Библията и Българската история

[Horos]

Трета част

Така настъпва дългогодишен мир в Израил. След смъртта на Гедеон (Богдан Войвода), синът му Авимелех става съдия (войвода) на Израил. Той е бил един от 70-те синове на Богдан от една негона наложница от Сихем (Шумен).

6. Авимелех (Владислав, Ладку е Войвода на Молдова 1365 до 1373 г.) . След благословията на вуйчовците си от Шумен, той отива в Офра (Сирет) и убива останалите си братя, с изключение на Иотам, който по това време се е бил укрил.
За този Израилски ,,съдия" Фоменко и Носовски правят един интересен паралел. Според ,,Синусуида на Жабински",

http://chronology.org.ru/Синусоида_Жабинского

който показва ясно паралелизма във вековете, събитията от 14 век са дублирани и в края на 4 и началото на 3 век пр. н. ера. От това време те са взели паралела между Авимелех и цар Пир. При двамата е характернен начина, по който намират смъртта си. Двамата са убити по един необичаен начин. При обсадата на град (Телец при Авимелех) и (Аргос при Пир) и двамата са убити от една жена, която хвърля камък и разбива главите им. И двамата смъртно ранени, по един и същи начин молят оръженосецът им да ги доубие. Това не е случайно повторение, а една и съща случка, дублирана два пъти в световната история. Ето ви и пример:
Цар Пир (Епирски) е син на Еакид (Гедеон) и след смъртта си отива при Главкия (в България).

Авимелех е син на Гедеон (Богдан Войвода). След смартта на баща си отива в Сихем (Шумен) в България.

Цар Пир (Епирски) е роден във Фарсала (Тесалия).

Авимелех е роден в Офра (Сирет в Молдова)

Цар Пир е втори братовчед на Александър Велики (чрез Александровата майка Олимпия).

Авимелех е роднина на Иисус Навин (прототип на Александър Македонски).

Пир прекарва детството си в двора на илирийския цар Главкия, който му дава обежище и го осиновява.

Авимелех живее в двора на българския цар в Шумен, брат на майка му.
[9:1] Авимелех, Иероваалов син, отиде в Сихем при вуйките си, говори тям и на цялото племе на майчиния си баща.

Цар Пир: Съпругата на Гравкия е му Бероеа (Beroea), молосийска принцеса.

Авимелех получава пари от дома на Ваалверита.

[9:4] И дадоха му седемдесет сикли сребро от дома на Ваалверита; Авимелех нае за тях безделници и скиталци, които и тръгнаха подире му.
[9:5] И дойде в дома на баща си в Офра и уби братята си, седемдесетте Иероваалови синове, върху един камък. Остана само Иотам, най-малкият Иероваалов син, защото се беше скрил.

,,МОЛосийска" принцеса в действителност е ,,БОЛоска" и това заместване ва ,,Б" с ,,М" е в резултат от липсата на буквата ,,Б" в гръцката азбука и заместването му с ,,М" в този случай. България, Влахия, Молоси – всичко е означавало едно, но написано на български, латински и гръцки.
За молосите във Википедия пише следното:

,,Молосите (гр. Μολοσσοί) са древен народ в Епир от времето на микенската култура. На североизток от молосите са чамите, на юг теспротите, а на север - илирите. Молосите участват в Епирската лига, а по-късно 150-те хил. молоси за поробени от Рим. Областта, която са обитавали остава с името Молосия."

АВИМЕЛЕХ означава буквално БАЩА НА МОЛОХИТЕ (Молосите, Влахите, Българите).

Когато е на 12 години Пир е заведен от осиновилият му баща обратно в Епир и поставен за цар на молосите. Скоро след това в Епир опозицията под ръководството на Неоптолем го изгонва през 302 пр.н.е. от страната.

Авимелех има вражда с брат си Иотам, който бяга в Беер (Епир).

[9:7] Като разказаха за това на Иотама, той отиде и застана навръх планина Гаризим и, като издигна гласа си, викаше и им говореше: чуйте ме, жители сихемски, и Бог ще ви чуе!
[9:8] Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.
[9:9] Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
[9:10] Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.
[9:11] Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?
[9:12] И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.
[9:13] Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
[9:14] Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.
[9:15] Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.
[9:16] И тъй, вижте, по истина и по правда ли постъпихте, като турихте за цар Авимелеха? и добре ли постъпихте с Иероваала и дома му, и съобразно с неговите добрини ли постъпихте?
[9:17] За вас се би баща ми, не жалеше живота си и ви избави от ръцете на мадиамци;
[9:18] а вие сега въстанахте против дома на баща ми и убихте седемдесетте синове на баща ми върху един камък и турихте за цар над жителите сихемски Авимелеха, сина на робинята му, защото е ваш брат.
[9:19] Ако сте днес постъпили по истина и по правда с Иероваала и с дома му, то (да бъде върху ви благословение и) радвайте се на Авимелеха, и той да се радва на вас;
[9:20] ако ли не, нека излезе огън от Авимелеха и да изгори жителите сихемски и целия дом на Мило, и да излезе огън от жителите сихемски и от дома на Мило и да изгори Авимелеха.
[9:21] И побягна Иотам, избяга и отиде в Беер, и живя там скришно от брата си Авимелеха.

,,Пир е смятан за високоталантиран генерал и стратег. Понеже опитът му по време на Диадохен войните да вземе Македония не успяват, се отправя, поради молба за помощ от гръцкия град Тарент към Италия и се пренася там с 30.000 души силна войска и с 20 военни слона. Там Пир има през 280 и 279 пр.н.е. в Пирската война против Рим няколко успеха, които са постигнати с големи загуби и жертви (оттам и изразът ,,Пирова победа"). Пир печели победа през 279 пр.н.е. при Аскулум (Аускул) в Южна Италия над римляните. Той търпи там обаче толкова големи загуби, че трябва да моли победените за мир."
От Википедия

Ето в действителност къде се води тази битка и къде е бил античният Рим по времето на Пир и Авимелех:

Авимелех:
В Сихем (Аскулум, Шумла, Шумен) пристигна и Гаал (Лизимах), Еведов син, с братята си, и ходеха по Сихем (Аскулум, Шумла), и жителите сихемски (Аскулум, Шумла) се ослониха на него.
[9:27] И излязоха на полето, и беряха гроздето си, и тъпчеха го в жлебове и ликуваха, и отиваха в дома на своя бог, ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелеха (Пир).
[9:28] Гаал (Лизимах), Еведов син, думаше: кой е Авимелех (Пир) и що е Сихем (Аскулум, Шумен), та да му служим? не е ли той Иероваалов (Хор Бел, Богданов) син, и не е ли Зевул (Селевк) негов главен началник? служете по-добре на потомците на Емора (Аврраам, Баща на Рим), баща Сихемов (Аскулум, на Шумен), а нему защо да служим?
[9:29] Ако някой дадеше тоя народ в ръцете ми, аз бих изгонил Авимелеха (Пир). И казано бе на Авимелеха (Пир): увеличи войската си и излизай.
[9:30] Зевул (Селевк), началник на града, чу думите на Гаала (Лизимах), Еведов син, и се силно разгневи.
[9:31] Той прати тайно пратеници при Авимелеха (Пир) да му кажат: ето Гаал (Лизимах), Еведов син, и братята му дойдоха в Сихем (Аскулум, Шумен), и на', бунтуват града против тебе;
[9:32] затова стани нощес, ти и народът, който се намира с тебе, и постави засада на полето;
[9:33] а сутринта, по изгрев-слънце, стани рано и пристъпи към града; и когато той и народът, който е с него, излязат срещу тебе, тогава прави с тях, що ти ръка може.
[9:34] И Авимелех (Пир) стана през нощта, и целият народ, който се намираше с него, и туриха в засада при Сихем (Аскулум, Шумен) четири дружини.
[9:35] (Сутринта) Гаал (Лизимах), Еведов син, излезе и застана при градските порти; и стана Авимелех (Пир) и народът, който бе с него, от засадата.
[9:36] Гаал (Лизимах), като видя народа, каза на Зевула (Селевк): ето, народът се спуща отвръх планините. А Зевул (Селевк) му каза: сянката на планините ти се струва човеци.
[9:37] Гаал (Лизимах) пак говори и каза: ето народът се спуща от височините, и една дружина иде откъм дъба Меоним.
[9:38] И каза му Зевул (Селевк): де ти са устата, които казваха: "кой е Авимелех (Пир), та да му служим?" това е оня народ, който ти презираше; излизай сега и се бий с него.
[9:39] И тръгна Гаал (Лизимах) пред жителите сихемски (Шумен) и се удари с Авимелеха (Пир).
[9:40] И Авимелех (Пир) се спусна подире му, а той побягна от него; и паднаха много убита до самите градски порти.
[9:41] И Авимелех (Пир) остана в Арум (Рим), а Гаала (Лизимах) и братята му Зевул (Селевк) изгони, за да не живеят в Сихем (Аскулум, Шумен).

Авимелех – Владислав Laţcu (1365 – 1373 г.), син на Богдан І, е бил войвода (съдия) на Израил и затова можем да го видим в историята както войвода на Молдова, така и на Херцеговина (Хум). Само дето там е под името Влатко Вукович (Vlatko Vukovic - ? – 1392 г.). Вукович е синоним на Войвода, защото (вълкът с вой води глутницата) а Войводата със закони съди народът на Израил. В Черна Гора (Зета) той е познат под името Балса (Balsa), царувал в края на 14 век. Присъства също и в историята на балтийските републики като Владислав.

7. Иаир ог Галаад, съдия (войвода) на Израил 22 г- Умира в Камон.
Петру Мусат, войвода на Молдова 1375 – 1391 г. Погребан е в Сучава.

8. Йефтай от Галаад.
Стефан Мусат, войвода на Молдова 1394 – 1399 г.

9. Есевон от Витлеем.
Вълкашин (на сръбски: Вукашин Мрњавчевић или Vukašin Mrnjavčević) е средновековен владетел, крал на Прилепското кралство от 1366 до 1371 година и баща на крал Марко, известен повече като Крали Марко.

10. Елон от Завулоновото коляно (Босна).
Йелена Груба (Јелена Gruba) кралица на Босна от 1395 до 1398. Тя е единствената жена владетел на Босна.

11. Авдон, син на пиратонеца Хилела. Съдия на Израил 8 г. в земя Ефремова (Добруджа). Погребан е в земята на Амалик в град Пиретон (Трапезунд).

,,Добротица е български болярин, самостоятелен феодал, владетел на Карвунското деспотство и крепостта Калиакра от 1354 до 1379-86 г. Между 1393 и 1397 година, при управлението на сина му Иванко, Карвунското деспотство окончателно пада под ударите на османските турци, които вече владеели Търновското царство на Иван Шишман.
През 1346 заедно с брат си Теодор и 1000 войници оказва помощ на византийската императрица Анна Савойска в дворцовите междуособици. През 1348 година се установява в крепостта Мидия, a през 1357 завладява крепостите Емона (при нос Емине) и Козяк (днес Обзор).
Заедно с влашкия войвода Владислав Влайку през 1369 г. се включва в православна коалиция срещу маджарите в помощ на цар Иван Срацимир.
По-късно се установява във Варна и там създава свой морски флот, който през 1374 година действал чак до крайбрежието на Трапезунд. За силния флот на добруджанския деспот научаваме и от генуезки ръкописи, които свидетелстват, че Добротица е имал малка, но силна флота.
Добротица отделя своите владения от юрисдикцията на Търновската патриаршия и ги подчинил на Цариградската патриаршия
На името на Добротица са наречени областта Добруджа (турско произношение на името му), град Добрич и две добруджански села - Добротица в Област Силистра и Добротица в Област Търговище. В град Добрич има паметник на деспот Добротица и квартал, кръстен на негово име."

[Horos]

Книга Съдии 4 част

12. Самсон.
САМСОН в книга Съдии на Стария Завет е последния съдия преди Илия и Самуил от Книга Царства. Той бил син на Маноя (Манол) от коляното Даново (ДарДАНели) и назорей. Основното дело на неговият живот било да освободи израилтяните от игото на филистимците. Той се оженил за филистимка, но нейният баща, в негово отсъствие я дал на друг мъж. Като отмъщение Самсон запалил пасевите на филистимците. След това той убил хиляда филистимци с една магарешка челюст, като с това си деяние посеял страх и ужас у своите врагове. Когато наложницата му Далила разбрала, че тайната на неговата сила се крие в дългата му коса, тя предателски я одрязала и го предала на филистимците. Те го направили свой пленник и извадили и двете му очи. На празника на своя бог Дагон те го извели да му се надсмеят на своето празненство. Междувременно на Самсон му се върнала предишната сила и в самия разгар на празника той съборил колоните, потдържащи покрива и загинал под отломките заедно с филистимците.

[13:2] В онова време имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной; жена му беше безплодна и не раждаше.
[13:3] И Ангел Господен се яви на жената и й рече: ето, ти си безплодна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син;

Даново коляно - ДарДАНели, Галиполски полуостров.
Цора това е град Цурул (Чорлу), който се намира в Европейска Турция.
Маной – Манол е българско име.

[13:24] И жената роди син и го нарече с име Самсон. И младенецът растеше, и Господ го благославяше.
[13:25] И Дух Господен почна да действува в него в Дановия стан, между Цора и Естаол.

Самсон е българският герой Момчил войвода В името Самсон се крие епитета ,,ускок" (разбойник)
Дановият стан е бил между Цора (Цурул) и Естаол (Истамбул).

[14:1] И отиде Самсон в Тимната и видя в Тимната жена от филистимските дъщери (и тя му се понрави).
[14:2] Той отиде и обади на баща си и на майка си и каза: видях в Тимната жена от филистимските дъщери; вземете ми я за жена.

