Българското хайдутство

[Hatshepsut]

Хайдут Велко – юнакът от Белоградчишките скали

Едва ли има българин, който да не е чувал за Белоградчишките скали. Повечето от нас дори са ходили да се насладят на тази изключителна природна забележителност. Малко хора обаче знаят, че само една от фигурите сред скалите носи името на действителна историческа личност – Хайдут Велко. А още по-малко знаят кой е Хайдут Велко. Нека се кажат няколко думи за него сега, той заслужава най-малкото това. Личното ми мнение е, че научният интерес у нас към Хайдут Велко не отговаря на заслугите му и измеренията на личността му в българското народно съзнание.

Има митологизирани исторически личности, които не могат да бъдат поделени между различните народи, а и не бива да се делят. Тяхната историческа мисия е да обединяват, а не да разделят. Пример за такава е Крали Марко: герой в националната митология на българи, сърби и македонци. Чий е Крали Марко? – това е неуместен въпрос. С него не се цели друго, освен противопоставяне. Кому е нужно да се противопоставя един народ на другите? Естествено, че на недоброжелателите му. Цел на всеки разумен човек е да не се поставя в услуга на недоброжелателите си. Други исторически личности пък, без да са митологизирани, пораждат спорове за това, историческите им заслуги към коя от съвременните нации са по-големи. Такъв е, да речем, Константин Костенечки. Има важна роля за сръбския книжовен живот, но в същото време е роден в България, част е от традицията, свързана с Търновската книжовна школа у нас.

При Хайдут Велко мит и история се сливат в едно. Неговата личност и делото му и до днес са обект на опити за ,,приватизиране" и поставяне само в една от двете национални митологии – сръбската или българската. Това обаче е безсмислено. Хайдут Велко е и на българи, и на сърби. Да, той е българин! Да, той умира, бранейки сръбската свобода от турците! Затова е наш общ герой!

,,Името му стана плашило за турците, а народът го свърза с песни и легенди. Дори сърбите песни пропяха за него:

,,Хвала тебе бугарски витеже ...
(...)
Хайдут Велко, юнак болье нема,
У бугаре — весела му майка." (Георги Попов, Кръстьо Джонов – ,,Шепот от вековете. Легенди за Видинския край")

Епохата, в която живее Хайдут Велко, е изключително плодотворна откъм събития, възпети в песни, претворени в родни легенди и митове. Това е кърджалийското време, ,,Тридесетгодишната война в Румелия" (края на 18-ти – началото на 19-ти век). Героите, добри или лоши, стават част от колективната родова памет на българите, особено от северозападните краища. Село Замфирово, Ломско и до днес бива наричано от жителите си ,,Гушанци". Имам приятел с корени от това село, който не е наясно с произхода на името ,,Гушанци", просто знае, че открай време така му казват. А всъщност селото е наречено по името на Гушанче Халил – един от кърджалийските главатари при Осман Пазвантоглу.

Осман Пазвантоглу слага много сериозен отпечатък в историята на Северозападна България. Един от неговите приближени и най-прочути войводи е Хайдут Велко Петров (наричан в Сърбия – Велко Петрович). По името на този храбър мъж, герой на сръбската борба за свобода, е наречена една от фигурите на Белоградчишките скали. Хайдут Велко се прочува много и в родния си край, в Белоградчишко, което го прави неизменна част от нашата история.
Ваня Рачева пише: ,,През лятото на 2004 г. бях на ,,теренно проучване", при свои роднини, в района на Белоградчишко. Събирах информация за популярността на Хайдут Велко сред местните жители. Разговарях с различни хора в Белоградчик, Воднянци и Медовница, а също и във Видин, и всички знаеха кой е народният герой Хайдут Велко.(...) Посетих и споменатото село Костичовци, на пътя край което се издига величественият почти триметров паметник. По упорито свидетелство на местните жители той е посветен на тачения в този край Хайдут Велко. Макар лично да се уверих, че няма никакви следи от настояща или предишна идентификация на каменната скулптура, мнозина твърдяха, че на паметника е имало специална плоча с неговото име."

