Торлаците - сърбизираните българи

[Nordwave]

След македонската дойде ред и за торлашка "нация"! >:( >:( >:(




Редактирано от модератор: Премахване на невалидни линкове.

[Бай Иван]

                   Навремето, ясно си си спомням една тяхна  "акция" да произведат от нищото "шопска" нация. Те сега са бесни, щото вече нямат и излаз на море след отцепването на Черна гора. Косово и без да е независимо на практика върху него нямат контрол. Териториално вече са по-малка страна от Албания. И затова пробутват номера с нови "нации" та дано мине номера и да се обявят за защитници на някой про сръбски сепаратист.

[FELDMARSCHALL]

Торлаците са Българи! Ние трябва да застъпим тази теза и така ще им вземем
цяла източна Сърбия!

[Инжинер Донев]

Баба Дана от с. Превала Чипровско - Самодивски легенди


Танци От Нишко

[Балкани]

"Сърбизирни" е леко пресилено - българските малцинства в Сърбия и Косово са торлаци. Въпреки, че за гораните е малко спорно какви са точно.

[Пламен]

Гораните са македонци, не торлаци, поне такъв им е диалекто (макар и с торлашки елементи). А косовските торлаци са напълно избити и изселени от шиптарите.
"Сърбизирани" не е пресилено, тъй като торлаците са предимно със сръбско самосъзнание.

[МИГ]

Забелязва се се промяна на местния дилаект /български/ чрез сръбски заемки, същото е и в Македония  :down:Създаване ан нов торлашки език като част от сръбския, пълното икономическо заробване на тези територии,  :down:Всички се изселват към шумадия  :-\Там се вливат в циганов-славянскяи етнос наречен сърби  >:(Това се нарича тих геноцид!! :-X

[Инжинер Донев]

Гораните са македонци, не торлаци, поне такъв им е диалекто (макар и с торлашки елементи).

Каквото съм чел от сръбските етимолози, е заявено че Гораните говорят на Торлашки говор, и са по близки до жупците отколкото до македонците. Но това са сръбски данни, защото български липсват.
http://en.wikipedia.org/wiki/Na%C5%A1inski

[Пламен]

Обаче:
"Some Goranian intellectuals and researchers define their language as Bulgarian, similar to the Bulgarian dialects spoken in Macedonia", с което съм по-съгласен.

Диалекта на гораните си е македонски диалект, използват "требит", "бидет", "играйет", "живет" и т.н. точно като в некои македонски говори.


Редактирано от модератор: Премахване на невалидни линкове.

[kanalcek]

В географски смисъл Поморавия обхваща водосборния басейн на река Велика Морава (Обща Морава), ведно с двата образуващи я притока - Сръбска Морава (Западна Морава) и Българска Морава (Южна Морава). В историко-географски план Поморавието е долината по основната посока юг-север на протичане на реката, т.е. без Сръбска Морава (Западна Морава) с Ибър, преди влизането й в Крушевачката котловина. Поморавието обхваща териториите на сръбските окръзи Пчински окръг, Ябланишки окръг, Топлишки окръг, Пиротски окръг, Нишавски окръг, Расински окръг, Поморавски окръг, Браничевски окръг, Подунавски окръг, община Лапово, община Баточина от Шумадийски окръг, както и община Соко баня от Зайчарски окръг. Терминът се използва предимно в българските културно-исторически среди, докато в Сърбия областта най-често е наричана Източна Сърбия, в който термин се включва и Тимошко. Терминът Поморавия произлиза от името на реките Българска Морава и Велика Морава, с чийто водосборен басейн се припокрива областта (без Шумадия). Основните градове в областта са Ниш, Лесковац, Пирот, Враня, Крушевац, Пожаревац и Смедерево.
В едно по-разширено в исторически план разбиране Българското Поморавие включва и цялата територия на средновековната Белградска област със самия Белград, а Сръбското Поморавие включва територията в района на река Сръбска Морава с част от Шумадия, но такава употреба в българската историография е по-рядка.

