Аввите от пустинята

[Сосипатор]

Авва Арсений, намирайки се още в царския дворец, се молел на Бога, като казвал: Господи! Научи ме как да се спася. И дошъл към него глас, който му казал: Арсений! Бягай от хората и ще се спасиш.

[Сосипатор]

Веднъж авва Арсений дойде на едно място, където растеше тръстика и се огъваше от вятъра. Старецът каза на братята: Какъв е този шум? Братята му казаха: Тръстиката шуми. Старецът им рече: Наистина, ако някой пребъдва в безмълвие и чуе гласа на врабче, неговото сърце не може да запази предишното състояние; толкова по-трудно е за вас да го запазите, като слушате гласа на тази тръстика.

[Сосипатор]

Разказваха за авва Памво, че той, приближавайки се към смъртта, в последния час говорел на стоящите до него свети отци: Оттогава, откогато дойдох в тая пустиня, построих си килия и се заселих в нея, не помня някога да съм ял друг хляб, освен спечеления с моите ръце и никога не съм се разкайвал, за думите които някога съм говорил, дори до този час. А сега заминавам при Бога така, сякаш още не съм започнал да му служа.

[Сосипатор]

Авва Макарий запита авва Захарий: Кажи ми, какво е работата на монаха? Той отговори: Ти ли трябва да ме питаш, отче? На това авва Макарий му каза: Тебе ми посочиха, сине мой, Захарий! Има някой, който иска да те попитам. Тогава Захарий му каза: Според мене монах е този, който принуждава себе си във всичко.

[Сосипатор]

Авва Даниил казваше за авва Арсений, че той прекарвал цялата нощ в бдение и когато на разсъмване поради естествения закон сънят го надвивал, аввата му казвал: Ела, зли рабе - и като спял малко време седнал, веднага ставал.

Авва Арсений казваше, че за монаха, ако е подвижник, е достатъчно да спи един час.

Авва Даниил казваше за него: Толкова години той живя с нас и му давахме на година малка мера пшеница; и когато идвахме при него, от нея ядяхме.

Казваше за него още, че той не повече от един път в годината сменял водата, в която накисвал клоните и само доливал нова вода. Той плетял от тях кошници и шиел до шестия час. Старците го питали, като казвали: Защо не сменяш водата на клонките? Тя мирише лошо. Той отговарял: Заради благовонията и мазилата, с които съм се наслаждавал в света, трябва да търпя това зловоние.

[Сосипатор]

Веднъж Епифаний, епископ Кипърски, изпрати за да повикат авва Иларион и го помоли: Ела да се видим, преди да се разделим с тялото. Когато пристигна авва Иларион, те се зарадваха един на друг. На трапезата беше поднесена птица и епископът като я взе, подаваше на авва Иларион. Старецът му каза: Прости ми! Откакто съм приел монашески образ, не съм ял нищо заклано. - А аз, казал Епифаний, откакто съм приел монашески образ, не съм допускал никой да заспи, имайки нещо против мене и сам не съм заспивал, имайки нещо против друг. Старецът Иларион каза: Прости ми! Твоята добродетел е по-голяма от моята.

[Сосипатор]

Авва Касиан разказваше за авва Йоан, бивш игумен на монасите: той дошъл при авва Паисий, който прекарал 40 години  в най-уединена пустиня. Тъй като Йоан имал голяма любов към него и поради тази любов (имал) свободата да говори, го запитал: Какво извърши ти през толкова време, в такова уединение, (без да бъдеш) ни най-малко тревожен от хората? Авва Паисий отговорил: Откакто съм се уединил, слънцето  никога не ме е виждало да ям. - А мене не ме е виждало в гняв - казал авва Йоан.

[Сосипатор]

Казваше още: Авва Мойсей ни разказваше какво му говорел за себе си авва Серапион: Когато бях млад, седях заедно с авва Теона. Като станах веднъж от трапезата, по действието на дявола откраднах парче хляб и го изядох тайно от аввата си.  И понеже продължавах да върша това известно време, преобладан вече от тая страст, не можах да надвия себе си, но единствено съвестта ме осъждаше, а да кажа на стареца се срамувах. Случи се обаче по усмотрение на човеколюбивия Бог да дойдат някакви хора при стареца за душевна полза. Те го питаха за своите мисли. Старецът им каза: Нищо така не причинява вреда на монасите и радост на демоните, като утаяването на мислите от духовните отци. Той им говореше и за въздържанието. През време на тая беседа - продължи авва Серапион - аз размислих, че Бог е открил за мене на стареца и съкрушавайки се за греха, започнах да плача; след това изхвърлих хляба от пазвата си, който поради лошия обичай крадях и се прострях сам на пода, просех прощение за миналото и молитва за утвърждаване в бъдеще. Старецът ми каза тогава: Чедо! Още когато мълчах, твоята изповед те освободи от тоя плен и ти, произнасяйки осъждане сам против себе си, уби скрития демон, който те нараняваше. Макар че до сега ти го допускаше да те управлява, без да му се противиш и без да го изобличаваш, но отсега той повече няма да има място в тебе, бидейки изгонен от сърцето ти. Старецът още незавърши словата си, когато изведнъж нечистата сила се яви като огнен пламък, излизащ от пазвата му, който изпълни къщата със смрад, тъй че присъствуващите мислеха, че е изгорено много сяра. Тогава старецът каза: Познай словото ми! Чрез станалото знамение Господ яви свидетелството за твоето освобождение.

[Сосипатор]

Авва Макарий; "За съхранението на сърцето"

"Чрез напрягането на своите помисли влез в пленника и роба на греха - твоя ум - и виж най-ниското в ума и най-дълбокото в помислите. Промъкни се до тъй наречените хранилища на душата и сграбчи здраво змията, която те убива чрез смъртоносните душевни членове. Ако я убиеш, ще бъдеш прославен от Бога заради чистотата си, ако ли пък не, смирил се като нищ и грешен, моли се на Бога заради онова, което е останало скрито, защото сърцето е бездна необятна"