Български културно-информационен център в Босилеград

[Nordwave]

Директорът на Културния център в Босилеград Иван Николов: Имаме право на родина като всички българи Иван Николов е директор на Българския културно-историческия център „Цариброд” в Босилеград. Роден е и живее в с. Ресен, Босилеградско, на стотина крачки от границата с България. Има висше юридическо образование. Издал е няколко книги и стихосбирки за българите зад граница, носител е на награда за родолюбива песен от Сдружението на българските писатели. Редактор е сп. „Бюлетин” в Босилеград.     - Г-н Николов, знае ли се със сигурност какъв е броят на българите в Западните покрайнини?

    - Според официалните данни, с които разполагаме, тук има около 20 500 българи, но това е относителна бройка. Реално може би са и по-малко, защото е налице висока смъртност. През 1963 г. българите в Западните покрайнини са били 64 000. Не е възможно да са изчезнали, защото война не е имало. Всичко е въпрос на асимилация и на т.нар. статистически геноцид, който се води от сръбското правителство. Целта е да се намали българското население в Западните покрайнини и да се претопи. Тази асимилация има няколко основни механизма, чрез които се провежда. На първо място е системата на възпитанието и образованието – забранява се употребата на български език в училищата, което е много силен удар. Съществува много голям икономически натиск.

    Освен това влияние оказва и административното деление на териториите, които според Ньойския мирен договор са влезли в състава на бившето Кралство на сърби, хървати и словенци. Българите в момента са „разхвърляни” в шест общини - Цариброд, Босилеград, Бабушница, Сурдулица, Пирот и Зайчар, три от които са с преобладаващо сръбско население. Така се постига потисничество. Огромно влияние в последно време оказва икономическата изостаналост на района, която кара младите да напускат Западните покрайнини и да се заселват в други краища в България, Сърбия или Македония. Отивайки там обаче, те губят националното си самосъзнание и патриотизъм.

    - Как стои въпросът с българското гражданство?

    - През 1993 г. в България беше приет закон, според който ние можем да кандидатстваме за българско гражданство на общо основание. Това обаче предизвика наплив и огромен интерес сред българите във всички краища по света. Според данни на Агенцията за българите в чужбина през 2007 г. около 1700 души са придобили българско гражданство. Бройката обаче е много по-голяма, тъй като по наши данни повече 2000 човека от Западните покрайнини са подали документи, а процедурата за нас трае от 3 до 4, а понякога се стига и до 7 години чакане за българско гражданство.
    - Защо се чака толкова дълго?

    - Мисля, че умишлено се бави този процес. Просто защото има някакви доста неразбираеми за мен опасения, че ако България тръгне да дава гражданство на своите сънародници, за кратко време ще се появят над милион желаещи. Това спира властите и ги притеснява, което за мен е несериозно. Ние имаме еднакво право на родина, както и вие, които сте българи и живеете там. Ние сме част от българската нация и насила сме откъснати от българската държавна територия. Според мен нашето гражданство трябваше да бъде установено със закон. Официално то не ни е отнето, просто трябва да ни се даде възможност да се възстанови. Това ще ни даде някаква сигурност, чувство за идентичност, ще ни помогне да запазим правата си пред сръбските власти.

    Забавянето на българско гражданство доведе и до друг проблем – в стремежа си час по-скоро да проникнат в България и да постигнат целите си, около 50 000 души от сръбски произход са регистрирали фирми в България и с пълномощията, издадени от тези фирми, те купуват коли и ги карат във вътрешността на страната. Досега нямаше проблеми, но през последните месеци сръбското правителство започна акция по отнемането на колите. Очаквам голям проблем и недоволство от страна на живеещите тук българи в най-скоро време. Другият сериозен проблем е смяната на местния свещеник, който беше завършил в България и служеше на български език в Босилеград.

    Беше започнал да строи една черква, което не се посрещна добре от местните институции. Смениха го за кратко време и на негово място дойде сърбин от Босна, който служи само и изключително на сръбски. Единственият голям напредък през последната година е кандидатстудентската кампания, след която почти целият випуск ученици – около 40 човека, бяха приети в българските университети. Голям принос за това има и Културно-историческият център в Босилеград, който поде кампанията.
    - Как гледа българското правителство на вас? Има ли някаква политика, която да работи реално за правата на българите в Западните покрайнини?

