246
Кай Каус II 1246-1260
Килидж Арслан IV 1248-1265
Кай Кубадх II 1249-1257
Кай Хосрой II (повторно) 1257-1259
Кай Хосрой III 1265-1282
Масуд II 1282-1284
Кай Кубадх III 1284
Масуд II (повторно) 1284-1293
Кай Кубадх III (повторно) 1293-1294
Масуд II (трети път) 1294-1301
Кай Кубадх III (трети път) 1301-1303
Масуд II (четвърти път) 1303-1307
Масуд III 1307

[Horos]

Изходът на Моисей

Книгата Изход в Библията е една история, в която Месията Христос се превръща в старозаветният Моисей, основател на християнство, юдейство и ислям. Трите основни религии днес имат за основа едно и също учение и единствено от незнанието му са се водели всички религиозни войни на земята. Библията е една груба компилация от българска, византийска, руска и турска история, подредена и видоизменена до неузнаваемост. Днес наложената ни от столетия матрица ни учи, че Моисей е живял повече от 1000 години преди Хростос, но това не е вярно. В средните векове са знаели това и до наши дни са се запазили картини от онова време, на които се вижда как старозаветният Моисей се покланя на Богородица с Иисус стоящи в ,,неопалимата къпина". Някой може да оспори картините с твърдението за някакво необичайно хрумване на художника, или търсенето на символизъм, но не е така. Картините са нарисувани според християнският канон, защото този Моисей  (завоевателя и законодателя) в действителност се е молел на Иисус и Богородица. Защо ли? Защото е бил християнин и то по–чист от днешните.
  А в петокнижието има и още един Моисей, който е дубликат на Иисус–Месията. Образът на Моисей е от няколко слоя, митологичен, пророчески и исторически. Ще започна разказа си митологическия, а после ще разгледаме и останалите два.
  Има една легенда, която е чисто българска, но днес се е запазила в ,,древно" Египетската митология, в древно българския епос ,,Джагфар тарихи" на Бахши Иман и другаде. Ето част от нея:
След като Сет подмамил Озирис, своя брат да влезе в сандъка, той го заключил и го пуснал по реката. Озирис — това е светлината на Бог Ра — вселенското слънце, която бива заключена в атома от бога на тъмнината. Изида, неговата сестра и бъдеща съпруга, решила да измами силите на тъмнината. Тя накарала с хитрост царя на мрака заедно да сътворят един свят подобен на божествения. Той се съгласил и с помощта на множество строители, негови подчинени демони, сътворили нашата земя. Били направени реки, морета, планини и равнини, като за материал използвали четирите елемента — Земя, Огън, Вода и Въздух. Изида (София) участвала с идеите, реда, красотата и хармонията, от което нашата Земя заприличала на нейният божествен свят. После създали растителния и животинския свят и като корона над тях поставили човека. Това била една стълба, която Озирис, пленник в атома, еволюирал от минерал в растение, после в животно и накрая в човек. Сандъкът била кутията на Пандора ( от Пан До Ра), където Озирис можел от човеко-животното Пан, чрез издигане, да достигне до светът на Ра. Всички животни ходят с наведени към земята глави и само човекът гледа замислено нагоре. Дали, защото си спомня своят изгубен дом? Нашето тяло е кутията на Пандора. Тя се състои от четири елемента, като четирите стени на сандъка. Но тогава материалната природа по подобие на божественото сътворение, направила и тя свое човечество. То имало за цел да задържа в материята божествените същества и да не им позволи да се върнат там, от където са дошли. В книга ,,Битие" това е поколението на Каин, което се ражда от сношението на Ева със Сатаната. Наследниците на Сит би трябвало да са истинските божествени деца, защото са от Адам и Ева. В книгата на Франсоа Рабле ,,Гаргантюа и Пантагрюел" е описано това сътворение:

  ,,— Сега ще ви разкажа — продължи Пантагрюел — какво съм прочел по този въпрос у древните Апологети. Физис (сиреч Природата) родила като първородни чада Красотата и Хармонията, без плътско съвокупление, тъй като тя сама по себе си е много плодовита и плодоносна. Антифизис, всевечната противница на Природата, в същия миг завидяла на това тъй хубаво и почтено раждане и като се съвокупила с Телутон родила Прекомерност и Несъразмерност... В последствие тя родила фанатиците, лицемерите и лъженабожницте, безполезните маниаци и демоничните калвинисти, женевските самозванци бесните путербеи, светите братя лапачи, подлеците, ласкателите, угодниците на дявола, людоедите и други чудовища, уродливи, безобразни и противоестествени."

В Евангелията Исус говори същото на неговите последователи:

,,Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото; оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми..."

,,...А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий; нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите – синовете на лукавия; врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век: ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!"
Матея 13

Нас са ни учили, че всички сме равни и на земята, и пред Бога, а то не било така.
  Преди повече от 60 години това знание беше използване от чудовища, които разделиха човечеството, на Арийци (свръх човеци) и останалото човечество като ,,под човеци". Една нация (немската) бе обявена за божественна, а на останалото човечество бе отредена ролята на плявата.
В публикация от заглавието ,,Untermencsch", публикувана през 1942 година в Германия със сътрудничеството на Главно управление на SS, Министерство на външните работи и Министерство на информацията и пропагандата, се съдържа описание на характерните черти на ,,под човеците":

  ,,Подчовекът в биологическо отношение е подобен на човека — създание на природата, което има ръце, крака, определен тип мозък, очи и уста. И все пак това е една страховита същност която само притежава черти на лицето, близки до човешките, но която в духовно отношение стой по–ниско от всяко животно. В душата на това същество царува ужасен поход, неприкрита подлост, ,,Подчовек"... и нищо друго. Тежко ти, ако забравиш това."
,,Тайната история на SS"

Това е така, само дето божествените хора ги има във всички нации и на всички континенти, както и подчовеците. Друг е въпроса, в какво съотношение са едните спрямо другите. В един апокрифен разумник има следният въпрос:

  ,,Въпрос: Колко души умират на ден и на нощ?
  Отговор: 12 024 души; Толкова се и раждат.
  Въпрос: А колко измежду тях са праведни?
  Отговор: Три почиват на Авраамовото лоно, а другите се тласкат във вратата на Ада."

  Хората от Разумника, са тези, които почиват на Авраамово лоно, а на трима, има по 12 024 човека, които са тласкани към вратите на ада. Така е било по времето на написването на този ,,Разумник".
  Поколението на Сит в Библията би трябвало да е действителният народ на Израил, а останалите от Каиновият род да са народът на Египет. Из (от) + Ра (светлина) + Ил (Бог) означава ,,Излезли от светлината на Бог". Това са частите на Озирис, които падат в материята и после отново се завръщат в светлото царство на Ра, техният баща. Египет е земята на петсетивният човек, а Юдея е уд (човешко тяло) + Деа (божественото). Всички, които живеят материален начин на живот и казват за себе си: ,,Моето тяло е моят Бог, други богове няма" са наречени Юдеи. Месията (Моисей или Христос) се ражда като всички хора на земята юдеи, но след като се осъзнава, става Хор Ра (хора) и освобождава народа на Израил от Египет, управляван от фараона (,,тера", земя + ,,он" , цар) или земният цар (Антихриста). На библейските карти Израил седи винаги над Юдея. При разделянето на България северната и част оттатък Стара Планина и Софийско се е приемала за Израил (Горен Египет) , а Румелия (Тракия) за Юдея (Долен). В египетската митология Хор води война с чичо си Сет за обединяването на Горен и Долен Египет, където побеждава и към своята бяла корона, поставя и червената на Долен. 
Митът за Моисей и ,,Изхода" на народа на Израил е и едно пророчество за последните дни. Петсетивното човечество, или народа на Египет, държи като роби Хор Ра (та) на Израил с помощта на жреците (днешните попове) и войниците на Фараона (Антихриста). Хор Ра (та) тъпчат с босите си крака кал и плява, от които правят тухли. Това са само символи. ,,Тъпчат кал", или се занимават с непосилен труд да оцелеят и ,,плява" — материални неща, които могат лесно да изгорят при пожара в близкото бъдеще. От кал са направени телата на Адам и Ева и нашите тела. А плявата, според думите на Йоан Кръстител и Иисус от Евангелията, е материалната ни цивилизацията и човеците, неуспели да се превърнат в жито и неприбрани в житницата (светлината на Ра). Тухлите, това са, като се почне от обувките, с които тъпчем земята, къщите, колите, огромните градове, та чак до спътниците, които обикалят около същата тази земя.
  Честните и добри хора страдат от гнева на Антихриста (Фараона) и чакат своя  Месия, Моисей, Христос, да ги избави и да ги отведе в Обетованата земя, или Небесният Йерусалим. Раждането на Месията и на Моисей е свързано с избиването на младенците: От Ирод в Евангелието на Матей (2:16–18) и на Фараона (Изход 1:22). Мултиплицирането на едно събитие от Евангелията в Старият Завет е доста често явление, защото авторите на стария завет са черпили информация от по–старите в действителност Евангелия.
  В по–късната редакция на Евангелията е открит факта, че Иисус също като Моисей е царски син. След бягството си от Египет, Моисей отива до кладенеца и там среща дъщерите на мадиамския свещеник Иотора. Същият сюжет го има и в евангелията, само че между Иисус и самарянката. В книгата ,,Изход" се е запазил факта за женитбата на Месията със самарянката Сепфора и раждането на двамата му сина Гирсам и Елиезер. Медиамският свещеник Йотора изпълнява ролята на Йоан Кръстител и планината Хориф замества река Йордан. Тук се извършва кръщението в светия дух.
Днес християнските свещеници ни учат, че Иисус е умрял едва ли не девствен, без да е познал жените и брака. Но в същото време в свещените писания на Древен Египет са се запазили факти, за четирите деца на Хор – Христос. Вероятно двете момчета на Месията, са от сръбкинята (самарянката) Сепфора, а двете му дъщери от други жени. Извън църковни източници сочат Мария Магдалена за майка на една от дъщерите на Иисус. За другата дъщеря няма достигнали до нас източници на информация.
  Легенда, действителност и пророчество са преплетени така, че се е получил образа на Моисей познат ни днес. Тук, освен образа на Месията виждаме и един друг Моисей. Безжалостен убиец, магьосник, крадец. Ако човек не знае да разделя мита от образа да завоевателя, много ще се обърка в търсене на истината за Моисей. На кой Бог в действителност служи той? На Богът на Любовта — на Иисус, или на Сатаната? На този въпрос ще се постарая да отговора по-нататък. Книгата ,,Откровение" на Йоан Богослов присъства също в ,,Изход", макар да се приема днес, че е по–млада с повече от 1000 години от нея. Това е едно пророчество за края на Земята и унищожението на човешкия род. Извеждането на народа на Израил е в действителност Събиране на частите на Озирис и преминаването им в пето (ангелско) ниво. Обетованата земя с Небесният Йерусалим са мястото за живеене на следващата раса, шестата. Пасхалното агне с неговата кръв е последното Благовестие, което ще се разнесе по цялата земя и тогава ще дойде края. Всички, които се помажат с кръвта на Агнето (Христос) според Изхода, няма да бъдат унищожени. Това са хората осъзнали божествения си произход и повярвали в учението на Месият (Моисей).  След унищожението на живота на Земята, Месията ще поведе душите на избраните към Червено (камъшово, тръстиково) море. Кое е това ,,Червено море", което народът на Израил ще премине с помощта на Бога? В ,,Книга на мъртвите на древния Египет" се посочват няколко области, през които трябва да преминат душите на хората след смъртта. Първото препятствие е водното, или елемента Вода. То се намира в орбитата на луната и в подредбата на седемте планети е на първо място. В дъгата това е червеният цвят, който е най-отдолу и така се е получило наименованието ,,Червено море". Това ,,море", или по–точно водното пространство е умствения ни свят, който трябва да преодолеем след смъртта си. Според египетските жреци тези водни пространства се преминават по три начина: С плуване, с лодка и опитен лодкар, или с прелитане. Първият начин е много труден, дори и невъзможен, понеже в водата дебнат много демони във вид на хипопотами и крокодили. Те ,,изяждат" плувците, които се прераждат отново на земята. С лодка и лодкар е малко по-лесно, защото лодката е символ на добро учение, а лодкарят е учителя, т.е. Месията, или Христос. По този начин повярвалите в Месията и работещи с Любов, се превръщат в народ на Израил и с негова помощ преминават умствените (водни) прегради. Третият начин е човек да се превърне в птица, но не каквато и да е, а в Орел или Сокол, защото те са символи на човешкия дух. Орелът = Хор + Ел = Христос Бог е бил символ на постигналите в гръцката и римска митология, а Соколът е логоса (обратно четене) — отново символ на Хор и Христос. В нашия фолклор имаме една чудесна песен за силата и желанието на човешката душа да постигне слънчевото посвещение. Тя се казва: ,,Назад, назад моме Калино". Душата живее в калта (човешкото тяло) в тъмнина (ин) и затова се казва Калина. Тя е готова да се превърне в птица, риба и чума, за да може да премине тези препятствия и да намери своя слънчев любим. Истинският учител може да бъде само титан с потенциала и знанието на Месията. Единственно той може да преведе желаещите през ,,Гуната" на невежеството, умственият свят, лунната орбита, или червените водни пространства. Останалите служители на земният цар (Фараон) нямат изградени духовни светове, освен материалния на земята и се издавят в първата водна преграда, тази на ума (Червено море).
  Вторият елемент е Огънят, или в случая пустинята, където душите се лутат 40 дни според християнските вярвания и 40 години в ,,Изхода". Огнената преграда е в Орбитата на Венера и това е светът (гуната) на страстите и желанията. 40 дни душата на умрелият броди из пустинята и всеки ден трябва да се разделя с едно от желанията си за притежаване. Когато се раздели и с последниото, тогава душата може да премине нататък. Пустинята е огнено езеро, където тя се рафинира, и в което остават всички заблуди и страсти от този свят. Народът на Израил се лута 40 години и там измира всичко старо, което носи спомена за живота. Само новите души, претопени като руда и изчистени като злато намират третото препятствие.
Третата стихия, това е Въздуха. Орбитата на Меркурий спира ,,желанието за изява", познато ни още като Гуната на Егото. Ошо го нарича ,,Мнението на хората за нас". Когато се освободим и от нея, накрая достигаме река Йордан. Тук е мястото, където се новоражда Иисус Месията и се се кръщават всички вярващи. След освобождаване от чувствата, желанията и егото, оттатък реката, душата може да намери Обетованата земя (Небесния Йерусалим). На Слънцето падналите частици на Озирис се съединяват с Изида. Виждате ли какъв е пътят на душата? От земята тя не пътува навън, към външните орбити на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Плутон и Нептун. Там, подобни на нашата Слънчева система и галактика има безброй. Правилния път на нашата душа не е в тази посока. Пътят е навътре, както в слънчевата система, така и в търсене на посвещението. От земята, навътре през Лунната, Венерината и Меркуриевата орбита и накрая Слънцето. Това е учението за слънчевите синове, познато ни от историята на древните народи.
  В древно египетската религия цялото това пътуване се преминава в една небесна ладия, където гребци са четирите деца на Хор: Имести, Хапи, Дуамутф, Кебсенуф. Единствено те могат да закарат душата на умрелия до бреговете на отвъдния свят. Те връзват и завързват въжената стълба, по която душата на умрелия се изкачва до звездите и там се превръща в ,,нетленна звезда". Единствен Моисей, Месията не може да отиде в Обетованата земя или Небесния Йерусалим. Той само подготвя и завежда душите до там. А неговата мисия е да умре на река Йордан преди Обетованата земя, за да се роди отново на земята и да подготви друг випуск от готови души, нов народ на Израил. И така до края! Докато има заблудени и заключени в материята души на земята, Месията ще се качва и ще слиза. Той ще бъде последният в нашият свят, който ще затвори вратата след себе си. Едва тогава, когато събере всичките шестдесет милиарда частици, Озирис ще застане цял пред своята Изида.
  Това е легендата и пророчеството за Моисей – Месията. Останалото е историята за завоюването на Европа, Азия и Африка от т.н. готи, прабългари, османци и какво ли не.

Следва.

Изход на Моисей 2

"Израелските археолози Израел Финкелщайн и Нейл Ашер Зилберман в знаменитата си книга ,,Библията в разкопките-нов поглед върху Древния Израил и произхода му от свещените текстове" , опровергават известната на не по-малко от половин милиард жители на Земята история на Изхода от Египет: ,,През десетте години от археологическите разкопки, не успяхме да открием никакви доказателства за масово изселване на евреите от Египет, независимо от факта, че целия Синай и делтата на Нил бяха преорани надлъж и нашир. Не бяха намерени никакви доказателства, че древните израелтяни са минали от там". Според археолозите, южния регион на Юдея е била относително малко населена до 8в. пр. н. е. ,, Археологическите разкопки показват, че Йерусалим от времето на Соломон, който обикновено е представян като столица на ,,славната империя", е бил обикновено село, малко и затънтено, а не великолепен град, както е описан в Тората."? казва Финкелщайн, който смята, че традицията и историята трябва да се разграничават.
Историята на Древния Израил може да бъде проверена по независими асирийски и вавилонски източници едва от 8 в. пр. н. е. по традиционната хронология и то само в общи черти. Всичко до тогава, включително историята за обсадата на Иерихон и цар Соломон, има легендарен характер. Възможно е в основата си да има някакво реално събитие, но не могат да се направят никакви точни изводи."

http://www.phorum.info/showthread.php?p=74773

След като разгледахме митологичния и пророчески слой в образа на Моисей, сега ще се спрем и на историческия. През последните години някой се опитва да насади мнението, че Моисей и останалите старозаветни патриарси са едни обикновенни митологични персонажи. Това най-вече се раздухва от израелските учени и оттам влиза в съзнанието на обикновените хора. Прилича малко на вица за онзи шоп, който отишъл за пръв път в зоологическата градина. Там при вида на жирафа той казал, че, това животно не може да го има, защото и у неговото село го нямало. Така правят и археолозите и историците на Израел. Щом като на територията им няма никакви археологически, епиграфски, топографски и други доказателства за съществуването на старозаветните герои, то тогава те са просто едни митологически герои. Много хора биха се хванали на това твърдение, но не и аз. Никога не вярван на подобни твърдения и просто ги проверявам. Виждате сами резултатите от тези проверки до тук. За историята на Моисей вече имах някаква основа върху която да стъпя и това бяха книгите на Фоменко. В една от тях той споменава, че наследникът на Моисей Иисус Навин преминава река Дунав, която е действителната река Йордан от библията. Това беше единственната следа и аз уверено тръгнах по нея. През лятото на 2003 г. започнах да изследвам пътя на Иисус Навин на територията на България и още тогава достигнах до определени резултати. По същото време се запознах и с Йордан Табов, който единствен се занимаваше с НХ. При първата ни среща му споделих за моите търсения и го помолих да ми помогне с каквото може. Той прие идеята малко скептично, но няколко месеца по-късно в Списание ,,Усури" се появи една статия озаглавена ,,Обетованата земя е антична България".

http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=54&Itemid=47&lang=bg

Благодарен съм му, защото и той като мен започна да работи в тази насока и още от първият път показа добри резултати. Сами ще се убедите, че това само по себе си не е достатъчно като доказателство. Да напиша историята на Иисус Навин ми беше много по-лесно, отколкото тази на Моисей и Аарон. За изходна точка използвах преминаването му през Дунав (Иордан), а оттам нататък познанията ми по българска история и география ми помогнаха да проследя пътя му. Не така стояха нещата с "Изхода" на Моисей. Не знаех къде е този Египет и откъде точно е тръгнал народът на Моисей в похода му към Обетованата страна. Затова тръгнах по най-простия, но и най-труден начин. Започнах отзад напред. В историческите ни библиотеки има съвсем малко литература за историята на съседна Румъния и Молдова, но аз притежавах няколко книги, карти и монетни каталози, които ми помогнаха да се справя и с тази задача. Така, следвайки обратният път на народа на Моисей, от територията на стара Влахия, "ходих" до Трансилвания и "стигнах" до Молдова и Бесарабия. Тук около Кадес-Варни, където Моисей остава повече от 30 г. нещо зациклих и не знаех накъде да продължа. Изведнъж на помощ ми дойде "Анонимен български апокриф". Този извор е пренебрегван от нашите историци, като носител на реална българска история. На него се е гледало повече като авторова измислица и митологизиране на нашата история. Когато отново го прочетох, аз го сравних с библейските герои и видях същата последователност на царуването на героите от апокрифа и първите библейски владетели след "Изхода":

"И след това чух глас, който друго ми разказваше: "Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини." Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав."

В Исая от апокрифа, аз познах библейският герой Иисус Навин. Неговото име в действителност е било Осия:

"от Ефремово коляно – Осия, Навинов син".
Числа 13:9

В "Анонимен Български Апокриф" пише още:

"Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини."

Нека първо да разберем кой е този пророк Исайа. От книга Числа 13;17 виждаме, че името на Иисус Навин отпърво е било Осия.

"17. Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да разгледат земята. И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус. "


Осия, Иисус Навин, Иса, Иван Иисус ман (Шиш-ман), са само епитети за християнската принадлежност на първият български цар след Изхода. За завоевателната му политика по нашите земи можем да прочетем повече от Библията, отколкото от откъслечните извори за нашата история.
Нека сега да разберем и кои са тези кумани?
В днешните енциклопедии за тях пише доста противоречиви неща. Наричат ги още "половци" и "кипчаци", "тюркоезичен народ, който се формирал в степите на Азия и нахлул в Европа около 10 век"
Как е възможно същият този "тюркоезичен народ" да основе т. н. Кумански диоцез на територията на днешна Румъния и Молдова, съществувал до 1523 г, и в същото време да е писал и говорил на български?
Под «кумани» може би се крие името «кубани», или народ, живеещ около река Кубан. В тюркските езици има и едно традиционно преминаване от Б<->М. Това са кубанските българи, които идвали на помощ на своите братя от Дунавска България.
Но тогава и на територията на Велика Волжска България би трябвало да търсим и библейският Египет? На гръцки Египет се пише още и Екубту или просто Кубто, според различните гръцки диалекти. Египтолозите днес ни убеждават, че днешният Египет се е наричал Кемет, като гласните са сложени по усмотрение. Самите жители на днешен Египет са наричали своята стран Мисрим, но това наименование е дошло много след иероглифите.
Хроника на влашкия монах Михаил Мокса.

Но през 6984 (1476) отново повдигнал [44] самия Магомет голяма войска срещу Молдава, и решително се били при бялата долина, и тогава Турците победили и причинили голяма беда на Молдавците. И с Египет воювал той, но не успял, и се сражавал с Иверците. Когато пък била годината 6989 (1481) Магомет умрял, и го наследил син му Баязит64.
Мохамед воюва с Египет, но не успял и се сражавал с иверците.
Иверци – грузинци

Кубаните (българите от Волжска България) са наричани още и кипчаци. От Египет, Кубту, Екубто, или по-точно от река Кубан, са тръгнали Моисей и (Исая) със "третата част от кубаните, наречени българи". Тръгнах по тази следа и започнах да сравнявам Библията с историческите сведения дошли до нас за идването на българите, начело с Аспарух на територията на България.
За по-голяма точност направих и сравнение между Синодалната Библия от 1925 г. и Острожската Библия от 1581 г. Тук за пореден път ще се обедите в неправилния превод и произтичащите от това резултати. След разривът в Златната орда през средата на 14 в., част от кубанското население тръгва на запад. Според Иосиф Флавий в "Иудейски древности", след първото бягство на Моисей от фараона, той попада в град Мадиен. Нормално е той да побегне там, където е знаел, че живеят неговите сродници от времето преди заселването на десеттимата братя в Египет. Този град се е намирал на брега на Червено (Черно) море. Там Моисей се жени за Сепфора и от нея има двама сина. Започва да пасе овцете на тъст си Иотора и с тях отива на планината Синай. Тук, Моисей за пръв път вижда величието на Бога и Бог започва да му говори. След смъртта на Фараона, той се завръща отново в Египет и моли новият фараон да изведе народа си в Синай за да се поклонят на този нов Бог. След нещастията преживяни от фараона и египетския народ най-накрая фараона се съгласява те да тръгнат за Синай. Всички тръгват, предвождани от двамата братя Моисей и Аарон. От библията не се разбира дали Иисус Навин има някаква роднинска връзка с тях, но по всичко личи, че той е бил или трети брат, или син на Мириам, сестрата на Моисей и Аарон.
Нека сега да видим откъде са тръгнали нашите герои и да се опитаме да проследим пътя им до Обетованата земя. Целият път на Моисей е предаден в четири от петте книги на Стария завет, наречени Тора от евреите. Това са Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

Изход
[12:37] И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес (Мапа, днес Анапа, ант. Синдика) за Сокхот (Тмутаркан, Тамаркан, Самкуш) до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;
[12:38] с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.

От поречието на Кубан в град Синдика, (през 14 век генуезка колония Мапа (Mapas)) е било мястото за събиране на кубаните (българите). Тук са се стекли близо 600 000 "пешаци мъже, освен децата". След това те са се отправили към Тмутаркан, столицата на Черна България. След разрива между кубани (българи) и хазарите, българите тръгват за Обетованата земя, откъдето са дошли преди 430 г (430 г. от идването на Авраам в Ханаан и 215 г. от преселването на Иаков в Египет).

[12:40] А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.
[12:41] След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
13:17] А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
[13:18] И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.

Тмутаркан на Черно море вече е извън Кубанската (египетската) земя и е в Боспорското царство.
От Тмутаркан, българите продължават за Етам:

[13:20] И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.

Етам, или още Таман е в края на равнината (пустинята). Там свършва Таманският полуостров. Тук, в най-тясната част на полуострова, срещу Керченския пролив е бил станът на бегълците.

[14:1] И рече Господ на Моисея, думайки:
[14:2] кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.

А ето ка са написани тези топоними в Острожската Библия:

«Пихахирот» е «при дворю», «Мигдол» – «посред магдалы», «и морето» – «посред море», а Ваал-Цефон – «веельсепфону"

Прочетен по този начин, текстът придобива съвсем друг смисъл и отговаря на посочения от мен път. Таманскияг полуостров завършва в най-северозападна си част с един много тесен дял суша, където Керченският пролив е най-тесен. Точно отсреща, на другия бряг е Кримският полуостров с град Керч (в древността Пантикапей). Другото име на Пан е било Бал, Бел, или Бул. Това може да се види и при промяната на името на нашият град Пловдив през вековете. Първо е бил Пенеропол (Град на Пан и Ра), а после е станал Булбудева (Бел и Девата). Така и тук Пан (гр) се е превърнал в Ваал (Бал) на еврейски, а "тикапей" ТCPN в "СЕПФОНУ" СПТН, което е едно и също. Редакторите на днешната библия са премахнали "посред море" и на негово място са измислили неизвестните топоними Пихахирот и Мигдол, които днес може да видим единствено на библейските карти, показващи Изхода на Моисей. Допускам още, че при по-късна редакция на мястото на Пихахирот е стояло името на Фанагория. Това селище се е намирало на Таманския полуостров, между Черно и Азовско море, срещу Крим и историята му е пряко свързана с народи като синди, сармати, евреи, хазари и българи.
Днес е възприето виждането, че Моисей е извел народа си от Египет през Червено море. Червено море днес се нарича морето, започващо от Суецкият залив на север до заливът Ейлат (Акаба) на юг. Ако човек чете внимателно по-старите библии ще види, че навсякъде е написан топонимът "Чермном море" (Ям Суф), а не "Красном море" (Ям Адом). Друг път това море е назовано и Ried meer "Тръстиково море" още и "Камъшово море", а всички знаем колко е солено Червено море и никаква тръстика (камъш) не може да расте около него. Тръстиката расте единственно в сладка и слабосолена вода, каквато е и водата на Азовско море.

"Още нещо не могат да обяснят и библеистите, което смущава читателите на Книга Изход. Това е преминаването на народът на Моисей през морето. Някои, които не вярват в божественото разделяне на водите на Чермно море искат да ни убедят в едно по-реално преминаване. Те ни обясняват как "понякога силните северозападни ветрове тласкат водата назад в северния край на Суетския канал с такава мощ, че през това място може да се премине пеша".
Вернер Келер "Библейски събития"

Ето какво открих в един стар Псалтир от 16 век. В него има публикуван един химн на Моисей, в прослава на Бога за успешното му преминаване на морето и избавлението му от войските на фараона.

"Песнь вкупе погрузивъ (потънал на дъното) Фараона Моисей глатолетъ

Поемъ Гсдви, славно во прославися.
Коня и всадника верже (хвърли, метна) в море.
Помощникъ и покровитель высть мне во спасение, сей мой Богъ, и прославлю его, Бог Отца моего, и вознесу его.
Господь сокрушаяй брани, Господь имя ему, колесницы фараоновы, и силу его верже въ море.
Избранныя всадники тристаты, потопи в чермнемъ мори.
Пучиною покры ихъ, погрязоша во глубине иако камень...
... Послал еси гневъ твой, пояде я иако стеблие, и дхомъ иарости твоея разступисъ (отварям се) вода.
Огустеша (сгъсти се) иако стена воды, огустеша и волны посреде моря.
Рече врагъ: гнавъ постигну, разделю корысть, изполню душу мою, оубию мечемъ моимъ, гсдьст-вовати будетъ рука моя.
Послалъ еси духъ твой, покры я море, погразоша (потънаха на дъното) иако олово въ воде зеленей"

Какво ново можем да разберем от този текст?
Първо – това е факта, че армията, преследвала Моисей и хората му се е движила по повърхността на морето.
Второ – тази "армия" е била от 300 конника, които са потънали на дъното "като олово" в зелените води на морето.
Иосиф Флавий дава още една подробност за събитието, която отсъства от книга Изход:

"В същото това време от небето потекли потоци дъжд, прозвучали силни гръмотевици, и чести мълнии засвяткали по небето в разни направления."