Под топонима Тимната се крие град Димотика, (Дидимотихон в Гърция).

[15:8] И той им пречупи пищялите и бедрата, и отиде та заседна в пролома на скала Етам.
[15:9] И отидоха филистимци, разположиха стан в Иудея, и се простряха дори до Лехи.
[15:10] И жителите на Иудея попитаха: защо сте излезли против нас? Те отговориха: дойдохме да вържем Самсона, за да постъпим с него тъй, както той постъпи с нас.
[15:11] И три хиляди души иудеи отидоха при пролома на скала Етам и казаха на Самсона: нима не знаеш, че филистимци владеят над нас? Какво ни докара? Той им отговори: както те постъпиха с мене, тъй и аз постъпих с тях.

Етам, Итамъ в Остр. б-я, ПТМ - Патъм, Чамдере в планината Родопи.
Иудея е Тракия, а Лехи, Лахисъ в Остр. б-я - Хасково (Хаскьой)

[15:17] Като каза това, хвърли челюстта от ръката си и нарече това място: "Рамат-Лехи "*.
[15:18] И усети силна жажда; викна към Господа и каза: Ти извърши с ръката на Твоя раб това велико избавление; а сега умирам от жажда и ще падна в ръцете на необрязаните.
[15:19] И отвори Бог яма в Лехи, и потече от нея вода. Той се напи, духът му се върна, и той оживя; затова бе наречено това място: "извор на молещия се", който е в Лехи и доднес.
[15:20] И той беше съдия над Израиля в дните на филистимци двайсет години.

http://www.promacedonia.org/kd/kd_1_1.html

Дали е тази чешма, или Изворът на Белоногата, все ще се разбере някой ден.

А ето и основната фабула в историята на Самсон. Това е неговият край, постигнат благодарение на предателството на наложницата му Далила от Газа (Ксанти).

[16:1] Веднъж Самсон дойде в Газа; там видя една блудница и влезе при нея.
[16:2] Обадиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И обикаляха, причакваха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, думайки: до съмване ще чакаме и ще го убием.
[16:3] А Самсон спа до среднощ; посред нощ стана, сграбчи вратите на градските порти с двата спонеца, подигна ги заедно със заворите, тури ги на плещите си и ги занесе навръх планината, която е на пътя за Хеврон (Одрин) (и ги сложи там).
[16:4] След това той обикна една жена, която живееше в долина Сорек; името и беше Далида.
[16:5] Дойдоха при нея филистимските владелци и й казаха: придумай го и узнай, в какво му е голямата сила, и как да го надвием, за да го вържем и да го усмирим; ние пък ще ти дадем за това всеки по хиляда и сто сикли сребро.
[16:6] Тогава Далида попита Самсона: кажи ми, в какво ти е голямата сила, и с какво биха те вързали, за да те усмирят?
[16:7] Самсон й отговори: ако ме вържат със седем сурови тетиви, още неизсъхнали, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.
[16:8] И донесоха й филистимските владелци седем сурови тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях;
[16:9] в това време един седеше скрит в спалнята й; и тя каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. Той разкъса тетивите, както разкъсват кълчищен конец, кога го прегори огън. И не се узна силата му.
[16:10] И Далида каза на Самсона: ето, ти ме измами и ми каза лъжа; кажи ми сега, с какво може да те вържат?
[16:11] Той й отговори: ако ме вържат с нови въжа, които не са били в работа, аз ще стана безсилен и ще бъда като другите човеци.
[16:12] Далида взе нови въжа, върза го и му каза: Самсоне! филистимци идат върху ти. (В това време един седеше скрит в спалнята.) И той ги скъса от ръцете си като конци.
[16:13] И Далида каза на Самсона: ти все ме мамиш и ми говориш лъжа; кажи ми, с какво може да те свържат? Той отговори: ако втъчеш седемте плетеници на главата ми в тъканта и ги заковеш с гвоздей към кросното (аз ще бъда безсилен като другите човеци).
[16:14] И Далида (го приспа на коленете си. И когато той заспа, Далида взе седемте плетеници на главата му,) закова ги в кросното и му рече: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и измъкна кросното заедно с тъканта (и не се узна силата му).
[16:15] И Далида му каза: защо думаш: "обичам те", а сърцето ти не е с мене? Ето, измами ме три пъти и ми не каза, в какво ти е голямата сила.
[16:16] И понеже тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше, душата му се натъжи до смърт.
[16:17] И той й откри цялото си сърце, като й каза: бръснач не се е докосвал до главата ми, защото аз съм назорей Божий от майчината си утроба: ако ме остриже някой, ще ме напусне силата ми; аз ще отслабна и ще бъда като другите човеци.
[16:18] Далида, като видя, че той й откри цялото си сърце, изпрати и повика филистимските владелци, като им каза: дойдете сега; той ми откри цялото си сърце. И дойдоха при нея филистимските владелци и донесоха сребро в ръцете си.
[16:19] И (Далида) го приспа на коленете си, па повика един човек, та му заповяда да остриже седемте плетеници на главата му. И почна той да отслабва, и силата му го напусна.
[16:20] Тя каза: филистимци идат върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: ще отида, както и по-преди, и ще се освободя. Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него.
[16:21] Филистимци го хванаха и му извадиха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора.
[16:22] Между това космите на главата му, както бяха остригани, почнаха да растат.
[16:23] Филистимските владелци се събраха, за да принесат голяма жертва на Дагона, своя бог, и да се повеселят, и казаха: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни Самсона.
[16:24] Също и народът, като видя, прославяше своя бог, думайки: нашият бог предаде в ръцете ни врага ни и опустошителя на нашата земя, който изби много от нас.
[16:25] И когато се развесели сърцето им, казаха: повикайте Самсона (от затвора), нека ни повесели. И повикаха Самсона от затвора, и той ги веселеше, (и му удряха плесници) и го туриха между стълбовете.
[16:26] И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. (Момчето тъй и направи.)
[16:27] А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона.
[16:28] Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи.
[16:29] И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата.
[16:30] И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си.
[16:31] И дойдоха братята му и целият му бащин дом, взеха го, па отидоха и го погребаха между Цора и Естаол, в гроба на баща му Маноя. Той беше съдия над Израиля двайсет години. (След Самсона издигна се Емегар, Енанов син, и изби от другоплеменниците шестстотин души, освен добитъка. И той избави Израиля.)

