Атентатът в църквата "Света Неделя" - 16 април 1925 г.

[Една Българка]

                      82 години от атентата в храма " Свети Крал"

На 16 април 1925 в 15 часа в старата софийска катедрала "Свети Крал" /"Света Неделя"/ по време на Света Литургия, един обсебен от чифутски бяс комунист на име Марко Фридман, извърши нечуван и невиждан до тогава, безчовечен терористичен акт. Акт насочен срещу елита на българската нация.

Да сведем глави пред паметта на жертвите!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
IN MEMORIAM

На онези, които никога не успяха да се простят със своите любими и близки, с децата си и родителите си, с жените и мъжете си, които никога не видяха децата си порастнали и внуците си родени, домовете си свои и Родината си свободна,

падайки простреляни в упор или разстреляни в неизвестен общ гроб край селски път, пребити и обезобразени, оставени да умрат от раните си в килиите на затворите, безследно изчезнали сутрин или вечер в камионите на смъртта,

осакатени и обезправени, оставени бездомни да умрат от раните си в глад и самота, изтезавани, изнасилвани, пречупвани и умъртвявани, хвърляни за храна на свине и диви зверове край концентрационните и трудовите наказателни лагери в

Свети Врач, Дупница, при яз. "Стамболийски, мина "Куциян", с. Богданов дол, Пернишко, с. Николаево, Казанлъшко, с. Ножарево, Силистренско, манастирите край В. Търново, с. Босна, Тутраканско, с. Бошуля, Пазарджишко, лагер "С" в Пазарджик, Белене, Персин, Ловеч, с. Изворово, Старозагорско, Скравена и всякъде другаде,

където бяха убити или в неизвестност умряха изселени и самотни.

На дядовците и бабите ни, бащите и майките ни, братята и сестрите ни, и на никога неродените деца в България по времето на комунистическата диктатура:

Спете спокойно в Божия мир.
http://www.decommunization.org/

[Весо]

Българке, няколко малки уточнения, ако позволиш...На 16 април в катедралата не се извършва литургия, а опело. И от това опело липсват някои много важни представители на "елита на българската нация". Марко Фридман не е участвал нито в организирането нито в извършването на атентата. Освен това той е прострелян в двете колена в края на март 1925г и даже е на легло когато гръмва бомбата.
За мен и преди и сега "елита" заслужава само бомби.
Но този атентат е най-голямата провокация в българската история и обстоятелствата около него и до днес се крият или замазват.

[Една Българка]

На 16 април в катедралата не се извършва литургия, а опело

Да, в известен смисъл си прав. Било е Велики четвъртък...

Марко Фридман не е участвал нито в организирането нито в извършването на атентата. Освен това той е прострелян в двете колена в края на март 1925г и даже е на легло когато гръмва бомбата.

Марко Хаим Фридман ( 1925 г.)

Член на комунистическата партия, партизанин, терорист и атентатор. Бивш търговец на хартия, резидент на нелегалната Комунистическа партия и връзка с ЦК. Като платен комунистически агент участвува в атентата на църквата "Св. Неделя" в София, при който загиват 200 души от цвета на българската интелигенция. Осъден на смърт чрез обесване. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси "през Виена", но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков.

За мен и преди и сега "елита" заслужава само бомби

Тука си в дълбоко заблуждение, относно "онзи" елит и сегашния юдео-ционистки "елит", наследник на проболшевишката еврейска столетница. Освен, ако не си някой криптоанархо-комунист, де.. ???

Григор Георгиев Кюркчиев - български офицер, генерал-майор. През 1885 г. завършва Военното училище в София . Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През I световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си и я командва до края на войната.

Петър Георгиев Лолов - български офицер, генерал-майор (30.05.1917 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в 1 пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военно-инженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). Като военен инженер служи в инженерните войски като командир на 2-а пионерна дружина и командир на жп дружина. През I световна война (1915-1918 г.) е заместник-инспектор на инженерните войски. През 1918 г. е уволнен от армията.