В предисловието към един Псалтир от 18 век, печатано във Виленск, се дава следното разяснение:

"..й бысть поуть соух посредъ моря.Iзраильтяне же пъши не мокреною ногой преидоша наон ПОЛЪ"

От текста разбираме, че пътя ПОСРЕД морето е бил СУХ, и израилтяните не си намокрили краката. ПОЛЪ- това е някакво покритие върху водата, или иначе казано-лед.
И в нашата Синодална библия пише същото:

[15:4] Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.
[15:5] Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.
[15:8] От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.
[15:10] Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.Потънаха в дълбините, като камъни, потънаха като олово...

Всичко това е възможно само ако си на ПОВЪРХНОСТТА на водата, тоест, за това впечатляващо събитие те е трябвало да се намират на ПОВЪРХНОСТТА НА МОРЕТО!
Фоменко и Носовски също прокарват теорията, че народът на Моисей минава по замръзналият пролив на морето. А дали са замръзвали Черно и Азовско море до такава степен, та по тяхната повърхност да може да се ходи, ще проверим при старите автори:

Ибн Халдун
Из "Въведение"
В шестия климат към югозападната секция се свързва страната на куманите. В средата на тази област се намира сладководното езеро Асура, в което се вливат реките, идващи от планините на изток. Поради силните студове езерото е винаги замръзнало с изключение на кратко време през лятото. На изток от страната на куманите е страната на русите, която започва от шестия климат в североизточната част на пета секция от (шести климат). В югоизточният ъгъл се намира останалата част от страната на булгар, която започва от шести климат. В североизточната част на тази секция от същия климат, в средата на тази част от земята на българите реката Итил прави завой – както вече споменахме, първият завой на изток."

Теофан Изроведник
Из "Хронография"

Черно море замръзва
В Тракия настанала извънаредно тежка зима, така че сто дни земята не се виждала от замръзналия сняг и измрели много коне, камили и други животни на неприятелите (т. е. арабите). През същата година (763 г.) от началото на месец октомври настанал голям и много силен студ не само по нашата земя, но много повече на изток, север, запад, така че по северното крайбрежие на Понта до сто мили морето се сковало от студ на дълбочина 30 лакти (1 лакът ок. 46 см.) от Зихния и до реката Куфис, Днестър, Днепър и Некропилите. Останалото крайбрежие претърпяло същото чак до Месемврия и Мидия. А когато този лед се покрил със сняг, пораснал още с 20 лакти, така че морето се уподобило на сушата. Хора и диви, и питомни животни могли да преминават пеша върху леда от Хазария, България и другите съседни народи

Патриарх Никифор
Из "Бревиарий"

Сега, освен гореказаното, не трябва да се отмине още и след

[Horos]

Изходът на Моисей 3

[11:1] Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана.
[11:2] И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.
[11:3] И нарекоха това място: Тавера * (запаление), защото между тях бе пламнал огън Господен.

В Острожската библия, мястото е наречено «запаление», а в Синодалната – Тавера. Името Тавера е обратно прочитане на българската дума "ропот". От Синая на около 65 км. на юго-изток се намита румънският град Плоещ, името на който на български свучи ката "палещ". Тук са спрели Моисей и хората му, а и историята на града започва някъде от 14 век.

[11:34] И нарекоха това място: Киброт-Хатаава *, защото там погребаха народа, който изказа прищевки.
[11:35] От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря.

Киброт-Хатава се превежда в библиятя, ката «Гробове на прищевките», така е назован и в Острожската библия – «гробъ похотения». От Плоещ народът продължава на юго-запад към град Вolintin (дн. Болинтину-дин-Вале, които се намира на река Арджеш). След него спират в град Асирот (Rusii de Vede, дн. Рошиори-де Веде, на река Ведя и на 45 км. на север от нашият град Никопол на Дунав. Тук Моисей праща отряд от дванадесет човека, по един първенец от всяко от коленете, в "Ханаанската, южната страна":

[13:1] След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан в пустиня Фаран.
[13:2] И рече Господ на Моисея, думайки:
[13:3] прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви; по един човек от всяко коляно на бащите им изпратете, първенците измежду тях.
[13:4] Тогава Моисей ги изпрати от пустиня Фаран, по заповед Господня, и те всички бяха мъже първенци между синовете Израилеви.
[13:5] Ето имената им: от Рувимово коляно - Самуа, Закхуров син,
[13:6] от Симеоново коляно - Сафат, Хориев син,
[13:7] от Иудино коляно - Халев, Иефониев син,
[13:8] от Исахарово коляно - Игал, Иосифов син,
[13:9] от Ефремово коляно - Осия, Навинов син,
[13:10] от Вениаминово коляно - Фалтий, Рафуев син,
[13:11] от Завулоново коляно - Гадиил, Содиев син,
[13:12] от Иосифово коляно от Манасия - Гадий, Сусиев син,
[13:13] от Даново коляно - Амиил, Гемалиев син,
[13:14] от Асирово коляно - Сетур, Михаилев син,
[13:15] от Нефталимово коляно - Нахбий, Вофсиев син,
[13:16] от Гадово коляно - Геуил, Махиев син.
[13:17] Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да разгледат земята. И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус.
[13:18] Изпрати ги Моисей (от пустиня Фаран) да разгледат Ханаанската земя и им рече: идете в тая южна страна и се качете на планината,
[13:19] и обгледайте земята каква е, и народа, който живее там, силен ли е, или е слаб, малоброен ли е, или е многоброен?
[13:20] Каква е земята, дето той живее, добра ли е, или лоша? и какви са градовете, в които живее, в шатри ли той живее, или в укрепления?
[13:21] Каква е земята, тучна ли е, или слаба, има ли по нея дървета, или няма? Бъдете смели и вземете от плодовете на земята. А това беше, когато зрее гроздето.

Ако погледнете на библейските карти, които показват похода на Моисей, ще видите, че пътят от Асирот е продълржил на север към Палестина а не на юг "тази южна страна", както пише в библията. Това е един анахронизъм, на който библеистите не могат да дадат логично обяснение.

[13:22] Те отидоха и обгледаха земята от пустиня Син дори до Рехов, близо до Емат; [13:23] и отидоха в южната страна и стигнаха до Хеврон, дето живееха Ахиман, Сесай и Талмай, Енакови деца: а Хеврон бе построен седем години по-рано от египетския (град) Цоан;
[13:24] и стигнаха долина Есхол, (и я обгледаха) и там отрязаха лозова пръчка с един грозд, и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини;
[13:25] те нарекоха това място долина Есхол *, поради грозда, що отрязаха там синовете Израилеви.

От пустинята Син (Планината Синая) пратениците стигат до Дунав и до градовете Ряхово (Рехов) и Тмутаркан (Емат). В "южната страна" достигат чак до Одрин (Хеброн) и Лозенград (долината Есхол, Лозе). Още нещо, което е много важно. Долината Есхол, която в Библейския речник се сочи да се намира на север от Хеброн, раждала в изобилие грозде, нарове и смокини. Ще повярваме, че е така, само ако променим географията на долината и от каменната пустиня на Палестина я нанесем на територията на Тракия, в района на Одрин (библейският Хеброн). Тук и сега съществува това място, но укрито от името Есхол, което според библеистите означавало "грозд". В името Есхол можем да прочетем българското име "лозе", прочетено обратно, а в близост до Одрин се намира Лозенград, име, дадено от българите на областта. Това е действителната страна и "в нея наистина тече мед и мляко". До тук са достигнали моисеевите пратеници и след това отново са се завърнали оттатък Дунав (Иордан).

[13:26] И като обгледаха земята, върнаха се след четирийсет дена.
[13:27] И като пристигнаха и дойдоха при Моисея и Аарона и при цялото общество синове Израилеви в пустиня Фаран, в Кадес, те донесоха тям и на целия народ отговор и показаха им плодовете от оная земя;
[13:28] и разказаха му и думаха: ходихме в земята, в която ни изпрати; в нея наистина тече мед и мляко, и ето плодовете й;
[13:29] но народът, който живее в оная земя, е силен, и градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и синовете Енакови;
[13:30] Амалик живее в южната част на земята, хетейци, (евейци,) иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейците пък живеят край морето и по брега на Иордан.

Кадес – Варни, градът който ме измъчи в намиранета му се оказа в Бесарабия (Пустиня Фаран) и това е сбор от имената на два града. Единият е Калфа (Кадес), а другият Бандера (Варни). Тук е била столицата на българите 38 г., от Изхода до преминаването им на Дунав (Иордан) от Иисус Навин. Това е и прословутият Онгъл, или ъгъл, който се е затварял между реките Днестър, Прут, Дунав и Черно море. След завръщането си от огледа на Мизия и Тракия (южните земи), изглежда ръководителите на похода са се разколебали да ги нападнат и са останали на стан в Бесарабия цели 38 години. Градовете на ромеите са били силни и укрепени и били невъзможни за превземане. Вижте и какви народи живеят в тези южни земи:

"хетейци, (евейци,) иевусейци и аморейци живеят по планината, хананейците пък живеят край морето и по брега на Иордан."

Гети (готи), беси, ромеи живеят по планините и генуезци (венецианци) по бреговете на Черно море и Дунав (Иордан).

[13:31] Но Халев успокояваше народа пред Моисея, думайки: да идем и да я превземем, защото можем я завладя.
[13:32] А ония, които бяха ходили заедно с него, рекоха: не можем да отидем против тоя народ, защото е по-силен от нас.
[13:33] И пръснаха ужасни слухове между синовете Израилеви за земята, що бяха обгледали, и думаха: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е земя, която гълта своите жители, и всички, които видяхме по нея, са много едри човеци;
[13:34] там видяхме и исполините, Енакови синове от исполински род; ние изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи.

Нека да видим и кой е този Амалик, за който се говори в тази книга на библията. Ще започна едно проучване, за събития случили се няколко стотин години по-рано. Ако допуснем, както ни твърдят историците, че Иисус е разпнат около 30-33 г. от н. е., то римският император Тит потушава жестоко еврейското въстание и разрушава до основи град Иерусалим. После императорите Траян и Хадриян изселват евреите от Иудея и според самите евреи ги заселват в Крим. Там според библията и Иосиф Флавий те стоят 215 г. и започва Изходът им към Обетованата земя, обещана от техният Господ, но в действителност земята, от която са били прокудени дедите им. Всичко това се разминава с повече от 1500 г., но това е поради променената хронология. В една друга летопис, също така отхвърляна от нашите историци, тази на Иеромонах Спиридон от 1972 г. пише следното:

"И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа. А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава. В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагитите в лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически.
За това свидетелствуват древните летописи: "Буфиер франзиский, георграф, говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето ое зовеше Иллирик, сега се зове Славония". И пак Барний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика, сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарски посред Болгария."

Ето библейската история, която проследих, само че описана много преди мен. Създаването на Илирик (ILIRIC- LRC) в действителност е създаване на Исраел (СРЛ) в Библията. Тук е описан и цар Амалик, ABALIС, но под името Валенс (Валент ІІ). От историята знаем, че той е загинал край Адрианопол в борба срещу готите на 9 август 378 г. От тази дата можем лесно да разберем, кога е станал Изхода на Моисей. Както писах по-рано, в историята на България има много дубликати и това се вижда най-добре нри падането и под робство. Тук виждаме как идването на българите е дубликат с готските нашествия и падането под "турско робство". Превземането на римските провинции Мизия и Тракия от Иисус Навин навярно е станало бързо, най-много в рамките на една година. Това е 378 г, когато е убит и император Валенс. Ако от нея извадим 40 години, то годината на изхода е станала през 338, а 215 г. преди това, през 123 г. по времето на император Адриан (117-138 г.) българите са били изгонени от територията на България. Виждате как и чрез римската история всичко си идва на мястото, само че на територията на България, а не в Палестина.
През тези 38 г., когато българите са оттатък Дунава и живеят в Бесарабия, те провеждат няколко войни срещу двама римски наместника в Молдова и Влахия. Първият, който се опълчил срещу тях е бил аморейският (ромейският) цар Сихон.

[21:21] И проводи Израил (Илирик) при Сихона (с мирно предложение), да му кажат:
[21:22] позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.
[21:23] Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.
[21:24] И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.
[21:25] И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;
[21:26] защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.
[21:27] Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;
[21:28] защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.
[21:29] Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.
[21:30] Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.
[21:31] И живееше Израил в Аморейската земя.

Нека сега да се прехвърлим на Книга Второзаконие, където са описани тези войни:

[1:1] Това са думите, що говори Моисей –Исая, Асп(м) ар рекс на всички израелтяни отсам Йордан (Дунав) в пустинята, (на запад, близо до Черно море – остр. б-я)на равнината срещу Суф (БЕСарабия), между Фаран (Бендер) и Тофел (Калфа), Лаван (Белград Днестровски), Асирот (царският) и Дизагав (Никостомо);

"Сим словеса и хже гла мовсим всему Иордана, въ пустыни на западый, близ чрьмнаго мора, между Фараном, и то Фаломъ, и Лобономъ, и зл станкомъ." (Остр. б-я).

[1:2] а от Хорив (Синай), по пътя от планина Сеир (Карпати), до Кадес-Варни (Бендер) има само единайсет дена път.
[1:3] На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Моисей на (всички) синове Израилеви (на Илирик) всичко, що му бе заповядал Господ за тях.
[1:4] След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон СВН (Кишинев CSNV), и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот (Търговище), в Едрея (Арджеш),
[1:5] отсам Иордан (Дунав), в земята Моавска (Молдовска), Моисей почна да обяснява тоя закон и каза:
[1:6] Господ, Бог наш, ни говори на Хорив и каза: доста сте живели в тая планина;
[1:7] обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци (ромейците) и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска (крайбрежна), и към Ливан (Албания), дори до голямата река, река Ефрат (Марица);
[1:8] ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.

[2:30] Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.
[2:31] И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца (ромееца),) и земята му; начевай да завладяваш земята му.
[2:32] И Сихон (цар есевонски - яшки) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац (Иасъ – Яш);
[2:33] и го предаде Господ, Бог наш, (в ръцете ни,) и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;
[2:34] тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;
[2:35] само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.
[2:36] От Ароир (град в горното течение на р. Сирет със същото име, Сучава, Suceava), който е на брега на поток Арнон (Сирон, Сенира, Сирет), и от града, който е в долината (устие водоточи), до (планина) Галаад (Галац е при устието на р. Сирет), нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).
[2:37] Само до земята на амонитци (банатци) не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок (Бахлуй) И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш). 

Нека сега да видим и кой се крие под името Сихон, цар Васански (асевонъ). Ако погледнем в историята на Молдова от периода на Изхода I338 г. до превземането на Тракия през I378 то само едно име ще отговаря на нашето търсене. Това е Богдан І воевода на Молдова (Bogdan of Cuhea) 1359-1365 г.). Името буквално означава Божи дар на Сихон. Той управлява Молдова и воеводството му е служило за барикада между Карпатите и Черно море, срещу "монголските" нападения от изток.

Богдан от Молдова
http://en.wikipedia.org/wiki/Bogdan_I_of_Moldavia

След Бесарабия и Молдова до р. Серет, българите продължават своя завоевателен ход на запад, към останалине големи градове на Влашко:

[21:32] И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.
[21:33] Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи.
[21:34] И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.
[21:35] И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.

След Молдова идва ред на Влахия (VLACHOI – Васан). Тук управлява Влашкият цар Ог от градовете Арджеш (Едреи) и Търговище.

[3:1] И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш).
[3:2] И рече ми Господ: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръката ти него и целия му народ и цялата му земя, и ти ще сториш с него тъй, както стори с аморейския (ромейския) цар Сихона, който живееше в Есевон (Ясса – Яш).
[3:3] И Господ, Бог наш, предаде в ръцете ни и Ога, царя васански –(влашки), и целия му народ; и разбихме го, тъй че от него не остана никой жив.
[3:4] Тогава превзехме всичките му градове, та не остана град, който да не бяхме превзели от тях: шейсет града, цялата област Аргов (Арджеш), царството на Ога васански (влашки).
[3:5] Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, порти и заворници, освен твърде многото неукрепени градове.
[3:6] И ние ги предадохме на заклятие, както сторихме със Сихона, царя есевонски (яшки), като предадохме на заклятие всеки град с мъжете, жените и децата;
[3:7] а всичкия добитък и плячките от градовете разграбихме.
[3:8] И тогава превзехме от ръцете на двамата аморейски царе земята отсам Иордан, от поток Арнон (Прут) до планина Ермон (Вранча), -
[3:9] сидонци (финикеи же) казват на Ермон (Вранча) Си'рион (Санииръ), а аморейци го наричат Сенир (Исаниръ), [3:10] всички градове на равнината, цял Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия) до Салха (SALHA – Слон) и Едрея (Арджеш), градове от царството на Ога васански (влашки);
[3:11] защото само васанският цар Ог оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк - четири лакти, мъжки лакти.
[3:12] Тогава превзехме тая земя, като почнеш от Ароир (Рени), който е при (оустие водотечие) поток Арнон (Прут); а половината от планина Галаад с градовете й предадох на Рувимовото и Гадовото колена;
[3:13] остатъкът пък от Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия), царството на Ога, предадох на половината Манасиево коляно, цялата област Аргов (Търговище), с цял Васан (Влахия). (Тя се нарича земя на рефаими.)
[3:14] Иаир, Манасиев син, превзе цялата област Аргов (Аргоговы – Гюргево) до пределите Гесурски (гаргасинскихъ – Каракал) и Маахски, и нарече Васан (Влахия), по своето име, Иаирови селища, както и доднес;
[3:15] на Махира (Щахирови) дадох Галаад;
[3:16] а на коляното Рувимово и Гадово дадох от Галаад до поток Арнон, земята между потока и (средо водотечи) предела, до поток Иавок (Бахлуй), предела на Амоновите синове,
[3:17] тъй също равнината и Иордан (Дунав), който е и предел, от Кинерет (Махеиереда) до морето на равнината (аравъскаго), Солено море (и моръ сланаго), при полите на планина Фасга (Фагараш) към изток.

Ог, или по-точно Драгош, по това време е бил воевода в Румъния. Вижте как се казва поставеният от Моисей владетел на Молдова – Петру Мусат (1375-1392 г.). Муса наричат в Корана Моисей, а Мусат навярно означава Моисеев. Моисееви се наричат и следващите воеводи:

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Moldavian_rulers

Тук свършва одисеята на Моисей. Той умира във Влахия и там е погребан:

[34:1] Тогава Моисей се възкачи от равнините Моавски (Молдовски) на планина Нево, навръх Фасга (Фагараш), срещу Иерихон (Оряхово), и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан (Дунав),
[34:2] и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,
[34:3] и южната страна, и равнината, долина на Иерихон, град на палмите, до Сигор.
[34:4] И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: "на твоето семе ще я дам"; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.
[34:5] И умря там Моисей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;
[34:6] и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Ветфегор (Шегарча, Segarcea), и дори доднес никой не знае де е погребан.
[34:7] Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.
[34:8] И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея.

И взыде Моисии от аровота моавля, на гору моавлю, на верхъ Фазга, еже есть прямо ериху, и показа ему всю землю галаадску до дана. И всю землю нефалимлю, иефремову и манасину и всю землю иудину до моря последнаго. И пустыню и окрестная села. Иерихона града финическага, доси гора. И рече господ къ Моисию, сия земля е юже кляхся Аврааму...

Това е същият текст в Острожската библия:

И се възкачи Моисей от равнините на Влахия, на планината Влашка, на връх Фазга, която е срещу Иерихон (Оряхово), и показа му господ (на запад) цялата земя Галаадска до Дунав. И цялата земя (на изток) нефталимова, ефремова и манасина и цялата земя (на юг) иудина до морето на последния (на Иудея – Черно море). И равнината и околните села. Оряхово градът филистимски до само планината (Балкан). И рече Господ, за тази южна земя се клех на Авраам...

Ето, че накрая от страниците на Билията разбрахме и къде е погребан нашият герой Моисей, Исаия, още и Аспарух. Това е във Влашко, в равнината срещу ХХХХ и река Дунав, който се намира на около Х км. на северозапад от Оряхово (Ерихон), точно срещу Козлудуй. В началото на Книга Иисус Навин от един стар ръкопис на Библията, пазен днес в Свято – Троицката Сергеевска лавра, град Ветфегор е написан като "дому Фогорова", а мястото където е погребан Моисей – "близь жилища фогорова". В еврейската азбука втората буква Бет означава "дом". Така българското "дому фогорова" преведено на еврейски е станало Ветфегор.

Нарочно не написах истинското място , където е погребан Моисей (Аспарух).

Следва.

[Horos]

След смъртта на Моисей, Господ казва следното на Иисус Навин:

,,Моисей, Моят раб умря; затова стани, мини през този Йордан (Дунав), ти и целият този народ, в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви.
Всяко място, на което стъпят стъпалата на вашите нозе, ви давам, както казах на Моисея: От пустинята и от този Ливан (Влахия) до голямата река Ефрат (Хеброс, Марица), цялата земя Хетейска (Гетска, Готска), и до голямото море до залез слънце (Адриатеческо море) ще бъдат вашите предели."
Ис.Нав.1(2–3.4)

Кой в българската история отговаря на библейският Иисус Навин? Паисий Хилендарски в своята ,,История Славянобългарска" пише за един Иван Шишман Стария, който по име много прилича на нашия герой. Човекът Иисус (Сис ман) Навин (Иван) има и още едно име. Това е Тера (Земен) Бел (Христос), познат ни още и като Тервел. Той е царувал непосредствено след Аспарух (Моисей).

,,Тук е потребно да се съберат заедно имената на българските крале и царе, колкото се намират, и кой след кого е царувал

Пръв крал бил Вукич. 2. Крал Драгич. Вукич и Драгич били двама родни брата. 3. Крал Борис. 4. Крал Братоя Силни. 5. Крал Свети Тривелия. 6.Крал Тербал, син на Тривелия. 7. Крал Мойсей, син на Тривелия. Имената на седемте крале се намират записани в началото. Българските князе и войводи били много, но техните имена и деяния не са запизани и тъй първите вождове и князе преминали в забрава. Имената и деянията на седемте крале накратко се намират и са описани в тая историйца подред."

Днес нашите историци приемат писаното от Паисий за анхронизъм, погледнато от историческа гледна точка, но сравнено с Библията всичко си е така. Цялата му книга е един своеобразен Стар Завети и дори завършва с Пророците, които са укрити като български светци. Нека сега да видим каква е тази подредба на ,,митичните" български крале описани от Паисий. Двамата братя Вукич и Драгич са познатите ни старозаветни патриарси Иаков (Якуб в Корана) и Исав (Василий). Следва крал Борис. Аспар (СПР) е анаграма на Борис (БРС) като ,,б" е заменена с ,,п" заради преминаването през гръцкия превод. ,,Рух" е ,,Rex", или цар, крал. Така се е получило днешното Аспаррух, което е било като Паисиевото ,,крал Борис". Мауро Орбини пръв споменава за този ,,митичен" крал Борис в книгата си ,,Царство на славяните":

,,По онова време българите живеели покрай Дунав и били управлявяни от своя цар Бурис, когото някои латински писатели наричат Бусар."

Според мене следващите трима крале са всъщност различни имена на един и същи човек, информацията за който Паисий преписва от Мауро Орбини. Отново като анахронизъм за днешните историци звучи твърдението им, че точно Тервел е наложил за пръв път законите над българският народ. Ако погледнем книгата Второзаконие в Библията, виждаме как Моисей написва законите за народа на Израил. Но погледнато логически, този закон е наложен едва при наследника му Иисус Навин, който е българският цар Тервел. Така погледнато анахронизмът изчезва и разбираме, че Орбини и Паисий са прави. И други подобни анахронизми се обясняват, след като разглеждаме Библията като истинската Българска история. В своя "Летопис и родословие" възрожденецът Йовчо Тревненски на основата на стари ръкописи твърди следното:

"Българите бяха прогонени от Траян Римски и пак се възвърнаха в година 5997 (489) като имаха за предводител Борис, своя княз 5998г. (490г.)" /9. стр. 26/.

«В краткото житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва следното: "OutoV o megaV pathr hmwn kai thV BoulgariaV jwsthr to men genoV eilken ek ton Eurwpaiwn Muson, ouV kai boulgarouV o polus oiden anqropoV, palai men ek ton kata Prousan Olumpou proV ton boreion wkeanon kai thn nekran qalassan upo thV Alexandrou ceiroV kai exousiaV ektopisqenton, meta de sucnon cronon paradromhn dunamei bareia ton Istron peraiwqenton, kai ta geitoneuonta panta klirwsamenon, Pannonian kai Dalmatian, Qrakhn kai Illurikon, kai polla thV MakedoniaV kai QettaliaV" - "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия." /22./ Наред с извънредно важната информация за потеклото на българите и в частност на Св. Климент, прави впечатление бележката на Хоматиан, че етнонимът "българи" е термин от простонародния език, докато "по канона" този народ се е наричал "мизи". Това означава, че трябва да преоценим терминът "мизи", ползван от античните и средновековни автори. Става ясно и защо някой автори /например Теофан и Йоан Антиохийски/ , когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - ами защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван най-вече от народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" нарицателно /например мизи/, което не означава, че българите са се появили на света в V век, а просто говори, че те са наричани с други имена в каноничната литература.»
Образът на Иисус Навин е изграден r върху живота и царуването на още един български цар. Това е цар Самуил. Понеже нямаме почти никакви исторически данни за митологичният Иван Шишман Стария и Тервел, то тогава ще разгледаме живота на Самуил. От историята знаем, че той има още трима братя – Аарон, Моисей и Давид. Това не са единственните прилики с библейският Иисус Навин, който е или брат на Аарон и Моисей, или техен племенник. Както ще видите по-нататък много от битките на двамата са почти идентични, както и местата на тяхното провеждане. Нека сега да видим какво пише и в ,,Българска военна история през Средновековието" за войните на цар Самуил:
"Изказано е предположение, че Самуиловите войски освободили и отвъддунавските територии на България. За това може да се съди от известието на т. нар. Готски Топарх – доста неясен и твърде оспорван в научната литература извор. Някои автори смятат ,че съдържащият се в този извор пасаж "този, който царуваше на север от Дунава" се отнася до Самуил. Изказани са обаче и други становища, които противоречат на подобно тълкуване. Трудно е да се предположи, че при тежката борба, която българският владетел водел по различни фронтове, било възможно той да пренесе военните действия и на север от Дунава."
Изглежда, че не само е възможно, но точно на север от Дунава са започнали битките на Самуил (Иисус Навин) срещу ромейските гарнизони.

"...И всичко, що направи на двамата аморейски (ромейски) царе, които бяха отвъд Иордан (Дунав), на есевонския цар Сихона и на васанския цар Ога, който живееше в Астарот (Търговище) и Едрея (Арджеш)."

Тези двама ромейски управители, в два от най-големите влашки градове на север от Дунава са били едни от първите жертви.
След Арджеш и Търговище, Слатина е бил последният град, който е бил превзет оттатък Дунава.

,,Иисус син Навинов, прати тайно от Ситим (Слатина) двама съгледвачи и каза, обгледайте земята и град Йерихон (Оряхово)"
(2–1)

1 И посла иисус сын навин из саттина два юношы соглядати втай, глаголя: взыдите и видите землю и иерихон.
Слав. Б-я

Град Слатина в Румъния е бил града, от който Иисус Навин изпраща двамамата съгледвачи да огледат град Оряхово (Иерихон), който се намира от другата страна на река Йордан. След тяхната завръщане народът на Израил тръгва да преминава реката:

,,И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Йордан (Дунав), а свещениците пренесоха ковчега (господен) пред народа, то щом тия където носиха ковчега (на завета господен) влязоха в Йордан (Дунав) и нозете на свещениците, които носиха ковчега, се потопиха в водата на Йордан (Йордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничената жътва), водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние до град Адам (Бдин, Видин), който е до Цартан (Арчар, Арзелград): А която течеше в морето, що е на равнината, в Солено (Черно) море, отиде и изчезна".
3–(14–16)

Тук е много интересно, защото ако знаете колко е широка днешната река Иордан на изток от соченият днес за Иерихон град, ще разберете, че не е била необходима божията намеса за преминаването и. Навярно и вие както и аз не вярвате на приказката, за промененият климат и как от Обетована земя Палестина се превръща в камениста пустиня.

http://ljames1.home.netcom.com/print-d4192.html

Това е гравюра на река Йордан от 1870 г. Вижте как няколко каруци биха били направили един добър мост, по който са можели да минат войните на Иисус Навин. Аз ходих на река Дунав за да видя къде точно е станало нейното преминаване. Това се е случило на изток от град Оряхово срещу днешното село Остров. Там река Дунав е най-тясна и остров Попадия е подпомогнало преминаването на 40 000 армия.

[4:9] И (други) дванайсет камъка постави Иисус сред Иордан на мястото, дето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета (Господен). Те са там и доднес.

