Българското население в Косово

[Горд Българин]

Привет на всички. Обръщам внимание за българите в Косово, гораните.


Bulgarians in Kosovo (Gorani) /Българите в Косово (Гораните)

[Въртопъ]

===Видео:===

1.
Gorani - the forgotten Bulgarians

2.
Гораните са над 20 000, говорят чист български

3.
Гораните в Албания - репортаж на БНТ


Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

[Инжинер Донев]

Кратка информация за тях - Българите в Косово са по изповедание мюсюлмани суните (но не са фанатични мохамедани). За справка най-големият им празник е Гергьовден (Джурджовден на местния диалект), който се празнува три дни. Говорят на преходен западнобългарски диалект - подобен на трънския, белоградчишкия или царибродския. Самите те са самоназовават нашенци (нашинци на диалекта), подобно на Чудомировите нашенци от Казанлъшко, а околните албанци и сърби ги наричат горани. Част от гораните живеят и в Албания до град Кукъс има и две села в Македония.
Както обикновенно нашите "националноотговорни" и "патриоти" управляващи не се сещат да покрепят каузата на нашите сънародници на триста километра от българската граница. Сега е огромният шанс(а може би и последният) да се направи нещо за гораните от българските политици - неминуемото обявяване на независимост на Косово и последващото го признаване от България и Европейския съюз.

[Nordwave]

Преброиха 30 000 косовски българи



Българите в Косово живеят в 35 села, почти всичките са чисто български, разположени в областите Гора, Жупа и Подгор. Те са предимно мюсюлмани по вероизповедание.
В областта Подгор и Жупа има 17 села, с население 20 000 души (2001), сред тях е силна албанската, турската и бошняшката пропаганда, предаде БГНЕС. Повечето се декларират за турци или босненци. Областите Подгор и Жупа се намират в община Призрен до границата с Македония. Областта Гора обхваща 18 села и се намира на територията на община Драгаш, създадена от ООН след косовската криза при сливането на двете общини - Гора и Ополе. Гораните са признати за малцинство въпреки българския си произход, поради натиска на албанците в областта и голямата безработица много от тях са напуснали Косово. Броят на гораните в Косово през 1989 е бил 16 000, 24 000 през 1999 г. и само 5 000 през 2007 г.
През последните години в Косово бяха създадени две български културни организации, целящи да запазят самосъзнанието на българите. През 2007 година, ако се приеме, че гораните и жупците са българи, в Косово би трябвало да има 30 000 българи. Освен в Косово, има още “косовски“ българи и в други държави. Българите са съсредоточени в две общини - Призрен и Драгаш, а всичките им 35 села са до границата с Македония.

https://dnes.dir.bg/archive/-2674162

[Димитър Списаревски IYI]

19 февруари 2008 | 15:09 | Държавна агенция за българите в чужбина


Българското население в Косово /Справка на Държавната агенция за българите в чужбина/

В признатите днес граници на Косово, заселване на древни българи и на славяни от българската група има още от VІ-VІІ в. Областта е влизала в границите на Първото и Второто дунавско българско царство и на сръбската средновековна държава. След Косовската битка през 1389 г. османската войска побеждава сърбите, бошнаците и българите християни. Косово става провинция на Османската империя до Балканската война 1912 г. През този период в областта започва процес на промяна сред населението: сърби и българи християни започват да се изселват и на тяхно място започва идва албанско население. Повече от пет века Косово е под властта на Османската империя и сред населението е извършена сравнително широка ислямизация. Поради тази причина горанците и жупците не вземат участие в българското Възраждане. В годините на Балканските войни 1912-1913 г. населението на Гора и Жупа вече е изцяло мюсюлманско по вероизповедание.