Хайдут Велко е бил особено харизматична личност. ,,Българите, окуражени от смелостта и юначеството на Велко, навсякъде ставаха побратими и ятаци на неговата дружина.
Разшета ли се някой турчин за ядене и пиене, за невести и булки, или за вити баници и пържени кокошки в масло, на пусия му виждаха сметката. Навсякъде укротяваха развилнелите се турци и те отпускаха коляно от изплашената рая и свиваха разпуснатите пояси.(...)
За Хайдут Велко не се говореше като за обикновен войвода. Славата го издигаше в очите на хората като легендарен старопланински хайдутин. И наистина, той не беше обикновен човек, а някакъв символ на героизъм и безстрашие. Да го наречем чудак е пресилено, но когато някои се учудваха на неговото безстрашие, той с насмешка им казваше: — Трудното беше, додето нашият страх отиде в турците — другото е лесно. А страхът вече отиде при тях." (Шепот от вековете)

За себе си Велко казва: ,,От всичко ще се откажа, но не и от името хайдутин. Народът ме е кръстил с него, а аз на народа служа. Ако народът ме наречеше дервиш Велко, и него ще приема."

За Хайдут Велко в исторически план е писано или от българска, или от сръбска гледна точка – паралелни една на друга. Добре е да се види личността му като проявление на духа за свобода на балканските православни християни въобще.
В една българска народна песен от Прилеп е възпята битката между двама от войводите на Пазвантоглу – Хайдут Велко и Кара Мустафа. Победителят Хайдут Велко взима пушката, сабята, пищовите, коня, че и жената на победения (в един друг вариант на песента):

,,Болен ми лежи Кара Мустафа,
дей гиди болен Кара Мустафа!
Болен ми лежи и ке ми умри,
дей гиди болен Кара Мустафа!
– Кой ке ти носи, море, долгата пушка,
дей гиди болен Кара Мустафа?
– Нека я носи той Айдут Велко,
зашчо е болье юнак од мене!
– Кой ке ти носи, море, острата сабя,
дей гиди болен Кара Мустафа?
– Нека я носи, море, той Айдут Велко,
зашчо е болье юнак од мене!
– Кой ке ти носи, море, чифте пишчоли,
дей гиди болен Кара Мустафа?
– Нека ги носи, море, той Айдут Велко,
зашчо е болье юнак од мене!
– Кой ке ти вява, море, вранята коня,
дей гиди болен Кара Мустафа?
– Нека го вява, море, той Айдут Велко,
зашчо е болье юнак од мене!"

Бойната слава на Хайдут Велко в Сърбия е напълно заслужена. Твърди се, че княз Милош Обренович казал в негова защита, когато дошли да го клеветят: ,,Море кога е мир, Велко да го затвориш в кафез, с какъвто разкарват тигрите и лъвовете по света, той пак би избягал и направил някоя пакост. Но затова пък има ли война, пусни го, па не бери повече грижа за него. Това е Велко. Ха, вървете си сега с добром, па прощавайте на Велко, защото всеки не може да бъде хайдутин и юнак като него."

Велко е роден през 1780 г. в село Леновац, Зайчарско в сравнително заможно семейство. Баща му притежавал много овце. Имал двама братя – Милко и Милутин. Той обаче рано се отделил от семейството си. Ходил да слугува у един кръчмар в Белоградчик. Избягва от там след скандал с някакъв турчин и така ,,хванал гората". Загинал на 18-ти юли 1813 г., при защитата на Неготин по време на Първото сръбско въстание, в неравна битка на 3000 въстаници срещу 15 хиляди турци. Действията на четата му обхващат периметъра и на Белградския пашалък (Сърбия), и на Видинския пашалък (дн. Северозападна България). Акциите му в Сръбско започват от 1803-та година насетне, когато се бие под предводителството на Станой Главаш, влизайки по-нататък в общение с кръвожадните сръбски дахии. За тях ще стане дума подробно по-нататък. След смъртта на Пазвантоглу (1807 г.), Велко и четата му се изместват окончателно в Сърбия.