Калин Георгиев Найденов - български офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). През 1885 г. завършва Военното училище в София и през 1891 г.Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е помощник-началник на артилерията в щаба на действащата армия. Има изключителен принос за широкото използване на артилерията във войната. Инспектор на артилерията (1913-1915 г.), ген.-майор (1914 г.). От 21.09.1915 г. до 21 .06.1918 г. е министър на войната .След войната е професор във Военното училище.

Стефан Михайлов Нерезов - български военачалник, генерал-лейтенант (1917 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на оперативния отдел в щаба на действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) - началник на щаба на действащата армия. През I световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боевете на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на I световна война е командващ I отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е началник-щаб на българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата.

Стефан Нойков - български офицер, полковник (14.10.1917 г.). Завършва Военното училище в София през 1897 г. и Генералщабната академия в Торино, Италия през 1909 г.. Служи в артилерията завършва Генералщабната академия и командва 6. артилерийски полк (1909 г.). По-късно е командир на 8. Приморски полк и началник на Военното училище. През Балканската война (1912-1913 г.) ръководи дружина. В I световна война (1915-1918 г.) е началник-щаб на 4. пехотна Преславска дивизия, след което е началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия. След приключването на войната през 1920 г. е началник на канцеларията в Министерството на войната.През 1923 г. е началник на Щаба на войската . Занимава се с научни изследвания; признат автор на сериозни военно-теоретични трудове.

Стоян Петков Пушкаров - български офицер, генерал-майор (27.02.1918 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 4. артилерийски полк, с който воюва на Тракийски фронт. По време на I световна война (1915-1918 г.) е командир на 7. артилерийска бригада, по-късно е началник на артилерията във II армия, която воюва на Македонки фронт.

Иван Великов Стойков - български офицер, генерал-майор (1918 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на IХ пехотна дивизия. През I световна война (1915-1918 г.) е командир на I конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември 1915 г. е командир на конната дивизия, която освобождава Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната конна дивизия. Началник на IХ дивизионна област (1917 г.).

Иван Рачев Шкойнов - български офицер, генерал-майор (14.06.1919). Учи в Априловската гимназия. Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1904 г.). През 1909 – 1912 г. служи в артилерията, преподавател по тактика във Военното училище . През Балканска война е началник на разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Втората балканска война (1913 г.) е началник щаб на ХI пехотна дивизия. По-късно е началник на секция в щаба на армията (1913-1914 г.). По време на I световна война е началник щаб на IV пехотна дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен полк (1916 г.). През 1971 г. началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия . Помощник на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери.

Георги Гъдев – български офицер, кавалерист. В Балканската война се отличава при щурма на форта Айваз баба от Одринската крепост (13.03.1913 г.). По време на I световна война е командир на ескадрон и проявява изключителна храброст.

Иван Тодоров Попов - български офицер, генерал-майор. Участва в четата на Филип Тотю (1876 г.). След Освобождението завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Служи в пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) като капитан командва дружина във 2. пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот. След приключването на войната заема редица строеви длъжности - командир на дружина, командир на 22., 27. и 8. пехотен полк (1893 г.). Получава звание полковник на 2 август 1895 г., командва бригади в 5., 7. и 9. пехотни дивизии. По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 2. бригада от 1. пехотна Софийска дивизия, която воюва при Люлебургаз. В навечерието на Междусъюзническата война (1913 г.) поема командването на 1. пехотна дивизия (май), а впоследствие на 13. пехотна дивизия (юни). След войната излиза в запаса. Иван Тодоров Попов е народен представител в ХVII ОНС.

[Весо]

Понякога бомбите решават проблемите. Най-важен е изборът на мишените.

Българке, никакъв Велики четвъртък няма тогава, а опело на генерал Коста Георгиев, лидер на софийската организация на Демократическия сговор, застрелян от комуниста Атанас Тодовичин два дни по-рано.

Марко Фридман не е търговец на хартия, а запасен офицер, участвал в Първата световна война, с няколко ордена за храброст.


От обесените за атентата единственият наистина  взел участие е клисарят Задгорски, който е трябвало да бъде скрит след това в английското посолство.

Групата взривила катедралата - Никола Петров, Живко Динов, Атанас Тодовичин и ръководителите им Петър Абаджиев и Димитър Златарев напускат страната с автомобил, докато и София и границите са уж под блокада.