Не можах да отида до острова да видя какви са тези камъни, поставени на него, но името ,,Попадия" навярно е останало от онова време.

Отностно спирането на реката, това е същото явление, както при Керченския пролив:

[4:23] защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Иордан за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,
[4:24] за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.

Просто реката е замръзнала нагоре срещу течението до Видин (Адам) и Арчар (Цартан). В старите библии на мястото на Цартан стои Кириатиарим, което е ,,град Рим", или ,,римския град". Това се е случило в началото на месец март, а при по-студени зими замръзването на реката не е необичайно явление за това време:

[4:19] И народът излезе от Иордан в десетия ден на първия месец (Нисан) и се разположи на стан в Галгал (Галово), на изток от Иерихон (Оряхово).
[4:20] И дванайсетте камъка, които бяха взели от Иордан (Дунав), Иисус постави в Галгал (Галово)
[4:21] и каза на синовете Израилеви (на Илирик): кога в по-сетнешно време вашите синове попитат бащите си: "какво значат тия камъни?" -
[4:22] кажете на вашите синове: "Израил (Илирик) премина тоя Иордан (Динав) по сухо";
[4:23] защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Иордан (Дунав) за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено (Черно) море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,
[4:24] за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.

След като преминали река Дунав при село Остров, войските на Иисус Навин се настанили на мястото на днешното село Галово (Галгал), на изток от Оряхово и на няколко километра на юг от село Остров. За историята на селото се знае, че е основано от татари, които преминали Дунава няколко стотин години по-рано. То се намира в една тясна долина и е било естествено защитено. От Галово те тръгват към Оряхово. Тук следва поредната приказка, как с духане на някакви юбилейни тръби падат стените на града. В илюстрациите на библии от 16 век войските на Иисус Навин и Моисей са рисувани как теглят оръдия. Оръдия, ще рекат мнозина неверници? Да, оръдия, защото събитията са от втората половина на 14 век, ако не и по-късни, когато наистина е имало оръдия. Ако крепостните стени на Оряхово са бомбандирани с оръдия шест дни, то напълно нормално е на седмия ден те да потдадат някъде и крепостта да падне

6:1 Тогава Господ рече на Иисуса: ето, Аз предавам в ръцете ти Иерихон и царя му и силните люде (в него):
6:2 обкръжете града вие всички, способни за война, и обикаляйте града веднъж (на ден); тъй правете шест дена;
6:3 и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите;
6:4 щом затръби юбилейният рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи, и целият народ ще навлезе (в града, като се спусне) всеки от своето място.
6:5 И свика Иисус, син Навинов, свещениците (Израилеви) и им рече: носете ковчега на завета, а седем свещеника да носят седем юбилейни тръби пред ковчега Господен.
6:6 И рече (им да кажат) на народа: идете и обиколете града; а въоръжените нека вървят пред ковчега Господен.
6:7 Щом Иисус каза на народа, седемте свещеника, които носеха седемте юбилейни тръби пред Господа, тръгнаха и затръбиха (гръмогласно) с тръбите, и ковчегът на завета Господен вървеше след тях;
6:8 въоръжените пък вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието.
6:9 На народа пък Иисус даде заповед и каза: не викайте и да се не чуе вашият глас, и да не излиза дума из устата ви до оня ден, докле ви не кажа: "викнете!" и тогава ще викнете.
6:10 Тъй ковчегът (на завета) Господен тръгна около града и обиколи веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него.
6:11 (На другия ден) Иисус стана сутринта рано, и свещениците понесоха ковчега (на завета) Господен;
6:12 и седемте свещеници, които носеха седемте юбилейни тръби, пред ковчега Господен, вървяха и тръбяха с тръбите; въоръжените пък вървяха пред тях; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета) Господен и, вървейки, тръбяха с тръбите.
6:13 Тъй и на другия ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Тъй правиха шест дена.
6:14 На седмия ден станаха рано, щом се сипна зора, и обиколиха по същия начин града седем пъти; само в тоя ден обиколиха града седем пъти.
6:15 Когато седмия път свещениците тръбяха с тръбите, Иисус каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града!
6:16 Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (на силите); само блудницата Раав нека остане между живите, тя и всеки, който е в къщата й; защото тя укри пратените, които пращахме;
6:17 но вие се пазете от заклетото, за да не подпаднете и сами под заклятие, ако вземете нещо от заклетото, и за да не навлечете върху стана на синовете Израилеви заклятие и да му не причините бедствие;
6:18 и всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня.
6:19 Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града.

5:1 Кога всички аморейски царе, които живееха отсам Иордан към морето, и всички ханаански царе, които са при морето, чуха, че Господ (Бог) изсуши водите на Иордан пред синовете Израилеви, докле те преминаваха, тогава им се сви сърцето, (те се ужасиха,) и не остана вече в тях дух против синовете Израилеви.

Аморейските царе са ромейските или римските царе, които живеят отсам Йордан (Дунав). Между тях и Черно море на изток са ханаанските земи.
Ханаанци е видоизмененото "генуезци", а това са едни от владетелите на черноморските ни градове, наред с венецианците по това време.

Нека сега да проследим следващото сражение на Иисус Навин, за да се убедите напълно, че тези битки са се извършвали на територията на средновековна България. Става въпрос за превземането на гр. Кнежа и разрушаване на крепостта и.

"Господ каза на Иисуса: Не бой се и не се ужасявай; вземи със себе си всички мъже, способни за война, стани, иди към Гай; ето, Аз предавам в ръцете ти гайския цар и народа му, града му и земята му; направи с Гай (Кнежа) и царя му същото, каквото направи с Иерихон (Оряхово) и царя му, само плячката и добитъка му си поделете; тури засада зад града.
Иисус и всички мъже, способни за война, станаха да идат към Гай (Кнежа), и избра Иисус триисет хиляди души храбри и ги изпрати през нощта, и даде им заповед, като каза: гледайте, вие ще бъдете на засада зад града; не се отдалечавайте от града и бъдете всички готови; аз пък и всички мъже, които са с мене, ще се приближим до града и щом (жителите гайски) излязат срещу нас, както и по-напред, ние ще побегнем от тях; те ще се втурнат подире ни, тъй, че ние ще ги отвлечем от града, защото те ще кажат: "бягат от нас, както и по-напред", кога побегнем от тях, вие станете от засадата и завладейте града, и Господ, Бог ваш, ще го предаде в ръцете ви; кога превземете града, запалете града с огън, направете според думата Господня; гледайте, аз ви заповядам.
Тъй ги изпрати Иисус, и те отидоха в засада и заседнаха между Ветил (село Търнава, Врачански окръг) и Гай (Кнежа), на запад от Гай (Кнежа); а Иисус пренущува оная нощ сред народа.
Като стана сутринта рано, Иисус прегледа народа и тръгна той и старейшините Израилеви пред народа за Гай (Кнежа); и всички мъже способни за война, които бяха с него, тръгнаха, приближиха се и дойдоха до града (откъм изток, а засадата беше на запад от града), И разположиха стан на север от Гай (Кнежа), а между тях и Гай имаше долина (Върбишки дол). След това Иисус взе до пет хиляди души и ги постави в засада между Ветил (Търнава) и Гай (Кнежа), на запад от града.
И целия стан, който беше на север от града, народът си разположи тъй, че задната част беше на запад от града. А Иисус отиде оная нощ всред долината (Върбишки дол).
Щом гайския цар видя това, стана рано и излезе веднага с жителите градски против Израиля на бой, той и целият му народ, на определеното място пред равнината; но той не знаеше, че против него има засада зад града (му).
Иисус и цял Израил като че уж разбити от тях, побягнаха към пустината (равнината); а те извикаха целия народ, който беше в града, за да ги гонят, и, гонейки Иисуса, отдалечиха се от града;
И не остана в Гай (Кнежа) и Ветил (Търнава) нито един човек, който да не бе се спуснал против Израиля; а града си оставиха отворен, гонейки Израиля.
Тогава Господ каза на Иисуса: простри копието, що е в ръката ти, към Гай (Кнежа), понеже Аз ще го предам в ръцете ти (и засадата веднага ще стане от мястото си). Иисус простря към града (ръката си и) копието, що бе в ръката му.
А засадниците станаха веднага от мястото си и се втурнаха, щом той си простря ръката, влязоха в града, превзеха го и начаса предадоха града на огън.
Жителите гайски (на Кнежа), като се озърнаха назад, видяха, че от града се дига дим към небето. И нямаше къде да бягат – нито нататък, нито насам; защото народът, който бягаше към пустинята (равнината), обърна се срещу гонителите.
Иисус и цял Израил, като видяха, че засадниците превзеха града и от града се вдига дим (към небето), върнаха се и почнаха да убиват гайчани; а ония от града излязоха против тях тъй, че те се намираха посред израилтяните, от които едни бяха от едната страна, а други от друга; тъй ги разбиха, че не оставиха от тях нито един жив, нито избягал; а гайския цар хванаха жив и го доведоха при Иисуса.
Когато израилтяните избиха всички гайчани на полето, в пустинята, дето ги гониха, и след като те всички до един паднаха от острието на меча, тогава всички израилтяни се върнаха в Гай (Кнежа) и го поразиха с острието на меча.
Погиналите в тоя дин мъже и жени, всички гайчани, бяха дванайсет хиляди.
Иисус не свали ръката си, каято бе прострял с копието, докле не предаде на заколение всички гайчани;
Само добитъка и плячката от тоя град синовете Израилеви поделиха помежду си, според Господнята дума, която (Господ) бе казал на Иисуса.
Тогава Иисус изгори Гай (Кнежа) и го обърна на вечни развалини, на пустиня доднес; а гайския цар обеси на дърво (и го остави на дървото) до вечерта; след залес слънце пък Иисус заповяда, та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го пред градските порти, и натрупаха върху му голяма грамада камъни, която е оцеляла доднес.

Така с хитрост пада град Кнежа. На картата на града ясно се вижда как точно е станала битката. Специалистите по библейска археология доста ще се потрудят да измислят къде точно в съвремена Палестина са се случили тези събития. А на картата на България всичко е толкова лесно. Гай (Кнежа), или още Луз (Исмаил), означава "скали" според Библейски речник, а в действителност е било името "Исмаил", което е другото име на гр. Кнежа. Тук може да се получи объркване, защото Гай е едно от имената на крепостта Царевец във Велико Търново. Село Търнава тук също е написана като ВТЛ(Р), или Ветил. Най-близкият град на пътя на войските на Иисус Навин на юг е бил Кнежа. Паданета на Търново става много по-късно, след като са завоювани Тракия, сев. Гърция, и Македония. Ще опишем и това падане.

"От Иерехон Иисус изпрати люде в Гай (Кнежа), що е близо до Бет-Авен (Плевен), на изток от Ветил (Търнава), и им каза: идете, обгледайте земята. Те отидоха и обгледаха Гай (Кнежа)."
След първото несполучливо нападение на Гай, Иисусовите войници са гонени до Севарим и ги гониха до спусъка на планината". Севарим (СБРМ - Бреница) съществува само в най-новите библии. В старите то отсъства.
Нека сега да видим срещу какви племена, или народи се е сражавал Иисус Навин:

"Като чуха това, всички (аморейски) царе, които бяха отсам Иордан (Дунав), по планината и равнината и по целия бряг на голямото море, и които бяха близо до Ливан (Влахия), - хетейци, аморейци, (гергесейци), хананейци, ферезейци, евейци и иебусейци, събраха се заедно, за да се ударят с Иисус и Израиля."

В "Библейската археология" и на библейските карти можете да видите къде са разположени тези народи на територията на Палестина, от които днес няма никаква следа. Нито археологически, нито епиграфски паметник. Нищо! Никой стар писател, като Херодот например, не споменава и дума за тези народи. Дали е така, ще видим след малко.
Ето как навярно е бил оригиналния текст, дописан и отредактиран от църковните отци:

"Като чуха това, всички ромейски царе, които бяха отсам Дунав, по планината и равнината и по целия бряг на Черно море, и които бяха близо до Влахия – гети, ромеи – християни, хански племена, одризи, бени, (от провинция Беника), и беси, събраха се заедно, за да се ударят със Самуил и Израиля."

Къде са били тези народи, самата книга Иисус Навин ни показва? Когато преминават Иордан (Дунав), народът който е владеел отсам и оттатък Дунав се нарича гети, готи.
Ромеите-християни са в почти всички големи градове отсам и оттатък Дунав.
Ханските племена пак според същата книга са се намирали на изток от Иерихон, близо до морето. Плиска, Преслав, Шумен и Мадара (или крайморските венециански и генуезки) са техните най-големи градове. Одризите, или Терезци, както още ги наричали, са живеели на изток от стария Филипопол, чак до Одрин, на север до Хемус (Стара планина) и планината Родопи на юг.
Областта Беника е била на изток от Средец с център град Сипоне (Шипоне, дн Ихтиман) в Ихтиманското поле. Главни крепости на тази област според книгата са:

"...А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те били техни съседи и живеят близо до тях; защото Израилевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха); Габаон (Шипоне), Кетира (Тикера, на изток от с. Ветрен, Пазарджишко), Беерот (Перущица), и Кириат-Иарим (Пловдив)."

Накрая са бесите – най-непокорното тракийско племе, което е владеело Западните Родопи и западна Тракия.
Много историци са се опитвали да осветлят прочутата битка на българския цар Самуил с войските на византийския император Василий ІІ Българоубиец в прохода Суки (Траянови врата). Как е протекла и докъде българите са гонели византийците. Нека да видим какво пише за нея в книгата Иисус Навин:

"Когато иерусалимският (Софийският) цар Адониседек (Дионисий дук) чу, че Иисус (Самуил) превзел Гай (Кнежа) и го предал на заклятие, и че постъпил с Гай (Кнежа) и с царя му тъй, както постъпи с Иерихон (Оряхово) и царя му, и че гаваонци (Шипонци, Ихтиманци) сключили мир (с Иисуса (Самуила) и) с Израиля и останали между тях, той се много уплаши , защото Гаваон (Шипоне) (беше) голям град, като един от царските градове, и по-голям от Гай (Кнежа), и всичките му жители бяха юнаци.
Поради това иерусалимския (Софийския) цар Адониседек (Дионисий дук) изпрати при Хебронския (Одрин) цар Хохама, и при иармутския (Ефрем) цар Фирама, и при лахиския (Хасково) цар Яфия, и при еглонския (Главан, Валсена) цар Девира да кажат:
Дойдете при мене и ми помогнете да съсипем Габаон (Шипоне), задето е сключил мир с Иисуса (Самуил) и синовете Израилеви.
Те се събраха и отидоха петимата аморейски (ромейски) царе: иерусалимския (софийския) цар, хебронския (одринския) цар, иармутския (ефремски) цар, лахиския (хасковския) цар, еглонския (главански) цар, те и всичкото им опълчение, и се разположиха на стан до Гаваон (Шипоне), за да воюват срещу него.
Гаваонци (Шипонци) изпратиха до Иисуса (Самуил) в (израилския) стан, в Галгал, да кажат: не оттегляй ръката си от твоите роби; дойди по-скоро при нас, избави ни и ни помогни; защото против нас се събраха всички аморейски (ромейски) царе, които живеят в планините.
Иисус (Самуил) тръгна от Галгал, той й с него всички способни за война, и всички храбри мъже.
Тогава Господ каза на Иисуса (Самуил): не бой се от тях, защото Аз ги предадох в ръцете ти: никой от тях няма да устои пред лицето ти.
И нападна върху тях Иисус (Самуил) внезапно, (понеже) цялята нощ бе вървял от Галгал.
Господ ги докара в смущение пред израилтяните, и те им нанесохо голямо поражение в Гаваон (Шипоне), гониха ги по пътя към Веторонската (Ветренската) височина и ги разбиваха до Азек (Загорово, дн. Септеври Пазарджишко) и до Макед (Асеновград).
А когато бягаха от израилтяните по склона на Веторонската (Ветренската) планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни (градушка) до самия град Азек (Загорово), и те умираха: умрелите от камъните на градушката бяха по-много, отколкото ония, които синовете Израилеви убиха с меч (в битката).
Иисус (Самуил) извика към Господа в оня ден, в който Господ (Бог) предаде Аморея (Ромея) в ръцете на Израиля, - след като ги изби в Гаваон (Шипоне), и те бяха избити пред лицето на синовете Израилеви, - и каза пред израилтяните: спри се, слънце, над Гаваон (Шипоне), и ти месечино, над Айалонската (Беловската) долина!
И слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си. Нали това е писано в книгата на Праведния: слънцето стоеше сред небето и не бързаше да зайде почти цял ден?
Такъв ден не е имало ни преди, ни подир оня, в който Господ (тъй) да е слушал човешки глас, Защото Господ воюваше за Израиля."

Нека преди да продължим нататък, да видм какво се е случило при Шипоне (Габаон). След като в скоби съм сложил истинските имена, така по лесно можете да се ориентирате в обстановката. Тук, при това изследване на библейските събития попаднах на едно интересно име на Асеновград. В книга Иисус Навин той е даден с името Макед. Стан на Макед(онци), или Стани мъка, както го знаем всички.
Нека да видим дали няма и другаде разказано за чудесата, случили се при тази битка.
В БВИ четем следното:

"След снемането на обсадата византийските войски, както правилно предполага В. Аврамов, се изтеглили към района на римската станция Бугарка при с. Лесново, след което по римския път продължили отстъплението си и останали да нощуват в района на крепостта Шипоне (при дн. Ихтиман) в укрепен лагер. Тук Лъв Дякон съобщава един наглед само любопитен факт, който обаче при тогавашната психическа настройка на войските изиграл немалка роля за разколебаване на моралния им дух. "През нощта, още преди да беше преминала първата нощна стража, от източната страна на лагера внезапно се появи една грамадна звезда и като освети палатките с обилна светлина, падна на западната част до самия окоп, пръсна се на много искри и угасна. Падането на звездата означаваше унищожаването на войската, което стана по-късно; защото подобно явление, където и да се случи, предвещава гибел на всички наоколо. Явно доказателство е падналата върху троянската войска звезда, когато Пиндар се прицелвал с лък в Менелай. Същия този ден троянската войска била принудена от ахейците да бяга безславно. И при ромейските войни всеки, който проследи историята, би открил, че това често е ставало и че погивала войската там, където се случвало това явление."

Още един път в историята има описано подобно събитие, падането на камъни върху неприятелската армия и спиране вървежа на слънцето. Този път дубликатът е при битка на Карл Велики.
Ака проследим по-нататък битките на Иисус Навин ще видим и градовете, превзети от него. След превземането на Макед (до Асеновград), където са убити горепосочените пет царе армията продължава победния си ход към Ливна (Блисна, Калугерово). След падането и идва ред и на Лахис (Хасково). Тук на помощ на ромейските войски идва царят на Газера (Стара Загора), който също е разбит от армията на българите. След Хасково следва Еглон (Главан) и накрая Хеброн (Одрин). Давир (Проват) е последният град от този поход.

"И порази Иисус цялата планинска и южна земя, низините и земята покрай планините и всичките им царе: не остави никого, който да оцелее, и всичко живо предаде на заклятие, както бе заповядал Господ, Бог Израилев; порази ги Иисус от Кадес-Варни (Одесос – Варна) до Газа (Виза) и цялата земя Гошен дори до Габаон (Шипоне); и всичките тия царе и земите им Иисус превзе наведнъж, понеже Господ, Бог Израилев, се сражаваше за Израиля. След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в стана, в Галгал."

Между другото Галгал е много променливо понятие в тази книга. Галгал означава буквално "лагер" и е винаги там, където лагеруват по-продължитерно българите. Последният лагер на армията на Иисус преди битката край Шипоне (Габаон) е бил по поречието на река Искър в Софийското поле. Затова за една нощ той е успял да дойде с войските си на помощ на Шипонци. Цели три дни са били необходими на Иисусовата войска да дойде от Галгал (лагера) на изток от Оряхово, до град Шипоне.

"А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те (Гаваонци) били техни съседи и живеят близо до тях; защото Израелевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха); Габаон, Кетира, Беерот и Кириат Иарим."

Погледнете сега картата на Иудейското и Израилското царство на края на синодалната Библия. На нея ясно се вижда, че от Галгал (на изток от Иерихон), до Гаваон не са повече от 25 – 28 км. Това разстояние Иисусовата войска го е минала за три дни пътуване. Е, ако са тръгнали от Гиген, или село Галово на югозапад по поречието на река Искър са им необходими около три дни за да стигнат до Ихтиманското поле.
По-нататък в книгата Иисус Навин се разказва за освобождение на останалите български земи от ромейците. От земите на Хърватския Дубровник (Сидон) на запад през Драч-Дурацо (Тир) в Албания, цял Пелопонес, до бреговете на Мраморно море на юг. От Босфора на изток, по брега на Черно море, чак до устието на река Днестър на север, заедно с Влахия, Банат и Срем на запад, са земите ни, освободени от войните, водени от Самуил (Иисус Навин). Кажете ми сега, кой е този БОГОИЗБРАН НАРОД, описан в Библията? Доказах ви, че това сме ние – БЪЛГАРИТЕ.

[Horos]

Житие на св. пророк Самуил
(Римският император Валериан І и Български цар Самуил)

В онова време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе, живял в гр. Рама или Ариматея (София) един благочестив човек на име Елкана ЛКН (Лициний LCN, комит Никола НКЛ от София) от Левиевото (комит о БЕЛ) коляно. Той имал две жени – Ана (Мариниана, Рипсимия) и Фенана. Любимата му жена Ана (Мариниана, Рипсимия) била бездетна. А у израилтяните бездетството се считало за знак на Божия немилост. Затова Ана (Мариниана, Рипсимия) тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали.
Елкана (Лициний, комит о Бел Никола от София) изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом (Преслав), гдето тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си. Само Ана (Мариниана, Рипсимия) едничка не могла нищо да яде: сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети. Първосвещеник Илий (Траян Деций, Петър І), който седял при входа на скинията, я гледал с учудване. Тя била твърде много развълнувана, не произнасяла гласно ни една дума, но устните й се движели, като произнасяли вътрешна молитва. Като видял нейното извънредно вълнение, Илий (Траян Деций, Петър І) си помислил, че тя е пияна, и й казал:
- Как си могла ти в такъв вид да дойдеш в Дома Господен? Излез оттук и отрезви се!
Ана (Мариниана, Рипсимия) смирено отговорила на първосвещеника:
- Не съм пияна, но изливам пред Господа скръбта на душата си. Моля те, не ме презирай!
На Илий (Траян Деций, Петър І) му станало мъчно, че оскърбил нещастната жена. Той благословил Ана (Мариниана, Рипсимия) и й казал:
- Иди си смиром и Израилевият Бог да изпълни просбата ти!
Ана (Мариниана, Рипсимия) се върнала при мъжа си, утешена и укрепена от молитвата. Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи "измолен от Бога".
Родителите твърде много се зарадвали, че си имат вече младенец. И двамата били съгласни да го посветят на Господа, затова щом Самуил навършил три години, Ана (Мариниана, Рипсимия) го отнесла в Силом (Преслав) при първосвещеника Илий (Траян Деций, Петър І) и му казала:
- Аз съм същата жена, която преди три години молех Бога да ми дарува син. Бог изпълни молбата ми и аз Му отдавам своето дете. Нека то Му служи през цял живот.
И като влязла в храма, Ана (Мариниана, Рипсимия) поблагодарила на Господа с пламенна молитва:
"Зарадва се сърцето ми в Господа, въздигна се силата ми чрез моя Бог! Никой не е тъй свет като Господа и няма твърдина като нашия Бог! Господ умъртвява и съживява. Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига. От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха. Той изпълнява молитвата на молещия се и благославя дните на праведника, защото не със своята мощ е силен човек. Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да не се хвали силният със силата си, да не се хвалят богатите с богатството си, но който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Господа."
След молитвата Ана (Мариниана, Рипсимия) се върнала у дома, като оставила детето на грижите на първосвещеника Илий (Траян Деций, Петър І). На всеки празник обаче тя ходела в Силом (Преслав) да се види със сина си и му донасяла дрешки. Майката се радвала, като чувала от Илий (Траян Деций, Петър І), че синът й е кротък, послушен и ревностно се учил на закона Господен. Радвала се, като видяла младото момче да служи на храма в сфод (ленена дрешка, каквато носели служителите на олтара). Илий (Траян Деций, Петър І) твърде обикнал доброто и кротко момче и казвал на родителите му: "Да ви благослови Бог за дара, който Му поднесохте!" И Бог проявил милост към Ана (Мариниана, Рипсимия): дарувал й още три сина (Давид, Аарон и Моисей) и две дъщери. Първосвещеникът Илий (Траян Деций, Петър І) бил в същото време и съдия на израилския народ. Той бил добър човек, изпълнен с вяра и благочестие. Но с едно нещо заслужил Божия гняв: бил твърде снизходителен към децата си, не ги наказвал за техните постъпки и затова синовете му Офни ъ и Финес (Хостилиан) станали много лоши и развратни люде. Те двамата били свещеници, но не почитали Бога и не изпълнявали своите длъжности, както трябва. Вземали в своя полза част от пожертвованията, принасяни Богу, и с това отклонявали народа от жертвоприношения. Често Илий (Траян Деций, Петър І) чувал оплаквания против синовете си и тогава им казвал:
- Деца мои, защо така постъпвате? Вие грешите тежко пред Господа, като отклонявате народа от изпълнение на Неговите повели. Не е хубаво това, що чувам за вас.
Но Офни (Херений Етруск) и Финес (Хостилиан) никак не се вслушвали в кротките увещания на баща си и продължавали да живеят нечестиво. Като съдия израилски, Илий (Траян Деций, Петър І) бил длъжен да уволни синовете си и да ги накаже. Но той не се решил да прибегне до строгост. Бог му казал чрез едного от пророците Си, че Той ще го накаже за лошото поведение на синовете му, "защото – казал Господ чрез устата на пророка – Аз прославям тия, които Ме прославят, а които Ме презират, ще бъдат в безчестие." Нататък пророкът предвестил на Илий (Траян Деций, Петър І), че двамата негови синове ще умрат в един ден и Господ ще си определи верен свещеник, който ще изпълнява волята Му и ще Му служи усърдно.
Между това момчето Самуил растяло и било едничка утеха на Илий (Траян Деций, Петър І). Скоро станало явно, че то е угодно Богу, че Бог му е пратил Своята благодат и чрез него ще възвестява Своята воля. Веднъж дванадесетгодишното момче, което спяло всяка нощ в скинията (храма Божи), било пробудено от глас, който го викал. Като мислело, че го вика Илий (Траян Деций, Петър І), то бърже станало и отишло в предверието, гдето първосвещеникът спял при вратите на храма.
- Ти ли ме вика, отче? – казало то на Илий (Траян Деций, Петър І).
- Не, чедо – отговорил той, - аз не съм те викал. Иди си легни!
Но току-що момчето заспало, същият глас отново извикал: "Самуиле, Самуиле!" Момчето станало пак и пак отишло при първосвещеника. Три пъти Самуил бил събуждан и отивал при Илий (Траян Деций, Петър І). Тогава Илий (Траян Деций, Петър І) разбрал, че Господ вика момчето и му казал:
- Ако пак чуеш, че те викат, кажи: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша!" Действително Самуил чул четвърти път същия глас и отговорил: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша!" И Господ заговорил на Самуил и му възвестил, че ще накаже Илий (Траян Деций, Петър І), загдето той не обуздал синовете си в техните беззакония.
Самуил станал сутринта, отворил вратите на храма, но се боял да обади на първосвещеника това, което Бог му казал за него. Обаче Илий (Траян Деций, Петър І) го повикал и поискал да му разкаже всичко. Като чул Господните думи, Илий (Траян Деций, Петър І) казал: "Той е Господ, каквото Му е угодно, това ще направи." Господ благословил Самуил и оттогава често възвестявал чрез него Своята воля. Всички в Израил разбрали, че на момъка почива Духът Господен и го почитали като пророк.
В това време израилтяните били твърде развратни и непокорни Богу. Те забравили благодеянията, които Господ им оказвал, и постоянно се отклонявали от Него. Само външно изпълнявали обредите на закона, а сърцата им били далеч от Бога. И Бог ги наказал.
Филистимците, съседен народ, нападнали израилтяните. В сражение ги разбили и убили около 4000 души. Израилските началници и старейшини в ужас говорили един другиму: "Защо Господ ни порази с такова бедствие?" Тям на ум не дошло, че Господ ги наказва за греховете им и че само истинското тяхно разкаяние може да умилостиви Бога. Но те казали: "Да донесем тук ковчега Господен! Неговото присъствие ще ни спаси от ръката на враговете ни."
Действително, пратили в Силом (Преслав) за свещения ковчег и го донесли на бойното поле. Те мислели, че видимото присъствие на светинята ще спаси израилтяните. Но Господ, Който вижда в сърцата, помага само на тия, които искрено Го обичат и Му служат, а не суеверно само се покланят на светинята.
Присъствието на ковчега не спасило израилтяните. Те били съвършено разбити, свещеният ковчег бил пленен от враговете, а Офни и Финес загинали. Илий (Траян Деций, Петър І) седял при вратата на храма, гледал по пътя и очаквал с нетърпение известия за сражението. Изведнъж чул вик и плач: войникът който се бил спасил от поражението, известил на жителите на Силом за победата на враговете. Когато Илий (Траян Деций, Петър І) чул, че ковчегът Божи е взет от враговете и че синовете му са убити, паднал възнак, строшил си гръбнака и умрял. Той бил на 98 години, а четиридесет години управлявал Израиля.