Защо разбойническите набези на един хайдутин ще се представят като част от народно движение за свобода? – може да попита някой. Трябва да се каже, че в сръбското освободително движение взема участие не само един разбойник, не само един Велко. Но това е друга тема.

В земите на Белградския пашалък, в навечерието на Първото сръбско въстание (1804 г.), назрява голям конфликт между единородци. Еничарите Кючюк Алия Джеврълич, Мехмед ага Фочич, Аганлия и Мула Юсуф, наречени дахии, установяват в Белградския пашалък режим на диктатура. Властта им се крепяла на еничарски своеволщини и зулуми спрямо християнското население на пашалъка. Четиримата еничари си поделили помежду си 12-те нахии (общини) на Белградския пашалък (областта). Ликвидирали местното самоуправление на сърбите – отстранили сръбските кнезове и османските чиновници от властта. В градовете на пашалъка назначили свои наместници – кабадахии (малки дахии), а в селата – свои субашии. Всеки кабадахия имал на разположение между 30 и 50 еничари, а всеки субашия – между 10 и 20. На всички спахии, които се сражавали срещу тях, им била конфискувана земята (тимара), а пък останалите спахии в Белградския пашалък били задължени с нов поземлен данък, плащан на дахиите, в случай, че останат да живеят там. Отношението на дахиите към християнското население в пашалъка, към кръвните им родственици, е жестоко.
Поголовният им данък (джизие) бил увеличен от 15 на 35 гроша, данъка в полза на спахията – от 3 гроша на 6,5 до 9,5 гроша, върнали отменения данък за строеж на църкви и т.н. Властта на дахиите се определя като диктатура. Произволът е повсеместен. Дахиите са олицетворение на целия лош смисъл, който се влага в понятието ,,еничарин", т.е. ,,майкопродавец". Изпълват със съдържание мисълта, че най-големият предател и склонният към всякакви зверства е тъкмо родоотстъпникът.

Целта на еничарите в социално-икономически план е да извършват ,,почитлучване" на земята на християните. Това значи, да заграбят чуждата земя, на която да си направят чифлици (читлуци), в които предишните собственици на земята – християните ,,да им работят." Към нещо подобно се стреми и Пазвантоглу с еничарите си във Видинския пашалък от един момент нататък. Освен това дахиите задължавали единородците си – християни да им продават цялата своя произведена продукция (животни, животински продукти, земеделска продукция) на многократно занижени цени. Като резултат те забогатели изключително много, даже някои от кабадахиите станали милионери.
Върхът на вероломството, от страна на дахиите – еничари, е осъществяването на т.нар. ,,Сеча кнезова" (Посичане на князете). По тяхна заповед са избити ръководителите (,,цветът") на сръбския народ – повече от 70 души, кнезове, свещеници и търговци. Това обаче имало обратен на очаквания от еничарите ефект. Сърбите се сплотяват и демонстрират чудеса от храброст, като успяват да ликвидират, разгромят и прогонят дахиите и техните наместници по места.

Участник в Първото сръбско въстание до гибелта си става и Хайдут Велко. Сръбският народ му посвещава народна песен, описваща кончината му, която се пее и в български вариант.

,,Расло ми е бадем дърво
тенко високо.
Под бадем лежи Хайдут Велко
с лепом девойком .
Дюшек им е детелина
трава зелена.
Юрган им е росна грана
сладки бадема .
Ястък им е десна рука
Хайдут Велкова."

В заключение се ражда легендата, която дава името на скалата: ,,Славата на Хайдут Велко още не беше затихнала из Белоградчишкия край. Когато научиха за гибелта на храбрия хайдутин, с мъка си спомняха за неуловимия орел на скалите, който скачаше от скала на скала като дива коза и изумяваше турците. Където и да скочеше той, колкото и турци да скочат по него, все в пропастта падаха...

И сега, горе по скалите, над калето, образът на Хайдут Велко сякаш беше израсъл за една нощ, изсечен от камък пред най-видната и най-висока скала.

— Жив е той! Ето го! Няма да ни остави! — викаше народът обнадежден и песни пееше за него.

