АТАКА срещу турцизацията и ислямизацията на България

[Кубрат 99]

Държавата на Ататюрк умря, Турция става втори Иран
http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=196784&cat=9

[Кубрат 99]

Близкоизточният Мусолини заби нож в гърба на САЩ
http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=196710&cat=9


Ердоган се ориентира към екстремизма
http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=196646&cat=9

[Кубрат 99]

Емисари броят по 400 лв. на забулени жени в Родопите
http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=197275&cat=3


Фундаменталистка медиина агресия залива България
http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=197289

[Amenhotep]

Фундаменталистка медиина агресия залива България

Автор: Димитър В. Аврамов


,,Наследниците" на Османската империя у нас искат турският да стане втори официален език

Усилията на Анкара, на нейната пета колона ДПС и протежетата им от Главното мюфтийство да капсулират мюсюлманските общности у нас, да ги дезинтегрират от обществото и да турцизират българомохамеданите стават все по-арогантни и по правило - безнаказани. За целите им т. нар. смесени райони у нас и Родопите години наред се заливат от поток всевъзможни издания - вестници, списания, книги, брошури, помагала и наръчници, които проповядват исляма, превъзнасят "майката-родина" Турция и къде по-грубо или рафинирано водят антихристиянска пропаганда. В някои от тях има изумително ретроградни внушения, те ни връщат в мрачните времена на Османската империя и Халифата. Всъщност това е и една от целите на тази истинска медийна агресия - да промиват мозъци, да доказват "превъзходството" на исляма над православието, да откъсват постепенно от тялото на многострадалната ни държава цели райони. Там яростната протурска пропаганда не секва, напротив ескалира, а религията на Мохамед маркира все повече територии - от Гоце Делчев до Кърджали, Силистра, Добрич, Русе и Лудогорието. Всевъзможни ислямски секти и фундаменталистки организации шетат необезпокоявани у нас, височайши емисари на Анкара не спират обиколките си в тези региони / заедно с кохорта кадрови служители на турската разузнавателна централа МИТ/ и наливат вода в мелницата на неоосманистите, които в момента управляват югоизточната ни съседка и сриват нейните светски устои в полза на Шериата. Нейни мюсюлмански духовници идват в България, за да възхваляват османското "присъствие" по нашите земи, да пренаписват и фалшифицират историята, бълват нагли лъжи по разни сборища или по страниците на антибългарски издания и сайтове. Десетки издания на Главното мюфтийство и всякаква книжнина сеят заблуди сред помаците, за да ги откъснат от родовия корен, авторите в тях дори не се свенят да обявяват празнуването на Великден и Нова година едва ли не за смъртен грях, а модерното облекло и абитуриентските балове на учениците в безчестие. В същото време наши и чужди мюсюлмански емисари обикалят Родопите, за да предлагат на жени -християнки по 300 евро, ако нахлузят върху главите си ислямската забрадка.

Потокът от турско-ислямски медии със съмнителни спонсори и всевъзможните издания на Главното мюфтийство става все по-пълноводен и засипва с дезинформация и пропаганда в полза на Анкара огромни райони от страната. Антибългарската и антихристиянска пропаганда е насочена главно към Родопите, където турцизирането на помаците върви с пълна сила, към Лудогорието и цялата Северна България - от Силистра и Добрич до Русе и Видин. Само в Кърджали, освен електронните сайтове, се разпространява вестник "Кърджали хабер", списван на турски език. Още

един куп издания са
се заели да възхваляват исляма и Турция
- при това следвайки коварната османо-азиатска философска доктрина за прикриване на истинските цели, известна под името ТАКИЙЕ. Всевъзможни медии промиват мозъци в областта, която все повече заприличва на чужд вилает като "Алев", "Кайнак" "Юмит", "Мозаик", "Хошгьору" и пр.

Вестник "Кърджали хабер" излиза за пръв път през декември 2007 година. Този брой е посветен на "Тюркян чешма" в село Бенковски, където всяка година ДПС организира антибългарски сборища, за да изкривява истината за Възродителния процес и тогавашните събития във въпросното село. Както впрочем прави и на други места, сеейки омраза към "гяурите", без да се свени дори да издига паметници на терористи и убийци на жени и деца.