(,,През 967 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Петър управлява най-дълго в историята на Първото българско царство."

http://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_I_(България)

,,Готите са германско племе, произхождащо от Прибалтика и Скандинавия. През II-III век сл.Хр. мигрират към северозападното Черноморие и стават съсед на Римската империя, която все още знае много малко за тях. За първи път те нахлуват през 249 г., след това отново през 250 г., разграбвайки всичко в незащитената Мизия. Втория път обаче те са пресрещнати и отблъснати от легиони, предвождани лично от император Деций Траян при Никопол на Дунав. На следващата година при Берое, около дн. Ямбол римляните са изненадани неподготвени и са принудени да се оттеглят победени. Готите, водени от Книва се спускат над Тракия и безнаказано я опустошават. Големият град Филипопол, дн. Пловдив, е превзет и унищожен с около 100 хил. души обсадени в него, вероятно по-голяма част от населението на околността.

През това време Деций се стреми да събере нова армия и да пресече опита на готите да се върнат на север от Дунав. Финалната среща се състои край Абритус, дн. Разград на 1 юли 251 г. Варварите успяват да надхитрят императора и да го вкарат в клопка, подмамвайки легионите към непроходимите блата, където те затъват и се оказват заобиколена от готите лесна плячка. В свирепото клане повечето римляни са избити. Когато в разгара на боя Деций научава за смъртта на сина си, той заявява: ,,Смъртта на един войник не е голяма загуба за отечеството ни.". Повечето, включително император Деций Траян и синът му Херений Етруск, загиват.

Битката се оказва преломна и е началото на края за империята. Освен удар по авторитета на Рим, това е събитието което води до колапс на държавата.

Деций е първият римски император, загинал в битка с външни врагове."

http://bg.wikipedia.org/wiki/Деций_Траян

Ако върху образа на готският нашественник Книва се наложи този на Светослав, ще се види че е един и същи герой, дублиран веднъж в 3 век, а после в 10 в.)

Като пленили ковчега, филистимците го поставили в капището на своя идол Дагон. На другия ден обаче жреците намерили техния идол да лежи ничком на земята пред ковчега Божи. Те го дигнали, но на следния ден го намерили пак да лежи на пода разбит. При това в града и околностите му се явили страшни болести. Тогава теизпратили ковчега в друг град, но и там се явили страшни болести. Същото станало и в трети град.
Изплашени, филистимците разбрали, че на израилския Бог не е угодно тая светиня да се намира в ръце на инопленници. Затова, обзети от голям страх, те върнали на израилтяните свещения ковчег.
Цели 20 години израилтяните били под филистимско робство. Едва тогава започнали да разбират, че съгрешили пред Бога и справедливо са наказани за своите грехове и идолопоклонството. Самуил се стараел да възбуди у тях чувства на разкаяние и съкрушение.
- Обърнете се с цялото си сърце към Бога – казвал той, - отхвърлете кумирите, на които се покланяте, а служете на единия Бог и Той ще ви окаже милост!
Те послушали Самуила и си го избрали за съдия и началник. Веднъж Самуил събрал целия народ, наложил му пост и принесъл агне в жертва Богу. Дълго и пламенно той се молил, а целият народ повтарял след него: "Съгрешихме пред Господа!"
В това време филистимците (истамбулците) узнали за тоя събор и нападнали израилтяните. Ужасен от страх, народът казвал на Самуил: "Не преставай да молиш Бога за нас!" Самуил ги ободрявал, като им обещавал Божията помощ.
Още не била изгорена жертвата, когато сражението започнало. Господ помогнал на разкаялия се Свой народ – неприятелят бил съвършено разбит и обърнат в бягство. Израилтяните се избавили от тежкото робство, филистимците им върнали взетите градове и вече не ги тревожили през всичкото време на Самуиловото управление.
Израил се радвал на пълно спокойствие.

,,Битката при Траянови врата (на гръцки: Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού) на 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България. Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.

Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав."

http://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Траянови_врата

Самуил мъдро управлявал народа, посещавал всички израилски градове, навсякъде съдел справедливо, без да взима никакви дарове за своя труд, и непрестанно благодарял на Господа за Неговата милост.
Когато Самуил остарял, отстъпил на синовете си част от властта и ги поставил съдии, като се надявал да намери в тях свои помощници. Но синовете му не следвали неговия пример. Те били алчни и несправедливи. Недоволни от тях, народните старейшини дошли да молят Самуил да им избере цар. Никога дотогава израилтяните не били имали цар. Откак Бог ги извел от Египет, Той Сам ги управлявал чрез избрани мъже, на които откривал Своята воля. Затова желанието на израилтяните било неугодно Бог: "Те не тебе оскърбиха, а Мене – казал Бог на Самуил. – Но ако искат това, постави им цар!" И Господ посочил за цар Саул (Галиен, Гаврил Радомир), син на Кис, виден човек от Вениаминовото коляно.
Случило се, че в това време на Кис се изгубили ослиците. Някой го посъветвал да попита за тях пророк Самуил. При пророка отишъл Саул (Галиен, Гаврил Радомир). Като го видял, Самуил му открил волята Божия и излял на главата му свещен елей в знак, че го помазва за цар. Над Саул (Галиен, Гаврил Радомир) слязъл Божия Дух, сърцето му се изменило, той започнал да пророчества и приел с голямо смирение вестта, че ще бъде цар израилски.
Самуил събрал народа и заповядал да хвърлят жребий, кой ще бъде цар. Жребият се паднал на Вениаминовото коляно, а от това коляно – на Саул (Галиен, Гаврил Радомир), Кисовия син, вече посочен от Бога и помазан от Самуил.
Дълго не могли да намерят Саула (Галиен, Гаврил Радомир). Считайки себе си недостоен за великия и труден сан, Саул (Галиен, Гаврил Радомир) се скрил. Най-после го намерили и Самуил го представил на народа. Саул (Галиен, Гаврил Радомир) бил красив, представителен и от рамената си нагоре по-висок от всички. Целият народ радостно извикал: "Да живее царят!" Някои обаче били недоволни и го презирали, но Саул (Галиен, Гаврил Радомир) не искал да знае за тях. След това Саул (Галиен, Гаврил Радомир) удържал голяма победа над амонитяните и тогава целият народ му говорел: "Посочи ни тия, които не те искаха за цар! Ние ще ги убием!" Но Саул (Галиен, Гаврил Радомир) забранил да ги преследват. Всички обикнали храбрия и великодушен цар.
След избиране на царя, Самуил свикал народа и с висок глас му казал:
- Вие пожелах цар и аз изпълних вашето желание. Аз дълго ви управлявах. Кажета пред Бога: притеснил ли съм някого от вас, обидил ли съм някого, взел ли съм дар от някого? Говорете смело! Ако някой има оплакване против мене, аз съм готов да го удовлетворя и ако нещо съм взел, ще го върна.
Целият народ единодушно отговорил:
- Ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел. Бог е свидетел, че ние сме доволни от тебе!
Самуил дълго наставлявал народа да пази Божиите заповеди и да служи на Господа усърдно:
- Аз никога не ще престана да моля за вас Бога и да ви посочвам истинския път. Служете на Бога истински и той няма да ви остави! Но ако вършите зло, ще загинете заедно с вашия цар!
В началото на своето царуване Саул (Галиен, Гаврил Радомир) бил изпълнен със смирение и благочестие. Господ го благословил и му дарувал успех в делата му. Но властта развратила царя. Той престанал да се вслушва в добрите съвети на Самуил, нерядко постъпвал дори противно на Божиите повели, станал горд и самонадеян. Тогава Господ отнел от него Своята милост.
Амаликитяните, съседи на израилтяните, прогневили Бога със своите престъпления. Чрез пророк Самуил Господ заповядал на Саул (Галиен, Гаврил Радомир) да им обяви война, да убие царя им и да предаде на изтребление всичкото им имущество. Саул (Галиен, Гаврил Радомир) удържал победа над амаликитяните, но от корист запазил за себе си по-добрите техни стада. А когато после видял Самуила, казал му, че изпълнил Божията повеля.
- А що значи това блеене на овци и рев на бикове, каквото чувам оттук? – го запитал пророкът.
- Аз запазил по-добрите амаликитски стада, за да ги принеса в жертва Богу – отговорил Саул (Галиен, Гаврил Радомир).
- Не жертви и не всесъжения е искал от тебе Господ, а покорност – възразил Самуил. – Послушанието е по-приятно Нему от жертвоприношението. А непокорството е такъв също грях, както и идолопоклонството.
След това пророкът обявил на Саул (Галиен, Гаврил Радомир), че Господ го е отхвърлил и дава другиму неговия престол. Той бил получил за това откровение от Бога.
Самуил обаче жалел за Саул (Галиен, Гаврил Радомир) и често молел Бога да отвърне Своя гняв от него. Но Господ веднъж му казал: "Докога ще плачеш за Саула (Галиен, Гаврил Радомир)? Аз го отхвърлих. Вземи елей и иди във Витлеем (Пулпудева, Пловдив) при Йесей. Един от синовете му ще бъде цар на Израиля. Аз ще ти покажа тоя, когото съм избрал."
Самуил изпълнил Божията повеля, взел съд със свещен елей и отишъл във Витлеем (Пулпудева, Пловдив). Като устроил жертвоприношение, той повекал на жертвения обед Йесея, който живеел там, и синовете му.
Като видял най-големия Йесеев син – Елиав, който имал висок ръст и прекрасна външност, Самуил помислил: "Ето, тоя вероятно е избран от Бога!" Но Господ казал на пророка: "Не гледай нито на ръста, нито на красотата му, защото не него съм избрал за цар. Господ не съди така, както съди човек, защото човек вижда само външността, а Господ вижда и сърцето."
Седемте сина на Йесей били един след друг представени на Самуил, но нито един от тях не бил избран от Бога. Тогава Самуил попитал Йесей:
- Всичките ти ли деца са тука?
– Имам още един, най-малкия, който пасе стадото – отговорил Йесей.
- Прати за него! – казал пророкът.
Довели най-малкия син на име Давид (Клавдий ІІ Готски, Иван Владислав), и Господ казал на Самуил: "Това е той, стани и го помажи!" Самуил помазал Давида със свещен елей. От тоя ден и насетне Дух Господен бил върху помазания. Давид, укрепен от Бога, извършил много славни дела: победил враговете на Израиля и по-късно станал цар.
След като помазал Давида, Самуил се върнал у дома си в Рама, гдето живял заедно с двама пророци. Славните дале на Давид (Клавдий ІІ Готски, Иван Владислав) възбудили завист у Саул (Галиен, Гаврил Радомир), който започнал да го преследва. Но Давид (Клавдий ІІ Готски, Иван Владислав) намерил покровителството на Самуил.
Светият пророк Самуил умрял в дълбока старост и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама (София).
Между това Саул (Галиен, Гаврил Радомир) продължил да се отдалечава от Бога и се предавал на злобата и гордостта. Не много преди неговата смърт му се явил умрелият пророк Самуил и му повторил, че Бог отнема от него царството и го предава на Давид (Клавдий ІІ Готски, Иван Владислав).

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

От Библията, в която се откриха хрониките на българските царе (римски императори), можем да си направим заключението, че Скилица лъже. Цар Самуил не е умрял след ослепяването на българските войници край Ключ. Това ослепявани отново е негова измислица, а е доживял до старините си и е умрял и погребан в къщата си в град София, който е бил истинският Рим. Същата лъжа е допусната и от биографа на ,,римският" император Валериан І. Той не е бил пленен от персите и жив одран от тях. Това са истории, съчинени от врагове на българският народ, имащи за цел да умаловажат величието и силата на нашите царе. Виждате как, рано или късно, истината за нашето величие отново ще види бял свят.



Редактирано от модератор: Корекция на линковете.

[Horos]

Свети цар и пророк Давид (Клавдий ІІ Готски, Калоян ,,Ромеоубиеца") произхождал от Иудиното (Тракия) коляно. Баща му Иесей бил един от старейшините на град Витлеем (Пловдив) и имал осем сина, от които най-малкият бил Давид (Клавдий, Калоян). Когато той достигнал юношеска възраст, баща му му поверил да пасе стадата. Юношата живеел уединено сред стадата, охранявайки родителската собственост; когато идвал лъв или мечка и отнасял овца от стадото, Давид (Клавдий, Калоян) се спускал след тях и отнемал плячката; когато звярът се хвърлял срещу него, той го хващал за козината, удрял го и го умъртвявал.

(Според Scriptores Historiae Augustae (SHA), Клавдий бил висок, с пламенни очи и толкова силен, че той можел да избие зъбите на човек или животно с един удар.)


Господ пазел момъка, защото той бил благочестив и не обичал суетата; направил си музикален инструмент със струни и през свободното си време пеел и свирел на този инструмент. Давид (Клавдий, Калоян) насочил дадената му от Бога дарба в това изкуство в служба на Бога, за прослава на Неговото свято име. Пребивавайки непрестанно в богомислие, момъкът, като извличал звуци от струните, възпявал премъдростта и благостта на Небесния Отец, проявявани в цялото Божие творение и в човешкия живот.
В това време Израилски цар бил Саул (Галиен, Асен І, Белгун). С някои свои постъпки той проявил непокорност на Господните заповеди и показал, че поставя собствените си сили и желания по-високо от волята и милостта на Царя на царете. Тогава Господ наредил на пророк Самуил (Валериан) да обяви на Саул (Галиен, Асен І, Белгун):
За това, че ти отхвърли думата Господня, и Той те отхвърля, за да не бъдеш цар.
Скоро след това Господ изпратил Самуил (Валериан, цар Самуил) при витлеемеца Иесей, защото между неговите синове Си огледах цар, казал Господ. Като пристигнал във Витлеем (Пловдив), пророкът заповядал на старейшините на града да се приготвят, за да принесат жертва на Израилевия Бог, като поканил на жертвата и Иесей със синовете му. Когато дошли децата на Иесей (Борис), Самуил (Валериан), като видял най-големия от тях, Елиав, помислил, че той е избраникът Божий, но Господ рекъл на пророка:
Не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах. Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.
И Самуил (Валериан) не получил откровение за нито един от седемте сина на Иесей, които били с него. Тогава той попитал Иесей (Борис), дали всичките му деца са тук. Старецът отговорил, че има още един син, които пасе овцете. Пророкът заповядал да изпратят някого да доведе момъка. Когато Давид (Клавдий, Калоян) дошъл, Господ казал на Самуил (Валериан):
Стани, помажи го, защото това е той. Пророкът взел донесения с него рог с елей и помазал Давид (Клавдий, Калоян) сред братята му. И Духът Господен почивал върху Давид (Клавдий, Калоян) от този ден и насетне. След това Самуил (Валериан) си тръгнал от Витлеем (Пловдив), а момъкът се върнал към предишната си работа.
А от Саул (Галиен, Асен І, Белгун) отстъпил Духът Господен и той се разболял от беснуване; мъчителни били пристъпите на тази болест и Саул (Галиен, Асен І, Белгун) постоянно се намирал в раздразнено състояние, измъчван от мрачни мисли. Тогава царедворците посъветвали господаря си да покани човек, който свири добре на гусла, за да успокоява със свиренето си царя по време на пристъп на болестта. Саул (Галиен, Асен І, Белгун) сесъгласил и тогава един от придворните посочил Давид (Клавдий, Калоян) По заповед на царя, осемнадесетгодишният младеж пастир, бил извикан в царския дворец. Когато Саул (Галиен, Асен І, Белгун) болезнено се мъчел, Давид (Клавдий, Калоян) свирел на гуслата си, благоугаждайки на Бога, и на Саул (Галиен, Асен І, Белгун) му ставало по-весело и по-добре, и злият дух отстъпвал от него. Давид (Клавдий, Калоян) много се понравил на царя и станал негов оръженосец; но службата му при двора не била непрекъсната и той имал възможност за дълго да отива в родния си град и продължавал да се занимава с пастирската си работа.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Одрин_(1205)

Скоро филистимците (истамбулците) нахлули в Израилската (Българската) земя. Като навлезли в пределите на Иудиното (Тракия) коляно, те се разположили на стан между Сокхот (Скутарии, с. Щит) и Азек (Мезек) в Ефес Дамим (Будремис, м. Хисарлъка край Свиленград). А Саул (Галиен, Асен І, Белгун) се разположил с израилевата войска на два километра южно от тях; между двата лагера се намирала голяма долина. Филистимците (истамбулците) намислили да решат изхода на войната с обичайното за древността единоборство и от стана им се изстъпил гигантът Голиат (Балдуин Фландърски), родом от Гет (гот) от Енаковия род (Хенегауски). Той бил на ръст шест лакти и една педя; имал на себе си пълно воинско въоръжение от мед: люспеста броня с тегло пет хиляди сикли, шлем, наколенници и щит; в ръцете си носел желязно копие с тегло шейсет сикли. Като се обърнал към израилевата войска, Голиат (Балдуин) викнал:
Изберете човек измежду вас и нека слезе при мен; ако той ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите.
Страшният вид на великана уплашил синовете израилеви (българите) и никой от тях не се решавал да влезе в единоборство с Голиат (Балдуин), който с всеки изминал ден ставал все по-високомерен и излизайки в продължение на четирийсет дни, хулел израилтяните.
Братята на Давид (Клавдий, Калоян) се намирали тогава в числото на воините, излезли против филистимците (истамбулците). Веднъж Иесей изпратил най-малкия си син, за да види братята си и да им занесе малко храна. Момъкът дошъл до обоза, когато войската била наредена в строй и с вик се готвела за бой. Давид (Клавдий, Калоян) се затичал към редиците на израилевата войска, за да се види с братята си. Докато разговарял с тях, Голиат (Балдуин) излязъл от филистимския строй и започнал да казва гордите си думи. При вида на великана израилтяните се разбягали от страх. В редиците им се говорело:
Ако някой убие Голиат (Балдуин), царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен в Израиля.
Младият син на Иесей дълбоко се възмутил от високомерието на филистимския великан.
Как смее този необрязан филистимец така да хули воинството на Живия Бог? с негодувание казал Давид (Клавдий, Калоян) на израилевите воини. Думите на младежа стигнали до царя и той го повикал при себе си. С могъща вяра в Божията помощ били пропити словата на Давид (Клавдий, Калоян), когато той молел Саул (Галиен, Асен І, Белгун) да му разреши да излезе на бой срещу Голиат (Балдуин), така че царят накрая казал:
Иди, и нека Господ бъде с теб. Давид (Клавдий, Калоян) се отказал от воинското въоръжение, в което бил облечен по заповед на Саул (Галиен, Асен І, Белгун), защото не бил привикнал към него. Той взел овчарската си тояга, прашката и торбичката, в която сложил пет гладки камъка, избрани от потока, и в това снаряжение излязъл срещу Голиат (Балдуин).
На издевателството и презрението на филистимския великан Давид (Клавдий, Калоян) отговорил:
Ти идваш против мен с меч, копие и щит, а аз идвам против теб в името на Господа Саваота, Бога на израилевите воинства, които ти оскърбяваше. Сега Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти и ще дам трупа ти и труповете на филистимската (истамбулската) войска на птиците небесни и зверовете земни, и цялата земя ще узнае, че има Бог у Израиля (България); и цялата тази тълпа ще узнае, че не с меч и копие спасява Господ.
И надеждата на Божията помощ не посрамила младежа: камъкът, точно пуснат от прашката на Давид (Клавдий, Калоян), ударил великана в челото с такава сила, че Голиат (Балдуин) паднал на земята; тогава Давид (Клавдий, Калоян) притичал до него и със собствения му (на Голиат, Балдуин) меч му отсякъл главата. Поразени от подвига на Давид (Клавдий, Калоян), филистимците (истамбулците) се обърнали в бягство, а израилевата (българската) войска, след като завладяла лагера им, победоносно преследвала враговете до пределите на страната им.
Носейки в ръцете си главата на убития великан, Давид (Клавдий, Калоян) се явил пред Саул (Галиен, Асен І, Белгун). Зарадваният цар оставил младежа при себе си и за всеобщо удоволствие на народа го издигнал в звание военачалник. Когато победителите се завръщали у дома, по пътя във всички израилеви градове им устройвали тържествени посрещания, и жените играели, свирейки с тимпани и кимвали, при пеенето на победна песен със следния припев:
Саул (Галиен, Асен І, Белгун) победи хиляди, а Давид (Клавдий, Калоян) десетки хиляди!
Този израз на народната любов към Давид (Клавдий, Калоян) бил неприятен на царя; Саул (Галиен, Асен І, Белгун) узнал от пророка, че Господ го е отхвърлил от царството и го е дал на друг; царят започнал да вижда в Давид (Клавдий, Калоян) свой приемник и започнал да се отнася подозрително към младежа. В резултат на това тежкият недъг, от който страдал царят, се усилвал и от време на време царят изпадал в лудост. Два пъти по време на такива пристъпи той хвърлял копието си към Давид (Клавдий, Калоян), който свирел на гусла, за да успокои царя, но юношата, пазен от Божия Дух, избегнал смъртта; след това Саул (Галиен, Асен І, Белгун) започнал да се бои от Давид (Клавдий, Калоян) и го махнал от себе си, като го поставил за хилядоначалник. На тази длъжност Давид (Клавдий, Калоян) във всичките си дела постъпвал благоразумно, с което и заслужил още по-голямата любов на народа, за голямо неудоволствие на Саул (Галиен, Асен І, Белгун), който започнал да търси начин да го убие.
Отначало царят действал с коварство, изпращайки Давид (Клавдий, Калоян) на опасни походи срещу филистимците (истамбулците). Нека не моята ръка бъде върху него, а ръката на филистимци да бъде върху него мислел злобно Саул (Галиен, Асен І, Белгун). Изпращайки Давид (Клавдий, Калоян) на война, царят му обещал ръката на по-голямата си дъщеря Мерова, която обаче дал на друг, а на Давид (Клавдий, Калоян) предложил да встъпи в брак с другата му дъщеря Мелхола (Целгуба), като поставил условие, Давид (Клавдий, Калоян) да извърши друг, още по-опасен поход.
Нима е лесно да станеш зет на царя, а аз съм човек беден и незначителен, смирено отговарял Давид на така примамливите предложения.
Господ пазел Своя избраник и той всеки път се връщал с победа, така че името му се прославило и Саул бил принуден да му даде за жена Мелхола (Целгуба), която обичала Давид (Клавдий, Калоян). След това завистта на Саул (Галиен, Асен І, Белгун) още повече се усилила; той станал враг на Давид (Клавдий, Калоян) за цял живот и започнал явно да изказва намерението да убие зет си.
Един от синовете на Саул (Галиен, Асен І, Белгун), доблестният Ионатан (Манастър), още от времето на победата над Голиат (Балдуин), обикнал Давид (Клавдий, Калоян) като душата си; тясна дружба съединявала двамата младежи. Знаейки за злото намерение на баща си, Ионатан (Манастър) казал на Саул (Галиен, Асен І, Белгун):
Да не греши царят против своя служител Давид (Клавдий, Калоян), защото той в нищо не е съгрешил против тебе, и делата му са твърде полезни за тебе; той изложи на опасност живота си, за да порази филистимеца (истамбулеца); и Господ извърши голямо спасение за целия Израил; ти видя това и се радваше; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давид (Клавдий, Калоян) без причина?
Царят се заклел, че няма да убие Давид (Клавдий, Калоян) и между царя и зет му се установили добри взаимоотношения, но не задълго. Скоро започнала война с филистимците (истамбулците), в която Давид (Клавдий, Калоян) удържал решителна победа. Тогава Саул (Галиен, Асен І, Белгун) в пристъп на лудост още веднъж се опитал да прикове Давид (Клавдий, Калоян) с копие към стената, докато той свирел на гусла пред него. Давид (Клавдий, Калоян) успял да избяга и се скрил в дома си. Царят изпратил войници да обкръжат къщата, за да го хванат, щом излезе и да го предадат на смърт. Без-изходно било положението на невинния страдалец, но той не се отчаял, а търсел утешение и помощ в молитвата, текстът на която се намира в 58-ия му боговдъхновен псалом.
Избави ме от враговете ми, Боже мой възкликнал Давид, защити ме от въставащите против мене! Защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи; без моя вина се стичат и въоръжават. Дигни се мен на помощ и погледни. Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
Така викнал Давид (Клавдий, Калоян) и Господ го спасил от неминуема гибел чрез ръката на любящата съпруга, която спуснала мъжа си по въже през прозореца.
От това време започнали странстванията на Давид (Клавдий, Калоян). Царят преследвал зет си като яребица по планините. Давид (Клавдий, Калоян) не можел да си намери убежище нито в израилевите селища, нито в градовете на съседите филистимци (истамбулци), които помнели предишните му победи. Напразно се опитвал Ионатан (Манастър) да умилостиви царя, който дори омъжил за другиго жената на Давид. Първо-свещеникът Авимелех заедно с целия си род бил убит от Саул (Галиен, Асен І, Белгун), който го подозирал в съчувствие към зет си. Давид (Клавдий, Калоян) успял да укрие родителите си от царския гняв, като ги настанил при Моавския цар. По Божие откровение, дадено чрез пророк Гад, Давид (Клавдий, Калоян) дошъл в пределите на Иудиното коляно (Тракия) и тук се криел от царя в планински и пустинни местности на юг от Витлеем (Пловдив); около него започнали да се събират всички недоволни от Саул (Галиен, Асен І, Белгун), така че скоро Давид (Клавдий, Калоян) застанал вече начело на отряд от 400 души, хора мъжествени и воинствени. С този отряд, сам гонен от царя, той успявал да служи на народа си. Той изгонил филистимците (истамбулците) от завзетия от тях град Кеил (Сяр) който се намирал в иудейските планини, и пазел пасящите по тези планини стада от набезите на хищниците от пустинята.

Давид (Клавдий, Калоян) поверил живота си на волята Божия и Господ пазел Своя помазаник. Така, когато той се намирал в Кеил (Сяр) и Саул (Галиен, Асен І, Белгун) възнамерявал да го хване там, Господ му открил, че жителите на града ще го предадат на царя, затова той излязъл с отряда си от този град и отишли накъдето можали. Като си намерил убежище в планинските, лишени от всякаква растителност пустини Зиф и Маон, на западния бряг на Мъртво море (ха, ха, ха), Давид едва не бил обкръжен от царската войска, но в това време Саул получил известие за набези на филистимците истамбулците и бил принуден временно да прекрати преследването. Като отблъснал неприятелите, царят се върнал с войската си от пустинята, за да го залови. Издирвайки бегълците в тази дива местност, изобилстваща с дълбоки клисури и пещери, Саул (Галиен, Асен І, Белгун) веднъж влязъл в една от пещерите, където в това време се криел Давид (Клавдий, Калоян) с някои от привържениците си. Не забелязвайки враговете, притаили се в тъмнната, Саул (Галиен, Асен І, Белгун) снел мантията си; тогава окръжаващите Давид (Клавдий, Калоян) познали царя и започнали да говорят на предводителя си:
Днес е денят, за който ти каза Господ: ето, Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ти ще сториш с него каквото ти е угодно.
Давид (Клавдий, Калоян) отговорил:
Да не ми дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да сложа ръката си върху него, защото той е помазаник Господен.
Той внимателно отрязал края на мантията на Саул (Галиен, Асен І, Белгун) и когато царят излязъл от пещерата и се отдалечил на известно разстояние, го повикал. Саул (Галиен, Асен І, Белгун) погледнал назад, а Давид (Клавдий, Калоян), като му се поклонил до земята, започнал да убеждава царя да не вярва на злите клевети.
Татко мой казал младежът, погледни края на дрехата си в ръката ми. Отрязах края на дрехата ти, а тебе не убих. Знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, нито коварство, и че аз не съм съгрешил против тебе; а ти търсиш душата ми, за да я отнемеш. Нека Господ разсъди между мен и тебе и нека ти отмъсти Господ за мене, но ръката ми няма да бъде върху тебе. Господ ще разгледа и ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти.
Саул (Галиен, Асен І, Белгун) бил трогнат дълбоко от великодушието на гоненияот него човек и със сълзи признал неправотата си. След това царят се върнал в столицата си, а Давид (Клавдий, Калоян) продължил да странства в пустинята.

Саул (Галиен, Асен І, Белгун) не помнил дълго благородната постъпка на Давид (Клавдий, Калоян). Неговата подозрителност поради усилването на Давид (Клавдий, Калоян), и увеличаването на броя на съчувстващите му, го подбудила да възобнови преследването, и с трихиляден отряд Саул (Галиен, Асен І, Белгун) отново излязъл в пустинята. Давид (Клавдий, Калоян) внимателно следял действията на царя и когато той се разположил на стан на едно от възвишенията, Давид (Клавдий, Калоян) се укрепил на планината, откъдето ясно се виждал царският стан. За да узнае по-точно силите на Саул (Галиен, Асен І, Белгун), той заедно с един от воините си Авес проникнал през нощта в стана на царя. Безгрижността на царските воеводи била толкова голяма, че дори пред царската шатра нямало стража, и Давид (Клавдий, Калоян) влязъл там заедно със спътника си. Саул (Галиен, Асен І, Белгун) спял дълбок сън и копието му било забито в земята до възглавницата му. Авес предложил да прободат с това копие Саул (Галиен, Асен І, Белгун) и да го убият, но Давид (Клавдий, Калоян) казал:

Жив Господ! Нека го порази Господ, или ще дойде денят му, и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине; а на мен да не ми дава Господ да вдигна ръка срещу помазаника Господен!

