Могъщество на Българската държава при цар Йоан Асен ІІ (1218–1241)

[Борисъ]

Ама не мога да разбера защо повечето наши царе все вземат за жени разни гъркини.
Ми те са грозни бе.

Тук няма как да отречем ;D Изключение май прави само едната от четирите жени на Иван Асен II-Ирина,за която се е говорело че е била хубава :(

Впрочем тия династични бракове понякога са били голяма перверзия-Симеон I се съгласява дъщеря му да се омъжи за 7 годишното ромейско императорче :-[ Кой знае с кого му е изневерявала на тоя мухльо докато порасне малко.Това сигурно е най-нещастната Българска принцеса,която сме имали :'(

[Иван Иванов]

Династични му работи. Грозна не грозна гъркинята, ако ти домъкне зестра като дъщерята на Калоян- и аз я зимам. 

А Иван Асен май два пъти женеше и развеждаше дъщеря си за Мануил Комнин и после за Ласкарис...Ма и той се е измамил на дърти години. Пак по-бива от Иван Александър- то неговото аналог няма в историята ни.  :kill: Дъртия му пръч, с паралич на всичкото отгоре  :-[

[Борисъ]

Пак по-бива от Иван Александър- то неговото аналог няма в историята ни.  :kill: Дъртия му пръч, с паралич на всичкото отгоре  :-[

Даже се предполага,че точно тази Сара го убеждава да раздели държавата,но не знам доколко е достоверно... :s-minigun:

[Царица]

Аз не мисля че Филипополската област е била ничия земя. Дори и да е била страшно опустошена ( дори и Калоян е сринал Пловдив) тя все пак е била центъра на Тракия и не вярвам да не е била под нечия власт, най-вероятно латинска може би. Но и да приемем че е била ничия то тогава що щат български войски там (разсъждавам на глас просто). Дали пък Комнин е погазил договора много преди нападението или по-точно преди срещата на двете войски???
Сега ето какво се случва и какви противоречия аз виждам. Поради нарастването на мощта на епирския владетел Латинската империя решили да предоставят на Иван Асен регентството и настойничеството намалолетния Балдуин тогава 11 годишен. Иван Асен се съгласява, сгодяват Балдуин с тригодишната царска дъщеря Елена. И при сключването на този договор българския цар е трябвало да отвоюва всички земи в Тракия изгубени от латинците. Марио Сантуно свидетелства че това е причината Иван Асен да бъде привлечен от латините, само той е можел да спре разширяващото се Епирско кралство. Сега след този договор се твърди че Пловдиска област е отвоювана и присъединена към България. Но само се твърди без никакви конкретни сведения, освен едно : южно от крепоста Кричимна една скала на левия бряг на река Въча има надпис " На този камък седя цар Асен, когато завзе Кричим" Хм, за мене е рехаво доказателство. И само да вметна че присъединяването на Пловдивска област се твърди от Златарски без никакви доказателства.
Изащо Иван Асен след политическите му ходове и съюза с Латинската империя е бил толкова сърдит на Комнин.Реакцията на Комнин е била крайно резонна.

Така че ако област не е била българска Клокотнишката битка е едно търсено от българите сражение.

За победата може би е помогнал и деспот Слав, владтелят на Западните Родопи

[Родолюбец IYI]

Единствената грешка по мое мнение е,че Иван Асен II пожалва обикновените войници и ги пуска да си ходят.

Не е грешка приятелю!  :)
Именно в това се състои величието на Иван Асен II!!!!!
Най - лесно е да изколиш невъоръжени пленици - това е голям признак на слабост, и страх. Само страхливите, подли и малодушни същества действат по този начин. Истинските герои постъпват великодушно, като така се издигат и в очите на своя враг и печелят непреходна слава. По онова време (Средновековието) пленниците обикновено биват разменяни за пари. Българският цар проявява една изключително великодушна, хуманна, човечна, надхвърлила времето си "рицарска" постъпка и по този начин печели уважението и възхищението на целия европейски християнски свят.
А как ти се струва следната картина - "Иван Асен II разби цялата гръцка войска, плени самият Теодор Комнин и изкла като добитък всички пленени невъоръжени войници"?  ;) Как щяха да го запомнят съвремениците му и идните поколения? Величието на българина се е състояло именно в неговата човечност и незлобливост - никога не е отвръщал по чифутския закон "Око за око, зъб за зъб".
Ето  пример как една варварска постъпка може да опетни името на един иначе славен генерал. Става въпрос за Колониалните войни в Северна Америка в средата на 18в. между Англия и Франция. Френската колониална армия се командва от един опитен, спечелил си слава по бойните полета на Европа генерал -  маркиз Монкалм. В хода на войната въпросния генерал превзема един английски форт, и разрешава на оцелелите войници и техните семейства свободно да напуснат селището, като им взема обаче всичкото оръжие и боеприпаси. В замяна на това им обещава въоръжена охрана, която да ги пази от невъздържаните френски съюзници - хуроните - особено свирепо и кръвожадно индианско племе от земите на днешна Канада. Колоните английски войници, заедно със жените и децата си напускат селището, но на не повече от половин километър от форта са нападнати от индианците и изклани до крак. Кървавата касапница се разиграва пред очите на французите и маркиз Монкалм, който въпреки обещанието си не изпраща помощ и дори не прави опит да озапти свирепите си съюзници и остава да гледа безучастно как индианците скалпират жени и малки деца.
Ей тая му постъпка опетнява иначе славното му име и заличава всичките му героични победи.  ;)