[Една Българка]

Българке, никакъв Велики четвъртък няма тогава, а опело на генерал Коста Георгиев, лидер на софийската организация на Демократическия сговор, застрелян от комуниста Атанас Тодовичин два дни по-рано.

Не виждам, къде е противоречието тук?!  :)

Кървaвият aтентaт в кaтедрaлaтa "Светa Неделя"
Митре Стaменов

в-к "Мaкедония", брой 14, 7 aприл 1999 г.

След потушаването на Септемврийското въстание, през май 1924 г., група функционери на болшевизиращата се БКП под ръководството на Станке Димитров-Марек се събират на Витоша и, изпълнявайки указанията на Коминтерна, решават да се извърши подготовка за ново въоръжено въстание.

На 21 януари 1926 г. Марек заминава за Виена и докладва на Георги Димитров, а сетне в Москва и на Васил Коларов за подгоговката на атентат в катедралата "Св. Неделя" като начало на въоръжено въстание. В писмо до Военния център, изпратено със специален куриер, Марек пише: "Аз смятам, че трябва, Виктор (Георги Димитров) смята, че може."

Привечер на 14 април ген. Коста Георгиев е убит пред църквата "Св. Седмочисленици". На другия ден, изпълнявайки предписание No 2960 от 12 мар 1926 г. на Коминтерна, Димитър Златарев от Военния център се среща с Петър Абаджиев в Борисовата градина и му нарежда: "Да се пали фитилът!"

Следобед на 16 април, Велики четвъртък, преди Възкресение, в катедралния храм "Св. Неделя" са дошли да отдадат последна почит на злодейски убития български генерал Коста Георгиев министри начело с министър-председателя Александър Цанков, генерали, депутати, общественици. В 3 часа и 20 минути по време на опелото, когато софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието на Йоан, адскa  експлозия рaзтърсвa Божия храм. Тухли, греди, железа, стъкла се сгромолясват върху онемялото множество. Повече от 160 души загиват, а над 500 са ранени. Между убитите са 11 генерали и 22-ма висши офицери - герои на три освободителни войни.

Трима от участниците в кървавото злодеяние - Петър Задгорски, Марко Фридман и Георги Коев, са осъдени и публично обесени. Ръководителите на Военния център Коста Янков и Иван Минков се сaмоубиват. Неколцина намирaт убежище в Съветския съюз. Един от тях е глaвният оргaнизaтор Петър Абаджиев. На 15 август 1925 г. той докладва на заседание на Задграничното бюро на БКП в Москва за атентата. Протоколът от това заседание е подписан, от председателя на бюрото Георги Димитров и от неговия секретар Никола Кофарджиев и се съхранява в Централния партиен архив (фонд 3, опис 1, а.е. 38, стр. 51-55). Съдържащият се в протокола доклад, който поместваме със съкращения, рaзкрива неизвестни факти за този чудовищен терористичен акт, нямащ аналогия в човешката история.


    Протокол No 22

    Заседание на 15.VIII, 10 часа преди обяд
    Г. Димитров: Заседаваме вече 16 дни. Изслушани са 14 доклада. Бюрото прави предложение времето за говорене по дебатите да се ограничи.
    Г. Михайлов: Времето да бъде един час.
    В. Колaров: Да се даде думата на П. Абаджиев без ограничение на времето.
    П. Абаджиев: Др. Златарев е дал подробни обяснения, но аз трябва да кажа, че работите взеха отначало една посока, а после тръгнаха по погрешен път. За юни и септември не мога да говоря, защото тогава не бях в България.

    В началото на 1924 а. Постъпих в печатницата на "Р.В.", а след това - през ноември, поех младежката работа. По-късно ме взеха оттам и ми възложиха да образувам терористична група. Аз се свързах с Минков, а така също говорих и с Яко Доросиев. Другите ми съобщиха, че трябва да направим нещо, за да обезглавим тази хидра Обществена безопасност, която вземаше най-добрите наши другaри.

