Българската Бойна Слава

[Nordwave]

Българската Бойна Слава

Тази тема я отварям за всякакви материали свързани със славната Българска армия.
Ще започна с някои материали за първата световна война.

Сръбският крал бяга от българите пеш в Албания

На 1 октомври 1915 г., веднага след като в България е обявена войната, 600-хилядна българска армия настъпи срещу надвишаващата я с 15000 хиляди души сръбско-англо-френска-италианска армии, дислоцирани в Македония и Източна Сърбия. След като не позволиха на сръбската армия (500000 бойци) да се съедини с настъпващия по течението на Вардар англо-френски корпус (около 100000 души) и я изтласкаха от Поморавието, българите достигнаха до Косово поле. Там се бе събрала цялата оцеляла армия (400000 бойци) и тук по стара сръбска традиция сръбското командване реши да даде решителното сражение.
Сърбите планираха да пробият българския фронт в Северна Македония (току-що заета от българските войски) и да се свържат с настъпващите англо-френски войски, достигнали до Велес, т.е. само на 69-70 км от сърбите. Настъплението им започва в пет посоки.

Първият удар е нанесен по пътя Танушевци - Скопие, втория по линията Прищина - Гниляне - Домуровци, третия по Жеговица - Гниляне - Домуровци, четвъртият Гниляне - Качаник - Тетово и петият Врана - Прешево - Буяновац - Куманово.

По местата с тези имена, край които за съжаление в последните години отново обилно се лее кръв, между 10 ноември и 4 декември пламват яростни боеве на сърбите с части на Първа и Втора българска армия. Сраженията са денонощни с крайно напрежение на силите и непримиримост от двете страни. В тези дни няма пленници. Българите устояват по всички направления. Единствено Моравската дивизия настъпва на 5-6 км, но е обкръжена и напълно унищожена.

На 15-ия ден от боевете двете български армии преминават в настъпление и навлизат дълбоко в Косово в направление на Прищина. Край Призмен пламва най-страшният бой. Ето как описва сражението американският военен кореспондент Луи Едгард:
"В битката при Призмен взеха участие 100000 сърби със сто оръдия. Половината от тази войска легна на полето или бе пленена от българите. Когато сърбите изгърмяха снарядите си, хвърлиха оръдията в реките и се разбягаха. Цялото Косово поле да Призмен бе осеяно с човешки и животински трупове, ракли, коли, автомобили. Сръбския генерален щаб загуби всяко влияние над войниците си като организирана сила. Роти, дружини, полкове, дивизии и корпуси се пръснаха в страшна бъркотия. Настъпи най-страшното в една война".

Това е краят. На 24 ноември българската армия превзема Прищина. Тук се предават 20000 сръбски войници и офицери. Заловени са стотици оръдия и картечници, 150 автомобила и... каляската на сръбския крал, който със стотина хиляди войници тръгва пеш през албанските планини към крайбрежието на Албания. Българите са не по-малко изтощени и не ги преследват. Още повече, че в тила им, в горите на Косово остават цели сръбски полкове.

В следващите дни, впрочем, тези сръбски части излизат от горите, примрели от глад, струпват оръжието на купчини и сами се подреждат в колони, очаквайки българският патрул да ги плени. Поради множеството пленници, които българското командване не може да храни, накрая българските офицери ги пръскат с викове "По кукю, по кукю!" (Хайде по къщите си!).
Равносметката в Косово е 120000 убити и 170000 пленени сръбски войници и офицери. До Адриатика достигат 110000 хиляди без тежко въоръжение. За да бъдат спасени от плен (смятало се е, че българите ще подновят настъплението), ги прехвърлят на италиански параходи на остров Корфу.

Форум "Бойна слава"

[gadget]

Ген. Киселов смайва света, взема Тутракан "на нож"

На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, подло нападнала в гръб България през 1913 г. и откъснала житницата на Южна Добруджа. Срещу румънците в Добруджа настъпи III-та Българска армия в състав само - IV-та Преславска дивизия, Конната дивизия, една бригада от VI-та Бригада, а в последствие и I-ва шопска дивизия.

Общо 100000 бойци и офицери имаха срещу себе си над 150000 румънци, усилвани постоянно през Дунав и Кюстендил с нови румънски и три руски дивизии. В крайна сметка с три пъти по-малко по численост сили генерал Тошев и заменилият го по-късно генерал Нерезов проведоха блестящи операции, разбиха напълно руско-румънските войски, очистиха Добруджа до устието на Дунав, влязоха в Букурещ и продължиха българския марш до река Прут. Поне една от тези операции - превземането на крепостта на Тутракан още се изучава в големите военни академии по света. За три години Тутракан е бил превърнат в крепост, много по-страшна от Одринската.