В годините на Първата световна война, българската войска, заедно с австро-унгарски и германски войски, разбива сръбската армия, една част е пленена, а друга отстъпва през Албания. През периода 1915-1918 г. има активни контакти на горанците и жупците с българските власти. Значително число жупци служат в българската войска.
През 1915 г. българската войска с Косовската операция разбива сръбската армия в Косово и заварва значителни групи български говорещо население като християните са възприели сръбско етническо съзнание, а мюсюлманите местни регионални названия. Българската администрация е в контакт с горанците и жупците до есента на 1918 г. През 1944 г., с поредната Косовска операция българската войска се появява в Косово за да изгони войниците на хитлерова Германия, но след сраженията веднага напуща освободената област. В годините на Втората световна война, макар по-слаби, отново има контакти на горанците и жупците с българската администрация в Качаник и Тетово.
След разпадането на Югославия и събитията в Косово, контактите на горанците и жупците с българите и България са подновени.

Гора и Средска жупа
В южната част на Косово има два района: Гора и Средска Жупа, в които населението говори български език. Това население е ислямизирано като процесът започва още през ХV, но най-силен е през ХVІІІ и ХІХ век. Мюсюлманското вероизповедание е причина, при очертаване на държавно-политическите граници, това население да остава извън зони на България, а по-късно извън Република Македония. В края на ХІХ в. Васил Кънчов съобщава за 40 горански села, в които се говори български език. В годините на Първата световна война Гора и Жупа влизат в българска окупационна зона, като през 1916 г. е прокарана линия, с която цялата Гора и част от Жупа остават в окупационната зона на Австро-Унгария. Редица български учени историци, географи, езиковеди: Йордан Иванов, Михаил Арнаудов, Стефан Младенов, Анастас Иширков, Любомир Милетич, Димитър Гаджанов посещават този район. Всички те пишат за „задшарската българска покрайнина”, в която населението на повече от 40 села говори на чист български език. За българския език на гораните пишат и чужди учени като французина Пукевил, германеца Густав Вайганд, руснака А. М. Селищев и много други. Сръбските учени също признават „български елементи” в езика на гораните, но обясняват явлението с гурбетчийството на мъжете в България.
След Първата световна война контактите на гораните и жупците с България са затруднени, а след Втората световна война прекъснати и у нас тези хора са забравени. Според официалната сръбска теза гораните и жупците са „югославяни”, „ислямизирани сърби”, а според официални източници на Република Македония, горанците са „ислямизирани македонци”. Самите горанци и жупци не стават „югославяни”, „сърби” или „македонци”, а се съхраняват като „горанци” и „жупци”. Те казват, че говорят „нашенски йезик” и че най-добре се разбират с българите. Безспорно български черти има и техния фолклор.

В Косовска Гора през 1991 г. са живели 17 хиляди души (в цяло Косово повече от 20 хиляди, а в цяла Югославия към 30 хиляди), през 2002 г. те са около 12 хиляди, а напоследък се говори за 4-5000 души. Територията на тази част от Гора е планинска, над 1000 метра над морското равнище. Заобиколена е от високи планини: Шар планина, Враца планина, Кораб планина, Коритник планина. Косовска Гора обхваща 400 кв. км.територия. Селата на горанците в Косово, които говорят „нашенски йезик” са 19: Драгаш (общински център, в който живеят и албанци), Горно и Долно Рапче, Горни и Долни Кърстец, Орчуша, Любовище, Кокаляне, Вранище, Крушево, Зли поток, Радеша, Лештане, Млике, Диканце, Бока, Глобочица, Брод, Рестелица. В границите на Р Македония има две горански села - Йеловяне и Урвич.
След Балканските войни 1912-1913 г., след Първата и Втората световни войни сред горанците има поредица от изселнически вълни към Турция, Македония, България, Сърбия. Поради високата раждаемост след едно две десетилетия демографския потенциал се възстановява. Но през последните години гурбетчийството прераства в масова емиграция и Гора може да остане без своето коренно население.