    Първата задача се даде да бъде убит Нач. Общ. безопасност Начев и двамата негови помощници. Др. Минков искаше да бъдат убити всички изведнъж, но това не можеше да стaне, с коетопосае се съглaси и той. През това време ме свързаха с двама другaри които трябваше да влязат в терористическатa групa. По-късно се рaзбра, че те са вулгарни убийци и те ме предадоха, но понеже не ми знаеха името, не можаха да ме заловят.

    Прокурорът Димчев биде убит и aз отидох на погребението му. Там бяха Митрето и Д.Злaтарев и aз им кaзах какво готвя, че ще устроим атентат на гробищата. Тогава Митрето се сети, че това може да стане в "Св. Крал", гдето имал познат клисар, с когото ме свърза...

    Понеже нямахме пари тогава, замислихме и обрахме митницата. През това време aз работех и за атентата, като внасях взрив вътре в черквата. Клисарят не беше наемник, а вършеше съзнателно работата си, като пари му давахме ние. Узнаха много хора, времето течеше, станаха много провали. Отначало в Младежкия съюа, а после и в Партията. Ние искахме да стане атентатът и се даде таковa нареждане.

    Коларов: Кога се даде нaреждането за атентата?
    Aбaджиев: Нaреждането се даде много преди атентата. Събрахме се с Минков и отидохме при Д. Златарев и тaм се даде заповедтa за атентата. Даде се нареждането за убийството на Славейко Василев. Но и той беше много добре охрaняван от македонците. Славейко Василев се скри, а тaка също и всички други и навсякъде охраната им се стегна. Даде се зор да се намери друг. Дада се нареждането да бъде убит К. Георгиев и той биде убит. Срещнах се с Д. Златарев и той ми каза да паля фитиля...

    Aтентатът трябваше да стане и той не можеше другоя да стане. Всички нaши другари бяха разкрити и от всекидневни провaли и убийства. И трябвaше като един умиращ кон поне да ритнем, преди да умрем. И ние ритaхме.

    Др. К. Янков прокарваше директивите на Интернационала. Ние работехме за Раб. Сел. Правителство, по-късно говорихме за народна власт, като бяхме готови да дадем влaстта нa земеделците, а ние да бъдем в периферията, за да вземем оръжие и се организираме...

    Ние казвахме, че в продъжение на 15 дена ше пропищи дете в майка след атентата, а не мислехме, че ще има военно положение, полицейски час 7 1/2 и че ще има всеобщи арести. Ние замисляхме да избиваме Обществената, а после казаха, че трябва да избиваме и военните. Aз измерих черквата, направих скица и я изпратих на Минков и Янков. Гледах в черквата да се постави взривът в пода и да не остане нито един жив. После реших да се постави в тавана. Аз смятах, че Минков е по-опитен от мен и той каза, че зарядът трябва да бъде средоточен. Исках да дадат гранати, обещаха, но не дадоха. Понеже искахме да ги избием с детонация, аз исках да се даде отровен газ и да ги изтровим. Дадоха един кг димяща сярна киселина и казаха, че тя е достатъчна. и наистина много от рaнените измряха вследствие отрaвянето...

Марко Фридман не е търговец на хартия, а запасен офицер, участвал в Първата световна война, с няколко ордена за храброст.

Дай източник да видя откъде черпиш тези "знания" за това пъклено изчадие!

Понякога бомбите решават проблемите. Най-важен е изборът на мишените.

Съгласна съм! Мисля, че е дошло време, някой като теб да влезе с няколко килограма пластичен взрив в пленарна зала. Особено подходящ ми се струва момента, когато "избранниците на народа" полагат клетва "за вярност", след като са си поделили баницата -следизборно 

Това за криптирането не го разбрах. Аз съм си анархист и ако това е проблем, дефинирай ми го.

Еми, съжалявам, че съм те помислила за таен анархист, пък ти си бил явен :-\
Дефиницята за анархизма, която бих ти дала е, че  това е дотам безмозъчна и хейтърска идеология, че когато унищожите всичко що е годно и нямата наличия на "враг", просто ще започнете да се изтрепвате един-друг и ще се приключи с вашето "народовластие". Пожелавам ти, да ти се роди син, да го отгледаш и възпиташ, като достоен българин, да го изучиш в престижно военно училище и някой лумпен, да го гръмне в момент, когато е най-уязвим!