Език
 

Карта на етносите по река Велика Морава

Диалектите, говорени на територията на цялото Поморавие, са от така наречените преходни говори, които притежават характеристики както на българския, така и на сръбския стандартен език. Част от моравските говори се нарича от сръбските езиковеди косовско-ресавски или левачки.
Моравския говор е наричан от Вук Караджич "ресавско наречие". Наименованието произлиза от названието на река Ресава, най-големия десен приток на Велика Морава. Кръсте Мисирков смята, че големия реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език, с неувереност причислява ресавското наречие към сръбския език. Според сръбската научна терминология от началото на 19 век, не само езикът на македонците не се причислява към сръбския, а и езикът на населението от така наречената Стара Сърбия, понятие включващо по-голямата част от Поморавието. Преди 1878 г., сръбските изследователи Миличевич и Карич, определят че, ресавското наречие заема по-големия дял от тогавашна Сърбия, като граничи на запад с южното (йекавско) и източно (екавско) сръбско наречие. Заключението е, че на юг (в Косово и Македония), и на изток (в Поморавието), сръбските наречия преминават в чужда езикова област.

Основните различия на моравския говор от сръбския книжовен език са:
•   наречието не различава дълги и кратки гласни звукове;
•   подвижно (старо) ударение;
•   старобългарското тъмно ъ е заменено от е,еа,я, за разлика от сръбския където е йе и и;
•   загубени форми на спрежение и склонение (в сръбския съществуват), вследствие на което са се появили нови синтактични явления.

Въз основа на тези лингвистични особености, и редица други предимно историко-филологически аргументи, Кръсте Мисирков причислява моравските говори към крайните западнобългарски говори, т.е. определя ги за крайно западнобългарски.
Беньо Цонев и Стефан Младенов след Научната експедиция в Македония и Поморавието (1916), вече категорично застъпват тезата, че моравския говор е част от българската езикова територия. На същата позиция е и Стоян Романски. особенно полезна е информацията която дава Гаврил Занетов, който в 1917 г. обикаля цялата долина на р.Велика Морава и описва почти всички селища по произход на населението. Резултатите са публикувани в книгата му "Населението по долината на р.Велика Морава" С.1918 г. Картата от тази книга е приложена (вж.по-горе). Български диалектоложки атласи, изготвени след научната експедиция, включват моравските говори като западнобългарски диалекти. По време на експедицията от всички краища на Поморавието е събран непосредствено значителен по обем езиков материал за изследване. Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език.
Наименованието левачки говор идва от името на река Левоч, ляв приток на Велика Морава. Територията от водосборния басейн на Левоч, се определя от сръбските езиковеди, за област представяща типичния моравски говор.
Ето какво казват самите сърби по въпроса. Според Карич моравското наречие по някъде отива до водораздела на западните притоци на Велика Морава. Моравското наречие-казва той- се говори не само в южна ( българска) Морава и източна Сърбия ( на изток от Велика Морава) в нейната област влизат част от Шумадия, а именно край Моравско- Лепеница и Гружа, целият Ягодински окръг и крайморавието на смедеревския окръг. На друго място той казва, че на  моравско наречие се говори и на север от Дунава, в южна Австрия ( днешна Войводина).
Миличевич пък казва, че говорът в селата около Белград  по „ударение” прилича повече на моравското наречие, отколкото на шумадийското. Така отивало до планината Космой и едвам в с.Вреоци на Колубара се говорило правилно сръбски.
Крайното заключение на Гаврил Занетов, е че наречието, което се говори на Морава, белградско и отчасти в Южна Австрия ( района на Вършац, Ковин и Бела църква) се отклонява значително от шумадийското и твърде много от истинския сръбски език ( южното сръбско наречие)

 
 
Етнографска карта на Българска Морава по фон Хан от 1861 г.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/74/RizMap20.jpg (5,000 × 5,708 pixels)