Научиха турците, поглеждаха скалите над калето и страхливо свеждаха свирепите си очи:
Наистина, това беше Хайдут Велко! И до ден днешен той стои там горе, като неръкотворен паметник."

http://bulgarkamagazine.com/

[Hatshepsut]

Легендата за Сирма войвода – жената воин

Има една народна песен за българка, която убила и скрила трупа на насилника поробител. Пред съда тя не се оправдава, напротив, самопохвалва се: "ербап съм била, че съм го убила, хитра съм била, че съм го скрила". До нас са достигнали имената на повече от 50 български хайдутки, и то само от последните два века (XVIII и XIX) от игото.

Дека се чуло, видело
мома войвода да бидит
на седемдесет сеймени,
на тия гори зелени,
на тия води студени?

Така започва песента за една от най-известните хайдушки войводи – Сирма Войвода. Изненадата на народния певец, че една мома е станала войвода, отразява господстващото във вековете положение на българката – да бъде вън от обществения живот и борби, в които почти единственият действащ фактор е мъжът.

Въпреки това факт е, че дните на игото са били толкова страшни, че и ръката на жената е бивала принудена да се вдигне в защита на чест, семейство и родина. Отражение на това явление намираме в редица предания за жени-хайдутки, някои от които исторически личности, като например Сирма войвода.



Тя е била реална личност, родена през 1776 година. Истинското ѝ име е Сирма Кръстева. Ражда се в семейството на Стрезо Дичов – известен резбар и живописец и съпругата му Ангелина. Името Сирма означава ,,магия" (от гр.), но същевременно в някои краища на България се използва и в смисъл на ,,сърп". И в двете си значения то напълно отговаря на характера и действията на носителката му. След като изчезва най-добрата й приятелка – Руж(к)а, похитена заедно с още няколко девойки от богат местен турчин, на Гергьовден 1794 г. младата Сирма събира малка дружина и се отдава на хайдутството.

Това според някои автори става още преди тя да е навършила 20-годишна възраст. В продължение на над двадесет години Сирма войвода действа из Македонския край – Дебърско, Кичевско, Крушевско и около Прилеп. Сборищата на четата ѝ са предимно в Шар планина и нейните разклонения – Бабин трап, Стогово, Барбура, Кърчин.

Защитава населението в тези краища от безчинствата на албански разбойнически банди през размирния ХVІІІ век. Прочува се с ликвидирането на Амза бей – един от най-опасните местни потисници. Именно в сражение с бандите на Амза бей Сирма е ранена тежко, след което при нея остава да се грижи за възстановяването ѝ само байрактарят на дружината – Вълко Спиров от Крушево.

Най-интересното е, че Сирма е била начело на хайдушкия отряд, без почти никой от хайдутите да е наясно, че лидерът им не е мъж. Точно за това разказва легендата за Сирма войвода – че тя се престорила на мъж и затова успяла да бъде начело на хайдушкия отряд.

Според легендата, която е разказана и в народни песни за Сирма войвода, хайдутите не искали водачът им да е жена. Когато разбрали, че войводата им не е мъж, те се разлютили и поискали тя да се откаже.

Историята мълчи колко време е воеводствала Сирма, но се знае от Димитър-Миладиновото допълнение в сборника на Братя Миладинови: ,,момците, кои тая водеше, я узнаха како девойка кога йе се скинаха (скъсаха) петлиците от гръдите...".
Сирма войвода предложила на хайдутите от своята чета различни начини за избор на нов войвода и всеки път изборът падал върху нея самата. Едно от изпитанията е било точна стрелба и само Сирма успява да уцели пръстен, вързан на далечно дърво.

Сред другите изпитания било състезание по далечно хвърляне на камък, което отново спечелила Сирма войвода. Така седемдесетте човека, които според преданието е водела през горите, решили тя да остане техен лидер.

След няколко години бурен хайдушки живот из горите Сирма войвода през 1818 година се заселва в Прилеп като се жени за байрактаря си Вълко Спиров. Тя така и не се завърнала към хайдушкия начин на живот. Димитър Миладинов с възхищение говори и за други нейни качества – тя можела за един ден да иде от Крушево до Прилеп и обратно!