    - Проблемът е, че българската политика няма стратегия за нашия проблем и това ни лишава от много права. В България не само че няма стратегия за българите извън България, тя няма визия и за самото развитие на страната. За съжаление в България на нас гледат като на средство за решаване на демографските проблеми.

Интервю на Павлина Араджиева

[Nordwave]

Урок по родолюбие в Западните български покрайнини. Западните български покрайнини са откъснати от страната ни преди по-малко от век. През 1919 г. по силата на Ньойския мирен договор победената в Първата световна война България е принудена да подпише споразумение, вследствие на което губи значителни територии. Днес те са част от Гърция, Македония и Сърбия. Земите, които влизат в състава на Сърбия (около 1545 кв. км), са по-известни като Западни български покрайнини. Българското население преобладава (около 90%) в шест общини - Цариброд, Босилеград, Бабушница, Сурдулица, Пирот и Зайчар. Това са райони с необикновено красиви високопланински терени, които при едно нормално управление можеха да бъдат превърнати поне в защитена територия или национален парк. Сръбската граница. Лицемерно усмихнати, подаваме паспортите си за проверка. Оглеждат колата. Носим ли багаж? – Не, разбира се! (Само няколкостотин Патриотични буквара за българчетата в Западните покрайнини). Потегляме. С поздрав и… звучна псувня.Никъде другаде по света не съществува такова херметическо затваряне на границите и изолиране на граничните райони. Никъде, освен между България и Сърбия. От години тук не се допуска свободно изнасяне на български книги, вестници, списания. Официално може да се премине с не повече от 10 тома на човек, за всеки от които обаче трябва писмено разрешение от посолствата в двете страни. Неофициално – всички намерени книги се конфискуват и унищожават. И това се случва на по-малко от 50 км от столицата на България. Страната, която е в Европейския съюз от две години.
С младежите от ВМРО обаче успяваме някак да заблудим митничарите, че сме „чисти”. Което си е самата истина - носим български учебници за български деца. Какво по-чисто, какво по-достойно?! С преминаването на границата автоматично печелим един час (заради часовата разлика между двете страни). Така в ранни зори се озоваваме в Цариброд. Въпреки че сега се нарича Димитровград, няма човек, който да използва това име на града. Всички го наричат постарому – Цариброд. Мирише на зима и прясно нарязани сурови дърва за огрев. Улиците са с български имена, училищата – също. Гимназията след дълги борби на преподавателите запазва името си „Св. Кирил и Методий”. Всички предмети обаче се изучават на сръбски, дори българската история.
Усилията на директорката Снежана Симеонова за българска паралелка и тази година са претърпели провал. Защо? От сръбското министерство на образованието не дават обяснения. Пренебрежението на сръбските власти към бившите български провинции обаче не може да сломи българския дух. Портрети на Ботев и Левски красят коридорите и висят във всяка класна стая, от стените в кабинета по история строго гледат Цар Борис Първи, Цар Симеон Велики, Хан Аспарух, в библиотеката на директора има десетки томове на Вазов, Яворов, Елин Пелин, Славейков…
Ние не забравяме произхода си, намесва се в разходката ми из класните стаи Асен Коцев, преподавател по история в гимназията. Боли го, че България не прави нищо за тях, но е доволен, че децата са амбициозни и успяват да се запишат в българските университети. Тъжна констатация е, че който излезе от Цариброд да учи, не се връща. Но пък какво ли да правят младите, когато в града тегне безвремие, апатия и усещане за разпад. Безработицата е близо 75%.
Малчуганите в основното училище „Христо Ботев” в Цариброд са подготвени за нашето посещение. Нетърпеливи са да получат подаръците си, затова един през друг рецитират стихотворенията на български, задават въпроси, смеят се, говорят. На български. В съседното село Желюша децата са още по-въодушевени.
Появата на българи предизвиква силно желание всеки един да се докосне до нас. Подават листове за автограф. Гледат българска телевизия всеки ден, най-много харесват водещата на бТВ-новините Ани Салич, гледат „Сървайвър” и предаването „Това го знае всяко хлапе”. Цитират ни разкази от Елин Пелин и споделят, че всички имат петици по български език (най-високата оценка). Като пораснат, искат да живеят в София. Снимат се с нас за спомен.
Потегляме, проследени от будните им детски очи. Отправяме се към Босилеград. Никъде не се вее български трикольор освен на паметника-костница на Нешов връх. Там, където са загинали хиляди български войски.
Пристигаме по здрач в Босилеград, по улиците е тихо. Българската общност се е събрала в малката зала на културно-историческия център (КИЦ), за да ни посрещне. Хората са обезпокоени от последната провокация от страна на сръбските власти – конфискуване на коли с българска регистрация. Заплашват със стачки и блокиране на пътя към митницата. Оплакват се от богослужението на сръбски. Отскоро свещеник в църквата е сърбин от Босна. За българите това е поредната антибългарска акция. Разпитват ни за България, жадни са за новини.
Единствената преса на български е издаваният от директора на КИЦ Иван Николов вестник “Бюлетин”. Доволни са, че Столичният общински съвет е отпуснал средства за продължаването на неговия живот. И тук не липсва българска литература. По рафтовете има томове както на класици, така и на съвременни автори. Привлича внимание черната забрадка на стената. Това е символът на разделението. Тя ще стои там, докато Западните покрайнини не бъдат върнати в границите на България, обяснява Николов. Заглеждам се в надписа близо до вратата – „Който дойде веднъж – пак се връща”. Пожелавам си те да се завърнат - в България, където им е мястото.