Според вестника, той бил на първо място по популярност сред турската младеж у нас, на второ се нареждал рупорът на сектата "Нурджу" в. "Заман", на трето е списанието на Главното мюфтийство "Мюсюлмани". Ето какви съобщения може да се прочетат по страниците на печатните издания и сайтове, разпространявани в областта. Едно от тях е за височайшето посещение на турския държавен министър Фарук Челик в Черноочене, заедно с кмета на Бурса и Генералния консул в Пловдив Явузджан, който се прочу напоследък с организацията на т. нар. влак "Балкански експрес", тръгнал по следите на "славното" османо-ислямско културно наследство в България и на Балканите. Впрочем добре известно е, че една от основните функции на държавния министър в Анкара е да прилага нейната великодържавна стратегия спрямо т. нар. външни турци, за да ги обедини под скиптъра на Високата порта. Почти по същото време в Кърджали се проведе поредният фестивал на турския фолклор, чиято цел е също да внуши, че този район бавно и сигурно се превръща във вилает на Високата порта. Насоката на дискусиите по разните електронни форуми и страниците на печатните издания съзнателно насочват към истинските цели на тази пропагандна инвазия. Например: "Искат втора джамия в Кърджали", "Трябва ли турският език да стане втори официален?", "Искат паметник на Гази Кърджа Али"/ завоевателят на района/, "Да бъдем ли наследници на Османската империя?", "На кого пречи шумът от джамията?"/ подлудила с децибелите си хората в града/, "Нов възродителен процес ли иска Бойко Борисов". Някои си пък Дурхан Алиев с истинско опиянение сипе глупости срещу АТАКА, която според него била "най-яростният душманин на турците".

Гаврата с българските
гробове в Опълченско негова милост определя като незначителен инцидент,
който дал "повод на Волен Сидеров и сподвижниците му да се нахвърлят срещу святото знаме с полумесеца и звездата"...
Сред тази лицемерна медийна каша може да прочетем още заглавия: "Българи ли са помаците?", естествено с внушението, че не са. И още"Митове или не" - в смисъл дали наистина българската държава е най-старата в Европа. Има и такъв въпрос, който граничи с най-вулгарен цинизъм:" Как да пишем във форума на в. "Атака?". Един от отговорите гласи, че желаещите трябвало да знаят имената на Хитлер, Гьобелс, Сталин и Левски... Друг сайт пък отчита хвалебствено, че посещаемостта в неговия турски вариант бил 4-5 пъти по-голяма, отколкото в българския. И се прехласва пред факта, че в областта рядко се чува езика на "гяурите", дори ако се разходите в центъра на Кърджали ще видите табелки почти само на турски език. Освен това редовно се водели семинари за квалификация на преподаватели по турски, ръководени от учени от университета "Билкент" в югоизточната ни съседка, където иначе са обучени значителна част от ястребите в т. нар. професорска мафия в югоизточната ни съседка.

Може да прочетем и интервюта с лидера на изселническата, антибългарска организация "Бал-Гьоч"- проф. Емин Балкан, инициатор на разни провокативни акции срещу нашата страна. Както съобщихме преди време, тази персона участва в конспиративна среща във вътрешно министерство в Анкара, където обсъждали вариантите как българомохамеданите да бъдат официално обявени за турци.
Не остава по-назад и списанието на Главното мюфтийство "Мюсюлмани".

От там ни съветват, че трябвало да има задължителни часове в училищата по изучаване на исляма
И тук се упражняват във фалшифициране на историята около произхода на помаците. Според "корифеите" в изданието те били "автентични наследници на Османската империя и развили мултикултурния и мултиетнически модел от тогава". Религията на Мохамед пък подтиквала към наука и прогрес, към развитие на човешкия интелект, само ислямът можел да разреши проблемите на човечеството - вероятно ако се сбъднат бляновете на "правоверните" да превърнат света в халифат. На други места ни обясняват "Как ще бъде взета душата на мюсюлманите и как на неверниците". Накрая намесват и покойната баба Ванга, която според пишман - теоретиците на мюсюлманството твърдяла, че след неизбежната Трета световна война Европа щяла да се управлява от исляма.