Поморавиeто е една от петте историко-географски области, в която редом с Мизия, Тракия, Македония и Добруджа, се е формирала българската народност през средновековието. Почти през целия период на съществуване на Първата и Втората българска държава, Поморавието или по-значителна част от областта е в границите на българската държава.
След включването на Поморавието в сегашната сръбска държава през 19 век компактното българско население, преобладаващо в югоизточната част на областта е подложено на системна сърбизация. Още в началото на 19 в., населението по самата долина на р.Велика Морава е българско по произход. Българи живеят в Пожаревацко, Свилайнацко, Кюприйски Паракинско, Алексинацко, Крушевацко. Българи има и на запад от реката, предимно в Смедеревско, без самия град, в Ягодинско, в областите Левоч и Темнич, както и на юг от Крушевец около зад планината Ястребец и в района на Сръбска Морава. Има и много български села около самия Белград. Всички те не са потомци на старото средновековно население, а нови заселници, от 17-18 в., потомци на бежанци от Македония, Призренско, Видинско, Софийско, Нишко, които търсят по-спокойни места за заселване, бягайки от турската анархия, настанала след австро-турските войни. Голяма част от тези българи се заселват по долината на Велика Морава с "Великата сеоба" на сръбския ипекски патриарх Арсений ІІІ Черноевич.
С обявяването на Българската Екзархия, Нишкият санджак влиза в нейните граници, което показва че болшинствата от населението е българско. По време на Освободителната война (1877-78 г.), Сърбия окупира Куршумлия, Прокупле, Ниш, Пирот, Лесковъц, Враня, Сурдулица, Трън, както и части от Косово. Според Сан-Стефанският договор (03.03.1878 г.), градовете Прокупле (населен предимно със сърбомани) и Ниш, който е изцяло български тогава град [източник?] се отстъпват на Сърбия. През 1878 г. има особено силни протести на българите от Пиротско, в отговор на което 48 градски първенци са арестувани и затворени от сръбската власт, а екзархийският митрополит Евстатий Пелогонийски е интерниран в Крушевац. На Берлинския конгрес, най-вече с помощта на Австро-Унгария, Сърбия придобива още Пирот, Враня, но е принудена да се изтегли от окупирания Трън. Включването на областта на Българска Морава в политико-административните граници на Кралство Сърбия след Берлинския конгрес е последвано от масови репресии над местното българско население при които в Пиротско са убити няколко души, а 45 са хвърлени в затвора. В 1883 г. много поморавски заедно с тимошките българи участват в Тимошкото въстание срещу крал Милан. То е жестоко разгромено от властта, но трябва да подчертаем че няма български национален характер. Сърбизацията на тимошките българи тогава доста е напреднала. Съдени са 819 души, издадени са 21 смъртни и много доживотни присъди. Водачът на бунта, зайчарският "българин" със сръбско самосъзнание Никола Пашич, роден в с.Велики Извор, образувано от тетевенски изселници от началото на 19 в., се спасява в България. Неговият партиен съратник Таушанович е потомък на българи от Алексинци (Алексинац). Терорът се увеличава още повече с въведените извънредни мерки. Много участници в събитията и обикновено население търсейки защита и сигурност бягат в България.
В 1885 г. по време на Сръбско-българската война населението от областта е мобилизирано в сръбската армия и българите отказват да се бият срещу своите съотечественици, като масово минават с оръжието си на тяхна страна. Пиротчани подпомагат българската армия и я посрещат като освободителка, което впоследствие води до нови репресии от страна на сърбите. Въпреки победоносната война България не си връща тези земи и те остават под сръбска власт. Границата за моравските българи за дълго фактически е затворена, като те са изолирани и подложени на още по-усилена асимилация. От своя страна и българските правителства се интересуват повече от Македония и Тракия.
 

Югозападно Моравско

По време на Първата световна война цялата област, заедно с югоизточно Косово е отвоювана от България, като Тайната българо-германска спогодба предполага нейното бъдещо трайно включване в границите на Третата българска държава. През февруари 1917 година в населения със сърби и предимно българи-сърбомани западен дял на областта, в района на река Топлица избухва брожение, известно като Топличкото въстание. То е организирано от Антантата, която изпраща там, стария сръбски четнически деец Коста Пекянец. Въстанието не обхваща населените с българи източни райони на Моравско, а е съсредоточено, там където сърбите и сърбоманите са мнозинство от населението (Куршумлия, Прокупле). Действията на сръбските чети в посока организиране на населението на бунт срещу българската власт, са осуетени още в зародиш от войската с помощта на чети на бившата ВМОРО. Командващи по това време Моравската военно-инспекционна област са Александър Протогеров и Петър Дървингов. След загубата на войната от България, Поморавието е върнато на Сърбия, която присъединява и Западните покрайнини.
В 1941 г. български войски и администрация заемат отново най-източните части на областта - Пиротско и Вранско. По време на това второ българско управение, тук не стават никакви по-значими смутове, различни от обстановката в старите предели на Царството. Образувани са новите български общини Пирот, Цариброд, Бабушница, Босилеград, Сурдулица, Враня и Бояново, а към общините Кула, Видин и Белоградчик са придадени землищата на няколко владени дотогава от Сърбия български села.
През септември 1944 година България се оттегля от Пиротско и Вранско, както и от Западните покрайнини.