[Весо]

Благодаря за пожеланието, оценявам го.
Дефиницията ти за анархизма е несериозна.

Това е малка част от протокола на заседанието в Москва. Абаджиев спестява някои неща, лъже и замазва други, макар, че няма нужда, защото и тези, които го разпитват много добре знаят за какво става въпрос. Има протоколи и от заседанията на задграничното бюро на БКП в Берлин и Виена и те са много интересни за всеки, който чете между редовете.

Атентата на 16 април 1925г, е извършен от бойна група подчинена оперативно на съветското разузнаване и осигурявана на терена от английското разузнаване в София. Царят, представители на генералитета и политическата върхушка  са предупредени.
Цялата работа е провокация целяща смяна на властта, гарантиране на статуквото на Балканите, унищожаване на революционното движение в България и истинската интелигенция.

Марко Фридман е ротен командир в 12 пехотен полк, награждаван за проявен героизъм. Това го има в биографиите му, а те не са трудна за намиране информация.

[Една Българка]

Благодаря за пожеланието, оценявам го.

Моля, безплатно е  :)

Дефиницията ти за анархизма е несериозна

Той сам по себе си анархизма е несериозен, но дай, развий своята сериозна теза и ми покажи къде бъркам.

Марко Фридман е ротен командир в 12 пехотен полк, награждаван за проявен героизъм. Това го има в биографиите му, а те не са трудна за намиране информация.

Все тая! Дали е книжар или аптекар, биографията на изверга има един генезис- да мачка и унищожава гоите. Не ми е много зор да се запозная подробно точно с неговата, това едва ли би променило фактите. Но гледам, че ти си твърде загрижен и стенеш за някакъв "проявен героизъм" на проклетото, рязано псе. Надявам се, не искаш да омаловажиш злощастната съдба на загиналите офицери и да изкараш този урод, някакъв анархистки герой?

[Skarlet]

Терорът поражда терор: 83 год. от атентата в "Св.Неделя"

На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., обществото в България е потресено. Най-тежкият терористичен акт в историята ни, отнел живота на стотици и отприщил вълна от насилие, разтърсва центъра на столицата.



Крайно лявото крило на Военната организация на Българската комунистическа партия посяга на съборната църквата ,,Света Неделя".

По това време страната е разкъсвана от политически убийства и терор. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г., БКП е забранена и срещу активистите й е предприето масово преследване.

Промени в Закона за защита на държавата увеличават правомощията на властите и смъртна присъда се полага не само за дейците на БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват.

Комунистите също отвръщат с вълна от насилие - военната им организация, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, подготвят малки терористични групи, които осъществяват единични акции.

Идеята за взривяване на храма, се заражда месеци по-рано, когато тя започва да се използва за складиране на оръжие и боеприпаси. Клисарят Петър Задгорски е вербуван от дейци на нелегалната комунистическата партия и с негова помощ църквата става част от план за елиминиране на политическия и военен елит на България, включително и на монарха. Този план не е одобрен от Георги Димитров и Васил Коларов.



Въпреки това Военната организация започва организирането му. С помощта на клисаря в църквата са внесени 25 кг експлозив. Замислено е политици и военни да се съберат в църква на опелото на високопоставена личност.

На 14 април пред църквата ,,Св. Седмочисленици" е убит о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор и учредител на Военната лига.

След два дни в ,,Св. Неделя" се събират стотици граждани, дошли да се сбогуват с ген. Георгиев. Лично софийският митрополит Стефан, бъдещ български екзарх, води службата. Траурното шествие е толкова многобройно, че се налага ковчегът да бъде преместен по-напред, отдалечена е от колоната с взрива.

В 15.20 часа експлозията разлюлява храма и главния купол пада върху множеството, събрало се в църквата. 150 човека намират смъртта си под развалините, десетки умират по-късно от раните си, около 500 се отървават само с наранявания. Сред загиналите са основно невинни граждани, включително и деца. Случайността спасява представителите на правителството, но военните дават десетки жертви.