Всичко това се набива всекичасно в главите на хората, за да им се внуши и друго: че отделянето на тези райони от страната като автономни области и мюсюлмански анклави също е неизбежно.

http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=197289&cat=5

[Кубрат 99]

Анкара ни изпраща мюсюлмански духовници, за да пренаписват историята
Четвъртък, 29 Юли 2010г.
Автор: в. Атака

    *

Мощната проислямистка и антихристиянска кампания на един куп регионални издания у нас се съпровожда и с непрекъснати визити на мюсюлмански духовници, които Анкара изпраща, за да промиват мозъците на "правоверните". Един от тях е областният мюфтия на гр. Мугла - Мустафа Кая, който неотдавна пристигна, за да инспектирал строителството на още една джамия - в случая минарето трябвало да се вдигне във Варна под патронажа на валията в турския град. Визитата преминала със задължителни молитви, събиране на помощи за изграждане на мюсюлманския храм и незнайно с чия благословия гостът съобщил, че Дирекцията по религиозните въпроси в югоизточната ни съседка е обявила Варна и Мугла за побратимени градове. Макар че решенията за побратимяване се вземат не от религиозни институции, а от съответните общински съвети, същото се отнася и до строежа на джамии, но това са "подробности", с които Анкара обикновено не се съобразява.
След данданиите около височайшето посещение Мустафа Кая решил да демонстрира историческите си "познания" около османското "присъствие" на Балканите и засипал слушателите с цинични лъжи и всякакви фалшификати. Регионът и България според него бил управляван от султаните по "един справедлив и запомнен с добро начин". След това дал воля на фантазията си и заявил, че след Втората световна война мюсюлманите у нас били подложени на страдания и всякакви репресии, те били преследвани и арестувани, само защото говорели на турски. Не казал обаче нищо за българомохамеданите, които не знаят и дума от него, но пък петата колана на Анкара прави всичко възможно да ги причисли към турската нация, според верноподанните към Високата порта обещания на Ахмед Доган.
После негова милост решил да направи нещо като ретроспекция на събитията у нас след промяната през 1989 година и патетично обявил на слушателите си, че от тогава насетне с помощта на Турция и други ислямски държави започнало възстановяването на "славното османско наследство в България". Като за всичко това особени заслуги имала Дирекцията по религиозните въпроси и ислямската фондация "Диянет". Естествено пропуснал да отдаде нужното на бившето правителство на тройната коалиция за серията от национални предателства, както и на ДПС, което вече 20 години ревностно работи в тази посока. Не пък не пропуснал да каже, че Анкара няма да изостави своите сънародници и едноверци у нас и е готова винаги да им подаде ръка, ако някои реши да ги притеснява.

http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=197290&cat=5

[Симеон Велики]

Ердоган говори за сръбски геноцид без да му пука за арменскиЯ
http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=196548&cat=7

А защо от Атака все още не са внесли в сегашния парламент декларация, осъждаща геноцида над арменците? В предишния все ревяха, че не им я допуснали до пленарна зала. Нали сега никой не ги спира, защо не внесат такава декларация?

[omerzen]

Логичен въпрос. Виж, за това не бях се сетил. Нещо повече-нека да внесат и декларация за референдум да се признае официално и геноцида над българите от турците през турското робство и след това.
Но това да стане още сега и веднага, а не чак в края на мандата на това Народно събрание. Когато вече семейство Сидерови и Бат Бойко няма да имат нужда един от друг.

[Кубрат 99]

Внесоха го в първият ден на парламента

[Кубрат 99]

Кърджали се превърна в турско Столипиново
http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=197345&cat=7

[Amenhotep]

Бойко Борисов пак лази на колене пред турските интереси

[omerzen]

Бойко Борисов прави това което му каже портиера на американското посолство. И Бойко Борисов не е изключение. Така правеха всички "български" държавници до сега. Така ще е и завбъдеще.

[Симеон Велики]

Внесоха го в първият ден на парламента

Лъжа! Или незнание. Всичко друго, но не и истината. Лично разговарях с депупата от Атака Борислав Стоянов и го попитах този въпрос. Той с много мънкане ми каза, че май! го били внесли. Предполагам знаеш, че всеки гражданин има право да пита дали дадено нещо е внесено в деловодството на НС и как се е придвижило то. Из питах за подобна декларация. Отговориха ми, че такава не е внасяна. Доста след това разговарях с друг депутат от Атака- Валентин Николов. И пак го попитах същия въпрос. Отговори ми, че щели да го внесат, но нямали време.