https://bg.wikipedia.org/

[Nordwave]

Западните покрайнини - българска крепост!

[makebulgar]

 

Ке умрем от смех!!!

едвам в с.Вреоци на Колубара се говорило правилно сръбски.

Бугарско име на бугарска река се влива у Бугарски град Бълград!

[Балкани]

Колубара значи Колу-бара т.е. Колу може да значи че прави много завои, а бара значи река ;)
Да не се бърка с Колобър ;)

[Миш-маш - I вид]

"Всички тези българи не са потомци на старото средновековно население, а нови заселници, от 17-18 в., потомци на бежанци от Македония, Призренско, Видинско, Софийско, Нишко, които търсят по-спокойни места за заселване, бягайки от турската анархия, настанала след австро-турските войни. Голяма част от тези българи се заселват по долината на Велика Морава с "Великата сеоба" на сръбския ипекски патриарх Арсений ІІІ Черноевич. С обявяването на Българската Екзархия, Нишкият санджак влиза в нейните граници, което показва че болшинствата от населението е българско."



http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm

В географски смисъл Поморавия обхваща водосборния басейн на река Велика Морава (Обща Морава), ведно с двата образуващи я притока - Сръбска Морава (Западна Морава) и Българска Морава (Южна Морава). В историко-географски план Поморавието е долината по основната посока юг-север на протичане на реката, т.е. без Сръбска Морава (Западна Морава) с Ибър, преди влизането й в Крушевачката котловина. Поморавието обхваща териториите на сръбските окръзи Пчински окръг, Ябланишки окръг, Топлишки окръг, Пиротски окръг, Нишавски окръг, Расински окръг, Поморавски окръг, Браничевски окръг, Подунавски окръг, община Лапово, община Баточина от Шумадийски окръг, както и община Соко(л)-баня от Зайчарски окръг. Терминът се използва предимно в българските културно-исторически среди, докато в Сърбия областта най-често е наричана Източна Сърбия, в който термин се включва и Тимошко. Терминът Поморавия или Моравско произлиза от името на реките Българска Морава и Велика Морава, с чийто водосборен басейн се припокрива областта (без Шумадия). Основните градове в областта са Ниш, Лесковац, Пирот, Враня, Крушевац, Пожаревац и Смедерево. В едно по-разширено в исторически план разбиране Българското Поморавие включва и цялата територия на средновековната Белградска област със самия Белград, а Сръбското Поморавие включва територията в района на река Сръбска Морава с част от Шумадия, но такава употреба в българската историография е по-рядка.

            Диалектите, говорени на територията на цялото Поморавие, са от така наречените преходни говори, които притежават характеристики както на българския, така и на сръбския стандартен език. Част от моравските говори се нарича от сръбските езиковеди косовско-ресавски или левачки (по името на р.Левоч, западен приток на р.Велика Морава). Моравския говор е наричан от Вук Караджич "ресавско наречие". Наименованието произлиза от названието на река Ресава, най-големия десен приток на Велика Морава. Кръсте Мисирков смята, че големия реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език, с неувереност причислява ресавското наречие към сръбския език. Според сръбската научна терминология от началото на 19 век, не само езикът на македонците не се причислява към сръбския, а и езикът на населението от така наречената Стара Сърбия, понятие включващо по-голямата част от Поморавието. Преди 1878 г., сръбските изследователи Миличевич и Карич, определят че, ресавското наречие заема по-големия дял от тогавашна Сърбия, като граничи на запад с южното (йекавско) и източно (екавско) сръбско наречие. Заключението е, че на юг (в Косово и Македония), и на изток (в Поморавието), сръбските наречия преминават в чужда езикова област. Основните различия на моравския говор от сръбския книжовен език са:

    * наречието не различава дълги и кратки гласни звукове;
    * подвижно (старо) ударение;
    * старобългарското тъмно ъ е заменено от е, еа, я, за разлика от сръбския където е йе и и;
    * загубени форми на спрежение и склонение (в сръбския съществуват), вследствие на което са се появили нови синтактични явления.