В Средска Жупа през 1991 г. живеят 11, 500 жители (в цяло Косово 15 хиляди, а в цяла Югославия повече от 20 хиляди), като християните са 604 души. Според данни на УНМИК от 2002 г. в Жупа живеят 12 231 жители, като християните са останали едва 212 души. Територията на Средска Жупа е около 100 кв. км. (няма точна цифра защото административно-териториално тя е част от Призренската община) планинска долина по горното течение на река Бистрица, заобиколена от Шар планина, Ошляк и планинския рид Превалац. Влиза се единствено през ждрелото на р. Бистрица. Селата в долината са 13 на брой: от тях с православно християнско, смятащо се за сръбско население, са само две - Живиняне (в момента е запустяло) и Средска със 66 жители. Смесени са Горно село, Драйчичи, Локвица, Мушниково и Планяне, но християни са само 146 души от общо 2984 жители.Чисто мюсюлмански са Горно и Долно Любине, Манастирица, Небрегошче, Речане и Струже, като последното е единственото албанско село в долината с 293 жители. Извън затворената долина, в Призренската община има още пет мюсюлмански жупски села. Населението в долината се увеличава единствено в жупските села поради много високата раждаемост и през последните години има работа за строителите. В Косово се строи много, частни жилища, магазини, офиси, хотели.

Социална структура и организации на общността
До ХІХ в. основен поминък на гораните е овцевъдството като летните пасища са по Шар планина, а зимните в долината на река Вардар. През ХІХ в. постепенно овцевъдството минава на втори план, а основно занятие става сладкарството. До Втората световна война гораните вече са най-добрите сладкари по Балканския полуостров. Всъщност известните до 9 септември 1944 г. в България бозаджии и халваджии „арнаути”, „албанци” 95% са горанци. Понеже казват, че са от Арнаутлука, Албания, в България ги наричат арнаути и албанци.
Сред горанците има и доста образовани хора, които излизат от традиционния поминък сладкарството и също увеличават емиграцията. Хората в трудоспособна възраст отиват при свои роднини в Македония, Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Италия, Турция, САЩ.
По време на гражданската война в Косово горанците не взеха страна и в техните селища нямаше военни действия. След тази война те за пръв път получават възможност да се самоопределят и търсят идентичност извън регионалното название „горанци”. При процеса на самоопределение те продължават да се наричат горанци, но отделни по-образовани хора се осмеляват да заявят българския си произход, защото сред тях битува предание, че някога са дошли от България, но все още има и силно сръбско влияние, прокарва се турско влияние, Република Македония също се стреми да прокара свое влияние.
До края на ХVІІІ в. основен поминък на жупците е овцевъдството, но през ХІХ в. на първо място излиза професията на строителите – зидари, мазачи, каменоделци, която се упражнява извън долината, в Косово, Македония и Сърбия. До Втората световна война строителите от Жупа са достигали България, Румъния, Сърбия и Гърция, а след 1945 г. те строят в цяла Югославия, Средна и Западна Европа. Жупците също едва през последните години получават възможност да се самоопределят. След като са били „сърби мюсюлмани”, „ислямска нация”, сега им се внушава че са „бошняци”. Сред жупците също има сръбско и турско влияние, а през последните години се засилва интересът към България и се заявява български етнически произход.