Той взел копие и чаша с вода, намиращи се в шатрата, за да покаже на Саул (Галиен, Асен І, Белгун), че животът на царя отново е бил в ръцете му и незабелязан от никого, напуснал стана. Като се изкачил в своя лагер, Давид (Клавдий, Калоян) със силен глас започнал да упреква царските воеводи за това, че лошо охраняват господаря. Саул (Галиен, Асен І, Белгун) чул гласа на Давид (Клавдий, Калоян) и отдалеч влязъл в разговор с него.

Царят казал:

Съгреших; върни се, сине мой Давиде (Клавдий, Калоян), защото вече няма да ти правя зло, понеже днес душата ми беше скъпа в твоите очи; безумно постъпвах аз и твърде много съгреших.

Давид (Клавдий, Калоян) отговорил:

Ето копието на царя, нека дойде един момък и го вземе. И нека Господ да въздаде всекиму според правдата му и според истината му, защото Господ те предаваше в ръцете ми, но аз не поисках да вдигна ръка върху помазаника Господен. И нека, както днес бе драгоценен животът ти в моите очи, тъй да се цени и моят живот в очите на Господа, и да ме закриля Той, и да ме избави от всяка беда.

На прощаване Саул (Галиен, Асен І, Белгун) благословил Давид (Клавдий, Калоян) с името Господне и оттогава те повече не се видели.

http://www.roman-emperors.org/claudgot.htm

http://bg.wikipedia.org/wiki/Калоян

http://bg.wikipedia.org/wiki/Балдуин_IX_Фландърски
Илия = Траян Деций = Петър І
Саул = Галиен = Иван Асен І, Белгун, жена Салонина, Елена
Давид = Клавдий ІІ Готский = българския цар Калоян, жена Вирсавия, Десислава

Галиен = Белгун
Клавдий = Кало + в + дии = красив, хубав у Бога (гр.)
Калоян = Кало + о + ян = красив, хубав в Ян (светлина, Бог)

Следва



Редактирано от модератор: Корекция на линковете.

[Horos]

1 И пришли все колена Израилевы к Давиду в Хеврон (Одрин) и сказали: вот, мы - кости твои и плоть твоя;
2 еще вчера и третьего дня, когда Саул (Галиен, цар Иван Асен І - Белгун) царствовал над нами,

http://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Асен_I

ты выводил и вводил Израиля; и сказал Господь тебе: "ты будешь пасти народ Мой Израиля и ты будешь вождем Израиля ".
3 И пришли все старейшины Израиля к царю в Хеврон (Одрин), и заключил с ними царь Давид завет в Хевроне (Одрине) пред Господом; и помазали Давида в царя над Израилем.

(Rex Wallahorum et Bulgarorum)

http://bg.wikipedia.org/wiki/Калоян


4 Тридцать лет было Давиду, когда он воцарился; царствовал сорок лет.
5 В Хевроне (Одрине) царствовал над Иудою (Фракию) семь лет и шесть месяцев, и в Иерусалиме (Сердика) царствовал тридцать три года над всем Израилем и Иудою.
6 И пошел царь и люди его на Иерусалим (Сердика) против Иевусеев (Софиев), жителей той страны; но они говорили Давиду: "ты не войдешь сюда; тебя отгонят слепые и хромые ", - это значило: "не войдет сюда Давид ".
7 Но Давид взял крепость Сион: это - город Давидов.
8 И сказал Давид в тот день: всякий, убивая Иевусеев, пусть поражает копьем и хромых и слепых, ненавидящих душу Давида. Посему и говорится: слепой и хромой не войдет в дом Господень.
9 И поселился Давид в крепости, и назвал ее городом Давидовым, и обстроил кругом от Милло и внутри.

http://bg.wikipedia.org/wiki/София

10 И преуспевал Давид и возвышался, и Господь Бог Саваоф был с ним.
11 И прислал Хирам (Нумериан), царь Тирский (Драч, Дуръси), послов к Давиду и кедровые деревья и плотников и каменщиков, и они построили дом Давиду (Клавдий, Калоян).
12 И уразумел Давид, что Господь утвердил его царем над Израилем и что возвысил царство его ради народа Своего Израиля.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Калоян_(севастократор)

Давид и Версавия, мать Соломона
Клавдий ІІ Готски и Северина матъ Аврелиана
Калоян и Десислава





1 И собрал снова Давид всех отборных людей из Израиля, тридцать тысяч.
2 И встал и пошел Давид и весь народ, бывший с ним из Ваала Иудина (Пълдин, Пулпудева, Филипопол, Пловдив), чтобы перенести оттуда ковчег Божий, на котором нарицается имя Господа Саваофа, сидящего на херувимах.
3 И поставили ковчег Божий на новую колесницу и вывезли его из дома Аминадава, что на холме.

"Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Плъпдив, Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив, засвидетелствано за пръв път в Български апокрифен летопис от XI в. като Пло(в)дївь."

http://bg.wikipedia.org/wiki/Пловдив


Сыновья же Аминадава, Оза и Ахио, вели новую колесницу.
4 И повезли ее с ковчегом Божиим из дома Аминадава, что на холме; и Ахио шел пред ковчегом.
5 А Давид и все сыны Израилевы играли пред Господом на всяких музыкальных орудиях из кипарисового дерева, и на цитрах, и на псалтирях, и на тимпанах, и на систрах, и на кимвалах.
6 И когда дошли до гумна Нахонова (Доганово)

http://bg.wikipedia.org/wiki/Мало_Конаре

, Оза простер руку свою к ковчегу Божию и взялся за него, ибо волы наклонили его.
7 Но Господь прогневался на Озу, и поразил его Бог там же за дерзновение, и умер он там у ковчега Божия.
8 И опечалился Давид, что Господь поразил Озу. Место сие и доныне называется: "поражение Озы " (Пазарджик).

http://bg.wikipedia.org/wiki/Пазарджик


9 И устрашился Давид в тот день Господа и сказал: как войти ко мне ковчегу Господню?
10 И не захотел Давид везти ковчег Господень к себе, в город Давидов, а обратил его в дом Аведдара Гефянина.
11 И оставался ковчег Господень в доме Аведдара Гефянина три месяца, и благословил Господь Аведдара и весь дом его.

С Уважение!
Хорос



Редактирано от модератор: Корекция на линковете.

[Horos]

Лудите


"Като калаени войници стари
в редици подравнени се редим;
ако пред строя някой изпревари,
"хванете лудия!" във хор крещим.
Едничката награда за такива
е глад, преследване и смърт на скот
или след време статуя красива
за чест на целия човешки род.

А колко често някоя идея
като девица чака свой жених!
Глупците все безумство виждат в нея,
"Почакай!" – казва и мъдрецът тих.
Но среща я един от тези луди,
които вярват в бъдния възход,
и млад живот в утробата и буди
за нас, за целия човешки род.

Видях пред мене Сен – Симон, пророка,
богат отпърво, после – задлъжнял,
зает да отстрани докрай порока,
да промени докрай живота цял.
Увлечен от започнатото дело,
уверен беше той, че сочи брод,
по който към успех да тръгне смело
след време целият човешки род.

И Фурие ни казва: "Тръгвай вече,
народе, и не стой презрян в калта!
Труди се във фаланги; надалече
сияе и очаква те целта.
След толкова нещастие земята
се свързва с грейналия небосвод –
сега за мир надеждата крилата
повежда целия човешки род."

И Анфантен жената възвисява –
да бъде тя наравно със мъжа.
А вие казвате: "Напразна врява
на трима луди вярващи в лъжа."
Но, господа, безумие нима е
да търсиш щастие за цял народ?
Велик е, който кара да мечтае
за радост целия човешки род!

Та кой откри Америка, кажете?
Безумец, луд, навсякъде осмян.
А кой създаде Бог за вековете?
Отново луд, на кръста прикован.
И слънцето в надоблачните сфери
ако прекъсне вечния си ход,
отново някой луд ще изнамери
светилник за целия човешки род.

Започвам с това прекрасно стихотворение написано преди близо две столетия от френския поет Пиер-Жан Беранже. То е много подходящо за тази книга и за опитите ми да повдигна самочуствието на много страдащи и неразбирани от околните, мои съвременици. Ще остана верен на стила, който наложих при първата си книга "ХХХХХ", като използвам много цитати от различни автори и книги. По този начин се опитвам да провокирам читателите си да търсят и да четат. Мисля, че е по-честно да пиша така, отколкото да перефразирам чужди мисли и да се правя на много умен. Всичко си е написано и казано преди мен, така че няма смисъл отново да преоткривам «топлата вода".
Много хора се възхищават от любовта ми към книгите, но има и такива, които ме смятат за луд. Аз имам малко по-различно виждане затова, кой е луд за съвременното ни общество. Мнозина от хората на земята днес се доверяват на религиите и разните духовни учения, науката, изкуството, средствата за масова информация и какво ли не още. И всички тези науки, вместо да им помогнат да живеят по-добре, ги объркват още повече. Но не само днес е било така. Френският писател Франсоа Рабле пише за същите проблеми от неговото време:
" – Приличате ми на мишка, попаднала в смола – каза Пантагрюел. – Колкото повече се мъчи да се измъкне от смолата, толкова по-дълбоко затъва в нея. Та и вие, колкото повече усилия полагате да излезете от тая бъркотия, толкова повече тя ви омотава. И право да ви кажа, не виждам как може да ви се помогне освен по следния начин; често съм слушал поговорката "лудият учи на акъл умния". И тъй като отговорите на умните не ви задоволяват напълно, посъветвайте се сега пък с някой луд; може да стане така, че разговорат с такъв човек да ви донесе просветление. Вие знаете колко князе, крале и даже цели държави са били спасявани от луди, колко битки – спечелвани и колко трудности – преодолявани благодарение мненията, съветите и предсказанията на луди. Аз няма да ви посочвам примери. И смятам, че ще се съгласите с моите доводи; който си гледа частните и домашни дела както се полага, който бди зорко над своя дом, който показва тънка съобразителност и не прощава случай да спечели и натрупа земни блага и богатства, който ловко съумява да избегне всички злочестини, причинени от бедността – тогова вие наричате житейски мъдър човек, макар божественият разум да го счита за глупак; защото за да бъде преценяван от божествения разум като мъдър, искам да кажа, мъдър и прозорлив по внушение свише и достоен да приеме благодатта на откровението, човек трябва да забрави себе си, да излезе от себе си, да освободи духа си от всяка земна страст, да очисти ума си от всякакви човешки помисли и щения, нещо, което невежествените люде считат за безумие."

По-късно и руските писатели – класици Достоевски и Толстой в произведенията си описаха същата тази "лудост", която обзема определени хора. У нас един велик българин констатира нещо, което е валидно и до ден днешен. Христо Ботев заяви, че "у нас умните считат за луди" и същите тези "умни" се опитаха да го изхвърлят от учебниците на децата ни.
Споменах, че и мен доста хора ме считат за луд. От преуспяващ бизнесмен, добър нумизмат, антиквар, колекционер на картини, галерист, букинист, аз се превърнах в един щастлив човек, който не се занимава с нищо. Продавам събираното повече от тридесет години и се радвам на живота. Щастлив съм, че зарязах всичко и сега само пиша и гледам семейството си. Много често оставам без пари, но винаги сякаш се случва чудо и преди да достигна дъното, отново изплувам на повърхността. Бил съм и на измамния връх на материалното благополучие, но винаги за сметка на много нерви и притиснения. Днешното щастие и хармония не бих заменил и за най-голямото богатство на земята. Гледам познати и бивши мои партньори в бизнеса как се въртят в един омагьосан кръг и не могат да излязат от него. Като деца често играехме на една игра. Намирахме стръкче маргаритки от някоя градина и започвахме да късаме листенцата им едно по едно.
"Щастие, нещастие, път, писмо. Щастие, нещастие, път, писмо..."
И така, додето стигнем последното цветче. И после пак отново...
Днес всички около мен без да знаят, играят вечно на тази игра. Веднъж ги срещам много щастливи. Или са спечелили малко пари, или някоя любовна авантюра е завършила с победа. Може да са се оженили, да са им се родили деца, да са си купили нова кола, или жилище... Значи тази маргаритка е била с щастлив край. След известно време същите хора виждам с оклюмали носове, нещастни и унили. Фалит, раздяла, развод, болест, смърт, катастрофа – това са най-честите причини за нещастието в живота им. Трети път ги виждам да пътуват за някъде. За друг град, за село, за чужбина, за риба, на лов, на почивка, в командировка. Все бързат, бързат, бързат... Четвъртото, последно за тях състояние от играта е Писмото. Хората все чакат вест за нещо, което би оправило малко живота им. Зелена карта, виза за чужбина, резултат от интервюто за работа, резултата от тотото, тегленето на лотарията, Месия...
Щастие, нещастие, път, писмо. Щастие, нещастие, път, писмо. Щастие... Нещастие...
Също както в някой филм на ужасите. Затворени в един влак, който се движи в кръг и има само четири спирки, на които не можеш да слезеш. Постоиш малко, а понякога и повече, погледаш през прозореца, в най-добрия случай можеш да отскочиш до чешмичката на перона и влакът тръгва отново. Ти отново си на него и не знаеш на коя спирка ще спре този път. Но спирките са само четири – Щастие, Нещастие, Път и Писмо. Филмът обикновено свършва с една траурна процесия, от влака до близкото гробище. По-голям ужас от това няма. Аз разбрах още преди десеттина години сценария на този филм. Първото нещо което направих тогава, бе да сляза от влака. Не избирах спирката. Когато човек слиза от този влак няма значение къде ще слезе. Важно е да осъзнае безсмислието на возенето и да слезе от влака. Нали винаги се качваме на превозни средства с цел да ни заведат някъде, а не заради самото возене? Точно това обяснявам на моите приятели. Те са още на "влака", а аз съм вече пристигнал. Седя си на перона и ги гледам как очакващи, щастливи и нещастни, вечно пътуват. Петър Дънов нагледно е показал на учениците си въртенето в кръг на обикновените човеци и радостта на хората, преустановили това безкрайно пътуване. Нарекъл го е Паневритмия, или Ритъмът на Пан (Живота). Вместо влак той е направил едно голямо хоро от мъже и жени и на него се въртят човеците, кандидати да станат Хор-Ра (хора). Те се въртят в кръг и уж орат, копаят, предат, тъкат и така изиграват всички възможни професии на земята. Всяка година около Богородица (15 август), хиляди последователи на този Учител се качват на Рила и бързат да се "хванат на хорото" и да изиграят своята Паневритмия. Ако ги попиташ защо играят, един ще ти говори, че за акумулиране на космическите енергии, друг, че колективно медитират, трети – друго и въобще ред подобни глупости. Сигурен съм, че никой дъновист не знае какъв е смисъла на този танц. А смисълът е следния. Всеки участник в Паневритмията играе за да се събуди и осъзнае безмислието на тази игра. Постигналите, събудените хора винаги стоят, или би трябвало да стоят в центъра на кръга и със свирене и пеене да дават ритъм на танцуващите. Това правят и духовните учители в живота. Те не носят кръстовете на останалите, нито отнемат греховете им, а само дават правилния ритъм за живот на развиващото се човечество. За обикновените работници и селяни, търговци и управляващи делото на Орфей или на Христос е било вид лудост, но точно тази тяхна лудост е оставила светла диря в историята ни.
Днес, както и винаги на земята, има два вида човешки същества - едните вярват че има Бог, а другите не. От тези пък, които казват, че вярват в съществуването на Бога, малцина са истински вярващите. Тях няма да ги срещнете в първите редици на църковните служби. Те не парадират с вярата си пред останалите хора и само вътрешно, в себе си признават Бог за свой родител. Както любящия баща се грижи за децата си, така и Бог се грижи за тези, които го признават и почитат. Спомнете си думите на Иисус за птиците, които нито сеят, нито жънат, а винаги са нахранени и щастливи. Всяка сутрин още от ранни зори те започват да пеят и да славят Бога и така до вечерта. Защо никой не казва за тях, че са луди? В днешният жесток свят човек не може да бъде като птиците, но не трябва и постоянно да мисли само за физическото си оцеляване. Дори да се грижим много добре за това тяло, то рано или късно ще се разруши. Затова трябва да оставим всичко да се случва – и имането, и нямането. Какво правят човеците, посещаващи разните църкви, храмове, джамии и синагоги? Те се молят на Бог, Алах, Иехова, Буда и кой ли не, но не се молят като деца, а като чужди. Когато сте били деца така ли, на колена сте се молили на своите родители за да ви дадат храна, необходимата дреха, учебник или книга? Нима днес вашите деца също ви се молят така? Не! Когато видите, че те имат нужда от нещо необходимо, то вие веднага отивате и им го взимате. Така постъпва и Бог със своите деца. Още когато си помислите за някаква нужда, той вече знае и ви го дава. Без молитва и палене на свещи, кръстене и целуване на идоли, без подаръци и обещания, без поклони и стоене на колена.
Същото е и със заблудата, която днес се шири, че църквата трябва да стои като посредник между Бога и човека. Свещениците винаги повтарят това на богомолците и те горките им вярват. Един познат православен свещеник веднъж започна да ми обяснява, че ходенето в църквата било същото, ако човек реши да отиде при министър-претседателя или президента. Първо го посреща портиера-пазач. После се отива при секретаря, след него при завеждащият отдел, който може да разреши твоя случай и най-накрая след уговорена предварително среща, може да се срещнеш "големияг човек". А можеш и да не се срещнеш, ако не си заслужава. Така било и при срещата на човека с Бога, казват поповете. Само дето ролята на портиер и секретар тука изпълнява свещеника. Да не смятате, че някой от тези свещеници е видял този "Бог", за да ти обещае, че и ти ще го видиш, но поне молбата ти ще бъде предадена по надлежният ред. Само ако си платиш, разбира се. Колкото е по-голяма сумата, толкова повече свещеници ще се ангажират да предадат молбата ти на Бог. В действителност, ще се запита умният човек, а самите попове, знаят ли как да говорят на Бог? Та те въобще не знаят какво е Бог и как да го намерят, а са взели да водят и другите към Него. «Сляп слепците води и накрая... всички заедно падат в ямата.» Като родител знам следното. Моите деца когато имат нужда от мен, не ходят в кметството, или в близката църква да искат аудиенция и да чакат седмица или месец за да чуя молбата им. Те са винаги пред очите ми и аз пръв виждам скъсаните им дънки, протърканите им обувки, или овехтялата им блуза. Тогава обикновено казвам на майка им да отиде и да им купи това, от което имат нужда. Без молитви, без палене на свещи и унизителното падане на колена. Бог постъпва като мен с неговите си деца. С чуждите не се занимава, защото те имат друг "родител" и той да им бере грижите. Всичко това съм го разбрал в живота си и това е определяло отношението ми към Бога. Винаги съм бил добър негов син, живял съм по неговите закони и той се е грижил за мен. Молитвата ми е била единствено благодарствена, а понякога и да даде малко разум на останалото човечество.
Когато се опитвам да споделя тази моя философия с познати и приятели, те ме мислят за луд. За луд ме смятат и историците, когато се опитвам да споделя и нещо за темите, върху които работя в момента. Наскоро подхванах разговор с един историк. Когато му изложих накратко за нещата върху които работя, понеже нямаше какво да ми отговори той троснато отсече:
"Хей момче, аз имам диплома за тази работа и двайсет години я работя, а ти си взел да ми говориш глупости."
Подобно отношение към мен имат и различните църкви, особено действащите проповедници в тях. Когато съм посещавал някоя църква, православна, католическа, мормонска и разните му там протестантски, за да видя нивото на знание в тях, винаги са ме отпращали като твърде нежелана личност. В едно неделно училище на кварталната православна църква открито ме нарекоха "Антихрист" заради знанията, които имам по отношение на Библията. Същите думи бяха отправени към мен и в един православен форум, дори имаше и открити призиви за моето унищожение. Поводът за това беше, че със знанието си разколебавам вярващите, а това било присъщо само за Антихриста. Знанието според тях било от Антихриста, а не от Бог. От Бог била сляпата Вяра, Надеждата и Любовта. Но нали Знанието носи светлина за всички човеци, а Светлината е от Бог? Незнанието (стоенето в тъмнина) открито се проповядва от църкви и секти, а това те кара да си мислиш, на кои ли сили служат те.
В апокрифното евангелие на Филип Иисус говори, че Гносисът, Вярата, Надеждата и Любовта са пътят към Бог. Изглежда, че някой нарочно е изхвърлил Гносисът (Знанието) от легендата за София (Мъдростта) и нейните деца. Така трите девици са останали без защитата на брат им Знанието и затова столетия наред разни църкви, попове и политици властват над беззащитните християни.

Наскоро в процес на работата ми, се наложи да контактувам с двама православни свещеници. Единият от тях, млад и начетен поп, завършил богословие във Великотърновския уневерситет, гледаше на мен като на враг. Обясних му кротко, че не трябва да ме приема като противник, стоящ от отсрещната страна на барикадата, а като приятел, който рамо до рамо с него и такива като него се бори срещу невежеството и безверието на човеците. Ако той стреля с едно оръжие, то аз стрелям с друго, различно от неговото, срещу същият този Антихрист. Днес църквите са се барикадирали здраво от страх да не попаднат под ударите на тъмните сили. Дори и вратите си са зазидали, без да знаят, че през същата тази врата ще трябва да влези и Христос, когато дойде отново на земята. Радвам се, че през всичките тези години съм успявал да държа вратата и прозореца на живота си широко отворени, за да може знанието да влиза безпрепятствено до мен. Напоследък в България станаха модерни и разните му там духовни учения, като дъновизъм, кришнизъм, чигун. Нароиха се стотици последователи на Шри Чимной, Висарион, Владимир Мегре, Мулдашев, Ваклуш Толев и колко искаш още. Сам Христос от Евангелията ни учи да се пазим от разни лъжеучители, защото в "Последните времена", те щели да се появят много. Как да разберем кои учители са истински и кои лъжливи? Аз намерих една проста формула за разпознаване. Ако можеш да вървиш по пътя, посочен от този учител, значи той е истински. Но ако някой вземе да те убеждава чрез книгите си, че някъде там, в руските тайги в Сибир е видял една изумителна жена, която като Богородица е родила от него бъдещият Христос, то не може да му се вярва. Такава е например историята на Анастасия, списвана вече няколко години от Владимир Мегре. Как ние, обикновените хора не можем да я видим тази Анастасия, а я вижда само автора на десетина книги, посветени на нея! Същото е и с Мулдашев. Тибетските лами единствено на него са показали тайни, които никой друг простосмъртен не може да ги види. Шри Чимной пък прави фокуси и повдига тежести с едната си ръка, които и най-силният щангист на земята не може да повдигне. Излиза, че духовността им касае единствено тях самите и не е за останалите им последователи. Защо Мегре не докара Анастасия например, да я видим и ние и да се уверим, че тя не е единствено в главата му и неговите книги? А Мулдашев искам да ме заведе в Тибет, за да видя и аз генофонда на човечеството. Как тогава да му повярвам? Един истински учител трябва да може да поведе колкото се може повече ученици по пътя по който е минал, а не да ги омайва с приказки. Петър Дънов е съблазън за много търсещи в духа с хилядите си беседи и скромният начин на живот, който е водел. Днес всичките му последователи са седнали в подножието на хълма, който им е изградил и са щастливи там. Той им е като един заслон и ги пази от бурите на живота. Лично аз в началото на 90-те години на миналият век започнах да купувам всички беседи на Дънов и да ги чета. Наистина, действаха ми успокоително, но само толкова. Тогава реших да започна да изкачвам този хълм и какво беше учудването ми, когато стигнах върха. От там се виждаха толкова по-високи върхове и предизвикателства, че останах изумен. Жал ми е за всичките тези дъновисти. По принцип те са чисти хора, търсещи, но зациклили. Седнали са си спокойно до коленете на своя Учител, четат си постояно неговите беседи, пеят песните на Бялото братство, играят паневритмия и накрая не могат да разберат най-важното в живота. «Когато започнеш да подражаваш на някой, изгубваш себе си.» Това е една велика мисъл на Кришнамурти. Защото никога не можеш да станеш като учителите, нито имаш тяхната сила, нито живееш в тяхната епоха. Човек има нещо друго. Той притежава способността да намери свой собствен път към духовното си издигане. Път, към върха на който ще намери собствения си Аз, която е част от Бога. Изкачването на чужди върхове е погрешен път, защото на тях няма нищо. От своя собствен връх човек може да види колко ниски са върховете на предишните Учители. Това се вижда единствено отгоре, от върха, а не от подножието на планината.
Навремето не можах да уча история и се радвам за това. Още на двадесет години, веднага след казармата си направих една програма за самообразование и тя се оказа много по-добра и от най-престижните уневерситетски учения. По нея учех само нещата, което ме интересуваха и можех да ги приложа по нататък в живота си. А какво правят обикновено студентите по време на изпити? Мобилизират се и започват да учат по един предмет, но не заради някакъв интерес или нужда, а единствено за да си вземат изпита. Веднага след взимането му те изхвърлят почти всичко научено, защото не им трябва и започват да учат за следващия изпит. Накрая на годината дали са останали 5 – 10 % от всичкото знание, или по-малко? Не можах да уча по тази порочна система и съм много щастлив от този факт. Купувах си книги според интереса и нуждите и четях само това, което живо ме интересуваше. Сега нямам диплома за завършено висше образование, но имам знание с което се гордея.
След като излезе първата ми книга, човекът, който преиздаде книгите на Стоян Диловски – ТОД я прочете и ми каза:
"ХХХХХ, всичко написано в книгата ти мога да оборя, само тези четири деца откъде ги взе?"
После ми забрани да му се обаждам повече, под предлог, че не е трябвало да се обявявам за Месия. От негов приятел разбрах, че след това е унищожил книгите си, които бяха почти готови за печат и е започнал да ги пише отново. Не само окултистите ме отхвърлиха. Малко преди да си отиде от този свят известния писател Кръстьо Мутафчиев беше една вечер в клуба на архитектите в София. Случайно бях там и ме запознаха с него. Разказах му накратко върху какво работя в момента. Не очаквах кой знае каква похвала, но си мислех, че като малко по-нестандартен писател, който пише на тема история, той ще погледне оптимистично на работата ми. Какво беше моето учудването, когато ми каза, че никой в България не може да направи повече от това, което той е направил в областта на историята. Като аргумент заяви:
"Момче, още не си бил роден, когато аз съм разговарял със Светослав Рьорих на една маса, точно така, както разговарям с теб сега."
Точно тук аз би трябвало да ахна от изненада и да падна под масата, но не го направих. Не бях много възхитен от книгите на Николай Рьорих, нито от "Агни йога" на Елена Рьорих. Не му го казах, а само го попитах следното:
"Господин Мутафчиев, не допускате ли факта, че един ученик може да надмине учителя си? Аз с интерес съм чел всичките ви книги, но имам амбицията да ви надмина. Ако напиша нещо по-добро за историята на България, значи съм имал добри учители като вас."
След тези мои думи господин Мутафчиев ме изгони от масата.
Има и една трета категория човеци, които гледат на мен, също както човек гледа огромна фадрома, дошла да събаря къщата му. Техните представи за историята и религията, според мен са като къщи, построени на свлачище. При първият по-проливен дъжд могат да отидат в дерето. Когато започна да им казвам, и доказвам, че в Библията има много неправилно тълкувани неща и събитията са се случили в Европа и на Балканите, а не другаде, те веднага ми лепват диагнозата "Луд". Всички те предпочитат да си живеят със старите представи и просто ги мързи да се замислят. Ето защо светът е на този хал. Кажете ми, как може да се промени нещо при тези човешки същества? Ами те са затънали в невежесво, като прасета в мръсотиите си и са щастливи при това. Съвсем скоро целият този сват ще бъде разтърсен от страхотни войни и природни катаклизми. Те, наред с истините, които ще излязат на белия свят за ролята на църкви и секти, ще активират свлачището и то с грохот ще понесе милиарди човешки души в пъкъла. За голямо съжаление представите за живота на по-голяма част от населението на земята са свързани с материалното съществуване на нея. След рухването на материалната ни цивилизация всички, които са намирали подслон под стряхата и ще си отидат заедно с нея. Понятия като "Бог", "Духовни светове", "Небесни жители" за тях не съществуват. Древните учения са давали насока за намиране на правилния път в живота, но днес кой ли ги чете и още по-малко следва.
Ето какво пише в една упанишада за робуването на ума:

"Умът наистина е двоен – чист и нечист; нечист – когато има мисли за предмети на желанието (Кама), а чист – когато е свободен от желанието (Кама). Умът, наистина е причина за робство и за свобода на хората: омотан в предмети, той води към робство; свободен от предмети той води към свобода, тъй казват те.
Тъй като сигурна е свободата на оня ум, който е чист от предмети, то търсещият освобождение трябва постоянно да чисти ума си от тях.
Когато умът, свободен от стремеж по предмети и добре прибран в сърцето, достигне до същината на Себето (Атма), тогава той се намира в своето висше обиталище. Той трябва да се отдръпва, докато се разтопи в сърцето.
Това (въздържане) е и знание (жняна) и медитация (дхиана); останалото е само спор и многословие."