Въз основа на тези лингвистични особености, и редица други предимно историко-филологически аргументи, Кръсте Мисирков причислява моравските говори към крайните западнобългарски говори, т.е. определя ги за крайно западнобългарски.

След включването на Поморавието в сегашната сръбска държава през 19 век компактното българско население, преобладаващо в югоизточната част на областта е подложено на системна сърбизация.

Редактирано от модератор: Увеличих размера на шрифта в цитата на 10 пункта.

[Hatshepsut]

Наричат ги белодрешковци


Турлашкият бел мъж се върти дълго на тих огън, докато се превърне в крехко мезе за бяла ракия

Ние сме братя, говорим един и същ език, пеем едни и същи песни, еднакви хора играем, казват представителите на етнографската група от двете страни на северозападната ни граница
 
Едно гяле (дете) пасло бравиту у Гьолина орница и видело баща му упрега воловете. И заврекало: О, тато, де си пошал? Чидем у Ружинци на пазар. Тате, купи ми опънък! За кою ногу, синке? За ту откъм Борницу. Гатанка на квадрат! Първо питане: За кою ногу гялето сакало баща му да му купи опънък? Отговорът е: Кундре (обувки) и опънци се не продаваю по адън, а по чифт. Втора питанка: Кой е тоя народ, дето така живописно вреви, орати и гълчи насреща ти, или с една дума - говори? Отговорът е: Или сте попаднали в приказната земя Турлакия, или сте се натъкнали на натурална турлашка седянка.
Турлаците са етнографска група, която населява северозападната част на България. Наброяват около 20 хиляди души, но още толкова живеят оттатък границата, покрай река Тимок в Сръбско. У нас се срещат в белоградчишките села Салаш, Кричим, Стакевци Полазница, Проужда и малко по на юг в Берковско, в Чипровци, в село Мартиново. Във времето са се разселили чак в Североизточна България, както и в Македонско.
Всяка година в края на юли край прохода Кадъ Боаз турлаците от двете страни на браздата се запътват един към друг, прегазват лъкатушещото поточе при синора, за да се прегърнат насред браздата и да разменят благи приказки и рунтави калпаци. Преводачи не им трябват. Тъй като говорът им е еднакъв, а на турлаците от сръбски Княжевац им казват булгараши. Не само езикът им е един и същ, едни и същи песни пеят, едни и същи хора играят - буйни, бързи, огнени, с натришане - ситно пружиниране с рамене и крака. Затова турлаците казват, че не играят, а летят на мегдана. Етнографите са преброили 141 турлашки хора. Дойде ли свети Прокопи, три дни поред Балкана сън го не хваща. Три дни и три нощи братята от двете страни на границата надигат чаши с люта джанковица, бодат с вилици крехък "бел мъж", най-типичното турлашко мезе за ракия, въртят на шиш печени агнета и току възкликнат на висок глас, та да ги чуят чак комшиите шопи и власи: "Торлаци смо, юнаци смо!"
В първия си тълковен речник Найден Геров определя турлаците като диви и необуздани българи балканджии. Турлаците пък твърдят, че са буден, свободолюбив и непокорен народ. Затова точно в тоя край през 1404 г. избухва първото въстание срещу турците - въстанието на Константин и Фружин. Будни хора, нищо че едно време не са били силни в науката и другите са им се присмивали, че са простовати и глупави. Луди глави! Вечно запасани на кръста с ножове и пищови. На главата с черен овчи калпак, препасали тепаните си бели одежди с червен пояс на кръста. До Освобождението дори и свещениците им носели бели дрехи, а за духовния им сан говорели само дългите им бради и коси. Оттук иде и името на турлака - белодрешковец. С кенарени ризи, шити по огърдието, от кръста надолу с беневреци, с дорамче отгоре. В миналото мъжете са се различавали от другоземците и по перчема си. Прическата им - плитка от върха на главата, спускаща се назад по гърба.
"Турлаците са връзвали опънците си с черни върви. Там, където започвали белите върви, Турлакия свършвала", разказва писателят Борис Нинков, когото откриваме в белоградчишкото село Салаш. Икиндия е, както казват салашчани, време само за студена ракия. Борис Нинков тича до дома си и носи прясно бяло сирене, за да завърти Даниела, жената на кмета, истински бел турлашки мъж. Върти го на бавен огън, докато му изкара маслото. Някога с тоя мехлем са лекували рани и по добитък, и на хора. Седим край масата пред чаша бела ракия и обсъждаме тежката суша и безводието, принудили хората да карат бидони с вода в каруци чак оттатък баира, за да спасят част от погиналата реколта. Село на три реки, с къщи, прилепени една до друга, с тесновати улички. Някога на трите местни реки са пеели десетина воденици. Само една е останала от тях, но отдавна е замлъкнала, а това лято дерето на Чумовата река се е съсухрило от жажда и се е сгърчило.
Борис превключва от време на време на турлашки, за да ни демонстрира колорита на неповторимия северозападен диалект, който няма буквален превод. Говорът им е мек и чепат, образен и цветист. Звучи старинно като от времето на Вазовите Чичовци. Турлаците си имат една поговорка: "Када кум прасе и ги вречу"

