Богоугодният секс или как религията е повлияла нашата сексуалност
„Образът на бог влияе върху нашата сексуaлност.“, счита полския психолог и автор на книгата „Ролята на образа на бог във възникването на еклисиогенна невроза“ Анджей Моленда. За първи път за това заговаря още през 50-те години немският гинеколог Еберхард Шецинг, като изяснява, че в семейните двойки на ортодоксалните християни често възникват проблеми в сексуалната сфера: импотентност, безразличие към секса, а главно, чувство за вина, породено от желанията. В някои случаи това може да доведе до пълна неспособност за практикуване на секс. Моленда смята:
Свещените книги може да се тълкуват различно, но човек с невроза навярно ще намери в тях образа на наказващия бог, който им е приготвил ад и вечни мъки, в това число и за проявите на сексуалност.
В своята книга той разглежда примери на пагубното влияние на църковния догматизъм в основата на женската психика и счита, че жените са по-склонни към чувство на вина заради „инфантилната религиозност“, имайки буквални възприятия за наказанията за своите постъпки.
Безусловно, чувството за вина е свързано с неврозата, но не трябва да се отрича, че религията, която традиционно се стреми да регламентира всички аспекти на човешкия живот, особено се концентрира върху секса. Забрана за секс преди брака и контрацепция, демонизация на менструацията, списък на допустимите пози и практики – всичко това е насаждано от християнството, индуизма, исляма и дори езическите култове.
Свещените текстове и тяхната интерпретацияОграниченията в сексуалната сфера се появяват в религията още в дописмения период. Богословът Константин Михайлов пише:
В африканските и австралийските племена съществуват забрани в полово-сексуалната сфера, а в древните семитски племена също са се появили много преди Старият завет. Отначало правилата се определяли от общоприети обичаи, а после са били записвани в свещените текстове. След това, възможността за интерпретация от богословите, е довела до това, че забраните в сексуалната сфера постоянно са се сменяли.
За разлика, например, от Новият Завет, Корана много точно определя сексуалните отношения на своите последователи:
Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, както пожелаете. /Свещеният Коран, 2:223/
Въпреки това вдъхновяващо повеление, в същия Коран са написани и забрани. Секс без брак – харам /Не правете!/, ако има забранени действия – анално проникване, секс по време на менструация, през деня, в периода на Рамадан и поклонение, също се оказват под забрана. В останалото са възможни различни тълкувания, в които богословите и теолозите се упражняват и до днес.
Юдизмът във фундаменталните текстове също отделя голямо внимание на секса. Нищо чудно, че първата заповед в Тора е жизнеутвърждаваща“Плодете се и се множете„. Еднакво и при юдеите има забрани и строги правила, например задължителното женско измиване в специален басейн – микве. И все още в две от трите главни авраамически религии сексът се възприема като норма, ако предписаните правила се съблюдават.
Съвършено по друг начин се отнасят към секса в християнството. Исус не говори по този въпрос много, само забранява развода, а болшинството забрани и догми започват чак в текстовете на апостол Павел. Например забраната за хомосексуални връзки:
Не се лъжете: нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите – Царството Божие не ще наследят. /Послание към Коритяните/
Строгото определяне на сексуалните забрани в християнството се оформя в средните векове, когато клирът налага пълен контрол на живота и телата на енориашите. Отслабването на натиска върху сексуалността на християните се случва едва по време на Реформацията.
Грях или удоволствиеВ индуизма и исляма сексът винаги се е възприемал не толкова като способ за размножаване, но и като законно за брака удоволствие и възможност за съпрузите сближаване.
О, колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! О, колко любовта ти е по-добра от вино, и благоуханието на твоите масла от всякаква подправка!
Това е част от каноническата книга на Старият Завет „Песен на песните“, възхваляващи сексуалната връзка между съпрузите. Християнството, с изключение на някои протестантски течения, се придържа повече към суровия изглед. Възприемането на секса, като първороден грях и причина да бъдат изгонени от рая Адам и Ева се оформя в писанията на св. Августин през IV век.
В това време, когато християнството става официална религия в Римската империя, местните учени и богослови започват активно да изучават основните текстове и предлагат свои трактовки. Много от тях са били под влиянието на философи-стоици, провъзгласили триумфа на духа над тялото и призоваващи към аскетичен начин на живот. Поради това християнството за много години става повече асексуално, отколкото другите религии. Константин Михайлов пише:
В юдаизма, „в служба на Бог“ не означава безбрачие. Случват се редки дебати за въздържание сред малки групи вярващи, но това е специфично и неразпространено. Напротив, равините, като правило имат много деца и Тора пряко насърчава това.
