Петър Димов е седмокласник в НУМТИ „Добрин Петков”. От четиригодишен свири на пиано. Има редица първи места на конкурси в Италия, Сърбия, Кипър, Франция, Палма де Майорка. Финалист е в конкурса на фондацията на Димитър Бербатов за изключителни постижения в сферата на изкуството. Талантът му забелязват още учителките в детската градина, но най-признателен е на г-ца Светлана Косева, под чието ръководство е и до този момент. Петър няма как да не се насочи към музиката, защото родителите му са с висше музикално образование - баща му е гайдар, а майка му е народна певица.
В началото Пепи приема свиренето на пиано само като забавление, но в последствие се оказва толкова талантлив, че това се превръща в основното му занимание. Затова и кандидатства в Музикалното училище. Приемат го в класа на Светлана Косева. Не си спомня какво първо е научил, защото било още в детската градина, но сега упорито е залегнал над Бетовен – 32 вариации, което Пепи определя като най-трудния материал, с който се е захващал до момента. Харесва периода на романтизма, обожава Шопен и Бетовен. Според него тяхната музика е изключително драматична, емоционална и красива. Седмокласникът си признава, че е доста припрян и всички го съветвали да го дава по-спокойно. „Понякога избързвам доста или пък анализирам прекалено. Иначе са ми казвали, че трябва да чета много литература особено в тази възраст, защото това всъщност е начинът да разбера това, за което свиря. Защото музиката е един универсален език и начин да се изкажат нещата. Колкото и конкретно да е едно произведение, винаги трябва да дам от себе си. Трябва да я преживяваш, а това означава, че трябва да си чел много”, обяснява той.
В София е бойното кръщение на Пепи в конкурсите. Грабва наградата за млад талант в „Музиката и земята”. Втора награда пък взима на конкурс в Добрич и Албена. Нашенецът е достатъчно амбициран да се пробва и на международната сцена, затова с охота заминава за Париж през 2004 година. Печели първата награда с вариации на тема Паганини. Това е първата му по-сериозна пиеса. Следващата спирка на Пепи е в румънското градче Сибил, което е признато за една от културните столици на Европа. Явно се е абонирал за първото място, защото отново е отличен с подобна пиеса.
В Белград също не си тръгва с празни ръце, нещо повече – натрива носовете на нахаканите сърби. Освен първата награда, връчват на Пепи лауреатско звание, което означава, че е имал максималния брой точки.
„В Сърбия ме подразни отношението към нас. Бяха много подигравателно настроени. Чух един разговор между тях. Казваха им: „Не се притеснявайте, те са некви си булгари”. Булгари ама станахме първи!”, разказва Петър.
През 2006 в Ларнака, Кипър, е следващият конкурс, на който разбива конкуренцията и се връща в България с поредното първо място. Предстои му конкурс за българо-японска музика в София, където е в много трудна група до 19 години, а той е най-малкият участник – тогава е почти на 13. Свирили съвременни произведения с народни мотиви. Серията му от победи е прекъсната, Пепи става втори.
От българската столица тийнейджърът лети за Торино, Италия. На Ботуша пианистът ни впечатлява публиката с унгарска рапсодия от Лист, която и досега обича да си свири, и романс на Чайковски. Получава поредното признание с първа награда и пак е с максимален брой точки.
Палма де Майорка е следващата спирка на таланта на конкурс, организиран от „Ротари”, чиито стипендиант е. Отново е най-малкият участник в трудна възрастова група и остава трети. Последната му изява е в конкурса „Млади виртуози” в София през 2009. Там свири аржентински танц и грабва специалната награда на журито за изпълнение на съвременна музика.
Предстои му майсторски клас в Охрид при една от най-влиятелните фигури в клавирната музика – проф. Романов. Петър Димов още е участвал в майсторските класове на проф. Куртев, проф. Тамара Подубная, проф. Стела Димитрова, проф. Милена Моллова, Ерик Хейзик.
Пепи обича да е перфекционист във всяко едно отношение, затова не пренебрегва училищните си задължения, въпреки че стои зад пианото поне 5 часа на ден. „Имам шестици по всичко, много ме влече историята и българският език. Английски уча от съвсем малък и нямам никакви проблеми, свободно го говоря. Точните науки не ми допадат, но се опитвам да спазвам едно добро ниво по всички предмети. Не съм от децата, които биха седели цял ден на компютъра, по-добре зад пианото”, разказва младият виртуоз.
След като завърши гимназията, Пепи прогнозира, че ще замине за чужбина, защото в България нямало толкова голямо поле за изява в този стил музика. „В някои страни тази музиката е сърцето на хората и я ценят, но в България въобще не е масово. Аз самият също слушам най-много класическа музиката, защото тя обогатява човека. Музиката е създадена да забавлява хората, но носи хиляди послания. Разочарован съм и от безсмисленото застрояване на Пловдив напоследък. За сметка на това парк „Лаута” от година на година става все по-малък”, завършва тийнейджърът.
https://bolgari.org/bulgari__ama_stanaxme_pyrvi_-el-353.html
Home
Help
Search
Calendar
Contact
Staff List
Gallery
Members
View the memberlist
Search For Members
Hall Of Fame
Login
Register
Topic: Това също е България! (положителни новини за Българското образование) (Read 67152 times)
Similar topics (5)
01 Mar 2007, 19:44:09