Altermedia

[Бай Иван]

Най-болно ми стана за богослужението на сръбски! Бог да помага на тези хора. Иска ми се да ида и да видя това с очите си!
Бог да прости на всички ни!

[Мамарчев]

Нашите братя все повече набират смелост, а и търпението им се изчерпва. Време е шибаната ни държава да помисли, ако не мащабно за Македония, то поне по-малокалибрено - Западните покрайнини. Във Войводина нарастват антисръбските прояви, а ние мълчим.

[Urban]

Иван Тотев посреща ученици и учители от Западните покрайнини

50 български ученици и преподаватели от Основното училище "Братство" в село Звонци в Западните покрайнини на Република Сърбия пристигат следващата седмица на тридневна екскурзия в България по покана на областния управител Иван Тотев. През месец май учебното заведение чества 150-тата годишнина от основаването си, като тържествата преминаха под егидата и спомосъществувателството на Тотев. Като подарък за празника областният управител на Пловдив подари на учениците от българската общност посещение в родината ни, като поема всички разноски по пътуването и престоя на групата.

При първата си среща с директора на училището Драган Иванов бях впечатлен от възрожденския дух, който носят нашите сънародници в Западните покрайнини. С много ентусиазъм и последователност те защитават правото си да се наричат българи, да съхранят нашите традиции и език. Именно това ме накара да приема поканата честванията в село Звонци да преминат под моя егида и да им подаря тази екскурзия, коментира Тотев.

Посещението на групата ще бъде от 5 до 7-ми юли, като през първия ден децата и учениците ще посетят Велико Търново. Там те ще бъдат приети от областния управител Пенчо Пенчев, а по-късно ще посетят Царевец, църквата "Св. 40 мъченици", Арбанаси. Сънародниците ни ще посетят Етъра и връх Шипка, а през втория ден от визитата си ще бъдат в Пловдив. На 6-ти юли (вторник) от 9.00 часа учениците и учителите ще се срещнат с Иван Тотев в сградата на Областната администрация. В програмата са включени посещение в Стария град, Асенова крепост, Бачковския манастир, Старосел, Карлово, Калофер и София.

[Urban]

Деца от западните покрайнини видяха Царевец и Великата лавра



Група от 35 деца и техните преподаватели от с. Звонци от района на Западните покрайнини в Република Сърбия посетиха част от историческите забележителности на Велико Търново. Екскурзията в старата столица е организирана от областния управител на Пловдив Иван Тотев, а домакин е областният управител на Велико Търново доц. Пенчо Пенчев.