В християнската етика разрешението за правене на секс първоначално е продиктувано по-скоро като компромис за греховната човешка природа.
В учението на Христос всичко е различно: то освещава брака, апостолите в обкръжението на Христос били женени, дори брака между Мария и Йосиф, съгласно Новият Завет, бил свещен.
Но за апостол Павел въздържанието започва да се счита за благо: „Добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.“ – отбелязано е в седма глава на Първото послание към Коритяните. Тоест в християнската етика разрешението да правиш секс първоначално е било продиктувано като компромис за греховната човешка природа.
„Сложно е да се каже, че християнството непряко приканва към безбрачие, но въздържанието се разглежда като поведение във висша степен достойно.“– разсъждава Михайлов.
Съгласно Старият Завет, не жената е длъжна да изпълнява желанията на мъжа, а е пряка отговорност на мъжа да достави удоволствие на жената:
(Мъжът) да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. /Старият Завет, Изход, Глава 21/
В такъв случай, сексуалната неудовлетвореност на жената може да стане легитимна причина за развод. Поради това някои изследователи смятат: юдеите преди хиляди години назад са разбрали, че женската сексуалност може сериозно да превъзхожда мъжката и се отличава с много по сложно устройство. Шмули Ботак, равин, поп-звезда и автор на бестселъра „Кашерен секс“ смята, че мъжът е длъжен да доведе жената до оргазма, който изпитва и той самият. Първоначално това е свързано със стереотипа, че именно в такъв случай жената може да зачене момче.
Всичко е заради спермата
Безспорно главните противници на абортите и контрацепцията могат да се намерят в юдейската религия. По правило в Римокатолическата църква, жената, прекратяваща бременност, автоматично е отлъчвана от причастия. Вярно, в 2016 година папа Франциск разрешава на всички свещеници да опрощават този „грях“ и връщат жената в лоното на църквата.
Причина за отрицателното отношение на религията към абортите и контрацепцията са очевидни. Предпазният секс, лишен от репродуктивните си функции се превръща в чисто удоволствие, което значи грях. В юдаизма съвсем нарушават основополагащата заповед за необходимостта от размножаване, но с времето предписанията по тази тема са станали по-малко жестоки. Като пример Православната църква не забранява презервативите, разказва Константин Михайлов. Затова пък не приемат противозачатъчните и спиралите, приемайки ги подобни на аборта.
„Съвременният юдаизъм, напротив, смята, че е по-добре да се ползват табелтки и спирали“ – казва Михайлов. Религиозните евреи не използват презервативи и избягват прекъснатия полов акт, тъй като така се пречи на спермата да попадне във влагалището, а това е грях. Хормоналните контрацептиви от своя страна, не ограничава двойката да се съобразят с това изискване. Разбира се, да се ограничи възпроизводството е разрешено само за известно време: вързването на маточните тръби или вазектомията се считат за грях. Освен това, все по-често се чува мнение, че за да се изпълни заповедта „плодете се и се множете“ е достатъчно само да имат деца и от двата пола. Това казва ръководителят на отдел за връзки с обществеността на Руската федерация Борух Горин.
В Корана е записана забрана за отказ от бременност:
И не убивайте децата си поради страх от бедност! Ние храним и тях, и вас. / Корана 17:31./
По този начин, много от съвременните учени вярват, че контрацепция може да се използва само за да спаси здравето на жената, но не трябва да се използва като инструмент за семейно планиране. Бедността или проблеми с жилищната площ не оправдават отхвърлянето на още едно дете.
На свой ред Римокатолическата църква в продължение на векове защитава отхвърлянето на всяка форма на контрацепция. Константин Михайлов пише по този въпрос:
Само през последните години е имало смегчаване в отношението към презервативите, Католическата църква затваря очи, докато формално все още го осъжда. А връзката с това е, че католическите райони в Африка е започнала да се разраства епидемията от СПИН.
Богоугодният секс
През Средновековието, католическата църква е поискал пълен контрол върху интимния живот на обществото. Забраната включва орален и анален секс, поза ездач, кучешката поза, секс в изправено положение. „На съпругът дори не се препоръчва да гледа жена си по време на секс. За правилна се счита мисионерската поза – по този начин се представя привилегированото положение на мъжете в обществото.“, казва Константин Михайлов.
В цялата църква всячески се стремят да доведат секса до репродуктивни функции и провокират в човека срам /именно за това заниманието със секс било позволено само през нощта/, но ислямът се отнася към това по-толерантно. „Не е желателно да се влиза в интимни отношения по време на изгрев и залез.“, се казва в книгата „Бахил ал-анвар“.