Фортовете са в две паралелни линии с дълбок овраг между тях. Това означава, че пехотата, преодоляла първата линия, попада в ниския овраг под картечниците и оръдията на втората линия, изградена по доминиращи над терена хълмове. В града има 62000 румънски войници. Те очакват отделената срещу тях Преславска дивизия (само 22000 бойци) да обкръжат крепостта, както се полага при обсада на крепост, да разтегне така бойните си части и да я бият с внезапни излизания.

Генерал Киселов обаче решава да не си играе на обсади и на 5 септември от движение атакува директно крепостта. Такова нещо няма до сега нито в световната практика, нито в учебниците. Стоте оръдия на дивизията смазват фортовете в сравнително тесен участък на фронта. Надвечер българската пехота превзе на нож този участък, а ужасените румънци напуснаха цялата първа фортова линия. На 6 септември, получила подкрепление през Дунав, румънската пехота атакува заетата от българите първа фортова линия, спускайки се в оврага.

Българите избиха хиляди румънци петлявещи се в дълбокия овраг и се хвърлиха в атака на нож. Буквално на гърбовете на бягащите румънци, българите се изкачиха на втората фортова линия и я превзеха.

Ужасените румънци се хвърляха в Дунав - с шлепове, лодки, гемии, копита или просто здраво стиснали някоя дъска. Българската артилерия открива огън по тази флотилия с пряк огън, избивайки или издавайки хиляди румънци. Батареята на капитан Стоянович (дядо на известния в наши дни кинокритик) откри огън по отсрещния румънски град Олтения, където имаше големи складове за петрол. Олтения пламна и изгоря до основи.

Загинаха 30000 румънски войници и офицери, 28000 бяха пленени. Само 2000 румънци достигнаха отсрещния бряг на Дунав, но шопската дивизия щеше да ги намери в Букурещ след няколко месеца. Българите загубиха убити 1592 войници и 34 офицери. Много бяха ранените - 145 офицери и 6182 войници. Военните кореспонденти побесняха. Върху главите на немски, австрийски, руски и английски генерали се изсипа порой упреци за тъпченето пред обсаждани по 2 години крепости във Франция, Прусия, Галиция, Близкия изток. "Ей така се превземат крепости" писа френският вестник "Льо Тан" - От движение". Разбира се, никой не вярваше, че крепостта е превзета от трикратно по-малка войска. Смятаха, че българите, както в Балканската война са укрили цяла армия от вниманието на противника.

Ето и биографията на този велик български пълководец:

Пантелей Георгиев Киселов (23 октомври 1863-14 октомври 1927) Военен деец , ген. Роден в Свищов.Завършва Военното училище в София през 1883.Участва в сръбско-българската война 1885 година като ротен командир и се отличава при защитата на видинската крепост.През 1910 вече е с чин полковник.По време на Балканската война 1912-1913 е командир на 8-ме пехотен приморски полк , който води сражения Селиолу , Гечкенли  и Караагач .В междусъюзническата война се сражава срещу сърбите при Калиманци.От септ.1913 е е командир на 4-та пехотна преславска дивизия.След въвличането на България в ПСВ 1914-1918 е на Румънския фронт и се отличава с превземането на Тутраканската крепост и пробива при Кубадин.В началото ва 1916 е повишен в чин ген.-майор.От лятото на 1917 до кр. на войната е на Македонския фронт.След приключването на войната е назначен за нач. на 3 Военно-инспекционна област.В края на 1919 е повишен в чин ген. от пехотата и е уволнен.

[gadget]

Германски сметки отървават Солун

Първите седем месеца на 1916 г. минават в относително спокойствие. Кой знае защо, след като събира в лагера край Солун около 300-хилядна войска (англичани, французи, сърби и италианци) - Антантата решава, че ще може да се пребори със 600-хилядната българска армия, която е отлично въоръжена с модерно оръжие (за сметка на доставките на храни).

Българските войски, заели граничните хълмове са атакувани от съглашенските авангарди по цялата линия от Дойран до Битоля. Затова нашето командване решава да изпревари удара на главните сили на Антантата и да наруши "неутралитета" на Гърция, отдавна нарушен от съглашенците.