Групата посети крепостта “Царевец” и църквата “Свети 40 мъченици”, църквата “Рождество Христово” и Констанцалиевата къща в Арбанаси. В училище “Христо Ботев” в с. Звонци се обучават 70 деца, техният директор Мариян Иванов е бакалавър по педагогика, завършил Великотърновския университет. През миналата година с дарение от Велико Търново и други градове от страната е била реставрирана и ремонтирана църквата Св. Илия в с. Звонци, казаха гостите от западните покрайнини. Според областния управител доц. Пенчев, това е само началото на подобно дълготрайно сътрудничество.

[Теодор]

Училищата в Босилеград ще получат като дарение компютри от България

18 октомври 2010 | 13:36 | Агенция "Фокус"

София. Седем компютри дари министърът без портфейл Божидар Димитров на Владимир Захариев – кмет на населения с българи град Босилеград в Сърбия. Те ще бъдат разпределени между училищата в общината където има паралелки с изучаване на учебния материал на български език, съобщиха от кабинета на Божидар Димитров.
Други два компютъра бяха дарени на Българския културно-просветен център в гр. Пирот в Сърбия.
Шест компютри преди няколко седмици бяха дарени и на гимназията в гр. Димитровград (Цариброд) в Сърбия.
Почти всички випускници на гимназиите в Босилеград и Димитровград през тази година постъпиха в български висши учебни заведения.
В края на седмицата с три ТИР-а ще бъде изпратена помощ (храна и облекло) от българското правителство на пострадалите от наводнение две български села в Молдова (Антоновка и Стояновка). Помощта е на стойност 120 000 лева.

http://focus-news.net/?id=n1451700

[Hatshepsut]

Нова кампания срещу културния център на българите в Босилеград

Демократичният съюз на българите (ДСБ) изразява тревога и възмущение от разразилата се напоследък кампания срещу КИЦ „Босилеград“ и неговия председател Иван Николов,
 
известен общественик, писател, публицист, поет, дописен член на Българската академия на науките и изкуствата и редактор на списание „Бюлетин“.
Самият факт, че тази кампания е насочена срещу нашия най-добър съвременен познавач и най-принципен и последователен правозащитник на правата и интересите на българите в Сърбия, недвусмислено показва кой стои зад нея – авторите и проводниците на геноцида срещу българското малцинство в Западните покрайнини в лицето на „професионалните сърби“ от български произход, лидерите на сръбските националистически партии и босилеградските управници.

За съжаление, в тази кампания пряко или косвено са вмъкнати и някои български държавни органи и институции, които вероятно са повлияни от вече споменатите сръбски „политици“ от български произход. Според статия във в. „Труд“ от 16 февруари т.г. „кметът  Владимир Захариев предал и документи за злоупотреби на културно-информационния център в града, в отговор на което премиерът наредил на външния министър Даниел Митов да прекрати финансирането на организацията“, да заличи КИЦ от регистъра на ДАБЧ, както и разни други недостойни внушения и препоръки, които прозвучаха по повод „поклонението“ пред паметника на Левски. Те недвусмислено показват, че става дума за дирижирана акция срещу най-активната българска организация в Западните покрайнини и нейния председател Иван Николов.

ДСБ осъжда поведението на кмета на Босилеград Владимир Захариев, който по най-вулгарен начин злоупотреби с поклонението пред паметника на Левски на 19 февруари и името на българския премиер Бойко Борисов, за да злепоставя организациите и личностите, които не само построиха и поддържат този паметник, но и най-активно защитават правата и интересите на българите в Западните покрайнини. С това той показа истинското лице на антибългарската политика, на която служи.

За всеки добронамерен човек е ясно, че тази негова политика е съшита с бели конци, защото, ако наистина имаше доказателства за „злоупотреби“ в КИЦ, той с най-голямо удоволствие щеше да ги предаде на сръбската прокуратура, а не да подвежда българския премиер с доноси, интриги, измами и лъжи. Целта на тия подмолни действия е лично отмъщение към Иван Николов, който винаги е бил последователен и непримирим критик на неговото престъпно 13-годишно управление, през което той буквално опустоши Босилеград.