Аз мога да го обясня по друг начин. Това го пише и в книгите на Ошо. Тялото на човека се обслужва от един Ум и той ни служи като камериер и управител на една къща. Тялото ни е тази къща и умът ни като добър управител винаги мисли, как да е добре нахранено, облечено, удобно настанено, налюбено. Истинският собственик на тази къща в действителност е духът, който е частица от цялото, наречено Бог. Умът сам това не може да го разбере и затова на помощ идва Божествения Дух. Той кара човека да се самосъзнае, да се отдели от стадото и да каже "Аз Съм". Така от човеците се раждат ХОР-РА-та и тези ХОРА управляват живота си с Разум. Вижте и разликата между Ум и Разум, защото мнозина от вас не знаят каква е тя. Думата "Разум" е съставена от три отделни думи – Ра, Аз и Ум. Виждате как Умът е подчинен на Ра – Светлината на Божесвения Дух и Аз – Самоосъзнаването. Само с Разум хората могат да видят преходността на този свят и величието на Бога.

[Horos]

Да се научим да четем

Напоследък много е модерно човек да пише и говори за духовност. Излязоха хиляди книги на стари и нови автори и всички те се опитват по един или друг начин да ни внушат да бъдем духовни. Стотици, да не кажа хиляди, са пътищата и начините които, знайни и незнайни учители ни сочат днес. Как да не се объркаш от разнообразните му там вери, църкви, секти, школи, групи и незнам какви ли не още организации. Всички те ни пропагандират от авмоните на църквите си, или чрез разни проповедници, как да намерим бога. С книгите нещата са по-сложни. Чрез тях можем да се докоснем до учението на който си искаме гуру по света. За тази цел не ни е необходимо да посегим този или онзи ашрам в Индия. Ученията на тези "учители" достигат до нас благодарение на книгите, а вече и чрез интернет. Пространството и времето вече не са преграда да разберем за някое ново прозрение на поредния просветен ум. Най-опасни са обаче тези, които се обявяват за поредния Месия на човечеството.
Преди около петнадесетина години и тук, в България започнаха да се роят църкви и общества, наред с хилядите книги на духовна тематика. Лично на мен отначалото ми беше трудно да се ориентирам в разнообразието на този вид литература. Затова започнах по най-простия, но и най-труден начин. Купувах абсолютно всичко, което приличаше на духовно и го четях. Не приемах нищо за чиста монета и продължавах така около 5-6 години. Библиотеката ми се напълни за това време с повече от хиляда книги на тези теми. В тях имаше всичко. Библии, Коран, книги за египетската религия и магия, всичките му там източни учения на Китай, Индия и Тибет. Наред с тях бяха и теософски, антропософски книги, Агни йога, стотици беседи на Петър Дънов, книги за Кабала, масони, розенкройцери, катари. Имаше дори и индиянски прозрения от Америка, на разни шамани от Африка, суфита и какво ли не още. Една от ценните книги излязла малко по-късно бе "Алхимикът" на Пауло Куельо. Нея я цитирам, защото и аз като главният герой на книгата, трябваше да търся къде ли не, за да разбера най-важното. Истинското духовно съкровище си е било винаги тук, в България, а всички го търсят навсякъде по света. Протестантите си имат една книга, наречена Библия, която си я носят почти винаги с тях. Останалите християни също я използват наред с други книги на разните му там светци и духовни отци. Повече от милиард и половина са християните по света. Всички те са запознати в различна степен със съдържанието на тази книга. Едни казват, че са я чели поне един път в живота си. Други пък са я разлиствали, но като видят, че не разбират нищо, са се отказвали от четенето и. Трети пък направо си признават, че въобще не са я отваряли. Всичките тези християни са приемали на вяра тълкуванието на знаещите преди тях. А и Холивуд през последните десетилетия набиваше в нашето съзнанието същата тази картина, създадена в представите ни още от детство. В духовните книги пише, че Библията имала две нива на разбиране – езотерично и екзотерично. Едното било скрито, само за посветени, а другото открито и достъпно за всички. Много от авторите, изследващи Библията и живота на Христос са се наричали езотерици. Такиви са Блаватска, Щайнер, Дънов, Ошо и много други. Дали наистина са езотерици ще разберете накрая на книгата. Но какво в действителност означават тези две думи – езотера и екзотера? Първият език на земята е бил сричков. Една дума се е състояла от една сричка. Днес същите тези срички са обединени и съставляват днешните думи. Ще ви дам пример с думите «езотера» и «екзотера». Езотера се състои от четири отделни срички с различно значение. "Е" означава – ето, "ЗО" – живот, "ТЕ" – твърда и "РА" – светлина. Знаем, че най-сгъстеното състояние на светлината е материята и така в латинския език тези две думи за твърда светлина са изписани като ТЕРА, или земя. Езотера на този древен език се чете като "Ето живота на Земята". В думата "екзотера" имаме познатите ни срички, ЗО, ТЕ и РА, но първата Е е заменена с ЕК. ЕК означава ехо, отражение и така думата "екзотера" означава – отразен живот на Земята. От това ново знание можем да си направим следния извод: Езотерикът вижда живота на земята такъв, какъвто е, а екзотерикът вижда само неговото отражение. За първото в речниците казват, че е скрито, укрито за непосветените, а за второто – открито, достъпно за всички. Какво излиза накрая? Само и единствено посветените могат и трябва да четат Библията, понеже само те могат да я разберат. Останалите на доверие ще приемат това, което им кажат тези, наричащи се просветени. Поначало съм си неверник и обичам да проверявам нещата, затова реших да направя собствен прочит на тази свещена книга. Първо трябваше да се науча да чета и започнах с азбуката. В старата ни азбука, наречена Кирилица по подобие на гръцката и еврейска азбука всяка буква си има и някакво значение, или съдържание:
Азъ, буки, виде, глаголь, добро, есть, живите, зела, земля, иже, и, како, люди, мыслите, нашь, онь, покой, рцы, слово, твердо, оникь, укъ, фертъ, херъ, отъ, цы, червь, ша, ща, еръ, еры, ерь, ять, ю, о, я, кси, пси, вита, ижица.
В гръцката азбука само 14 от 27-те букви притежават т. н. акрофония: алфа, бета, гама, делта и т. н., но те не означават нищо, защото са само производни на буквите в иврита: алеф "бик", бет "дом", гамел "камила" и т. н. В Кирилицата виждаме изцяла признаци на акрофоничност, но само в едно отношение тя се различава от иврита. В иврита всичките названия – букви са съществителни в единствено число, а сред всички букви от славянската азбука в крайна сметка 7 думи са глаголи. Четири от тях са в повелително наклонение: два в единствено число (рцы, цы) и два – в множественно (мыслите, живите), един глагол е в неопределена форма (ять), един в трето лице единственно число (есть) и един в минало време (веди). (Нека да отбележим, че в иврита понятието глагол въобще отсъства.) Освен това: сред названите букви се срещат и местоимения (како, шта), и наречия (твердо, зело) и съществителни в множественно число (люди, буки) както и в обичайния говор. В нормално свързаната реч, един глагол се пада средно на три части на речта. В названията на буквите в църковнославянската азбука наблюдаваме именно такава честота на глагола, което пряко ни показва свързания характер на азбучните наименования. Тава ме наведе до мисълта, че може би в азбуката ни има скрит някакъв текст и той е бил неизвестен до днес. Една нощ седнах и с помощта на няколко речника започнах да разчитам буквите – думи и да ги превеждам на съвременен български. Не очаквах да открия това послание до нас, днешните българи, така добре укрито в азбуката. Първата буква е Азъ. Азът е най-висшата форма на самоосъзнаване на човека на земята, степен, до която са достигнали Хор, Христос, Буда, Зороастър и други мирови учители. Втората е Боуки. Тя означава Посветен в Знанието, науките. Виде е силата, която всичко вижда, когато е усвоила знанието. Това е сестрата на Знанието, която ни тегли вечно нагоре.
"В санскрита е "Видя" (Vidya); буквално "знание, учение, познание"; индуизмът познава два вида видя: 1. по-незначително познание (Апара-Видя), добито по интелектуолен път знание; 2. по-висше познание (Пара-видя), интуитивен, духовен опит, който води до просветление, освобождение и разбиране на последната действителност."
"Енциклопедичен речник на източната мъдрост"
Нашето "Виде" е Пара-Видя, или по-висше познание, което води до просветление.
,,Глаголи" означава две неща – говорене и действие. То е качествено само тогава, когато човек знае и вижда света с нови очи. ,,Добро" е Благо, а Благото е ,,Добро". Но ето и самото послание:

,,Аз Истина Виждам И Правя (и говоря) Добро (Благо). Ако Живеете Знаещи На Земята, Които И Каквито Хора Да Сте, Мислете За Нашият И За Другият Покой. Казвайте Словото Твърдо. Запомни Нахалнико (Невернико). Христос, Отца и Червеите, Са, И Ще Бъдат. От Ера В Ера, И В Ерите. Чудо За Теб, И За Мен. И За Всички. За Цезара, И За Кучето. И Така. От Началото До Края."

Поколения наред са изучавали тази азбука не само тук в България, а и в Русия и другаде по света. Съставителите и са се опитали да кажат на изучаващите четмо и писмо нещо.
"Ако живеете знаещи на земята, които и каквито и хора да сте, мислете нашия и за другия покой!"
Защо нашите учители в училище не са ни учили за "другия покой"? Защото и техните учители не са знаели за съществуването му. Така българският народ влезе в една епоха на безверие в Бог, отвъдното и безсмъртието на душата.
"Казвайте словото твърдо!" Какво означава това? Дали има връзка с библейското "В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе."
Разбира се, че има връзка, защото всичките тези посветителски слова имат един корен и той е на територията на днешна България.
"Запомни нахалнико (невернико)! Христос, Отца и червеите, са и ще бъдат! От ера в ера, и в ерите! Чудо за теб и за мен! И за всички! За цезаря и за кучето! И така – от началото до края!"
Неверниците днес ни убеждават, че животът е само днес и сега. От ефира на радио и телевизия постояно ни набиват в главите този рефрен. Никой не ни казва, че животът е безконечен. Ако се опиташ да говориш днес за безсмъртието на душата, то всички ще те обявят за поредният смахнат, или луд.
Какво е това послание към знаещите на земята? Да си зададем и другия въпрос. Кои в действителност са истинските знаещи на тази земя? Професорите, учителите, човеците завършили някакво образование и притежаващи диплома, дали могат да се нарекат днес Знаещи? Излиза че истинското знание няма нищо общо с това, което ни преподават в учебните заведения. Това навярно са искали да ни предадат и в посланието. Но то е било забравено или укрито и затова днешните поколения са в това безпътие и безверие. Знанието трябва да ни доведе до истината, а не е самоцел. Само Истински Знаещите правят добро на земята.

[Horos]

Българска кабала

Преди няколко години започнах да публикувам някои части от тази книга в разни форуми на Интернет. Някои от участниците в тях ме обвиняваха в ,,стъкмистика". Това в прав текст означава ,,нагласяване на нещата така, както на мене ми е угодно". Разбира се, че това е така. Някой, някъде и някога е казал нещо, или е разтълкувал някоя дума или събитие и днес всички приемат това за даденост. Не само това. Те си живеят в изградените от други ,,къщи" от представи и се чувстват добре в тях. Ето един пример с историята. Представете си, че някой някога умишлено е изкривил историята и днес всички берем плодовете на това изкривяване. Разликата между мен и останалине е тази, че аз се съмнявам във всичко. Приемам само тези неща, които мога сам да си ги обясня и да им предам някакво значение. Светът около мен го гледам през моите си очи, а не през очите на другите. По този начин нещата които виждам и разбирам ме ползват по-добре, отколкото тези на другите. Мнозина от вас са чели за еврейската кабала и не са разбирали кой знае колко. И при мен беше така. Това е заради незнанието ми на иврит и завъртяните тълкувания. Веднъж реших да се опитам да пренеса основното от нея на българската азбука. Преди повече от 150 години ние сме ползвали старобългарската азбука, но за нея няма да стане въпрос сега. Днес ние ползваме една друга азбука. Тя е осъвременен вариант на старата българска азбука. Точно върху нея ще нанеса науката за кабала, защото откакто съм се родил я ползвам, а това правят и останалите българи по света. Нали си спомняте как е изградена кабалата върху еврейската азбука – три главни букви, седем двойни и дванадесет прости. За знаещите това са: Светата Троица, Пространството и Времето. Нека сега да пробваме с нашата азбука и да видим дали ще можем да направим една Българска Кабала.
Буквата «А» стои в началото на нашата азбука и това е Бог (Той и Тя). При евреите е Кетер. Втората буква е "Б". Тя е Синът на Бога, еврейското Хохма. Дъщерята на Бога е «В», още Бина. След като сътворил от себе си тези две божествени деца, Бог решил да сътвори и Земята "Г", а над нея Небето «Д», което да стои като купол над Земята. При евреите и Древен Египет първо е построено Небето Хесед (Нуд) и после Земята Гебура (Геб). Формите на нашите букви ни напомнят винаги за този строеж.
Буквата "А" е като връх на пирамида, от който като лъчи слизат надолу неговите еманации (деца) – Синът (Въздуха) и Дъщерята (Водата).
Синът "Б" идва от небето, което е като хоризонтална линия и е слязъл в Света, като един зътворен кръг.
Дъщерята "В" хармонизира този Свят, чрез закона "Както на небето, така и на земята". Затова двете половини на В са почти еднакви и стоят една върху друга.
Земята "Г" е една хоризонтална линия (Небе), която се спуска в единия си край надолу. Това е Светлината, слизаща в Мрака и превърната в Материя.
Небето "Д" е като една пресечена пирамида, символизираща четирите посоки и четирите стихии с излизащи лъчи надолу.
В Древен Египет така започва прословутата Хелиополска божествена Декада. Атум – Андрогин, роди Шу – Въздуха (Син). После роди Тефнут – Водата (Дъщеря) и Нут – Небето (Огън), втора Дъщеря и накрая Геб – Земята (втори Син). Така е била построена първата Божествена Пирамида – Сътворената. Запомнете как се строи. От върха, към основата, която се състои от четири елемента – Въздух, Вода, Огън и Земя. Според учените преди Големия взрив, нашата вселена е била подобна на яйце. В това т. н. "яйце" се е съдържал потенциал за раждането на вселената така, както и в кокошето яйце има потенциал за излюпването на едно пиле. След като се е самооплодило вселенското яйце «А», то е експлодирало и е започнало да се превръща в нашата Вселена. Разширението на тази вселена много прилича на делението на женската яйциклетка. Ако отстрани можем да наблюдаваме този процес, ще видим, че прилича на една експлозия. Когато избухне някъде взрив, светлината е първото нещо, което се вижда отстрани. Веднага след светлината виждаме огън, а звукът идва най-накрая. Ако Светлината получена след взрива на вселенското яйце я наречем «Б» (Въздух, или Дух), то Огънят ще трябва да е «В» (Водата). Те са родени от това яйце и затова са брат и сестра. След като Светлината «Б» тръгнала да опознава Мрака, в който плувало това яйце преди взрива, тя толкова се отдалечила от центъра, че накрая попаднала в плен на този Мрак. Така Светлината е била заключена в атома и се превърнала в твърда светлина «Г» (Земя). Латинското наименование на Земята е Тера – Те (твърда) и Ра (светлина), а на старо-гръцки е богинята Гея. Огънят «В» като женски принцип тръгнал подир светлината и след като разбрал за нейното падение и пленяване се превърнал във Вода. Тази Вода обгърнала създаденият материален свят и наложила законът на хармонията в него. От тази хармония се родили галактиките, органите на тази вселена , а атомът – затвор на Шу, служи за Сърце и го наричаме вселенското слънце Ра. Накрая се появил и животът «Д», който като Небе обгърнал сътвореният свят и с това завършило изграждането на Вселената. По своят строеж този божествен свят прилича на пирамида, която е построена от върха надолу. Под тази пирамида има друга, подобна на божествената. При нея първо е построена основата и е обърната с върха надолу, защото е Родена. Това е нашият видим свят. Е, Ж, З, и И са основите на долната пирамида. Отново четири елемента, четири деца – две момчета и две момичта. «И» е Озирис, «З» – Сет, «Ж» – Нефтида, «Е» – Изида и отговарят на Въздух, Земя, Огън и Вода. «И» (Озирис) – Божествената светлина слиза в Материята, отново се изкачва и отново слиза. До нея непрекъснато е неговата сестра Изида – "Е". По форма тя прилича много на В (Тефнут) от горната пирамида, но тук тя не е цялостна, затова е обърната обратно и е прекъсната. Животът на Земята "З" («зои» на гръцки) е Сет. При нас петте ни сетива, заедно с Ума са тези, които ни карат постояно да се прераждаме на земята. В тялото ни непрекъснато се борят трите гуни (заблуди) на материалните нужди и трите божествети принципа. Тази борба е показана в буквата «Ж» (Огън), която символизира и колесницата на Кришна, теглена от седем коня. Кръстът в средата на "Ж" е Хармониятя (Любовта и мира). Той е хармонизатора на тези два набега – нагоре към Духа и надолу към Материята. Буквата "Е" – Изида е сестра на Нефтида на земята. Най-отдолу за връх на тази Родена Пирамида стои Човека – «Й». Прилича много на Озирис (И), но над него има една чертичка, която показва синовният му произход. В Египет са го наричали ХОР. До тук буквите станаха 10. Три основни и седем двойни. Остават дванадесетте прости. Представете си, или ако искате си нарисувайте един кръг. Разделете го хоризонтално по диагонала на две равни части. Долната половина я оцветете в някакъв цвят. Това е нощта на Ра. Горната половина пък ще е деня. Сега разделете отново този кръг вертикално по диагонала. Получава се един кръст в кръга. Най-отгоре напишете: ЮГ и РА. Най-отдолу ще е Север и Озирис, отдясно – Запад и Атум, отляво – Изток и Хепри (скарабея). Това е Времето. То се дели на Ден и Нощ. Давам този пример като изхождам от древноегипетската религия, в която са укрити много истини за произхода на човечеството и неговия път.
Преди около 25920 години нашата галактика е била огреяна от едно друго слънце, което древните са наричали с името РА. Но във въртенето си подобно на земята тя навлязла в т. н. Нощ на Ра. На кръга това е започнало на Запад. В плен на тъмнината на Нощта попаднали милиарди частици светлина. Това е светлината на Атум, която започнала да пътува във Времето на Долното полукълбо със своята слънчева лодка. Разделете сега долната половина на кръга (Нощта) на дванадесет равни части и по посока на часовниковата стрелка нанесете буквите К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф и накрая Х. В дванадесетия час на Нощта, където е буквата "Х", светлината на Ра трябва да е достигнала до Изток и да се е превърнала в скарабея Хепри. Това са дванадесетте времеви врати, през които трябва да премине Озирис, пленената от тъмнината Светлина на Ра, като през 12-те часа на нощта. Само, че тук един час се състои от 2160 г. Това е един пресеционен месец. Дванадесетте подвига на Херакъл са преминаването на Озирис през тези дванадесет часа през нощта. На Запад на кръга на Времето, пътуването е започнало през ерата на Водолея и на Изток пак през същата ера ще настъпи Изгрева. Отново ще изгрее вселенското слънце РА. Буквата Х е на финала. Това е латинското число Х=10. Помните ли Витрувиянския човек на Леонардо? Тава е човек здраво стъпил с нозете си на земята и разперил ръцете си нагоре към Божествения свят. Това е Хор, владетелят с двете корони, бялата – на духовното царство (Горен Египет) и червената – на земното (Долен Египет). Червената корона му е дадена от боговете, за победата му над чичо му Сет (Живота).
Двете пирамиди са като два паралелни свята. При въртенето им в мелницата на Времето, от горната пирамида постояно падат искри божествена светлина в долната. Там те продължават своето съществувание като души. Долната Пирамида (Проявеният Свят) действа като един огромен електромагнит и така задържа пленените души, като не им позволява да се изкачват в Горната Пирамида. Природата на тези божествени души ги кара постояно да изпитват един стремеж към тези четири стихии. Видяхме двете пирамиди, едната съставена от четири божествени елемента, като четири деца родени от Бог, а другата от сътворените в материята Земя, Огън, Вода и Въздух. Как се излиза от този величествен божествен затвор? Ще ви дам един пример: Представете си, че сте затворени в Хеопсовата пирамида и не знаете как да излезете от нея. Веднъж сте в подземната камера, смазан от тежеста на милионите каменни блокове. После се изкачвате в Камерата на Царицата и накрая, в Камерата на Фараона. После пак отначало. Живота ни е подобен на този затвор, който ви описах. Веднъж се раждаме бедни и нещастни, смазани от живота, жесток за тези, които не знаят как да го живеят. После отново се раждаме и сме на по-високо в житейската йерархия. Отново пленници и отново подтискани и ограбвани от стоящите над нас. Трети път пак сме на земята, царе, владетели, банкери, щастливи и ... Точно в апогея на щастието ни смъртта ни грабва и не можем да се нарадваме на това щастие. Бедни, богати, царе и после пак отново – бедни , богати, царе... Един кръг от прераждания, в който човечеството постояно се върти хиляди години и постепено забравя божествения си произход. От всичките тези човеци един е успял по някакъв начин да напусне затвора на тази пирамида. Този един се е казвал Хор. Излизайки от нея той се е изкачил на върха й е видял божествения свят и неговата подредба. Не само това. Той се е самопознал като една от милиардите частици светлина, попаднали в плен на атома и се почуствал нещастен и самотен в своята свобода. Само цялостен, събран, той (вече като Озирис) е могъл да се ожени за своята сестра (Шу, Изида) и подобно на баща си да създаде нова галактика. Така се раждат галактиките. Тогава взел своето съдбовно решение. Започнал доброволно да влиза в Пирамидата – затвор и да учи и останалите си събратя, как да излязат и те оттам. А каква е ролята на децата му тука, ще се запитат мнозина от вас? Децата на Хор са станали основа за една пирамида. С помощта на тази пирамида Хор е успял да напусне кръговрата от прераждания. С побеждаването на четирите стихии в човешкото тяло, които приличат на четирите му деца, Хор е успял да премине влиянието на четирите планети, стоящи в основата на сътворената пирамида. Пътят за излизане от материалния свят не е с космически кораби навън, към звездите. Човек трябва да победи влиянието на четирите вътрешни планети и да се стреми към Слънцето. Само там като Слънчев Син той може да намери пътя към паралелния, истинският свят, на когото този е само огледално отражение. Затова древните са го наричали Мая – Илюзия. Влиянието на Земята, Луната, Венера и Меркурий ни пречат да станем Слънчеви Синове. Това са четирите стихии, които трябва да победим и подчиним в живота си на Земята. Луната (Невежеството), Венера (Страстите) и Меркурий (Егото) пък са трите ,,гуни", които ни пречат да станем Брахмани, Жреци, Светци, Деца, или Синове на Слънцето. Ето например какво се случи с мен по пътя ми към придобиване на титлата Хор (Хорос). Когато бях на 22 год. се роди първото ми дете Жана. По това време аз се е борих с материята – оцеляването и укрепване на физическото ми тяло. Тази моя Борба ми донесе и още други неща. През това време изградих и интелекта си. Със знанието и опитността натрупани през този период окончателно се освободих от Невежеството. Първият ми син Александър се роди, когато станах на 30 години. Това беше период на завършване на Борбата ми над Материята и започване на новият етап – Победа над Страстите (Желанието да притежавам). По това време започнаха и житейските ми победи и поражения при жените и парите. Вторият ми син Благовест ми донесе Подчиняването на Егото. Това се случи когато бях на 33 години и тогава започнахада си задавам и първите въпроси свързани с езотериката. При раждането пък на втората ми дъщеря Любомира, когато бях на 40 години постигнах Хармония между Духа и Материята. Това беше свързано и с прекратяване на предишния ми начин на живот и едно ново начало. Едва тогава истински оцених силата на спокойствието, домашният уют, семейството и простият начин на живот. Четири деца – четири Стихии: Жана (Стрелец) – Огън, Александър(Риби) – Вода, Благовест (Телец) – Земя и Любомира (Близнаци) – Въздух. Какво по-голямо доказателство за титлата Хор на земята?
Нека сега да продължим и да разгледаме Кабалата чрез българският език. Думите в езика ни са съставени като са използвани буквите от първата и втора пирамида в комбинация с дванадесетте букви на Времето. В тези комбинации влизат и останалите осем допълнителни букви. (В нашата азбука има още осем помощни (двойни) букви, които я правят по богата и по-универсална от останалите.) Ето например как се е образувало името Хор. "Х" е дванадесетата буква на Времето и е точно на изхода преди Изгрева. "О" е предпоследната буква от падението на Светлината в Материята и показва старото човечество преди Падането. "Р" пък е първата буква след Падането "П" и съответно показва новото оцеляло човечество. Така виждаме как името Хор съчетава в себе си един своеобразен сбор от стария (преди потопа) и новия човек на финала на времето. Ето ви и малко примери:

Думата "хоризонт" е съставена от две отделни срички "хор" и "зо". Хор, това е духовният свят на Христос - Небето, който е отгоре, а Зо е материята, или земният живот. Границата между тях се нарича ХОРИЗОНТ – ХОР + И + ЗО + НТ
ЕЗОТЕРА = Е + ЗО + ТЕ + РА,
Е = ето, ЗО = живот (гр.), ТЕ = твърд и РА = светлина (тера = земя), или Ето живота на Земята.
ЕКЗОТЕРА е също като ЕЗОТЕРА, но вместо Е (ето) имаме ЕК = ехо, отражение. ЕКЗОТЕРА не означава както ни убеждават речниците нещо ,,открито", ,,достъпно за всички", а ,,Отразен живот на земята". От тук се вижда, че езотериците виждат нещата на земята такива, каквито са, а екзотериците само техните отражения. Отразеният живот е достъпен за всички, а истинският е само за малцина.
Така е и с думата АНГЕЛ. АН – небе, Г – земя, ЕЛ е дух. От дясно на ляво означава Дух на Земята от Небето. (Много от съвременните думи се пишат от ляво на дясно, но се четат обратно, от дясно на ляво.) Името БЕЛ е съставено от Б – Син на Бога и ЕЛ – божествен дух.
Благо – Бел на Земята – Г.
РАЖДАНЕ – родена от небето светлина. Ра – Светлина + Жд – Падане, Слизане (обратното на Дж – Издигане, Извисяване, Изкачване) + Ане – Майка.
ИНТУИЦИЯ = ИН + ТУ + И + ЦИ + Я
ИН = Материя, Земята
ТУ = прескачане: ту тук, ту там.
И = съюз
ЦИ = етерен, духовен свят
Я = край (последната буква от азбуката ни, съставена от буквите ,,и" – Озирис и ,,а" - Бог). Човек, който притежава интуиция ,,прескача" от земята в духовния свят и обратно (Ту тук, ту там) и така до края.
ИСТОРИЯ = ИС + ТОР + И + Я
Ровене ИЗ ТОРта, (оставена от човечеството) И така до края Я.
Мога да дам още хиляди примери за този сричков език, но оставям и на всички вас да се потърсите и да откривате. Тези думи срички са станали основа на много от езиците на земята, на живите и на мъртвите. Сега с тази българска кабала всички може да работите и да разберете смисъла на много от думите в българския език.
Защо правя тази интерпретация, като обвързвам българския език с първата реч, прозвучала на Земята? Много духовни учители на нашия народ са говорили за някаква мисия, която същия този народ трябва да изпълни. Много съм мислил върху това. Каква е тази мисия и с какво народът ни е по-различен от останалите народи на света? Започнах да ровя в историята и да търся отговор на този въпрос и намерих много интересни неща.

Променената история

С Новата хронология се запознах в края на 2001 г. В началото на месец ноември същата година в един български вестник излезе част от интервю на Гари Каспаров, дадено на руски журналист. В това интервю се цитираше книгата на Фоменко и Носовски "Империя". Да си призная много се впечатлих от въпросите, повдигнати от автора в тази статия и веднага потърсих книгата. За голям мой късмет още на другия ден я намерих и така започнах да се работя върху промяната на хронологията. Винаги когато съм се занимавал с история у мен са възниквали спонтано доста въпроси и едва сега започнах да намирам отговорите на много от тях. Първото, което открих в областта на НХ беше паралела между династията на римският император Константи І Велики и египетският фараон Аменхотеп ІV, познат ни още и под името Ехнатон. Тук всеки ще си помисли, че това навярно е най-голямата глупост, която някога е чел, но имайте малко търпение и ще видите. Според традиционата история Констанатин е живял в края на 3 и началото на 4 век от н. е. (царувал 307 – 337 г), а Аменхотеп ІV (Ехнатон) пък в Древен Египет през 1375 – 1357 г. пр. н. е.

За Константин Велики основното което знаем е, че е въвел Християнството като официална религия в границите на Римската империя. Но какво християнство в действителност е било въведено? На нито една монета, сечена по времето на Константин І не присъства кръста като християнски символ. (Само на две монети, отсечени в Тесалоники (днешен Солун) има нещо подобно на кръст, но това в действителност са четирите стихии, или етапа, за които писах по-горе.) За този "тъмен" период от римската история и ранното християнство знаем само от писанията на църковните отци. Аз се изхитрих и получих повече информация за това време от един друг извор. Той е изследван подробно, но поради фалшификацията с историята се намира в далечния ХІV век пр. н е.
Сега ще направя един паралел между римският император Константин І Велики и египетския фараон Аменхотеп (Аменофис) ІV, познат ни повече под името Ехнатон.
Заключенията всеки може да си ги направи сам, след като прочете следващите редове.