Ето и информация за Момчил Войвода (Съдия на Израил) от Википедия:

,,Момчил войвода или Момчил юнак (в гръцките източници се среща и като Мимитил, е български феодален владетел в Родопите, живял през XIV век. Войн с внушителна физика, който е водил самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите по това време и е загинал геройски на бойното поле срещу турските нашественици.
Момчил е роден в Родопите и няма знатен произход. Първоначално е сформирал разбойническа чета в областта и е разграбвал граничните райони между България и Византия, за което е бил преследвен и от двете държави. Тогава отишъл на служба при крал Стефан Душан.
През 1343 г. помогнал, заедно с дружината си на Йоан VI Кантакузин, за което той го провъзгласил за негов васал в областта Меропа. По-късно противниците на Кантакузин го удостоили с титлата деспот, за да се обърне срещу своя покровител. Въпреки това Момчил водил напълно самостоятелна политика и създал собствена държава с център град Ксанти, която била една от многобройните наследнички на разпокъсаната българска империя след смъртта на Иван Александър.
През 1344 г. неочаквано нападнал турския флот, след което водил битки и срещу двете страни във византийския конфликт. През 1345 г. предводителят на селджукските турци емир Унер бег, заедно с Йоан VI Кантакузин разгромил Момчил и далеч по-малобройната му армия в битката при Перитор (7 юли 1345), където безстрашният предводител намерил смъртта си.
Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил скоро се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите, който язди крилат кон и има вълшебна сабя.
Една от най-популярните песни с негово участие е "Женитбата на крал Вълкашин". В нея се разправя как Момчиловата жена Видосава, го е предала в ръцете на Вълкашин, който го е убил пред собствената му крепост. Когато Вълкашин искал да нарами доспехите на Момчил и установил, че са прекалено големи за него, се обърнал към Видосава с думите "Ти предаде такъв юнак, мен ли няма да предадеш...", след което я убил и взел за жена сестрата на Момчил - Евросима. От техния брак се родил Крали Марко, един от най-големите фолклорни герои на българи и сърби. Нито за Видосава, нито за Евросима обаче има някакви исторически сведения. Като жена на Вълкашин и майка на Марко в историческите източници, както и в някои версии на песента се посочва името Елена.

Нека сега да видим библейската история пречупена през народната легенда, изпята в една хубава българска песен, Тук Далила е Видосава, а Самсон – Момчил:

1. МОМЧИЛ ЮНАК И КРАЛ ВЪЛКАШИН

Бог да бие Момчила юнака,
Оти чести на Нова Пазара!
Ако чести, защо либе води?
Шетнало се Момчилово либе,
Шетнало се уз Ново Пазаре,
Сретнала е краля Вълкашина.
Па говори на краля Вълкашина:
- Добра среща, Момчилово либе!
Отговори Момчилово либе:
- Дал Бог добро, кралю Вълкашине!
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
у Момчила се у свила одиш,
моя да си, у сърма би била!
Отговаря Момчилово либе:
- Ако можеш Момчил да погубиш,
язе тебе за либе че земем.
Проговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
ако можеш Момчил да издадеш,
да издадеш, да си го погубим!
Отговаря Момчилово либе:
- Че издадем, оти да не можем!
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе!
Че подраним рано отзарана,
Та че идем у дивого лова,
да си ловим тая дива лова,
дива лова шати златокрили;
ти го прати със мене да иде,
и он д иде лова да си лови,
ега можем да си го погубим.
Ка е било вечер до вечера,
Бог да бие Момчилово либе,
Никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
на коня му крила опърлило,
под крила му рани разранило,
и рани му с катран намазало,
и сабя му с калай запоило.
Ка е било рано отзарана,
По си ока Момчилово либе:
- Диг се, диг се, Момчиле юначе,
диг се, диг се, да би се не дигнал:
сви юнаци у лова ойдоа,
а ти лежиш у мека душека!
Стана Момчил низ меки душеци,
та изведе коня низ яхъре,
та постегна коня крилатого
и забрънчи сабля димиския,
па си яхна коня крилатого,
па си гони сговорна дружина,
па ги гони, та па да ги стигне.
Па си стигна краля Вълкашина,
па го стигна Момчил добър юнак.
Проговори краля Вълкашина:
- Фала вамо, сговорна дружина,
не ловете тая дива лова,
нел фанете Момчила юнака.
Фанете го да го погубиме!
Събраа се сговорна дружина
да си фанат Момчила юнака.
Дочул си е момчил добър юнак,
па побегна назад по друмове,
па на коня потио говори:
- Литни, коню, да би да не литнеш,
са чем младо язе да погинем!
А коньо си на Момчила дума:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
я чем тебе до кале утекти,
ама ти е кале затворено.
Бог да бие твое първо либе,
никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
изгори ми тия леки крила
и под крила рани ми разрани,
и ми рани със катран намаза,
твоя сабя със калай запои.
Коня му е до кале утекъл;
Каго прийде на негови двори,
Па си ока Момчил добър юнак:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
стани, сестро, порти ми отвори!
Отговаря нему мила сестра:
- Леле брате, Момчиле юначе,
Бог да бие твое първо либе!
Излъга ме мене да си плете,
та ми коси за дирек запои,
та не можем, брате, да си станем!
Отговаря Момчил добър юнак:
- Тегли сестро, та коси оскуби,
коси, сестро, па че ти пораснат,
мила брата нигде не че найдеш.
Тръгнала е Момчилова сестра,
Тръгнала е та коси оскубла,
па улезла у ладни зевници,
та изнесе деведесе лакти,
деведесе лакти бело платно,
та прехфърли през високо кале.
И Момчил се по платно фанало.
Вече Момчил на върх да излезне,
Да излезне, у двори да рипне,
Бог да бие Момчилово либе!
Пристигнало Момчилово либе,
пресекло е това бело платно
и Момчил си от надвор паднало.
И пристигна краля Вълкашина.
Тогай търгна Момчил добър юнак,
търгнал си е сабля димиския,
сабля тегли, сабля не се вади.
Проговори Момчил добър юнак:
- Фала тебе, кралю Вълкашине,
нели тизе мене че погубиш,
да погубиш мое пръвно либе,
да залюбиш моя мила сестра!
Погуби си Момчила юнака.
Па улезна у равни дворове,
улезна си краля Вълкашина,
па се качи на високи чардак,
па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я изнеси Момчилови чижми
да обуем, дали тамън че са!
Ка изнесе Момчилово либе,
ка изнесе Момчилови чижми,
ка ги везе краля Вълкашина
да обуе Момчилови чижми,
двете нодзе у една е турил,
па не могъл чижми да изпълни.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови кожух
да облечем, дали тамън че е!
Ка облече Момчилови кожух,
два аршина по земи повлече.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови калпак
да го турим, дали тамън че е!
Ка си тури Момчилови калпак,
Калпак му се на рамене опре.
Проговори краля Вълкашина:
- Бог те било, Момчилово либе,
ти издаде най-боле юнака,
та мене ли добро че помислиш?
Па погуби Момчилово либе
И залюби Момчилова сестра.

С това свършват историите за Войводите (Съдиите) на Израил, или както видяхте, на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.

[Horos]

Сега, след като видяхме кои са дванадесетте съдии на Израил, нека да се опитаме да открием някой техен дубликат в други истории. Фоменко прави един паралел между библейската Дебора и френската героиня Жана д Арк.

http://chronologia.org/reconstr3/rec3.html

Но дали тази героиня е френска, ще се убедите сами?