И все пак без забрани не минало. Веднага се споменава забраната за анален секс. Тази практика се счита за „неестествена“, способна потенциално да нарани жената, а така също се свързва с хомосексуалността.
Хомосексуалната връзка е една от главните забрани в религиозните разбирания за секса. Еднакво е порицавана и в исляма, и в юдаизма, и в християнството. Единствено в античността еднополовата любов сред мъжете не е забранена и даже се счита за показател на социалния статус, но само ако човек участва в нея като активна позиция.
Най-вероятният източник на хомофобията е формалното нарушение на заповедта „плодете се и се множете“.
Константин Михайлов счита, че началото на осъждането на хомосексуалността се корени в текста на юдейското свещено писание:
Има непотвърдена теория, че това е свързано със съществуващ култ, който се е прекланял не на Яхве, а на друг бог, в който са практикували ритуална смяна на ролите“, казва той. Но все пак най-вероятния източник на хомофобията става формалното нарушение на заповедите „плодете се и се множете“. Това табу се появява и в други авраамически религии, защото много богослови били носители на юдейската култура. Например, апостол Павел е привнесъл забраната за еднополовия секс в християнството.
„Децата се раждат сакати затова, защото техните родители „обръщат масата“, неми, защото те целуват „това място“, глухи, защото си говорят по време на половия акт, слепи, ако гледат „това място“, е написано във Ваилонският Талмуд. Обобщено и тук едновременно се установяват забрани за разговори по време на секс, на кучешката поза, на конилингус, също така има забрана да се гледа вагината. На това възразяват веднага няколко тълкуватели – те считат, че сексуалната свобода /с оглед на необходимостта от еякулация във влагалището/, все пак е необходима.
Днес сексуалните възгледи конкретно при юдеите зависят от свободата на техния равин, градуса на консервативност в семейството и други фактори. В последните години много равини се стремят да разширят сексуалните граници на своите последователи. Шмули Ботак призовава юдеите да използват секс-играчки, да преосмислят възгледите си за оралния секс и всякак да внесат разнообразие в семейния живот. Но някои от табутата, които намираме днес за архаични или сексистки, той интерпретира като мъдри и актуални, например забраната за секс през периода на менструация.
Овулацията и влиятелният юдаизъмКогато жената има обичайното кръвотечение, тя е нечиста тези дни и всеки, който се докосне до нея, става нечист до вечерта /Тора, 15:19-30/
В това време според юдаизма не трябва да се докосва самата жена и дори предметите, на които е седяла или лежала. Забраната за секс по време на менструация в юдаизма и исляма е записана в свещените книги, докато при християнството директна заповед не се споменава.
Фактически в Новият Завет понятието „нечистота“ описва изключително моралната страна. Методий Олимпийски смята, че за християнина не са актуални представените като скверни дейности, общоприети в юдаизма, тъй като всички тях ги е опростил Исус, прикован на кръста.
Климент Александрийски се съгласява и отбелязва, че за християните не е задължително измиването преди секс, като е предписано в Тора: „Господ очистил вярващите чрез кръщение за всички брачни отношения.“ Но с течение на времето, изследователите на християнството често се осланят на Старият Завет и табуто за менструацията се връща.
Юдеите в този смисъл отишли още по-далече и забранили секс не само по време на цикъла, но и след него. След началото на цикъла, съпрузите не могат да се занимават със секс в средните 12 дни – по-скоро в седемте дни след приключването на цикъла. Обаче много изследователи подчертават, че такава забрана в много случаи води до активен секс в периода на овулация и използване на календарния метод за контрацепция.
Но защо менструацията се смята за нечиста? Константин Михайлов разказва:
Съвременното православие, като правило не допуска жената към участие в тайнството по време на менструация и това е свързано с правилото в храма да не се внася кръв. Веднъж четох абсурдна дискусия за това може ли да се влезе в църквата със сурова наденица. А свещеникът, който пролее човешка кръв веднага ще му се отнеме сана.
По негово мнение, независимо от факта, че забраната за секс по време на менструация със сигурност е женомразие, нейните източници не са в сексуалната, а в ритуалната сфера.
Сексуалните ограничения във всички Авраамически религии се наслагват по времето на поста. Вярно, на мюсюлманите е разрешено да се занимават със секс дори и на Рамадан, но само през нощта, когато е позволена и употребата на храна. Също така под забрана се оказва и секса по време на бременност и в периода на лактация, което съвпада и с препоръките на съвременните медици /жената може да не е готова за секс поради следродилни травми/. Константин Михайлов пише за това:
В християнството забраната се отнася не само до Великия пост, но и до краткосрочните пости. Фактически със секс може да се занимават в най-добрия случай половината дни от годината. Не трябва да се забравя честотата на бременност и лактация при жените много векове назад – в този период половите връзки, като правило се осъждали.
