Сидеров: Ако Първанов, Костов, Доган и Станишев са съгласни, аз съм против !

[Tiesto]

В рамките само на една седмица лидерът на "Атака" Волен Сидеров успя да настрои срещу себе си една велика сила – САЩ, и две регионални – Турция и Иран. Америка Сидеров вбеси, след като, както самият той разказа, срещнал посланика й в София Джеймс Уорлик и му представил сметка от 1,4 милиарда долара за ползването на бази на българска територия.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Иран и Турция пък се разгневиха заради атаката срещу софийската джамия. Имаше официални декларации и от Анкара, и от Техеран, което изобщо не е за пренебрегване.

В петък българският парламент реагира на изстъпленията пред джамията и ги осъди в нарочен документ. Това е напълно резонно: България е страна, в която верските и етническите различия се уважават, а и е много важно ислямските фундаменталисти по света да получат сигнал, че станалото не е държавна политика и не се толерира.

Декларацията на Народното събрание беше необходима; начинът, по който тя беше приета и интерпретирана, обаче е напълно дърводелски. Никаква фантазия, никакъв нюанс, рапорт даден, рапорт приет, имаше тука една работа за вършене и я свършихме.

"С тези свои действия "Атака" се изолира от демократичното общество и е неразбираема за българите", се казва в декларацията. За да не остане никакво съмнение за какво става дума, президентът Първанов, който иначе може красноречиво да мълчи, също се обади и каза, че декларацията срещу "Атака" не била закъсняла с 6 дни, а с 6 години и че той – има си хас – първи е предупредил за екстремисткия характер на партията.

И поведението на парламента, и това на Първанов е пример за политическо късогледство. За пълната неспособност да се погледне малко по-далеч от пряката необходимост да бъде натрит носът на Волен Сидеров, която за някои политици и особено за някои интелектуалци си е направо естествен повик.

Лично аз не мога да си представя, че бих се съгласил с нещо, с което Първанов, Станишев, Доган и Костов са се съгласили заедно и едновременно. Даже не ми е необходимо да знам за какво са се съгласили – стига ми, че са те. Ако има нещо, което е по-гадно, отвратително и вредно за България от тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, то е четворна или петорна коалиция, в която участват и Костов, и Първанов.

Проблемът не е в мен, а в това, че много хора мислят като мен.

Ако бях на мястото на Волен Сидеров сега, щях кротко да си застана пред микрофоните и да попитам: Значи "Атака" е ненормална партия, а ДПС не е. От "Атака" всички се разграничават, а защо досега никой не се е разграничил от ДПС и Ахмед Доган? От това, че партията напазарува с бой и пари гласовете на половината цигани в България, че лидерите й не си знаят парите, а избирателите им тънат в мизерия?

Лично Вальо Манев, бивш кмет на Кирково, ми е разказвал как става агитацията за ДПС в Родопите. Емисарите обикалят с тъпан селото, бият го и викат "Който не гласува за ДПС, за него живот няма". На турски. След тази агитация, каза Манев, родните ми майка и баща не гласуваха за мене.

Ама няма нужда аз да уча Сидеров, той се справя достатъчно добре и сам.

Разбира се, с решаващата помощ на всички други партии и на самия президент на републиката. С тази декларация политическата класа произвежда Волен Сидеров и "Атака" като алтернатива на статуквото, като единствената партия, която изговаря публично страховете на българите.

Безкрайно късогледо, наивно и първосигнално е "Атака" да бъде мачкана по този начин. Не е известно защо, но повечето и анализатори, и политици си мислят, че с "Атака" ще бъде свършено, ако тя бъде заклеймена, ако бъде ограничен достъпът й до медиите, а ако това не свърши работа – и забранена.

Това е класическо объркване на симптомите с причините. "Атака" я има, понеже има огромен брой смачкани, унизени, фрустрирани българи. Казано направо, не "Атака" произвежда екстремизъм, екстремизмът произвежда "Атака".

Когато Сидеров застане на трибуната и викне "ти, Костов, ти, Доган, ти, Станишев ограбихте България", поне половин България ръкопляска. Разбира се, не всички гласуват за "Атака", понеже не всички, засега, слава Богу, са съгласни с методите и агресивното й поведение.

И все пак е добре, че "Атака" е в Народното събрание, понеже – това не съм го измислил аз – ако нещо не се случва в парламента, то става на улицата.

Но ако политическата класа продължава да бъде глуха за проблемите на тази половин, ако не и повече България, в съвсем скоро време естетиката ще иде на кино и хората ще се концентрират върху съдържанието.

Тогава "Атака" – или, ако по някаква причина тя изчезне – някакво нейно подобие, така ще се развихри, че горящите килимчета пред джамията ще изглеждат като градинско увеселение.

И ще се питаме защо стана така.

Защото така.