В 4 клас децата са образовани, в 8-и - неграмотни
Българското училище не се справя добре с образоването на учениците в периода от 4-ти до 8-и клас. Докато четвъртокласниците ни продължават да са на челни места в света, осмокласниците ни все повече пропадат и са сред най-слабите ученици.
Това показват резултатите от две големи международни проучвания за знанията на децата - PIRLS и PISA.
PIRLS изследва уменията по четене на 10-годишните, а PISA мери знанията по природни науки, математика и четене.
Българските ученици са паднали с 12 места в изследването PISA по природните науки. Тийнейджърите ни се нареждат на 42-ро място от общо 57 държави, изследвани през 2006 г. В проучването през 2000 г. учениците ни бяха на 30-о място, но тогава участваха 41 страни. Заради влошаването на средните резултатите (434 точки сега срещу 448 през 2000 г.) България е изпреварена от държави като Чили, Израел, Люксембург. През 2000 г. те заемаха съответно 35-о, 33-о и 31-о място. Сега по-лоши данни от нашите ученици имат връстниците им от Уругвай, Турция, Йордания, Тайланд, Румъния. На последно място се класира Киргизстан. Както и в предишните години, Финландия е първа.
Идната седмица ще бъдат обявени и данните от изследването на PISA за знанията по математика и четене. През 2000 г. учениците ни се класираха и в двете дисциплини на 33-о място. Тогава България се оказа и с една от най-несправедливите образователни системи заради високата зависимост между дохода на семействата и знанията на децата.
Българските четвъртокласници се представят много по-добре, макар че и те губят позиции спрямо 2001 г., показва проучването PIRLS за 2006 г., което обхваща 45 държави. Те са получили 547 точки и делят 10-ото място с връстниците си от Холандия и фламандската част на Белгия. През 2001 г. българчетата имаха 550 точки. Така в изследването на десетгодишните България се нарежда в елита, много над средното ниво от 500 т., редом до Люксембург, Италия, Унгария, Швеция, Германия, Холандия, Белгия и Дания. Абсолютните лидери в класацията са Русия (565 т.), Хонг Конг (564) и Сингапур (558 т.).
Изследването показва още, че в България отличниците в четвърти клас са много - 16% от извадката са в групата на напредналите (с над 625 т.), а над половината (52%) имат високи резултати. Под средното ниво остават 18% от българските ученици, а 5% са се представили зле. От всички деца, участвали в PIRLS, отлични резултати имат едва 7%, много високи оценки са постигнали 41%, под средното ниво са почти 25%, а 6% са с много лоши оценки.
Като цяло българските момичета на 10 години се представят по-добре от момчетата (558 точки срещу 537 т.) и тази тенденция се отчита като проблем от авторите на изследването. Едно от тестваните умения е как децата четат един текст за литературни цели и за извличане на информация. Данните сочат, че нашите четвъртокласници се справят по-добре с втората компетентност и за нея получават 550 т., докато възприемането на текста за литературни цели се оценява с 542 т.
За изследването РIRLS от България са изпитани 3863 деца от 143 училища, а от всички държави са тествани общо 76 056 ученици. Тестовата книжка е от две части, като всяка част е с продължителност от 40 минути с 15-минутна почивка между двете. В теста са включени общо 126 въпроса, част от тях с отворен отговор.
В свободното си време учениците четат по-често разкази и романи, отколкото информационни материали като списания, каталози и др., показват обобщените данни от PIRLS. Около 32% от 9-10-годишните четат литература извън училище всеки ден или почти всеки ден. Почти същият е процентът на учениците, които отварят книга поне веднъж седмично.
Във всички участващи държави 9-10-годишните прекарват повече време да четат "на хартия", отколкото в интернет (1.4 часа срещу 1 час дневно). И по този показател момичетата в почти всички изследвани държави залягат повече над книгите, отколкото връстниците си от противоположния пол (1.5 часа срещу 1.3 час). Момчетата обаче отделят повече време за четене в интернет.
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2826§ionid=16&id=0000101