Организационни структури
В Гора през последните години има засилена политическа активност. Създадена е политическа партия „Гражданска инициатива Гора” с председател Рустем Ибиши, която има двама депутата в парламента на Косово. Доста привърженици има Демократичната партия „Вакат” с председател Садик Идризи, в която има мюсюлманско и турско влияние. Тя има трима депутати в парламента и министър на здравеопазването във временното правителство. В процес на регистрация е Културно-просветен център „Враца” с председател Садат Сейрани. Културно-просветно-образователно дружество „Младежки съюз Гора”, с председател Авния Бахтияри, регистрирано на 14 декември 2005 г., се пререгистрира на 27 март 2006 г. с наименование – Културно-просветно-образователно дружество Български младежки съюз Гора и внесе някои промени в Устава за подчертаване на българския етнически произход. Седалището на съюза е в гр. Призрен, за да работи сред горанците и жупците. Напоследък в Гора се засилва пропагандата от Р Македония. На 14 януари 2006 г. бе организирана Международна конференция в Скопие, с цел да се внушава на горанците и на международната общност, че горанците са „ислямизирани македонци”. Засега в самата Гора тази пропаганда няма постигнати успехи. От 2000 г. в Скопие е регистрирано Горанско дружество с председател Шабан Себатоски, но дори мнозинството от неговите членове не са убедени, че са „ислямизирани македонци”.
В Жупа политическата активност е по-малка от тази в Гора. Има членове на
„Демократическата партия „Вакат”. На 27 май 2004 г. получи съдебна регистрация Културно-просветно дружество на българите в Жупа „Български мохамедани” с председател Фикрет Карадолами. Централата на дружеството е в село Долно Любине. Влияние има и в с. Горно Любине. Двете села имат 4600 жители, тоест половината от населението на долината. Целите на дружеството са: „да обедини българите в Косово с цел да поддържат, развиват и представят културата и традициите на българската общност в Косово; да работи за задълбочаване на връзките за интелектуално обединение на българите на Балканите; да поддържа и окуражава литературното творчество; да запознава членовете и техните фамилии с древната българска история и култура”.
С помощта на радио „Дойче веле” е създадено местно радио „Астра”, което излъчва програма сутрин от 8,00 ч. до полунощ. По него е стартирано предаване „Добър ден Жупо”, тематиката на което е ориентирана към фолклора и живота на жупците, като се отдава приоритет на теми свързани с България и българската култура. Това предаване е дело преди всичко на учениците от горните класове на 9-т класното училище в Горно Любине. През 2005 г. дружеството „Български мохамедани” отбеляза националния празник на България, Трети март. Тази година на 1 март по радио „Астра” бе излъчено предаване за българския традиционен пролетен празник Баба Марта и всички деца са закичени с мартеници. На 4 март бе отбелязан с тържество националния празник на България.
Агенцията за българите в чужбина има контакти с представители на горанците от 1995 г. като инициативата беше от тяхна страна. След 2000 г. контактите зачестиха и горанците започнаха да подават документи за получаване на българско гражданство. През 2004 г. със съдействие на ДАБЧ горанци от с. Долно Рапче направиха дарение на Етнографския институт с музей булчинска одежда. Група горанци разгледаха експозицията на Етнографския музей и заявиха, че названията на изложените експонати са същите и на „нашенския йезик”, който си говорят в къщи. В Агенцията идват представители на Гражданска инициатива Гора, Демократическа партия „Ватан”, Младежки съюз Гора, Горанското дружество от Скопие, Културно-просветен център „Враца”. Тук в България те всички декларират, че са от български етнически произход, но все още в техните документи българската идентичност не е изрично посочена. На 5 март 2006 г. експерти на ДАБЧ посетиха Гора, специално общинския център Драгаш, селата Брод и Кокаляне, и разговаряха на място с представители и съмишленици на различни организации.
Контактите на жупците с ДАБЧ датират от 2000 г. Още при първата среща те заявиха, че паметта за българския произход при тях е жива. При следващото посещение донесоха булчинска одежда от с. Долно Любине, която със съдействието на Агенцията бе дарена на Етнографския институт с музей. При следващо посещение донесоха литература на „нашенски йезик”, аудио и видеокасети със сватба и жупски фолклор. Един от факторите за учредяването на Дружество „Български мохамедани” е просветната работа на ДАБЧ с тези хора. На 3 и 4 март 2006 г. експерти на Агенцията посетиха Жупа и участваха в тържеството по случай националния празник на България Трети март. Проведоха разговори с много хора по различни въпроси за да придобият собствена представа доколко има памет за българския произход или само от прагматични съображения е продиктуван интересът към България и специално към получаване на българско гражданство. Има проявен интерес за следване в български учебни заведения. Учредителите на Дружество „Български мохамедани” са подали документи за получаване на българско гражданство.
ДАБЧ организира специална Работна среща на държавните институции заинтересовани от по-активна работа с българите в чужбина, на която бе разискван и проблема на горанците и жупците в търсене на идентичност и техния стремеж да получат българско гражданство. Активността им в създаването на различни обществени организации. Също желанието им да следват в българските учебни заведения, като се организира подготвителен курс и се проведе приемен изпит в Призрен, да създадат свои медии и прочее.