[Кубрат 99]

Турция няма да стане член на ЕС, докато не признае арменския геноцид

Възможно е обаче евроинтеграторите да пожертват арменските интереси, както стана с гръцките в Кипър

Един малко известен факт, като за начало - през май 2006 г. генералният секретар на Международното европейско движение (МЕД) Хенрих Кронер посети Ереван. Там той отдаде почит на жертвите на геноцида на арменците през 1915 г. в Османската империя. В книгата с посланията на гостите на Музея на геноцида Кронер написа: "Надяваме се, че подобен геноцид повече няма да се повтори в Европа и света. А ценностите на ЕС са гаранция за нашето бъдещо обединение." "Евросъюзът беше създаден, за да не се повтарят в бъдеще подобни трагедии," заяви Кронер, добавяйки "мисля, че Турция няма да стане член на ЕС, докато не признае какво е извършила в миналото. Процесът едва сега започва и ще продължи дълго, а Анкара ще бъде принудена да отстъпи в крайна сметка."
Визитата на Кронер съвпада с дискусията във френския парламент по въпроса за наказателната отговорност за отричане на геноцида срещу арменците, която предизвика острата реакция на Турция. По улиците на Париж имаше както привърженици, така и противници на идеята за криминализирането на отричането на геноцида.
Вижда се, че

проблемът с геноцида
срещу арменците
остава актуален
в съвременната европейска политика. Приемането на Турция в ЕС се разглежда под формата на отговор на два въпроса: "Способна ли е Турция да приеме европейските ценности?" и "Ще стигнат ли ресурсите на Евросъюза за абсорбцията на нови членове и тяхната европеизация?"
Между другото, що се отнася до европейските перспективи пред Турция, не става дума за политическа борба между Турция и брюкселските бюрократи и не е дискусия за това къде свършва Европа и започва Азия. "Европеизацията на Турция" е най-актуалният проблем на геополитиката в Кавказ. И тук въпросът за отношенията към геноцида също играе роля.
Първо - евроинтеграцията на Турция поставя един толкова фундаментален за "голямата игра" в Кавказ въпрос, като взаимоотношенията между тези страни и "арменския свят". При това понятието "арменски свят" не се отъждествява с държавата Армения. Други не по-малко важни негови части са непризнатия Нагорни Карабах и диаспората ("спюрк"), която оказва сериозно влияние върху общественото мнение в много страни по света като САЩ, Франция, Русия.
Позициите на отделните части на "арменския свят" по перспективите за развитие на арменско-турските отношения не съвпадат винаги. По времето на президентството на Левон Тер-Петросян, официален Ереван и диаспората нееднократно влизаха в спорове за признаването на "Егерна" (арм. злодеяние). Тер-Петросян беше готов да се откаже от абсолютизацията на трагедията от началото на 20-ти век в полза на добросъседските отношения. Въпреки по-острата позиция на втория арменски президент Роберт Кочарян, Ереван се отказа от териториалните си претенции към Турция. Не всички представители на "арменския свят" са готови да разглеждат отделно въпроса за признанието на геноцида срещу арменците и териториалния спор, както и въпроса с реституцията и компенсациите за конфискуваното през 1915 г. имущество.
По думите на арменския политолог Тигран Мартиросян, "съвременните искания на арменския народ (арменския свят) спрямо Западна Армения (на територията на съвременна Турция) се основават на признанието на световната общност на необходимостта от премахване на последиците от геноцида". А това произлиза от уставите на международните военни трибунали, резолюцията на Генералната асамблея на ООН и Конвенцията за предотвратяване на престъпленията на геноцида и наказанията за него (9 декември 1948 г., влязла в сила на 12 януари 1951 г.)".
Второ - членството на Турция в ЕС ще определи перспективите за урегулиране на ситуацията след разрешаване на конфликтите в Кавказ и развитието на този район като цяло. От това, междувпрочем, зависи и присъствието на Русия от другата страна на Кавказкия хребет.
Да повторим очевидното: Основният проблем в отношенията между Турция и Армения (и "арменския свят") се явява въпросът за признаването на геноцида срещу арменците в Турция от 1915 г. Именно официалната турска интерпретация на събитията от 1915 г. като "геноцид" (а не гражданска война, "избиване" или депортиране на арменците, както е прието да се пише в съвременната турска историография) се смята за