Аз пък ще направя друг паралел – между Жана д Арк и Доротея Българска.
Първата прилика е в имената. Жана Дарк (Дарт) е френското звучене на истинското име на Йоана Доротея българска. Българските владетели от 14 и 15 век и Войводите на Угровлахия и Молдова са носели титлата Йоан. За първите подробно е писал Паисий в 1762 г.:

,,Когато по едно време дунавските българи пак отстъпили от православието в езичеството, бог изпратил на българския народ тоя блажен цар Михаил, просветил го със светото кръщение, показал чудеса със светия кръст в неговата ръка и скоро чул неговата молитва... И тоя втори просветител на българския народ (първият според Паисий е покръстилият се Тривелий), свършил своя свет и богоугоден живот в голям мир и благочестие, наречен Йоан-Михаил, праотец на всички български царе. Ония, които царували след него, поддържали неговото благочестие, били от неговото племе и род и се подписвали с неговата титла. В зографските грамоти го наричат: Йоан-Михаил, наш велик праотец между българските царе. Не можем да пристъпим неговата заповед, което е изпърво заповядал, и ние го потвърждаваме. Така българските царе имали на велика почит тоя блажен цар Йоан-Михаил."

"В Угровлашко владетелите след Йоан Басараб, също носят като първо името Йоан, което е изписвано като ІW, ІWАNЪ или ІWNЬ. Тази традиция се запазва чак до средата на 16 век.
Докато в Угровлахия управлява династията Басараб, в България престола от 1323 до 1396 г. се заема от представителите на т. нар. Шишманова династия. С изключение на първия цар от тази династия – Михаил Шишман, всички останали са познати и с Йоан като първо име: Йоан Стефан, Йоан Александър, Йоан Шишман, Йоан Срацимир. Освен тези официални царе, Йоан Александър е имал при управлението си за съцаре сина си Йоан Шишман от брака си с влахкинята Теодора (починал невръстен), и още един Йоан Шишман – син от брака си с еврейката Сара. Всъщност само първия син на цар Йоан Александър – Михаил Асен (също починал рано) не е познат като Йоан. Братът на Йоан Александър се отбелязва с името Йоан Комнин Асен. Родители на двамата братя Александър и Комнин с първо име Йоан и трето Асен, са деспот Срацимир и Кераца Петрица."
От Форум "БГ Наука"

Доротея Българска е дъщеря на Иоан Срацимир и Ана Бесараб и е съвсем логично също да е носила титлата Иоан пред името си.
Жана също означава Иоана, а Дарк, или Дарт означава Доротея. Дотук едно съвпадение.

Жана Дарк е родена около 1412 г. в село Домреми в Лотарингия (Източна Франция), или ДОМът и е бил в РИМ. Рум, Ромелия, Рим, така са наричали нашите земи през този период, а не е било някакво бедно селце с това име.

За Доротея Българска се знае, че е родена в град Видин от Ана Бесараб, дъщеря на влашкия войвода Николае.

Една легенда гласи, че Жана е незаконно дете на Изабела Баварска и орлеанския херцог
Бесараб (БСРБ) и Бавар (БВРС) в този случай е почти идентично.

И Жана и Доротея имат един покровител и той е свети Михаил.

Съвсем млада Жана отива в двора на Карл.

Доротея е пленена от унгарският крал Лайош І и е отведена в неговият дворец.

Жана присъства на коронацията на Карл в катедралата в Реймс.

"През декември 1374 в Свети Илия, близо до Нови Сад, Доротея се омъжва за бан Твърдко I Котроманич. Така тя получава титлата баниса на Босна. През 1377 година съпругът ѝ е коронован в Милешево над гроба на Свети Сава за общосръбски и босненски крал и така Доротея става първата кралица на Босна и сръбските земи."
Википедия

При една от версиите за живота на Жана, тя се е родила през 1407 г. и като принцеса по кръв тя се е спасила от кладата и е живяла след 1431 г. под името Жана д Армуаз. Това не е ли опит да се напише името на Твърдко КотРОМАНИЧ , (съпругът на Доротея), на френски или латински?

Дотук приликите станаха много, от което можем да си направим следния извод: Не може да се укрие истината за една такава личност, защото някакви закони в природата, рано или късно възвръщат равновесието. Винаги ли ние българите по този начин трябва да възстановяваме изгубената си история? Информация за Доротея Българска можем да открием едва двадесеттина реда във Википедия, или по някой ред в дадена книга. В Библията има две-три страници за героичната Дебора, а във френската история има десетки книги, романи, пиеси, поеми... И то за БЪЛГАРКА!

[Horos]

Именник на "Българските канове"

Преди да започна с изследването на четирите Книги Царства от Библията, ще се спра на нещо, което е убягнало от погледа на наши и чужди историци.
В 19 век руският изследовател А. Н. Попов открива вътре в "Летописца Эллинского и Римского" една външна притурка, която стояла там непосредствено след 4 Книга Царства. Тя се наричала , "Именник на Българските Ханове" и е публикувана от Попов в "Обзор хронографов русской редакции", в Москва, в 1866 год. Щом била там, непосредственно след 4 Книга Царства, то тази притурка е пряко свързана с Библията, следователно и с библейската история. Но колко еретично звучи за нашите учени, да свържат по някакъв начин библейската и българската история. Ето това не е позволило на никой до сега да открие за какви български ,,ханове" става на въпрос и как да ги свържат с библейската история. Има два вида ,,учени": Едните са интелигентни и търсят с интелекта си, а другите са "образованковци". За съжаление първите са изключителна рядкост, докато светът ни е пълен с вторите. "Образованковците" имат дипломи и с тяхна помощ се опитват да правят наука. Такива учени до днес са изследвали ,,Именника на Българските Ханове" и знаете какви бисери са сътворени в резултат на образования им подход. Моят начин е малко по-различен и доста еретичен, но резултатите са много по-истински, от което ще се убедите сами.
Макар ,,Именника на Българските Ханове" да е сложен след 4 Книга Царства, то описаните в него владетели ни дават с право да го поставим пред 1 Книга Царства. Нещо друго ще видите след като прочетете това изследвани. Чрез него ще се съкрати доста познатата ни Скалигерова история, защото иудейските и израилски царе от 4, 5 и 6 век преди Христа се превръщат в римски императори от 1-4 в. след Христа. Те пък от своя страна стават български ханове и царе от 1 и 2 българско царство, които подредени хронологически в Библията започват царуването си на нашите територии след идването на Иисус Навин през 14 век. ,,Пълна лудница", ще каже някой и наистина е така, но не по моя вина.
Нека сега да се опитам да разкрия, кои са действително тези ,,български ханове".

Уваров препис на "Именник Болгарских Ханов":

Авитохолъ житъ лѣт. ~т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ~ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ~г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ~е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ~ф. ~еі. остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ~ ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. -к~а. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ~ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ~еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ~зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ~з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ~г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад. Ѹморъ. ~м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.

Превод на Уваровия препис на новобългарски от Петър Добрев:

Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.
Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
Аспарух княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
(неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а неговата година дван шехтем
Севар 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.

Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.
Винех 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
Телец 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.

И сій иного рад. (спорно тълкуване)
Умор (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а неговата (година) дилом тутом.

За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин и Токту.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Именник_на_българските_канове

Първият "къняз" от Именника е Авитохол. Той е отъждествяван още и Ахитотел и с хунският вожд Атила, разрушил Рим и римската империя. Името му, (според изследователите), "съдържа две старини източни думи: Ави (сърна, елен) и Тохол (син), които се срещат и до днес в района на Памир (древият Имеон, където са живели българите преди да дойдат в Европа). Двете думи означават: Еленов син." От този митичин цар не са истанали никакви монети, писменни и археологически паметници, освен споменаването му в Именника. Абсолютно никакви следи и оттатък Дунава, а и отсам. Като нумизмат съм проучвал кога, при кой римски император, започва т. н. "римска власт" над нашите земи. Първите римски колониални монети започват да се секат по времето на Домитиан (81 – 96 г.). Императорите Тит и Домитиан са синове на Веспасиан, влязъл в историята с крилатата си фраза, използвана и днес от нашите политици и бизнесмени – ,,Парите не миришат!". Освен това Веспасиан и синът му Тит са известни и с потушаването на Иудейското въстание, а Тит и като разрушител на град Иерусалим в Иудея. Цялото име на бащата е Тит Флавий Веспасиан. Той е роден във Falacrina през 9 г. и е бил син на Флавий Сабин, събирач на данъци и Веспасиа Полла. През 67 г. Нерон го назначава начело на войските, които трябвало да потушат еврейското въстание въстание в Иудея. След смъртта на Нерон продължава успешно войната и на 1 юли 69 г. легионите в Александрия го провъзгласяват за император. Умира 10 г. по-късно, през 79 г. в Реате и бил обожествен от сената. В "Именника на българските канове" императорите Веспасиан Тит и Домитиан са записан така: "Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> змията - дилом, <месец> девети - твирем."
Авитохол ВТХЛ, е опит да се напише Тит Веспасиан ГаЛ. В 300 г. се крият 30 г. царуване заедно с двамата му сина: Веспасиан царува 10г, (69 – 79г.), Тит – 3 г., (79 – 81г.) и Домитиан – 15 г, (81 – 96г.). Общо 28 г. което е близко до 30 от Именника. Родът Дуло е Бело, династията на Флавиите, започнала от император Веспасиан.

Вторият "кан" е Ирник:
"Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> змията - дилом, <месец> девети - твирем."
Ирник, или Ернах е император Нерва (96-98г), който според римската история е царувал 1г. и пет месеца (живя 150г.) Ирник (РНК) е анаграма на НЕРВА (НРВ), като двете букви К и В си приличат и могат да бъдат объркани от преписвачите. Нерва е от Флавиите (Дуло),

Третият по ред е Гостун:
"Гостун ГСТН- този бе наместник 2 години. Родът му Ерми. А властта му е дадена <в годината на> свинята - дохс, <месец> девети - твирем."
Гостун е Луций Антоний Сатурнинус STrN. Той е бил узупатор по време на Домициан и затова в Именника е влязъл като такъв. Издига се, когато е на служба в Горна ГеРМания (Ерми).

Четвърти е Курт:
"Курт управлява 60 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> вола - шегор, <месец> трети - вечем."
Кубрат, Курт, Кобрат, Обрато, Кроват, Хубрат - управлява 60г.
Траян (98-117 г.) + Хадриан (117-138 г.) общо 40г. Хадриановият баща е братовчед на Траян (Ко Брато, Браток).

Следващият, пети "къназ" е Безмер:
"Безмер <управлява> 3 години. Родът на този – Дуло. А властта му е дадена <в годината на> вола – шегор, <месец> трети - вечем."
Безмер, владее 2г. и 8 месеца
Елии Вер 136-138г. около 3 г. В името Безмер са анаграмирани имената Луций Вер.
"Тези 5 князе управляваха княжеството на отвъдната страна на Дунава 515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото е и досега."

Първият владетел, който е минал отсам Дунава е Аспарух. Какво ли не се написа през последните сто и двадесет години за този митичен основател на българската държава. Представяха ни го като обръснат полу-дивак, с една опашка на върха на главата, яхнал своя кон да предвожда българската дружина. Пак няма отсечени монети, други археологически и писменни доказателства за съществуването му. Всичките доказателства за съществуването му са единственно в този Именник:
"Аспарух княз 61 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> тигъра - верени,
<месец> първи - алем."

Аспарух, Исперих, Батай - управлява 21г. - роден 639 - възцарен в 679г. През 680г. започва преселението. През 694г. прави сина си Тервел съвладетел.
В Римската история за царуването на Аспарух има много останали исторически и археологически материали.
Антоний Пий 138-161г. Името Батай е съставено от първите букви на титлите на императора: Б- Байоний, А- Аврелий, Т - Тит, А - Антонин, Й – Фулв. Царува 23 г. и като осиновен от Хадриан получава и титлата Бел (Дуло).
Но нека да продължим нататък.

След Аспарух на власт идва синът му Тервел:
"Тервел <управлява> 21 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> овена - текучитем, <месец> девети - твирем."
Тервел, Тривелий, Тербел, Тербеле, Тервен, управлява 21г. 3м. През 700г. прави съвладетел сина си Твирем.
М. Аврелий 161-180г. е осиновен от Антоний Пии и царува 19 г. Имената на Тервел (ТРВЛ) и М. Аврелий (МВРЛ) са почти еднакви. Тервел е и анаграма на Аврелий.

В Именника следва един неразчетен от Попов владетел, който е след Тервел и преди Севар. Това навярно е синът на Тервел – Твирем. Някои други Именници на това място поместват Тербала І и Тербала ІІ – синове на Тервел.
"<...> Твирем (Тербала) 28 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> заека - дванш, <месец> шести - алтом.
Луций Вер (161-196) 35г. Той също е осиновен от Антоний Пии и е съимператор на Марк Аврелий. Заедно с него на това място навярно е и император Комод (177 – 192 г.).

Следващият владетел от Именника е Севар.
"Севар 15 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена <в годината на> кокошката - тох, <месец> шести - алтом."
Запознатите с римската история в името Севар веднага са познали императорорът Септимий Север.
Луций Септимий Север царува от 193 до 211 г. Север и Севар са почти идентични, а единият е царувал 18 г., а другият – 15 г. По времето на тези римски императори има сечени най-много колониални монети по нашите земи.

След Севар идва ред на Кормисош:
"Кормисош 17 години. Родът му Вокил. А властта му е дадена <в годината на> вола - шегор, <месец> девети - твирем. Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон.
Кормисош, Кормесий, Кормес (Хор+Месия) 16г. 9м.
Каракала, Кара (черен) + Кала (хубав, гр). Кало Йоан, Каломан и т. н. (198-217). Син на Септимий Север и Юлия Домна. Царуването им е съответно 17 г. за Кормисош и 19 за Каракала.