[Генерал Колев]

Тежко е сега да си сърбин в Косово, но още по-тежко е да си приятел на сърбите, заяви председателят на общинския съвет в Драгаш, Южно Косово, Абди Алиа.

Това е най-голямата община в Косово и Метохия, населена с около 10 хил. българоезични горани, които се наричат още горанци или нашенци. През летните месеци, когато се завърнат гурбетчиите, техният брой почти се утроява.

"Тук няма сърби и само ние говорим, освен нашенски, и сръбски език, на който получаваме образование. По-рано нямаше и албанци, но през последните години те прииждат и ни подлагат на тормоз.

Понякога търпим насилие, като например бомбени атентати срещу нашите сладкарници и кебапчийници, с които се цели да бъдат прогонени нашите хора и да им се вземе дребният бизнес.

От една година, след обявяване на независимостта на Косово, бомби няма, но има стратегия на постоянен административен и психологически тормоз", продължава Абди Алиа.

"Всеки ден сме изправени пред някакъв проблем. Под претекст, че няма разрешение за строеж беше разрушена пристройка към нашето училище, която напълно отговаряше на изискванията на закона.

Албанското мнозинство ни третира като малки деца, но то решава от какво имаме нужда и, ако някой друг ни даде бонбон, веднага ни удрят по главата защо сме го приели. Имам предвид редките случаи, в които получаваме някаква помощ от сръбската държава, защото никой друг не ни помага", казва още Алиа.

Ръководената от него община е значително по-голяма от други, населени със сърби, общини.

"Те обаче получават несравнимо по-големи помощи. Ние нямаме общинска
сграда, не разполагаме с телефон и не можем дори да мечтаем за служебен автомобил.

Албанските власти ни казват да си ги искаме от Белград, а оттам ни отговарят, че няма пари. Нашият месечен бюджет е 20 хил. динара (около 220 евро)", пояснява председателят на общинския съвет.

Наскоро той е бил за първи път посетен от представители на ЕУЛЕКС - правната и полицейска мисия на ЕС. Те не знаели къде точно се намира общината на гораните и никой не пожелал да им обясни.

Накрая потърсили помощта на косовската полиция, която ги завела в двете стаички, използвани за общинска канцелария. "Попитаха ме защо нашите хора не са им посочили общината. Защото толкова е доверието, което имат във вас, им отговорих аз," каза в заключение Абди Алиа.
Специално за БТА от Христо Петров

[Angel Lights]

Българите в Косово, или т. нар. горани, се претопяват от Босна, Сърбия и Македония, които от години асимилират градовете с българско население на Балканите. За тези наши сънародници България не осигурява дори и образование на родния език. Няма нито едно училище, детска градина или библиотека. На гораните в Косово не им остава друго, освен да избират дали да учат на албански, или на босненски. Това каза Зденка Тодорова, шеф на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия.
В областите Гора и Жупа в Косово, където живеят около 8 000 горани, тече сръбска и босненска пропаганда, обясни тя. В Жупа са пробосненски настроени. Което съвпада с политиката на косовското правителството. От друга страна българите в Гора са получили образованието си на сръбски преди обявяването на Независимостта на Косово. Но сега то не се признава от правителството на Хашим Тачи, което иска да скъса всички връзки с Белград, каза Тодорова.
„Така гораните, от една страна, са между Косово и Сърбия, а, от друга, са противопоставени помежду си между Сърбия и Босна", обясни тя. И даде пример, че гораните в Жупа имат 4 списания и едно радио, които се финансират от Босна. Учени от Сръбската академия на науките от 2000 година пишат книга за произхода на гораните. Обикалят по селата им, събират обичаите и песните им. И им обясняват колко са близки те със сръбските, каза Тодорова.
Същата пропаганда тече от години в Западните покрайнини, където от 100 000 българи вече са останали 20 000, които се определят като такива. „И това при положение, че сърбите признаха, че има наше малцинство", коментира тя.

http://plovdivmedia.com/

[Hatshepsut]

КЪДЕ ДА УЧИМ?