На 17 август Първа армия, командвана от охридчанина Климент Бояджиев атакува рехавата френско-сръбска отбрана в Битолското поле, проби фронта и зае Лерин. Настъплението на българите продължи и в следващата седмица българите превзеха Костур (22 август) и Кайлера. На 25 август бе превзета планината Чеган след яростни боеве, в които се отличи Ломският полк. Това става повод да се напише прекрасният военен марш "Ломци на Чеган".

В Беломорието в настъпление тръгна и Втора българска армия, превземайки Драма, Серес, Демирхисар, Бутково. Пленен бе целият II-ри гръцки корпус с всичките му оръжия. Към края на август двете български армии увиснаха над Солун. Само хилядата им оръдия можеха да превърнат в прах и пепел укрепения лагер на съюзниците.

Но Германия нямаше сметка Македонският фронт да бъде ликвидиран. Той трябваше да съществува и да привлича англо-френска войски, които иначе щяха да се бият на Западния фронт срещу немците. Затова под предлог, че българското настъпление в Гърция влошава позициите на прогерманския крал Константин срещу антанофилския министър-председател Венизелос, българите получиха заповед да се оттеглят на изходни позиции. Гръцките пленници от II-ри корпус ни бяха отнети и изпратени с почести в казарми в Берлин.

Втора армия, впрочем, не напусна Беломорието, но Първа - твърде изнесена напред, започна оттегляне, решавайки да обезкърви в ариергардни боеве, настъпващите френско-сръбски войски.

Тук по върховете на Чегам, Каймакчалан, Добро поле, завоя на Черна и равнината край Кенали от края на август до началото на октомври сражаващите се ариергардни български части нанесоха чудовищни загуби на противника. На Каймакчалан двата български полка са атакувани от четири сръбски дивизии, които оставят по склоновете хиляди трупове.

Върхът е отстъпен, когато българското командване решава това, а от черепите на хилядите си паднали войници сърбите изграждат странен паметник - църква, съществуваща и днес.

При Кенали настъпващите в гъсти маси французи попадат в капан - от три страни по хълмовете, обграждащи полето, са разположени десетки и стотици български батареи и картечни роти. Цели полкове бягат под шрапнелният и картечния огън на българите, но френският командващ генерал Сарай хвърля в настъпление нови и нови части.

Български офицери, знаещи френски, в късните часове на деня изскачат през окопите и крещят с всички сили: "Това е касапница. Не искаме да ви избиваме така. Върнете се на позициите си". Французите връщат по-късно жеста, като няколко пъти предупреждават българите с подхвърлени в окопите ни бележки за планирани артилерийски нападения. Предупреждават ни с писмо, вързано за краката на кукумявка и за подготвения фатален пробив през 1918 г. на Добро поле.

В края на октомври българската Първа армия заема позиции по височините северно, източно и западно от Битоля. Оттук българските войски няма да мръднат до края на войната.

В боевете около Битоля през август-октомври 1916 г. Съглашението губи 120000 убити, което го лишава от възможност за каквито и да е активни бойни действия за близо половин година.

Да четат внимателно всички германофили! Защото немците ни цакат не само в първата, ами и във втората световна война.

[Thracian]

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) на 7 срещу 8 ноември под командването на капитан II ранг Димитър Добрев българските миноносци от военният кораб "Дръзки" торпилират османския крайцер "Хамидие" по линията нос Калиакра - нос Емона.
На 7 ноември в щаба на флота се получава сведение, че от Кюстенджа за Цариград тръгват два египетски кораба. Бреговите постове потвърждават движението на турски военни кораби край Калиакра и веднага е издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби. Допълнително е разпоредено да не се чакат други нареждания, а да се действа според обстоятелствата. В 22:30 ч. отрядът, състоящ се от флагмана "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" излиза през северния проход на минното заграждение и при пълна светомаскировка се отправя да пресече пътя на конвоя. Командир на отряда е кап. II ранг Димитър Добрев. Половин час след полунощ на 32 мили от Варна е забелязан силуетът на голям кораб. Постепенно се разузнава, че това е един от крайцерите "Хамидие" или "Меджидие". В 00:40 ч. от флагмана е подаден сигнал за атака и 5 минути по-късно от разстояние 500-600 метра "Летящи" дава първия торпеден залп.