Закриването на КИЦ „Босилеград“ и премахването на Иван Николов е дълго жадувана мечта на всички, които искат да задушат гласа, чрез който говори българското малцинство в Сърбия, и то точно по времето, когато страната трябва да отвори преговорните глави за правата на човека и правата на малцинствата.

Замърсявайки медийното пространство с измислени и нарочно тиражирани „злоупотреби в КИЦ“, кметът Владимир Захариев не само иска да отмъсти на политическите си опоненти, но и да отклони вниманието на обществеността от собствените си престъпления и злоупотреби с държавни пари, похарчени за безсмислени и непотребни обекти, които години наред стоят недовършени и се разпадат: водопровод, плувен басейн, спортна зала, мост, недовършени пътища, разровени тротоари и много други.

Следствието, прокуратурата и правосъдните органи  все още си затварят очите пред престъпните му деяния, вероятно заради политическите услуги, които той прави с антибългарските прояви по повод Деня на освобождението на Босилеград от българските фашистки окупатори, спиране на възстановяването на български войнишки гробища, разпускане на български паралелки, изхвърляне от служебна употреба на българския език и писмо, потискане на свободата на словото, борбата срещу частния бизнес и злоупотребите по време на избори.

По време на неговото управление населението на общината намаля над 20%, а смъртността е пет пъти по-висока от раждаемостта. Босилеград никога през новата си история не е бил изправен пред подобна икономическа, политическа и демографска катастрофа с перспектива напълно да изчезне следствие на непоправимите последици от негово управление.

С отнемане и дублиране на дейностите на КИЦ и клеветите по негов адрес в София, Владимир Захариев се стреми да спечели доверие на „супер сръбски патриот“ в Белград, защитаващ територията на Сърбия от измислени „сепаратисти“, и да си осигури политически чадър за установените от държавния ревизор финансови престъпления в общината, направени по време на неговото некомпетентно управление.

Една демократична и европейска България не бива да подкрепя такъв тип „политици“. Тя може истински да ни помогне само разграничавайки се от подобни носители на великосръбските анахронизми в Македония и Западните покрайнини и  настоявайки за безусловно спазване на правата на българското малцинство в процеса на преговорите за членството на Сърбия в ЕС.

Драголюб Иванчов,
председател на Демократичен
съюз на българите
Босилеград

http://www.desant.net/show-news/32471/

[Hatshepsut]

В Босилеград честваха „Деня на освобождението от българската фашистка окупация“

В гневно обръщение Демократичният съюз на българите и КИЦ „Босилеград“ изразяват възмущението си от позорния акт. Ето какво заявяват организациите на българи в Босилеград в съобщение до медиите:


И тази година от Общинската организация на Съюза на бойците на народно освободителната война (ОО на СУБНОР) в Босилеград направиха поредната антибългарска провокация – положиха цветя по повод „8 септември - Ден на освобождение на Босилеград от българската фашистка окупация” на партизанската чешма в центъра на Босилеград до паметника на Левски. Това е още едно доказателство за ксенофобската и комунистическа културна среда, в която продължават да живеят българите в Сърбия.

Демократичният съюз на българите и КИЦ „Босилеград“ неведнъж са протестирали срещу подобни обидни и провокативни антибългарски послания срещу България, срещу всички честни и просветени българи в Сърбия и срещу добросъседските отношения между двете държави. Използвайки фалшификациите на сръбската комунистическа историография от времето на Студената война, организаторите на отбелязването на „Деня на освобождението на Босилеград от българския фашизъм” вече няколко години отправят обидни антибългарски провокации, които биват премълчавани от страна на официална България.

С подобни антибългарски мероприятия представителите на крайния великосръбски национализъм и комунизъм в Босилеград продължават да се отнасят към България като към вражеска страна и да насаждат антибългарски настроения срещу българите в Сърбия, при това без никакво историческо покритие. Да се говори за „българска фашистка окупация” на Босилеград по време на Втората световна война, при положение, че по същото време под фашисткото управление на генерал Милан Недич, Белград е обявен за единствената европейска столица освободена от евреи (judenfrei) е безочна и вулгарна подмяна на историческите факти.