В центъра на Крушево край една плевня край пътя ще срещнете близначките Рамиза и Ресмия, които са завършили само 8 клас, а вече са на 22 години. Усмивките не слизат от лицата им. Родителите им не ги пускат да продължат образование. Рамиза и Ресмия стоят край пътя и чакат да се омъжат. Нашенци имат огромен проблем с образованието, след като Косово стана протекторат на ООН. “Повечето учат до 8 или 9 клас и после стават гастарбайтери в Сиена, а момичетата се омъжват. Мислят само за сватби и сюнети”, тъжно отбелязва журналистът Мустафа Баля, роден в Рестелица, живеещ в Призрен. Липсата на образование за нашенци в Косово ще доведе до маргинализирането им на пазара на труда. Джунайдер горчиво прогнозира, че заради липсата на добро образование гораните ще хамалуват някъде из развита Европа. Преди няколко години той обиколи няколко високо развити страни от ЕС, където срещна доста нашенци от Косово, които работят неквалифицирана нископлатена работа. Интелектуалците сред нашенци в Косово са получили образование по времето на Югославия.
Има и още нещо тревожно, което засяга горанките след 1999. След 8 клас само момчетата могат да продължат да учат, момичетата не ги пускат. Когато отбелязвах, че в такъв случай младите нашенки нямат друг избор в живота, освен да се оженят и да живеят затворено вкъщи, дори в либералното село Брод ми казаха полу-нашега, полу-насериозно: “То за нас, мъжете, няма работа, какво остава за жените”.
Горанският диалект се учи и говори само вкъщи. По време на югославския период около 60 години гораните учат на сръбски език. Създадените след превръщането на провинцията в протекторат на ООН бошняшки партии настояват да се учи на босански език (след създаването на държавата Босна и Херцеговина бе създаден и босански език, който е вариант на сръбско-хърватския – бел. авт.). Официалните ЮНМИК документи се превеждат на сърбо-хърватски, който перфектно се разбира и от новокомпонираните горани-бошняци. В горанските села в Албания, които са отвъд планината, не са чували за никакъв босански език. В Кукъска Гора няма нито един бошняк.
Гораните-бошняци обвиняват ГИГ, че държи на образование на сръбски език поради финансов интерес за подкрепа от Белград. Всички горански ученици са искали да учат на сръбски в единственото основно училище в община Драгаш през 2000-2001 и 2001-2002 г. Тогава след големи дебати общинското събрание приема официални езици в общината да бъдат сръбски, босански и албански.
Нашенци в Косово могат по-лесно да учат на босански език, отколкото на сръбски заради нетърпимостта на албанците към езика на Белград. На босански се учи в Крушево и Рестелица до 9 клас, както и в селата в Жупа. Средно образование може да се получи в Призрен, където има и Педагогически факултет. В Печ на босански има бизнес факултет.
Възможностите за следване на сръбски или босански се ограничават до факултетите в Сърбия и Босна и Херцеговина, както и в сръбските градове в Косово – Северна Митровица и Грачаница, за които повечето горани не могат да си позволят дори транспортните разходи.
През май 2006 горанските учители в община Драгаш прекъснаха договорите си с министерството на образованието на Косово и решиха да получават заплатите си от Сърбия. Всички 160 учители в община Драгаш подписаха декларации, че искат прекъсване на договорите си с косовското министерство на образованието.
През учебната година 2007-2008 албанските временни институции проведоха кампания срещу образованието на сръбски, за да накарат гораните да се ограмотяват на босански език. Учителя Дениз от село Брод ми обяснява, че от 2002 г. децата, които учат по сръбската система до 8 клас, са карани да учат до 9 клас като при албанците, но по този начин те не могат да продължат образованието си в Сърбия и в Македония.