В този момент започва ожесточен артилерийски обстрел от "Хамидие". От по-близка дистанция атаката провеждат и "Смели", и "Строги", като "Смели" получава попадения на борда си. С повредено рулево устройство, корабът започва да се върти надясно, изчезвайки от погледа на следващия го "Строги". Това създава критична ситуация, тъй като притеклите се на помощ турски контраминоносци също откриват силен огън по български кораби. Така под противниковите изстрели, в продължение на половин час матросите поправят пораженията, който минават на ръчно управление и се отправят към сборния пункт след атаката. Последен от отряда торпедо пуснал "Дръзки", командван от мичман I ранг Георги Купов. Изстрелът е даден от разстояние 50-60 метра и е единственият успешен. Няколко секунди след него избухва силен взрив и над "Хамидие" се издига висок воден стълб. Крайцерът е уцелен в носовата част, получава пробойна от около 10 кв.м., и само тихото море го спасило от потъване. Имало и 8 убити и 30 ранени. В атаката "Дръзки" получава само едно попадение от шрапнел в димохода си. След кратък артилерийски двубой той също се отправя към сборното място. На 21 ноември 1957 г. командващият ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов открива Тържествено кораба-музей "Дръзки" в района на Военноморския музей във Варна. На откриването присъства и о.з. кап. I ранг Георги Купов, командир на "Дръзки".

[Исперих]

Нищо и никакъв човек, а какво може когато осъзнае, че преди всичко е БЪЛГАРИН и всички БЪЛГАРИ стоят зад него!


Редактирано от модератор: Премахнат повреден прикачен файл.

[gadget]

В Македония изравнявали българските гробове с булдозери
Костите на героите ни пръснати в осем страни
Тленните останки на загиналите за отечеството могат да бъдат събрани в мемориали

Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Напоследък се забелязва повишен интерес на различни висши държавни институции към проблема с военните гробища и паметници. От изнесените по този повод информации стана ясно, че сме далече от международните стандарти, формулирани в Женевската конвенция, за водене на войни от 1948 г. Там е записано черно на бяло, че всяка страна има право на свои военни гробища и паметници на територията на друга страна, независимо от каузата на войната. С изключение на случаите, когато става дума за доказани от международен съд военнопрестъпници. По волята на историята съвременна България е водила петте си войни главно в територии извън днешните й държавни граници. Големи военни гробища имаме само в София, Тутракан, Добрич и село Левуново. Но през 20-те и 30-те години на ХХ век са изградени около 2300 военни паметници по места с имената на всички загинали от съответното селище. Част от тях бяха порутени и повредени през втората половина на века. След 1989 г. редица общини и обществени организации възстановиха доста паметници. Някъде, като в Етрополе, ги преместиха на централните площади, другаде се изградиха нови, като например в Разград.
Но проблемът с военните ни гробища в чужбина наистина е тежък. По приблизителни данни те са над 1500 в следните държави: Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Хърватска, Унгария, Румъния. Големият им брой се обуславя от факта, че войниците са били погребвани не само до бойното поле, но и край полевите болници, а при случай - и в дворовете на църкви, и в "цивилните" гробища.
В годините на остро политическо и идеологическо противопоставяне военните ни гробища в съседните ни държави са унищожени с булдозери и взрив. Вина за това обаче носят не само съседите ни, но и нашите управници, които през втората половина на ХХ век не положиха достатъчно усилия да защитят националните интереси в тази област.
След 2001 г. бяха възстановени и приведени в ред големите ни военни гробища във Вуковар в Хърватска, Букурещ и малкото офицерско гробище в Цапари, Македония. Обновени бяха и иначе винаги добре поддържаните мемориали в Печ и Харкан в Унгария. Променените обществени отношения във и между държавите на Балканите създават благоприятни условия да възстановим военните си гробища и паметници във всички съседни страни. Окуражителни сигнали вече идват от всякъде. В Одрин по разпореждане на валията е почистен и ограден теренът на военното ни гробище. В Цариброд, Сърбия, самият кмет е възстановил мавзолея на падналите български войници от Варненския полк през 1885 г. В Ниш в момента се възстановява огромната костница на загиналите в няколко войни българи.
Малко по-особен е случаят с Македония. Там са най-многото наши военни гробища - 505. Те са и единствените с точно установени места. Но с чуждестранните военни гробища в Скопие се занимава Министерството на социалните грижи (!!!), което все още създава спънки пред намеренията за възстановяване на разрушените при специална акция в 1966 г. български военни гробища. Наистина, пази Боже от еничари. За сведение войниците и офицерите ни, почиващи във възстановените ни гробища в Хърватска, Сърбия и Румъния, се сражаваха именно с хървати, сърби и румънци. Ето това е примерът за европеизъм и цивилизованост, който Скопие най-сетне трябва да разбере, ако иска наистина да стане член на НАТО и Европейския съюз. Разбира се, не можем да възстановим всичките 505 военни гробища в Македония. Трябва да възприемем френския и английския опит, като съберем тленните останки на мъртвите ни бойци в 2-3 големи военни мемориала. Като възстановим и няколкото оцелели - в Прилеп, Ново село, Струмица, Църничане и Цапари. Този модел можем да приложим и в Гърция, Турция и Сърбия.

