През София към свободата

[Nordwave]

Документален филм за български дипломати, спасили стотици поляци през войната

Документалният филм на Барбара Рогалска и Божидар Славов "През София към свободата" разкрива непозната за повечето българи история от Втората световна война за трима българи, семейство поляци и стотици спасени от тях полски граждани. Този сюжет заплита български вариант на "Списъкът на Шиндлер", български герои, за които Полша знае, а ние - не, и които са пратени от комунистическия режим в лагера "Белене".

Всичко започва на 2 септември 1939 г., когато падат първите бомби, хвърлени от "Луфтвафе" над Варшава. Всички чужденци се евакуират, а в посолството на България се създава конспиративна група от български дипломати, които се заемат с нелегалното пренасяне на документи и снимки. Полски фотограф за пръв път снима потресаващите разрушения във Варшава, а благодарение на българските дипломати снимките стигат до Париж и така светът разбира за зверствата на нацистката армия. Това е началото на дейността на "Група Б", която 1939 - 1944 г. успява да спаси участници в полската съпротива, между които интелектуалци, 200 полски офицери и 70 пилоти, които по-късно се присъединяват към британските сили. Създателят на "Група Б" е Крум Цоков - български дипломат, ерудит, владеещ шест езика. С помощта на Трифон Пухлев и Владислав Икономов организира канал за прехвърляне на поляци от Варшава до София, като издават фалшиви документи. В България полското семейство Зембжуски продължава дейността на "Група Б" и прехвърля сънародниците си към Истанбул и оттам към свободата. Членовете на тази конспирация плащат висока цена за делата си. До февруари 1941 г. България не участва във войната и дотогава е било по-лесно прехвърлянето на поляците. Конспиративната дейност в София е разкрита и на 15 май 1942 г. Арестувани са 17 души, а Зембжуски, предадени от техен сънародник, след година умират в "Освиенцим". Спасяването на поляците продължава до 1944 г. с помощта на роднините на Зембжуски и българските дипломати. Крум Цоков е арестуван във Варшава през 1941 г. и лежи почти пет години в най-страшния затвор - "Павляк", където намират смъртта си 37 хиляди поляци. В края на 1945 г. той се завръща в България и тук следва отново арест. Този път от народната милиция. Цоков е пратен в Белене. Спасените полски офицери и пилоти са от недолюбваната от съветската власт полска нелегална съпротивителна армия "Крайова", която се присъединява към британските сили и след края на войната е обявена за прозападна. След дълъг престой в Белене Цоков е спасен по случайност от съпругата си полякиня, която успява да пробие охраната и да стигне до Вълко Червенков, който е на официално посещение в Полша. Трифон Пухлев се връща в България през 1949 г. Тук му предлагат да работи за Държавна сигурност, но той отказва и цял живот е преследван.

Филмът на Барбара Рогалска и Божидар Славов според думите на авторката не е сензация за поляците. Дейността на тримата български дипломати, които спасяват 300 военни и помагат на хиляди други полски граждани, е известна на полската общественост. Първа "Солидарност" заговаря за дейността на армия "Крайова", а след 1989 г. започват да се публикуват и фактите около спасяването на офицерите и пилотите. За сметка на това филмът е първият отчасти български документ за дейността на обявените от поляците български герои. И тук следва втора част от историята, която протича през последните шест години, толкова отнема правенето на 30-минутния документален филм. Преди четири години изпълнителният продуцент Божидар Славов моли за съдействие Българската национална телевизия, която му отказала с мотива, че темата не е интересна за нея. Филмът е финансиран съответно от полската национална телевизия, която първа го излъчва през август 2008 г. и притежава правата му. Той все още търси българските си разпространители.
На 26 януари Полският културен институт организира прожекция на "През София към свободата", на която присъстваха режисьорката Барбара Рогалска и полският посланик Анджей Папйеж. "В София има една паметна плоча на ул. "Раковски" на братя Зембжуски, сложена през 80-те - припомни г-н Папйеж - България трябва да съхрани паметта за тeзи хора и тяхното геройство. Аз поемам ангажимента заедно с българските власти тази памет да бъде запазена. Ако не се намери достойно място в София, то ние ще го направим в полското посолство."

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2009/...i_spasili/