[Родолюбец IYI]

Даже се предполага,че точно тази Сара го убеждава да раздели държавата,но не знам доколко е достоверно... :s-minigun:

Абсолютно вярно!!! Иван Срацимир не е син на Сара, а еврейката е искала нейното дете и любимец Иван Шишман да управлява, затова убеждава малодушния Иван Александър да обяви за свой наследник не първородния и законен син, а нейния - Шишман. За "утешителна награда" Срацимир получава Видин и така се поставя началото на разделението на България!  :)
Наистина фатална грешка!  :(

[Борисъ]

Не е грешка приятелю!  :)
Именно в това се състои величието на Иван Асен II!!!!!
Най - лесно е да изколиш невъоръжени пленици - това е голям признак на слабост, и страх. Само страхливите, подли и малодушни същества действат по този начин.

Не си допрочел поста ми,казах,че е трябвало да ги пороби и да ги натири по мините и нивите ни да бачкат,а не да ги изколи ;) Пак нямаше да е добро дело,но поне щеше да помогне с нещо на държавата си отколкото да се задоволява само с някакво временно издигане на Българите в очите на ромеите.Подчертавам ВРЕМЕННО,защото този жест не пречи на Андроник III да остави Михаил Шишман сам при Велбъжд,и след поражението ни(постигнато с измама по абсолютно долен,типично сръбски начин) да се отправи към България и да си върне големи територии!
Казано накратко-при едно пожалване или изколване на войниците не печелим нищо,а с поробването доста.Пожалва ги хубаво,но кой грък сега помни това?Виждал ли си грък да ни казва "Благодарим ви,Българи,че ни спасихте войниците"?Не нали :) Но дори и да го направи си остават просто думи.

Във външната политика няма такива отношения като тези към близките ти-държавите трябва да действат егоистично,за да се засилят и да си осигурят съществуване с всички възможни средства.Владетеля на държавата трябва да гледа да извлече максимална полза от абсолютно всяка възможност,която му се отвори.Място за дела ей така от добра воля няма Може би звуча злобно,но това е положението за съжаление :-\

[Родолюбец IYI]

[
Не си допрочел поста ми,казах,че е трябвало да ги пороби и да ги натири по мините и нивите ни да бачкат,а не да ги изколи ;)

А да верно - извинявам се.  :)
Ама гърците са мързеливи - едва ли щяха да бъдат полезни като работници! 
Прав си наистина, че българското добродушие и наивност е заплащано със скъпи жертви. От гърчолята добро не сме видели - винаги са действали с подлост и лицемерие - та как иначе да оцелеят, като са калпави и страхливи войници?  ;D
Просто исках да подчертая, че излишната жестокост, дори спрямо подъл враг е показател за малодушие и страх. Няма значение, че гърците не го оценяват - това още по - нагледно показва що за измет са. Важното е, че съвременниците на това събитие са оценили и отразили по достойнство благородната постъпка на цар Иван АсенII, който не е паднал толкова ниско  да си цапа ръцете с кръвта на гръцки войници, или пък да ги поробва.....Това още повече го издига в очите ми!!!  :)

[Борисъ]

Ама гърците са мързеливи - едва ли щяха да бъдат полезни като работници! 

Вярно е че са мързеливи,но и както ти каза са страхливи-надзирателя като им опре меча в гърба да видиш как ще тичат

[Nordwave]

СРАЖЕНИЕТО ПРИ КЛОКОТНИЦА - 1230 г. 

Сражението при Клокотница през 1230 г. В своята държавническа дейност Иван Асен II рядко прибягва до силата на оръжието. Но когато интересите на държавата налагат, не се поколебава да го стори. Тогава наред с тънките дипломатически похвати той прилага и умението да води войските в бой и да побеждава своите противници.

Епирският владетел Теодор Комнин е недоволен от укрепването на българската държава и от усилването на нейното влияние на Балканите. В началото на март 1230 г. нарушава съюзния договор между него и Иван Асен II и внезапно нахлува в България. В армията му има много рицари, изпратени от император Фридрих II Хохенщауфен.

Бързото нахлуване на византийците не дава възможност на Иван Асен II да вдигне цялата си армия. Според Георги Акрополит той потегля от Търново с малобройна войска срещу противника си. Благодарение на верността на своите боляри от южните райони на страната и на постоянната готовност на техните войски Иван Асен II своевременно успява да съсредоточи значителни сили в района на Клокотница, където византийците са се установили на укрепен лагер.