Цар Борис III закъснява за службата. Друг атентат спасява живота му - на 14 април автомобилът на монарха е нападнат в прохода Арабаконак. Главният му ловджия Петър Котев и ентомологът проф. Делчо Илчев са убити. Царят оцелява и на 16 април отдава последна почит на приближените си, заради което закъснява за опелото на ген. Георгиев.

Терорът поражда терор. Вечерта на 16 април е обявено военно положение. Военният съюз с подкрепата на правителството започва масови репресии срещу опозицията, без значение дали имат нещо общо с атентата. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във ВО.

Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици.

Без съд и присъда са екзекутирани около 500 противници на управляващите. Натъпкани в чували убитите са погребвани в безименни гробове или зациментирани в подземията на казармите. Развихрилият се терор отнема живота и на редица интелектуалци.

Безследно изчезват поетът Гео Милев, заради изобличителната си поема Септември и журналистът Йосиф Хербст, който в статиите си открито критикува режима на сговорситкото правителство.

http://news.ibox.bg/news/id_107150676

[Ванадий]

Кръстю Златарев е роден на 23 февруари 1864 година в Охрид, тогава в Османската империя. През 1884 г. завършва военното училище в София и на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 13-и пехотен полк на Българската армия.

През Сръбско-българската война в 1885 година е командир на 3-та рота от запасната дружина на 2-ри пехотен струмски полк. Участва в боевете при Сливница (5-7 ноември). Проявява се в боя при Келташ, където, въпреки, че е ранен, продължава да се сражава. Награден е с орден ,,За храброст" IV степен.

На 30 август 1886 година е произведен в чин поручик, а на 1 януари 1889 в чин капитан. На 25 февруари 1900 г. е произведен в чин майор и назначен за командир на дружина в 9-и резервен полк. На 27 септември 1904 г. е произведен в чин подполковник. Девет години по-късно е назначен за помощник-командир на 12-и пехотен полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник.

По време на Балканската война като полковник е командир на 29-и ямболски полк, който се бие край Лозенград, Чаталджа и при Одринската крепост. Командваният от Кръстю Златарев полк се прославя с превземането турския форт Илеритабия на Чаталджанската позиция. За проявената храброст при сраженията е награден с орден ,,За храброст" III степен.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава срещу гърците при Кукуш и Горна Джумая.

От 1914 г. е командир на бригада в VІІ пехотна дивизия.

Участва в Първата световна война (1914-1918), като десет дни преди мобилизацията е назначен за командир на 11-а македонска дивизия. На 1 януари 1916 година е произведен в чин генерал-майор.

След войната преминава в запаса и на 25 юни 1919 година е произведен в чин генерал-лейтенант.

Генерал-лейтенант Кръстю Златарев загива при атентата в църквата ,,Света Неделя" на 16 април 1925 година

Един такъв велик войн, загива заради този глупав терористичен акт, с него и моного други.



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.

[FELDMARSCHALL]

Смърт за болшевишките изверги!
Ще напомня само и друга част от историята на антибългарската
БКП!
По време на септемврийския метеж от 1923г. те се снабдяват
с оръжие от Югославия! Сърбите дават на комунягите иззетото
българско оръжие след края на Първата световна война, а БКП се ангажира
като благодарност за услугата при успешен преврат и завземане на властта
да отстъпят на сърбите територии от Видинско и Белоградчишко!!
ПРЕДАТЕЛИ МРЪСНИ!!!!

[Весо]

"Комунистите също отвръщат с вълна от насилие - военната им организация, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, подготвят малки терористични групи, които осъществяват единични акции."

Кои са тези акции? Няма такива. Военната организация на БКП е фантом.


"Идеята за взривяване на храма, се заражда месеци по-рано, когато тя започва да се използва за складиране на оръжие и боеприпаси. Клисарят Петър Задгорски е вербуван от дейци на нелегалната комунистическата партия и с негова помощ църквата става част от план за елиминиране на политическия и военен елит на България, включително и на монарха. Този план не е одобрен от Георги Димитров и Васил Коларов."