Турлаците и торлаците са белодрешковци - носят бели беневреци от тепан вълнен плат
и джамадан, дормаче, долакътник от бяло бало, къси до пояса в Чипровци или под пояса в Белоградчишко

Иди ги разбери. Това означава нещо такова: Обяви ли кума, че ще ти даде нещо, веднага разтваряй вречуту (торбата) и го вземай, докато не е размислил. Което пък ще рече, че турлаците са много практични и оправни ора. Няма грешка. "Ние не признаваме три букви - "х", "ф" и "ъ", разяснява разказвачът Нинков и ни дава няколко примера. Турлаците си имат думи като "влк", "вр", "дрт". Затова наливат вода в "кова", возят се на "пайтон" и си режат "вилия леб". Дори и името Филип са преиначили на Вилип.
"Още не сме свършили с езика - опитва се да ни спре Борис Нинков, докато хвалим белия им мъж и се готвим за път оттатък баира. - Местните хора са устати и върголяти. Псуват откровено, но все на жена дори когато става дума за мъж. "Тая жена пръч ме убоде", ще каже турлакът. А каква е жената турлакиня? Едно време жената не е смеела "на муж пут да мине", пише в селската летописна книга от 1939 година. Жените ни са дяволици, израсли на воля в дивата планина, казват мъжете от Салаш, но не пропускат да отбележат, че местната поговорка нарежда: "Салашки мужие и стакевске жене." Това го пише дори в дебелата местна книга. "Турлак съм у кръвчицата, търси ме при комицата", бият юмруци в гърди местните донжуани.
Стакевчанки са хем убави, хем жежки невести. Нагазят ли в студена вода, реката кипва и започва "да цвърчи, баш като че се клепе мотика". Зимно време, като седнат в снега и се вдигнат, под фустата им цъфнало кокиче.
Оттатък баира чукарите сменят цвят от жълто-сиво в сочно зелено. Стакевци е скътано в тясна китна долина, близо до прохода Писана бука. Какви са салашките мъже? - питаме днешните стакевчанки, едно време и самите те писани и засукани. "Крупни муже, расли под буку и пили студу воду", смеят се в шепи жените от местната фолклорна група "Росна китка Здравец", насядали в полукръг в местното читалище. Отдавна ни чакат, но лесно се не "преклепует", както сами казват. "Ако искаш да разбереш става ли един мъж за женитба, прати го да сече дърва" - съветва ни баба Илинка. Щом замахне с брадвата и треските се разхвърчат, значи вече е мъж, клати глава старата жена, а по-младите край нея се кискат ситно-ситно. Тръгне ли да се жени, турлакинята е претенциозна и амбициозна. Гледа свенливо, но погледът й все бяга и се стрелка към мъжките беневреци. Застане ли ерген пред момата, опъва силно горни гащи, та да го аресат. Колкото са му по-широки беневреците, толкова по е мъж. "А рунтави ли са му грудичи?", пита момата изпросницата (сватовницата). Кьосав мъж турлакинята не ще. "Рунтави са, рунтави много, синке, како на нашего Меча опаша" - хвали щедро изпросницата, което ще рече като опашката на кучето, превеждат жените. "А, сега ти, моме, каже "мармалад", подканят сватовете бъдещата невяста. "Конфитюр", свива уста пестеливо момата и руменее като череша ранозрейка. Колкото са й по-малки устата, толкова по ще я искат сватовете. Това разказват жените от местната фолклорна група. Репликите им са част от сценките, с които обикалят фестивали, за да представят турлашкия бит и фолклор. Хуморът им е пиперлив, неподправен, суров - също като балканското им битие. Лакърдиите им - саморасли, стипчиви като круши дивачки, такива, каквито са ги оратели, вревели и гълчали техните баби. "Отидем ли си ние, заедно с нас ще изчезне и турлашката приказка", въздишат жените.