[Бащицата Махно]

Мисля,че темата е страхотна! Трябва да се повдига духът на българина.Българската армия е жънала победи,които трябва да се знаят от младото поколение на България.Трябва да престанем с този наш нихилизъм.

[gadget]

В началото на септември 1918 г. близо милионната Българска армия заема фронт от Орфанския залив на Бяло море до Елбасан в Албания. Дванадесет дивизии заемат равномерно шестстотинте километра окопи и блиндажи. Резерви няма. Храната за нашите войски е оскъдна, дажбите намаляват всеки месец. Мисълта за крайна победа отдавна е напуснала българското общество. Въпросът е как да се спечелят изгодни следвоенни условия за бъдещето на страната. Всички особено

се боят от окупация на страната от войски на съседите

- Румъния, Сърбия и Гърция. Румънският политически елит иска всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия - до Места и Искър.
От тази смъртна опасност България ще бъде спасена от една своя дивизия. Девета плевенска. В един момент, когато целият фронт рухва, а в тила избухва метеж, тридесет и четири хиляди и петстотин български мъже от Плевен, Ловеч, Троян и техните околии ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в историята й до този момент. И ще принудят Съглашението да бъде по-отстъпчиво на преговорите за примирие.
Генералното настъпление на съглашенските армии в Македония започва в средата на септември. Планът предвижда българската отбрана да бъде разкъсана в два пункта - Добро поле и Дойран. Двете настъпващи колони трябва да се съединят край Скопие и да затворят в "чувал" цялата Българска армия във Вардарска Македония (600 000 бойци).
При Добро поле настъпващите френска и сръбска армия успяват да изтласкат след тридневна епична битка трите български полка. Техните генерали обаче с ужас оглеждат оголените си флангове.

Къде са англичаните и гърците?

Англичаните (4 дивизии) и гърците (2 дивизии) са пред дойранските позиции на 9-а плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. По-голямата част от числения им състав и днес е при Дойран - в огромни и красиви военни гробища, посещавани и днес от гръцки и английски роднини на загиналите.
Защото на 17 септември 22-ра и 26-а английска и гръцката Серска дивизия тръгват на щурм срещу българските окопи. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30% от атакуващите. А там ги посрещат с контраатака "на нож".
"В края на деня 22-ра и 26-а дивизия бяха анихилирани", пише в английската военна история. Тоест - напълно унищожени. Гръцката дивизия също.
Англичаните отчаяно пробват да пробият и в следващите два дни. Стопена е още една дивизия. Опитват пробив в стика между 9-а и 11-а македонска дивизия, заела фронта по Беласица с останалите им две дивизии - 23-а английска и гръцката Критска дивизия. Македонците ги пускат на петдесет метра и ги избиват от упор с картечните си роти и с току-що доставените им немски огнехвъргачки. Бойците на двете дивизии измират в адски мъки.
На 20 септември разузнаването на Вазов му докладва, че пред него няма вражески части. Вазов пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун.Не му разрешават, но използват победата, за да изтръгнат точка в споразумението за примирие, подготвяно именно в Солун от българска делегация, водена от Андрей Ляпчев, България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
В края на септември тридесет и четири хиляди бойци на 9-а дивизия, оттеглили се в пълен ред и спечелили най-голямата военна победа в историята ни, маршируват по улиците на Плевен.
През 1935 г. генерал Вазов пристига в Лондон на среща на ветерани от войната. Той е посрещнат от домакините на гара Виктория със сведени в знак на почит и уважение знамена на всички съглашенски полкове, сражавали се при Дойран.

[Nordwave]

Българската авиация по време на Първата световна война

На 2 август 1914 г. започва Първата Световна Война. На 14 октомври 1915 г. България се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария. След Междусъюзническата война положението на българската авиация е изключително лошо - самолетния парк не е обновяван с години, а животът на самолетите е много кратък. Оказала се във война България поръчва самолети от чужбина. Българската сухопътна армия обаче е в отлично състояние. Тя бързо настъпва на юг и запад и скоро окупира териториите населени с българи, но останали след Междусъюзническата война в пределите на Югославия и Гърция. Българската армия има за задача да брани тези територии.