Част от нашенци от Жупа и Призрен смятат, че изходът е да се учи албански. “От 1999 разбрахме, че трябва да се учи езика на средата”, коментира депутатът от парламента в Прищина Джезаир Мурати, лидер на ДПБ. “Трябва да учим албански, защото това е езикът на нашите комшии. Затварянето в анклави ще доведе до изолация и ще станем като сърбите”, смята журналистът Мустафа Балйе от издаваното на босански език в Призрен сп. “Алем”. Повечето нашенци интелектуалци, които се самоопределят като бошняци, освен нашенски диалект и сръбски говорят албански и турски. Рестелица е едно от малкото села в Гора, където се изучава албански, по 2 часа седмично.
Община Драгаш има 33 основни училища, 12 се намират в отдалечени села за образование от 1-4 клас, а в останалите 11 се учи и от 1 до 9 клас. Сградите на училищата са големи и в тях могат да учат много деца, но класните стаи стоят празни заради обезлюдяването на областта. Класовете в двете училища в Драгаш са сегрегирани по етнически признак, но все пак горанските и албанските деца спортуват, учат английски, играят заедно.
Рустем Ибиши живо се интересуваше студенти горани да учат в България, но никой от българските институции не беше си направил труда да го информира, че точно през лятото на 2006 има квота от 5 места за българи от Гора, които да учат безплатно в български университети. През лятото на 2006 все пак двама младежи от Жупа издържаха приемните тестове, проведени в българската дипломатическа мисия в Прищина. Другите 3 места не бяха заети.
След година и половина реших да разбера какво се е случило с двамата студенти от Косовска Гора в България. Сърцето ми се сви, когато разбрах, че Елдис Алиа Садики не е успял да издържи нито един изпит още първия семестър, напуснал УНСС и се върнал в Доно Любине, Жупа. Не успях да се свържа с Анис Адем Алия, който е записал медицина в Пловдив, но от познати узнах, че продължава да следва.
Без изучаване на книжовен български език образованието на гораните в България е утопия. След януари 2007 стана още по-лошо, защото бяха въведени визи за България. До март 2008 гораните от Косово трябваше да пътуват два пъти до Скопие или Ниш, за да вземат българска виза – веднъж, за да попадат молба с нотариално заверена покана от някой в България, която струва загуба на доста време, обикаляне из община и нотариус, плюс 20 лева за такси. След това – отново да отидат до Македония и да си получат визата. Гораните, които живеят откъснати, и нямат контакти с България, са изправени пред интересен казус – те трябва да намерят български гражданин, който да обикаля 2-3 дни и да им подготви покана?!
През май 2008 България отвори консулска служба в Прищина. След отваряне на консулска служба на България в Прищина се спестява ходенето до Македония за виза, но все още се изисква наличието на покана от България за издаване на виза. Същата година пред медиите министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова гръмогласно обяви, че квотата за стипендии за български младежи от Косово се увеличава на 10 души (в крайна сметка през юни 2008 МОН обяви 6 места за Косово). Не последваха конкретни мерки, за да бъде усвоена тази квота. Гора и Жупа имат специфични проблеми, в които никой от отговорните български чиновници не пожела да вникне. Председателят на “Младежки съюз Гора” Авния Бахтиари написа писмо до министъра на просветата Даниел Вълчев и поиска в Косово да бъде изпратен български учител, който да преподава книжовен български език. Поиска и българската държава да отвори културно-информационен център в Косово, който да помогне на нашенци да осъществят културни и икономически връзки с България. Започна едно мъдруване на чиновниците в София. И досега няма български учител в Косово, нежели канцелария. Македонската държава, която изживява сериозна криза на идентичността, през май 2008 отвори канцелария в село Брод. Разбира се, на умните глави в София са им виновни сърбите, македонците, изобщо международното положение...