Кой кого вербува, чии заповеди изпълнява и кой е трябвало да бъде ликвидиран?
Царят не присъства в катедралата защото е предупреден. Същото важи и за представители на генералитета и управляващия Сговор.
Задгорски е вербуван от комунистите, но комунистите от кого са вербувани, щом е трябвало да скрият клисаря в английското посолство? Димитров и Коларов е все тая дали са одобрили или не, защото групата на Златарев-Абаджиев не се подчинява дори на непосредствените си "ръководители" в Партията и ВО, а само на Външния отдел на ЧК, ръководен от съответните съветски друзя.

Толкова години са минали от този атентат, фактите се знаят, а истината продължава да се укрива или  премълчава.

[FELDMARSCHALL]

Истината е че БКП/БСП трябва да бъде ликвидирана като
терористична организация!!
БКП/БСП и ДПС са двете партии извършвали терористична дейност
срещу България и българския народ!!!

[Death angel]

Най-големият терористичен акт в българската история
Преди 87 години БКП взривява църквата "Света Неделя"

"Катастрофата в "Света Неделя" показа за стотен път, че богоотстъпничеството води към родоотстъпничество и обратно, че родоотстъпничеството поражда богоотстъпничество.
Който вижда във вселената груба игра на груба материя или производ на сляп случай, или изделие на пиян демон - не може да обича отечеството си, което е част от вселената, защото убиец усмъртява плът. Проповедник на вероотстъпничеството върши много по-грозно злодеяние: той усмъртява вярата в доброто, надеждата за възтържествуването на доброто."

   Стоян Михайловски


Атентатът в софийската катедрала "Света Неделя" е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, така и по последиците. По това време е и най-големият атентат в световната история.

Той е връхна точка на т.нар. ултраляв тероризъм на нелегалната БКП, чиято цел е ликвидацията на политическия елит на страната, предизвикване на анархия и хаос и създаване на благоприятни условия за външна болшевишка инвазия.

Решението за бомбената експлозия се взема от Коминтерна (ръководен от болшевишка Москва), който след пропадане на химерата за световна революция, се преориентира към откровено терористични акции.

Първенството по противодържавен тероризъм в Европа десетилетия наред държат българските комунисти, верни слуги на съветските болшевики и техните лидери.
На 16 април 1925г. ,Велики Четвъртък , в 15.23ч. българските болшевики успяват да взривят катедралата ,, Св. Крал'' (,,Св. Неделя'') в София. В руините на християнския храм загиват 134 души. Други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213 души.
Няма убити членове на правителството. Загиват обаче много висши офицери. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. Генералите, които са убити при този атентат, са много повече, отколкото всички генерали, убити по време на войните, които България е водила. Загиват кметът на София Паскалев и областният управител Иван Неделчев. Ранените са 500 души. Голяма част от целта на атентаторите да унищожат елита на държавата е изпълнена.
                             

[Death angel]

За да не е просто статистика, вижте имената и професиите на жертвите:


http://vbox7.com/play:605655dbca
Жертвите на атентата в църквата ,,Св.Неделя'' от 1925г.



Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.

[Siegfried]

Днес 16.04.2013г. се навършват 88 години от варварският АТЕИСТИЧЕН комунистически атентат  в църквата "Света Неделя" (Велики четвъртък) По време на церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев(убит на 14 април от комунистите) комунистически терористи взривяват купола на църквата "Света Неделя" в София, при което загиват над 160 мъже, жени и ДЕЦА, като са осакатени други 500 .

Целта на комунистическият ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на България, включително цар Борис III....., всичко това комунистите успяха да направят (с помоща на любимата си червена съветска армия) след 09.09.1944г., и го правят и до днес, не само с наследниците на българският елит от преди 09.09.44г., комунистическите наследници на червените терористи (които управляват България след 10.11.89г.) бавно унищожават целият български народ !

През 1999 г. е преиздадена фототипно книгата от преди Деветосептемврийския преврат, озагалавена Кървавиятъ Велики четвъртъкъ. Атентатъ въ храма "Св. Недьля". Делото Фридмань-Задгорски-Коевь-Грънчаровь-Петрини-Косовски и други. Книгата е издадена под наслов "Краят на една лъжа", предвид властващата и официализирана в продължение на повече от половин век теза за случилото се на този паметен ден в историята от българската марксическа историография.



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.