Нашите в Сърбия се карат по български
Не сме ви изоставили, увери в Ниш външният министър
Ниш, 8 май, обедно време. В сръбския град има съботен пазар, а пред българското консулство, разположено в кокетна бяла сграда, двайсетина души нетърпеливо очакват външния министър Николай Младенов. Дипломат номер 1 специално се отбива в Ниш, за да се види с българските национални малцинства в Сърбия на връщане от Белград. След Македония сръбската столица е вторият етап от балканската обиколка на министъра, която приключва на 14 май. Идването на първия ни дипломат внася оживление сред сънародниците ни от Западните покрайнини. Някои са развълнувани от срещата, други са подготвили цял куп въпроси. Близо два часа Николай Младенов и заместникът му Марин Райков изслушват българите, дошли от Димитровград (Цариброд), Босилеград, Бабушница, Пирот и други населени места.
А те изливат болките си които не са малко - от записването на децата им в български паралелки, проблеми със сръбските власти до икономически трудности. В изказванията на някои прозира упрек към България, че не се грижи достатъчно за тях. Николай Младенов ги уверява, че българската държава не ги е изоставила и прави каквото може, за да ги подкрепя, макар че вероятно има какво още да се желае. Смята, че тъкмо българските национални малцинства могат да са мост в отношенията между Сърбия и България. "Можете да бъдете добри граждани на Сърбия, но и добри българи, и можете да разчитате на нашата подкрепа", казва още Младенов. Допълва, че до месец трябва да е готов българският културен център в Белград, който също може да е от полза на сънародниците ни. Както и че би поставил техни въпроси пред сръбския му колега Вук Йеремич, с когото ден по-рано е разговарял в Белград. Как записвате децата си в български паралелки и какво става с тях, като завършат гимназия, интересува се министърът. Някои отиват да учат в Пирот, Ниш, някои следват в България, обяснява му директорът на училището в Звонци. Обучението на българчетата се оказва една от най-горещите теми на срещата. Сънародниците ни разказват за трудностите, които срещат по този въпрос, оплакват се от липса на добра комуникация с министерството на образованието, от проблеми с учебниците. Тонът на изказванията нараства, а критиката към София на моменти е едва прикрита. Ние сме жертва на отношенията между България и Сърбия, те не могат да се градят за сметка на българските малцинства, казва председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов.
Българското малцинство се стопява елате в Босилеград, за да видите агонията на един град, допълва той. Оплаква се от полицейски произвол и разказва, че за три дни има седем акта за коли с българска регистрация. Както той, така и други от присъстващите зоват българския бизнес да е по-активен в Западните покрайнини, чуват се искания за по-добра инфраструктура. Николай Младенов ги изслушва и признава, че досега проблемът е бил в липсата на последователна политика на София. Декларираха се цели, но действия липсваха и чакахме нещата просто да се случат, коментира министърът. Разумните доводи обаче не успокояват духовете и емоциите се засилват. Освен това разделението сред сънародниците ни не може да бъде скрито. Докато един говори, друг от "противниковия лагер" под нос го репликира. Планираната за по-късно визита на министъра в Димитровград пък предизвиква ревност у българите от Босилеград. Друг призовава да не бъдат забравяни българите от Пирот. Изказаната от Николай Младенов надежда, че различията сред българите в Сърбия няма да им пречат, очевидно е напразна. Заместникът му Марин Райков си задава въпроса дали разделението им не е игра по чужд сценарий. Дипломатите зоват българите не само да се оплакват пред българските институции, но и да поставят въпросите си пред сръбската страна. "Вие имате права, дадени ви от сръбския закон, ние ще ви подкрепим. Не оставайте с впечатлението, че България иска да абдикира", насърчава ги министърът. Знаем, че имате големи проблеми, и нас ни боли, но говорете - не поставяйте проблемите си само пред нас, но и пред сърбите. Не можем да преборим вашия страх, допълва го Райков. Това не е страх, а асимилация, наежва се аудиторията. Надигащата се критика обаче внезапно се обръща в самокритика след въпроса какво правят самите българи, за да стимулират например записването на децата им в български паралелки в местни училища. Най-големият проблем на тази среща е, че на нея не присъстват младите хора, за които се говори през цялото време, отбелязва министърът. Присъстващите един по един започват да признават, че има разделение помежду им.
"Двама се съберем, три партии правим
Искаме матица България да ни помага, Сърбия да ни помага, а ние какво правим", пита се един от участниците в срещата. Караме български коли, имаме български паспорти, а записваме децата си в сръбски училища, подкрепя го втори. Александър Димитров от Босилеград също признава, че не е направено достатъчно за записването на децата в български паралелки. Разказва за сина си, в чийто клас децата са едва 11 и дори не са достатъчно, за да се разделят на отбори за игра на народна топка. Трети пък предизвиква смях в залата, зовейки за помощ от социолог и психолог, за да се преодолее разделението сред българите. Има някои неща, в които не трябва да има партии, съгласява се депутатът от Димитровград Зоран Петров.
Александър Димитров обаче не спестява критиките си. Дава пример как Унгария и Румъния бранят интересите на своите малцинства в Сърбия. Полемика в залата предизвиква въпросът за българската подкрепа за европейската перспектива на Сърбия. Николай Младенов не одобрява неотдавнашния протест на българи от Босилеград срещу българската позиция. Нито Румъния, нито Унгария са казвали, че няма да подкрепят Сърбия по пътя й към ЕС, коментира Младенов. Никой не е казал, че с влизането в ЕС всичко се решава от само себе си, но се създава контекст за решаването на спорни въпроси, аргументира се Младенов. Той е убеден, че стратегическата цел на региона е пълното интегриране на балканските съседи на България в ЕС.Дори след официалния край на срещата, в който се включва и шефката на Културния институт към Външно Людмила Димитрова, българите искат да продължат разговора си с министъра. Дават му брошури, спират го на вратата, а Александър Димитров дори позира за снимка с него. След прекараните близо три часа в Ниш министърът и делегацията му отпътуват за Димитровград, където го очаква кметът на града.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-05-10&article=324248