един от главните критерии за "европеизираемостта" на Турция.
Между другото, турските политици и историци, занимаващи се с "арменския въпрос", си имат своята сериозна контрааргументация. По думите на професор Халил Беркатая, "това е много сериозен въпрос. Това е грешка от страна на Турция. Турция не е определила още правното и политическо отношение към Османската империя. Турция не осъзна напълно и не усвои докрай факта, че тя свали стария османски порядък и на негово място установи съвременната турска република. Тук е налице много сериозно противоречие. Републиката не носи отговорност за тези събития... Тя може да заяви нещо много сериозно днес: републиката беше основана през 1923 г. Тези събития са се случили през 1915 г. Армията на републиката и нейните държавни институции нямат връзка с тези събития. Турската република е една нова държава. От правна гледна точка тя не е приемник нито на османското правителство, нито на правителството на партията "Единство и прогрес" (известна като "младотурци")".
Днес редица други изследователи на арменско-турските отношения призовават за деполитизиране на "проблема от 1915 г.", "да се остави този въпрос на историците". Само че даже такива изявления звучат на много учени, чиновници и политици прекалено "либерални". А Танер Аксим Акчам, първият турски историк, използвал определението "геноцид" за охарактеризиране на събитията от 1915 г., сега преподава далеч извън пределите на историческата си родина - в Мичиганския университет.
На пръв поглед, Анкара би могла бляскаво да изиграе картата със "сбогуването с миналото". Достатъчно е само да бъде развита тезата на турските историци либерали за това, че между републиката и империята няма никаква правна приемственост (а това е една от ключовите идеологеми на Турция, водеща началото си от времето на основателя на републиката Кемал Ататюрк) и да бъде осъдено проклетото "османско минало", във времената, когато геноцидът срещу арменците е бил възможен. Още повече Анкара би могла да приеме "паса" на официален Ереван, който се отказва от териториалните претенции към Западна Армения, намираща се днес под турска юрисдикция. Признавайки днес геноцида срещу арменците през 1915 г., Анкара би могла да закрие въпроса завинаги. Става дума за откъсване от териториалния проблем (и проблема с реституцията) от самия факт на признаването на геноцида срещу арменците.
Развивайки тази теза, може с абсолютна увереност да се каже, че приемането на Турция в ЕС ще направи териториалните претенции на "арменския свят" само един исторически факт. Европейският съюз се обявява