Винех е следващия владетел:

"Винех 7 години. А родът му Укил. А властта му е дадена <в годината на> вола - шегор, <месец> първи - алем."
Това е Елагабал – Варий Авит Басиан, 218-222г., царува 5г. Винех е неправилно изписване на името Басиан. Той става върховен жрец на Бога (Ела) Габал (Укил VCL) в град Емеса (Сирия).

"Телец 3 години Родът му Угаин. А властта му е дадена <в годината на> мишката - сомор, <месец> шести - алтом. И този бе вместо друг <наместник>."
Гета (209-212) 3г. Луций Гета (ЛЦГТ)=Телец Угаин (ТЛЦГн). Той е бил съимператор на брат си Каракала. Гети, Гадово коляно.

Следва Сабин:
"Сабин, 1г. от рода Укил."
Това е Макрин. Марк Опелий Макрин, 217-218 г. Царува 1г. както и Сабин от Именника. От рода на северите SVR, Укил VCR.

Умор е последен в "Именника на българскиге канове":
"Умор 40 дни. Родът му Укил. А властта му е дадена <в годината на> змията - дилом, <месец> четвърти - тутом.
Диадумениян е син на Макрин. Получава титлата Август през 218г. когато е само на 9 г., но малко след това е убит. Север (Укил) като баща си Макрин.

http://www.roman-emperors.org/impindex.htm

Накрая Именника завършва така:
"След по-преди казаните асирийски царе царува също казания по-преди Навуходоносор 24 години."
В историята на Римската империя няма такова прекъсване по това време, но нека да видим какво става на територията на България. Тук остават двете израилски племена, това на Иуда и Вениамин. Нека да видим как е протекло колониалното монетосечене на римски монети в Тракия и Мизия. Най-важният град тук по това време е бил Филипопол. Римски колониални монети тук започват да се отсичат по времето на император Домициан 81-96 г. и внезапно завършва при Елагабал и жена му Юлия Паула 218-222 г. Има само една по-късна монета от Салонина 260-268, която е била жена на Галиен, но това е инцидентно монетосечене. Нека да видим как е било и в останалите градове в двете римски провинции – Тракия и Мизия:
Сердика (София) започва да отсича римски монети чак по времето на Марк Аврелий 161-180 г. Прието е, че едва при Траян градът получава вътрешно автономно управление, но защо монети започва да отсича толкова късно? Отговор може да се намери в Именника. Когато Тит и Веспасиан завладяват Тракия (Иудея), войските на Тит разрушават до основи Сердика (Иерусалим). Градът е възстановен при Траян, а едва при Марк Аврелий започва да сече монети. Тук отново както и при Филипопол монетосеченето прекъсва при Елагабал. При Галиен и Салонина пак има инцидентни отсичания на монети, но те са съвсем малко.
Августа Траяна (Стара загора) също както и Сердика започва своето монетосечене по времето на Марк Аврелий 161-180 г. и завършва при Елагабал 218-222 г. При Александър Север 222-235 г., Валериан 253 г. има отсечени но една монета и едва чак при Галиен 253-268 г. има отново отсечени монети.
Анхиало (до дн. град Поморие) започва да отсича римски колониални монети по времето на Домициан 81-86 г. до Гордиан ІІІ 238-244 г.
Аполония Понтика (до дн. град Созопол) – от Антоний Пии 138-161 г. до Каракала 198-217 г.
Деултум (до дн. село Дебелт, Бургаско) от Траян 98-117 г. – до Филип ІІ 247-249 г.
Месембрия (Несебър) от Хадриан 117-138 г. – до Филип ІІ.
Никопол на Места (до дн. село Гърмен, Благоевградски окръг) от Комод 177- 192 г. – до Гета 209-212 г.
Пауталия (Кюстендил) от Антоний Пий 138-161 г. – до Елагабал 218-222 г.
Топир (в долното течение на река Места) от Антоний Пий-161 г.
Траянопол (до устието на река Марица) от Траян 98 – до Гордиян ІІІ 238-244 г.
Хадрианопол (до град Одрин) от Адриан 117-138 г. – до Филип І 244-249 г.
Марцианопол (гр Девня) от Сабина, жена на Адриан – до Филип ІІ.
Никополис на Росица (до село Никюп, Великотърновско) от Антоний Пий – до Гордиан ІІІ.
Одесос –град Варна) от Домициан – до Гордиан ІІІ.
Това са градовете на територията на България, секли римски колониални монети. Всичко това съвпада с Именника и с идването на "българите" по нашите земи. Прекъсването на монетосеченето не може да се приеме, че е резултат от т. н. "готски" нашествия по нашите земи, а с идването на Навуходоносор, който идва на власт и покорява земите на Иудея (Тракия) за 24 години. Кой се крие под това име? Никой до днес не е дал задоволителен отговор но въпроса, защо при толкова много градове на територията на България монетосеченето през римския период внезапно секва при император Елагабал? Готите идват тук едва по времето на Траян Деций 249-251 г., или 27 г. по-късно. Какво се е случило с тези градове в този период? Можем ли да отговорим и на другият въпрос:
Първите български "канове" секли ли са монети, или не?

Това е Именника. Като четете тези редове, вие навярно също като мен си задавоте въпроси, на които няма отговор. Какви в действителност са владетелите в Именника? Български канове, асирийски царе, или римски императори. Не може съвпаденията между имената в Именника и тези на римските императори да са толкова много. Освен това и годините на царуване почти съвпадат.
Кога са се случили тези събития? През първите два века на новата ера, или през 6 и 7 век? А може би много по-късно, през епохата на ранното османско присъствие по нашите земи? Къде е бил този Рим?
Отговорите за този момент все още ги няма, но търсенето продължава

[Horos]

Във връзка със темата: "Библията и българската история"

http://www.spiralata.net/bb/viewtopic.php?t=626

Van

Gerganа

Та значи набързо не може да се отговори, затова приемам отговора ти "Останалото не ми се коментира, защото ще отнеме много време."

Нямам намерение да предизвиквам коментари, защото много добре си давам сметка, че разработката на този Horos е огромна, необятна. Аз само ще изразя възхищението си с няколко изречения, с което мисля единствено да привлека вниманието и на други читатели върху въпросната работа.

Историята на Horos е шедьовър в много отношения – труд, неотклонност, смелост, интелект, спокойствие и скромност. Историята на света, както наричат книгата Библия, сложена в ред от този човек, се съгласува не само със стотиците писмени източници, които сам авторът поднася из текста, но и с изследванията в областта на конспирацията и фалшификацията, както и с изследванията правени с изчислителна техника – виж например Фоменко и Каспаров.
Излишно е да правя и сравнения с "признати" и "ерудирани" историци и археолози, които с лекота могат да датират всяка изровена паничка или статуетка и да говорят напоително за времето, към което се отнася находката. В светлината на мащабите на Horos-овото изследване великите открития на Китов и Оваров са по детски наивно ровене и намиране на пръстенчета.