    Още при настъплението на българската армия се появяват модерните самолети на Съглашението. Те многократно надвишават българските. Така през 1917 г. англо-френската авиация извършва 397 полета, а българската - 255 бойни полета. Българските пилоти са 2.5 пъти по-натоварени от противниковите. Българите летят с по един самолет, а по-рядко с два и три. Англо-френските ескадрили са от по 6, а често и 12 самолета.
    По време на Първата Световна Война България е имала следните самолети:

· LVG B.II - 12 бр.
· Otto C.I - 13 бр.
· Albatros C.III - 18 бр.
· DFW C.Va - 12 бр.
· LFG Roland D.II - изтребител - 6 бр.
· LFG Roland D.III - изтребител - 6 бр.
· Fokker E.III изтребител - 3 бр.
· Fokker D.VII изтребител - 8 бр. - не взимат участие във войната, защото пристигат септември 1918 г.
· хидроплани Friedrichshafen FF.33 - 8 бр.
· хидроплани Rumpler 6B.I - 2 бр.
Общо 88 самолета. Въоръжението е: пилотски картечници 7.92 мм IMG 08/15 Spandau, наблюдателски картечници 7.92 мм Parabellum. Бомби -10, 12 и 20 кг. Някои самолети имат радиостанции Telefunken с обхват 30-50 км.
    Противникът използва самолети като СПАД-7, СПАД-13, различни модели Bristol и Nieuport.
    Българските разузнавателни самолети често разузнават на около 150 км. зад фронтовата линия, докато противниковите не навлизат повече от 20-30 км.
    Антантата прави два опита да бомбардира София. Първия път са пуснати няколко бомби над столицата. Но втория път (на 30 септември 1916) френския бомбардировач Farman 42 е забелязан от противовъздушната отбрана. Тя ожесточено обстрелва вражеския самолет. Той се паникьосва, хвърля бомбите над софийското поле и се опитва да избяга, като се скрие в искърското дефиле. Но два току-що излетели български изтребителя Fokker E.III го атакуват и повреждат двигателя му. Бомбардировачът се разбива (на снимката) при кацането, но пилотите остават живи.

В началото на войната България няма истински изтребители. За целта са използвани разузнавателните модели на Albatros и LVG. Това не пречи на нашите пилоти да обръщат противника в бяг. На 26 април 1916 г. над Петрич летят 4 вражески самолета. Атакувани изневиделица от пилота капитан Таракчиев, те бързо се оттеглят. След пристигането на изтребителите LFG Roland (на снимката) нещата се променят.

LFG Roland

Дори един английски бомбардировач Armstrong FK-3 е принуден да кацне на българска територия и е пленен. С този самолет по-късно са извършени 42 нощни бойни полета. Пленени са и два изтребителя Nieuport XXIV.

Плененият Armstrong FK-3

    Българската авиация дава и жертви. Някои пилоти загиват, но други успяват да приземят повредените си самолети и да се приберат невредими. Няма нито един пленен български самолет и пилот.
    Балоните също активно участват в Първата Световна Война - най-вече на добруджанския фронт. България разполага и с един въздушен кораб от типа Shutte-Lanz, но той изчезва над Черно море. Българската морска авиация, която има 10 хидроплана също участва във войната.

http://aviation.zonebg.com/istoria/ww1/index.php

[Родолюбец IYI]

Един западноевропейски историк беше казал: "В света има три нации, три народа, които раждат истински войници и един от тях е БЪЛГАРСКИЯ!"

Тутраканската епопея, заедно със Одринската е записана със златни букви в българската история като най - голямата военна победа при настъпателна операция на нашата армия. Само една справедлива кауза може да мобилизита и да отприщи такава силна енергия и такъв порив към героизъм и саможертва. Българската храброст, героизъм, издръжливост и бойно майсторство впечатляват тогавашна Европа, предизвиквайки нейното възхищение и издигат нашето национално самочувствие.
 Вестник "Таймс" пише: "На Балканите се роди нова велика сила, с армия от истински герои и храбреци, която едва ли може да бъде спряна!!!"

НАЧАЛОТО!!!