На 9 март двете армии се построяват за бой. За повдигане моралния дух на войските Иван Асен II заповядва към бойното знаме да се прикрепи и съюзният клетвен договор, който Теодор Комнин подло нарушил. Византийците започват настъплението, като нанасят удар върху левия фланг на българите, който леко се огъва и отстъпва. Византийската конница веднага минава в преследване. Недалеч от полесражението тя попада на засада и е разгромена. Иван Асен II въвежда в сражение своя резерв – тежката конница, която обхожда разгромения византийски фланг и обкръжава армията на Теодор Комнин. Цялата епирска войска попада в плен. Към пленените Иван Асен II се отнася с особено великодушие, като нарежда те да бъдат освободени.

Победата при Клокотница създава условия за широки настъпателни действия. В кратък срок българите овладяват района на Одрин, Беломорието и цяла Македония. Само с един удар Епирската държава е разкъсана на отделни части, чиито владетели на много места бързат да признаят властта на Иван Асен II. Някои от тях той оставя като управители на градове и области. Голямото разширение, което получава България (опира на три морета), е резултат не само на победата при Клокотница, но и на политическата далновидност на българския владетел.

Така с най-малко войни Иван Асен II оставя след смъртта си през 1241 г. голяма, но не и могъща България. Периодът на развития феодализъм, в който тя навлиза, отслабва твърде много централната власт и засилва още повече самостоятелността на едрите феодали – болярите. Докато при силната централна власт те се чувстват все пак обединени в името на известни общи интереси, при отслабването на централната власт самостоятелността им взема връх.

През втората половина на XIII в. вътрешното положение на България се влошава. Започват непрекъснати борби между отделните болярски групировки. Всяка от тях се стреми да постави свой привърженик на престола. В резултат на това се сменят много владетели.

Враждите между феодалите предизвикват отслабване на държавата. Византийци и маджари започват войни срещу България. Загубени са значителни територии. В същото време от север нахлуват татарите, които подлагат страната на нечуван грабеж. Българският владетел Константин Асен (1257–1277) е безсилен да се справи с тях. Те помитат всичко пред себе си, грабят и плячкосват. Няма въоръжена сила, която да спре набезите им. Скрити зад яките каменни стени и непристъпните крепости, болярите почти не усещат какво става навън. Всичко се струпва върху гърба на обикновения народ, върху селяните. Селянинът е този, който трябва да носи всички феодални повинности и тегоби. От него се иска да бди за спокойствието, да плаща кървав данък по време на война. http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/index.php

[Иван Иванов]

Ама гърците са мързеливи - едва ли щяха да бъдат полезни като работници! 

Че те етническите гърци надали са били и 10 % от армията на Комнин. Повечето са били наемници от Запад и чисти българи от  сегашна Македония и Сев. Гърция. Жалко би било да се "натирят" да бачкат опитни войни и хора, които са една кръв с нас. Иван Асен може да си осигурява временно надмощие, но ако беше малко по-прозорлив и се бе постарал да осигури стабилно бъдеще за страната си / не да остави двама трима малолетни наследници / , можеше и това надмощие да се превърне в статукво за региона. Защото татарите, които смилат Унгария и Полша на кайма, имат други маршрути - на север, а нас само грабят. Никога не са предприемали толкова сериозни походи, както в случая с горните две държави.

[Родолюбец IYI]

Повечето са били  чисти българи от  сегашна Македония и Сев. Гърция.

Дали това не обяснява благородната му постъпка?  :)

[Иван Иванов]

Възможно е. Впрочем ромеите загатват тук-таме из хрониките  за недоверието си към населението на Тракия и споменатите по-долу райони, защото са си българи и кръвта им се обажда. Особенно по Охидско и на север от Лариса населението като предимно славянско с охота търпи всякаква власт, освен византииската- така е и по Пелопонес, където дори до османското завоевание има крупни славяноговорящи групи, притежаващи местно самоуправление.

[Родолюбец IYI]

Чудя се обаче какво е накарало българи да се включат на страната на гръцкия нашественик против кръвните си братя? Все пак са можели да избегнат мобилизация, при условие и, че гърците/византийците са разчитали предимно на наемници и ядрото на войската им е съставено от такива.

[Иван Иванов]

Може и да не са ги питали много-много какво искат. Ярото на тогавашните армии се образува от професионални войници + чужди наемници. Като тръгнат да събират набори по селата, хората не са имали голям избор- или да се скрият по горите /както често е ставало / или да тръгнат. Естествено на такива набори доверие не може да се има. При първа възможност са бягали или са се предавали. Малко се знае как е протекло самото сражение при Клокотница, но от факта, че цялата армия заедно с простите войници и аристократите са били пленени, явно става въпрос за "чувал"- макар и с по- малко хора, царят е успял да ги обгради. Несъмнено една мотивирана и надъхана армия не би се дала лесно, но в случая точно това става, което ме кара да си мисля, че след първото по-здраво нападение, наборните войници на Комнин просто са се предали.