В 1856/1857 година като 80-годишна старица с нея се среща Димитър Миладинов.
В сведения под песента той разказва за срещата си с тая старица: ,,Нея осемдесетгодишна видяхме в град Прилеп и от нейната уста чухме за младостта ѝ. В одаята ѝ под възглавница държеше кобурите пълни и саби, обвесени на зида, висяха над нея". В своя сборник ,,Български народни песни" песента за Сирма е записана под номер 212, раздел Хайдутски песни.

За нещастие злата съдба я достига на стари години, след като е убита от турци на път от Прилеп за Варош през 1864 година. Нейна восъчна фигура е поставена в Музея на македонската борба в Скопие Македония. Нейна по-голяма сестра е Боряна войвода.

Женското хайдушко движение може да се обособи в три добре отличаващи се категории.

1. Войводки, каквито са болшинството – 71.2 % (най-често срещана форма)
2. Байрактарки- 5.8 %
3. Редови хайдутки- 23 %

Хайдушките дружини с женско участие в тях могат да се разделят на следните типове:

● От чисто амазонски тип, съставени и предвождани само от жени.

● От смесен тип:
1. с преобладаващ брой хайдути-мъже, но с жени байрактарки или редови хайдутки
2. с доминиращ мъжки състав, оглавяван от жена войвода.

https://bulgarianhistory.org/sirma_voivoda/

[Мишок]

Здравейте, а освен книгата на Николай Хайтов за хайдутите, други печатни книги има ли? Изглежда, че по тая толкова интересна тема май никой не пише и не издава.

Интересно защо ?
Ето нещо по въпроса.
https://chitanka.info/text/23002-tyteni

[Мишок]

Честит трети март и 140г. от освобождението и на всички почитатели на българското хайдутство.
Нашите хайдути с действията си също допринесоха, много за свободата.
Да не забравяме че и много от славните ни и велики опълченци са били хайдути.

[Мишок]

Законът на Бойчо войвода
(1826 до 1858/59 г.)
Новият другар,преди да се приеме в горската дружина,трябва да го познава добре някой от нея и тогаз да са пусни да я види.След това той трябва да положи клетва пред войводата и цялата дружина:
1. Че ще бъде верен на другарите си и точен юнак на работата.
2. Докато е с дружината,той нма да има среща ни със свои,ни с коя да било друга жена,нито пък ще има каквато и да било работа с жени.
3. Няма да пие вино или ракия или друго упоително питие.
4. Няма никога да скрива нещо от другарите си било пари,било друго,защото всичко е общо до раздялата му от цялата дружина.
5. Длъжен е да слуша войводата,който е гласът и челото на дружината.
6. За новия другар войводата се грижи да му набави оръжие,ако няма,и да му даде пушка,нож,чифт пищови,силяхлък,чифт цървули,навуща и върви,фишеклици,рабут и куршуми;като го научи да бие добре с пушката и да владей ножа си сръчно и да му набавя нужния хляб,както и отгдето се падне.
7. Войникът ще дава от дела си десетата част на войводата си.
8. Войводата не трябва да обажда ятаците си на новия другар,докато не служи безукорно поне 6 месеца в дружината.
9. Войводата трябва нощно време никога да не си води четата по пътя в гората,а денем да гледа да осъмва на високи места,от които може да разгледва и измерва през къде ще премине нощес,със или без път,както му се падне.
Той трябва добре да познава местата,пътищата и пътеките,кладенците и пр.
Трябва да знай от забелязаните в народа звезди нощно време коя къде изгрява,къде бива в полунощ,след полунощ и къде призори,защото по тях звезди той често пъти ще налучква пътя си.
Войводата никога да не си води дружината два пъти на едно място да пие вода.
Никой от момците му да не пуши тютюн сутрин рано,докато не изгрей слънцето и докато не слете росата,защото сутрин ако мине близо край тях дебнешком някоя потеря лесно може по росата да угади дружината по миризмата на тютюня.
Никога войводата не трябва да си ляга,преди да провери поставени ли са стражите по двама на 5-10 крачки един от други,от които един спи,а след 1/4,половин час събужда другаря си за смяна,ако четата е уморена,а на 1,2 часа става смяната,ако си е починала.
Всеки от дружината трябва да носи в чантата си сюнгер в едно тенеке,вързан о него с връвчица,който да попива до 1/2 ока вода и който сюнгер да бъде винаги напоен в тенекето,за да служи войнику да си кваси устата,когато се случи да няма никъде вода.В случай че няма вода да го напои,сутрин го повлича с връвта му по росата,докато се напои и го прибира в тенекето.
Освен това,всеки да си носи куршум или оловено топче и,ако се случи да изтощи сюнгера му от вода и да няма такава,тогаз да вардаля куршума в устата си и няма да усеща толкова голяма жажда.
Всеки да има в чантата си малко сладък мехлем,тифтик и няколко парцали за спиране на кръвта и връзване на раните.Освен това всеки да има в чантата си от хайдушкия корен.Когато раната е лека (без да е строшен кокал)и не може да се извади куршумът от нея,обвива се в ленен парцал този корен да се турва в раната,която се усладява от него и я прави да не дава оток.После 3 часове ще извади кореня,ще го натопи в мляко,ако намери,ще го завие в тефтика и последния като намаже с мехлема,ще намести тъй кореня в раната до куршума.
Щом се рани някой,трябва веднага да си изсмучи раната,докато потече кръв.Ако не може да стори това,да накара другаря си.
За първото спиране на кръвта трябва да си има всеки по една суха гъба ,,пърхавица",която запира кръвта лесно и после,като се отвлече настрана,да работи,както е казано по-горе.
Когато тури ,,пърхавицата",трябва яко да се притегне раната.
От непоправимия пияница,раздорник и курварин се спасява четата,както и от издадника,със смърт.Да се освобождават живи не трябва,защото са клетвопрестъпници и стават опасни за четата.Всеки да си има котка(железа с шипове под цървулите,за да не се хлъзга човек по тревата).