Букурещкия договор от 28 юли 1913 година слага край на Междусъюзническата война. България преживява своята Първа национална катастрофа. За разгрома в Междусъюзническата война съкрушителна роля изиграва румънската държава, вероломно нахлула срещу незащитения тил на България. Добруджанци, воюващи в епични боеве за овладяване на Одринската крепост, при Криволак и Калиманци, се завръщат в своите погазени родни огнища. В христолюбивия български народ се натрупва отчаяние, обида, болка и ненавист към коварния влах.
На 15 (28) юли 1914 г. се поставя началото на Първата световна война. Измъчвана от пресните рани на скорошното си крушение, България не би могла да гледа спокойно. На 24 август (6 септември) 1915 г. България се включва на страната на Централните сили. След една година Румъния се присъединява на страната на Съглашението. Трета българска армия на генерал Стефан Тошев се изправя срещу коварния и подъл съсед. След вероломното  нападение през 1913 г., при настъплението си към София, мамалигарите воюваха с овчарите и козарите, тъй като българската армия се биеше на юг със сърби и гърци. Сега власите щяха да се изправят очи в очи с ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ ВОЙНИЦИ!!!!
ВЪЗМЕЗДИЕТО ЗА ПОРУГАНИТЕ БЪЛГАРСКА ЧЕСТ И ДОСТОЙНСТВО КАТО ДАМОКЛЕВ МЕЧ ОЧАКВА СВОЯ ЗВЕЗДЕН МИГ!!!

Още след като Букурещ откъсва Южна Добруджа от България през 1913 г. управляващите среди започват изграждането на могъща, непревземаема крепост при Тутракан, която да държи здраво в лапите си цяла Добруджа и да служи като предмостие за прехвърляне на румънски войски, като крайната цел е била завладяването на четириъгълника Русе - Варна - Шумен!

Тутраканската крепост е изключително добре укрепена - с телени заграждения, вълчи ями, дълбоки ровове и окопи, бетонни бункери, откъдето румънските картечари засипват с ураганен огън настъпващите български колони. Шедьовър на военната фортификация!!!! Дори германските ни съюзници начело с главнокомандващия Източния фронт генерал Фон Макензен са удивени от брилянтната работа на румънците, като сравняват Тутракан с кървавата крепост "Мортом" при Вердюн и го обявяват за непревземаем. Самия румънски генерал Аслан галено нарича форта "моя малък Вердюн".

Фон Макензен нарежда на генерал Тошев да не бърза със щурма на крепостта, да започне планомерна обсада, да откъсне града от продоволствия, и да изчака пристигането на огромните 300 мм немски обсадни оръдия.
Генерал Тошев смело му отговаря: "Това не е начина, по който воюва българския войник!! Само едно смело и неудържимо хусарско нападение, една щикова атака, може да донесе победата".
Макензен едва ли е наясно, че това не са обикновени, а БЪЛГАРСКИ войници!!

ЩУРМЪТ НА ТУТРАКАН!!! ТИТАНИЧНИЯТ ПОДВИГ НА  ПРЕСЛАВСКИЯ ПОЛК!!!

Високопарните думи и слова не са в състояние да опишат смелостта и саможертвата на легендарния Преславски полк!!! Ето защо за по - голяма достоверност публикувам част от статията на един очевидец на вихрената атака на смелите български синове - генерал о.з.М. Куцаров:

"Часът бе 7:30 преди пладне, когато се получи заповедта за общо настъпление. Неудържимия и бесен устрем на веригите - дължими на високия и несломим дух, закриляни от провидението се носеха като разярени орли към телените заграждения. Неописуемият ентусиазъм въодушевяваше бойците, които с кървясали очи чакаха момента за среща гърди с гърди с врага - чакаха момента за кървавата разплата....Градушка от живо желязо се сипеше от противниковите оръдия, картечници, минихвъргачки, пушки, бомби по храбрите и славни Преславци. Нищо не бе в състояние обаче да спре енергичния, победоносен и съкрушителен за противника устрем. Команда "хвърляй раниците по телените мрежи" и прелезите бяха готови. Малки колонки се проточиха през тия проходи. МОЩНИЯТ ВИК "НАПРЕД НА НОЖ" И "УРА" СЕ РАЗНЕСЕ ПО ЦЕЛИЯ ФРОНТ И РАЗПОРИ НЕБЕТО, бойците се понасят напред към следващите окопи, както буйната и кипяща лава от изригнал вулкан се разлива бързо и унищожава всичко що срещне по пътя си!!!