Вратички в свещените текстове и либерализациятаРелигиозните норми винаги са давали простор на интерпретация. Църквата съзнателно предписва да се обръщаме към духовния наставник, ако въпросът който ни вълнува предизвиква трудност. Винаги е възможно да се наруши някое табу с помощта на свещения текст.
Оказва се, че секс извън брака е най-очевидния и универсален грах за Араамическите религии, но това може да се заобиколи в исляма, сключвайки временен брак, който практикуват пиитите. „Аз съм на тридесет години, работя във фармацевтична компания и живея в Бирмингам. Аз и моят приятел искаме да се опознаем повече преди да се оженим. Ние сключихме временен брак, така че сега може да ходим заедно на ресторант или да пазаруваме, изобщо да се срещаме.“, разказва родената в Пакистан Сара.
Нейният баща не е против, но пожелава да внесе някои условия в този брак – забранява да се занимават със секс до влизане в отношение по всички правила.“Мут’а“ – така се нарича временният шиитски брак – в последните години става все по-популярен сред младите мюсюлмани, живеещи в западните държави. „Мут’а често се практикува от съвременните студенти, които се опитват да се устроят по западния модел на живот, оставащи в каноните на исляма.“ – разказва Омар Фарук Хан, президент на Ислямското общество Ахлул-Байт в Бредфорският университет.
Шиитският временен брак – това е договор, в който партньорите могат да уредят условията за изграждане на отношения: колко ще издържи, предвижда ли се секс, ще живеят ли заедно, как ще се срещат. Мут’а като цяло не се препоръчва за девици, но се позволява с разрешението на бащата или друг родственик от мъжки пол. Разведените жени или вдовиците могат да решават този въпрос самостоятелно. Такива договори се сключват не само на Запад, но и в ортодоксалните страни, като Иран, където болшинството население изповядва шиитски ислям.
Като цяло, религиозните табута през годините започват да играят все по-малка роля в сексуалния живот. Вероизповеданията се либерализирани, опитвайки се да бъдат по-модерни.
Шиитите се осланят на опитн на пророка Мохамед, който препоръчва временен брак на своите другари по време на дълги пътешествия. Вторият праведен халиф Умар ибнал-Хаттаб забранява тази практика. Въпреки факта, че много сунити смятат временният брак за забранен, в много преобладаващо сунитски страни съществува негова версия: орфи-брак. Особено популярен в Египет.
Орфи-бракът представлява присъствие на двама свидетели, юрист и споразумение, че съпрузите няма да имат един към друг имуществени претенции и задължения. При него децата, родени по време на брака се считат за законни, а мъжът е длъжен да заплати еднократен подарък на жена си. Но някой изследователи смятат, че временният брак, като цяло е добър способ да се легализира проституцията пред суровите закони на мюсюлманските страни. И действително, много мюсюлмани сключват временен брак със секс работнички /за полицията, като правило е достатъчна попълнена бланка от книжарница/ и така се избягват проблеми със закона.
Временният брак не дава на жените гаранция, свидетелството за брак може да се развали или унищожи във всеки един момент, дори и да се съхранява при юриста. Именно поради това мюсюлманките не могат да привлекат под отговорност бащите на техните деца – мъжете просто унищожават документа. „На някои момичета се налага да се обърнат към юрист, защото мъжът отказва да признае временния брак“, разказва Фазия Абдулла, сътрудник в египетската организация по защита на жените. Но в западните страни всичко е по-лесно: забраната за секс преди брака просто се нарушава, както и много други сексуални ограничения, написани в свещените текстове.
Като цяло религиозните забрани с годините започват да играят все по-малка роля в сексуалния живот. Вероизповеданията се либерализират, опитват се да бъдат по-съвременни. Например, в юдаизма няма единно мнение за контрацепцията, но нейната допустимост вече не се обсъжда, казва Борух Горин: вече се утвърди общ принцип, съгласно който здравето на майката е по-важно от раждането на дете. А в някои протестантски общности хомосексуализмът става приемлив, като свещенослужители от ЛГБТ-общества се срещат все по- често.
https://chetilishte.com/
Home
Help
Search
Calendar
Contact
Staff List
Gallery
Members
View the memberlist
Search For Members
Hall Of Fame
Login
Register