Накрая още нещо – колко са велики изследователи като Алън Алфорд или Захария Ситчин, примерно! Това, което те ни дават е точно същото, кавото прави неизвестния българин. Но защо не виждаме, че българинът ги превъзхожда по резултати?! И то при наличието на едно много съществено различие. Ако изследователи, като споменатите току що, трупат световна известност като пренареждат пъзел, който представя предишна земна или неземна цивилизация, за което не може да срещнат претенциите на въпросните цивилизации, то българинът се е заел с историята точно на настоящата цивилизация, а претенциите тук са грандиозни. Именно това е великото и мисийното в случая.

Както казах, темата е необятна, но в приятния смисъл. Човек, където и да бутне, ще открие още съкровища. По това се отличава великото – когато боравиш с него сам ставаш велик.

Van

Свикнали сме всяко знание да поставя нови въпроси, но лошото е, че сме свикнали също така новите въпроси да размиват знанието, да го подлагат на съмнение, ако не и да го отричат. В резултат на това ние в момента сме потънали в информация и не знаем нищо. Крайно време е да осъзнаем, че когато знанието е Истина, то въпросите не размиват нищо, а осветляват и дават още истина.

Мисля, че разработката на Horos отговаря на горните изисквания за истина. Ето една примерна поредица от пораждащи се въпроси:
- Как така имаме 1000 липсващи години история – как така имаме книжки, в които се говори за неща, които не са се случили.
- Историята на нашата цивилизация е историята на България, или хайде нека е на Балканите. Но тук е нужна някаква много важна причина, за да се появят в един момент (14-15 век) въпросните книжки, разказващи за 1000-та липсващи години, както и книгата Библия, която не почива на никакви документи, а се води история на света.
- Наличието на много важна причина не е всичко. Пита се също кой е в състояние да приведе такъв грандиозен план, така щото всичко това да бъде извършено.

А ето и няколко мои фантазии отзад напред )
- Единствените, които имат нужните ресурси, знания, подбуди и най-вече цялата картина, т.е. истината, са елитните представители на самите българи.
- 14-15 век е точно времето, когато се създават всики тайни и не толкова тайни общества в Европа и които без изключение стъпват на българските езотерични школи.
- Времето, наречено Ренесанс е не ренесанс, а направо раждане. Можем да говорим за европейски държави и за Европа едва 14-15 век. Казахме благодарение на какво.
- Българите, водени от непреклонен стремеж да изпълнят мисията си, а именно да разсеят знанието по света, да създадат държави и да оформят нации, имат нужда да приспят за дълго единствената в света държава, империя и нация – Българската. В същия момент на новите нации и държави им се предлага да започнат от някъде – и тъй като това не може да стане с истината, ще започнат с митове и легенди, а защо не и с Библия. На тях ще им бъде даден модел, есенция, път.
- Постигат се гениално всички цели – България заспива, но всъщност тя втасва, отдавна омесена, докато другите тепърва сеят или жънат. В същия момент нашата истинска история уж изчезва, но всъщност се умножава в историите на всички народи, от което става на практика неизличима. Само трябва да бъде събрана наново.

Van
(22.01.2011 г. г. | 23:54 ч.)


Написания сценарий от мен е светлия сценарий. Знам също, че паралелно с него има и тъмен. Например, че България не трябва да заспи, ами да умре. И на Европа няма да и бъде даден път, а хомот, така щото никога да няма своя история и знание, а да се лута постоянно в нови и нови въпроси до безкрай (да бъде водена от пустиня на пустиня.)

Gergana, аз не дадох мнение за мисията на българите. Едно, че прочетох въпроса ти, след като бях написал вече, а друго, че това е проект от степен много висока.

Van
(23.01.2011 г. г. | 16:21 ч.)


@Gergana
"Санскрит, Van. Бхагават Гитва. Отначало. Отникъде не те подкрепям."

Не рабрах какво за санскрит и какво за Бхагават Гита. Има нещо там ли? Обясни какво е то, защото да не става дума пък за истории преди тази на днешната последна човешка раса. В "Библията и Българската история" се разглежда днешната цивилизация, това мисля е основното.
Колкото за подкрепа, не разбирам каква подкрепа и в какво, но виж, ако имаш мнение и заключения, на драго сърце бих ги чул.

@Gergana
"Увеличеното Его води до провал." Това твърдение, освен, че не е вярно, както всяка генерализация, не разбирам в каква връзка е. Но аз пък ще изкажа едно мое обобщение – забелязвам, че стане ли дума за българска история, светоглед и мисия, непременно се създава някаква суматоха, дори неадекватност, появяват се предупреждения да се внимава с егото и такива подобни. Но аз съм много доволен, че авторът на изследването проявява завидна скромност и въздържаност, което смятам действа успокояващо за тези, които се плашат от необятността на темата за българската история и стават неадекватни при среща с нея.

@Gergana
"Срещал ли си истинната българщина впоследък? Не ти вярвам. Ergo."
Българщината я срещам, да. Навред, и в миналото и днес. Но как да я позная – не може да се знае предварително. Тя се открива и това е – както всяко откритие. Сега ние говорим за един труд на български българин и в този конретен случай аз откривам българщината в неговата работа.
Ти ме пита за мисията. Мсията е една възможна реалност, а българите са тези дето от възможна ще я правят реална. Но каква е мисията става ясно в процеса на извършването и – тоя, който я прави, я и открива едновременно. Такава странна е нашата Вселена.

@Gergana
"Гениално проповядваш превъзходство. Защо ли звучи познато?
Де да знам, аз само искам хората да се възприемат едни други такива, каквито са сега. Между другото, обичам България."

Ето за тази неадекватност говорех. Както казах, вълнувам се, като видя как темата за България, българите и т.н. среща някаква много първична съпротива, като условен биологичен рефлекс. Например мнозина, включително и аз, биха казали за Щайнер, че се чувстват обогатени от присъствието му и резултатите на труда му. Други биха изразили безразличие – зависи до каква степен присъствието му им е повлияло. Но аз не съм срещал негови читатели, които да изпадат в неадекватност и мигом щом се заговори за Щайнер или антропософия, да предупреждават читателите или коментаторите – внимавайте за Егото, внимавайте за превъзходството.
А в случая с българската история мигом се заема някаква отбранителна позиция – при това даже не авторите, а читателите се чувстват длъжни да се извиняват от своето допускане, че може да съществува такава истина за българската история. И се чувстват длъжни да напомнят, че обичат всички хора и са за разбирателство. Сякаш истината за българската история би ограбила или унижила някого, или пък по някакъв начин ще наруши разбирателството. Че има основания да смятаме така, е вярно, но защо? Аз жадувам да виждам вече хора, отговорили си на тоя въпрос.

Ето виждате ли колко интересни свойства има българската история – самото мислене за нея изисква завидна степен на самоконтрол, внимание и задълбоченост, както и много още. Как да не се възхити човек от обхвата и многомерността на мисията.

http://www.ivanstamenov.com/2011/01/2387/comment-page-2/#comments