Въпрос с академична трудност: турлак или торлак? И какво означават все пак тия думи? Според изследователите произходът им е арио-алтайски. Някои автори смятат, че "торлак" е славянизираното название на тракийското племе трибали. Други се вторачват в думата "турес", което е тракийско, западномизийското значение на кула, замък. Някога в тая част на България е имало доста укрепления. Оттук тръгнало и името на крепостта Турлакия. Други път твърдят, че думата произлиза от търляк - ограда на лятна кошара, а по това учените съдят, че предците на турлаците били овчари също като каракачаните чернодрешковци, но за разлика от тях са носели бели дрехи. Председателят на Турлашкото дружество Любомир Веселинов пък твърди, че името турлак идва от тутуниченето при говора им.
Затова и в местната общност има турлаци, а не торлаци, каквито са Йовковите и Радичковите герои. Накратко - турлаците живеят в Северна Турлакия, а торлаците по на юг и на изток.
Учените още не са си казали тежката дума по турлашкия въпрос. Затова зевзеците от Белоградчишко си имат своя истина. Турлаците са първите пришълци по нашите земи, живеели на това място много преди да дойдат прабългарите на Аспарух, много преди да се появят траките дори. Защо ли? Нумерологията го доказва. Името на село Стакевци се състои от осем букви, точно колкото и на България, насочва вниманието ни турлакинята Елена Нешева. Случаен ли е фактът, че предишните имена на близкия до Стакевци град Белоградчик са Цървени град и Зелениград. Нищо случайно няма на тоя свят! Бело, зелено и червено. Ей откъде е произлязло националното ни знаме - тръгнало е от Белоградчик, което пък от своя страна отново потвърждава теорията, че турлаците са алфата и омегата. Който не вярва, нека направи справка с географската карта.
Странен човек е турлакът. Чудат е не само езикът му, цветни и самобитни са и чергите, и килимите, тъкани от ръцете на чипровската торлакиня. Странни са обичаите, вярванията, суеверията им. Турлакът твърди, че се кръсти не толкова пред бога си, колкото на зверове, треви, растения. Затова в Турлакия си имат и Мечкин ден, и Мишин ден, и вълчи, и змейови празници. Дойде ли празник, турлаците вият венци, лепят очите на мишките, хранят по тъмно дивите мечки с варена царевица, чупят грънци и плашат змейове и змеици, надуват дудуци, гайди, кавали, окарини, върбови пискуни, докато разиграят дърво и камък по долчинки и по баири.
 
 
ГРАНИЦА
 
Мечтата на турлаците от Белоградчишко вече е на път да се осъществи - да се облекчи визовият режим от двете страни на 50-километровата гранична ивица, а при прохода Кадъ Боаз пак да има граничен контролно-пропускателен пункт както преди седем десетилетия. На 27 юли т.г. президентите на Сърбия и България Борис Тадич и Георги Първанов подписаха двустранното споразумение за новото ГКПП. След отварянето на границата между Салаш и Ново корито на междата ще бъде поставен 3-тонен монолитен каменен блок, на който ще пише: "Да пребъде във вековете добросъседството между двата народа."

https://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=11&aid=119