[Мишок]

Хайдутството се възражда. Ето я фейс-бук страницата на сдружение хайдути.
https://www.facebook.com/bghajduti/?hc_ref=ARRryOTRF3wJxJOR3CYMlmWv7EMDTFLnlbzc092y_sz-RckKB1cLlw7r0yWfvSRl5og

[Мишок]

УЧЕНИЦИ СТРЕЛЯХА С ХАЙДУШКО ОРЪЖИЕ В СИМИТЛИЙСКАТА ГИМНАЗИЯ

Шестима хайдути дойдоха в училището в Симитли, за да разкажат история, за да запалят децата ни с искрата на родолюбието и най- важното продължаването на традициите. С изключителен плам в очите децата от 5, 6 и 7-мите класове заедно с директора на училището Таня Янкова, зам. директорът Борислав Дафков и кметът на община Симитли Апостол Апостолов станаха част от открит урок или урок по родолюбие.

Днес сдружение ,,Хайдути" учреди и свой клон в Симитли, а отговорник за областта ни е големият родолюбец Антон Коцев. По негова инициатива пред децата на Симитли днес бяха представени едни от най- автентичните носии и оръжия от преди 1912 година, които са уникални екземпляри. Специален филм за носията изгледаха събралите се ученици и учители, а пред всички тях бе представен и трейлър на филма ,,Смутни времена", който сдружение ,,Хайдути" снимат в момента и скоро ще бъде разпространен.

Трепетно децата задаваха въпроси за хайдутите, за техните навици, начин на живот и привички, а ентусиастите от сдружението им отговаряха с охота. Най- интересна за учениците бе частта с демонстрирането на оръжията и разказа за времето, по което са използвани и как се използват.

Сдружение ,,Хайдути" е основано през 2014 година от група ентусиасти и приятели с общи интереси. Преди основаването на сдружението някои членове са участвали в други клубове с подобна дейност и благодарение на натрупания си опит се породи желание за осъществяване на идеята. Пресъздаваме един период от нашата история, епохата от 18-19век, в която важно място заема народният закрилник и герой-хайдутина. Именно затова кръстихме сдружението ,,Хайдути". Стараем се да се доближим максимално до историческата правда по отношение на облекло и въоръжение.