Още по-безсрамно е това, че тази провокация се прави от хора които и лично са се облагодетелствали от същата тази „фашистка и окупаторска” България – децата им завършиха образованието си по Постановление № 103, а самите те се ползват с привилегиите и предимствата на българското (и европейско) гражданство като карат коли с български регистрационни номера.

Крайно неморално е точно хората, които се ползват с хуманитарна и медицинска помощ от България, да се гаврят с името на България като „фашистка” страна, която била „окупирала” Босилеград, и да величаят „демократична Сърбия” като„освободителка” от България!? По този начин те подкопават усилията на Сърбия за членство в Европейския съюз.

В такава атмосфера на политически лъжи, демагогия, исторически фалшификации и двоен морал е невъзможно откровено и честно да се говори за демократизация на политическия живот в Босилеград, за национално помирение, добросъседски отношения и за европейски ценности. Не е чудно, че в такава ретгроградна политическа среда няма и не може да има никакъв реален напредък в спазването на правата на българите в областта на образованието, свободата на словото, свободата на предприемачеството и пр. 

Демократичният съюз на българите и КИЦ „Босилеград“ остро осъждат неморалното и лицемерно поведение на кметството в Босилеград което продължава да финансира антибългарската дейност на ОО на СУБНОР.

Демократичният съюз на българите и КИЦ „Босилеград“, като организации, които две десетилетия безкомпромисно отстояват правата и интересите на българите в Западните покрайнини, призовават правителството на Република България да реагира пред сръбското правителство в Босилеград да не се говори с езика на омразата към българите и България.

Председател на КИЦ „Босилеград“, Иван Николов

Председател на ДСБ, Драголюб Иванчов

http://www.vmro.bg/

[ccaterpillar]

Западните български покрайнини са откъснати от страната ни преди по-малко от век. През 1919 г. по силата на Ньойския мирен договор победената в Първата световна война България е принудена да подпише споразумение, вследствие на което губи значителни територии. Днес те са част от Гърция, Македония и Сърбия. Земите, които влизат в състава на Сърбия (около 1545 кв. км), са по-известни като Западни български покрайнини. Българското население преобладава (около 90%) в шест общини - Цариброд, Босилеград, Бабушница, Сурдулица, Пирот и Зайчар.

Ньойски споразум:


Откъснати територии кои са днес в Сърбия са Цариброд, Босилеград и мала час до граница близо Зайчар, водоплавни част до река Тимок.
Българското население преобладава в Цариброд (Димитровград) и Босилеград, това са места откъсната 1919. Сурдулица, Пирот, Зайчар, Бабушница са със големо сърбско мнозинство уще от по рано до днес, и 1878. са вклучени с сърбската държава.

Зайчар:

94,95% Сърби

https://sr.wikipedia.org/sr/%D0%97%D0%B0%D1%98%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%80

Пирот:

91,36% Сърби

https://sr.wikipedia.org/sr/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82

Бабушница

96,69% Сърби

https://sr.wikipedia.org/sr/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0

Сурдулица

83,45% Сърби

https://sr.wikipedia.org/sr/%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%B4%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0

[Hatshepsut]

КИЦ осъди действията на Неделковски

КИЦ „Босилеград“ остро осъжда поругаването на паметната плоча на загиналите български войници на връх Каймакчалан. Унищожаването и поругаването на българските паметни знаци в Р Македония и Р Сърбия систематично се прилага десетилетия наред с цел подмяна на националното самосъзнание и създаване на нови „нации“. Времето и мястото на това провокативно действие внимателно са подбрани и очевидно целят да предизвикат бурни реакции сред българите в Р България и Р Македония, да попречат на членството на Р Македония в Европейския съюз и на трайното омиротворяване на Балканите.

Това посочват в съобщение до медиите от Културно-информационния център на българското национално малцинство „Босилеград“.