категорично срещу
териториалното
преразпределение,
даже с цел възстановяване на историческата справедливост.
Само че, признаването на геноцида над арменците и прощаването с "проклетото минало" не е толкова просто. Кемалистка Турция, отхвърляща наследството на "антинародния османски режим", провежда добре познатата стара външан и вътрешна политика. Това засяга и проблемите на Кипър, и взаимоотношенията с Гърция и България, и политиката в "постюгославското пространство", и арменско-турските отношения, и политиката по отношение на етническите малцинства (кюрдския въпрос). Още повече, че Турската република в течение на цялото 20-то столетие успя, майсторски играейки с противоречията на великите сили, да засили своите позиции в света. В хода на кемалистката революция турците умело използваха противоречията между Съветска Русия и Антантата, а през годините на Студената война, използвайки фактора на лявата опасност за Гърция и Кипър, успешно решиха за себе си "кипърския въпрос".
Оттук и опасенията на Армения и "арменския свят" относно европейските перспективи на Турската република. Ресурсите на НАТО Турция използва за себе си на 100 % без да се грижи за съответствието на своите действия с високите стандарти на "европейската сигурност". В този контекст въпросът за умелото приспособяване и използване на ресурсите на ЕС от Турция не е празно любопитство.
Например за целия период на съществуване на "обединена Европа" не е имало случаи на изключване на някой от редиците й. В ситуацията на "особено поведение" на Турция в ЕС не е ясно каква външнополитическа стратегия ще избере Анкара.
Ставайки член на ЕС, Турция ще води активна политика спрямо Кавказ, прикривайки се зад Европа и "европейско вмешателство". С помощта на ЕС Турция ще успее не само заради собствени цели да минимизира руското "имперско влияние" в региона, но и прикривайки се зад демократична реторика.
Днес Турция има свои (различни от тези на ЕС и НАТО) интереси в Кавказ. Както през 1918-1920 г. главен партньор на Турция в Южен Кавказ е Азербайджан.
Значителна роля в развитието на азербайджанско-турските отношения играе военното сътрудничество. От 1996 г. в Азербайджан редовно работят турски военни съветници, а в Турция преминават обучение и подготовка азербайджански военни.
От началото на 90-те г., въпреки определените политически проблеми, активно се развиват грузинско-турски отношения. През 1998 г. бе подписан Меморандум за взаимно разбирателство по въпросите на военното сътрудничество между Министерство на отбраната на Грузия и Генералния щаб на Турция. Днес въпросът за признаването на геноцида над арменците Турция може да се превърне в политически търг. Най-вероятно официална Анкара, стратегически партньор на Азербайджан ще постъпи така - ние ще признаем геноцида, а вие ще окажете натиск над Армения по "карабахския въпрос". И нека Ереван под натиска на ЕС да застави Нагорни Карабах да предприеме абстрактните и лишени от смисъл мироопазващи планове на международните структури.
Не трябва да се изключва и това, че Анкара ще предложи "обмен на признания" между Турция, Армения и Азербайджан. На 26 март 1998 г. бе издаден Указ на президента на Азербайджан Гайдар Алиев "За геноцида над азербайджанците". В Указа се отбелязва тезата за "разчленяване" на азербайджанския етнос. Историческата отговорност за този геноцид е възложена на Руската империя, на СССР, на Армения и на арменския етнос. Не трябва да се изключва, че Турция може да поиска в замяна на признаване на арменския геноцид, Армения да признае геноцид над азербайджанците.
По този начин европеизацията на Турция между възможните изгоди носи за Армения и "арменския свят" определена цена. Признаването на геноцида срещу арменците от 1915 г. от страна на Анкара не е очевидно, а в същото време самият факт на това признание от миналото на Турция може да преодолее по-рано неприемливи условия. А колкото до Европа, то заради благородната цел "да европеизира" азиатската страна и поради съображения за политическа коректност интеграторите могат да пожертват интересите на арменците, така както това стана със сърбите в Хърватия и Косово, и с гърците в Кипър.

[omerzen]

Внесоха го в първият ден на парламента

Лъжа! Или незнание. Всичко друго, но не и истината. Лично разговарях с депупата от Атака Борислав Стоянов и го попитах този въпрос. Той с много мънкане ми каза, че май! го били внесли. Предполагам знаеш, че всеки гражданин има право да пита дали дадено нещо е внесено в деловодството на НС и как се е придвижило то. Из питах за подобна декларация. Отговориха ми, че такава не е внасяна. Доста след това разговарях с друг депутат от Атака- Валентин Николов. И пак го попитах същия въпрос. Отговори ми, че щели да го внесат, но нямали време.

На сидеровистите вече трудно може да се вярва.

[Петкан]

Внесоха го в първият ден на парламента

Лъжа! Или незнание. Всичко друго, но не и истината. Лично разговарях с депупата от Атака Борислав Стоянов и го попитах този въпрос. Той с много мънкане ми каза, че май! го били внесли. Предполагам знаеш, че всеки гражданин има право да пита дали дадено нещо е внесено в деловодството на НС и как се е придвижило то. Из питах за подобна декларация. Отговориха ми, че такава не е внасяна. Доста след това разговарях с друг депутат от Атака- Валентин Николов. И пак го попитах същия въпрос. Отговори ми, че щели да го внесат, но нямали време.

На сидеровистите вече трудно може да се вярва.

На сидеровистите вече трудно може да се вярва.

Както не мога да повярвам в "справедливото решение" на някой съдия,оневиняващо някой престъпник поради "липса на доказателства".