К. В. (Константин І Велики), римски император, управлявал Римската империя от 307 до 337 година от новата ера.

А (Аменхотеп ІV), велик фараон на Египет в периода 1375 – 1357 г. пр. н. е.

К. В. Най-големият син на Констанций Хлор и Елена, дъщеря на кръчмар. Роден след 285 г от н. е. в град Ниш, (днешна Сърбия). Баща му преди да умре на (25 юли 306 г. в Еборак (дн. Йорк)) е бил тежко болен. Елена имала голямо влияние над Константин и много способствала за неговото духовно развитие.

В 293 г. Констанций Хлор получава титлата цезар и затова бил принуден да се разведе с Елена и да се ожени за Теодора. Твърде млад К. взема участие във военните операций на баща си.

А. Син на Аменхотеп ІІІ и майка Тии, умна и енергична жена, но от незнатен произход. Тии е дъщеря на неизвестен човек, грижещ се за животните към един от провинциалните храмове. Бракът на Аменхотеп ІІІ с тази обикнавена жена на времето е посрещнат с едва прикрита неприязън от жреците и велможите. Тя оказва голямо влияние върху младия фараон. Още като юноша Аменхотеп ІV става съоправител на баща си, който в последните години на живота си е тежко болен. И тук има една жена на фараон с неустановен произход, която се казва Нефертари.
Не знам как египтолозите прочитат името Тии, като там би трябвало да пише Дия (божественна). В името Елена (Ел Е На) се чете същото – "На Бога", което ще рече Божественна. Така прочетено името Тии на майката на Ехнатон отговаря на името Елена – майката на Константин І. Същото е и при името Нефертари. Думата "нефера" според египтолозите означава "божественна". На латински "тера" е "земя" и така името на фараонката е Не Тера (не земна) Дора, което на гръцки ще е Тео (божественна) Дора. Виждате, че когато човек знае да чете правилно, всичко е лесно.
Същото е и при името Ехнатон. Защо се чете така днес не знам, но това е Константин. Името Константин е съставено от няколко думи – срички. Кон+Ст+Ан+Т+Ин. Кон (хан)+Стои+Небе+Твърд+Земя.
Ехнатон = Хан (кан) на Атон, което е същото.

К. В. "Въвежда Християнството като официална религия в пределите на Римската Империя. През 313 г в Милано той и Лициний провъзгласяват началото на веротърпимост и едва след победата над Лициний християнството е признато за господстваща религия от К.В 316 г. К. Присъствал на събора в Арл, а на 20 май 325 г. той открил Никейския събор. Наричат го Реформатор на религия, защото на мястото на политеизма, налага християнството. То е една нова форма на монотеизъм."

А. "Младият фараон подкрепя НЕМХУ в борбата срещу родовата аристокрация и забогатялото жреческо съсловие. По това време чиновническата аристокрация получава редица привилегии, в това число правото да изплаща своите данъци направо с хазната. Съставът на НЕМХУ е нееднороден: сред тях има богати хора, но и бедняци, стигащи понякога до робско положение. От ХІІІ в. пр. Хр. с наименованието НЕМХУ се наричат свободните хора в Египет. Най-предприемчивите представители на НЕМХУ утвърждават своето участие във всички сфери на египетския административен и стопански апарат, в армията и, в царския двор, като се стремят да изместят старата потомствена аристокрация от източниците на богатство и власт. Фараонът, стоящ начело на тази енергична и предана му групировка, се надява с нейна помощ да затвърди още повече своята самодържавна власт. Той налага нова моноистична религия на мястото на стария политеизъм."

Ако заместим думата "немху" с християни, всичко съвпада досега. Но нека да продължим:

К. В. "Измества столицата от Рим в Италия на изток и построява нова столица, наречена Константинопол."

А. "Самият А. ІV приема ново име: Ехнатон ("Угоден на Атон") и за да скъса напълно с тогавашните традиции, напуска Тива и си изгражда нова столица в Среден Египет. Градът получава названието АХЕТАТОН. Фараонът се премества там със семейството си, с царския двор, с чиновниците и новите жреци на Бога-Слънце."

По същият начин в името АХЕТАТОН спокойно можем да прочетем и Константин(опол).

К. В. Преди да се ожени през 307 г. в Трир за Фауста, К. Е живял без брак с Минервина. Тя била обикновена жена и му родила един син – Крисп. Той бил най-големият син на К. Фауста е била дъщеря на Максимин Херкулий.

От нея К. Има трима сина и три дъщери. Синовете му са: Константин ІІ, Констанций ІІ и Констанс.

А. Има съпруга с името Нефертити, или както е по-правилно да се чете НЕ ТЕРА ФИТИ. НЕ ТЕРА означава – НЕ ЗЕМНА, в смисъл БОЖЕСТВЕНА, а ФИТИ е неправилен прочит на името ФАУСТА. От нея има според едни историци шест дъщери, според други, дъщерите са само три, толкова са изобразени и в древния Египет. До преди няколко месеца беше разпространен един портрет на Нефертити, който се оказа фалшификат от 19 век.

К. В. Наследник на трона след смъртта на К. станал най-големият му син Крисп (КРСП), управлявал от 317 до 326 г. като цезар. Екзекутиран от баща си твърде млад.

А. Приемник на трона на Египет става младият фараон Сменкара (СМНКР). Царува само три години. Умира млад.
Това е Крисп.

К. В. След Крисп Константин ІІ получава при подялбата на огромната Римска империя Испания, Галия и Британия. Всички те са западни провинции и при тях имперският орел е обърнат наляво (запад). Умира също като брат си Крисп твърде млад, убит от засада близо до Аквилея (Италия).

А. След Сменкара фараон на Египет става известния Тутанкамон. Неговият герб открит в гробницата му е "орел обърнат наляво".
Умира млад, вероятно убит.
Колко неща се изписаха за този Тутанкамон, колко филми се направиха?! А той се оказа синът на Константин Велики – Константин ІІ.
Тутанкамон (ТТНКМН) = Константин (КНСТНТН), само дето малко е анаграмирано от египтолозите. Има едно "М" в името на Тутанкамон, което замества третото "Н" в Константин. Това заместване на "н" с "м" ще го срещнем и по-нататък.

К. В. След царуването на синовете на Константин Велики, на власт идва Юлиян, племенник на великия император. Той се опитва да отхвърли наложеното християнство и за това е наречен Отстъпник.
"Той издаде ясни и определени укази, с които разреши да се откриват храмове, да се принасят жертви и да се възстановят култовете към боговете. За да придаде по-голяма сила на разпоредбите си, той извика в двореца си християнските епископи, намиращи се в постоянни раздори помежду си, и разкъсвания от многобройните ереси народ, и с приятелски тон започна да забравя разприте си, каза, че враждите са уталожени и всики спокойно може да служи на своята вяра, без никой да му забранява каквото и да било. Надяваше се, че по този начин свободата на вероизповеданието ще доведе до увеличаване на религиозните раздори и тогава нямаше да се страхува от единството на народа. Той знаеше от опит, че дори дивите животни не проявяват такава ярост, каквато проявяват християните във вътрешнорелигиозните си разногласия."
(Ам. Марц. ХХІІ, 5, 2-4).

А. На края на ХVІІІ-тата династия в Древен Египет застава жреца Ай (Ейе). Той възвръща политеизма в Египет. Наричат го Бог, философ, божествен отец.

Това не е никой друг, освен императора – философ Юлиян Апостат (Отстъпник). Той прави опит за възстановяване на политеизма в Римската империя.

Така с фараонът – жрец (философ) Ейе (Юлиян) завършва ХVІІІ династия на фараоните в древен Египет и започва ХІХ. Първият фараон от тази династия е Хоремхеб (1345 – 1317 г. пр. н. ера). Хор е Божи син, като Христос при християните. Вал, е Бел при други народи, а Хеб (Геб) е бог на Земята в Древен Египет. Ако заместим в името на Фараона Хоремхеб първото име Хор с Вал и "м" с "н", то ще прочетем името на римският император Валенс, който сбор от царуванито на двамата братя – Валентиният І (364 – 375) и Валенс (364 – 378).
По този начин може да се заместят имената на всички египетски фараони с тези на римските императори. Рамзес може да го прочетем и като "римски цезар", Тутмос І като Теодосий І, Хонорий пък е Тутмос ІІ, а Тутмос ІІІ е Теодосий ІІ.
В енциклопедичният речник на египетската цивилизация пише следното:
"Царица Хатшепсут, дъщеря на Тутмос І и на наследницата на трона Яхмес; омъжва се за своя половин брат Тутмос ІІ, който наследявя баща й след неговата смърт."
Ето как същият текст може да го прочетем в римската история:
"Галла Плацидия. Родена около 388 г., тя била дъщеря на Теодосий І и Галла, (втората жена на Теодосий І), и полусестра на Аркадий и Хонорий. Била взета за затворничка от Аларик по време на плячкосването на Рим през 410 г. и може би се е омъжила за наследника му Атаулф през 414 г. След смъртта на Атаулф тя се върнала в Рим, като била разменена за 60 000 крини жито и през януари, 417 г. се омъжила за генерал Констанциус."
Сега вече можем да допълним римската история и смело да кажем, че Галла Плацидия е била съпруга на Хонорий, а не на Атаулф, както се предполагаше досега. Този факт ще открием и по-нататък, в един всеизвестен исторически извор.
По тази тема може да се напише цяла книга, но нека това направи някой друг. Моята цел е само да покажа посоката на търсене, а подробностите не ме интересуват чак толкова. С тази паралелна хронология историята на света се скъсява с близо 2000 години. Но не само времето е дублирано. Мястото на действие на египетските фараони също ще се окаже някъде другаде, а не на територията на днешен Египет.

[Horos]

Египет на фараоните

Нека сега да се опитаме да открием къде е бил този Египет, познат ни от Библията. Наскоро прочетох една интересна книга на Зекария Сичин – "Стълба към небето". В нея авторът разказва за пътуването на фараона след смъртта си. По време на мумифициране на тялото на умрелия фараон, жреците пеели напътстващи песни на неговата душа. Древните египтяни вярвали, че душат на човека е безсмъртна. След смъртта на фараона душата му оставала край тялото и виждала и чувала всичко. Затова жреците му припомняли какво тя е учила приживе, когато все още е била в плен на тялото. Дори след минаване на четиридесетте дни на задължителен престой на земята, понякога душата на умрелия се лутала и не можела да намери правилния път за своя дом. Затова жреците изписвали напътствията на стените на гробниците и на папируси, които поставяли в саркофага до тялото на мъртвия фараон. Там било написано, как фараона приживе е получил своето посвещение и сега душата му да може, виждайки тези писания, да си припомни какво да прави след смъртта. Пътят, по който трябва да мине душата след смъртта води в Дуат. Днес учените египтолози търсят този Дуат на небето, сред звездите, без да знаят, че на земята това място реално съществува. Зекария Сичин ми подсказа къде да го открия, но-най много може би ми помогна и случайността, че съм се родил и живея на това място. Тук ще цитирам автора. Той много добре е описал мястото, наречено Дуат и пътят как да се достигне до него:

"Стълба към небето

Да си представим, че сме във великолепния надгробен храм на фараона. След като го мумифицират и подготвят за неговото пътуване, жреците на шема отправят молитви към боговете да отворят порта и път на владетеля. Божественият пратеник пристига от отсрещната страна на фалшивата врата, готов да го преведе през каменната стена.
Когато фараонът излиза от източната страна на гробницата си, божественият пратеник му казва да се отправи на изток. За да не го разбере погрешно, той изрично го предупреждава да не върви на запад: "Онези, които тръгват натам, не ще се завърнат!" Неговата цел била Дуат в "земята на планинските богове". Владетелят трябвало да влезе във "великия дом на двамата... огнен дом", където през "нощта, продължаваща години" щял да бъде превърнат в божествено същество и да бъде възнесен "в източната част на небето".
Първото препятствие по пътя на фараона било Тръстиковото езеро – дълго блато, образувано от няколко свързани езера. Фараонът имал символичната благословия на своя бог-пазител да го прекоси, като раздели водите му, но физически прекосявал езерото с помощта на божествения лодкар, който превозвал боговете с ладия, направена от божествения майстор Хнум. Ала лодкарят чакал на отсрещния бряг на езерото и фараонът първо трябвало да го убеди, че има право да бъде превозен.
Лодкарят разпитвал фараона за произхода му. Дали бил син на бог или богиня? Бил ли вписан в "Списъка на двамата велики богове"? Владетелят излагал претенциите си, че е от "божествено семе", и давал уверения в своята праведност. В някои случаи успявал. В други трябвало да помоли Ра или Тот да го превозят и тогава ладията и нейните весла оживявали и започвали да се движат сами. Накратко, всичко ставало самоходно. По един или друг начин фараонът успявал да прекоси езерото и се отправял към "Двамата, които приближават небето":

"Той се спуска в ладията като Ра
на брега на лъкатушното езеро.
Царят гребе с ладията ханбу,
Взима курс към
равнината на "Двамата, които приближават небето"
в земята, която започва от Тръстиковото езеро."

Тръстиковото езеро се намирало в източния край на владенията на Хор. Зад него била територията на неговия противник Сет, "земите на Азия".

Тук ще спра, за да обясня какво се случва в действителност. На земята според древните е имало места, на които те са можели да общуват с боговете. Наричали ги "Врати небесни" или "Стълба към небето". Спомняте си възклицанието на Иаков, от книга Битие на Стария завет.

"Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни."
Битие 28: 17-18

Не само Търново (Ветил) е било такова място. На територията на България Пловдив с неговите седем хълма също е бил "Стълба към небето".
Сега си представете, че живият фараон е трябвало да отиде от София в Пловдив и там да бъде посветен в място, подобно на Хеопсовата пирамида. Точно това пътуване се опитвали да му припомнят жреците след неговата смърт. Те му припомняли, че е посветен и душата му е трябвало да измине същият път, по който е минал приживе. Това е било необходимо за да може в следващия живот, фараона да пренесе и опита, и познанието, натрупан от предишния.
Днес разстоянието между София и Пловдив се преминава за около час с бърза кола, но по времето на фараоните не е било така. Тръгвало се е от София с кон или с каруца в най-добрия случай, а много често и пеша. Цели два, или три три дни са били необходими на пътуващите по този маршрут. По него е имало и трудни участъци, като преминаването на река Искър в дъждовните периоди, изкачване на стръмни планини през зимата, борба с бандите обирджии и други. Освен това се е минавало и една граница, за която ще разкажа по-нататък.
Първото препятствие е било т. н. "тръстиково езеро". Днес на географските карти то отсъства, но не винаги е било така.
Антон Вранчич (1553 – 1567) в своя дневник за преминаването си през нашите земи пише следното:
"Макар и с предположение лесно стигам до заключението, че Циабрус е реката Искър. Първо, защото у Птолемей до тази река няма друга, а второ, съвременните жители поставят реката и град София за граница на Горна и Долна Мизия с Тракия. Птолемей също като описва в книга 3 положението на тази провинция, я нарича, както казахме Искър. Впрочем тази река има същата големина, която има нашият Трансилвански Хризиус, която наричат от Шебеш Шебешиански Хризиус, но ако не са проливните дъждове и топенето на снеговете. Иначе преминаването и оттатък навсякъде става лесно с мост или със сал. Когато обаче придойде внезапно, реката бушува и казват, че тече така буйно, че не търпи никакъв каменен свод на моста и затова софиянци го правят дървен. Но понеже и той се разваля, всяка година на същото място правят друг.
От Искър ние стигнахме село Търнава (ю. и. от Нови Хан, изчезнало след Освобождението), разположено в подножието на планината Хемус. Оттам започва изкачването. Има и малка неизвестна рекичка, която не заслужава да се отбелязва в литературата, макар някои да са я поставили в новата карта у Птолемей. Те са я представили като течаща към Дунав и вливаща се в Искър. Някои са прибавили и в средата и и езеро, но ние не го видяхме, дотолкова беше пресъхнало. След това ние изкачихме издигащата се планина и макар да разпитвахме старателно за това езеро, не успяхме да го открием нито с погледа си на широкото пространство, нито от разказите на местните жители, които заявяваха, че там няма езеро."
За да са поставяли картографите от онова време езеро на този път, може да го е имало, а може и да е описвано преминаването на река Искър. Има и трети вариант. Езерото може би се е намирало в средата на Ихтиманското поле, защото мястото там е най-подходящо. Виждате, че фараона е трябвало да тръгне на изток от София, която в старите карти е била на територията на България. Вижте какво казва водещият духа на фараона. Не трябва да се ходи на запад. Същото напътствие съществува и в иманярските митове и легенди, повечето от които в действителност са посветителски практики. Там този съвет звучи така." На пътя има цяла купчина латински (западни) пари.Не ги пипай, а ги подмини и вземи от нашите, където ние сме ги сложили." Това на посветителски език означава, че ученията на запад са фалшиви и истинският ученик не трябва да ги следва. България е била "страната на Хор", а Тракия, или Румелия, както е описана по-късно, е била "страната на Сет". Границата между тези провинции е била над днешния тунел на магистрала Тракия, в западнат част на прохода Суки, или както повечето хора го знаят – Траянови врата. Нека да видим дали не е упоменато това място:
" Както трябва да се очаква в района на такава опасна граница, царят, установява, че на източния бряг на езерото патрулират четирима "обхождащи стражи, носителите на страничните ключалки". Тяхната най-характерна черта била прическата им. "Черна като въглен", косата им била "спусната на къдрици върху челото, слепоочията и отзад, с плитки по средата".
С дипломатичност и решителност фараонът разкрива своя божествен произход и заявява, че е повикан от "моя баща Ра". Известно е, че един владетел дори използвал заплахи: "Само ме забавете, и ще ви изтръгна ключалките като лотоси от езеро!" Друг повикал на помощ неколцина богове. По един или друг начин фараонът успявал да продължи.
Така той напуска земите на Хор. Макар и под егидата на Ра, мястото на изток, към което се стреми, е "във владението на Сет". Неговата цел е планински район, планината на изтока. Фараонът се насочва към проход между "двете планини, които благоволеят пред Сет". Но първо трябва да прекоси суха гола местност, нещо като ничия земя между териториите на Хор и Сет. Настойчивостта на магическите формули се усилва, тъй като царят се приближава към Скритото място, където се намира небесната врата. Там отново го спират стражи. "Къде отиваш?" – питат го те.
"Царят отива в небето за вечен живот и радост, за да види баща си, да види Ра" – отговарят придружаващите го богове. Докато стражите обмислят искането, фараонът също отправя молба към тях: "Отворете границата... наведете преградата... пуснете ме да мина като боговете!"
Тъй като идва от Египет, владението на Хор, царят и придружаващите го богове разбират необходимостта от благоразумие. С помощта на много формули и стихове фараонът се представя като неутрален във враждите между боговете. Той едновременно е "роден от Хор, от чието име се разтърсва Земята" и "заченат от Сет, от чието име трепери Земята". Владетелят не само подчертава родството си с Ра, но и заявява, че е дошъл в негова служба и така си осигурява пропуск от висша инстанция. Текстовете с привидно безразличие изтъкват пред двамата богове собствената им заинтересованост от преминаването на царя, тъй като Ра определено щял да оцени помощта им за някой, който идва да му служи.
Накрая стражите на земята на Сет пускат фараона да продължи към планинския проход. Придружаващите го богове му внушават важността на момента:

"Сега си на път към високите места
в земята на Сет.
В земята на Сет.
Ще се издигнеш на високите места,
На онова високо дърво на източното небе,
На което седят боговете."

Царят пристига в Дуат.
Дуат бил създаден като абсолютно затворен Кръг на богвете, в началото на който имало отвор в небето (символизиран от богинята Нут). През него можело да се стигне до Вечната звезда (символизирана от небесния диск). Други извори предполагат по-продълговата или овална долина, заобиколена от планини. През тази земя течала река, която се разделяла на много потоци, но не била плавателна и обикновено ладията на Ра трябвало да бъде теглена или да се движи със собствена енергия като "земеходен кораб", нещо като шейна.
Дуат бил разделен на дванадесет дяла, различно описвани като поля, равнини, оградени кръгове, пещери или зали, които започвали над земята и продължавали под нея. Покойният фараон за дванадесет часа обикалял това омагьосано и страшно място с вълшебната ладия или шейна, която Ра оставял на негово разположение.
В планините около Дуат имало седем пролома или прохода и два от тях били в планината на изток от Египет (тоест планината на запад от Дуат), която се наричала "Хоризонтът" или "Рогът на скритото място". Някога Ра минал през проход, дълъг двеста и двадесет атру (около четиридесет и пет километра) и през него течел поток, който обаче пресъхнал и трябвало да тегли ладията на Ра. Проходът се охранявал и имал укрепления "с яка порта".
Някои папируси предполагал, че фараонът минавал през втория, по-къс проход (дълъг едва около двадесет и четири километра). Илюстрациите го изобразяват на ладията, шейна на Ра в момента, в който минава между два планински върха. Върху всеки от тях има групи от по двадесет божествени стражи. Текстовете споменават за "езеро с кипяща вода" – вода, която въпреки огненият си характер е студена при допир. Под земята гори огън. Носи се остра миризма на асфалт или натриев карбонат, която отблъсква птиците. И все пак недалеч е представен оазис, заобиколен от храсти и ниски дървета.
Когато минава през прохода, царят среща други групи богове. "Елате в мир" – казват те. Владетелят е стигнал във втория дял.
Той носи името на реката, която тече през него, Ур-нес (име, което някои учени отъждествяват с Уран, гръцки бог на небето). Широк около двадесет и четири и дълъг шестдесет и три километра, той е обитаван от народ с дълги коси, който се храни с магарета и разчита на боговете за вода, тъй като земята му е суха и повечето му потоци пресъхват. Там дори ладията на Ра се превръща в "земеходен кораб". Това владение е свързано с лунния бог Хатор, тюркоазената богиня."

Който е чел пътеписите на западните пътешественици и дипломати , преминали през Балканите през ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ век, може да направи веднага сравнение с маршрута на фараона. От Ихтиман царят продължава да пътува на изток. Там, преди изкачването на планината, Траян друм се разделя на две. Единият маршрут минава направо, изкачва планината, където днес е тунела на магистрала Тракия и достига прочутата крепост Траянови врата (укрепление с яка порта). След нея се спуска в прохода, (на изток от тунела) и продължава към село Долно Вършило. Оттам има два изхода. Единият път изкачва височината пред село Ветрен и през селото се спуска в Тракийската равнина. Този път не е бил използван през тежките зими поради навяванията от сняг, които го правили непроходим. Другият продължава по реката вляво до село Церово и по течението на река Тополница излиза при село Калугерово отново в Тракийската равнина. Там завива на юг и отново се свързва с Траян друм. По този маршрут навярно е преминал Ра.
Фараонът пък при село Мирово е свил надясно и е излязал на село Момин проход. Там има горещи минерални извори, които наистина миришат на сяра. След няколко километра се излиза в един истински оазис. Това е полето на Костенец, където пътят започва да следва река Марица или Хебрус (Ур-нес). Тук пътят е около двадесет и четири километра до село Малко Белово, където започва Тракийската равнина, или шестдесет и три километра до Пловдив. Всеки може да вземе картата и да го провери.
А в Пловдив има три естествени големи хълма и те много приличат на трите пирамиди в Гиза. Само, че те са разположени на левия бряг на реката и затова пирамидите са им огледален образ.
След като знаем какъв е климата и ланшафта на Египет, можем да си зададем и следния въпрос, къде е бил този вход за Дуат?
В Египет това описание не се нанася никак. Няма реки, освен Нил, отсъстват планините в радиус 62 км. Кайро и Гиза не са в затворена овална долина със седем прохода, а една пустиня. А Тракийската долина завършва с два прохода в западния си край, така, както е описано в папируса. Това са Момин Проход и проходът Суки над село Ветрен. Смятам че отговорът на този въпрос е лесен – Дуат и Египет са се намирали на територията на днешна България. От паралелът между Константин І Велики и фараона Ехнатон и промяната на топографията на Древен Египет можем да си направим и следните изводи. Константин е роден и царувал по нашите земи. Това означава, че и митовете за боговете Озирис, Изида и Хор са свързани по някакъв начин и с познатите ни божества от това време, битували във вярванията на жителите на Балканите. Не само това. Египетският бог Хор би трябвало да е тракийския ХЕРос, или християнския Христос. Тези заключения повдигат и един не по-малоажен въпрос: Какво търси тога Иисус Христос на теринорията на днешна Палестина? Озирис, или още Осирис, е обратно четене на Цар Иса, наричан така от привържениците на исляма и в много от страните на изток. Каква тогава е ролята на неговата сестра Изида и синът им Хор? На тези и други въпроси ще се опитам да отговоря като разгледам ,,под лупа" книгата Библия. И не само нея.

"Името му е Филипопол; "пол" значи град. Когато отидох при немския цар, той много ме разпитва за Пловдив и много съжаляваше и скърбеше, задето той не е под негово владение. Той ми каза: "Ако златото, среброто, желязото и оловото, които се крият в пловдивските планини бяха в моята държава, целият свят щях да завладея."
Евлия Челеби (1611 – 1683/4 г.)

Какво ли е искал да каже този немски цар на Евлия Челеби? Злато, сребро, желязо и олово, или четирите нива на посвещение на Христос? Какво общо има Христос с град Филипопол? Почакайте и ще разберете.