Настана момент, колкото кървав, толкова славен и тържествен!! Ръкопашния бой е в разгара си - той се води по окопите, ходовете, галериите и като мълния се изсипа по главите на жалките румънски същества, за да изпитат злобата и мъстта на Преславци!!! Окичени с прословутия орден от 1913 г. "Din carpati peste dunarea la Balkana" мамалигари, изгубили ум и разсъдък бягаха по окопите за да търсят спасение към втората линия на Тутраканския тем - де - нок. Само четвърт час бе достатъчно време, за да се заставят тия жалки румънски герои да хвърлят оръжието си и да дигнат към Бога ръце, да молят за пощата....да молят за милост, проклинайки тия, които са ги довели да се бият И ДА СЕ КЪПЯТ В ПОЗОРА НА СОБСТВЕНАТА СИ КРЪВ!!!"

 Ето какво пише български войник, свидетел на битката: "Най - страшна беше гледката, когато нашите първи вериги се показаха на височините над града. Тогава тълпите румънски войници се втурнаха към Дунава. Страхът стана техен господар. Те се блъскаха и хвърляха във водата. Целия бряг беше покрит с обезумели хора. Те се катереха по шлеповете, пълнеха понтоните, тикаха се в лодките, претоварваха ги и падаха във водата."
 А един румънски войник разказва: "Трагедията беше на брега на Дунава. Малцина успяха да се докопат до лодки и салове. Претоварени, те се обръщаха във водата и повечето нещастници се издавиха. Аз бях от щастливците".

Жертвите от българска страна наброяват 10 315 убити и ранени офицери и войници, което е около 18% от целия състав на войските, атакували Тутракан!!!!
Пред тези свидни жертви генерал Киселов "се спря, слезе от коня и изгледа тия свои верни бойци, тия славни деца на нашата земя. Коленете му се подгънаха и той падна за молитва. По лицето му се търкулнаха  сълзи, а устата му едва прошепнаха - СВЕТЦИ!!!"

"Заровете  българско желание в основите на една крепост, и то ще я вдигне във въздуха!"


ПОСВЕЩАВАМ ТАЗИ ТЕМА НА ЛЕГЕНДАРНИТЕ ГЕРОИ ОТ ТУТРАКАНСКАТА ЕПОПЕЯ И НА ВСИЧКИ ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ ВОЙНИ, ДАЛИ ЖИВОТА СИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА ОТЕЧЕСТВОТО!!!
НИКОГА НЕ ЩЕ ГИ ЗАБРАВИМ!!!

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА ИМ!!!

[Иван Иванов]

Как да се забрави такъв епизод от историята ни, няма начин ! Който веднъж е чел за него, винаги ще го помни. Би трябвало да фигурира подробно във всеки учебник. Колко са армиите по света, способни да продължат атака при такива зверски загуби- 18% ! Може би само японската и руската/съветската...Голям дух трябва за такова нещо !

А германците кога ли не са се излагали с тая тяхна "непревзимаемост"  То Одрин не беше, Люлебургас, Тутракан...Бре че непревзимаеми крепости  :kill:
Ако разполагахме с техния човешки и промишлен потенциал нямаше да ни спрат французите на Марна и да киснем 4 години по окопите във Фландрия, ами да ги изметем за един месец. Ама айде...

[Царица]

Един западноевропейски историк беше казал: "В света има три нации, три народа, които раждат истински войници и един от тях е БЪЛГАРСКИЯ!"
-------------------------------------

Кои са другите два Родолюбец?

[SSK]

немския е един от тях драга царице :)

[Царица]

Остава още един.
С немския съм съгласна :)

[Podkrepa]

Семейството на майка ми е от там.
Дядо ми, лека му пръст, разправяше една история...
Както заемат позиции, преди самите бойни действие се оказва че може да се взема вода само от едно кладенче на ничията зема между двете армии. Всеки от нашите, който отиде да налее бива застрелян, а толкова са бързали на там, че нямат никаква питейна вода.
Изчакват да се постъмни, тихичко зареждат едно налично оръдие и един ГЕРОЙ отива на явна смърт заради другарите си.
Пламъче, изстрел, войника умира. Обаче виждат от къде идва пламъчето и пръсват ръмънеца заедно с черешата, на която се е покатерил в радиус от педесетина метра :)

Другата ми баба разправяше че при настъплението са насилвали самотни старици и са им тъпчели орихи в... ануса, след което са ги чакали да излязат с тава... много се забавлявали от звука.