Пловдив – Европейска столица на културата 2019 вече е дала на сдружението възрожденската къща в Стария град, където да устроят Музей на хайдушкото движение.

,,Хайдути" разполагат с десетки автентични носии и оръжия – най-старата пушка в дружината е от 1650 г. ,,През 2019 г. дори само двама от нас да обикалят из Стария Пловдив с носии и оръжия ще бъдем по-голяма атракция за чужденците от всички останали", надъхват се модерните харамии.

Навремето четите са се сформирали от хайдути от цялата страна и действително нашата дружина е регистрирана в Пловдив, но членовете ни са и от София, Бургас, Сливен, Карлово, Хисаря, Първомай, днес вече има и нови членове от Симитли - баща и двама синове.
https://www.simitli.info/index.php/2014-02-17-13-37-07/item/2951-uchenitzi-strelyaha-s-haidushko-orazhie-v-simitliiskata-gimnaziya?lang=bg

[Мишок]

Сдружение "Хайдути" е основано през 2014 година от група ентусиасти и приятели с общи интереси. Преди основаването на сдружението някои членове са участвали в други клубове с подобна дейност и благодарение на натрупания си опит се породи желание за осъществяване на идеята. Пресъздаваме един период от нашата история, епохата от 18-19век, в която важно място заема народният закрилник и герой-хайдутина. Именно затова кръстихме сдружението ,,Хайдути". Стараем се да се доближим максимално до историческата правда по отношение на облекло и въоръжение.
http://haiduti.com/

[Мишок]

ДА ПОЧЕТЕМ ГЕРОИТЕ - СПОМНЯЙКИ СИ ЗА ТЯХ.
На 10 и 11 май през 1840 г. са родени прославените ни герои Хаджи Димитър и Стефан Караджа!
Ето какво казва Бачо Киро за техният подвиг:
"Тези български юнаци, които бяха на чет повече от 120 души, показаха чудеса от юначество, на четири места се биха юнашки с турците и все ги победиха и много турски и черкезки майки разплакаха. Самите турци казваха, че имало от тях убити и ранени в тези четири битки около 1200 души. Тези наши народни поборници показаха се достойни Крумовци и Асеновци. Техните духове ще бъдат в небесните жилища спокойни, защото на милата си майка България те са били синове достойни . . ."

[генерал Жеков]

За сдружение хайдути може да кажем,че е добра,национална идея,но просто не е никак актуална и интересна за голяма част от младите т.е не става за пропагандиране на националистическите идеи.Голяма част от хайдутите са правели това с което са известни,заради лично отмъщение.Докато CРНБ,СБНЛ,доброволците-българи в SS и т.н са правели всичко това,от чисто родолюбие и това би било истинска пропаганда на национализъм.Не казвам,че е лоша идея и хайдутството-просто не е пипкаво,не е интересно.А точно интересното,новото и т.н ги привлича.Затова и скинарите са такива,нямат идея от идеология,но пък за бой-винаги са готови.Пълни идиоти.Трябва да обучим младите първо в идеологически план,а после да се мисли и за други по-твърди действия.

[Мишок]

т.е не става за пропагандиране на националистическите идеи.

Точно така, тази работа с хайдутите не става за пропагандиране на национал-социализъм, хайдутството е за пропагандиране на -  БЪЛГАРЩИНА.
Родолюбието на националните легиони се изрази след 1944г. в доброволно сътрудничество на ДС.

[генерал Жеков]

Българщината е национал-социализъм.

[Мишок]

Българщината е национал-социализъм.

Българщина има от времето на цар Борис - Михаил, докато нацизма ти е от началото на 20 век и то свършил доста зле.
Говориш глупости без начало и край.

[генерал Жеков]

Глупости.Националсоциализма е много отпреди това.

[Мишок]

Глупости.Националсоциализма е много отпреди това.

Да но не в този му вид. При евреите сатанизма е от времето на вавилонският плен. От този им сатанизъм произхождат и идеологиите.