[Horos]

Новата Хронология и България

На 3.11.2001г жена ми си купила вестник ,,24 часа" и след като го разгледала, ми го даде да чета. Аз по принцип не купувам вестници, по радиото слушам само музика в колата, когато пътувам, а телевизора пускам рядко. В този вестник имаше едно интересно интервю с известния руски шахматист Гари Каспаров. Интервюто беше озаглавено – ,,Христос е роден в 1054г". Тогава за първи път се срещнах с хипотезата за фалшифицирането на човешката история. Цитираше се книгата ,,Империя" на руските математици и статистици А. Фоменко и Г. Носовски, която си купих още на следващия ден.

http://imperia.lirik.ru/index.php/content/view/11/20/

На въпроса на журналист: ,,Не се ли усъмнихте в Фоменко?" Гари Каспаров отговаря така:
,, — Критичен съм към всичко. Първата ми реакция бе отрицателна, но после открих, че много неща, изчислени и предсказани от Фоменко се потвърждават. Историята се пише за да и вярваме. А от това в какво вярваме, зависи настоящето и бъдещето ни. Но нашата история не издържа на критика".
Гари Каспаров не е историк, а аз се ровя в историята вече 30 години и затова при мен реакцията не бе чак толкова отрицателна. Винаги съм отворен за новото и съм много щастлив, когато го открия. Така и тогава се зарадвах на тази статия, която по–късно ми помогна да открия истината за Христос. Изчетох доста книги за фалшифицирането на световната история.
Но какво всъщност представлява историята? Самата дума ,,история" се превежда така: Ис + Тор + И + Я = (ровене) из торта (на човечеството) и (така) до края. Видяхте, че и тази дума е българска, макар да я намираме само в речника за чужди думи в българския език. В процеса на еволюция, човешкото общество остава след себе си еволюционен и цивилизационен тор. Той се състоя от архитектурни съоръжения, археологически находки от бита, нумизматически и епиграфски паметници, народен фолклор, етнографски паметници и много други. Учените, ровещи в тази т. н. ,,тор", се наричат ,,историци". През вековете един е намирал едно и се чувало: ,,Еврика!", друг — друго, което е отричало първото и до нас е достигнало второто. Но има и трети, представители на тъмните сили, които умишлено унищожават и фалшифицират всичко, което не им изнася и остават за следващите поколения една изкривена и изопачена истина. Такава за съжаление е историята, която днес учат децата ни в училище. А и ние сме учили за ,,древните" цивилизации на Гърция, Рим, Юдея и Египет, без въобще да сме се съмнявали в достоверността на общоприетите знания от учебниците по история. А ето, днес се намират хора, които поставят под съмнение цялата ни история и те стават все повече и повече. Уве Топер в книгата си ,,Голямата Акция" пише следното:
,,Да направим изводите, разделените на големи епизоди от време Омир, Есхил, Софокъл, Пиндар и Аристотел трябва малко да бъдат сближени. Явно всички те са рожби на едно столетие. Родината им обаче със сигурност не е древна Елада, а Италия от 14–15 век. Нашите римляни и елини са били италианските хуманисти. Нека повторим, написаната върху папирус и пергамент история на гърците и римляните изцяло, а написаната върху руда, камък и т.н. в по–голямата си част е гениална фалшификация на италианския хуманизъм... Италианският хуманизъм дарил Земята с писмения свят на древността и с Библията, а в съюз с хуманистите от другите страни и с историята на ранното средновековие. Епохата на хуманизма не е било възприемчиво време на образования стремеж към събирачество, а свят на най–първична, най–продуктивна невероятно духовна дейност — половин хилядолетие е вървял по пътя, начертан от него.
Тези твърдения звучат авантюристично, повече от странно. Но те могат да бъдат доказани. Някои от доказателствата са тук, ще последват други, докато хуманизма бъде опознат в най–съкровената му същност. Би било глупаво да се премине към дневния ред през наличните тези."
Това е написано в края на 19 век и началото на 20 век, от Роберт Балдауор, професор в университета в Базел.
Исак Нютон също се е занимавал с темата за промяна на хронологията. Той е твърдял, че Скалигеровската хронология е силно преувеличена. Макар да не е достигнал цялата истина, то все пак неговите два труда на тази тема показват красноречиво, че умните хора през столетията са ревизирали с право приетата днес хронология.
Нострадамус в писмото си до Анри ІІ дава две различни хронологии и иска да подскаже на този, до който в действителност е адресирано писмото несъответствията в годините.
Цялата тази информация ме накара да мисля, да търся и да действам.
Проверих на местна почва истинността на хипотезата на Фоменко.
В Стария град на Пловдив има запазени доста стари къщи, но всички са от Възрожденския период около и след 1800 г. Християнските храмове са от същото време. Долу, в ниското има няколко по–стари сгради, джамии и старинна баня. Но и те са от периода на Османското владеене на тези земи. Под площада на Джумаята е античния стадион. Интересно е, че по главната улица на юг от Джумаята, старите еврейски къщи са построени направо на останките от античния стадион. Основите им са буквално стъпили на мраморните седалки на стадиона. А тези къщи са на не повече от 100 – 150 години. Мой приятел, запален историк ми сподели, че по време на разкопките на античния театър, археолозите намерили надпис на каменен блок, на който е пишело, че театъра се посвещава на девата Света Богородица. За съжаление днес този надпис го няма. Търсих го в публикациите от онова време, в музея, но никъде го няма. Навярно археолозите са го махнали, защото противоречи на съвременната ни представа за историята ни, а после ,,се е загубил". Прието е, че театърът е построен в края на първи и в началото на втори век, може би от Траян, но тогава християнството не е било възприето нито от хората в такъв голям мащаб, нито от Римската империя, за да строят театри в чест на Девата. Има българска песен за цар Траян езичника, който преследва християните. Проучванията, които направих, доказаха възможността този надпис да си е седял на мястото, защото град Пловдив е носил името на Девата.
Средновековните пътеписи за балканите има доста интересни неща. Запазени са днес дневниците и пътеписите на десетки западноевропейски пътешественици, дипломати и държавни служители, минали през нашите земи. Предполагам, че са силно редактирани, но въпреки това носят известна информация за живота на България по онова време. Там пише, че по хълмовете на Филипопол (днешен Пловдив) все още (преди около 300г.) седят запазени езическите светилища и храмове. Това го пишат християни, а за тях античните светилища и храмове са езически. Също споменават и за ,,античния театър", камъните на който турците използвали за вар и строителство на бани и джамии. Християните ги водили в малка църква, на ръба на едно от тепетата, където стоял камъка, на който е проповядвал Св. Павел. А наследниците на павликяните са днешните католици от района на Раковски, Хисаря и Белозем. Те не са арменци, както ни учат по история, а са чисти българи, приели учението на Павел, който е проповядвал в старата църква Св. Петка (св. Параскева) над Понеделник пазара. В друг пътепис се говори за естествено изображение на Богородица с младенеца в скалите на един от хълмовете. Там местните жители ходели и се молили. Италианските художници от 16 и 17 век също са рисували Богородица седнала на скалата на ръба на Джамбаз тепе, където днес е построена църквата, или на фона на Трихълмието на град Пловдив. Може би най–интересното описание е за събирането на суфисти и дервиши от цялата Османска империя в средновековен Пловдив. Защо точно в Пловдив? В една легенда за старото име на Асеновград се казва, че Мария и Иисус бягайки за Египет се спряли да нощуват в околностите на този град?! Защо народът разказва такава легенда? Какво може да я е породило? Дали "случайно" и близкия Бачковски манастир носи името на Божията майка? Всеки историк, или християнски духовник би се засмял на тези така глупави въпроси. Нали всички знаят, а и официално е прието, че библейските събития са се случили на територията на Палестина.
Фоменко и Носовски с помощта на компютри достигат до едно мултиплициране на римската и византийска история. България се намира точно на територията на тези две империи и се явяваме техни наследници. Нека да видим дали подобно мултиплициране съществува и в нашата история.
Ще започнем с първото ни ,,падане под робство" по времето на Александър Македонски през 330 г. пр. Хр. След 330 години, следва друго ,,падане", този път под римско робство, по времето на Август. Пак след 330 години идват готите и унищожават т. н. ,,Антична цивилизация" на нашите земи. След още 330 години "прабългарите" минават река Дунав и създават първата българска държава. Пак след 330 години, падаме под византийско робство и след още 330 години под турско. Не си го измислям това. Вземете прочетете историята и ще се убедите сами, че това са фактите, според съвременната хронология. А допускате ли, поне за миг, че това е само едно, или най-много две събития от нашата история, мултиплицирани до тук шест пъти.
Елини и македонци, римляни, българи, готи, византийци, турци — къде е истината? Излиза, че Пловдив е бил разрушен напълно само веднъж и останките му, наричани ,,антични" стоят под съвременния град. Между днешната година и унищожаването на античния Пловдив по възприетата хронология има повече от 1700 години а в действителност съществуват архитектурни паметници и археологически находки на не повече от 600 — 700 години.
Логично е да си задавате въпроса: ,,Турците ли са унищожили античния Пловдив или готите? А може би са прабългарите?"
Подобен е и случая с античният град Никополис ад Иструм, или както някои го знаят – Никопол на Росица. Официалната ни история го приема за "античен" град, разрушен през VІ век от авари и славяни. Но нека да видим какво още пише за този град и Владислав Граматик, широко образован книжовник от ХV век в "Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски в Рила":
"Но когато наближиха град Никопол и щяха вече да влизат в него, срещна ги на две поприща вън от града заедно с други боляри някой си велможа Богдан жупан. Той беше много христолюбив и с голяма вяра в св. Иван Рилски. Всички влязоха заедно с него в града, отидоха в палатите му и внесоха в неговия молитвен дом ковчега на светеца. Там имаше много запалени свещи, дим от благоуханен тамян и други аромати. След това, като извършиха божествената служба на светите тайнства на Христа бога, те влязоха в църквата на името на светеца и пак се върнаха в дома, гдето бяха удостоени с голямо внимание и ги чакаше готова трапеза, изпълнена с всичко в изобилие. Тук се събра почти целият град с жените и децата, и малки и големи, радващи се и пеещи божествени песни. А дивният велможа заедно с гологлавите си слуги се разпореждаше и не пожела никак да седне на стола си дори до четвъртия час на нощта. И едва когато веселието се привърши, всеки от тях отиде у дома си.
На заранта пък, когато станаха и изпяха обикновените песни и приготвиха всичко за път, зачуха пак глъчка и шум: целият град вече се беше стекъл, за да изпроводи светеца. И пак, както по-рано казахме, от ковчега на светеца се появи силно благоухание, което не престана да се разнася оттогава и деня, и нощя. След това гореспоменатият велможа, като обсипа с почит и дарове носителите на ковчега на преподобния и ги снабди обилно с необходимите за път неща, а те поставиха на съответната носилка светеца, заедно с останалите боляри ги изпроводи чак до реката Осъм."
Какви изводи можем да си направим от този цитат? През 1469 година град Никопол на Росица е съществувал, бил е цветущ град с палати, църкви, боляри. Но чакайте! Нали той е бил разрушен от славяните още през VІ век! А западно-европейски картографи го отбелязват на картите си чак до ХVІІІ век като град. Ето такива анахронизми можем да срещнем още много в нашата история. Същото е и с географските карти. Те не съществуват в периода от 4 до 14 век, защото хиляда години от историята на България и на света, просто ги няма. Същото е и с европейската нумизматика. След падането на римската империя през 4 — 5 век, монети започват да се секат едва през 14 – 15 век. Нима хиляда години Европа не е съществувала и не е имало кой да сече монети? Е има и фалшифицирани и неправилно датирани монети, но тях не ги броя. Византийската империя съществува 1000 години без да има картографи, има наистина монети, но дали са това, за което ни се представят. Маоро Орбини в книгата си ,,Царството на славяните" 1601г. пише:
,,Всички тези народи, за които говорихме, днес са почитани в света, защото както казахме, е имало писатели, които са положи много труд, за да ги възвеличат със своите писания. Но славянският род в това отношение е имал зла участ. От началото се отдал на продължителни войни и вършел достойни за увековечаване дела и съвсем не се погрижил те да бъдат записани от някого. Малцина писатели споменават за славяните, и то най–често по повод на войните, които са водили с различни други племена, а не за да възвеличат този народ. А славяните воювали с всички народи в света. Нападнали Персия, властвували в Азия и Африка, сражавали се с египтяните, с Александър Велики; поробили Гърция и Македония и Илирик; завзели Моравия, Силезия, Бохемия, Полша и бреговете на Балтийско море; преминали в Италия, където дълго време се сражавали с римляните, понякога претърпявали и поражения; понякога пък с голяма сеч си отмъщавали на римляните; друг път оставали с равни сили. Накрая, като надделели на римската империя, завладели много нейни провинции, разрушили Рим, като наложили данък на римските императори, което никой друг народ в света не бил правил. Завладели Франция, сложили ръка на испанските кралства и от тази кръв произлезли най-благородните семейства, макар че римските писатели не са тъй щедри в похвалите си към варварите, както те ги наричат, колкото в похвалите си към своите. Поради това и аз от чувство за дълг към моя славянски род, се наех драговолно с трудната задача, да покажа произхода и съдбините на неговото господство, като събера онова, което се среща написано тук и там, у различни автори, та по този начин по-лесно да се разбере колко прочуто и славно е било винаги това племе. От него в миналото са произлезли и са се появили много и могъщи народи, а това са: славяни, вандали, бургунди, готи, остроготи, визиготи, гепиди, гети, алани, (у)верли, или херули, авари, скити, хири, меланхлени, бастарни, певки, даки, шведи, нормани, фени, или фини, угри, или унграни, маркомани, квади, траки и илири."
Виждате какъв е бил българския народ. А какъв е днес? Обезверен, загубил представа за собствената си роля в съдбините на човечеството. Затова аз се постарах да се разровя из историята и да открия истината за това кои сме, и защо днес сме затънали в това блато. Няколко неща ми направиха впечатление в разчитането на имената на историческите личности и наименования на градове и държави. Много ми помогна разбирането на сричковия ,,птичи език" и Нострадамус, който ме накара да анаграмирам имената. Ще се запитате защо? В средновековния български език една дума се е пишела на две хоризонтални нива, като не е имало правила за това, коя буква ще бъде отгоре, или в нормалния ред. Освен това в най-ранния старобългарски думите са се писали слято, без пунктоация между тях. Много от думите пък са изписвани само от съгласни. Йордан Табов в книгата си ,,Падането на стара България" подробно запознава читателите с темата. Другото, което води до объркване е разчитането от преписвачите на текстове и понеже те не знаели каква е схемата за изписване на имената, създавали от незнание разновидности на всяко име.
Второто объркване пак при разчитане на имената е в каква посока те са били написани в оригинала. Българският, латинският и новият гръцки език били изписвани, както се пишат и днес — от ляво на дясно. Но за сметка на това арабският, еврейският и един архаичен гръцки са били изписани от дясно на ляво. При разчитането се е бъркало само при личните имена и топонимите, останалите думи не се грешали. Върху тези неща ще се спра по-нататък и ще видите как едно има означава в една посока византийски император, а в друга — еврейски цар. Тези са неволните грешки на не толкова образованите преписвачи на ръкописи. А има и други, умишлени изопачавания по чисти политически, религиозни и сатанински подбуди, които трябва да бъдат коригирани от бъдещите ,,не матрични" историци. Моята цел е не да корегирам историята, а да намеря истината за България и връзката и с духовните учения. Но понеже двете неща са свързани, трябваше да достигна и до тези корекции. Третото нещо в обърканата история са дубликатите, с която тя е пълна.
Когато през 2000 г. издадох първата си книга "ХХХ" изпаднах в нещо като задоволеност от постигнатото и естествено удовлетворение. Но точно месец след това изпитах остра нужда отново да пиша. Темата ми дойде някак отведнъж и тя бе - БОГОМИЛИТЕ. В библиотека си имам доста книги на тази тема, но всички те са в рамката на установената вече матрица. Не исках да пиша като другите автори и да дъвча вече познатите извори, като се старая да подражавам, или да оригиналнича по темата. Пък и тези, т. н. "извори" са написани обикновено от латински, гръцки, арабски и други автори, които са били вековни врагове на българската държава. Как може да накараш твоят заклет враг да напише биографична книга за теб? За голямо съжаление днес българската история е съставена предимно от такива "извори". Не може една държава с установени традиции и духовност, дала писменост на славянският свят, положила основите на Възраждането в цяла Европа да е нямала автори и писатели, които да опишат българската история. Истината навярно е друга. Имали сме и писатели и книги описващи величието на нашите царе, но те са били или умишлено унищожени от нашите врагове, или окрадени от други народи и достигнали до нас като тяхна история. Поради тези мои разсъждения тръгнах по съвсем нова линия на изследване — чрез интуитивното виждане. Какво в действителност е според съвременните историци явлението богомилство? Нова ерес, реформация на вече установена религия, или продължения на манихейското движение? Защо за няколко десетки години, това ,,еретично" движение се разпространява като епидемия на територията на цяла Европа и Мала Азия? Земите на днешните Румъния, Украйна, Беларус, Русия, Прибалтийските републики, Франция, Англия, Италия и централна Европа приема богомилството и изгражда църкви и общини, на фона на едно изградено вече християнско общество, според възприетата история от матрицата. Чудя се, нима никой не е допуснал, че разпространението на богомилството и разпространението на християнството в Европа и Мала Азия са едно и също явление. Кой и с каква цел е изопачил историята? Защо евангелските събития, които в действителност преразказват макар и силно видоизменено, животът и учението на Василий – Иисус са били пренесени в арабо-семитските земи? Нима тази неплодородна пустиня, с малко зеленина по крайбрежието на Средиземно море с ширина от 500 метра до 15 километра и около реката, наречена Йордан може да се нарече Обетована земя? А Ерусалим? Невежи ли са били всички историци и теолози, та не са се сетили, че библейският град Ерусалим е бил изобразяван винаги в средата на света. Защо нашата столица София в миналото се наричала Сердика, или Средец – Среда, Център? За съжаление силите, които са изопачили историята, са се постарали да унищожат всички географски карти и атласи, да изгорят всички книги, без да знаят, че истината никога не може да бъде укрита. Спомнете си за законите на Мърфи... Историята! Как ще можеш да я възстановиш, когато те учат в матрицата, държат те в матрицата и не ти дават да излезеш от нея! Как може да не се знае почти нищо за основателят на богомилското движение? Нима може цялата информация за неговата просветителска дейност да изчезне току–така в дълбините на историята? А Йоан Кръстител от пустинята, който яде според евангелията само акриди и див мед, не ви ли напомня за един друг Иван наречен от народа Рилски. В голямата комунистическа ,,Енциклопедия на България" не се споменава нищо за него, сякаш не е съществувал. Там не пише нищо и за Йоан Кръстител и знаем защо, но пише за един друг Йоан — Екзарх. За него нищо не се е знаело, до един слънчев ден, когато руският учен К. Ф. Калайдович го открива през далечната 1824 година. Нали ви казах, че по ,,закона на Мърфи" шило в торба не седи. Една личност я скриват от нас, като Йоан Кръстител и като Иван Рилски, но тя пак се намърдва в ,,Енциклопедия на България", но вече под трето име — Йоан Екзарх. Аз не смятам, че съм луд, когато пиша това, така че и вие дори не си го и помисляйте. Ако не притежавате знание, не бързайте да слагате диагнози, а продължете да четете и мислите. Търсете и мислете! Аз зная, че съм прав и ще се постарая да уверя и вас. Никой не допуска огромната манипулация и фалшификация, която се е провеждала векове наред, за да ви държат заключени в тази матрица. Иван Рилски е Йоан Кръстител, Иоан Купала, старозаветният Илия, Йоан Екзарх и Йоан Кресцентий от католическия Рим. Историята не може да заличи току–така една толкова ярка фигура, осветила с живота си добрите хора на десетки поколения. В съвременна Палестина, Сирия, Ливан, Йордания и Турция евангелският Йоан Кръстител почти не съществува, защото той никога не е бил по тези земи. А в България все още за живи легендите за рилският светец Иван. В същата ,,Енциклопедия на България" планината Рила има следните исторически имена: Долунакс, Дунка, Роула, Долнакс Монд, (Лат), а най–важното и име не фигурира никъде. На всички стари карти от 19 век планината на запад от Родопите се е наричала Орбел. Днес можем да го срещнем единственно като име на паста за зъби. Истинското има на божествената планина Олимп — Орбел. Орбелус (лат.) или Орбел, означава Хор – Бел, двете имена, под който е бил познат и сподвижника на Йоан Кръстител от Евангелията — Иисус.
Още много може да се напише за анхронизмите, които срещаме в българската история и които могат да се изчистят единственно чрез науката Нова Хронология. Нека тези от вас които се заинтересуват да продължат тази тема, защото моята цел е друга. А тя е да покажа величието на народа ни и неговата роля във възстановяването на духовността на земята.
За да наредим пъзела на изгубената българска история и ранното християнство се налага да разгледаме най-четената книга на света – Библията.

[Horos]

Библията

През 1997 година след обстойни проучвания на библейските земи израелските археолози с неохота признаха, че на територията на Израел не са намерени никакви доказателства, свързани с Библията. Селищата описани в Старият завет, епиграфски, археологически и етнографски материали от онова време просто не съществуват. Сякаш са се изпарили руините и остатъците от великите библейски градове. А и предишните изследователи не бяха постигнали повече от днешните израелски археолози. В Библейските речници няма почти никаква информация за местонахождението на много от старозаветните градове, реки, местности. Почти като анахронизми звучат и сведенията за големи снегове и студове на територията на Палестина (ІІ Ездра 9:6), (І Мак. 13:22), за стадата от хиляди овце (І Царства 24:4, 25:2), за колективни жътви (Рут 2) и др. Подобни събития са съвсем недопустими за климата на тази страна. От тези заключения се стига до логичния въпрос: Щом като в Израел не са се случили Библейските събития, то тогава къде? Историята на кой народ е разказан в десетките библейски книги? Някой автори днес се опитват да ни убедят, че Библията е само един сборник от стари приказки и легенди и в нея не можем и не трябва да търсим реални исторически събития. Някак несериозно звучи това твърдение, на фона на хилядите географски имена, герои, истории на битки, възходи и падение на не един народ, описани на страниците на тази чудна книга. През 1999 г. в израелския печат се появи следната статия:



,,АРХЕОЛОЗИТЕ КОРЕГИРАТ ИСТОРИЯТА

Тел- Авив. Археолози от Израел стигнаха до извода, че основните положения в Библията не отговарят на историческите реалности.
Според тях, библейски период в историята на Израел... не е имало, както не е имало изход от Египет, странстване из Синай, обсада на Йерихон от Иисус Навин, великите държави на Давид и Соломон.
От сензационното съобщение на вестник ,, Гаарец", позоваващо се на мнението на археолога Зеев Херцог, следва , че указания период в историята ( 10 век преди новата ера ), съдейки по резултатите от изследванията, " не съществува ". 70 години разкопки на територията на днешен Израел и Палестина не са дали нито едно потвърждение на фактите, изложени в Стария Завет.
По думите на професор Херцог, " това е трудно да се приеме, но народа на Израил не е излязъл от Египет, не се е скитал из пустинята, не е завоювал Обетованата земя и не са живели тук всичките десет колена ".
Прославената държава на цар Давид не е било велика регионална сила, а малко племенно княжество.
Статията в " Хаарец " прокоментира в интервю за израелско радио друг историк и археолог – Яир Камайски : " За разлика от гръмките заглавия във вестниците, ние говорим за много по-важни и сериозни предания, информацията в Стария Завет за периода преди 9- 8 век п.н.е. , не се явява исторически. Да, ние не можем, основавайки се на данните от разкопките, да потвърдим изхода от Египет, завладяването на Израил от Иисус Навин, не можем да докажем съществуването на Авраам и огромната империя на Давид и Соломон. Например, в Библията се говори за държавата на Давид като за Израилско царство...Но намерения в Тел-Дан, в гората Хермон обелиск, отнасящ се към 9 век , свидетелства за съществуването само на "Държавата на Давид ", тоест княжества, начело с династията на Давид. Йерусалим е бил мизерен град с население от порядъка на 3,5 – 4 хил. човека. За каква империя може да се говори?"
Камайски отхвърли предположението, че археолозите засега все още не са намерили доказателства за съответствието на Стария Завет на историческата истина.
Израил, каза той, е мястото с най-интензивни разкопки в целия свят.
Ученият приведе още два примера. Например, знаменития Йерихон е разкопаван осем пъти, и следите от тези разкопки се виждат из целия град и околностите.За съжаление, града не е съществувал по времето на Иисус Навин
.И в Йерусалим не са намерени никакви свидетелства от монументалното строителство, които да се отнасят за периода на Давид и Соломон.
" Може да се каже, че свидетелствата на Библията за събитията от 10 век пр.н.е не са повече от легенда, в която има малка частица рационалност.
...Нещо, разбира се е имало, но далеч не в тези мащаби, както се описва в Стария Завет..." смята Камайски.".

Ако хората срещнат тези съобщения в печата, то малцина ще им обърнат особенно внимание. Щом в историята на Израел не е имало Изход от Египет, странстване из Синай, обсада на Йерихон от Иисус Навин, великите държави на Давид и Соломон, то тогава написаното в книгата Библия се отнася за друг народ. Не само това. Тези събития са се състояли на друго място, с друге декори, различни от тези, които ни набиваха в училеще, чрез книги, кино и телевизия. Старият и Новият завет са неразривно свързани. В Новият завет, (Евангелията и останалине книги), има стотици препратки към Стария завет. Задавате ли си вече въпроса: ,,А дали и Иисус въобще не е стъпвал на територията на Израел, както не са живели там и останалите старозаветни царе и герои?" Ами да! По пътя на логиката изглежда е точно така. А къде е живял, (защото е несериозно да приемем, че въобще не е съществувал, както се опитват да ни убедят някои) и кой е бил прототипът му?
От началото на 2003 г. започнах да се занимавам с темата ,,Библията и българската история". През юли същата година се срещнах с Йордан Табов, който единствен до тогава се занимаваше с проблемите на Новата Хронология и българската история. На тази среща аз му споделих за идеите, които породиха книгите на Фоменко и Носовски у мен, за връзката между Библията и България. На следващата година започнах да публикувам мои изследвания в някои български форуми. За съжаление там срещнах разбиране само от единици участници. Всички останали ме смятаха за луд, манияк, особняк и постоянно получавах разни обидни епитети и диагнози. На 6. 11. 2007 г. публикувах във форума на Гари Каспаров

http://www.kasparovchess.crestbook.com/vie...id=2078&p=9

проучването ми за Изхода на Моисей и Иисус Навин. Този форум се посещава от хиляди руско-говорящи евреи от целия свят и най-вече от Русия и Израел. На другата година израелските информациони агенции публикуваха още едно съобщение свързано с Библията:

,,Професорът от Тел-Авивския университет, историка Шломо Занд твърди, че не съществува еврейска нация, а изгнанието на евреите далеч от историческата им родина , не е повече от мит за оправдание на създаването на съвременната държава Израел.
Историкът в своята книга, " Кога и как вие станахте евреи " , пише, че еврейски народ не е имало, а е съществувала група от хора, изповядващи юдаизма.
Занд също така твърди, че изгнанието на евреите е фикция. Той пояснява, че римляните по принцип не прибягвали към прокуждане на завоюваните народи, а с пристигането на арабите, по неговите думи, голяма част от юдеите приели исляма и се асимилирали.
Той заключава, че съвременните палестинци са потомци на тези асимилирани юдеи.
Занд не отрича миграцията на евреите във Вавилон, но според него в повечето случаи тя е била доброволна.
Историкът прави и противоречивия извод, че юдеите насаждали своята религия сред съседите си, цитирайки пасаж от книга Естер. Занд цитира също и проведени по-рано изследвания, които не били публично обсъждани. Той подробно описва юдейското царство в южната част на Арабския полуостров и юдейските варвари в северна Африка.
Според него, еврейската община в Испания, се породила от арабите приели юдаизма, които завоювали Испания от европейците- християни.
Ашкеназите са потомци на Хазарския каганат , които отишли на север. Занд подчертава, че идиш е смесица от хазарско наречие и немски език.
Съществуването на общини, изповядващи юдаизъм сред всички раси и на всички континенти, навело Занд на мисълта, че голяма част от общоприетите исторически истини за историята на еврейския народ, са измислени от основоположниците на ционизма, които също така са сътворили и редица догми, граничещи с расизма.
Израел трябва да се откаже от формулировката " Еврейска демократична държава " и да стане държава за всички, заключава той."

За пръв път прочетох в книгите на Фоменко и Носовски предположението, че Библейските събития са се състояли на територията на Балканския полуостров. Те изказаха хипотезата за похода на Иисус Навин на юг от Дунав и с това си твърдение приключиха диренията си в тази насока. От Новият завет единствено се прокраднаха твърденията за сходството между Константинопол и Иерусалим и Овча Купел от Евангелието на Йоан и квартал Овча Купел в българската столица София. Навярно много българи са чели книгите на Фоменко и Носовски, но не знам друг, освен мен да е подхванал българската следа и да е продължил ревностно да я следва. Аз съм достатъчно запознат с историята и реших да проверя доколко са прави руските автори и защо ако тази насока е вярна, защо те не са доразработили идеята си. Само можем да гадаем защо, но важното е, че тази първоначална информация в края на краищата дойде до мен.

"А колко често някоя идея
като девица чака свой жених!
Глупците все безумство виждат в нея,
"Почакай!" – казва и мъдрецът тих.
Но среща я един от тези луди,
които вярват в бъдния възход,
и млад живот в утробата и буди
за нас, за целия човешки род."

Само някой наистина много луд може да разработи тази идея, защото всеки нормалнен веднага би я отхвърлил. Та как може човек да допусне нещо толкова еретично? Да прави ревизия на Библията – най-четената и тълкувана книга в света? Стотици хиляди нейни изследователи са гледали едва ли не под лупа всеки един неин ред, търсили са скрити символи, послания и какво ли не още в нея. Един мой възрастен съсед, след като разбрал от дъщеря си с какво се занимавам в момента, ме обявил не само за опасно луд, но и за голям еретик. Как може аз да правя ревизия на една книга, която според много от вярващите християни е била вдъхновена от самият Бог? Но луд или еретик, за мен няма значение как ме наричат. Аз гледам на себе си като на един много любопитен човек, който проверява всичко и не взима написаното преди мен за чиста монета. След като прочетох хипотезата на Фоменко за възможността да съществува някаква връзка между Библията и българската история, аз стъпих здраво върху нея и започнах да строя моите изследвания. В България няма подобно изследване от позицията на Новата Хронология. Единствено Светозар Попов в книгата си "Българското име в библейски времена" е потърсил някакви паралели между библейските старозаветни герои и българите. Но след като го е направил в светлината на традиционата хронология, то резултатите му и не могат да бъдат големи. Авторът е обикалял да търси българското име из цяла Азия – Иран, Палестина, Япония, Индия, Памир, Кавказ, Русия, Африка, Западна Европа и къде ли не още, без да се сети да търси на територията на днешна България. Нещо друго. На него дори не му е минала мисълта да потърси и в Новия завет материали за тази толкова интересна тема. Ето още едно доказателство за правотата на Пауло Куельо, който с книгата си "Алхимикът" ми показа къде в действителност са укрити всички съкровища. Защо да ходим по света да търсим доказателства за величието на българския народ, като в нашата история има достатъчно такива? Тази книга и авторът и с неговите откровения ми спестиха обикалянето по света в търсене на Истината. Друг български автор съвсем наскоро пусна на пазара още една книга с подобна тема. "Версия кивот" на Христо Буковски е преди всичко един опит да се обвие в мистичност интуитивното прозрение на автора за някои неща, но само толкова. Най-много ми помогна Йордан Табов с книгите си "Падането на Стара България". Той е единствения български автор, който се занимава с българската история на фона на Новата Хронология. Но никой от посочените писатели не прави паралел между българската история и Библията. Ето защо моята книга ще се яви като едно начало на бъдещите изследователи на темата: "Библията и българската история". Аз не съм проучил всичко, а само давам насоките на търсене.
Отначало започнах с хипотезите на Фоменко за Иисус Навин и завоюването на Обетованата земя. Макар, че това са доста късни събития, те са сложени в началото на Библията. Аз възприех тезата на Фоменко за по-стария произход на Новият завет и късния за Стария завет. Наистина като проследите фактите, ще можете да се убедите в това. В книга Иисус Навин има присъствия на оръдия, с които е бил бомбандиран град Иерихон, а това ни довежда до втората половина на ХV век. Според ТХ това съвпада с т. нар. Падане на България под турско робство.
Когато човек реши, като някой исторически детектив да започне да търси библеиските истини, то той ще трябва да се въоръжи с много знания и то не само в една област. През цялото време докато се занимавах с изследване на Библията аз усещах присъствието на невидими сили, които ме насочваха в правилната посока и не само това. Започнах да разбирам, че времето за разкриването на тези истини е вече дошло и не само аз, а много хора в света работят в изграждането на елементите на пъзела. Моята роля е само аз да събера тези елементи и да го сглобя.
Много добър ориентир за българска география в Библията има още в началото и. Там в книга "Битие" е описан раят, в който Господ заселил първите хора – Адам и Ева.