Българите в Западните покрайнини са сред най-потърпевшите от подобни методи и ние много добре знаем какви увреждания в съзнанието и самочувствието на младите поколения могат да се нанесат по този начин. Подмяната на историята и културата не само ни лишава от българско национално самосъзнание, но както в случая с Миленко Неделковски, ни превръща в еничари срещу всичко българско и родно, посочват от КИЦ.

Ето какво посочват още сънародниците ни от Западните покрайнини в своята позиция за долния акт:

Фалшификациите на българската история и култура, системата на възпитанието и образованието и дългогодишното антибългарско говорене в Р Македония и Р Сърбия успяха да очертаят нови разделителни линии и да насъскат хората едни срещу други в името на отживели великодържавнически идеи.

Поругаването на паметната плоча на загиналите български войници на Каймакчалан е проява на вандалски антибългарски национализъм, който не спазва дори елементарните цивилизационни норми за уважение на паметта на жертвите от войните. Това показва, че Първата световна война продължава в съзнанието на определени хора и институции, и се води чрез говора на омразата, фалшифициране на историята и културата и насаждане на национална омраза и нетърпимост чрез системата на възпитание и образование, медиите, науката и културата. Сатанизирането на българите като врагове и „окупатори“ е изключително опасно за добросъседските отношения и мира и стабилността на Балканите. Ударите по паметната плоча на българските войници на Каймакчалан са удари не само срещу България, но преди всичко срещу самата Македония, срещу добросъседските отношения, срещу цивилизационните и европейски ценности, върху които почиват съвременните отношения между народите и държавите.

Установяването на историческата истина, изчистена от всякакви идеологически и политически внушения от миналото, и издигането и поддържането на паметници на жертвите от войните е не само цивилизационен акт, но и единственият начин да се затворят страниците на историята и да се даде път на бъдещето.

Новият прочит и преосмислянето на историческата истина, изчистена от идеологически и политически внушения, съвместното отдаване на почит на трагичните дати от общата ни история, преосмислянето на учебните програми, възпитаващи презрение и омраза към съседите, са начините да се преодолее миналото и да започне процес на национално помирение и нови добросъседски отношения на Балканите. Днешните и бъдещи поколения не бива да бъдат заложници на миналото а творчески строители на настоящето и бъдещето.

КИЦ „Босилеград“ призовава правителствата на България, Македония и Сърбия да осъдят вандалския акт на поругаването на българската паметна плоча на Каймакчалан и да се въздържат от говора на омразата.

България, като страна членка на Европейския съюз, споделяща европейските принципи и ценности, не бива никога вече да живее с пораженческия дух от националните катастрофи, а трябва достойно да реагира срещу всякакви подобни оскърбления и посегателства върху българската история и култура, унижаващи честта и достойнството на българската нация.

http://www.vmro.bg/

[Hatshepsut]

КИЦ "Босилеград" - стожер на българската култура и самосъзнание в Западните покрайнини

КИЦ „Босилеград“ и Столична община София със скромна, но задушевна културна програма отбелязаха 19 години от откриването на КИЦ-а, съобщи специално за БГНЕС Иван Николов. Музикантът и композитор Боби Мирчев и поетесата Петя Йотова изпълниха поетичен рецитал от последната стихосбирка на Йотова „Фаталната дарба“. Откривайки вечерта, поетът Радко Стоянчов от името на КИЦ-а каза, че 19-та годишнина донесе европейско признание на КИЦ-а – Иван Николов председател на КИЦ „Босилеград“ получи награда от Европейския парламент „Европейски гражданин за 2016“. Поздравявайки гостите Иван Николов заяви, че откриването и дейността на КИЦ „Босилеград“ в областта на културата, информирането и отстояването на правата и интересите на българското малцинство през изтеклите две десетилетия предотврати асимилационните процеси и възстанови българската култура в Босилеград . „На фона на големите културни промени трябваше да дойде и българският бизнес, който да даде препитание на населението, но за съжаление, не всичко зависеше от нас“, Николов и добави, че независимо от трудностите и проблемите, КИЦ „Босилеград“ се наложи като стабилна и авторитетна организация на българското национално малцинство.

http://www.bgnes.com/bylgari-v-chuzhbina/spodeleno/4461068/